родни хауърд-браун

    Родни Хауърд-Браун     

Из книгата "Благословението от Торонто от Дейв Робъртс

6
Родни Хауърд-Браун


Както някой сглоби пъзела на съживлението от 1993/94, ключовото парче в центъра на картината е Родни Хауърд-Браун, евангелизатор роден в Южна Африка.
Неговите събрания са познати с тяхната ''свята радост,'' и името му се среща в някои дискусии на ''подпалвача'' на Торонто Еърпорт Винярд, Ренди Кларк, Аржентинския пионер Клаудио Фрейдзън, и Британски пастори, като Бриан Джоунс (Заветни Служения) и Тери Вирго (Нови Граници).

Родни е роден на 12-юни 1961 в Порт Елизабет, Южна Африка, от набожни петдесятни родители. Той е бил свидетел отрано на чудеса в живота на майка си и баща си и взема частична нота от тяхното посвещение да се молят. Той предава своя живот на Христос на 5 годишна възраст и има формиращо преживяване със Святия Дух когато е на 8 години.
През юли 1979 той търсил Бога за свежо преживяване за себе си. ''Аз виках към Бог в истинско отчаяние… Бях гладен. Той ми каза, че трябва да огладнея и да ожаднея. В началото аз Му казах "Защо просто не ми го дадеш? Аз съм Ти служил през целия си живот. Бил съм добро момче. Не съм правил това, не съм правил онова, както другите. Боже, аз го заслужавам."
''Той каза, "Аз нямам предпочитания към хора. Ела по същия начин както всеки един идва. Ела във вяра и ожадней и го пожелай. Тогава ще ти го дам." ''
Родни постоянствал и ''изведнъж огънят на Бог падна върху мен. Неговата сила гореше в тялото ми и остана така за цели три дни. Аз мислех, че ще умра.''
Скоро след ''запалването'' Родни помолил Бог, ''Моля Те, вдигни го от мен, така че да мога да го издържа.'' Той чувства нещо от огненото усещане през следващите две седмици.
Родни се присъединил към християнска музикална група през 1980, но бил дипломатически мълчалив за своите огнени петдесятни вярвания. Една вечер в Методистката църква един член от групата помолил за молитва за изцеление. Родни усетил сила да излиза от него и момичето паднало на пода. Останалите от тима влезли и той се молил за тях. Всички паднали.
По време на последвалото събрание той усетил подтик от Бог да ''призова всички онези, които искат благословение. Аз отидох до първия човек и казах, "В името на И…" Дори нямах време да кажа "сус" когато силата на Бог го тръшна на пода.''
Този модел се повторил и няколко човека проговорили на езици или били неспособни да се движат. Обезпокоен Хауърд-Браун се обърнал към местния пастор: ''Това не беше от мен! Това не беше от мен!''
''Помазанието'' останало силно за още две седмици и после спаднало. Родило се желание за пълнъ сила за служение.
Като се разгърнали годините Родни се оженил за Адоника и имат три деца. Той подпомогнал пионерска църква и се свързал за две години с Рей Мак Коли в Йоханесбург, църква Рема; огромна църква от Слово на вяра свързана с работата на Кенет Хегин.
Родни обаче почувствал призив за Америка. Той придвижил своето семейство в Орландо, Флорида, през 1987 и, действително без пари, започнал бавно да изгражда пътуващо проповедническо служение. Той изкарал две спокойни години, и тогава през 1989 имал още едно забележително преживяване подобно на това в Методистката църква преди 10 години. Той описва какво се случва в Божието Докосване:

