Джон Бъниън

    Джон Бъниън 1628-1688     

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Английски протестантски писател

Роден: 28 ноември 1628
Хароудън, Бедфърдшър, Англия
Починал: 31 август 1688 (на 59 години)
Холбърн Бридж, Англия



Джон Бъниън -на английски: John Bunyan, у нас превеждан и като Джон Бънян- е английски християнски писател и проповедник, известен с творбата си „Пътешественикът“ (The Pilgrim''s Progress), за която се твърди, че е най-публикуваната книга след Библията. В Англиканската църква той се почита с Малък празник на 30 август.


Родното място на Бъниън

Джон Бъниън е роден в Хароудън (една миля югоизточно от Бедфърд, Бедфърдшър). Получава кръщение на 30 ноември 1628 г. според регистъра на енория Елстоу. Семейството има дълга история в Англия и името му изписвано по над трийсет и четири различни начина:Binyan, Buniun, Bonyon, Buignon са най-разпространени, Bunyan е най-малко разпространено исторически.
Джон Бъниън е роден в семейството на Томас Бъниън и Маргарет Бентли; тя също е от Елстоу и като съпруга си е родена през 1603 г. Венчани са на 27 май 1627 г. Те били от работническата класа, Томас припечелвал като калайджия и казанджия, който поправя котли, домакински съдове и пр. Бъниън пише за произхода си „моето потекло е от нисше и незначително поколение, къщата на баща ми от най-нисш ранг и най-презряно от всички семейства в страната.“

Бъниън получава много малко образование (2-4 г.). Той е образован в къщата си с други бедни момчета.Последвал баща си в калайджийския занаят, който на времето е имал репутация като долна професия и исторически е свързан с номадския начин на живот на циганите.

През 1644 г. Бъниън загубва майка си и две сестри, които умират в течение на няколко месеца и баща му се жени за трети път. Може би пристигането на мащехата му да е ускорило отчуждението му и последвалото му записване в парламентарната армия. Той служи в парламентарната армия в гарнизона на Нюпорт Пагнел от 1644 до 1647 г., когато гражданската война е приближавала края на първата си фаза. Спасен е от смърт от млад войник, който по своя воля го замества в бой и на чиято смърт става свидетел.

След като гражданската война е спечелена от Английския парламент Бъниън се завръща към предишния си занаят и си намира съпруга. През 1649 г. се жени за млада жена, Мери, чиято единствена зестра изглежда били две книги, Plain Man''s Pathway to Heaven (Пътеката на обикновения човек към рая) на Артър Дент и Practice of Piety (Практикуване на набожност) на Люис Бейли, от които е повлиян за религиозен живот. Тя е сирак, баща й и остава само тези две книги като нейно наследство и техният живот е скромен, меко казано. Бъниън пише, че те са били „бедни, колкото бедни може да бъдат“, без дори „блюдо или лъжица помежду им“.

В автобиографичната си книга“ Grace Abounding“, Бъниън описва младежкия си живот като пропаднал и морално осъдителен. Няма обаче доказателство, че външно е бил по-лош от съседите си. Примери за грях, които признава в Grace Abounding включват псуване, танцуване и звънене на звънци. Увеличеното съзнание за възприемания си за небиблейски живот го довеждат до обмисляне на неморални действия, по специално е тормозен от любопитство относно „непростимия грях“ и обсебеност, че вече го е извършил. Той е известен като експерт езиковед по отношение на псувните, дори и най-вещите в сквернословието отбелязвали, че Бъниън е „най-безбожният човек по отношение на псуването, когото някога са чували“.
Докато играел игра, „котка“, на селския площад Бъниън твърди, че е чул глас, който го пита „Ще оставиш ли греховете си и отидеш в рая или ще си ги имаш и отидеш в ада?“. Той повярвал, че това е гласът на Бог, мъмрещ го за развлечените му порядки, тъй като пуританите считат съботата за свещена и не позволяват спорт.
Духовността му се ражда от това преживяване и той се бори както с чувството си за вина, така и със съмнението в себе си и вярата в библейското обещание за християнско осъждане и спасение.

