Йоан Кронщадски

    СВЕТИ ЙОАН КРОНЩАДСКИ     

Йоан Кронщадски
1829-1908

По-голямата част от текста е преразказан или преписан с малки съкращения от книжката ,съставена от Иван Николов.

Йоан Кронщадски е роден в село Сур-Архангелска област на 19.10/1.11 1829г.,в денят когато се чества паметта на Иван Рилски.
Родил се твърде слаб и поради страх от преждевременна смърт бил кръстен в денят на на раждането си.
Баща му-Иля Селгев бил църковен певец.
Майка му се казвала Теодора Власиевна.
Дядото, както и повечето прадеди по бащина линия били свещеници в продължение на 350 години.
Боледувал твърде често и много пъти бил на косъм от смъртта. Той виждал как майка му се моли за живота му и това оставило дълбок отпечатък в душата му.
Като поотраснал показвал изключителна чувствителност към човешката мъка и нещастие. Забелязвайки тази негова черта съселяните му го молили да се моли за тях, което той правел на драго сърце. Често пъти го виждали да броди из селските гробища и да се моли.
Много обичал да се моли, особено нощем. Веднъж му се явил ангел и цялата стая се изпълнила със светлина. Ангелът му казал:“Не бой се, аз съм твоят ангел пазител!“
Отначало учението му не вървяло и това много го притеснявало. Една нощ не можел да разбере уроците си .“Изведнъж-пише той- аз паднах на колене и започнах горещо да се моля на Бога-Който според думите на свети Апостол Яков щедро дава на всеки. Дълго ли съм стоял така, не помня, но изведнъж като че ли ме разтресе...като че ли ми се откри разума. На душата ми стана светло и аз ясно си спомних урока, който учителят ни бе задал през деня.“
От тук нататък той става един от първите ученици и успешно завършва средно и висше духовно училище.
В Петербург, където следвал Духовната академия, мечтаел да приеме монашество и да стане мисионер в далечен Китай или в непристъпния Северен Сибир, или в Америка. От друга страна виждал, че и самата Русия се нуждае от усилена духовна жътва. Помилил са на Бог да разреши недоумението му и се видял на сън като свещеник, служещ в голям и в непознат храм в Кронщад.
Пророческият сън скоро се изпълнил. След като се оженил , бил ръкоположен на 10.12 1885г.в храма“Св.Св. Апостоли Петър и Павел“в Санкт Петербулг за дякон, а два дни по-късно за свещенник. Скоро след това бил изпратен в храма Св.Андрей Първозвани в Кронщад.
Близки родственици на отец Йоан твърдяли ,че със съгласието на неговата съпруга те живели девствен живот.
Йоан Кронщадски се прославил като велик чудотворец,благотворител,молитвеник, свещенослужител, възпитател, тайновидец, прозорливец...
Той изцерявал болни, изгонвал нечисти духове, възкресявал мъртви...В своята книга „Моят живот в Христа“/1894/, той разказва:
“Дечицата Павел и Олга заради безпределната милост на Владиката и по молитвите на мен, непотребния се изцериха от обхваналия ги дух на немощ...Девет пъти ходих да се моля с дръзновена надежда...и не ме посрами Владиката,мене грешния. Когато отидох за десети път-дечицата бяха здрави.“
