рейгън


    РОНАЛД РЕЙГЪН
1911 -2004     

Роналд Рейгън
1911 -2004

http://www.cao.bg/
Със своята вяра в Бога , Рейгън привлича религиозните гласоподаватели в Америка и трайно установява мястото на религиозните консерватори в Републиканската партия.
И до днес те са основата на тази партия.
“Свободата процъфтява, когато религията е жизнена и управлението на закона под Бог се признава”.
Рейгън се бори с постоянство срещу моралния релативизъм на времето/ Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми./:„Между кориците на Библията са отговорите на всички проблеми, които хората срещат.”
http://crcs0.tripod.com/
Доц. д-р Владимир Чуков:

„Хрисиянският фундаментализъм се заражда през двадесетте години на 20-ти век. Тогава се полагат основите на дълга идейна борба срещу враговете на ортодоксалното протестанство. Сред тях попадат апологетите на романизма, социализма, модерната философия, атеизма, мормонизма, дарвинизма, както и на либералната теология, която почива върху натуралистичната интерпретация на различните доктрини за вярата. Най-активни в това отношение са северноамериканците, които реално създават теоретичния християнски фундаментализъм. Счита се, че именно тогава Къртис Лий е употребил за пръв път думата “фундаментализъм” в съвременното му значение. „
Фундаменталистите считат, че президентската кампания на Р. Рейгън слага началото на нов фундаменталистки старт. Този президент олицетворява борбата срещу светския хуманизъм, който е причината за моралната, социална и икономическа криза в страната. Той прегръща истинските християнски ценности, съвпадащи с фундаменталистко-евангелистките, за да се бори успешно срещу бичовете на обществото, а именно – еволюционизма, теологичния и политически либерализъм, душевната аморалност, сексуалната перверзност, социализма, комунизма и т.н. Тезата е, че нехристиянските стойности са ерозирали генезиса на американското общество.“
http://nkf.blog.bg/
"Великият Комуникатор" със своята стратегия, умни тактически ходове и най-вече с вяра в Бога и безгранична любов към родината си , прати "Империята злото" в презиподнята, а античовешката й социалистическа система на Бунището на историята.
На 12 юни 1987 г. Рейган произнася прочутата си реч пред Берлинската стена.
На 20 януари 1989 г.- само 10 месеца преди комунистическият тоталитаризъм да рухне и в България- Роналд Рейган напуска завинаги "Белият Дом", след два паметни , исторически мандата. Президентското кресло е заето от доскорошният му вице-президент Джордж Хърбърт Буш.
В реч от 1983 г. :
„Да се помолим за спасението на всички, които живеят в мрака на тоталитаризма, да се молим та да открият радостта от познанието на Бога .Но докато го направят,трябва да знае, че докато възхваляват върховната власт на държавата, декларират всемогъщество над индивидуалния човек и предсказват индивидуалното си господство над всички хора по планетата земя, те са фокусът на злото в съвременния свят...“
Рейгън е бил считан за социален консерватор и често говори за“нашите ценности като вярата, семейството, работата, общността.“Но рядко се опитва да използва правителството, за да наложи тези ценности. През 1978г.се изказва срещу антигей инициативата в Калифорния и е първият президент поканил гей двойка в Белия Дом.
„Свободата е правото да задаваш въпроси и да променяш установения начин на правене на нещо. Тя е разбирането , която ни позволява да осъзнаем недостатъците и да потърсим решение за тях. Тя е свободата да представяш идея, над която са се надсмивали експертите и да гледаш как тя получава подкрепа сред хората. Тя е правото да постоянстваш, да мечтаеш, да следваш мечтата си или да останеш верен на себе си, дори да си единствения, който се съмнява.
Свободата е разбирането , че никой отделен човек , никоя отделна власт няма монопол над истината, а всеки индивидуален живот е безкрайно ценен.“
Обявен от медиите за „Великия комуникатор”, който не се бои да заяви: „Аз съм просто гражданин, който е временно на държавна служба.“

Роналд Рейгън е политик, вярващ в свободата. Негова е мисълта: „Когато правителството расте, свободата намалява. Не трябва да очакваме, че правителството ще реши нашите проблеми. Нашият проблем е правителството. Ние не предаваме свободата на своите деца чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.”

Възгледът му за ненамеса на правителството в икономиката е обобщен остроумно с думите: „ Ако икономиката се движи, обложи я с данък. Ако продължава да се движи, регулирай я. И ако тя спре да се движи — субсидирай я. Когато една компания или един човек харчи повече, отколкото изкарва, той фалира. Когато правителството прави същото, то ви праща сметката.“

Рейгън разглежда комунистическата система като антитеза на свободата и чувства, че хората искат да бъдат свободни. “Кого наричате комунист? Е, това е човек, който чете Маркс и Ленин. А кого наричате антикомунист? Това е човек, който разбира Маркс и Ленин.”

Рейгън има открит стил на общуване и на заявяване на позиция: "Ние искаме да бъдем силни, искаме да бъдем реалисти. Искаме да назовем нещата такива, каквито са, а не по начина, по който желаем да бъдат и ние трябва да бъдем готови за преговори, които черпят своята сила от реализма."
Бившият министър-председател на Великобритания Маргарет Тачър не крие възхищението си от него: „Рейгън имаше твърди принципи и, според мен, правилни. Той ги излагаше ясно. Той действаше решително, воден от тези принципи. Когато светът създаваше проблеми пред Белия дом, Рейгън не ги избягваше, нито се объркваше или съкрушаваше. Не мога да си представя, че който и да е дипломат или който и да е драматург би могъл изрази по-добре това, което той каза на Михаил Горбачов на срещата в Женева: „Нека да ви кажа защо не ви вярваме“. Това бяха откровени, твърди и сигурно не много приятни за ухото думи”.