Докато се бори с новооткритата си вяра Бъниън все повече се отчайва и попада в умствен, както и физически смут. По това време на конфликт Бънян започва четиригодишна дискусия и духовно пътуване с няколко бедни жени от Бедфърд, които принадлежат към неконформистка секта, която служи в църквата Сейнт Джонс.
Той все повече се идентифицира със св. Павел, който се характеризирал като „вожд на грешниците“ и вярвал, че е сред духовния елит, избран от Бог.
В резултат на тези преживявания е приет в Баптистката църква в Бедфърд чрез потапяне в р. Грейт Аус през 1653 г. След кръщението си в Бедфърдската баптиска църква Бънян започва да следва учението на Джон Гифърд. През целия период на участието си в църквата на Гифърд в Бедфърд Бъниън твърди, че е чувал гласове и е имал видения подобни религиозните преживявания на св. Тереза Авилска и Уилям Блейк.
Още докато са в Елстоу Мери ражда сляпа дъщеря, също на име Мери, и втора дъщеря, Елизабет, скоро последвани от още две деца, Джон и Томас. През 1655 г., след като мести семейството си в Бедфърд, жената и наставникът на Бънян, Гифърд, умират. Той изпада в мъка и здравето му се влошава, макар същата година да става дякон на църквата Сейнт Полс в Бедфърд и започва да проповядва с изразен успех от началото.

Бъниън яростно се противопоставя на учението на квакерите и взема участие в писани диспути през 1656-1657 г. с някои от техните лидери. Бънян първо публикува „Някои разкрити евангелски истини“, в която напада квакерските вярвания. Квакерът Едуард Бъроу отговаря с „Истинската вяра на Евангелието на мира“.
Бъниън се противопоставя на памфлета на Бъроу с“Защита на някои разкрити евангелски истини “, на който Бъроу отговаря с „Истината ,най-силната от всички, засвидетелствана“. По-късно квакерският лидер Джордж Фокс се включва в крамолата като публикува опровержение на есето на Бънян, озаглавено „Разкриване на великата мистерия на великата блудница“.

Бедфърдските баптисти са умерени в техните възгледи; те са считани за по-либерални по въпроси за църковното управление от презвитерианците и по-консервативни по църковните доктрини от квакерите. Бъниън напада квакерите за тяхното упование на „вътрешната светлина“ вместо на буквалното Библейско слово.



Бъниън в затвора

С увеличаването на популярността му Бънян все повече става мишена за клевети, той е порицаван като „вещер, йезуит, разбойник“ и се твърди, че има любовници и многобройни жени. През 1658 г. е арестуван за проповядване в Итън Сокън и е осъден за проповядване без писмено позволение. Той продължава обаче и не е затворен до 1660 г., когато е отведен в затвора на Силвър Стрийт в Бедфърд.
Бъниън се жени за втората си жена, Елизабет, от която има още две деца, Сара и Джоузеф. В същата година Ресторацията на монархията от Чарлс II /управлявал от 29 май 1660 до 6 февруари 1685/води до затягане на мерките срещу неконформистите, които са били толерирани по времето на Оливър Кромуел.
Бъниън е преследван, тъй като страната се връща към англиканството. Молитвените домове, в които се провеждали срещи бързо са затворени и всички граждани са призовани да посещават енорийската си англиканска църква. Става наказуемо от закон да „се провеждат богослужения освен в съответствие с ритуала на църквата или от такъв, който няма епископска заповед да се обръща към паство.“ Вече няма свободата да проповядва, на която се е наслаждавал по време на Пуританската общност (република) и е арестуван на 12 ноември докато води частна проповед в Лоуър Самсъл близо до Харлингтън, Бедфърдшър, южно от Бедфърд.
Там първоначално е затворен за три месеца, но отказвайки да се подчини или да се въздържа от проповядване неговото затваряне е продължено почти 12 години (с изключение на няколко седмици през 1666 г.). Неговият прокурор, съдия Уингейт, не е склонен да го хвърля в затвора, но резкият му отказ „Ако ме освободите днес ще проповядвам утре.“ не оставя на Уингейт избор. През 1666 г. е освободен за няколко седмици и преди отново да бъде арестуван за проповядване и е върнат в Бедфърдския затвор, където прекарва още 6 години. По това време тъче връзки за обувки и проповядва пред паство от шейсет затворници, за да издържа семейството си. Притежава две книги“Книга на мъчениците“ на Джон Фокс и Библията,също и цигулка, направена от ламарина, флейта, която е направил от крак на стол е неограничен достъп да писалка и хартия. Както музиката, така и писането са интегрални части от пуританската вяра.
Освободен е през януари 1672 г., когато Чарлс II издава Декларацията за религиозно опрощение. В същия месец става пастор на църквата Сейнт Полс. На 9 май получава едно от първите позволения да проповядва според новия закон. Той построява молитвен дом и образува неконформистка секта от оцелелите си енориаши и увеличава паството си до четири хиляди в Бедфърдшър. Той основава над трийсет нови паства и с обич му е даден титлата „епископ Бънян“ от енориашите му.