„Когато бях още млад-разказва отец Василий Шустин,-баща ми сериозно се разболя от гърло. Лекуващият го лекар, професор Симановски заяви, че болният ще живее още десетина дни. Телеграфирахме на отец Йоан и след пет дни той пристигна у дома. Влезе при баща ми в спалнята, погледна го и извика:“Защо не ми съобщихте, че е така сериозно болен?Щях да донеса Свети Дарове, за да го пречистя!“Баща ми умоляващо гледаше отец Йоан и болезнено хъркаше. Тогава батюшката се вдълбочи в себе си, след това се обърна към болния и попита:“Вярваш ли, че с Божията сила мога да ти помогна?“Баща ми утвърдително кимна с глава. Тогава отец Йоан заповяда да му отворят устата и три пъти кръстообразно духна вътре. След това вдигна ръка и силно удари по масичката, на която стояха разни лекарства за гаргари. Масичката се преобърна и всички шишенца се изпотрошиха.“Махни всичко това-рязко каза отец Йоан-повече нищо не ти е нужно. Ела утре при мен в Кронщад, за да те пречистя със Светите Тайни. Чуваш ли, ще те чакам!“И батюшката си замина. Вечерта пристигна Симановски с един друг лекар. Казаха им за отец Йоан и за това , че утре баща ми ще бъде отведен в Кронщад.Симановски възрази, че това е безумие и че болният ще умре по пътя. Но баща ми вярваше на батюшката и на следващия ден замина за Кронщад. Там отец Йоан го пречисти. Когато се върна у дома и професора го прегледа, последният беше поразен:гърлото на болния беше съвършено здраво. Лекарят възкликна:“Това е нещо невиждано, това е истинско чудо.“
Отец Йоан бил истински евангелски благотворител. Кронщадските жители го виждали често пъти да се връща у дома бос и без расо. Много пъти те занасяли на съпругата му обувки с думите:“Днес мъжът ти даде обувките си на един бедняк и ще се върне бос, затова вземи това!“
Раздавайки на бедните всичките си средства и оставяйки дома си в мизерия, отец Йоан скоро се убедил, че че този род благотворителност не носи голяма полза. Ето защо построил четири етажен“Дом на трудолюбието“ с параклис в чест на свети Алексъндър Невски. И десетки работилници, в които се трудели в продължение на цялата година до 25 хиляди души. Тук имало детска градина, сиропиталище,приют за бедни,безплатна лечебница, неделно училище и мн.други. Периодически се раздавала безплатна храна за бедните, като в замяна трябвало да се потрудят всеки според силите си.“Стар и млад, жена и мъж, в лошо и хубаво време, могат лесно да си изработят парче насъщен хляб-пише един съвременник на отец Йоан.-Приятно е да видиш как те се трудят...Цари тишина. Сред тишината се раздава гласът на един старец, който чете нещо назидателно. И хората си отиват оттук нахранени не само телесно , но и духовно.“
Хиляди хора търсели молитвената помощ на Кронщадския чудотворец. Хиляди писма достигали до него ежедневно от Германия,Франция,Испания,Италия,Америка...
Отец Йоан нямал физическа възможност да изповядва всекиго поотделно и затова практикувал и общата изповед, която давала поразителни резултати. Простите по форма , но силни по дух слова на светеца трогвали и буквално разтърсвали до дъно душите на богомолците, които гласно изповядвали греховете си. Ета как архимандрит Методий описва в своята книга „Отец Йоан Кронщадски“една сцена от обща изповед:
“Всички плачеха, ридаеха и изповядваха греховете си,без да се стесняват от това,че всички чуват.
-Кайте се всички, блудници и блудници-кънтеше гласът на отец Йоан.
-Аз съм блудница-чух до себе си. От очите на една млада селянка течеха обилни сълзи, които тя не избърсваше. Стари мъже хълцаха като деца. Близо до мен стоеше интелигентен човек, който беше инженер. Отначало той се усмихваше, но не минаха и три минути и той зарида и започна гласно да се кае и да си казва греховете, сякаш никой не го чува:
-Развратник съм аз, развратник...Боже мой!Мнозина погубих, мнозита измамих...“