    



Президентът Рейгън произнася историческата Реч за Империята на злото на събрание на евангелистите в хотел „Шератон" в Охайо.

Роналд Рейгън
от Уикипедия,
40-ти президент на САЩ
Мандат
20 януари 1981 – 20 януари 1989
Вицепрезидент: Джордж Хърбърт Уокър Буш
Предшестван от: Джими Картър
Сменен от: Джордж Хърбърт Уокър Буш

Роден 6 февруари 1911
Тампико, САЩ
Починал 5 юни 2004
Лос Анджелис, САЩ
партия: Републиканска партия
деноминация: Презвитерианец

Роналд Уилсън Рейгън / Ronald Wilson Reagan/ е американски политик от Републиканската партия. Той е 33-ти губернатор на Калифорния (1967-1975) и 40-ти президент на САЩ (1981-1989). Преди това е актьор, радио и телевизионен водещ и ръководител на Гилдията на киноактьорите.

Рейгън побеждава действащия президент Картър в изборите от 1980 г., като популярността му води и до спечелването на контрола в Сената от републиканската партия, за първи път от 26 години.
Администрацията му предприема много инициативи както в националната политика, включително намаляване на данъците, намаляване на инфлацията, увеличаване на разходите за армията, увеличаване на националния дълг, временно разрешаване на проблемите на общественото осигуряване, реформиране на данъчните закони,, ориентиране на федералната съдебна система на дясно чрез назначения във Върховния съд и на федерално ниво .
Тежката икономическа рецесия за периода 1981 – 1982 г., е последвана от икономически бум през 1983 – 1984 г.
Преди всичко неговите поддръжници твърдят, че възстановява оптимизма в американското общество след безпокойството на началото на 1980 г.
Рейгън е отдаден на идеологията на капитализма и антикомунизма и се счита за основна фигура за възникването на американското консервативно движение. Той е преизбран убедително по време на изборите от 1984 г. и напуска длъжността с още по–голяма популярност. Обявен от медиите за „Великия комуникатор” той е толкова доминираща фигура, че декадата на 80– те години, често се наричат „Рейгъновите осемдесет”.



Ранни години и филмова кариера

Семейство Рейгън 1916 г.

Рейгън е роден на 6 февруари 1911 г. в апартамент в Тампико, Илинойс. Той е вторият от двама сина на Джон Джак Рейгън (католик) и Нели Уилсън, която е от шотландско – английски произход. Преди предците на Рейгън да пристигнат в страната, тяхната фамилия се е произнасяла „Ригън” („Regan”) .

През 1920 г. след като семейството се мести от град в град, то се установява в Диксън Илинойс.
През 1927 г. на 16 години Рейгън почва работа като спасител в Лоуъл Парк, който е на две мили от Диксън. Той остава на тази работа още седем години и според някои твърдения спасява 77 човека от удавяне. Рейгън по–късно се шегува, че никой от тях дори не му е благодарил. Впоследствие той се гордее с тези свои постижения и показва на посетителите на Белия дом снимки на Рок Ривър.

През 1928 г. Рейгън постъпва в Еврика Колидж в Илинойс, където изучава икономика и социология и завършва през 1932 г. Въпреки, че получава средни оценки, там той завързва множество дълбоки приятелства. Там развива и дарбите си на разказвач и актьор. От 1932 г. до 1937 г. работи като спортен репортер в радио „Ху“ - Де Мойнс, Айова.

Холивуд

През 1937 г., когато е в Калифорния, Рейгън се явява на прослушване, което води до седемгодишен договор с Уорнър Брадърс. Ясният му глас и атлетичната му фигура го правят популярен сред зрителите. Πовечето му участия са водещи мъжки роли в нискобюджетни филми, като първото му участие е през 1937 г. До края на 1939 г. участва в 19 филма. Рейгън счита за най – добро своя представяне това в „Кинг Роу” (1942), където пресъздава образът на войник, чиито крака са ампутирани. Той използва репликата от филма „Къде е останалата част от мен? ” за заглавие на автобиографията си. Рейгън има звезда на алеята на славата на булевард „Холивуд”.

Рейгън във военновъздушните сили през 40–те години

Рейгън е зачислен към кавалерията на армията на САЩ през 1935 г. След атаката над Пърл Харбър той е върнат на служба и изпратен в киноотделението на военновъздушните сили на армията, на което е възложено да прави тренировъчни и образователни филми. Той остава в Холивуд по време на войната, като достига до чин капитан. Многократно кандидатства за бойна служба отвъд океана, но получава откази поради астигматизма му.


Рейгън се жени за актрисата Джейн Уайман на 26 януари 1940 г. През 1941 г. им се ражда дъщеря – Морийн, през 1945 г. осиновяват сина си Майкъл. Втората дъщеря от първия брак на Рейгън - Кристин, е родена четири месеца предварително на 26 юни 1947 г. и живее само един ден.
Роналд и Джейн се развеждат на 28 юни 1948 г. Рейгън е единственият президент до този момент, който е разтрогвал брака си. Той се жени повторно на 4 март 1952 г. за актрисата Нанси Дейвис. Дъщеря им Пати е родена на 21 октомври същата година. На 20 май 1958 г. се ражда и синът им Рон. Нанси Рейгън се превръща във важен съветник на бъдещия губернатор и президент и спомага за политическата му кариера

В края на 50-те ролите на Рейгън намаляват и той се мести в телевизията, като водещ и участник в шоу– програмата „Театър на Дженерал Електрик”.
Той е президент на Гилдията на филмовите актьори от 1947 до 1952 и още веднъж от 1959 до 1960. Последната му голяма роля е от 1964 г. във филма „Убийците”, римейк, базиран на кратка новела на Ърнест Хемингуей.

