Калвин

  
    КАЛВИН     

Калвин
1509 - 1564.
http://www.kakvo.org/


ЖАН КАЛВИН 1509 - 1564.

Прочутият протестантски богослов и нравоучител Жан Калвин е една от главните фигури в европейската история. Неговите възгледи по такива разнообразни въпроси като богословие, управление, лична нравственост и работни навици оказват влияние повече от 400 години върху живота на стотици милиони хора.

Жан Калвин (истинското му презиме е Ковен или Шовен) е роден в 1509 г. във френския град Ноайон. Получава солидно образование. След като посещава „Колеж де Монтагю“ в Париж, отива да следва право в Орлеанския университет. Изучава право и в Бурж.

Калвин е само осемгодишен, когато Мартин Лутер разлепва на църковната врата във Витенберг своите деветдесет и пет тезиса, с което слага началото на протестантската Реформация. Калвин е възпитан като католик, но в младежките си години възприема протестантството. За да избегне преследвания, скоро напуска Париж, където е живял, и след като пътува известно време, се установява в Базел, Швейцария. Там живее под чуждо име, докато усилено изучава богословие. Двайсет и седем годишен, издава в 1536 г. най-известния си труд — „Институции на християнската религия“. Прочува се именно с тази книга, в която са събрани основните протестантски възгледи, представени системно в разбираема форма.
Една нощ, когато пренощува в Женева, при него идва Гийом Фарел/1489-1565/, пламенен мъж, със силен глас и пророческа дарба, кйто утвърждава Режормацията в Женева и моли Калвин за помощ.Калвин се колебае, но Фарел го предупраждава за Боже проклятие, ако не откликне и Калвин се съгласявя.Те започват активна дейност в Женева-но възникнъл спор относно отслужването на Господна вечеря, довежда доизселването и на двамата през 1538г.
В периода 1538-1541 Калвин е пастир в Страстбург.Оженва се за взовица на анабаптиск-Иделет де Буре, която умира през1549 .Единственият им син също умира невръстен.
В 1541 г. го канят отново да се върне в Женева, приема и става не само единственият религиозен водач на града, но и много деен политически лидер, какъвто е до смъртта си през 1564 г.

На теория Калвин не е бил диктатор в Женева; много от гражданите имат избирателни права, а голяма част от официалната политическа власт се упражнява от двайсет и пет членен съвет. Калвин не е негов член и може да бъде изгонен по всяко време, ако за оставането му няма съгласие на мнозинството (което и става в 1538 г.). На практика обаче Калвин е господар на града, а след 1555 г. става по същество самодържец.

Под неговото ръководство Женева се превръща в главен протестантски център на Европа. Калвин упорито се опитва да съдейства за разпространяването на протестантството в други страни, по-конкретно във Франция, и за известно време Женева е нариичана „протестантският Рим“. След завръщането си в Женева една от първите му работи е да въведе цял ред разпоредби за тамошната реформаторска църква. После те ще станат образец за реформаторските църкви в Европа. Докато е в Женева, Калвин пише много внушителни религиозни трактати и продължава да преработва „Институциите на християнската религия“. Освен това изнася редица сказки върху богословието и Библията.

Калвинова Женева е схоластичен и пуритански град. Прелюбодеянието и развратът се смятат за тежки престъпления, а хазартът, пиянството, танците и пеенето на неприлични песни са строго забранени и могат да доведат до сурово наказание. Със закон се изисква в определени часове да се посещава църквата, където обичайни са предългите проповеди.

Калвин усилено насърчава прилежанието в работата и набляга на образованието. Именно по негово време е създаден Женевският университет.

Калвин е бил човек с крайна нетърпимост и се разправял жестоко с всички, които смятал за еретици. Най-прочутата му жертва (а те са доста) е Мишел Серве, медик и богослов от испански произход, който не вярвал в учението за Троицата. Когато Серве се озовал в Женева, бил задържан, съден за ерес и изгорен на кладата (1553).
Убеждението на хората по онва време е че трябва да се следва религията на държавата и че неподчинението може да бъде наказано и със смърт.Това схващане се поддържа и от католици и от протестанти.До 1546г. 58 души са осъдени на смърт и убити, а 76 изселени.

Калвин умира в Женева в 1564 г. Женен е, но остава вдовец в 1549 г., а единственото му дете починало при самото раждане.

Главното значение на Калвин се крие не в пряката му политическа дейност, а в застъпваната от него идеология. Той набляга на авторитета и значението на Библията и като Лутер отхвърля властта и значението на Римокатолическата църква.
Подобно на Лутер, Свети Августин и Апостол Павел, Калвин твърди, че всички хора са грешници и че спасение носят не добрите дела, а вярата и само вярата. Особено впечатление правят неговите представи за предопределението и порицанието. Според Калвин Бог отдавна е решил — без оглед на всякакви заслуги — кой ще бъде спасен и кой осъден. Тогава защо човек трябва да се стреми да бъде нравствен? Калвин отговаря, че „избраните“ (т. е., хората, които Бог е избрал да приемат Христа и за това да получат опрощение) са предопределени от Бога да бъдат праведни. Иначе казано, ще получим спасение не защото сме добри, а сме добри, защото сме избрани да получим спасение. На някои това учение може да се вижда странно, но едва ли може да има съмнение, че то е вдъхновило мнозина калвинисти да водят благочестив и праведен живот.