В продължение на 35 години от отец Йоан извършвал всеки ден света литургия.
„Всички негови възгласи поразяваха-пише свещеник Д.закаблук-той ги произнасяше отривисто ,рязко, гръмко, подчертавайки някои думи. Молитвите четеше така сякаш вижда пред себе си Спасителя или Божията Майка, или светиите...“
През 1857 г. към многочислените грижи се прибавила нова:бил поканен да преподава в Кронщадските основни училища, а пет години по-късно бил назначен за редовен учител в класическата гимназия.
Всеки ден , влизайки в клас, с препълнено от любов сърце, се обръщал към учениците си:
Здравейте мили деца!
-Здравейте дечица!
-Здравейте скъпи безценни деца на Небесния Отец!

Отец Йоан не изисквал от учениците си сухо механично знание,а знание произхождащо от просветен ум и добро сърце. Уроците си преподавал под формата на беседа. В целият клас нямало нито един ученик, който да не го слуша. След всеки добър отговор казвал:“Благодаря ти , добро чадо!“
Отец Йоан бил строг и безкомпромисен единствено към ученици проявяващи неверие. Веднъж в час по катехизис един ученик станал и рязко заявил ,че не приема обясненията на учителя. В класа настанала гробна тишина.
-Безбожник!Безверник!-извикал отец Йоан-Не се ли боиш, че Господ ще те лиши от език, за това твое безразсъдство?Кой те е създал тебе?
-Баща ми и майка ми!-глухо отговорил ученикът.
-А кой е сътворил самия свят, кой е създал всичко невидимо и невидимо?
Ученикът мълчал. Отец Йоан се обърнал към целия клас:
-Деца, молете се за него, молете се с голямо усърдие и вяра!
След урока отец Йона извикал ученикът в канцеларията и дълго разговарял с него. Момчето излязло от канцеларията дълбоко засрамен и развълнувани от този час станал нов човек.
Отец Йоан имал няколко видения:
„ На 3.02.1902гл, пише той,-малко преди да се събудя, в 6 часа сутринта, видях свят сън-Живия младенец Исус на ръцете на пречистата Своя Майка, Който ме гледаше със Своите светещи, преблаги,ласкави очи и Самата Пречиста Дева, която също ме гледаше с благостен поглед...Благодаря на Господа за сладкото благодатно видение...“
„През нощта на 27.5.1905г. Видях на сън Предвечния Младенец Господ Исус Христос на ръцете на Пречистата Дева Мария, ласкаво протегнал ръце към мен...Сърцето ми се проникваше от порив на умиление и любов, и аз докоснах с устни нозете Му .И Владичицата милостиво обърна Своя взор към мен...Благодаря на Господа за това ново и славно съновидение, в което ми се яви спусналият се от висините светоносен лик на Богомладенеца Исус и Пречистата и Божествена Негова Майка с милостиво, радостно изражение на лицето.“

Отец Йоан Кронщадски се прославил и като велик прозорливец.
Двма лекомислени младежи намислели да се „поразкарат“ до Кронщат и да си „подрънкат“т.т да си побъбрят малко с отеца. Когато дошли се наложело дълго да чакат, за да бъдат приети и когато станали по-настойчиви слугинята им донесла поднос с две чаши и две лъжички с думите:
-Това ви изпраща батюшката-Нали сте дошли да си подрънкате. Ето ви две чаши идве лъжички, подрънкате си на воля, а батюшката няма време да дрънка с вас.
Той предсказал отлъчването то църквата на писателят Лев Николаевич Толстой, срещу чието учение воювал цял живот. Толтойстите учат, че Христос не е син Божи. Отхвърлят държавната и църковната власт и и проповядват абсолютно непротивене на злото.
През 1907г. Имал пророчество относно Октомврийската революция. Той пише:
“Дръж се, Русия, твърдо за своята вяра, за своята Църква и за православния цар, ако искаш да стоиш непоколебимо срещу хората на неверието и безначалието и не искаш да се лишиш от царството и от православния цар. Ако пък отпаднеш от своята вяра, както вече са отпаднали от нея много интелигенти то няма вече да бъдеш Русия или „Светая Рус“, а сбирщина от всякакви безверници, стремящи се да се изтребят един друг.“
На 9.12.1908 г. отец Йоан отслужил своята последна Литургия. От този ден съвсем отпаднал и вече неможел да излиза от дома си. Всеки ден идвал свещеник да го причастява.
Той предсказал нееднократно своята кончина. Повече от десет години преди това, при полагане на нов храм в Кронщад, той казал:“Когато построят стените на новия храм до стрехата, вече няма да стана“.Точно така и станало. Йоан Кронщадски предал Богу дух на 20.12.1908г.в 7.40 ч.