Ранна политическа кариера

Роналд Рейгън първоначално е демократ, подкрепящ Франклин Делано Рузвелт и Новия Курс.
В края на 40– те години той е един от най-видимите защитници на президента Хари С. Труман.
В началото на 60–те години на ХХ в. той вече е твърд фискален и социален поддръжник на консервативните идеи и през 1976 г. казва ” фашизмът всъщност бе в основата на Новия курс”.
Първият му истински важен политически пост е ролята му в Гилдията на филмовите актьори - профсъюзно обединение, което включва по–голямата част от холивудските актьори, но което, според него, е завладяно от комунисти. В тази позиция Рейгън свидетелства пред Комитета на Конгреса за антиамерикански дейности за комунистическото влияние в Холивуд. Пази досиета на подозрителни актьори и докладва за тях на ФБР под псевдонима „ Агент Т10”, без да се обявява против тях публично.
Той поддържа практиката да се вкарват определени негови колеги в така наречените „черни списъци”.
Вярвайки, че Републиканската партия е по–способна да се бори с комунизма, Рейгън изоставя позицията си на ляво от центъра и дава поддръжката си за кандидатурите на Дуайт Айзенхауер през 1952 г. и през 1956 г. за Ричард Никсън през 1960 г., макар и все още да е демократ.

Наемането му от Дженерал Електрик за говорител на компанията му помага да се превърне в значима обществена личност; той пътува изключително много и е забелязан със страстните си антикомунистически речи.
През 1964 г. Рейгън застава зад консервативната кандидатура на Бари Голдуотър. Речта му, предавана по телевизията, с название „Време за избор” , въодушевява консерваторите.
Скоро след това няколко големи донори на Републиканската партия го посещават и го убеждават да се кандидатира за губернаторското място на Калифорния през 1966 г. Макар и първоначално това предложение да е посрещнато със смях, Рейгън пише в своята автобиография „ най–накрая се предадох след много безсънни нощи”.

Партийна принадлежност: От демократ към републиканец

Роналд Рейгън е добре познат като демократ преди да стане републиканец, баща му е твърд демократ.
Рейгън си спомня, че той отказва да го вземе на филма „Раждането на една нация” , заради расовите стереотипи в лентата. Когато Рейгън е млад, баща му отказва да остава в някои хотели, понеже те не приемат евреи и така семейството остава да спи в колата. Бъдещият президент изнася речи в подкрепа на ФДР и Хари С. Труман. Промяната на партийната му принадлежност става по времето когато страната се движи в обратната посока.

Губернаторство

През 1966 г. Роналд Рейгън е избран за 33–ия губернатор на Калифорния, побеждавайки двукратния губернатор на щата Пат Браун. Преизбран е през 1970 г. срещу Джеси Ънру, но решава да не се кандидатира за трети мандат.
По време на първия си мандат той замразява наемането на държавни служители, но увеличава данъците, за да балансира бюджета. По време на масови протести през 1969 г. изпраща 2 200 войници от Националната гвардия в лагера на университета Бъркли.
Рейгън дава да се разбере, че администрацията му няма да толерира и да се влияе от студентската агитация.

Рейгън се противопоставя на голям федерален проект за изграждане на язовир, който ще наводни долина със селище на индианци. По–късно Рейгън и семейството му се отправят на почивка в Сиера на мястото, където трябва да се строи магистрала. Там той обявява, че няма да допусне построяването на съоръжението.
Една от най–големите грижи на Рейгън е смъртното наказание. По време на кампанията му той се обявява за твърд поддръжник на смъртната присъда. Неговите опити да приложи законодателството на щата в тази област са спрени от решението на местния Върховен съд, което анулира всички смъртни наказания, издадени преди 1972 г.. Това решение бързо е преодоляно чрез промяна на щатската конституция. Въпреки обявеното му съгласие със смъртното наказание, той издава две амнистии и едно отлагане на такива присъди. До декември 2005 г. други такива амнистии в Калифорния не са прилагани.

Рейгън се обявява за ликвидирането на щатската система на психиатричните клиники, като твърди, че обществено базираните хосписи и лекуване ще заместят насилствената хоспитализация, която той счита за нарушаване на човешките права.


Президентските кампании


Първият опит на Рейгън да спечели номинацията на Републиканската партия за президент през 1968 г. е неуспешен. Той прави нов опит през 1976 г. срещу действащия президент Джералд Форд , но пак е победен, макар и с малка разлика.

Кампанията му през 1976 г. е повратен момент в политическата стратегия на Рейгън. По това време Форд се е смятал за представител на „старата гвардия” в партията. Представянето на Рейгън е забележително, предвид факта, че срещу него се изправя действащия държавен глава. На Конвента на Републиканската партия през 1976 г. Рейгън произнася забележителна реч, в която се спира на опасностите от ядрена война и моралната заплаха, идващи от Съветския съюз.
През 1980 г. Рейгън най–накрая печели номинацията и предлага вицепрезидентския пост на Джералд Форд, заедно с комплексна схема за подялба на правомощията. След несполучливи преговори с Форд, Рейгън предлага поста на Джордж Буш.
Като противник на Рейгън по време на първичните избори, Буш декларира, че никога няма да бъде вицепрезидент на Рейгън. За разлика от Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща е републиканец през целия си живот, ветеран от войните, интернационалист с опит в отношенията с ООН, ЦРУ и Китай. Неговата политическа и икономическа философия е значително по–умерена от тази на Рейгън и често нарича предложенията на неговия опонент „вуду икономика”.