През март 1675 г. отново е затворен за проповядване (Чарлс II оттегля Декларацията за религиозно опрощение), този път в Бедфърдския градски затвор на каменния мост над Аус. По ирония, квакерите спомагат за освобождаването му. Когато кралят иска списък с имена за помилване, квакерите подават неговото име наред с имена на свои членове. След шест месеца е освободен и в резултат на популярността си не е арестуван отново. По това време Бъниън се обличал като каруцар с камшик в ръка, когато посещавал разните епархии, за да избегне ново арестуване. Когато крал Джеймс II иска от Бъниън да надзирава кралските интереси в Бедфърдшър през 1687 г. той отказва влиятелния пост, защото Джеймс отказва да премахне препятствията и законите, с които се преследвали неконформисти. През 1688 г. служи като капелан на лорд-кмета на Лондон сър Джон Шортър, но умира преди абдикацията на Джеймс II .

Докато язди от Лондон за Рединг, за да разреши неразбирателство между баща и син той настива и развива треска. Умира в къщата на приятел, Джон Стръдуик, бакалин и свещар в Сноу Хил, Холбърн Бридж на 31 август 1688 г. Гробът му е в гробището Бънхил Фийлдс в Лондон.
Много пуритани, за които поклонението на гробници и мощи се счита за крайно грешно дават заръка на смъртното си легло ковчезите им да бъдат поставени колкото се може по-близо до Бъниън. През 1862 г. е създадена лежаща статуя за украса на гроба му. В близост са гробовете на Джордж Фокс, Уилям Блейк и Даниел Дефо.


Бъниън пише „Пътешественикът“ в две части, първата от които е публикувана в Лондон през 1678 г., а втората през 1684 г. Той започва творбата по време на първия си период в затвора, а вероятно я завършва по време на втория период. Първото издание, в което двете части са комбинирани в един том е от 1728 г. Трета част, невярно приписвана на Бъниън се появява през 1693 г. и препубликувана дори през 1852 г. Пълното заглавие на творбата е „Пътешественикът от този свят до Небесната страна“(The Pilgrim''s Progress from This World to That Which Is to Come). Напредъкът на поклонника е може би най-известната алегория, писана някога. Според някои е най-четената книга на английски език и е най-превежданата след Библията (на над 100 езика). Чарът на творбата, който й дава широката привлекателност лежи в интересната история, я която интензивното въображение на писателя прави героите, случките и сцените също толкова живи във въображението на читателите като неща, които те самите са познавали и запомнили в своите щрихи на нежност, чудноват хумор, изблиците на трогателно красноречие и чистия си, идиоматичен английски език.

Образите, които Бъниън използва в „Пътешественикът“ са отражения на образи от собствения му свят; тясната порта е версия на портата на църквата в Еслтоу, Блатото на отчаянието е отражение на мочурището Скуич, влажна и мъхеста местност близо до къщата му в Хароудън, Прелестните планини са образ на Чилтърнските хълмове, които заобикалят Бедфърдшър. Дори героите му, като Евангелиста, повлиян от Джон Гифърд, са отражения на истински хора.

Две други творби на Бъниън са по-малко известни: „Животът и смъртта на г-н Лош човек“ (The Life and Death of Mr. Badman, 1680),-въображаема биография и Свещената война (The Holy War, 1682),-алегория. Трета книга, която разкрива вътрешния живот на Бънян-“ Изобилна милост на главния от грешниците“ (Grace Abounding to the chief of sinners, 1666). е класически пример за духовна автобиография. Мотивът му за нейното написване е величаене на християнската идея за милост и да утеши онези, които минават през преживявания подобни на неговите.
Маколи е казал „Всеки читател познава правата и тясна пътека, както познава и пътя, по който е бил напред-назад стотина пъти“ и добавя „В Англия през втората половина на 17 век има само два ума, които притежават дарбата на въображението в много ярка степен. Единият от тези умове създава „Изгубеният рай“, другият „Пътешественикът.“