Всеруска известност


На 20 Декември, 1883 година в столичния вестник "Новото време „Алексей Суворин е отпечатанл" благодарствена "декларация", която отбеляза началото на неговата всеруска известност .
До началото на 1890 година. получили такава почит от хората, че когато става известно за неговото пристигане, се събирали множества от хора. Около отец Йоан се събирали тълпи и буквално разкъсвали дрехите му (един път жителите на Рига разкъсали расото му на парчета, всеки, искал да има късче ).

В разговор с свещеници през 1904 г., отец Йоан казал следното за своята популярност:
"По отношение на това как да създаде сегашната ми известност, аз трябва да кажа, че за това от своя страна не съм предприемал никакви действия и усилия: всичко се случи от само себе си, без ме участие. Оттогава, случаите на изцеление чрез мен са умножиха, свидетели и очевидци на това който желаеха да дадат слава на Бога, обявяваха тези случки във вестниците. Така тези случай на изцеления са доведени до знанието на обществеността и привлякоха към мен много хора жадуващи за Христовото утешение и Божията милост. ".

Отец Йоан не провокирал своята популярност, прекратявал отношения с лица,които усърдно са му се възхищавали, помоли да не се пише за него във вестниците и да не се събират тълпи от хора .
Славата се дължи преди всичко в случаите на изцеление по неговите молитви.
Има изобилие от доказателства за изцеление на тежки болести, след обръщане към отец Йоан за молитвена помощ, станали през неговия живот .Тези случаи попадали във вестниците след 1875г.
В тях, освен имената на излекувани, а понякога имало и имената на техните близки и лекуващите лекари,свидетелстващи за необяснимостта от научна гледна точка на изцерението.
Изцеренията ставали както в молитва над един пациент,така и при молитва за човек който се намирал в друг град.
В допълнение към изцеленията, свидетели описват прозрения за бъдещи събитията .
Авторът на илюстриран албум "На север с отец Йоан," един художник и фотограф C.Животовски , който придружавал отец Йоан у дома, описва случай, когато в един район, където не е имало дъжд в продължение на три месеца, след неговите молитви завалял порой . Много от местните жители, като видели това коленичели, когато параходът на отец Йоан отпътувал.

СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ОТЕЦ ИОАН КРОНЩАДСКИ
ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ НА СВЕТИЯ ПРАВЕДЕН ОТЕЦ ИОАН КРОНЩАДСКИ ЗА СЪДБАТА НА РУСИЯ И НА СВЕТА

Господи, благослови! Аз многогрешния раб Иоан, иерей Кронщадски, записвам това видение. От мен е написано и от моята ръка това, което видях, и което предавам писмено. В нощта на 1-ви януари 1908 година, след вечерната молитва седнах на масата да отдъхна малко. В килията ми беше полумрак, пред иконата на Божията Майка гореше кандило. Не мина и половин час и чух лек шум, някой леко се докосна до лявото ми рамо и с тих лек ласкав глас ми каза: „Стани, рабе Божий Иване, ела с мене”. Аз бързо станах. Виждам, пред мен стои дивен чуден старец, бледен, с побелели коси, в мантия, в лявата си ръка държи четка. Погледна ме сурово, но очите му бяха ласкави и добри. От страх тогава едва не паднах, но чудният старец ме подкрепи – ръцете и нозете ми трепереха, исках да кажа нещо, но езикът ми не се обръщаше. Старецът ме прекръсти, и ми стана леко и радостно – аз също се прекръстих. След това той с патерицата си ми посочи стената на запад и там със същата патерица написа: 1913, 1914, 1917, 1921 1930, 1933, 1934 година. Изведнъж стената изчезна. Аз вървя със стареца по зелено поле и виждам – маса кръстове стоят: хиляди, милиони, различни: малки и големи, дървени, каменни, железни, медни, сребърни и златни. Минах покрай кръстовете, прекръстих се и се осмелих да попитам стареца, какви са тези кръстове? Той ласкаво ми отговори: това са тези, които са пострадали за Христа и за Словото Божие. Отиваме по-нататък и виждам: цели реки кръв текат в морето, и морето е червено от кръв. От страх се ужасих и пак попитах чудния старец: „А защо е пролята толкова много кръв?” Той пак ме погледна и ми каза: „Това е християнска кръв”. След това старецът посочи с ръка към един облак, и виждам маса горящи, ярко горящи светилници. Ето, те започнаха да падат на земята: един, два, три, пет, десет, двадесет. След това започнаха да падат цели стотици, все повече и повече, и всички горяха. Скърбях много, защо те не горят ясно, а само падат и гаснат, превръщайки се в прах и пепел. Старецът каза: погледни, и аз видях в облака само седем светилника и попитах стареца, какво значи това? Той накланяйки глава каза: „Светилниците, които ти виждаш, падат, което означава, че Църкви ще паднат в ерес, а седемте останали горящи светилници, които останаха, са седем Апостолски съборни Църкви, които ще останат при кончината на света”.