Кампанията на Рейгън, водена от Уилям Кейси, се провежда в сянката на кризата със заложниците в Иран. Някои анализатори смятат, че невъзможността Картър да се справи в сложната ситуация, е основен елемент, допринесъл за загубата му на изборите. Други смятат, че причината за победата на Рейгън е невъзможността на действащия президент да се справи с високата инфлация и безработица, липсата на икономически просперитет, кризата на петролния пазар и слабостта на САЩ във военната област. Във връзка с икономиката, Рейгън казва „ Рецесията е когато вашият съсед загуби работата си. Депресия е тогава, когато загубите вашата. Възстановяване е когато Джими Картър загуби своята.”

Замяната на Картър начело на държавата е свързано и със спечелване на мнозинство в Сената от Републиканската партия, за първи път от 28 години.
На изборите през 1984 г. Рейгън печели изключително убедителна победа срещу вицепрезидента на Картър – Уолтър Мондейл, като взима мнозинство в 49 от 50 щата и получава 60% от всичките гласове. Шансовете на Мондейл не са големи, особено когато по време на Конвента на Демократическата партия казва „ Г– н Рейгън ще повиши данъците, това ще направя и аз. Той няма да си го признае, но аз го заявявам. ” Рейгън приема номинацията на своята партия на Конвента ѝ в Тексас в обстановка на подобряваща се икономика и на добро представяне на спортистите в Олимпиадата в Лос Анджелис.

Кампанията на Рейгън през 1984 г. остава в историята с един от най–големите гафове на президента , който казва „ Скъпи американци, с удоволствие Ви съобщавам, че днес подписах закон , с който Русия се поставя извън закона за винаги. Почваме бомбардировките след пет минути. ” по време на проверка на звуковата техника преди обръщение по радиото. Думите, казани по времето, когато напрежението между САЩ и СССР е най-голямо, оставят у някои впечатлението, че президентът не разбира реалностите на външната политика и международните отношения като цяло. Въпреки слабото представяне на Рейгън по време на първия дебат, той се представя значително по–успешно по време на втория и се радва на убедителна преднина пред Мондейл.

Президентство

Вътрешна политика

Рейгън описва себе си като икономически либертианец, подкрепящ намалението на данъците, по–малкото правителство и дерегулациите, освен това е за „твърда ръка” срещу престъпността.

Кризата със заложниците в Техеран /Иран/ дава най-сериозния коз за победата на Рейгън над Джими Картър, а изчакалите 444 дни в плен дипломати в мисията на САЩ в Техеран са освободени няколко минути след встъпването в длъжност на Рейгън.

Съществуват твърдения, че решението на кризата е забавено посредством незаконна сделка между правителството на Иран и най–близките съветници на Рейгън, за да се избегне т.нар. „октомврийска изненада” т.е. освобождаването да стане малко преди изборния ден и така да бъде повлиян резултатът в полза на Картър.

Първата стъпка, която Рейгън предприема като държавен глава, е да отмени контрола на цените върху петрола и така да стимулира развитието на икономиката. През лятото на 1981 г. президентът уволнява по–голямата част от въздушните диспечери, тъй като започната от тях стачка е незаконна. Тъй като профсъюзът на диспечерите е един от двата, които са подкрепили Рейгън по време на изборите, този негов ход е забележителен и дава знак на бизнеса, че може да предприеме по–твърда политика спрямо профсъюзите.

Основен фокус на политиката му по време на първия мандат е съживяването на икономиката, която той заварва в състояние, наречено „стагфлация” -стагнация, комбинирана с висока инфлация. Администрацията му подкрепя решението на председателя на Федералния резерв Пол Волкър да повиши лихвите. Нобеловият лауреат - икономистът Милтън Фридман, го поздравява за това, че „ съзнателно е предизвикал рецесия, за да спре инфлацията”, а през 2004 г. каза „По мое мнение никой друг президент след Втората световна война не би подкрепил решението на Волкър в тежката ситуация на 1981–82 г. Мога да свидетелствам от първа ръка, че Рейгън знаеше какво прави. Той разбираше, че няма друг път за спиране на инфлацията, освен чрез монетарни ограничения и временна рецесия. Във всяка своя област той стоеше зад своите принципи и имаше поглед върху бъдещето. ” Рейгън има за цел прокарването на политика, основана на строга монетарна дисциплина, със значително намаление на данъците, което да доведе до окуражаване на инвестициите. Макар и програмата му да е осмивана от опонентите му като „вуду икономика” и „рейгономика”, той успява да прокара през 1981 г. впечатляващи намаления на данъците в Конгреса. По същото време администрацията успява да намали разходите, свързани със социални и здравни плащания, което предизвиква яростните протести на демократите.

След рецесията от 1981–82 г., икономиката се насочва към драматично подобрение в началото на 1983 г. Администрацията на Рейгън твърди,че намалението на данъците е довело до повишаването на заетостта, което от своя страна води до повишаване на приходите от федералните данъци. В началото на 80-те години на ХХ в. тези приходи са 517 милиарда долара, а след промените достигат до 1 трилион долара на година.

