Филип Шпенер

    Филип Шпенер 1635-1705     

нем. Philipp Jakob Spener



Когато Шпенер е роден през 1635, в Европа все още се води Тридесетгодишната война. Неговата дейност е реакция спрямо духовната обърканост на Лютеранската църква по време на войната-отнела живота на десет милиона човека!
„Когато мирът от Вестфалия 1648 донася край на въоръжения конфликт, Европа е оставена физически и морално изтощена и това съвсем естествено води до протест срещу теологичните спорове. Всред скептиците относно възможността за сигурност в религията ключова дума става “търпимост,” но търпимост “ основана много по-малко на любовта, отколкото просто върху липсата на убеденост.“/Раналд Маколи“Пиетистичните корени на съвременния eвангелизъм“/
Филип Шпенер става баща на Пиетизма - най-важното реформаторско движение в немското протестантство след реформацията, което е възникнало в Германия в края на 17 век.
В началото думата е служела за подигравателно обозначение за „набожност“ от немски Pietismus; от лат. pietas – „благочестие“.

1635-Роден в семейство на юристи.
1651-1659-учи философия и Богословие в Срастбургския университет. В университета изучава Лутер и лютеранското Богословие. Запознава се основно с живота и организацията на протестантската църква. Освен това изучавал история, а след завършването на университета-древноеврейски и Стария Завет.
1663г-става помощник проповедник в Страстбургската катедрала.
1664г-защитава докторска дисертация по Богословие и отива във Франфурт , където става старши пастир. Тук организира занятия по изучаване на вярата.
1670-започва да провежда в своя дом “училище по благочестие“/collegia pietatis/, откъдето идва думата „пиетъизъм“. Това са събрания за четене на Библията,проповеди,поощрения за благочестив живот и за живеене с жива вяра-чужди на ортодоксалния формализъм.
1670-1674-движението се разраства.
1675- написва прочутата книга “Копнеж на сърцето”. В този труд Шпенер развива истината, че Реформацията ще бъде завършена, ако отделната личност се реформира и преобрази. Това съчинение направило дълбоко впечатление на много искрени християни.
Мнозина били подтикнати към възвишен духовен живот.
В множество църкви се създали молитвени групи.
Така се създало голямо движение за истинско лично благочестие.
Шпенер бил наречен “реформатор на Реформацията” и “баща на пиетизма”. Официалните протестантски водачи се обявили против книгата и дейността на Шпенер.
Пиетисткото обновление започва през 1675. През тази година Шпенер публикува въведение към писанията на по-ранния теолог Йохан Арндт (1555-1621). Този трактат е издаден поотделно през следващата година под заглавие “PIA DESIDERIA: или „Сърдечни желания за Богоугодно усъвършенстване на Протестантската Църква.” И веднага става бестселър.
Шпенер най-напред описва духовното объркване и бедност на Лутеранската Църква, но след това излага пред читателите си възможността от усъвършенстване ”…ние не се съмняваме, че Бог е обещал на Своята Църква по-добро положение тук на земята от това в момента.” Тогава той предлага програма за реформа от шест основни точки:
1] цялата Библия трябва да се чете и разяснява в църквата, и трябва да се насърчава изучаването на Библията (лично и в малки групи);
2] наблягането на Лутер върху свещеничеството на всички вярващи трябва да се открие отново и да се приложи както по отношение на използването на дарбите, така и във взаимна отговорност един към друг сред миряните;
3] хората трябва да бъдат поучавани, че християнството включва не само познаване на Божията воля, а и изпълнението й;
4] религиозните спорове, макар и необходими, трябва винаги да се започват с внимание, осъзнавайки важността от изразяване на любов към онзи, с когото си принуден да не се съгласиш;
5] теологичното образование трябва да се реформира, така че да подготвя студентите за служение не само интелектуално, но и духовно;
6] проповядването трябва да бъде просто, вместо непонятно, като винаги да е предназначено да създава практическо благочестие.

“Едно е сигурно: прилежното използване на Божието Слово, което включва не само слушане на проповеди, но и четене, размишляване и дискутиране (Псалм 1:2), трябва да бъде главно средство за реформиране на нещо … Божието Слово остава семето, от което всичко, което е добро в нас, трябва да расте. Ако успеем да накараме хората да търсят ревностно и старателно в Книгата на живота своята радост, техният духовен живот ще бъде невероятно подсилен и те ще станат напълно различни хора…”
Разбираемо е, много духовници се чувствуват засегнати от критиката на Шпенер относно съвременното проповядване и заради наблягането му върху миряните.
Обаче, Шпенер вече от няколко години е зает с формирането на това, което се нарича „нашите групи за общение“ – и противопоставянето, с което се сблъсква, просто го кара да наблегне още повече на тяхната важност. В цяла Германия се появяват такива колегии.
1679-във Фрафуркт е основан дом за беняци и сираци.
1686-приема предложението да стане придворен проповедник но саксонския двор в Дрезден, но разногласие с корфюста /Курфюрстите са членове на избирателната колегия на Свещената Римска империя,Курфюрстите са принцове на Империята, но имат и някои допълнителни привилегии извън избирателното право, които не са позволени на останалите им събратя. През по-голямата част от историята на Свещената Римска империя (от 13-14 век) курфюрстите са седем, включително трима духовни и четирима светски имащи функцията да избира германски император/,го принуждават да се премести в Берлин през 1691, където заема длъжност старши пастир в църквата Свети Николай.
Умира в Берлин на 5 февруари 1705 г.