След това старецът ми каза, гледай, и ето, че виждам и чувам чудно видение: Ангели пеят: „Свят, Свят, Свят, Господ Саваот”. И голяма маса народ вървеше със свещи в ръце, с радостни сияещи лица; тук имаше царе, князе, патриарси, митрополити, епископи, архимандрити, игумени, схимници, иереи, дякони, послушници, странници заради Христа, миряни, юноши, отроци, младенци; херувими и серафими ги съпровождаха в райската небесна обител. Попитах стареца: „Що за хора са това?” Старецът, като че ли знаеше моята мисъл, каза: „Това са все раби Христови пострадали за святата Христова Съборна и Апостолска Църква.” Аз пак се осмелих да попитам дали мога да се присъединя към тях. Старецът каза: не, още е рано за тебе, потърпи (почакай). Отново попитах: „Кажи, отче, а как така и младенци?” Старецът каза: нали младенци също са пострадали за Христа от цар Ирод (14 хиляди), а също и тези младенци са получили венци от Царя Небесен, които са изтребени в утробата на своята майка и са безименни. Прекръстих се: „Какъв грях голям и страшен ще бъде за майката –

непростителен”.

Отиваме по-нататък – влизаме в голям храм. Исках да се прекръстя, но старецът ми каза: „Тук е мерзост и запустение”. Ето, виждам многомрачен и тъмен храм, мрачен и тъмен престол. Сред черквата няма иконостас. Вместо иконите висят някакви странни портрети със звероподобни лица и остри калпаци, а на престола няма кръст, а голяма звезда и Евангелие със звезда, и горят свещи от смола, - трещят като дърва, и чаша стои, а от чашата идва силно зловоние, и оттам пълзят всякакви гадини, жаби, скорпиони, паяци, страшно е да се гледа всичко това. Просфорите също са със звезда; пред престола стои свещеник в ярко червена риза и по ризата пълзят зелени жаби и паяци; лицето му е страшно и черно, като въглен, очите му са червени, а от устата излиза дим и пръстите са му черни, като че са в пепел. Ох, Господи, колко е страшно – след това на престола скочи някаква мерзка, гадна, безобразна черна жена, цялата в червено със звезда на челото и се завъртя на престола, след това изкрещя като нощна сова из целия храм със страшен глас:

„Свобода” – и стана, а хората като безумни започнаха да бягат около престола, да се радват на нещо, да крещят, да свирят с уста и пляскаха с ръце. След това започнаха да пеят някаква песен, - първо тихо, след това по-силно, като псета, след това всичко се превърна в зверско ръмжене, след това в рев. След това блесна ярка мълния и удари силен гръм, земята затрепери и храмът рухна и се провали вдън земя. Престолът, свещеникът, червената жена – всичко се смеси и загърмя в бездната. Господи, спаси! Ох, колко е страшно. Аз се прекръстих. Студена пот изби на челото ми. Огледах се. Старецът ми се усмихна: „Видя ли? – каза той. – Видях, Отче. Кажи ми, какво беше това? Страшно и ужасно”. Старецът ми отговори: „Храмът, свещениците и хората са еретиците, отстъпниците, безбожниците, които са отпаднали от вярата Христова и от Св. Съборна и Апостолска Църква и са признали еретическата живообновленческа църква*, която няма Божията Благодат. В нея не трябва нито да се говее, нито да се изповядва, нито да се приобщава, нито да се приема миропомазание” (* Такава „църква” е създадена след болшевишкия преврат през 1917 г. – бел. прев.). „Господи, спаси ме, грешния, прати ми покаяние, смърт християнска”, - прошепнах аз, но старецът ме успокои: „Не скърби, - каза, - моли се Богу”.