Въпреки това, увеличаването на разходите за армията, поради новия курс за водене на Студената война, е една от причините дефицитът да достигне до нива, които не са виждани от години. Камарата на представителите, където доминират демократите, се противопоставя на забавянето на увеличението на разходите за социалните програми. За да покрие дефицита, администрацията заема значителни суми от вътрешни и външни заемодатели и така в края на втория мандат на Рейгън националният публичен дълг се увеличава от 26% от БВП (1980 г.) до 41% (1989 г.) – най-високото ниво от 1963 г.

По време на президентството на Рейгън инфлацията спада от 13,6% през 1980 г. до 4,1% през 1988 г. , икономиката добавя 16 753 000 нови работни места, безработицата намалява от 7,5% до 5,3%, в допълнение нивото на бедните граждани спада от 14% до 12,8 %. Докато критиците на Рейгън твърдят, че икономическата му политика води до задълбочаване на разликата между бедните и богатите, трябва да се отбележи, че по време на двата му мандата всички икономически групи повишават приходите си, включително и тези с най–ниски доходи.

Президентът Рейгън е критикуван от активистите на гей движението, а и от други групи за това, че администрацията му не е направила необходимото и не е реагирала достатъчно бързо срещу разпространението на СПИН. Първото официално съобщение за болестта от страна на Белия дом е на 15 октомври 1982 г., когато прес-секретарят на Рейгън Лари Спийкърс, в отговор на репортерски въпрос за „чумата по гейовете”, казва „ Аз я нямам, а вие? ” , което води до смях. (Бележка: репортерът използва израза „чума по гейовете”, защото ХИВ не е бил идентифициран до 1984 г., а терминът СПИН не е популяризиран към момента ). Самият Рейгън дискутира проблемите на болестта и участието на правителството за третирането ѝ по време на пресконференция през 1985 г.

Въпреки популярните критики, администрацията на Рейгън изразходва 5,6 милиарда долара за борба със СПИН и ХИВ. Ресурсите за изследвания се увеличават с 450% през 1983 г., 134% през 1984 г. , 99% през 1985 г. и с още 148 % през 1986 година. През септември 1986 г. Рейгън казва „ Към това, което имаме в бюджета за 1986 г., трябва да се добавят и половината милиард долара, които сме предоставили за изследване на СПИН и всичко това към действията, които други медицински групи правят. В бюджета за тази година имаме 100 милиона долара, а за следващата година ще заделим 126 милиона. Така че това е топ приоритет за нас. И да, няма съмнение, че разбираме сериозността на ситуацията и нуждата за намиране на решение. ”

Рейгън има и друга роля в проблемите на СПИН. Противоречията, заобикалящи откриването на вируса ХИВ, се засилват, след като американският изследовател Роберт Гало и френският учен Люк Монтание твърдят, че всеки от тях е откривателят. Двамата учени дават на вируса различни имена. Противоречията най–накрая са разрешени чрез договор между Рейгън и френския президент Франсоа Митеран, според който се дава еднаква заслуга на двамата откриватели и техните помощници. Това е изключително събитие, което пренебрегва научните реалности и за първи път води до разрешаване на спор в биологията на най-високо политическо ниво.

Рейгън прави център на политиката си борбата с комунизма и налагането на пазарната икономика, но заема и твърда позиция срещу абортите. Много консерватори твърдят, че Рейгън е президентът с най–силни позиции срещу абортите. Въпреки това двама от тримата съдии, които той назначава във Върховния съд – Сандра Дей О’Конър и Антъни Кенеди, гласуват за запазването на правото на аборт, прокламирано в решението Роу с/у Уейд.

Въпреки че вторият мандат на Рейгън се свързва преди всичко с външната политика, неговата администрация прокарва значителни законодателни промени в местните регулации. През 1982 г. Рейгън подписва подновяването на Закона за правата на избирателите от 1965 г., за нови 25 години. С удължаването се дава защита на слепите, инвалидите и неграмотните избиратели.

Други значими закони са свързани с промените в Данъчния кодекс, както и в Закона за гражданските свободи от 1988 г., който предоставя компенсации на японците от американски произход, държани в лагер по време на Втората световна война. Рейгън подписва закон, с който се въвежда смъртно наказание за убийство, свързано с трафик на наркотици.

Външна политика и интервенции

Рейгън предприема курс на сблъсък със Съветския съюз , като рязко изоставя политиката на сближаване , която до момента е водена от неговите предшественици – Ричард Никсън, Джералд Форд и Джими Картър.Той действа при хипотезата , че СССР не може да надмине САЩ по разходи за въоръжаване и това го кара да превърне Студената война в топла от икономическа и идеологическа гледна точка. Администрацията предприема масирано обновление на армията съгласно идеята „мир чрез сила”. Поставя се нова рамка за отношенията с руснаците, която има за цел спечелването на Студената война посредством три основни момента, изложени в секретна директива.
Тя посочва трите фронта за действие: икономически – намаляване на достъпа на Русия до високите технологии и изтощаване на техните ресурси, включително и чрез натиск за намаляване на цените на стоките изнасяни от СССР на световния пазар; военен – повишаване на размера на разходите за отбрана с цел да се даде възможност преговорите да се водят от позицията на силата, а и това да доведе до икономическо изтощаване на Русия; тайния фронт – оказване на поддръжка на анти-руските движения из целя свят – от въстаниците в Афганистан до движението Солидарност в Полша, които получават и средства от Джордж Сорос и Ватикана.
Рейгън предлага Инициативата за стратегическа отбрана , известна като „Междузвездни войни”, която представлява базиран в околоземна орбита ракетен щит, който се счита от руснаците като нападателна, а не отбранителна инициатива.
През октомври 1986 г. Рейгън се среща с Михаил Горбачов в Исландия, при която среща руският лидер остро се противопоставя на ракетния щит. На 11 март 1990 г. Литва, водена от президента си Витаутас Ландсбергис се отделя от СССР и обявява своята независимост , като скоро е последвана и от други съветски републики, така до 1991 г. Съюз на съветските социалистически републики официално е разтурен. Маргарет Тачър казва „ Роналд Рейгън спечели Студената война без един единствен изстрел.”

