Джордж Уайтфилд


    
ДЖОРДЖ УАЙТФИЛД
1714 - 1770 г.
    

http://en.wikipedia.org/wiki/George_Whitefield
"Джордж Уайтфилд-Живот и слежение "от Джон Чарлс Райл/!816-1900/


Джордж Уайтфийлд

16-ти декември 1714 г. - 30 септември, 1770 г

е англикански проповедник, които активно участвал в разпространението на Голямото пробуждане в Британия и най-вече в Британските Американски колонии.

Той е един от основателите на методизма и на евангелското движение като цяло. Може би най-известният проповедник във Великобритания и Америка през 18 век, и тъй като той пътува из всички американски колонии и привлича големи тълпи и е отразяван от медиите.
Един от най-известните публични личности в колониална Америка.


Уайтфийлд е роден в Глостър в Англия.

Уайтфийлд е петият син (6-дете) на Томас Уайтфийлд и Елизабет Дженкс, които държат страноприемница в Глостър .
Ровен през 1714г. в Глоустър,град със статут на графство. Един от първите преводачи на Библията Тиндейл също е от Глочестър. Глостър е известен и с двама свои епископи Хупър, един от най-изявените реформатори в Англия, изгорен на клада по времето на Мария Тюдор и епископ Майлс Смит.
Детството му не е белязано с интерес към вярата. Казва за онези дни:, че бил пристрастен как"лъжите, сквернословието и глупавите шегички",че"не спазвах съботата,ходех на театър, играех карти и четях долнопробни книжлета."Пак според неговите думи това продължело до неговата 15 годишнина.

Това, че живее в Глочестър му дава възможност да получи добро образование в безплатната класическа гимназия в града. Училището Crypt School има богата история и съществува и до днес и присъства в Уйкипедия.

Очевидно е притежавал красноречие и силна памет, защото е избран да говори пред градската управа на годишните й посещения в класическата гимназия.
След 15 си годишнина напуска училище, за да помага на майка си.По онова време гладно поглъща книги на Тома Кемпийски и "Духовната битка" на Кастануза и клонял да стане полупапист, аскет или мистик и да доведе своята религия единствено до себеотрицанието.
В своя дневник пише:"Ядях винаги най-лошата храна. Постих два пъти седмично. Обличах се как да е. Смятах че не подобава на един покаял се грешник да ходи с напудрена коса. Носех вълнени ръкавици, закърпена тога, мръсни обуща и макар да бях убеден, че Божието царство не се свежда до това, какво ядем и пием, упорствах вироглава в себеотрицанието си, защото смятах че благоприятства духовния живот."
Малко по малко се отдръпва от това разбиране благодарение на съветите на по-опитни християни, отчасти на книги на Скугъл, Лоу, Матю Хенри.
"Ала най-важното сега, съзнанието ми бе по -отворено, аз не бях така тесногръд и зарязах всички други четива:разгръщах смирено единствено Свещеното Писание и стига да бе възможно се молех над всеки ред и над всяка дума. Ето с каква истинска храна и истинска напитка утоляваше жаждата си моята душа. Всеки ден получавах свише нов живот, светлина , сила. За месец от Божията книга натрупах повече познание, отколкото щях да извлека за цял живот от всички писания на човеците."
По всяка вероятност майка му е изпитвала големи трудности и той започва да й помага в странноприемницата в продължение на година и половина. Но в крайна сметка майката затваря странноприемницата, а Уайтфилд се връща в училище.
Глоскърската класическа гимназия отпуска две стипендии за колежа "Пембрук" към Оксфордския университет.И той получава едната.

В Оксфорд

Тъй като не разполага със средства да заплати обучението си
,в замяна на безплатно обучение, той е назначен за служител на няколко високо класирани студенти. Неговите задължения, включвали да ги събужда сутринта, да лъска обувките им, да им носи книгите и пр.

По това време Оксфорд бил в дълбока духовна криза. Един известен историк е на мнение, че по онова време , Оксфорд едва ли заслужава да бъде наречен училище. Времето както на преподавателите, така и на учениците било използвано за всякакъв вид игри и развлечения, а не за сериозно учение.

