Дуайт Муди

    1 Част     

1 ЧАСТ
Родната къща на Муди, сега музей
Детство

Дуайт е роден на 5 февруари 1837 г. в Нортфийлд ,щата Масачузетс
Семейството е имало малка ферма.Баща му е работел във фермата и като зидар-каменоделец . Весел, безотговорен и мързелив човек, пристрастен към уискито, умира внезапно на 41 години ,когато Дуайт е на 4 годинки.
Умира разорен и кредиторът събира и взима мебелите, коня, файтона и кравите. По-големите момчета скриват инструментите на баща си.
Месец след смъртта на бащата майката ражда близнаци-Сам и Лизи. Така децата стават девет-седем момчета и две момичета- Дуайт е петия син.

Майка му Бетси поема грижата за децата. Муди си я спомня като сериозна, но весела жена, облечена в сива домашна рокля .Тя принуждава синовете си да се закълнат ,че никога няма да пият. Удар върху нея е и заминаването на най-големия син-15 годишния Исая- който и е бил опората .Той заминава без да каже на никого къде отива .
Майката ги праща на училище, но Муди не ходи редовно, поради липса на интерес към учението и поради нужда от работна ръка на полето.
Посещават неделно училище към Първа конгрешанска църква, която както в повечето градчета от Нова Англия в началото на 19 век се е била превълнала в Унитарианска.
Унитарианска конгрешанска църква в Нортфийлд-Масачузетс
/https://rrosenn.blog.bg/:
Унитарианското (Единобожно) движение, което поело наследството на Сочинистите, възникнало в края на 16-и век в Трансилвания и след това се разпространило, започвайки с Полша, по всички краища на Европа.
В един уебсайт на Унитарианската Църква е обяснена по следния начин появата на Унитарианското движение:
„Първите Християни имали различни вярвания относно Исус (м.н.). Сред тях било и вярването, че Исус (м.н.) не е Бог. Но докато доктрината за триединството, представяна като Баща, Син и Светия Дух, била налагана насила, хората, които вярвали в различно от това вярване, били обявени за еретици. През 16-и век Християнските хуманисти внимателно изследвали Евангелието и не открили триединството в Светите писания. Така както според Евангелията Исус (м.н.) потвърждава, те също приемат и потвърждават, че Бог е един и единствен. След това те приели името Унитарианци. Унитарианците, въпреки смазващото противоречие и натиск от страна на Православните, основали църкви, подхождащи на рационалните им идеи, и давали проповеди по религиозните въпроси. Те постъпили така, че да подкрепят религиозната свобода на всеки. Тъй като вярата е един Божий дар, то никой не трябва да бъде каран насила да приеме нежелана от него религия.”/

Но Муди е кръстен през 1842 г. от свещеника Еверет в името на Троицата, въпреки ,че Унитрианската църква не признава Троицата. Бетси има високи морални стандарти и така възпитава децата си -да са отговорни спрямо Бог и хората.
Спазвали са Господния ден-от залез слънце събота до залез слънце в неделя.
За детето Муди училището, фермерството и религията са била отегчителна, обичал е да играе по хълмовете, да тича,да се весели в студените води на река Кънектикът, да прави номера на фермерите.

В Бостън
Бостън през 19 век

През 1854г.на 17 години отива да търси работа при двама от чичовците си в Бостън, където те имат магазини за обувки.Майка му го изпраща със сълзи на очи, но в него има желание за промяна.
Чичото Самюел Сократ Холтън, не го посреща с голяма радост и му поставя условоия, за да го вземи на работа и едното от тях е да посещава редовно църквата"Маунт Върмонт"и неделното училище към нея.
В малкото си свободно време обича да се разхожда на открито,да плува в река Чарлс,през зимата да участва в голямото състезание с шейни.Освен това се бие настървено!
Муди е бил весел, своенравен и избухлив младеж.Най-мното обича да прави номера и да се смее на "жертвите си".Това занимание пректикува през целия си живот.Като цяло е доволен ,че е заменил фермерството с градсия живот.
Църквата, която трябва да посещава според желанието на чичо му се казва "Маунт Върмонт"и е традиционна конгрешанска църква, която признава Божията Троица. Пастир е Доктор Едуард Норис Кърк, а учител в неделното учибище-Едуард Кимбъл.Проповедите в тази църква са по-дълбоки и започват да докосват Муди.Той решава,че ще е хубаво да сане християнин малко преди да умре , примерно , ако се разболее от някой бавна болест,а дотогава да си живее живота.

През Съживлението от 1855г.неговият учител от неделното училище Едуард Кимбър отива при него в магазина за обувки, за да го призове да приеме Христос.По пътя е разколебан ,мислейки си дали е удобво да отиде при него в работно време и така подминава магазина, но се връща"реших,че ще направя каквото трябва,за да приключа веднъж за винаги". Намира го в склада и със сълзи в очите прави призив към Муди да"дойде при Христос, Който го обича".Кимбъл излиза само след няколко минути от магазина за обувки-Муди е предал сърцето си на Господа.
На другата сутрин започва да се моли за семейството си. В края на май се прибира на село да помага за сеитбата на картофите и пъпешите, но братята и сестрите му го гледат без да разбират думите му за вярата.
Когато същата година кандидатства за член на църквата е отхвърлен, защото не дава ясни отговори на въпросите на комисията относно вярата .
Но през следващата година го приемат.
В Бостън управлява заедно с по-малкия си брат Лутер наскоро отвореният магазин на Холтън на улица Корт.

В Чикаго


През ноември 1856г. на част от улица в Чикаго била павиранана с дървена настилка по метода на Самуел Никълсън.Този метод не продължил дълго, защото след седем години се наложил ремонт.

На 15 септември 1856г. с влак заминава за Чикаго.
Чичо Калвин Холтън му намира работа като продавач на обувки.
Веднага отива в Конгрешанската църква в Плимут, където е много добре приет и се чувства много добре. Целта му, както на всички в Чикаго е да забогатее бързо.
Пише на майка си-"Молех се на Бог да ми даде 100 000 долара. Тук мога по-бързо да забогатея , отколкото в Б."

На 6 януари 1857г.пише-"Има голям подем на религията в този град. Ходя на служба всяка вечер. Радвам се сякаш самият Господ е тука."

Съживлението от 1857г. променя простоватите възгледи на Муди за религията като път към богатството. Той запазва четири пейки в църквата в Плимут и ги запълва с познати продавачи и случайни минувачи. В неделните следобеди обикаля заедно с по-големия от него архитект Джей Би Стоун, пансионите, пристанището и кръчмите, за да раздават религиозна литература.

В края на 1857г.напуска работата си и става пътуващ търговец на обувки и данъчен агент
Обичал да пътува като търговец и работел с голямо старание. Живеел в общежитие, в което живеели желаните ергени на Чикаго.

21 годишен, търси работа в църквата за през свободното си време и го насочват към неделното училище на първа баптистка църква към мисията на улица Уелс-най-бедната чат на града. Пита отговорника ,какво трябва да свърши, а той му казва да се опита да доведе момчета от улицата. Не след дълго Муди довежда 18 момчета, повечето съвсем боси-"Това беше най-щастливата неделя в моя живот."-казва той-по-късно.-"Цели две години бях търсил моето призвание. Сега знаех,дори да не можех сам да ги науча, можех да заведа децата там,където други могат да ги научат на Божите принципи."Самият той трудно проповядвал,четял бавно и пишел без препинателни знаци.

