Методий     

Методий
815- 885

от Уикипедия,


равноапостол, славянобългарски просветител
Роден 815, Солун
Починал 6 април 885, Великоморавия


Свети Методий е византийски политически и културен деятел по-голям брат на Константин-Кирил Философ. Канонизиран от християнската църква за светец. Считан е за равноапостол. Обявен е от папата за покровител на Европа. Православните го тачат и като един от светите Седмочисленици.

Основни данни за живота и делото на Методий се съдържат в Житие Методиево, краткото и пространно жития на брат му Кирил, както и в житията на Климент Охридски и на Наум написани на гръцки език.
Данни се съдържат също така и в други извори - български, гръцки, латински и други.


Рождената дата на Методий се отнася към 815 г.

За детството на Методий се знае по-малко, отколкото за това на по-малкия му брат Кирил. Житията на двамата братя свидетелстват, че те са родени в Солун, в семейството на подстратега и управителя на Солунска област Лъв и жена му Мария, което според краткото житие на Кирил е българско аристократично семейство, забегнало във Византия през 8 век, вероятно по политически причини като немалко други.
Спорни са тезите на някои учени че те са гърци, но тъй като са живели сред славянско население, каквото е имало около Солун, са знаели добре и славянския език. По мнението на някои учени братята имат славянски корени, и са получили високо образование. Според "Пространното житие" на Методий , когато решил да ги прати във Великоморавия императорът им казал: „Вие двамата сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто по славянски”.

За младостта на Методий също не се знае много, въпреки че изворите подчертават, както и за брат му, големите умствени способности, с които е надарен.

Бащата умира рано, но способностите на децата са забелязани от близкия на семейството и издигнал се до велик логотет Теоктист. Неговият ранг е втория след василевса в империята.
През 843 г. Кирил пристига по негова покана в Константинопол и започва да учи в престижната Магнаурска школа-най-престижното висше учебно заведение в целия християнски свят, а на Методий е възложен поста управител на административна област до Солун.

Управител на "Склавиния"

Знае се, че от 843 г. е бил управител на византийска славянска област недалеч от Солун, населена със славяни от българската група, т.н. "Склавиний" или "Славиний". Допуска се това да е била "Стримонската" архонтия северно от Солун или някоя съседна на нея.
Изворите посочват тежненията му за укрепване на християнството сред славяните в тези земи.

Не е изяснено участието му в известната Брегалнишка мисия при която Кирил се среща с Борис I, която се е провела относително близо до областта която е управлявал.
Неочакваното за всички в 851 г. той се отказва от високия пост и всякъква кариера и се замонашва.

Съставяне на азбуката

Методий се оттегля като монах в манастира Свети Полихрон в Мала Азия и се отдава на книжовни занимания.
Счита се, че именно в този манастир тогава е съставена глаголицата - първата славянска азбука. Това Методи прави заедно с брат си и завършва в 855 г. По това време би трябвало да са преведени и най-важните за християнското богослужение книги.

Черноризец Храбър в своя трактат „Сказание за буквите“ точно дава времето, когато е завършено делото в 6363 г. от "сътворението на света" = 855 г. , когато българският престол е зает от княз Борис I, великоморавският - от княз Растица наричан и Ростислав, а панонският граф или княз е Коцел.
Хазарска мисия

През 860 Методий, заедно с брат си Кирил, посещава Крим, натоварен с т. нар. Хазарска мисия. Макар да успяват да победят в диспута с евреи и мюсюлмани, те сполучват да покръстят само около 200 души. Поради опасенията на владетеля от силно византийско или арабско влияние чрез религията Хазарският хаганат предпочита юдаизъма , но Солунските братя издействат от хазарския каган освобождаването на няколкостотин византийски пленници и връщат в Рим намерените от тях в Херсон мощи на свети Климент I, събитие особено значимо за тогавашния свят. С откриването на мощите на Климент I има една легенда, как морето се отдръпнало и се показали мощите, която явно и до днес се приема от православната и католическата църква като правдоподобна.

След успешното изпълнение на мисията той се връща в своя манастир Свети Полихрон, но вече не като обикновен мотах, а е въздигнат по настояване от столицана в негов Игумен.

Аланска мисия

В 861 г. като продължение на мисията при хазарите братята посещават аланите в недалечната от хаганата област около град Фула. Проповядват, отсичат едно дърво на което се кланят местните хора,като на кумир и успяват да покръстят известен брой от тях.