След като Уайтфилд прочел книгата на Хенри Scougal -"Животът на Бога в душата на човека", той става много религиозен и получава страст за проповядване на новооткритата си вяра.
Уайтфилд станал част от " Светият клуб "в Оксфордския университет с братята Уесли, Джон и Чарлз .
По времето когато по-младия Уайтфийлд идва като стипендиант от Пембрук Уесли е преподавател в Линкълн и е водач на известният свят клуб. Скоро Уайтфилд е въведен в него от Чарлз Уесли и се присъединява към бъдещите методисти.
Макар че отначало Уесли се явява до известна степен духовен наставник на Уайтфийлд ,последният изживява своето новорождение и опитността на спасение единствено по благодат чрез вяра в Исус Христос 3 години по-рано .
Те започнали изучаване на класиците и осъществявали духовно общение. Членовете на Клуба се събирали почти всяка вечер от шест до девет часа. След молитва те изучавали Библията или класиците, обсъждали работата си през деня и плановете си за следващия. Техният брой не оставал винаги непроменен. В периода на членуване в Клуба на братята Уесли този брой се колебал между шест и двайсет и пет.
Клубът, възникнал въз основа на общия интерес към класиците и религията, придобивал едно все по-задълбочаващо се християнско значение. Скоро членовете започнали да се молят три пъти на ден гласно, а на всеки кръгъл час отделяли време за тиха вътрешна молитва. Те не само се молели редовно, но и постели, посещавали бедни и болни, вземали участие в богослужения и съответно изпълнявали всички правила на църквата.
Т ук вярата му съзрява. През свободното си време с други членове от клуба посещава градската тъмница и чете на затворниците.

Ръкополагане

На празника "Света Тройца" през 1736г. на 21 години е ръкоположен от глостърския епископ Бенсън. Епископът бил чул за него от лейди Селуин и го извикал , дал чу 5 гвинеи за книги и му предлага да го ръкоположи, въпреки младостта му. Това предложение идва в момент, в който той има съмнение ,дали е годен за служение. Приема ,защото смята, че ако откаже ,все едно да тръгне срещу Бога.
За първата си проповед той пише:"Миналата неделя следобед в църквата "Сейнт Мери ле Крипт", където съм приел кръщение и съм получил първо причастие изнесох и първата си проповед. Както сигурно се досещате , от любопитство се стекоха много богомолци. При вида им отпърво се постъписах. Ала получих утеха от дълбокото усещане за Божествено присъствие и не след дълго установих какво неизразимо предимство е , че още от малък, от училище, съм свикнал да говоря пред хора, а също , докато следвах съм убеждавал затворници и бедняци по техните къщи. Благодарение на това не се уплаших прекалено много. По-късно долових огъня, който въпреки младостта ,въпреки това че бях сред хора, познаващи ме от дете, ми позволи да говоря с известна степен благовестителски авторитет. Някои ми се присмиваха, ала повечето бяха потресени, а по-късно чух че са се оплакали на епископа как още с първата си проповед съм тласнал 15 души към лудост! Достопочтеният прилат пожелал безумието да не бъде забравено до следващата неделя."

Почти веднага след ръкополагането си се връща в Оксфорд ,където защитава бакалавърска степен по изкуствата.

Оттук нататък започва живот отдаден на служението.
Назначен е за 2 месеца в параклиса към лондонския Тауър. През това време проповядва и в много други лондонски църкви. Още от самото начало се радва на известност, каквато вероятно не е получавал никой преди него. Той се превръща в истинска сензация. По онова време не са чували проповедник ,който да не чете проповедта си и да говори толкова енергично и красноречиво. Слушателите са разтърсени и смаяни.

От Лондон се мести за два месеца в Дъмър, малка селска енория.Т ук приема поканата на братята Уесли, които го молят настойчиво да посети колонията Джорджия в Северна Америка и да помогне в сиропиталището, създадено за децата на преселниците.
След като проповядва няколко месеца в Глостършил и в Бристър , през втората половина на 1737 г заминава за Аерика и остава там близо година. От този момент до смъртта си полага много усилия за сиропиталището.

През 1738 г. се зъвръща в Англия, за да бъде ръкоположен за севещеник , пак от своя добър приятел епископ Бенсън и за набиране на средства за сиропиталището във Витезда, което е най-старата запазена благотворителност в Северна Америка.
Но се оказва, че сега не е приет добре. Повечето свещеници го гледат с подозрение, като на фанатик. Особено са възмутени ,че проповядва учението за новорождението като остра необходимост за мнозина, вече приели кръщението .От този момент нататък има все по-малка възможност да проповядва в Англиканската църква.