Мнозина анализатори смятат, че рухването на СССР се дължи на значително по – комплексни причини, като някои от тях са: вътрешните противоречия в партията поради настъпилата гласност, вътрешната слабост на комунистическата икономическа система и намаляващите цени на суровия петрол, от износа на който съветската, а и сегашната руска икономика жизнено зависи. Считаното от мнозина за решаващо увеличение от Рейгън на военните разходи с 8% на година , в същност едва ли има очаквания ефект върху Съветите , които да го последват. Съгласно изследванията на ЦРУ увеличението на съветските разходи за отбрана е 1,3% за година от 1975 г. и остава на това ниво за десетилетие, макар и да се увеличава почти тройно до 4,5% за периода 1985 г. до 1987 г. , то се връща след това на същите нива.

Сред основните му европейски съюзници е примиер министърът на Великобритания - Маргарет Тачър, която напълно го подкрепя в политиката му на конфронтация с комунистическия блок.

Поддръжката за анти-комунистическите движения в света е основна част от „Доктрината Рейгън”. Следвайки я, администрацията финансира „борците за свобода” като муджехидините в Афганистан, контрите в Никарагуа. Бунтовническите сили на Джонас Савимби в Ангола. Увеличава се финансирането на диктаторските режими в Латинска Америка и често се изказват обвинения в американската намеса в покушението на няколко лидери от този регион. Също така помощ се оказва на анти-комунистическите движения в Централна Европа като Движението Солидарност, а също и заемане на твърда позиция срещу комунистическото управление в Камбоджа. Тайното подпомагане на „контрите” е причината за избухването на скандала „Иран – пари – контри” , а и за осъдителното решение срещу САЩ по делото „Никарагуа с/у/ САЩ”.

Администрацията заема твърда позиция срещу терористичното движение в Ливан - Хизбула, което заема за заложници американски граждани и атакува граждански обекти на Израел и Ливан по време на Ливанската война от 1982 г. Подобно е отношението и срещу палестинските терористи в Западния Бряг и Ивицата Газа. Под въпрос обаче се поставя считането от Рейгън на милициите в Салвадор и бунтовниците в Никарагуа за терористи, тези съмнения едва ли трябва да се подкрепят, защото тези групи са използвали типично терористични средства, а също и трафик на наркотици , за да постигнат своите „освободителни” цели. Категоричността на президента по този въпрос е причината двете страни да не попаднат под комунистическо управление.

Намесата на САЩ в Ливан е причината ООН да възложи на страната многонационална мисия. В Ливан се изпращат 800 морски пехотинци, които да помогнат за евакуация. На 16 септември 1982 г. са избити стотици цивилни палестинци в Бейрут , което кара Рейгън да състави нови многонационални сили. Интензивните дипломатически преговори водят до постигането на мирно споразумение между Ливан и Израел.
Американските сили се оттеглят малко след взривовете в казармите им от 23 октомври 1983 г. , при които 241 морски пехотинци са убити. Рейгън нарича това най – тъжният ден от президентския му мандат.

Комунистически преврат в малкия остров Гренада през 1983 г., кара администрацията да настоява за международен договор за възстановяване на реда, тази цел е постигната с операция „Спешна ярост”.

Първоначално неутрална, администрацията почва да взима все по дейно участие в Ирано-Иракската война. Често подпомага и двете страни, но все пак заема позицията на Ирак, тъй като счита лидерът му Саддам Хюсеин за по-малка заплаха за стабилността на региона от иранския водач аятолах Рухолах Хомейни.
Хенри Кисинджър в същност изразява най-ясно политиката на страната, когато казва „ Твърде жалко, че и двамата не могат за загубят.” Американските страхове са свързани с това, че една победа на Иран може да окуражи ислямските фундаменталисти в арабските държави и така да се стигне до сваляне на светските правителства и западни съюзници в Саудитска Арабия, Йордания и Кувейт. Въпреки първоначалните иракски победи, иранците скоро взимат връх и тяхната победа става все по-близка, това кара Рейгън да организира операция, която да доведе до спирането на оръжейните доставки за Хомейни ( при все, че по-късно става ясно, че САЩ също са доставяли оръжие). Администрацията предоставя оръжейна и финансова помощ на иракския режим, както и разрешава доставките на материали за него с възможна двойна употреба, които да се използват за биологически и химически оръжия.

Едновременно с това се администрацията извършва тайни продажби на оръжие на Иран, за да финансира никарагуанските контри. В крайна сметка аферата Иран-Контри се превръща в скандал. Рейгън демонстрира арогантност в отричането на това, че такъв заговор съществува и назначава независим съвет, който да извърши разследванията. Десет служители на рейгъновата администрация по-късно са осъдени, а други са отстранени в резултат на разследването.
Министърът на отбраната Каспър Уейнбъргър е обвинен за препятстване на правосъдието, но след това получава амнистия от президента Джордж Буш, няколко дни преди да почне процеса срещу него.

Великият комуникатор

В речта си пред Бренденбургската врата на 21 юни, 1987 Роналд Рейгън отправя предизвикателство към съветския лидер Михаил Горбачов с думите: "Господин Горбачов, разрушете тази стена!"