Дейността на Шпенер не е насочена към “революционни промени“ спрямо Лютераните, а намира възможност за усъвършенстване.
Неговата идея е :„църква в църквата“. В известен смисъл протестът на Шпенер бил просто повторение на Лутеровия век и половина по-рано: Божието Слово достъпно за хората. Но обстоятелствата сега са различни. Това вече не е протест срещу неортодоксалността на Рим. Това е протест срещу мъртвата ортодоксалност на църквата !


Това е средството за обновление в “главните” църкви по онова време – малки църкви вътре в големите. Те включват онези, които имат действително преживяване на обръщение, които четат Библията и се молят заедно, които са посветени на практическото демонстриране на любовта към ближния вътре и вън от църквата.

Наблягането на практиката е отличителна черта на пиетизма от самото начало – да бъде практичен не просто в духовните активности като четене на Библията, размишления и молитва, а също и обществено. Което придава на движението силно благотворително измерение. Възникват множество – сиропиталище с присъединени училища , издателска къща, Библейски колеж, колеж за ориенталски изследвания (да подпомогне мисионерските усилия) и аптека.
„ Шпенер въведе класическото Библейско дело. Хората се събираха в тесен кръг и прочитаха пасажи от Писанието. Всеки един изразяваше своите мисли относно това, което четеше. Задаваха се въпроси и им се отговаряше. Опитен участник беше отговорен да следи да не се промъкне някаква заблуда. По този начин напредваше Библейското познание и общението с Бога. „


Исторически пиетизмът е реакция на Просвещението. Теологично погледнато е отговор на напрежението и травмата от Тридесетгодишната война чрез ново ориентиране към лютеранството. Просвещението разтърсва традиционния светоглед чрез научни познания и атакува официалната теология чрез философията на Просвещението. Теологията реагира чрез повишаване на научността и по-този начин става неразбираема за нормалните църковни членове. От една страна абсолютистката държава изисква признание на официалната догма, което се поставя на преден план, но от друга страна личната вяра и набожност се определя като смущаваща.
Пиетизмът критикува тези две развития, които ги определя като чисто формални, и противопоставя на тях своя идеал на една лична вяра и набожност, която зачита и човешките чувства.

Пиетизмът е едно библейско движение на миряни за освещение . Той подчертава субективната страна на вярата. В практиката на пиетизма домашните групи за общо изучаване на Библията с молитва имат често по-голямо значение от богослуженията.
Пиетизмът изповядва в много от своите течения безпогрешността на Библията (в по-лека форма: липса на противоречия в Библията) или достатъчността на Святото писание по отношение на спасението.
Също така пиетизмът подчертава свещеничеството на всички вярващи, според 1. Петрово 2:9. Като проповедници биват призовани не само теолози, а и миряни - предимно мъже - без теологично образование.


Общо взето Пиетизмът ми прилича на Съвременно евангелско движение.
„Както при лютеранския така и при реформирания пиетизъм се различават църковни и църковно-критични течения като например радикалния пиетизъм и „движението за вдъхновение“ - поставят наравно с Библията „говоренето на езици“ .
Има нещо объркващо. От една страна Пиетистите строят сиропиталища, печатници и аптеки, от друга част от тях се отдалечават от обществения живот?
Явно различните течения вливат различни разбирания и едно от тях е субективизъм и изолационизъм. Наблягане на преживяването, за сметка на разума. Това се превръща в нарастваща тенденция във времето. Така методистките районни свещеници в началото на 19 век развиват идеята ,че тяхната работа е „да спасяват души, колкото се може по-бързо и надалече.“Единствено важното било, да има резултати в“ измерими в брой покаяния.“ Това постепенно самоизолира църквата от останалите свери на живота.
Според мен борбата за независимост на църквата от държавата е довела до това. Църквата де се занимава само с „духовните въпроси“, а „не духовните“-“мръсните“ като политика и бизнес да ги остави на невярващите.
Отделянето на църквата от държавата има своите преимущества по отношение но свободата на мисълта -на вярата и на поклонението. Но от друга страна човек вече не се ражда в лоното на църквата, не се ражда християнин ,с християнска култура и страх от Бога. Дори преди смъртта му не се вика свещеник за последно причастие и за последна изповед. На човек се дава „свобода“ да избира и държавата смята за свой дълг да е неутрална по верските въпроси. Което с раждането на Просвещението и Дарвинизма значи, че взима страната на невярващите. Никой, най-малко държавата може да бъде неутрална по въпроса на вярата. Който не е с Христос е против Него. Затова мисля, че всяка религиозна реформа трябва да бъде правена много кротко и смирено в църквата, така че да няма разногласия и борби, а свобода на поклонението вътре в църквата. Това което прави Филип Шпенер .