Проповеди на открито
Тогава той започва да проповядва на открито. Вижда,че хиляди хора не стъпват в църква и по примера на своя Господ да "излезе пътищата и оградите" и да"накара" хората "да влязат".
Първият си опит прави през февруари 1739г. сред миньорите в Кнггзуд, недалеч от Бристол .След дълги молитви отива на Хенъм Маунт- застава на хълма и пред стотина миньори започва да проповядва върху Матей 5:1-3.Броят на слушателите бързо нараства, докато папството достига няколко хиляди човека. Уайтфилд пише до свой приятел":Те нямат своя правда, която да отхвърлят, затова на драго сърце слушат за един Исус, сприятелил се с бирниците и дошъл да призове не праведниците , а грешниците да се покаят. Разбрах ,че съм докоснал сърцата им ,когато видях белите вадички от сълзите им, стичащи се по почернелите им от саждите в рудниците лица. Не след дълго стотици вече бяха убедени в правдата на онова, което проповядвам и както се оказа това убеждение се увенча с безусловно приемане на вярата. Преображението бе видимо за всички, ала мнозина предпочетоха да го отдадат на всичко друго, но не и на Божия пръст. Тъй като бе твърде необичайно, ставащото често пораждаше в мен вътрешен смут. Случвало се е да застана пред 20 000 души и да усетя, че не е по силите ми да изрека и дума било пред Бога,било пред тях. Ала нито за миг не съм се чувствал напълно изоставен, а често /отрека ли го,значи а лъжа пред Бога/ получавах такава помощ, че щастлив разбирах от собствен опит какво е имал предвид нашия Господ като е казал:"Реки от живо вода ще потекат от утробата му."Безкрайният небосвод над мен, ширналите се наоколо ниви,множеството отпред-някои се бяха качили в каруци, други бяха яхнали коне, трети се бяха покатерили по дърветата, всички бяха развълнувани до сълзи. Тази гледка ми дойде твърде много и направо ме потресе."
Два месеца по-късно на 27 април 1739г. проповядва за пръв пат на открито в Лондон. Първоначално отишъл да проповядва в църквата в Излигтън вместо своя приятел Стоунхаус. Несред службата църковното настоятелство нахлува и му искат разрешението да проповядва в Лондонската епархия. И тъй като няма, както всички други свещеници, който не е за постоянно енорийски свещеник в епархията, настоятелството му забранява да проповядва от амвона. Тогаваатой излиза на двора и там проповядва:"И на Бога Му беше угодно да ми помага в това и то най-чудотворно, че слушателите бяха готови да пеят заедно с мен химни, дори и да ги поведа към тъмницата. Нека противниците ми не твърдят,че съм ги изгонил от техните синагоги. Не , те изгониха мен от там.
От този ден проповядва постоянно под открито небе, стига времето и сезонът да позволява. Два дни след тази случка пише:"В Мурфийлдс проповядвах пред неизброимо множество. След сутрешната молитва се почувствах отпаднал, поосвежих се подир обед с кратък сън и в пет часа отидох да проповядвам в община Кенигтън на около 3-4 километра от Лондон, където се очакваше да присъстват най-малко 30 000 души.
За тогавашната църква обаче това е твърде напредничаво. С малки изключения духовенството отказва най-категорично да подкрепя този странен проповедник. Но той н есе отрича от Англиканската църква и всячески отстоява Тридесет и деветте члена на англиканското вероизповедание.
От това време до смъртта си през 1770г. дните на Уайтфилд си приличат като две капки вода. Той е изключително целеустремен.`
След като Англиканската църква му затваря вратите ,специално за него е построен молитвен дом на Корт Роудк където всяка неделя в шест и половина дава причастие на стотици хора. Сутрин и следобед се моли и проповяда .А накрая се обръща към всяка група, насядала поотделно в молитвения дом-на вдовиците, на младежите, на семейните, на старите моми. Всяка вечер през седмицата без петък и неделя чете сказки. И през цялото време води оживена кореспонденция с хора от целия свят.

Америка 1740г.




Пристига отново в Северна Америка през 1740г. И изнася поредица от проповеди, които станали известни като Великата Пробуждането на 1740.

Той проповядвал почти всеки ден в продължение на месеци на големи тълпи от понякога няколко хиляди души, пътувайки по всички колонии .
Неговото пътуване на кон от Ню Йорк до Чарлстън е най-дългото до тогава предприето в Северна Америка от бял човек.

Уайтфийлд бил харизматичен, въпреки че бил кривоглед и нисък на ръст, имал изключително силен глас.
Благодарение на широко разпространение на печатни медии, може би половината от всички колонисти в крайна сметка прочитали нещо от Уайтфийлд.
Той използвал целенасочено печата за разпространение на проповедите си.

Уайтфийлд и Бенджамин Франклин


Бенджамин Франклин -Benjamin Franklin е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател.