"Това започна да се случва през април 1989. Аз трябваше да направя някои приспособявания в моето служение. Не бях молил Бог тези неща да започнат да се случват. Просто казах, ''Господи, толкова съм гладен да видя Твоята проявена сила да докосва живота на хората. Моля Те, движи се. Прави каквото искаш да правиш.''
Ние бяхме на серийни събрания в Олбани, Ню Йорк. Това беше времето когато започнахме да имаме по две събрания всеки ден. И жена ми и аз бяхме гладни Бог да се движи. Ние имахме такова желание да видим славата на Господа изявена.
Спомням си събранието в четвъртък сутринта. Докато проповядвах, славата на Господа дойде в сградата. Аз го усетих просто като че ли някой сложи тежко одеало върху мен и присъствието на Господа изпълни домът.
Една жена стоеше някъде около последните три реда и я забелязах да премигва и да оглежда тавана. Аз спрях това, което правех и казах, ''Госпожо, какво не е наред?'' Тя ми каза нищо не е наред.
После каза, че докато седяла там, видяла гъсто замъгляване или мъгла, като облак, да идва на долу и изпълнил залата. Светлините и таванът изчезнали. Това й напомнило за израстването й в крайбрежен град, където в ранните часове на утрото мъглата била толкова гъста, че можеш да виждаш само на няколко фута пред себе си.
Аз не видях този облак, но го усетих. В това време, аз извиках двама човека от озвучаването и те и двамата дойдоха вървейки между редовете. Когато бяха направили две или три крачки от техния път между редовете, те паднаха под силата на Бог. Никой не ги докосна. По-късно те ме информираха, че като вървели между редовете, те вървели в гъсто замъгляване или мъгла и паднали под силата без дори да са полагали ръце върху тях.
Докато проповядвах, силата на Бог започна да пада. Много хора започнаха да падат от седалките си. Изглеждаше като че ли някой ги беше застрелял и на някои места цели редове от време на време падаха. Те се смееха и викаха и се търкаляха навсякъде и изглеждаха като пияни.
Аз се опитвах да проповядвам над гласовете на хората, но нямаше никаква полза. Славата на Господа падна по такъв чудесен начин. Някои бяха изцелени на местата си. Господ после ми каза, ''Аз ще се движа всеки път, ако ти Ми позволиш да го правя.''