Влиянието на пиетисткото движение върху Уесли – наблягането върху Писанието, обръщането, проповядването, благочестието, събранията и т.н. – е огромно.
Пиетизмът бързо се разпространява в Холандия, Швейцария, Скандинавия, Балтийските страни и дори в Русия. Той естествено става значителна сила в развитието на църквата в Северна Америка с нарастването на европейската, и конкретно лутеранската имиграция през първата половина на 18 век.

В тази връзка, най-ранните вълнички, от които по-късно се развива приливната вълна на американското Пробуждане в трите десетилетия преди Революцията могат да се припишат пряко на пиетисткото движение.

Теодор Фрелингхусен, с холандско потекло, но роден в Германия, бива обърнат от пиетизма в Европа , за да стане църковен служител в холандската общност в Ню Джърси. Там той бил впечатлен от безжизнената ортодоксалност в църквата си и незабавно започва кампания на евангелизаторство и реформа, започнала през 1720.
Джилбърт Тенант, презвитерианец в съседна църква в Ню Брънсуик, попада под негово влияние. И така съживлението се разпространява, нараства силно през 1740 с пристигането на Джордж Уайтфийлд при второто му посещение, който, преди да се завърне в Англия, поканва Тенант в Бостън, “за да разпали божествения огън, запален по-късно и там” .




Август Франк (1663 - 1727)
Един от първите сътрудници на Шпенер, следвал в Лайпцигския университет. Изучавал Библията и съзрял нейното величие. Отдал сърцето си на Христа и се посветил на проповядване. Известно време живее заедно със Шпенер в Дрезден. После се завръща в Лайпциг. Основал молитвени групи и клубове за изучаване на Библията. Клубовете били посещавани от много студенти и професори. И тук официалната Лютеранска църква се отнесла враждебно към дейността на Франк. Прикачили им с насмешка името “пиетисти”, хора, които се отдават на смирен, нравствен и благочестив живот. В 1690 година на Франк забранили дейността в основаните от него клубове и той бил принуден да напусне Лайпциг. Заминал за Ерфурт, но и тук положението било същото. Отишъл в Хале. Там приятели му осигурили професорска катедра в университета. Тук Франк развил най-плодотворната си дейност. Основал Богословски факултет, сиропиталище, благотворително дружество. Тук известно време учил граф Цицендорф. Движението на пиетистите за чист, личен духовен живот се разпространило широко в град Хале.
Когато, поради Неговите новаторства (съживителни събрания и разпространяване на Библии) настъпила горчива съпротива от страна на представителите на официалната църква, той приел загубата на поста си като професор в Ерфрутсдкия университет. Шпенер му помогнал да получи пасторска длъжност в околността Хале. Въпреки постоянните атаки от цялото духовенство, той отново поел битката срещу злоупотребите.
Неговата програма била: Преобразяване на света чрез преобразяване на човека.
Той защитавал бедните и лишените и прибирал уличните деца в дома на енорийския свещеник. Настъпил денят, когато те станали твърде много и така, той започнал единствено чрез вяра и без пари да изгражда сиропиталище за тях. През по-голяма част от времето не знаел как да плати на работниците вечерта, но с радост се доверявал на Бога и по този начин имал прекрасни опитности. Той имал също и грижата децата, за които се грижеше да получат добро възпитание и подходящо образование. Неговият възпитателен комплекс растял, докато приел 3000 младежи. Това били деца от всички социални слоеве, от бездомни сираци до млади благородници. На всеки един той давал образование, което било подходящо за способностите му - в работилницата, в полето, до болните и затруднените, за които се грижел особено, или в Университета, който беше напълно под неговото влияние в Хале. Но за Август Франк най-важното нещо било всички те да бъдат доведени до живата вяра.

Плодовете на това ново движение говорят сами за себе си. Те показват, че неговите привърженици не са нереалистични фанатици или лицемери. Така името пиетисти, измислено от опонентите като прякор, стана истинското име на това съживително движение. Делото на Божия Дух беше очевидно. Под влияние на новото благочестие много хора бяха убедени в греховността си и търсеха спасение в дълбоко предаване на сърцето. Така това съживление стана масово движение, а името пиетисти влезе в църковната история като почтено име.
Днес пиетистите се числят към евангеликалните християни

Използвани материали:ПИЕТИСТИЧНИТЕ КОРЕНИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЕВАНГЕЛИЗЪМ-Раналд Маколи,От История на Адвентната църква/Тази статия в Интернет приема повечето известни дейци на църквата като част от историята на Адвентната църква/,Укипедия, и др.



Днес пиетистите се числят към евангеликалните християни

Използвани материали:ПИЕТИСТИЧНИТЕ КОРЕНИ НА СЪВРЕМЕННИЯ ЕВАНГЕЛИЗЪМ-Раналд Маколи,От История на Адвентната църква/Тази статия в Интернет приема повечето известни дейци на църквата като част от историята на Адвентната църква/,Укипедия, и др.