"През 1739 пристигна от Ирландия преподобния г-н Уайтфийлд, който е забележителен пътуващ проповедник. Той получи разрешение да проповядва в някои от нашите църкви, но духовенството, като изпитва неприязън към него, скоро спря достъпа му до амвоните и той започна да проповядава из областта.
На огромният брой хората от всички секти и деноминации, които присъстваха си проповеди бяха огромни.
Беше чудесно да видите промените,станали съвсем скоро след това в нашите жители.
Както бяха безразлични към религията, сега като че ли цял свят се интересува от религия, така че човек не може да излезе вечер из града и да не чуе псалми пяти от различти семейства по улицата."
Автобиографията на Бенджамин Франклин

Бенджамин Франклин присъства на Съжгивително събрание във Филаделфия и е силно впечатлен от способността Уайтфийлд да говори пред толкова много пора.Франклин по-рано отхвърлял, като преувеличение, разказите за Уайтфийлд , че проповядвал на тълпи от по на десетки хиляди в Англия.
При слушане на проповедта на Уайтфийлд във Филаделфия, Франклин измерил разстоянието до къде се чува гласът му ясно и заключил,че той наистина може да бъде чут от десетки хиляди хора на открито.
Франклин се възхищавал на интелекта на Уайтфийлд и е впечатлен от способността му да проповядва и да говори с яснота и ентусиазъм на големи тълпи.
Франклин бил деист , които рядко стъпвал в църква, но се възхищавал на Уайтфийлд за умението му да увещава хората да се покланят на Бога чрез добри дела.
Франклин печатал проповедите на Уайтфийлд на първа страница на своя вестник . Половината от публикациите на Франклин през 1739-1741 са на Уайтфийлд и това помага за насърчаване на евангелското движение в Америка. Франклин е бил дългогодишен приятел и поддръжник на Уайтфийлд, до смъртта на Уайтфийлд през 1770.

Посещава Америка седем пъти..
Смята се, че през целия си живот, той проповядва повече от 18 000 официални проповеди, от които седемдесет и осем са публикувани .На български е издадена книгата му с проповеди “Пътят на благодатта“-издателство „Нов Човек“ 2001г.
В допълнение към работата си в Америка и Англия, той прави петнадесет пътувания до Шотландия , и две до Ирландия, и по един на Бермудските острови , Гибралтар , и Холандия .

Женил се е веднъж .за водвицата Джеймс от Абъргавени, починала преди него.
Не са имали деца.
Сутринта на 28 септември, денят преди да издъхни поема с кон от Портсмът, Ню Хемпшир, понеже е обещал да проповядва в неделя в Нобъри Порт. За беда по пътя му отправят настойчива молба да проповядва и в градчето Ексетър и макар да се чувства много отпаднал приема. Преди проповедта един негов приятел му казва, че изглежда по-зле от обикновено ,а Уайтфилд му отговаря:Така си е господине.-после се обръща към Небето-Господи Исусе, уморих се в Твоето дело, но не и от Твоето дело. Ако още не съм стигнал до края на пътя, направи така щото да продължа и още веднъж да говоря за Теб насред полята, да скрепя твоята истина, да се прибера у дома и да умра."След това продължава и проповядва цели два часа сред нивите пред голямо множество върху ? Послание към коринтяните13:5,1
Един слушател, е оставил разказ за тази проповед:"...Отивам, отивам да намеря покой, който ми е приготвен. Моето слънце даде светлина на мнозина, сега обаче е на път да залезе-не, да се издигне в зенита на безсмъртната слава. Мнозина ще ме надживеят на земята и ще живеят, когато това тяло вече няма да го има, аз обаче-О, Божествена мисъл!-ще бъда в свят, където са непознати времето,възрастта, болестите и мъките. Тялото ми изнемощява, духът ми се извисява. С какво желание бих живял вечно, само и само да прославям Христос!Ала сега издъхвам за да бъда с Него...."
След проповедта обядва със свой приятел и въпреки че е капнал от умора тръгва с коня си към Нюбъри Порт. Щом пристига ,вечеря рано и си ляга. След като си ляга получава остър астматичен удар и до 6 часа издъхва.
Погребан е там, където е издъхнал-в гробница под амвона, където е проповяадвал. И до ден днешен можете а видите ковчега ме, а градчето, където е починал, е най-известно именно с това ,че там се пазят тленните останки на Джордж Уайтфилд. Newburyport е малък крайбрежен град в графство Есекс, щата Масачузетс, 38 мили североизточно от Бостън.
На погребението му говори Джон Уесли.

За конфликтът между Уайтфилд и Усли, можете да прочетете на адрес
http://rado76.wordpress.com/