Хауърд-Браун вижда чудесата в своите събрания да нарастват. Докато служил в една Испанска църква в Чикаго той говорел на други езици. Той не знаел и дума на испански, но някой дотичал при него и казал, ''Ти говориш перфектно испански!'' Той поканвал хората да ''дойдат в Рая.''
Неопитния евангелизатор все още се спускал към относително малко служение. Той се хванал с кореспондентски курс с петдесятно ориентираното училище по Библейска теология в Сан Джацинто, Калифорния и заслужил докторат за служение.
Той действал на основа ден за ден, работейки по принципа, че ходи и проповядва, където вярвал, че пасторът и църковното лидерство са гладни за съживление. Той давал собственото си преживяване и приемал дарения от любов.
Чакайки да излезе на една телевизионна програма, той казал на персонала, че ще отиде да служи на първото място, където някой го покани. За негов ужас някой от Джуно, в Аляска го поканил. Леденият град с около 30,000 жители бил с непривлекателен вид, но тонусът бил придаден през първата вечер когато една дама станала от своята инвалидна количка след като 18 години била саката от артрит. Родни не се молил специално за нея да бъде изцелена. Тя се отпуснала ''под силата'' и се разтресла и раздрусала.
''Какво искаш да направиш?'' попитал той.
''Да стана,'' отговорила тя. Той се помолил, и тя свидетелствала за огън преминал през нея. Тя станала и ходела. ''Събранието се объркало.'' Това било беседата на града.
На събранията имало представители от 36 църкви, с 3,000 човека — 10% от населението — присъствало по едно време през последвалите седмици. Дамата била обществена гледка по местните улици, където хората идвали буквално до нея и възклицавали за нейното изцеление.
Веригата от събития, които щели да доведат до важната пролет на 1993 започнали.
Псевдонимният пастор го изпратил във Фарго, Северна Дакота. Той служил там в един затвор и приел покана за служение в църквата на затворническия свещеник. Хауърд-Браун излетял за тази църква след поход в Южна Африка, където видял 3,800 присъстващи през последната вечер. Това не било благоприятна сполука: ''Нямаше никакъв отзив, никакво алилуя, никакво амин. Те бяха петдесятни, но бяха загубили Петдесятница преди години.''
Всред тълпата имало един пастор. Той подал на Родни своята визитка и го поканил в църквата си. За голяма изненада на пастора Родни казал, че той ще бъде с него след три дни. Тази мисия била по-добра и била издигната палатка, за да се справи с тълпите. Пасторът го изпратил при своя брат в една църква близо до Палм Бийч. Родни се върнал във Флорида, място със смесени спомени за него. Преди няколко години той ходел плачейки през Дисни Уърлд: ''Хиляди идват за да видят една мишка. Господи, кога ще дойдат за да видят Теб?''
Похода бил отличен и била издигната палатка с 1,000 пейки. Един човек с няколко счупени ребра, история на епилепсия след нападение, повредена ръка и др. бил изцелен след падане под силата. Хауърд-Браун бил изненадан когато току-що изцеленият човек размахвал ръцете си и се удрял в ребрата в учудване от изцелението, което се случило.
Новини от тези събрания достигнали до Карл Страдър от Църквата Дома на Дърводелеца, църква от Асамблея на Бога в Лейкланд, Флорида. Учудения Родни го слушал да говори за тях по телевизията и за своя собствен глад за съживление.
Това бил типът на Родни за пастор и скоро той се ангажирал с поход в 1,900-членната църква. Църковната сграда можела да побере 10,000 човека, но те били преминали през разцепление. И така Карл Страдър бил отчаян Бог да се движи и дал на Хауърд-Браун свободна власт. Страдър използвал своето обществено влияние да пусне Хауърд-Браун по християнската телевизия и да предава събранията по огромната местна радиостанция.
Събранията започнали с 1,500 души, но през четвъртата седмица тълпи от повече от 8,000 изпълнили сградата. Родни бил болен, но продължил да служи. ''Аз съм чакал с години за това движение на Бог и сега физически се чувствах сякаш бях умрял. Казах на Бог, "Господи, аз знам, че съм нищо, но ако Ти можеш да ме използваш, аз ще бъда щастлив." ''
За Родни това , което се случвало го чувствал като съживление — християни се връщали към своята първа любов и средно число от 1,000 човека на седмица предавали своя живот на Христос. Те накрая кръстили 2,260 човека, и по някога не можели да приключат събранията до 2 часа сутринта. Имало представители от повече от 500 църкви през осемте седмици на събранията в Църквата Дома на Земеделеца през 1993. Радиопредаването за централна Флорида спомогнало да привлече 100,000 различни човека на събранията.
Родни си спомнил своите сълзи в Дисни Уърълд, плачейки отново една нощ. ''Те идват за да получат докосване от Теб, Господи, а не да видят една мишка.''
Карл Страдър с 800 нови членове в своята църква бил щастлив човек. Той казал за списание Харизма, ''Това беше като нещо от историческите книги. Хора долитаха от Африка, Велика Британия и Аржентина, за да го видят…никога не съм виждал нещо подобно.''
Събранията били характерни с щедри дози на ''свята радост.'' Джойси Страдър, съпругата на Карл, разказала за читателите на Днешните Служители за въздействието от смеха на един човек:

"Още един човек разказа за собствената си промяна, както и за промяната в своята шефка: ''През последните 7 години аз работех от 23.00 часа до 7.00 часа в едно обменно бюро. Заплатата не беше голяма, работата беше скучна, напрегната, разочароваща — понякога явно опасна. Моето отношение беше 100% лошо.
''Моята шефка и аз бяхме доста еднакви. Тя живееше за да даде под съд някого, който има късмета да й възрази неправилно. Продавачите на дебели рипсени платове за тапициране се бояха да идват в нашето ченч бюро, което те наричаха "приспособеното от ада ченч бюро."
''Но един продавач на дебели рипсени платове за тапициране упорства да покани шефката на съживлението в нашата църква. Тя отказа отначало, но дойде следващата вечер.
''Няколко вечери по-късно тя и още двама дойдоха късно в ченч бюрото, смеейки се истерично. Те идваха направо от църквата. Те поканиха един чиновник да отиде на следващото събрание през следващата вечер, но той им каза, "Аз не съм в това." Обаче, два дни по-късно той отишъл и дал сърцето си на Исус.
''Аз наблюдавах Бог да взема една студеносърдечна алкохоличка и да я помазва със Своя Дух. Сега е благословение да се работи с нея,'' казва той."

Въздействието от служението не било ограничено до крайния срок. Много лидери видяли продължително обновление в техните църкви след посещение на негови съживителни събрания.
Каризма, говорейки за Християнския Център за Поучение и Поклонение в Бостън (ХЦПП), коментира: ''всички онези, които преживяват този нов гръм на силата на Святия Дух в ХЦПП, включително лидерите Пол и Мона Джуниън, казват, че първоначално са били скептични за спонтанния, необуздан смях, който прекъсвал техните хвалебствени служби през есента на 1993.''
Мона Джуниън се борила да се примири с феномена на смях на едно събрание на Родни Хауърд-Браун в Джорджия, където нейният пастор, Бил Лайгън, отишъл напред за молитва. ''Бил е въплъщението на достойнството, човек напълно в контрол.'' Когато евангелизатора се молил за него, Лайгън ''паднал на платформата,'' като че ли победен. Съмненията на Мона Джуниън започнали да избледняват.
Списание Каризма коментира: ''Проявлението на свят смях, поддържано от Джуниън, е много повече от емоционален изблик или харизматичен каприз. То е било придружено от прошка, емоционално изцеление, желание за свидетелстване, и изцеление на взаимоотношения.''
Благословението също кръстосва и през главните деноминации.
Хаг Уилямс от Христос Царят, Англиканска църква в Лейкланд, Флорида, разказва на своите енорияши:

Под служението на Южноафриканския евангелизатор Родни Хауърд-Браун, Бог промени моя живот, моето семейство, моето служение, и моята енория.
Докато бях на моето трето съживително събрание аз бях единствения излязъл за молитва когато брат Родни се движеше из събранието. Аз паднах на земята и влязох в силен смях за 20 минути. Това завърши с освобождение от някои наранени чувства, угнетеност, и две години на неспокойствие, които ме накараха да търся нова църква. В друг случай Бог изчисти моето сърце от упорита нечистота. Резултата е най-очевиден в моя възобновен брак. Дори децата ми забелязаха разликата. Аз не съм същият от тогава.
Съживлението удари енорията Палм Санди и е нараснало в сила от тогава. Дузини дойдоха при Исус или бяха възобновени в своето общение с Него. Посещаемостта нарасна с 40% от миналата година (112% на деня на Петдесятница). Бюджета е в затъмнение за първи път от две години, но ние събрахме рекордни дарения за служения извън църквата. Едно църковно събрание, закрито с молитва завърши с Ковчежника и Джуниър Уордън на пода на църквата, защото те не можеха да се изправят. (Аз заключих вратата, повиках съпругите им, и им казах, че техните съпрузи са долу в църквата пияни…пияни в Святия Дух).
Едно нещо е сигурно. Аз не заслужавах нищо от това. Но това е, което е ''благодатта'' — незаслужената, не по заслуги благосклонност на Бог. Бог беше, който първи започна да се движи. Всичко, което аз направих беше да кажа, ''Да, Боже, аз съм гладен. Движи се в мен.''

Родни бил явно объркан в един случай, когато хората се смеели дори когато той говорел за ада. Той отразява, че стотици дошли напред за да бъдат спасени, въпреки това. Той бил поканен да говори в Университета Орал Робъртс и Рема Байбъл