Рейгън е наречен „Великият комуникатор” за способността си да изразява идеи и емоции в почти интимен план, дори когато прави официални обръщения. Той развива тези си способности като актьор, водещ на телевизионни и радио предавания на живо, като политик, а когато става президент назначава умел екип от съставители на речи, които му помага при по – ясното изразяване на неговата непосредственост.

Тонът на речите му варира. Той използва силен, дори идеологически натоварен език, когато говори за Съветския съюз и неговата идеология, особено по време на първия му мандат. Но също така може да говори за общозначими идеи и за мисията на САЩ като защитник на свободата. Речта му от 27 октомври 1964 г., озаглавена „ Време да се избира” отново вкарва в употреба израза „рандеву със съдбата”, използван за първи път от Франклин Д. Рузвелт. В останалите си речи, нарича Америка „сияйният град на хълма”, „с голямо сърце, идеалистична, смела, скромна и честна” страна, чиито хора „имат право на смели мечти” .

На 28 януари 1986 г., след експлозията на совалката „Челънджър” Рейгън отлага годишното си обръщение „За състоянието на съюза” и говори пред нацията за трагичния инцидент.

Хуморът на президента и особено неговите хапливи реплики, е това, което често обезоръжава неговите политически опоненти. Споровете около неговата напредналата му възраст по време на втората му кампания за президент срещу Уолтър Мондейл, го кара да каже „Няма да правя възрастта проблем в тази кампания. Няма да използвам за политически цели, младостта и неопитността на моя опонент. ” . По време на своята кариера той се шегува: „ Политиката не е лоша професия. Ако успееш ще получиш голяма отплата, а ако се опозориш винаги можеш да напишеш книга. ”

И опонентите и противниците се съгласяват, че Рейгън притежава „слънчев оптимизъм”, който е посрещнат с облекчение, защото предшественикът му макар и често да се усмихва прави впечатление на намусен и сериозен.

Опитът за покушение

На 30 март 1981 г. Рейгън, прессекретаря му Джеймс Брейди, а и две други лица са простреляни от Джон Хинкли мл.. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. „Надявам се, че сте републиканци. ” казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва „Днес всички сме републиканци, г-н президент.”

Критики

Често се казва, че чарът му дава възможност да каже каквото и да е и то да се приеме от гражданите, независимо дали е истина или не, наричан е тефлоновият президент”, защото нищо не може да му остави петно на репутацията. Отказът му да обърне внимание на скандала „Иран-контри” води до известната реплика на Каспър Уейнбъргър, министърът на отбраната, която дава характеристика на цялото управление: „Рейгън може да оцелее дори след нарушаване на закона и конституцията, но не и ако силният и решителен президент изпусне възможността да освободи заложниците. ” Документите от времето на Рейгън трябваше да станат публични, но със заповед на президента Джордж У. Буш те запазват статута си на класифицирана информация за неопределен период.

САЩ са осъдени от Международния съд за това, че подпомагат тероризма в Никарагуа по времето на Рейгън. Въпреки, че решението има обвързваща сила за американската страна, а и Общото събрание на ООН е приело резолюция, в която се настоява за изпълнение на решението, глобата по него все още не е платена.

Външната политика на Рейгън също е обект на критики, много негови противници изказват обвиненията, че чрез твърденията си, че защитава човешките права в света, Рейгън просто иска да притисне комунистическите страни и социалистическите правителства. Често се сочи, че администрацията оказва подкрепа на много кървави режими в света, които не се ползват с друга поддръжка като: Южна Африка по времето на апартейда, хунтата на Аугусто Пиночет в Чили, а също и режима на Сухарто в Индонезия. Специално трябва се посочи, че по време на втория му мандат Рейгън не защитава и подкрепя в такава степен апартейда.

Гражданите на Източна Европа често виждат Рейгън в съвсем различна светлина от повечето американци. Той се радва на тяхната подкрепа поради твърдата си реторика срещу комунистическите диктатури в тези страни и безкомпромисното си желание да види тези режими разрушени и отхвърелни от свободните народи, които да поемат пътя на свободата и икономическото развитие. От друга страна във Великобритания въпреки, че има твърдата подкрепа на премиер министъра Маргарет Тачър, често е осмиван в пресата като тъп, дори и сенилен. Известен е случаят, когато Рейгън на 9 ноември 1985 г. говори на годежа на принцеса Даяна и я нарича „принцеса Дейвид”.



Религиозни убеждения

Рейгън е отдаден християнин още от ранно детство и често говори пред християнските общности в страната. Той често е цитиран да казва, че атеистичния възглед на света, проповядван от комунизма е най-лошата му черта.

Оттегляне от обществения живот и смърт

На 11 януари 1989 г. Рейгън произнася последното си обръщение към американските граждани, девет дни преди да предаде властта на Джордж Буш. След встъпването в длъжност на новия президент, Рейгън се оттегля в своето ранчо, близо до Санта Барбара, Калифорния, за да напише автобиографията си, да язди коне и сече дърва. Впоследствие той се нанася в луксозна къща в Бел Еър, Лос Анжелис. Често се появява на обществени събития по поръка на Републиканската партия, включително и добре посрещната му реч на Националния конвент от 1992 г., често се изказва срещу 22-та поправка, която забранява на президентите да бъдат избирани за повече от два мандата.