Ние отидохме по-натам. Гледам – идва маса хора, страшно измъчени, на челото на всекиго от тях има звезда. Те като ни видяха зареваха: „Молете се Богу за нас, свети отци, много ни е тежко, а ние сами да се молим не можем. Бащите и майките ни не ни учеха на Божия Закон и дори християнски имена нямаме. Не сме получили печата на дара на Светия Дух (а червено знаме)”. Аз заплаках и тръгнах след стареца. „Ето, погледни, - посочи старецът с ръка, - виждаш ли?!” Виждам планина. – Не, това е планина от човешки трупове, цялата в протекла кръв. Прекръстих се и попитах стареца, какво означава това? Какви са тези трупове? – Това са иноци и инокини, странници, страннички убити за Светата Съборна и Апостолска Църква, които не са пожелали да приемат антихристовия печат, а са пожелали да приемат мъченически венец и да умрат за Христа. Аз се помолих: „Спаси, Господи, и помилуй рабите Божии и всички християни”. Но изведнъж старецът се обърна към северната страна и посочи с ръка: „Виж!” Погледнах и виждам: Царския дворец, а наоколо бягат разни породи животни и с различна големина зверове, гадини, дракони, свистят, реват и пълзят в двореца, и вече са припълзели на трона на Помазаника Николай ІІ, - лицето му е бледно, но мъжествено, - той чете Иисусовата молитва. Изведнъж тронът се поклати и короната падна и се търкули. Зверовете ревяха, биеха, душеха Помазаника. Разкъсаха го и го стъпкаха, като бесове в ада, и всичко изчезна. Ах, Господи, колко е страшно, спаси и помилуй от всякаго зла, врага и супостата. Аз горко заплаках. Изведнъж старецът ме хвана за рамото, - не плачи, тъй е угодно Господу, и посочи: „Виж!” – виждам, че се е показало бледно сияние. Отначало не можах да го различа, но след това стана ясно – показа се Помазаникът неволен, на главата му има венец от зелени листа. Лицето му е бледно, окървавено, със златно кръстче на шията. Тихо шепнеше молитва. След това ми каза със сълзи: „Помоли се за мене, отче Иване, и кажи на всички православни християни, че умрях като мъченик; твърдо и мъжествено за Православната вяра и за Светата Съборна и Апостолска Църква, и пострадах за всички християни; и кажи на всички православни Апостолски пастири, да отслужат обща братска панихида за всички убити воини на бойното поле: изгорелите в огън, потъналите в морето и пострадали за мене грешния. Не търсете гроба ми, - трудно ще го намерите. Моля те още: моли се за мене, отче Иване, и ми прости, добри пастирю”. След това всичко се скри в мъгла. Аз се прекръстих: „Упокой, Господи, душата на усопшия раб Божий Николай, вечна му памет”. Господи, колко е страшно. Ръцете и краката ми затрепераха, аз плачех.

Старецът пак ми каза: „Не плачи, тъй е угодно Богу, моли се Богу. Виж още”. Ето, виждам маса хора, търкалящи се, умиращи от глад, които ядяха трева, пръст ядяха, един друг се ядяха, а кучетата мъкнеха труповете, навсякъде страшно зловоние, кощунство. Господи, спаси нас и в светата Христова вяра ни укрепи, ние сме немощни и слаби без вяра. Ето старецът пак ми говори: „Виж там!” И ето, виждам цяла планина различни книги, малки и големи. Между тези книги пълзят смрадливи червеи, пъплят и разпространяват страшно зловоние. Попитах: „Какви са тези книги, Отче?” Той отвърна: „Безбожни, еретически, които заразяват всички хора от целия свят с мирско богохулно учение”. Старецът докосна с края на патерицата си тези книги, и всичко това се обърна в огън, и всичко изгоря докрай, и вятър отвя пепелта.