Калвин е упражнил голямо влияние върху света. Богословските му доктрини спечелват в крайна сметка повече последователи, отколкото има Лутер. Въпреки че Северна Германия и Скандинавия са предимно лютерански страни, швейцарците и холандците са калвинисти. В Полша, Унгария и Германия има значителни калвинистки малцинства. Презвитерианците в Шотландия са калвинисти, каквито са и хугенотите във Франция, и пуританите в Англия. В Америка, разбира се, отдавна има силно пуританско влияние.

Калвинова Женева е била по-скоро теокрация, отколкото демокрация, но крайният резултат от калвинизма все пак е по-голяма демокрация. Това, че в толкова много страни калвинистите са малцинство, може би ги е принудило да имат предпочитания към ограничаването на установената власт; а не е изключено причината да е в сравнително демократичната вътрешна организация на калвинистките църкви. Каквато и да е тя, първите калвинистки крепости (Швейцария, Холандия и Великобритания) се превърнаха и в крепости на демокрацията.

Твърди се, че калвинисткото учение е главният фактор за създаването на т. нар. „протестантска трудова етика“ и за възхода на капитализма. Трудно е да се каже до каква степен това твърдение е основателно. Холандците например далеч преди Калвин са известни като трудолюбив народ. От друга страна, изглежда нелогично да допуснем, че неговото твърдо изразено отношение към усиления труд не е оказало влияние на последователите му. (Калвин допуска промяна на работата и на интересите — практика, осъждана от повечето ранни християнски нравоучители, но пък допринесла много за развитието на капитализма.)

При все че протестантската Реформация е събитие с голямо историческо значение, ясно е, че на Мартин Лутер принадлежи главната роля за разпространението му. Самият Калвин е само един от няколкото влиятелни протестантски водачи, издигнали се след Лутер. Така погледнато, Калвин трябва да бъде класиран доста по-назад от него. От друга страна, той трябва да бъде поставен доста по-напред от философи като Волтер и Русо, отчасти защото влиянието му е два пъти по-дълготрайно от тяхното, отчасти защото неговите възгледи са оказали толкова дълбоко въздействие върху живота на последователите му.“