На следващата неделя събира същата "банда", дори повече. Муди привлича момчетата с искреността си и с веселия си характер. Едно от децата по-късно споделя-“Беше толкова интересен и завладяващ,че ни спечели. Неговата честност и сериозност ни даваха увереност в лоялността му. Бързо ни накара да се почувстваме равни с него, като добри приятели. Нашите момчешки закачки по-скоро го забавляваха, отколкото да го дразнят".
След неделното училище ги водел на пикник и децата се чувствали чудесно.
Една неделя Муди забелязва ,че в мисията на улица Уелс е пристигнала нова учителка за момичетата- Ема Ревал,дъщеря на корабен строител, сравнително скорошен емигрант от Англия. Тя е на 15 г. След две години се сгодяват и след още две стават семейство. Един от синовете Пол си спомня-"Баща ми се възхищаваше от нея толкова безгранично, колкото я обичаше. Вярвам,че до смъртта си не е спирал да се чуди на две неща:Как въпреки всичките си недостатъци,Бог продължава да го използва и как е успял да спечели любовта на жената, която винаги е считал за нещо повече от себе си."и"Едва ли други двама души са били толкова противоположни един на друг. Той беше импулсивен,прям,доминиращ,непринуден и ниско образован
по време на първите им срещи. Тя беше традиционна, консервативно,много по-добре образована, обичаше да чете, беше разумна и свита."
През 1858г. със своя приятел архитект Стилсън пригажда една изоставена товарна кола и основава мисионерско неделно училище, като кани за съработници Джими Секстън с бандата му. Момчетата приемат, харесва им това да помагат и в същото време да имат отговорности и да ръководят по-малките. Към делото се присъединява и друг млад бизнесмен - Картър. Адвокат Кинг, одобряващ дейността на Муди му предлага да се преместят в една празна сграда-една от първите кръчми на Чикаго.
Муди привлича децата с веселостта си и с бонбоните, с които винаги са пълни джобовете му. С всяка изминала седмица събранията стават все по-големи.
Бившият кмет Уентуърт, намира безплатна зала-над пожарната. Муди събира децата от домовете им и от улицата .Те достигат 600.В 2 часа започва службата."Пеенето беше отдушник за тези деца-казва един от първите учители-Не бях чувал някой да пее така. Вестникарчетата имаха невероятно силни гласове, но и другите деца не оставаха по-назад от тях."След два месеца ги разделят на групи и Муди убеждава свои познати и приятели да станат учители. Когато е нямало учител той е започвал до проповядва. Най-му се е отдавало да разказва за живота на библейските герой.
Продължава да пътува, но все повече го интересуват децата и вярата. При всяка възможност говори за Христос. Веднъж във влака се разговорил с банкера Уилям Рейндолс за красотата на пейзажа, които гледали през прозореца. Муди обърнал разговора ,че Бог е направил природата толкова красива за нас, после попитал-:"Християнин ли си?",банкера отговорил,че не е .Тогава Муди казал:
-Не си християнин?Налага се да станеш веднага. Слизам на следващата гара. Ако сега коленичим заедно, ще се помолим и Бог ще промени сърцето ти.-И двамата коленичели и се помолили. По-късно Рейндолс ,разпитва за Муди и го намира в училището-заобиколен от няколко запалени свещи, опитващ се да разкаже историята на блудния син на едно малко нагърче, което държи в ръце. Рейндолс става един от най-ревностните почитатели на Муди.

Решението

Един ден един от учителите идва в офиса му и казва,че има туберкулоза и трябва до отиде в провинцията, където вероятно ще умре. Муди го попитал, нали не се страхува да умре, а учителят казал,че притеснението му е защото нито едно от момичетата, на които бил учител не било приело Господ Исус Христос. Муди знаел този клас-момичета от 12 до 16 години, които били несериозни и невнимателни. Муди бил смаян, защото до този момент той се интересувал преди всичко от броя на децата. Той не смятал,че децата могат да преживеят вярата като възрастен човек. С файтон те започват да посещават момичетата в домовете им. Учителят им казва,че трябва да ги напусне, но ги моли преди това да приемат Христа. Първото момиче,обляно в сълзи обещава"да вземе решението веднага."Този ден посещават три или четири момичета и при всички се случва същото. След десет дни учителят идва сияещ при Муди и казва,че и последното момиче от класа му приело Христос.
Муди кани учителя и ученичките му на следобеден чай. Учителят ги насърчава,започват да се молят и изведнъж едно от момичетата започва да се моли за своя учител. Муди слуша и не може да повярва,че това е същото момиче, което му се е било изсмяло в лицето ,когато веднъж замествал учителя. После започнало да се моли друго момиче, после следващото. Муди слушал тези сърдечни молитви и искрени благодарности и постепенно желанието му за богатство избледняло. Желанието му да построи търговска империя му се сторила изведнъж празна. Колко по-добре би било да прекара живота си, така както този учител прекара последните десет дни. На следващата вечер всички момичета изпратили учителя си на гарата,пеейки докато влакът потегля, а учителят им махал като сочил с ръка Небето, където желае да се срещнат.
Много от тези момичета стават съвестни помощници на Муди в училището. Когато през 1920 г. Синът на Муди -Уил разказвал тази история в една от своите проповеди, една жена на средна възраст се изправила и казала-"Господин Муди майка ми е била една от тези момичета."
Колкото до Муди- тази красива юнска вечер поставя въпросът пред него-какво да прави с живота си-да продължи да се стреми към бизнеса или да стане служител на Евангелието, и да предложи на Ема един оскъден живот. Битката продължава три месеца.

През есента на 1860 напуска фирмата и пансиона на госпожа Филипс и спи на канапето в една от стаите ,използвана от Националната Младежка Християнска Организация/МХА/ към Методистката църква. Следващата година е назначен на работа в организацията, но той отказва заплата. Това му дава свобода и морално право да иска пари за задачите на мисията.За първата година доходът му е 150 долара, а във фирмата е бил 5000.
Продължава работата с училището. Награждава децата, довели най-много деца с катеричка в клетка. Успява да накара децата винаги да спазват обещанията си да посещават редовно училището. Организира приятелите си, за да носят купони за хляб и малко пари за бедните, ангажира и няколко лекари, които да ги преглеждат дори и през нощта. Посещава родители,иска разрешение да води децата в училището, опитва се да помага и да влияе на пияниците.

На 25 ноември президентът Ейбрахъм Линкълн по покана на Фаруел посещава училището на Муди. Там се обръща към децата:
-Някога и аз бях беден като всяко момче в това училище, но сега съм президент на САЩ. Сигурен съм,че ако се придържате към това, на което ви учат тук,някои от вас също могат да станат президенти на Съединените щати.

Муди,Фаруел и ученици от училището

Войната

Под влияние на посещението на Линкълн, а и поради това,че е отраснал в Бостън и живее в Чикаго Муди застава на страната на Севера. Той участва в събирането на доброволци, но за себе си казва-“Мисля, че не мога да взема пушката и да застрелям някой ближен. В този смисъл се смятам за квакер.“
На Муди и на Бенджамин Джейкъбс е възложено на осигурят религиозни Богослужения в` палатковия лагер на войниците чрез Младежката християнска организацияМХА.Основната дейност на организацията тогава е било организирането на всекидневни молитвени служби .
През май 1881 е назначен в организацията като библиотекар, но дейността чу е на градски мисионер. Муди продължава работата си в училището и сред войниците. Интересът кам събранията сред войниците расте и достига до 8-10 събрания на вечер и стотици повярват в Христос.
Когато войната започва да взима жертви ,Муди осъзнава колко е важно войниците да повярват в Бога. Той се бори със своята стеснителност, за да им говори за Спасението. А по това време Муди знае сравнително малко относно Библията и постоянно пита свещениците -какво значи това-цитирайки определен стих. И продължава да се труди неуморно в лагера като раздава брошури ,книги и сборници с песни. В писмо да брат си Самуел пише-“Всеки ден провеждаме една служба в параклиса ( във войнишкия лагер)и две служби в града, така че посещавам по три служби дневно. Но това не е всичко, през останалото време посещавам болните и понякога се налага да им купувам дърва и провизии, също така въглища, брашно и царевица...Нямам и пет минути на ден да чета, така че говоря това, което ми дойде на ум...Ако можеше са дойдеш ,щеше да видиш как още в три часа пред моя офис чакат хора."
Муди- на 25 години , смята че Богоугодният живот представлява едно непрестанно действие.
Мотото му е -"Направи всичко възможно за да направиш света по-дъбър, отколкото си го намерил. Прави всичко възможно за Христос и ще направиш другите щастливи."
През февруари 1862 е изпратен извън Чикаго сред ранените и убитите. След като се връща е изпратен отново ,за да занесе провизии на ранените. Човешките страдания усилват чувствителността му, той осъзнава, че навременното Благовестие може да промени веднага предстоящата вечност.
След войната
След войната Муди е воден от желанието си да доведе всеки жител на Чикаго при Христос. Той е на 29 години. Избран е за председател на асоциацията. Започва да събира пари от богатите и известните граждани на Чикаго, с радостната мисъл,че доларите ще отидат за институция"която прави добро." Сайърс Хол Макормърк- презвитарианец, откривател на комбайна, обещал най-малка 10 000 долара. Често среща непознати минувачи, на които говори за Христос и това скоро става причина за много подигравки по негов адрес. Вярващи казват на Фаруел да поговорят с него, защото така повече пречи на делото от колкото помага. И Фаруел поговорил, но Муди му отговорил: -Ти не си мишеф!Бог е моя Шеф!
Муди разказва за един случай при който спрял при непознат,който се бил облегнал на уличната лампа и го попитал прямо-“Ти християнин ли си?“ Човекът много се обидил и напсувал и проклел Муди но след три месеца една нощ след полунощ, позвънял на вратата на Муди с думите, че не може да се успокои, какво трябва да направи за да се спаси.
В Англия
Муди мечтаел да посети Англия , за да се срещне с Чарлз Спържан, чиито проповеди гледно четял, с Джордж Уилямс- фабрикант, основател на МХА и с Гьорг Мюлер от Бристол,които само с Божията помощ, издържа голямо сиропиталище и голям брой мисионери.
И през февруари 1866 г , подтикнати от астмата на съпругата си двамата заминават за Англия. Тук Ема среща сестра си, с която не са се виждали 18 години.
Англия не им харесва-дъждовно и мъгливо. Но през май впечатленията им се променят. Посещава проповед на Спържан и много и му харесва, също се срещат лично и с Гьорт Мюлер и с Джоржд Уилямс. Посещават много събрания и на някой от тях Муди проповядва. Посещават Франция и световното изложение за десет дни, после се връщат в Англия за прощална вечеря и се прибират в Америка.
Тук ги чака нов дом. Построява им го Фаруел, имащ бизнес с недвижими имоти. Гордоста на къщата са двата портрета на съпрузите нарисувани от най-известния портретист, римокатолик от Чикаго- Г.Хиили.
Друго вълнуващо събитие е построяването на новата сграда на МХА.-на пет етажа с мраморна фасада. Архитектурата е на известния архитект У.Бойнгтън. Мислят да я нарекат Муди Хол, но Муди предлага да я наименуват Фаруел Хол. Откриването на Фаруел Хол коронясва постиженията на Муди в Чикаго.
Докато е бил в Англия , след едно събрание едни млад човек, на 27 години му се представя-“Казвам се Хари Мурхауз и ще дойда да проповядвам Чикаго. „Той е от Плимутските братя.
Хари е бил в затвора на 21 години. Покайва се след разговор с бивш боксьор и миньор. Когато Хари пристига в Ню Йорк новата сграда на МХА изгаря, спасена е само библиотеката и малко мебели. Муди започва да събира пари за нова сграда, и когато получава писмо ,че Хари пристига в Чикаго е недоволен, защото не вярва че той може да проповядва. Същият ден на пристигането на Хари, Муди заминава за конференция, като казва на съпругата си и на дяконите да го настанят и да го пробват като проповедник. Доста притеснени те му позволяват да проповядва на вечерната служба:“Не знаехме какво точно да правим с него. Той говореше много по-различно от всеки друг, който бяхме чували. Посланието беше различно и дяконите се събраха на съвещание в края на службата. Докато пеехме последната песен, те обявиха- Ари Мурхауз,както сам наричаше себе си, ще проповядва и утре вечер."
Муди се връща в събота и пита Ема какво е станало. Тя казва, че много и харесало-Проповядвал ,че Бог обича грешниците и го доказвал със стихове от Божието Слово.
По време на неделната служба Муди забелязал, че хората си носят Библиите, нещо което не било привично дотогава. Мурхауз обявил какво ще чете -Йоан 3-16 и минал от „Битие“ до „Откровение“, доказвайки колко много Бог обича грешниците. Още докато проповядвал няколко от проповедите на Муди се „сгромолясали“.До тогава Муди проповядвал ,че Бог мрази грешниците."Не съм разбирал ,че Бог толкова много ни обича. Сърцето ми се разтопи. Не можех да спра сълзите си."В края на службата Муди подскача-“Господин Мурхауз ще проповядва всяка вечер тази седмица. Елате всички, поканете приятели.“
Хари е гостенин на Муди и през тези дни го учи как да чете Библията и как да се отнася с Нея. Флеминг Равел пише-"Дуайт Муди беше невероятно влиятелен и преди, но промяната която настъпи в него, когато Хари Мурхауз посети дома ни и облагороди характера му с поученията и проповедите си, е огромна." По това време ,на конгрес на неделните училища Муди казва-“Бъдете благи- завлазявайте с любов. Ако сърцето ви прелива от любов,с малко здрав разум ще успеете-"