След това виждам черква, а около нея лежи маса поменници и грамоти (в които са записани имената на тези, които биват поменавани в чина на светата Литургия от свещенослужителя – бел. прев.). Превих се и исках да вдигна една да я прочета, но старецът каза, че това са тези поменници и грамоти, които лежат в черквата много години, а свещениците са ги забравили и не ги четат никога, а представилите се души просят да помолят (за тях), но няма кой да чете и да поменава. Попитах: „А кой ще го направи?” „Ангелите”, - каза старецът. Прекръстих се. Помени, Господи, душите на починалите Твои раби в Твоето Царство.

Отидохме по-нататък. Старецът вървеше бързо, така че едва успявах да го следвам. Изведнъж се обърна и каза: „Виж!”. Ето, върви тълпа гонена от страшни бесове, които немилосърдно биеха и нараняваха хората с дълги пики, вили и куки. „Какви са тези хора?, - попитах стареца. „Това са тези, - отговори старецът, - които са отпаднали от Вярата и Светата Апостолска Съборна Църква и са приели еретическата живообновленческа. Това бяха: епископи, свещеници, дякони, миряни, монаси, монахини, които са приели брак и са започнали да живеят развратно. Тук имаше безбожници, чародеи, блудници, пияници, сребролюбци, еретици, отстъпници от Църквата, сектанти и прочие. Те

имат страшен и ужасен вид: черни лица, от устата им излизаше пяна и зловоние, и страшно крещяха, но бесовете ги биеха немилосърдно и ги гонеха в дълбока пропаст. Оттам идваха смрад, дим, огън и зловоние. Аз се прекръстих: „Избави, Господи, и помилуй, страшно е всичко това, което се вижда”. След това виждам: идва маса народ; стари и млади, и всичките са в червени дрехи и носеха грамадна червена звезда петоглава и на всеки край седяха по 12 бяса, а в средата седеше сам сатаната със страшни рога и крокодилски очи, с лъвска грива и страшна паст, с големи зъби и от пастта изхвърляше зловонна пяна. Целият народ крещеше: „Ставай, заклеймени с проклятие”. Появи се маса бесове, всичките червени и клеймяха народа, слагайки на всекиго печат на челото и на ръката във вид на звезда. Старецът каза, че това е печатът на антихриста. Аз се изплаших силно, прекръстих се и прочетох молитвата: „Да воскреснет Бог”. След това всичко изчезна като дим.

Аз бързах и едва успявах да вървя след стареца, ето че старецът спря, посочи ми с ръка на изток и казва: „Виж!” И видях маса народ с радостни лица, а в ръцете им кръстове, хоругви и свещи, а по средата сред тълпата стои висок престол във въздуха, златна царска корона и на нея е написано със златни букви: „За малко време”. Около престола стоят патриарси, епископи, свещеници, монаси, пустинници и миряни. Всички пеят: „Слава в вышних Богу и на земли мир”. Прекръстих се и поблагодарих Богу. Изведнъж старецът махна във въздуха три пъти кръстообразно. И ето – виждам маса трупове и реки от кръв. Ангели летяха над телата на убитите и едва успяваха да поднесат

християнските души до Божия престол пеейки „Алилуя”. Страшно беше да се гледа всичко това. Аз плачех горко и се молех. Старецът ме хвана за ръката и каза: „Не плачи, Тъй е нужно Господу Богу за нашето маловерие и окаяност, всичко така трябва да бъде, нашият Спасител Иисус Христос също е пострадал и пролял Своята пречиста кръв на кръста. И тъй, ще има още много мъченици за Христа, и това са тези, които няма да приемат антихристовия печат, които ще пролеят кръвта си и ще получат мъченически венец. След това старецът се помоли, прекръсти се три пъти на изток и каза: „Ето, изпълни се пророчеството на Даниил. Мерзостта на запустението е окончателна”. Видях