През ноември 1994 г. Роналд Рейгън признава, че страда от болестта на Алцхаймер - нелечимо заболяване, предизвикано от прогресивно умиране на мозъчните клетки. "Започвам пътуването, което ще ме доведе до залеза на живота ми", казва тогава той. Неговата съпруга Нанси, която е неотлъчно до него, заявява: "Дългото пътуване на Рони го отведе в едно отдалечено място, където и аз вече не мога да го достигна." През целия си живот Роналд Рейгън имаше такова ободряващо и укрепващо присъствие, разкрива Маргарет Тачър, че беше лесно да забравиш какви страховити задачи си постави той самият. Той се стремеше да излекува наранения дух на Америка, да възвърне мощта на свободния свят и да освободи поробените от комунизма. Това бяха трудни за изпълнение и много рисковани каузи и бяха преследвани почти безгрижно. Роналд Рейгън въплъщаваше още една велика кауза, наречена сполучливо “великата кауза на окуражаване на всички”. Тя е извор на дълбоко преклонение пред съдбата му на човек и политик.

Рейгън умира от пневмония на 5 юни 2004 г. в дома си в Бел Еър, Калифорния и е погребан в президентската си библиотека.

http://meto76.blog.bg/ Част от Речта на президента Рейгън при встъпването му в длъжност-1981 :

„...Казаха ми, че днес се провеждат хиляди молитвени събрания в цялата страна, и съм дълбоко благодарен за това. Ние сме народ под Бога, и аз вярвам, че Бог е определил ние да бъдем свободни. Смятам, че ще бъде уместно и правилно в бъдещите години всеки път, когато новият президент встъпва в длъжност, да бъде обявяван ден за молитва. Както знаете, за първи път в историята тази церемония се провежда на западния вход на Капитолия. Оттук човек вижда величествен изглед, откриващ особената красота и история на този град. В края на алеята са паметниците на историческите гиганти, на чиито рамене сме стъпили ние. Право пред мен е паметникът на един паметен човек, Джордж Вашингтон, бащата на нашата страна. Един смирен човек, който с нежелание се издига до своето величие. Той поведе Америка от революционната победа към детството на един народ. На другата страна е мемориалът на Томас Джеферсън. Декларацията за Независимостта пламти с неговото красноречие. А от другата страна на Огледалното езеро са издигнатите колони на Мемориала на Линкълн. Който иска да разбере в своето сърце значението на Америка, ще го открие в живота на Ейбръхам Линкълн. Отвед тези паметници на героизма е реката Потомак, и на другия бряг са хълмовете на Националното гробище Арлингтън, с редове от прости бели камъни, носещи кръстове или Давидови звезди. Те са само малка част от цената, която е била платена за нашата свобода. Всеки един от тези надгробни камъни е паметник на вида герой, за който говорих по-рано. Техният живот е завършил в места, наречени гората Бело, Аргон, Омаха Бийч, Салерно, и от другата страна на света в Гуадалканал, Тарауа, Порк Чоп Хил, водохранилището Чо Сън, и в стотици оризища и джунгли в една страна, наречена Виетнам. Под един такъв надгробен камък лежи един млад човек, Мартин Трептоу, който напуска своята работа в малка провинциална бръснарница през 1917, за да отиде във Франция със знаменитата дивизия Рейнбоу. Там, на Западния фронт, той е бил убит, докато е пренасял съобщения между батальоните под огъня на тежката артилерия. Знаем, че до неговото тяло е бил намерен неговият дневник. На един лист, под заглавието “Моята клетва,” той е написал следните думи: “Америка трябва да спечели тази война. Затова аз ще работя, ще спестявам, ще жертвувам, ще търпя, ще се бия решително и ще дам всичко от себе си така, като че ли изходът от войната зависи изцяло от мен.” Кризата, пред която сме изправени днес, не изисква такива жертви, каквито Мартин Трептоу и хиляди други са били призовани да направят. Но тя изисква нашите върховни усилия и нашата готовност да вярваме в себе си и да вярваме в нашата способност да вършим велики дела, да вярваме, че заедно, с Божията помощ, ние можем и ще решим проблемите, с които се сблъскваме. В крайна сметка, защо да не го вярваме? Ние сме американци. Бог да ви благослови; благодаря ви. За свободата трябва да се борим.“

http://prize.bg

На 8 март 1983 г. в реч пред Националната асоциация на евангелистите в Орландо, Флорида,

Роналд Рейгън използва определението „Империя на злото” по отношение на СССР и в същото време определя борбата си срещу нея като своя основна задача. Впоследствие този израз се превръща в политическо клише, което се използва за страна, водеща политика, приемана като цяло за неприемлива.

За пръв път определението „Империя на злото” е използвано през 1977 г. в галактическата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни: Епизод ІV – Невидима заплаха”. В проекта за речта на Рейгън нейният автор Антони Долан използва израза „център на злото”, но впоследствие той е зачеркнат от чиновниците на Държавния департамент на САЩ. По време на самата реч обаче Рейгън включва определението „Империя на злото” и това дава основание изразът да се счита за негов.

Речта на Рейгън е на тема „Религиозната свобода и Студената война”. Най-общо речта е разделена на две части. Първата е посветена на моралните проблеми на американското общество. Президентът се обявява за възраждане на моралните устои на населението, обявява се против абортите и за въвеждането на задължителни молитви в училищата. Втората част е посветена на комунизма и неговия център СССР. Той определя СССР като тоталитарна и принципно аморална държава. Прословутият израз е употребен в последната част на речта. В нея президентът Роналд Рейгън призовава да се молят за спасението на хората, живеещи в условията на тоталитаризма, за да могат да открият Бога. По-нататък в речта Рейгън призовава към замразяване на ядреното въоръжаване, като се игнорират „агресивните пориви на империята на злото”. Три години след историческата реч в Орландо през 1986 г. при срещата си с Михаил Горбачов Роналд Рейгън обявява, че вече не счита СССР за империя на злото.“