Санки


Муди среща Санки през 1879 г. на конференция на МХА в Индианополис. Санки е на 29г. и е делегат от Пенсилвания. Там на едно сутришно молитвено събрание Муди чува как пее Санки и още в първият разговор му казва,че трябва да напусне работата си и да дойде в Чикаго, защото вече осем години търси такъв хвалител като него. По това време Санки е женен с две деца и работи като държавен данъчен служител. На следващия ден Санки получава смачкана бележка от Муди, да отиде до ъгъла на улицата. Там Муди е приготвил платформа от сандък за сапун и казва на Санки да се качи на сандъка и да пее. Санки , който има маниери , облекло и прическа на джентълмен се подчинява. Започва да пее и се събира голяма тълпа. След това Муди започва да проповядва около25 минути. Санки вижда "как хората стоят омагьосани от силата на думите му, които излизаха от устата му."След проповедта Муди кани слушателите да дойдат в сградата на операта наета от конгреса. Санки и приятели тръгват напред пееики , а множеството ги придружава. Там Муди отново проповядва. Това е първото им общо служене.
Айра Дейвид Санки е роден на 28 август 1840 г. в село край Единбург-Западна Пенсилвания и живее в градче близо до Нюкясъл. Баща му е банкер и щатски сенатор. Санки е методист, ръководител на неделното училище, диригент на църковния хор и помага в основаването на МХА. Няма професионално музикално образование. По време на Гражданската война, докато бил на пост пеел и снайперист от Конфедерацията, поради пеенето му се отказал да го застреля.
Санки обсъжда предложението на Муди със съпругата си Фани-дъщеря на друг щатски сенатор. Решават той да напусне работата си и да отиде пробно при Муди, Фани не бърза да се мести. Когато Санки пристига в Чикаго не му обръщат голямо внимание и не го приемат" като достойно попълнение ."
По това време група политици съветват Муди да се кандидатира за конгреса ,смятайки че би се справил чудесно като конгресмен и дори като губернатор. През 1869 г. им се ражда второ дете- Уилям Равел Муди.
По това време Муди чувства призивът да проповядва по цялата земя, но все още се колебае. Две вярващи жени Сара Ан Кук и вдовицата Хоуксхърт започват да се молят за Муди да се изпълни със силата на Святия Дух. Муди е дълбоко докоснат от техните думи и ги кани да се молят заедно всеки петък следобед. На 6 октомври петък"агонията на господин Муди беше толкова голяма, че той се свлече на пода и сред много сълзи и стенания беше кръстен със Святият Дух и с огън."
На 8 октомври 1871г.в Чикаго избухва пожар. До среднощ по-голямата част от Чикаго става жертва на пламъците, включително и построената за втори път сграда на МХА.24 часа Муди и Ема не знаят къде са децата им,след като ги поверяват на съседка, също и дали Санки е жив. Косата на Ема посивява. В града вилнеят разбойници, обявено е военно положение.



Картина , избразяваща Големия пожар в Чикаго и снимка от руините.

След пожара Муди тръгва да търси помощи за построяване на неделното училище и на църква. Във Филаделфия получава щедро дарение от Джордж Смарт и Джон Уонъмейкър. После отива в Ню Йорк. Докато върви по улиците на града ,продължава да се моли за сила, за Петдесятница в своя живот. Докато е на улицата изведнъж усеща Божието присъствие"Всемогъщият Бог се приближи до мен, трябваше да остана сам".Отива в дома на познати моли за стая в която да се уедини. Там той преживява много силно Божието присъствие"Мога да кажа само,че Бог ми се разкри и че дотогава не бях усещал така Божията любов и аз го помолих да остана в Ръката Му."Бъркотията в душата му се превръщат в мир и противоречията в характера му се изглаждат. Мъртвите, сухи дни си отидоха-"През цялото време трябваше да нося вода, а сега имах река, която ме носи."
През ноември 1871 година Муди са връща в Чикаго с 3 000 долара , с които построява християнска мисия от чамови дъски- Табарнакъл.Двамата със Санки откриват сградата като Център за подпомагане и евангелизаторство.
Младеж,`присъстващ на Новогодишната служба пише в спомените си-"Всичко наоколо беше разрушено. Трябваше да вървя 45 минути в среднощната тишина. Беше десет градуса под нулата и пълната луна огряваше ясното небе. Най-накрая стигнах до мисията Табернакъл на Муди. Сградата бе построена върху руините и побираше 1400 души. Беше`почти пълна. Господин Муди тъкмо приключваше своята пропвед. След него се изправи друг човек и единственото нещо, което ми направи впечатление беше колко е гръмогласен и колко контрастираше на тихия говор на господин Муди. Като приключи господин Санки започна да свири на органа и запя с прекрасния си глас един от своите химни. Господин Муди завърши службата, като каза че са останали само няколко минути до дванадесет. Призова ни да се молим тихо. След малко пълната тишина беше нарушена от неговите пожелания за Честита Нова Година."
Вече Чикаго не го задържа, чувства призив да бъде евангелизатор. Проповадва в Ню Йорк и богатият мирянин Морис Джисъп го кани да остане за постоянно в Ню Йорк. До свой приятел пише-“С всеки изминат ден харесвам Муди все повече. Вярвам, че Бог го използва за своето дело сред хората. Двамата говорехме надълго как да привлечем масите в този град. Обнадеждев съм...Муди е човекът , който ни трябва. Готов съм да поема всичките му му разходи."
Но Муди не желае да се закотви .Отива да проповядва в Нортфийлд. Ева Календър, която тогава е дете си спомня тази проповед:"Нашият стар свещеник слезе от амвона и сърдечно поздрави господин и госпожа Муди, докато хорът пееше втората песен. Господинът пъргаво се изправи и изкачи трите стъпала до амвона, свали връхната си дреха по пътя и я захвърли безгрижно върху дългият парапет зад амвона...Когато се заслушах в господин Муди, изненадано осъзнах,че не само разбирам това, което говори, но и ми харесва. Беше неделя , а той разказваше от амвона истории. Истории, които напушват на смях. Истории ,които разплакват големите. Ако не бях заета да следя всеки негов жест, сигурно щях да плача и аз. Докато говореше, той се разхождаше напред назад по платформата. Не проповядваше, а просто говореше. Използваше възможно най-простите думи. Понякога повишаваше тон, за да подчертае осъжданието на греховните постъпки, но винаги изостряше вниманието на своите слушатели."