Първа част на Великоморавската мисия

През 863 г., по поръчение на Императора след искане от страна на великоморавския княз Ростислав двамата братя, начело на свои ученици, пристигат в столицата на княжеството Велеград, където развиват активна дейност - основават духовно училище, въвеждат църковните служби: утренни часове, вечерня, повечерие и литургия на славянския старобългарски език, продължават превода на богослужебни текстове на славянски и проповядват. Във Великоморавия двамата братя прекарват три години, като обучават голям брой ученици.
През пролетта на 867 те напускат страната и потеглят за Цариград, за да получат заповедите на новия император и да ръкоположат учениците си в църковен сан.

Панонска мисия

През 867 г. преминавайки през Панония в земите на славянското Блатненско княжество по молба на неговия княз Коцел да разпространят славянската книжнина и богослужение се установяват на просветителска мисия за половин година и обучават 50 ученици.

В през втората половина на годината заминават за Цариград. Минавайки и през Венеция, Константин-Кирил Философ води своя диспут срещу триезичната догма с латинското духовенство. Получили нарежданията на Императора, благословията и наставленията на Патриарха те бързо се отправили към Рим да изпълнят новите задачи, и особено удачния повод да върнат в града откритите от тях в Крим в гр. Херсон мощи на Климент I.

Римска мисия

През декември 867 г. римският папа Адриан II посреща тържествено двамата братя и техни ученици връщащи в Рим мощите на един от неговите видни светци. Успехът на мисията и пълен - славянската книжнина тържествено е благословена от папата.
В римските базилики се провеждат тържествени служби на църковнославянски език, учениците са ръкоположени, а в 828 г. най-изтъкнатите следовници на Кирил и Методий, вероятно Климент, Наум, Ангеларий и Горазд са въздигвати в духовен сан лично от висшия клир.
В 869 г. Методий е ръкоположен от папа Адриан II за архиепископ със седалище във Велеград - столицата на Великоморавия и остава с това достойнство до смъртта си.
За негова архиепископска област са определени Панония и Моравия със Словашко с правото да управлява напълно самостоятелено духовния живот в тези земи без намесата на немско духовенство, като се подчинява пряко на светия престол и бъде зачитан с качеството му на Папски легат там, с това Адриан II изпълнява и желанието на панонския княз Коцел.

През февруари на същата 869 г. Константин Философ умира Рим и Методи напуска града като се отправя към своята катедра.

Втора част на Великоморавската мисия

Тази втора част на Великоморавската мисия започнала в 869 г. за Методий е много тежка. Той е сам с учениците си в срещу немското духовенство и светската власт за защита на славянското дело.
Атаките срещу него се ожесточават.
Папството губи в 870 г. дългогодишната битка за славянска България на VIII вселенски събор в Константинопол, която го е карала да допусне развитието на славянската кауза.
Няма го Константин-Кирил починал в Рим, Папа Адриан II е сменен от новия Йоан VIII.
Вместо ослепения Ростислав от същата 870 г. княжеската корона на Великоморавия е узурпирал Светополк покоряващ се усърдно на немците, на които дължи трона си.

Още през есента на 870 г. Св. Методий фактически е отвлечен от немските епископи Херманрих, Анон и Ландфрид и затворен в тъмница.
Срещу равноапостола просветител на славяните съвсем неканонично, без санкция на папата, който го е въздигнал в сан, е свикан съд в Регенсбург Бавария, под формата на епископски събор с присъствието на основния заинтересовен от унищожаването на тяхното дело - император Лудвиг Немски.
Главен обвинител бил епископът на Пасау Херманрих, един от водачите на папската делегация в България през 867 г. Равноапостола бил доведен на процеса и бит пред всички с бич.
По решение на този съда Методий бил отнет от паството си и заточен във Фрайзингенския манастир в град Елванген, Швабия.

Папа Адриан II не се намесил до края на потификата си в 872 г., а и наследилият го Йоан VIII не бързал да прекрати престъплението. Когато новият папа преценява, че това е удар и срещу неговата власт, и сериозно вреди на политическите му амбиции, той взема енергични мерки и Св. Методий бил освободен в 873 г.- след две години и половина страдания и унижения.