След 10 000 000 убити по време на Тридесет годишната война християните се отказват от религиозни войни!Което не е малко. А втората половина на 19 и целият 20 век са под влиянието на Духовните дарби. Особено характерно и силно е Движението на вяра от втората половена на 20 век в Америка. А краят на 20 век и началото на 21 е под песимистиното очакване на Последните дни и антихрист. Причина-връщането на евреите в Израел и създаването на обединена Европа. Витаят всякакви слухова, особено разпространена вече 25 г. е измислицата за компютъра-Звяр. Отделно доста хора бяха нарочени за съвсем сигурен антихрист. Последният е френският президент Саркози. Написани са и няколко художествени романа за грабването и антихрист, които също шашкат вярващите.
В наши дни много християнски лидери казаха, че са имали уверение от Бога, че ще дочакат грабването.
Що се отнася до опитът на Калвин да направи в Женева теократична общност-държава – с изключително строги правила и закони, според Библейските стандарти е интересна. Всъщност към това се е стремяла и католическата църква и по всяка вероятност към това ще се стреми църквата през 21 век. Въпросът е дали религиозната нетърпимост ще бъде сменен с любов.
Да упражнява духовна, икономическа и политическа власт върху хората. Въпосът е да има истинска любов. Изглежда , когато става дума за инако мислещи християни-няма милост. Това е удивително- християни да взимат участие във война помежду си и да се гонят, вкърват в затвора и убиват- поради вярата си в Исус Христос!Да лишават хората от свобода на мисълта. И аз вярвам в Исус Христос и ти вярваш, но ако аз не те изгоря на кладата ти ще ме изгориш!
Изглежда това , което пише в Словото за Варнава.“Понеже той беше добър човек,...“ е било доста рядко срещано нещо по онова време сред християнските лидери- протестанти и католици.
Този век е известен и с „ловът на вещици“:“Кулминация на преследванията е последното десетилетие на XVI в. и периодът 1630-1660 г. Няма историческо обяснение защо точно тогава ловът на вещици придобива такъв масов характер, но се предполага, че причина са лошите реколти и войните - в такива времена хора, на които се приписват магически сили, лесно стават изкупителна жертва. Мъченията, на които са подлагани обвинените във вещерство, продължават толкова дълго, колкото е нужно, за да се изтръгне необходимото признание. И от католическа, и от протестантска гледна точка, вещерството се приема за най-ужасното и най-тежкото престъпление, затова някои от процесите са изключително жестоки и провеждани без оглед на елементарния християнски принцип за милосърдие. В указ, издаден от Карл V, дори са назовани конкретните наказания - изгаряне на клада, разделяне на плътта чрез рязане на четири части, удавяне, обесване, погребване жив, чупене на костите с помощта на специално колело и т.н.
Позицията на католическата църква, която в общественото съзнание обикновено се свързва с ловът на вещици, е диференцирана и издевателствата срещу вещиците често са извършвани от светски лица или институции. Всъщност протестантските църкви преследват "вещиците" не по-малко строго.
Един от духовниците, борили се срещу ловът на вещици, е Антон Преториус. Последните процеси срещу вещици в Западна Европа се състоят в края на 18 век.“
Антон Преториус.-пастор, теолог и писател, останал в историята преди всичко като застъпник на жертвите на популярните тогава процеси срещу вещици. През 1586 г. жена му Мария ражда син Йоханес. Служи във Вормс и Опенхайм, а по късно е първият пастор-проповедник в град Дителсхайм. През 1595 година съставя на латински език описание на „Голямата бъчва“, която и до ден днешен може да се види в замъка в Хайделберг. През 1596 година е бил княжески дворцов проповедник в Бирнщайн близо до Франкфурт на Майн. През 1597 г. Преториус в ход на процес против вещици се обявявал срещу изтезаването на обвинените жени. Процесът бил прекратен, а останалата като последна жена била пусната на свобода. Самият Преториус бил лишен от длъжността на дворцов проповедник. През 1598 г., станал пастор в Лауденбах , той обнародва книгата си «Доклад за магьосничество и магьосници». В нея е изразен неговият протест срещу вещицоманията и мъчението. Книгата излиза с псевдоним Йоханес Скултетус , т.е. името на сина му. Следващите издания (1602, 1613 г.) са вече под собственото му име. През 1629 г. излиза четвърто, посмъртно издание на неговия «Доклад за магьосничество и магьосници.“
Доколко вярващите имат право силово да налагат вярата си и разбиранията си на хората? Мисля, че нямат. Мисля, че това е опит с плътски начин да доведеш до духовни резултати. И е важно да се размишлява върху връзката на църквата с държавата, на вярващи и невярващи, на вярващи и вярващи, на лидери и вярващи.
Тъжни мисли
Четейки за Цвингли, Мартин Лутер и Калвин , въпреки всичката борба против извращенията на тогавашната католическа църква се набива на очи тяхната голяма нетърпимост към чуждото мнение:
Цвингли:“„Анабаптистите той смята за еретици и се приобщава към борбата на срещу тях.“
Лутер:“ Макар и бунтар срещу абсолютната власт на църквата, той се отнася с изключителна нетърпимост към всички, които му се противопоставят по религиозни въпроси. Може би тъкмо поради тази негова нетърпимост религиозните войни в Германия са далеч по-жестоки и кръвопролитни, отколкото например в Англия. Освен това Лутер е страшен антисемит и злобните му писания против евреите вероятно са прокарали пътя към ерата на Хитлерова Германия.“
Калвин:“ Калвин е бил човек с крайна нетърпимост и се разправял жестоко с всички, които смятал за еретици.“
Като техен опонент е Еразъм Ротердамски.
Еразъм Ротердамски:“Основният недъг на света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин.“
Какво да кажа? Господ Исус Христос не ни дава да убиваме за правдата. Той не ни дава да се бунтуваме срещу светските си господари, дори да сме роби. В Божието Слово апостолите не станаха водачи на армии или на партизански групи. Те не се бунтуваха срещу Ирод нито срещу Нерон . Те бяха готови да умрат, но не като бунтовници. Изглежда водачите на Реформацията не са имали това търпение и тази вяра. Мисля си, че ако те бяха мирни апостоли, като Дванадесетте апостоли, то нямаше да родят толкова много бунтове, войни и кръвопролития .Заставайки на позицията на открит бунт, те раждат бунтовници. Лутер-Мюнцер и селската война,Цвингли- анабаптистите.
Предполагам, че ако те докрай бяха останали освен твърди, но и кротки,умолими, любящи, то едва ли щяха да доживеят разпространението на Реформацията, но тя щеше да дойде с много по-голяма сила и без кръв.
Спомням си един разказ от живота на Уилям Сиймор. Когато пристигнал в Лос Анджелис много служители застанали срещу него, относно кръщението в Святия Дух. Бил организиран диспут. Един срещу много. Навярно е станала голяма говорилня и не се е разбрало кой какво точно е казал, но на слушателите, дори на опонентите е направило впечатление дълбокия мир, благост и усмивка на Сиймор. Той е смятал ,че може да загуби спасението си, ако излезе от Божия мир и никога не е отвръщал остро или лично на опонентите си.
2Коринтяни 13 гл.: Защото не може да вършим нищо против истината, но за истината можем.срещу много. Навярно е станала голяма говорилня и не се е разбрало кой какво точно е казал, но на слушателите, дори на опонентите е направило впечатление дълбокия мир, благост и усмивка на Сиймор. Той е смятал ,че може да загуби спасението си, ако излезе от Божия мир и никога не е отвръщал остро или лично на опонентите си.
2Коринтяни 13 гл.: Защото не може да вършим нищо против истината, но за истината можем.