    2 Част      




2 Част


Във Великобритания
Духовна експлозия

През лятото Муди отива за втори път във Великобритания.
"Отидох в Лондон ,за да си почина няколко месеца и да се запозная със своите братя християни от Англия. Реших,че няма да работя , ако мога."
Посещава събори и конференции на някои от които говори. Близо до Дъблин един заможен християнин от плимутските братя отваря своя замък за"събрания на вярващите".Там Муди за втори път среща Ханри Варли. Запознават се при първото посещение в Англия. Ханри Варли е негов връстник, проповядващ с голяма сила. Заедно с още двадесет души прекарват цялата нощ в молитва, а на сутринта Ханри казва на Муди, докато се разхождат в парка:"Муди, светът не е видял какво може да направи Бог с един човек, напълно предаден на Него!"
Тези думи остават за винаги в съзнанието на Муди и той често размишлява върху тях, питайки се дали той може да бъде този човек. В Лондон отново слуша проповед на Спържан и си мисли-"Спържан работи на Божията нива, защото Бог му беше дал сила. И ако Той използваше Спърджън , защо да не използва и мен?"

Именно тогава посещението във Великобритания излиза извън контрол.

Чарлс Спърджън проповядва

Две сестри от бедняшките квартали на Лондон ,били прочели във вестник за дейността на Муди в Чикаго и пазели статията и се молили-"Господи , изпрати този мъж в нашата църква."И тази сутрин те видели Муди, поканен от един конгрешански свещеник да проповядва на площада, близа до затвора Пентовил, където живеят на-бедните.
Когато вечерта след проповедта в църквата Муди призовава тези ,които искат да станат християни да се изправят ,във всяка част на залата започват да се изправят хора. Муди решава че е станала грешка, казва на хората да седнат и отново прави призив, като уточнява какво значи да станеш християнин. Кани желаещите в стаята на неделното училище и тя се изпълва с хора. Муди и пастирът са еднакво учудени. В продължение на две седмици проповядва в тази църква и към църквата се присъединяват 400 човека!

Муди се връща в Чикаго и не след дълго заедно със Ема, Санки и съпругата му заминават за Англия, където има организационен комитет, които да ги посрещне. Но се оказва се ,че организирането на събранията не се е развило и остават непосрещнати,без парична подкрепа. След като се настаняват в хотела се събират във фоайето с Мурхауз, мислейки се,че Бог е затворил вратата така ненадейно, както и я е отворил.
Намирали се в безизходица без пари на 3000 мили от дома. Тогава Муди се сеща за поканата от младия химик Джордж Бенет да проповядва в Йорк,която е получил по-рано и която е бил пренебрегнал. Когато отиват в Йорк се оказва ,че Бенет не може да им осигури църква, в която да проповядват ,защото местните свещеници са доста подозрителни спрямо непознатите американци , искащи да правят евангелизационна кампания през лятото. Постепенно е допуснат до амвоните.
Новото проповядване и новите тържествени химни на Санки правят силно впечатление на миряните, за които ходенето на църква е било преди всичко израз на порядъчност. В средата на втората седмица-втори януари идващото Пробуждане започва да се усеща. В този ден Муди проповядва в Църквата на Уесли на на тема"Освободени чрез скъпоценната кръв на Христос."
Бенет пише:"Силата на Святия Дух се изля над нас и из цялата зала започнаха да стават хора, които искаха да приемат Христос. Възрастния отговорник на църквата беше толкова учуден, че не можеше да направи нищо друго освен да плаче от радост."
На следващата вечер е поканен , малко пренебрежително да проповядва в църквата на Ф.Б.Майер(бъдещ писател на 70 книги, продадени в 5 милиона екземпляри).Вечер след вечер в църквата се тълпят хора. Майер по-късно пише:-"Смятам,че дължа абсолютно всичко което съм постигнал в живота си на това събрание, когато видях за първи път хората да се покайват за греховете си."
След това предприемат кампания от 5 седмици в Съндарланд, но тя е разочароваща.В края на петте седмици Муди остана "с чувството ,че един свещеник направи много, за да скрие благословенията от другите",пише Ема в своя дневник.


От Съндърланд отиват в Нюкасъл.


Един свещеник пише за събранията в Нюкасъл:"В църквата на господин Лейч се струпва голямо множество. Хвалението беше впечатляващо. Цялото събрание пееше припева и въздействието беше невероятно. Проповедта на господин Муди, макар и типично американска,беше искрена и впечатляваща. Публиката беше запленена от новия начин на провеждане на службите-кратки проповеди между песните. В края много от хората останаха да говорят с тях."Той добавя,че съживлението се разпростряло в цял Нюкасъл и провинцията.
От пълна неизвестност в Йорк ,Муди и Санки стават тема на всеки разговор в най-големия град на северна Англия.
Този"чудесен религиозен феномен"започва от средната класа в църквата и тръгва нагоре и надолу. Постепенно на събранията започват да присъстват богати търговци,корабостроители, собственици. Във вестника на местен член на парламента енергично се препоръчва Муди -неговата отдаденост, липсата на сектанство и че"звънът на парите не се чува на тези събрания."Но най-бедните не остават достигнати докато Муди не започва да организира събрания за майки с деца.
Хората ,посещаващи събранията непрекъснато растат и търсенето на книжките с химни на Санки също нараства. Духовниците като цяло странят от тях като непрофесионални и непознати проповедници.
Джон Келман служител на свободната църква на Шотландия предлага на Муди да отиде да проповядва в Единбург, където той ще организира посрещането му. Муди се чувства неподготвен, защото Единбург се слави като "Атина на Севера",място пълно с учени теолози. Предложението е било рисковано, защото , ако се е изложил в Единбург и да стане за смях и повече нямало да може да дойде в Англия.

Единбург през 1900г.

Пристигат в Единбург на 22 ноември 1873г.Муди е на 36 години. Посреща ги комитет. Настаняват ги -Муди и жена му в имението на композитора на химни Хорациус Бонар, а Муди и Ема при професор Уилям Блейки, приятел на Ливингстоун. Муди се разболява от остра ангина. Няколко видни презвитерианци рискуват репутацията си и в продължение на 6 седмици провеждат подготвителни служби за идването на Муди.
На откриването на кампанията -23 ноември 1873г.,когато вечерните служби в Шотландия са рядкост, най-голямата зала в града е претъпкана с хора , а повече от 2 000 човека са върнати, защото няма място. Муди не присъства защото не се чувства добре, а Санки е притеснен относно своите песни, които тук се наричат презрително"човешки", тъй като се приемат химни преди всичко от книгата „Псалми “на Библията. Но песните и проповедите на Джеймс Уилсън от Свободната църква са посрещнати добре.
По това време народът е отстъпил от вярата и една от големите причини била разколът в Шотландската църква. Имало е Официална , Свободна и Църква на свободните презвитерианци и всички опити за обединение създавали чувство на потиснатост. Но също така е имало група служители, които са очаквали Съживление, което е и било пророкувано от възрастен вярващ, малко преди да умре.
Службите тръгват. Худ Уилсън пише след седмица:"Църквата е винаги пълна. Няма свободни места. Няколко души повярваха, и то тези ,които въобще не съм очаквал. Вечер след вечер...идват всякакви хора от всички части на града. Пристигат от цялата страна-проповедници и миряни."
Проповедите на Муди са кратки за тогавашния стандарт, когато се е проповядвало час, час и половина."Той често вмъква тихи молитви или хваление. Не провокира"неразбираеми ридания, нито подтиснатост, нито внезапни изблици на възторг, каквито чувахме от предишните евангелизатори."
По онова време основна доктрина била тази за предопрделението. Муди поставя ударението "върху доктрината на Християнството, което не е просто чувство, а пълно отдаване на един личен и жив Христос."
Организират Стая за съветничество, което не е новост в Шотландия, където съветват новоповярвалите хора. Идват много млади хора от всички прослойки. За да се справи с този наплив Муди мобилизира група от студенти по Богословие.
До средата на декември ,цял Единбург е пробуден и смаян."Ако някой ни беше казал, че двама чужденци ще успеят да разтърсят из основи нашия град, нямаше да му повярваме", казва професор Чартерис и добавя:"Ако някой ни беше казал, че разделението помежду ни, не само в духовен аспект, но и като класово и социално, щеше да изчезне в присъствието на тези двама евангелизатори ,които дойдоха при нас без духовни препоръки, които сме свикнали високо да ценим,щяхме да сметнем идеята за напълно абсурдна."
Отоносно обединението ,което довежда служението но Муди и Санки един мъж пише да свой приятел:"Бяхме достатъчно своенравни, за да бъдем духовни таралежи, но голям брой от бодлите ни бяха извадени. Между свещениците от различните деноминации имаше такава топлина и разбиране, каквато никога не съм виждал преди."
Преди да започне мисията организационният комитет са събира на обедни молитвени служби. Муди изслушва няколко дълги молитви, изпълнени със стихове и доктрини и като не издържа, стоварва юмрука си върху масата с думите-:"Казвам ви приятели, молитвите на някои хора тук трябва да бъдат отрязани по малко от двата края и да се добави плам в средата!"Един шотландец коментира:-"По онова време ,само той можеше да си позволи такива думи и да остане жив!"
Също толкова учудваща е и победата на Санки. По това време хората използват преди всичко Сборник с песни на Официалната църква на Шотландия. В началото една жена чувайки хвалението на Санки излиза на вън с викове:-"Пуснете ме да изляза,пуснете ме!Каква ще си помисли Джон Нокс за нас!"Но с времето песните на Санки се чуват навсякъде.
До Нова Година новината за случващото се в Единбург обикаля Шотландия. Призив за молитва от главните свещеници е изпратен до всеки свещеник и до всяка деноминация. Седмичникът "Християнин" е осигурен за всеки свещеник на Британските острови ,за да научи какво става в Единбург. Млад железничар от село Инверкип си спомня:"И внезапно нещо се случи!Нашият свещеник се върна от Единбург, където слушал някой се проповедник Муди и певец на име Санки и твърдеше,че цял Единбург пламти. Съживлението било навсякъде-каквото и да значи това. То беше оставило отпечатък върху нашия свещеник-върху молитвите и проповедите му. Ние младежите, започнахме да си говорим тихо за най-важните неща в живота. Започнахме да търсим и намираме."

