Уилям Пен
Уилям Пен
Уилям Пен
14 октомври 1644 г. – 30 юли 1718 г
Уилям Пен (на англ. William Penn) е основателят на Пенсилванската провинция, която става впоследствие американският щат Пенсилвания.
Уилям Пен е роден във видно английско англиканско семейство, но на 22 г. възраст става квакер, какъвто остава до края на живота си. Той е пращан в затвора в Англия многократно за квакерските си убеждения по време на гоненията срещу тях в Англия по времето когато англиканството е официална религия в Англия.
Получава територията, която съответства на днешният щат Пенсилвания от английският крал Чарлз II за заем, който кралят дължал на баща му-адмирал Пен.
По време на жизнения си път Уилям не успява да спечели пари от колонията и е привикан в Англия където е съден за дългове и където умира в безпаричие.
Колонията Пенсилвания, превърнала се в мирен и процъфтяващ щат, Уилам Пен нарича на името на баща си и полага всички усилия и средства за устрояването му. След смъртта на Джордж Фокс центърът на квакерското движение се установява в Северна Америка. Тук емигрират много квакери от Англия, търсещи спасение от преследванията.
Особено значима се оказва миротворческата им дейност; самите те категорично отказват да воюват и срещу индианци, обявявайки, че ги приемат като свои братя.
Вероятно поради преследванията и сложната социална обстановка, в Обществото на приятелите в края на ХVII-ХVIII в. настъпва период, обозначаван като квиетистки и конформистки. Стилът на живот на квакерите по това време наподобява повече този със сурови ранно-пуритански норми, ценност за тях става жизнения аскетизъм, избягват всякакви развлечения, обличат се в тъмни еднообразни дрехи. Общината се затваря и изолира, дори (без това да е нормирано по някакъв начин) се сключват ендоконфесионални бракове (т. е. само между квакери).
Уилям Пен - англичанин по рождение, американец по призвание и съдба.
Той е роден през 1644 г. Завършва класическа филология в Оксфорд, после специализира във Франция, пътува в Италия, Германия и Холандия, изследва гръцкото антично наследство. Когато навлиза в политиката, републиканският експеримент в Англия е завършил неуспешно.
Страстите вече са поуспокоени от разумната и добре балансирана Реставрация.
През 1672 г. той скандализира англиканското общество, като се жени за своя доведена дъщеря.
Десет години по-късно Пен предприема съдбоносна авантюра
Той заминава за британска Америка. В нейните освободени от съсловни ограничения пространства той вижда онези възможности, които липсват в Европа.
Новата предприемаческа етика на протестантството намира там най-благодатната почва.
Уилям Пен носи със себе си харта от английския крал Чарлз II, която регламентира очертанията на британската колония Пенсилвания, назована в чест на баща му, адмирал Пен.
Върху тази територия Уилям Пен осъществява своя "Свещен експеримент". Скоро колонията Пенсилвания се превръща в перлата на британските отвъдморски притежания.
Тъкмо оттам започва началният импулс в американското обединение. Нейният губернатор провежда онази политика на поощрение на свободния стопански дух и равенство пред закона, които създават предпоставки за независимост.
Той налага леки данъци, предоставя земя срещу задължението да бъде комерсиално стопанисвана, култивира спокойни етнокултурни контакти с неанглийските заселници - немци и холандци, живее в мир с индианците.
Противопоставяйки се по този начин на аристократичните колонии на Нова Англия и на робовладелческия Юг, Пенсилвания става модел за бъдещото устройство на Съединените щати.
Нейният административен център - Филаделфия, е най-големият американски град от колониалната епоха с население от 18 000 граждани, които само формално са поданици на британската корона.
Местното представително Събрание е изначалният модел на американски Конгрес. От Филаделфия тръгват обединителните съюзи между колониите.
Градът става люлката на американската революция
Тук прогърмява "камбаната на свободата". Тук заседават първоначалните обединителни конгреси на отделните американски колонии. Тук Томас Джеферсън съставя историческата "Декларация за независимост" през 1776 г. Тук са обсъждани различните варианти на Американската конституция.
Уилям Пен умира на 30 юли 1718 г. като предтеча на американската независимост. Но същевременно е автор на "Есе върху настоящето и бъдещето на Европа", публикувано през 1693 г. Проектът на Пен не е абстрактен. Той посочва, че стопанският просперитет на британските колони в Америка се дължи и на обстоятелството, че не враждуват помежду си.
Ранният американски пример следва да бъде възприет от майката Европа. Пен внушава, че Европа е "сита" от териториални промени и гранични свади. Затова той предлага тя да бъде оставена в тогавашното си държавно-политическо състояние. За него запазването на статуквото е неизбежна необходимост. В общоевропейските органи на бъдещето следва да се отрази съществуващият статут на отделните държави.Уилям Пен не препоръчва никакво вътрешно изменение на границите като условие за присъединяване. Той настоява за запазване на "ценностите на територията" на обединените държави.
Проектът предвижда Германската империя да има 12 представители, Франция и Испания по 10, Италия - тогава несъществуваща като държава - 8, Англия - 6, Швеция, Полша и Холандия - по 4, Португалия - 3, Швейцария - 2, а също и на съществуващите поотделно тогава други херцогства и графства - по 1. Ако към това обединение се приемат Русия и Турция, тогава те биха имали право да имат по 10 представители. Пен предлага официалните езици да бъдат латински и френски, а столицата - "някой голям град в центъра на Европа". Решенията в бъдещото представително събрание се приемат с три четвърти мнозинство. Всички държави предварително декларират, че ги приемат дори и да са против него.
Така според Пен ще се постигне "предотвратяване на проливането на християнска кръв, като се реализират преимуществата на монархията, без да се проявят нейните отрицателни черти".
Той внедрява обединението само да гарантира мира и безопасността, а не да наруши суверенитета на участващите държави. Пен не изключва приемането на Турция в европейската общност и набляга на обстоятелството, че така ще бъде предотвратена още неотстранената заплаха за християнския свят.
Впечатлен от примера на холандците, Пен назовава общата държава Генерални щати. Той изпреварва последвалите далеч по-късно инициативи за междудържавни юридически органи, които да се занимават с оплакванията на отделните държави.Пен не е могъл да предвиди предизвикателството на зараждащия се модерен национализъм. Обединението на неговата Америка като пример за Европа се осъществява само частично. Защото пропасти делели Северна и Южна Америка. Колониалните държави, които се възпроизвеждаха по различен начин на един и същ континент.
Испания и Португалия "пренасяха" там допотопните институции и методи на управление, докато Англия, Холандия и Франция - новите идеи и практики на модерните общества. "Двете Европи" още тогава правеха и "двете Америки". Втората драстична разлика съществува и до днес.