Иерусалимския храм, а на купола му звезда. Около храма се тълпят милиони народ и се стараят да влязат вътре в храма. Исках да се прекръстя, но старецът задържа ръката ми и пак каза: „Тук е мерзостта на запустението”. Влязохме в храма, където имаше много народ. И ето че виждам престол сред храма. Около престола в три реда горят смолени свещи, а на престола седи в ярко червен порфир всемирният управник-цар, а на главата златна корона с брилиянти със свезда. Попитах стареца: „Кой е този?” Той каза: „Това е антихриста”. Висок ръст, очи като въглен черни, брада черна като клин, свирепо лице, хитро и лукаво – звероподобно, орлов нос. Изведнъж антихриста стана от

престола, изправи се в целия си ръст, вдигна високо глава и протегна към народа дясната си ръка – пръстите му имаха нокти като на тигър, и зарева със своя зверски глас: „Аз съм вашият бог, цар и управник. Който не приеме моя печат, тук ще умре”. Всички паднаха на колене и се поклониха и приеха печата на челото си. А някои смело се приближиха до него и силно възкликнаха заедно: „Ние сме християни, вярваме в Господа наш Иисус Христос”. Тогава в един миг светна мечът на антихриста, и главите на християнските юноши паднаха и се проля кръв за Христовата вяра. Ето, водят отроковици, жени и малки деца. Тук той още по-лошо освирепя и закрещя зверски: „Смърт за тях. Тези християни са мои врагове – смърт за тях”. Тук и последва моментална смърт. Главите паднаха на пода и православна кръв се разля по целия храм.

След това водят при антихриста десетгодишен отрок на поклонение и му казват: „Падни на колене”, - но отрокът смело се приближи до престола на антихриста: „Аз съм християнин и вярвам в нашия Господ Иисус Христос, а ти си изчадие на ада, слуга на сатаната, ти си антихрист”. „Смърт!”, - със страшен див рев им зарева. Всички паднаха пред антихриста на колене. Изведнъж хиляди гръмове прогърмяха и хиляди мълнии с огнени небесни стрели полетяха и поразяваха слугите на антихриста. Изведнъж най-голямата огнена кръстообразна стрела долетя от небето и удари антихриста в главата. Той махна с ръка и падна, короната отлетя от главата и се разсипа на прах, и милиони птици долетяха и кълвяха труповете на нечестивите слуги на антихриста. Ето, че почувствах как старецът ме хвана за рамото и каза: „Да вървим по пътя по-нататък”. Ето, отново виждам маса кръв до колене, до пояс, ох, колко много християнска кръв е пролята. Тук си спомних словото, което е казано в Откровението на Иоана Богослова: „и потече кръв от жлеба дори до юздите на конете” (Откр. 14:20). Ах, Боже, спаси ме грешния. Нападна ме голям страх. Бях ни жив, ни мъртъв. Ето,

виждам ангели летят и пеят: „Свят, Свят, Свят Господ”. Огледах се – старецът стоеше на колене и се молеше. После стана и ласкаво каза: „Не скърби. Скоро, скоро е краят на света, моли се Господу. Той е милостив към Своите раби. Вече не години

останаха, а часове, и скоро, скоро е краят”. След това старецът ме благослови и посочи с ръка на изток казвайки: „Аз отивам ето там”. Паднах на колене, поклоних му се и виждам, че той бързо се отдалечава от земята. Тук го попитах: „Как е твоето име, чудни старче?” След това възкликнах по-високо. „Свети Отче, кажи как е твоето име?” – „Серафим, - тихо и меко ми казатой, - а това, което видя, напиши и не забравяй, че всичко това е заради Христа”.

Изведнъж някак над главата ми удари звън на голяма камбана. Събудих се, отворих очи. На челото ми изби студена пот, в слепите си очи усещах удари, сърцето биеше силно, нозете трепереха. Казах молитвата: „Да воскреснет Бог”. Господи, прости мене грешния и недостойния раб твой Иоан. Слава на нашия Бог! Амин!

Преведено от текста публикуван през 1998 г. в електронната библиотека “Неизвестные страницы Русской истории”.