Глазгоу

След три седмици в Дънди , на 7 февруари 1874г.евангелизаторите отиват в Глазгоу. Специален комитет подготвя тяхното пристигане- големи хорове провеждат репетиции,провеждат се стотици молитвени служби на ден. В Единбург нощните служби продължават със същата сила, въпреки заминаването на евангелизаторите.
Муди и Ема са гости на уважаван свещеник Андру Бонар, брат на композитора при когато е бил отседнал Санки в Единбург. Интересно е, че композиторът Бонар ни най-малко не завижда ,а истински се радва на успеха на Санки.
Свещникът Бонар е и превъзходен библейски учител и като такъв Муди казва, че той най-много му е помогнал в по-нататъшното развитие на делото на евангелизацията.
Кампанията в Глазгоу започва на 8 февруари в неделя сутринта, в сградата на съвета -Присъстват 3000 неделни учители. Един от тях Дейвид Ръсел си спомня:"Никога не бях слушал подобно хваление. Прекрасният глас и светлото лице на хвалителя, почти детската простота на думите ме завладяха и започнах да плача. Засрамих се, че някой може да види моята слабост, но когато се огледах наоколо забелязах сълзи и по другите лица. Господин Муди не се нуждаеше от представяне. На платформата зад него стояха много от главните свещеници и видни миряни на града. Начинът по който си държеше Библията в дясната ръка, беше забележителен. Той сякаш се крепеше на нея. Слушах го няколко минути и реших ,че няма да ми хареса. Американският му акцент звучеше като неуважение и това подразни чувствителната ми шотландска натура. После се заслушах в трогателната история, която разказва по своя неподражаем начин и бях омагьосан. Беше чудесна служба!"
Работната седмица започва с голяма молитвена служба на обед, за около час. От един до два часа разговори с отделни хора. От четири до пет-библейски урок, на които присъстват до 1500 човека,от седем до осем и половина евангелска служба, следва съветничество на новоповярвалите и от девет до десет младежка служба. Почива си обикновено в събота.
На една вечерна служба Муди казва да се изпразнят първите три пейки и които желае да приеме Господ Исус Христос да седне на тях. Няколко пъти пейките се пълнят и и опразват ,разпоредителят преброява ,че тази нощ са се покаяли 101 човека.
Един от присъстващите си спомня:"Всеки можеше да почувства как Святия Дух се движи в пълна тишина. От всяка част на залата се изливаха потоци. Усещането за Божието присъствие беше непосилно..."

Относно финансите Муди пише на свой приятел Уитъл в Чикаго-"През последните три месеца непрекъснато се налага да отказвам пари. В Единбург искаха да ми дадат две или три хиляди лири, но не им позволих."
Отказва намерението на комитета да събират дарения, защото вярва че ще намери достатъчно средства от индивидуални дарители. Част от парите изпраща в Чикаго на Уитъл и Близ , за да започнат подобна евангелизаторска кампания в Америка. Няколко много богати фабриканти са готови да му дадат колкото пари иска. Но сърцето му е към бедните и той слага началото на подем в социалните дейности-Обединеният евангелски комитет, основава Подслон за бедни деца,Мисия за работа с алкохолици,Обединение на инвалидите, Неделна вечеря да бедните деца. В много градове основава подразделения на Младежката Християнска Асоциация/МХА/.
През1898 сър Джордж Адам Смит обобщава една от най-важните страни на въздействието на Муди върху Шотландия:"Забравихме как господин Муди ни напомняше за задълженията, които имаме към обществото и които нашата вяра ни задължава да вършим. Прочетете отново проповедите и статиите му от онова време и ще се съгласите, че през седемдесетте години на 19 век, не е имало друг проповедник, толкова практичен и с такава гражданска съвест сред нас."

В началото на пролетта , по многото писма, които получава Муди забелязва леко отдръпване от страна на хората от планинската част на Шотландия. Крайните калвинисти и консерватори говорят и пишат против тях . Един от тях , влиятелният проповедник Кенеди , проклина стаята за съветничество,пеенето на човешки химни,свиренето на орган,"нещо не библейско, срещу което всеки , който участва в Уестминстърската изповед на вярата трябва да се бори." Кенеди получава компромат от Америка представяш Муди като мошеник и без да провери истинността му го тиражира. Муди пише до Чикаго с молба до познати и свещеници да се подпишат в негова защита, което и става.



Песните на Санки
Песните на Санки се разяснят по целия свят. От"Духовни песни и сола" и от американския вариант"Евангелски песни" са били подадени между 50 и 80 милиона екземпляра за първите 50 години. През 20 век Санки и композиторите на които е повлиял са подиграни. Една от причинете е ,че не познават Санки като певец. Според някои историци сборникът "Евангелски песни" слага началото на използването на фолклора в църковните химни. Един журналист пише: „Голяма част от хвалението е толкова близка по структура на ирландската и шотландската музика, че нашите хора понякога не могат да осъзнаят ,че всъщност пеят духовна песен..."Лондонски музикален вестник пише:"Дори критиците ще признаят изумителното великолепие-великолепие по-различно от това на Хендел, но по-впечатляващо, понеже е естествено, спонтанно и ентусиазирано. Нито детските текстове, нито последователните квинти и отклонение влияят на тези които пеят. Простичките мелодии, изпълнени от хиляди гласове, се превръщат в нещо невероятно."
За себе си Санки казва-"Исками се хората да схващат разликата- една част от песните са за поучение,докато другите са песни, с които цялото събрание се покланя на Господа....Пея от дете. Аз буквално преливам от музика.“
Хичкок от Чикаго казва за него:“Той притежаваше дарба, която съчетана с приятният му външен вид успяваше да докосне сърцата на хората."
На една вечеря , готвещ се да яде пържола с лук, Муди се пошегува с него, че ако ще говори на хората за Бога не трябва да яде лук, на което Санки отговаря-"Добре, обичам лук, но повече обичам да довеждам хората при Спасителя. Така ,че ще се откажа от едното и то ще бъде лука, разбера се!"

Джон Макнийл описва събитията от това лято в Шотландия след 50 години така:"През всичките тази години сърцето ми все още се разпалва, когато си помисля за величието на онова време. Тогава душата ми намери Спасителя!Ще ми се да извикам към намаляващите всеки ден оцелели от онова поколение. Да извикам, за да си припомним всички за този мощен изблик и за това неудържимо движение напред, когато по цялата земя душите на хората се преклониха пред нашия Господ , като тръстика пред повея на жетвата!"

Към Лондон

Ема, съпругата на Дуайт Муди
Муди изпраща студенти там където не може да отиде, а и местните свещеници продължават да разпалват съживлението.
В Кембълтаун, Муди , Ема и децата отсядат в семейство Макинтош. Питър Макинтош е един от партньорите в Бритиш индия лайн. С течение на времето Питър се превръща за Муди"в баща, повече от всеки друг в живота ми." Джейн Макинтош си води много бележки за семейство Муди. За Ема пише:"един ден беше достатъчен за да покаже какъв извор на сила и уют е тя за своя съпруг. Колкото повече я познавах толкова по-сигурна бях,че господин Муди дължи голяма част от своята полезност на нея. Тя не само му помага в работата като води цялата кореспонденция,но и прави много за него като човек. Нейната непредубеденост,нейното спокойствие, посрещаше толкова тихо неговата невъздържаност-0,беше толкова кротка."