В 873 г., след като е освободен. Йоан VIII възстановява Методий и като архиепископ на Великоморавия. Неговото освобождаване съвпада с нов разцвет на Великоморавското княжество през 874 г., когато Франкската империя била победена във войната си със славяните и поискала мир . Всичко това веднага предизвиква подем и довежда до нов разцвет в земите на централна Европа. Просветителят и неговите ученици веднага започват трескава дейност - създава се още нова книжнина, обучават се още духовници.

След 874 г. княз Светополк изпада в още по-силна зависимост от Франкската империя и на Методий се налага да отиде до Рим.

В 879 и 880 г. Методий отново е начело и без прекъсване работи в своята Велеградската катедра.

Като последица от обтегнатите отношения между източната и западната църкви, след възстановяването на Фотий на патриаршеския престол и протестите на немското духовенство, папа Йоан VIII в 879 г. с була забранява на Методий да служи във великоморавските църкви на славянски език, позволено му е да върши това само на открито.

Равноапостолът не се съобразява с тази забрана, и затова по донос на клира от Залцбург през 880 г. е извикан пред папски съд. Методий отива в Рим, където се защитава и оборва обвиненията пред папа Йоан VIII.
Светият отец признава, че вероизповедта на св. Методий е правилна, дава разрешение богослужението да бъде извършвано на славянски език и го отпраща обратно в Моравия, за да управлява поверената му архиепископия.

В 881 г. той предприема последното си голямо пътуване и отива до Цариград, където получава одобрение за дейността си. Преминавайки през България се допуска че се е договорил с Борис I за подкрепа на своите ученици пред гоненията на немското духовенство.

Бохемска мисия

В 884 г. според местните извори Методий се отправя към Прага за да започне християнизацията на Бохемия, тук той проповядва на славянски и покръства владетеля ѝ Борживой I и съпругата му Людмила заедно с голям брой чешки славяни.

Последни стъпки

Малко преди смъртта си Методий посочва за свой приемник, като ръководител на школата, и като архиепископ на Моравската църква, изявения си ученик Горазд.

Междувременно за нов папа е избран Стефан V , човек който ще остане в историята с това, че разсипва делото на равноапостолите.

Методий умира във Велеград на 6 април 885 г. и най-вероятно е погребан в епископската църква, която се е издигала там.

Събитията след смъртта на Методий
Събитията в Моравия, Панония и Бохемия

През септември 885 година папа Стефан V издава була, с която забранява богослужението на славянски език. Узурпатора княз Светополк се е превърнал в германски слуга и гонител на славянската книжовност.

Горазд е игнориран като приемник на Методий в архиепископията, а не му е позволено и да оглави училището. Папата, дава Великоморавската църква на върлия противник на славянското богослужение Вихинг (Wiching) епископ на Нитра макар да не го прави архиепископ, а само му възлага официално управлението ѝ, но това е достатъчно.

Учениците оглавяват продължаващите спорове с германския клир и моравския княз.
Противопоставят се на Вихинг, признават авторитета на Горазд и продължават да проповядват на славянски. Те обаче са беззащитни пред бруталната сила.
Немскияг епископ в 886 г. организира съд срещу тях, като ги обявява за еретици. Книжовната школа е ликвидирана. Книжнината създавана с толкова труд е предадена на унищожение.
Всички ученици са подложени на жестоки преследвания – повечето от тях заедно с Горазд, Климент и Наум са хвърлени в затвора, други са заточени в манастири, трети са продадени в робство, много направо са убити, някои сведения сочат, че е убит от немците и Горазд.
Погромът е толкова жесток, че от десетките ученици само трима със сигурност са успели да достигат спасителния български бряг на Дунав. Това са Климент, Наум и Ангеларий.

В крайна сметка, с бруталност и насилия книжовното дело е унищожено и във Великоморавия звучи чуждата латинската проповед. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език и приемат латинската азбука, а след двадесетина години и държавата им е ликвидирана.

Роля на България

Папската була е могла да се приложи само върху славяните по средното течение на река Дунав. Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побегнали към българската крепост Белград, където разчитали на спасение и подкрепа. Има мнение, че в 881 г. преминавайки през България на път за Константинопол св. Методий договорил с Борис I тяхното приемане и закрила.

Преэ 886 г. княз Борис I посрещнал книжовниците и им дал цялата държавна подкрепа, на която е била способна българскага държава. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за преписване и разпространяване на книжнина.
Наум оглавил това в Плиска, а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Охрид, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия, и в кратко време гръцкият език в богослужението и администрацията бил заменен с църковнославянски език