Кампанията в Дъблин също преминава много успешно, въпреки многото римокатолици- Евангелизаторите не нападат римокатолиците, които присъстват в техните служби. За първи път се радват на подкрепа от страна на духовници от Епископалната църква.
През 1874 кореспондент от Таймс за Дъблин за първи път запознава лондончани с евангелизаторите. Сред хилядите слушали Муди е и бъдещият писател Джордж Бърнард Шоу, които пише писмо до вестник“Пъблик опининиън“, в което изразява негативна оценка към дейността на евангелизаторите.
На края, преди да заминат за Лондон организират голям"Християнски събор за Ирландия."Заради събора железниците намалят цените на билетите ,за да могат повече хора да присъстват. Този събор отново загърбва религиозните различия. Вярващите , които пристигат отдалеч били настанени в къщи на християни от различни деноминации. Така един младеж дошъл от Америка и в края на седмицата попитал стопанката каква сума дължи, а тя отказала да вземе пари като казала, че мъжът и бил пияница и благодарение на господин Муди станал християнин, и да не вземе пари е най-малкото нещо което може да направи. По пътят за Лондон правят мисия след мисия. Обикновено Муди в края на кампанията извиквал младия Хенри Дръмънд, двамата работели няколко дни заедно, след което Муди отивал в нов град , а Дръмънд оставал сам.


Преподобниат доктор Дейл като гледал как църквата се пълни с народ казал на Муди:
-Ясно се вижда, че това което става е Божие дело,защото не мога да открия никаква връзка между това което си ти и това което си направил!
Ф.Б.Майер си спомня как след проповедта останали много хора. Муди слязъл от амвона ,стъпил върху един стол и "започна чудесна проповед".С думите си той бичуваше съвестта на слушателите си и осъждаше човешките грехове. Под тежестта на тези думи лицата на мъжете пребледняха, осъзнали че са пристъпили Божия Закон. И тогава той започна да им разкрива Благата вест. Сега думите му умоляваха. И преди да приключи, сърцето на всеки присъстващ беше съкрушено. Един мъж се изправи и каза-“Господин Муди- искам да стана християнин“. След него се изправиха още четиридесет или петдесет човека.
Чарлс Браун, един от повярвалите в Бирмингам след 35 години разказва:"Бях едно самотно и бедно момче...огорчено.“ Той последвал тълпата до залата, чул Муди, но "Не бях впечатлен. Бях твърде надменен. Все пак нещо ме подтикна да отида отново следващата вечер. Проповедтта тогава беше на тема"Извиненията".Докато слушах усещах как всяка нишка на извинение, която ме отдалечава от Христос се къса. В края на службата, сред тези 18 000 души аз предадох живота си на Бога."

Муди проповядва ,че Бог иска хората повече, отколкото те искат Него.
На път за Лондон имат мисия в Ливърпул. През цълото време Муди има странното усещане,че го грози опасност. Чудел се , дали не се е преуморил. Една вечер от полицията му съобщават ,че са хванали един избягал луд, които имал идеята да го убие.


Мисията в Лондон
от март до юли 1875


Муди и Санки в Лондон
Moody and Sankey at the Agricultural Hall, Islington, London.

Деен комитет за извършването на евангелизацията от Муди съставен от свещеници,членове на парламента ,офицери на високи постове напълват Лондон с брошури и запазват за 10 седмици залата в район Ислингтън. Предприемачът Шърман пригажда залата и подрежда 15 000 стола.
Джордж Линг е типичен случай за делото на евангелизаторите. Той е бил полицейски пристав на 23 години и е пазил залата отвън. Пожелал да чуе какво говорят, посещава събранието и се покайва. По-късно става лична охрана на кралица Виктория и започва да провежда евангелски служби в сградата на МХА в Уиндзорт, а когато кралицата отсяда в Озборн ръководил клас по Библейско изучаване в Клаус.
Вестник Таймс пише положителна статия за първата вечер на евангелизацията, но много вестници са зле настроени, като обвиняват Муди ,че принизява религията и че пеенето на Санки е просташко.
Портретите им се продават по улицата/както и по- късно из Америка/ и Муди отказвал да бъде фотографиран, защото ги обвинявали и в финансови злоупотреби.
Строгите баптисти и крайните калвинисти пишат против него. Спърджан, който го подкрепял публично ,му се обидил защото не послушал съвета му да атакува Англиканската църква.
Въпреки това всеки ден ,без съботата ,когато евангелизаторите са си почивали, залата се е пълнила с по 20 000 души
В неделя службите са се провеждали рано сутрин и късно вечер ,за да не съвпадат със службите на другите църкви.
Редовен посетител е лорд-канцлера Кернс, за когото Муди казва, че е вторият човек нам-много помогнал му в Англия, защото хората си казвали ,че щом лорд-канцлера ходи на службите, по-добре да отидем и ние.
Гладстон, който доскоро е бил на власт, а сега лидер на опозицията имал няколко лични срещи с Муди и веднъж или два пъти седнал до свещениците и миряните от различните деноминации.
Възрастният лорд Шафтсбъре пише:"Успехът на Муди и Санки , не само не стихва, но се увеличава, изглежда все повече и повече добива свръхестествен характер. Те идват във време, когато масите са безразлични и не могат да се впечатлят от нищо. Заспали са, но нямат нищо против да слушат. Не търсят но могат да бъдат намерени. Муди изглежда като правилния човек на правилното време.“След първото си посещение на службата казва:"Дълбоко съм впечатлен, дори повече, заради несъвършенството на всичко."В дневника си пише:"У евангелизаторите нямаше нищо външно, което можеше да спечели публиката, дори напротив, и въпреки това службите впечатляваха, докосваха, водеха до размисъл...Святият Дух може да работи със слаби съдове, не е ли така и днес...Те са спокойни, не са фанатични или ексцентрични, нито искат да уплашат някого, нито да объркат, избягват противоречията и не ласкаят ничия позиция...Вапреки това хиляди души от всички класи:работници, търговци и адвокати, духовници и миряни признават тяхната сила и не могат да я обяснят...Муди ще направи повече за час отколкото Канон Лидън за един век."
Залата , коато са наели е в район от средната класа. За да достигнат бедните построяват зала на пазара в Боу. Лорд Шафстбъри предлага и настоява да наемат кралската опера, където Муди ще може да проповядва на 5000 човека от елита на Лондон. Първоначално Муди откланя идеята. Но службите там преминават с пълен успех. Дукесата но Сътърланд настоява да ходи там всеки ден. Съпругът й, който бил собственик на повече земя от които и да е друг европеец, писал на Муди:"Никога няма да забравя това което чух от теб-Ако знаеше само какъв беше моят живот преди...нямаше да ми стигне времето да ти обяснявам колко ужасно беше моето състояние,щеше много да се молиш за мен..."



Муди и Санки в Лондон

Принцесата на Уелс Александра посещава няколко събрания и споделя, че е намерила нужната помощ в лицето на Муди. Нйаната придворна дама контесата на Гейнсбъро пише на кралицата за събранията в операта и я кани да дойде:
"Мадам, мислех си,че ваше величество ще иска да чуе поне веднъж тези американски евангелизатори, които така окупират човешкото съзнание в днешно време и привлича цели тълпи.Ще ви бъде интересно,сигурна съм и ако Ваше величество пожелае,би било възможно да присъства.Има кралска ложа,която Ваше Величество може да посети лично...
Имам честта да бъда Ваша силно привълзана и вярва до гроб, Ф.Гейнсбъро"
Кралицата отговаря :
Замъка Уинзор, 27 април 1875 г. "Скъпа Фани, вчера получих писмото ти за Муди и Санки-"Американските евангелизатори."Сега не посещавам публични места и затова е невъзможно да отида и да ги чуя.Сигурна съм, че са добри и честни хора, но такъв тип религиозни появи не са това, което обичам.Сензациите и вълненията, подобни на Съживленията, не са трайни, и не мисля,че са полизни за ума и сърцето, въпреки че може да има случаи, в които да се отразяват добре...
Обикновенното проповядване с практическо поучение ми се струва много по правдоподобно, когато говорим за реална и дълготрайна полза и то може да се чуе със сигурност във всички протестански църкви, както в официалните, така и в другите, стига проповедниците да са напълно искрени."


Винсънт-пенсиониран плантатор, довежда малко на сила и с хитрост на служба своя 50 годишен приятел Едуард Стъд.
След службата Едуард Стъд казва: -Този приятел току що ми каза всичко което съм правил!Ще дойда пак да го слушам! И наистина идва всяка вечер,докато накрая се покайва. По късно Стъд искал съвет от Муди може ли да ходи на балове, да залага на конни надбягвания и прочие. Муди му отговорил:
-Господин Стъд, вие имате деца и любими хора. След като сте спасен, сигурно ще пожелаете е и те да бъдат спасени. Бог ще ви помогне в това начинание, а щом веднъж видите как един човек се преобразява, едва ли ще искате да си губите времето в празни забавления.
Стъд живял още само 2 години, но някой казал на погребението му, че за две години е успял да направи повече отколкото много християни успяват да направят за 20.Той присъства заедно с тримата си сина, студенти в Итън на проведената служба в университета. Тогава никой не подозира,че те четиримата ще станат причина служението на Муди от национално да се превърне в световно.


Итън

Колежа Итън
Уйкипедия
Итън Колидж е престижно средно училище, основано през 1440 г. от крал Хенри VI.За времето на своето съществуване 19 негови випусници са станали министър-председатели на Великобритания. Британският престолонаследник принц Уилям, както и брат му принц Хари, са възпитаници на Итън. Итънският колеж се намира на 30 км западно от Лондон, на брега на Темза, много близо до гр. Уиндзор и неговия Уиндзорски замък. Официалният статут на училището е частно училище-пансион за момчета от 13 до 18 години. Броят на всички ученици в Итън е 1300 души.

На 12 юни-събота двама членове на парламента възпитаници на Итън и родители на възпитаници на Итън отиват при ректора на университета Гудфорд с официално писмо от Гладстон. Те желаят да издигнат палатка ,така че желаещите ученици да дойдат да чуят Муди и Санки. Ректорът казва,че няма нищо против, а директора позволява,но не официално като инициатива на университета. Но друг родител,член на парламента и на Високата църква се противопоставя и пише до Таймс и Морнинг поуст. Събира и подписка на бивши възпитаници против евангелизацията. В камарата на лордовете се провежда диспут за и против евангелизацията. Идеята за палатката се проваля,кметът дава градската зала и напуска града, но началника на полицията му докладва,че момчетата си купуват яйца и той изпраща телеграма,че службата се отменя. Тогава един търговец на платове предоставя голямата си градина и там под един кестен Муди проповядва на няколкостотин ученика, четирима преподаватели, две-три хиляди родители и местни хора. Службата минава благополучно. Архиепископът на Кентънбъри пише дълго одобрително писмо, което е публикувано и остава в историята като най-приятелското официално изявление към хора, които не са членове на официалната църква от 1662 г. до сега.
Последната служба се провежда на 13 юли в Южен Лондон. За тези две години в Англия Муди остава не променен, все така весел и пълен с енергия, относно проповядването става по уверен и по-зрял. Неговата компания остава огромен отпечатък върху хората от всички класи и прави религията в Англия по-топла и по-лична. В Лондон го виждат или чуват поне милион и половина човека. Кампанията създава нова атмосфера. Докерите псуват по-малко, дукесите не се срамуват да говорят открито за Бога. Именно заради тази кампания хиляди от образованите хора остават сигурни в приятелството си с Христос. На прощалното тържество лорд Шафстбъри казва:"От много години познавам хората в този град и мога да ви кажа ,че където и да отида,виждам следите от тези мъже. Отпечатъкът , който оставиха в нас ще остане, надявам се незаличим."

    3 Част      


Ню Йорк-1875г.

3 Част

Отново в Америка.


Електролизаторите заедно със семействата си се завръщат в Америка на 14 август 1875г.и на Нюйоркското пристанище ги посрещат като знаменитости. От там Муди отива в Норгфилд, за да види майка си. Тя е на 70години.Там са и двамата му неженени братя Едуин и Самюел. По онова време много разпространена е унитарианската църква. Месетният свещеник унитариат,чиято църква посещава майката на Муди-Бетси,го кани да проповядва но Муди отказва, поради учението неприемащо Исус за Господ. Проповядва в друга църква в местността, където идват да го чуят майка му, братята му и много роднини и приятели. Тъй като основите на църквата се разклащат Муди извежда събранието отвън на поляната. Санки пее и свири на орган. В тази църква,заедно със Санки и Уитъл водят служби в продължение на две седмици. На една от службите на призива за приемане на Господ Исус Христос става майката на Муди и брат му Самуел. Муди толкова се развълнува ,че моли един от помощниците да води молитвата. Когато в Нортфийлд се основава МХА Самуел става неин председател.
Нортфийлд постепенно се превръща в център на Съживление в тази част на щата.
"До следващата зима започнаха да се провеждат молитвени служби на километри в околността- в почти всяко училище, дори в домовете на хората, а проповедниците и хвалебните групи обикаляха навсякъде."
Тъй като кокошките на Бетси прилитали в съседния двор на чичо му-техен братовчед-важна клечка и за да няма сръдня Муди му предлага да купи имота му. Чичо му казва ,че продава целият имот и поисква висока цена от 3500долара. Муди се съгласява. Той е бил получил от Едуард Стът 2500 долара, пари,които Муди не приема два пъти. Така този имот става причина за изграждането на голям християнски център в Нортфиилд.

Печалбите от продажбите на Духовни песни и сола в Англия са достигнали 5600лири.Муди е пожелал парите да не отиват в тяхна сметка , а във фон и попичителят на фонда да решава какво да се прави с парите. Така той изпраща на муди 27 000долара ,за да довършат църквата в Чикаго. Но големите печалби от сборници с химни тепърва предстоят. Освен това Муди и Скот подготвят малък том с проповеди. Муди отново иска парите да отиват във фон, за да не даде повод на никога да каже ,че се обогатява от дейността си. Муди разчита на случайни дарения от страна на свои богати приятели както и на малък хонорар по време на кампанията в Америка. По късно получава процент от продадените книги, които отиват директно при госпожа Муди, за да плаща сметките. Семейството живее в нормален стандарт, изпраща синовете си колеж и показва постоянна щедрост към своите роднини.
Жертвата на Санки е още по-голяма. Той, които е бил израснал в богатство, се е отказал от кариера и охолен живот ,за да бъде с Муди. Сега чрез сборниците с песни получава неочаквано богатство, но се отказва от своя дял. Фонда ,в които постъпват парите от сборниците достига милион двеста и петдесет хиляди, при смъртта на Муди. Но те се отказват от това богатство.
"През следващите десетилетия, когато евангелизациите станаха толкова комерсиално явление,хората си спомняха с носталгия за отношението на Муди и Санки към парите."

Евангелизацията в Бруклин


Евангелизаторите планират национална кампания. Решават да започнат от Бруклин, защото Муди се страхува,че свещениците в Чикаго няма да се обединят. Към събранията се стичат тълпи. Ню Йорк херъл трибун отбелязва"12,а може би и 20 хиляди не можаха въобще да влязат."Трамвайните компании полагат допълнително релси до сградата и на края на службата ,въпреки че трамваите идваха на интервал от една минута, хиляди хора трябваше да се приберат по домовете си пеша."

От ноември 1875 до януари 1876 евангелизаторите проповядват във Филаделфия. Историята се повтаря -многолюдни тълпи и съживени църкви. Всеки петък Муди провежда специална служба за алкохолици-прослойка широко разпространена по онова време в американските градове. Има и женски и младежки служби. Муди са радва най-много на работата сред младежите. Получава покана от студенти да проповядва в Пристънския университет. За това събитие Муди пише-"Посещението в Принстън беше едно от най-радостните събития в живота ми. Святият Дух действаше там. Президентът на колежа каза,че не е ставал свидетел на нещо подобно..."

Кампанията в Ню Йорк е от 7 февруари до 10 април. Наемат голяма зала "Великият римски хиподрум."Хор от хиляда пее хвалението. Уилам Додж пише да тези събрания:“Всеки разумен човек може да разбере ,че са пратени от Бога. Нищо не е достигало до множествата и невярващите така ,както тези събрания. Нашите проповедници са въодушевени и подкрепени, охладнелите християни отново спечелени,и много, много нещастни души бяха доведени до Хридта. Не мисля, че някъде другаде работата на Муди е била по-истинска или по-мащабна. Ще запомня неговото сърдечно и смирено посвещение завинаги. То ще ми служи като стимул да работя за Бога."
В края на кампанията провеждат Християнки събор. Муди показва на практика как може да се постигне единство-когато вярващите работят заедно, за да проповядват Евангелието на света.
Ню Йорк Таймс ,който дълго критикува събранията в края на кампанията пише:"това което господин Муди направи тази зима за морала на града като цяло и за морала на отделния човек ще продължи да съществува. Пияниците оставиха пиенето,злите станаха непорочни,материалистите и егоистите-щедри,плебеите благородни,нечистите чисти,младежите потърсиха по-благородни каузи, скептицизма на възрастните се пропука. За стотици хора изгря нова надежда, за скърбящите имаше нова утеха и един по-добър закон започна да властва в мизерния живот-заради старанието на тези обикновени хора."

Посланията му се разнасят на длъж и на шир благодарение на вестниците, които понякога публикуват цялата проповед и на книгите с проповеди ,които често са издавани без авторски права.

След Ню Йорк отиват в Аугустя, Джорджия. Там Д.Уитъл е в разгара на евангелизационна кампания. Муди се присъединява и засенчва Уитъл, който признава ,че е бил изкушаван да се засегне. По това време Муди споделя с него,че се чувства изчерпан и има нужда от повече време да изучава Библията. Сутрин става рано за да чете Божието Слово и да се моли. Спи съвсем малко.
Появяват се и имитатори ,които проповядват проповеди на Муди, а хвалител пее песни на Санки.

Отново в Чикаго
Новата църква в Чигаго-1876
Муди нарича Чикаго-"Моята първа любов."Преди да замини за Америка купува земя, за да се построи нова църква, поради пожара. На 1 юни 1876 г. тя отваря официално врати, въпреки проливния дъжд .Муди проповядва. Той е поискал пари от няколко богати вярващи ,за да завършат сградата. Отлага кампанията в Бостън и остава в Чикаго. През лятата за два месеца отново са в Нортфийлд, където постоянно посрещат гости. На 30 септември започва кампанията в Чикаго. След няколко дни Муди казал много сериозно на Уиби:
-Когато днес се молих-извиках-о,Боже,виж сърцето ми!Но тъкмо щях да кажа"изпитай ме",когато се замислех колко сериозно е това. Не знам дали мога да издържа изпитанията. Готов ли съм да бъда отместен от работата и да бъда изпитан?Готов ли съм да се срещна с мъката?
На следният ден получава писмо ,че любимият му брат Сам е мъртъв. Муди отива на погребението и отсъства една седмица. Той никога не пътува в Господния ден. До църквата в Чикаго пише-"За да бъде една църква благословена, тя трябва да заличи всички различия,критика, студенина и партизанщина и да дойде пред Господа като един човек."
По това време и 12 годишната му дъщеря Ема прекарва скарлатина, а съпругата му разбира от лекаря си,че сърцето й е болно и може да умре по всяко време, но не казва на Муди.
Приятеля му Блис,композитор,много от чиито песни пее Санки още в Англия,за които Муди казва,че имат огромно въздействие и които се продавали в Англия по 250 000 на месец,пътувал с влак със съпругата си,когато влакът пада ,при счупването на мост. Блис остава жив, но съпругата му умира.
Тези нещастия правят Муди, според Уитъл- "много мил и нежен."

Муди и Санки в Бостън 1877г.


На 23 януари 1877 г, седмица преди четиридесетата си годишнина започва кампанията в Бостън. Смята се че това е много труден град за Евангелието.
Муди чувства необходимостта да учи и да изучава Писанието. Затова си поставя стриктна самодисциплина -да учи по 6 часа всеки ден и да посещава Библейски уроци.
Муди чака раждането на ново дете в семейството , а Санки желае да отида отново в Англия. Така Санки заминава на турне, въпреки ,че Муди го разубеждава. Но Санки се проваля в Англия и се връща при Муди. Санки си купува къща в Нортфийлд и става голям поддръжник на идеята за училища там.
На 11 април на семейство Муди се ражда момче-Пол Дуъйт Муди.

Сградите на бъдещата семинария и на девическото училище

Девическото училище

Започва да се строи девическо училище и общежитие в Нортфийлд,мечта на починалия Сам.
Таксата е 100 долара годишно(половината ,което е необходима).Идеята е училището ва е подготвителна семинария"за млади жени, в скромните житейски пътеки, които никога не биха си позволили християнско образование, освен в училище като това."Във финансирането му помага Х.Ф.Н.Маршъл, пенсиониран търговец, който изкупва земя за около 10 декара.Също получават пари и от фонда с печалби от сборниците с песни на Санки.
Трите основни стълпа са:изучаване на Библията,-това щеше да бъде много важна част от програмата;поемане на част от домакинските задължения-така всичко щеше да става с мярка ;и таксата за училището да намалее и ниско заплащане, което ще направи училището достъпно.
На откриванането през пролетта на 1980г. Муди споделя, че цял живот му е пречила липсата на образование и затова така се разва на тома училище и продължава-"Надявам се това училище да просъществува дълго след моята смърт и да бъде благословение за света. „Надявам се оттук да излязат мисионери , които да благовестват Евангелието на езичниците и всички да разберат,че то е сила ,която довежда душите до спасение."
За да не товари с администраторска работа по училището, което да го отдели от евангелизирането, Муди се отправя към Чикаго и Сейнт Луис, където предприема кратка кампания и събор в Кливленд-Охайо.

Вдъхновен от една проповед на тема "Нуждата от Святия Дух" Муди организира молитвено събрание в Нортфийлд от 1 до 10 септември. Разпространява брошура в която пише:"Да се съберем заедно за молитва, с цел не толкова да изучаваме Библията,колкото да измолим от Бога Неговите обещания, да просим сила за служение и да му се посветим и получим Помазание със сила от небето."
Разпъва голяма палатка на хълма. Пристигащите християни настанява в ново изграденото общежитие. Пристигат 300 човека.37 щата изпращат свои представители.
С.Ханкок пише за събора:"Муди иска да събере всички християни, до които може да достигне и да ги обедини в един силен вик към Господа, за да постигне силата на Петдесятница. Целта на този събор беше да се преклоним пред Бога...Преживяването беше незабравимо и се оказа точно това, което,сърцето ми беше жадувало."
-О-възкликва един от присъстващите-надявам се това което чуя да остане в мен приз целият ми живот!
-Защо не се опиташ да закусиш достатъчно добре,за да не огладнееш през целият си живот?-засмива се Муди.

Муди решава да построи и семинария за момчета. Преди няколко месеца при него идва много богат фабрикант, производител на часовници(може би най-големия в света), 70 годишния Хайръм Камп, станал почитател на Муди от кампанията в Нй Хевън през 1878 г. Той казва на Муди ,че ще му дада 25 000 долара за училището за момчета. Хайръм Камп също присътва на събора. Той и избира името на новото училище-"Планината Хермон".


Част от комплекса на училището "Планината Хермон",преди и днес

Първият ученик Томи Томкинс пристига та 1 май. По това време училището се посещава от момчета от 8 до 15 години.
Уроците започват на 1 юни. Животът в училището протича по модела на семинарията-момчетата работят във фермата и обработват земята. Муди често ходи там. Понякога ги води да се къпят в реката. Страста му към студената вода няма насищане, да ли ще се пльосне в реката или ще пие от ведрото.
Пише на Хйъръм Камп:-"Ако можеше да видиш как момчетата работят и играят съм сигурен, че ще се почувстваш удовлетворен за всичките си беди и ще се увериш ,че е много по-добре да даваш, отколкото да получаваш. Даването на тези 25 000 долара не ти донесе безсънни нощи, които ти причиниха тяхното спечелване."


Започва кампания в Сан Франциско където МХА е духовно отпаднала и изпаднала в дългове. Когато в края на март Муди си траква МХА има сграда за спасение на младите, нови офиси и нов устав.


Въпреки многото критики във пресата Муди сравнява кампанията там с тази в Единбург.

Отново във Великобритания

Първо Нюкясъл, после 6 седмици в Единбург,първите пет месеца на 1882г. в Глазгоу.

Джейн Маккинън пише:"същият скромен , прям и предан човек. Стилът му е същият, но е по-тих. Ние мислим,че като цяло е станал по-тих, може би се дължи на годините. Вече е станал на 45.Но...сигурно е работил върху своя нрав-едва ли всичко е станало от само себе си. Като го видиш, разбираш че е израснал в Божието дело...носи със себе си цяла библиотека. Кога намира време да чете ,не ми е ясно.“
Първата половина от лятото прекарват в Северна Шотландия. От септември до април посещава за кратки мисии Швейцария,Уелс и провинциалните центрове на на Анлия. През октомври- четиридневна мисия в Париж.

В Кеймбридж
Кеймбридж
Уикипедия
Кеймбриджкият университет (на английски Cambridge University) е вторият най-стар университет във Великобритания и един от най-старите в англоговорещата част на света, а днес - едно от най-престижните училища в света. Слави се с най-строгите изисквания към кандидатите за следване във Великобритания. Намира се в едноименния град Кеймбридж на около 80 км северно-североизточно от Лондон.

През 1882 г.Джон Стъд,син на Едуард Стъд и президент на Християнският студентски съюз в Кембриаж кани Муди в университета. Той е дълбоко впечатлен от отпечатъка , които проповедите на Муди оказват върху баща му и е твърдо решен да доведе Муди да проповядва на студентите.
И така след не дълга кореспонденция, поканени от студенти,местни духовници и преподаватели, Муди и Санки приемат да посетят Кеймбридж за осем дни през ноември 1882г.
По това време в Кеймбридж учат 3500 студенти, участващи във всекидневната традиционна молитва (вече 20 години), имащи своя християнска организация, но като цяло религията не е на особена почит. Студентите са деца на богати родители и не си дават много зор да учат, защото препитанието им е осигурено. Освен това и доста от тях са арогантни и "ултрамодерни".
"Никога не съм тръгвал нанякъде с по-голямо нетърпение, отколкото към Кеймбридж. Не съм се радвал на привилегията да уча в университет, затова се притеснявах от срещата си с хората там."-казва Муди по-късно.
На 5 ноември е първата служба в Кеймбридж. Този ден има ежегодна манифестация с фойерверки и огньове. Атмосферата е приповдигната , но не поради търсене на Бога. На събранието идват доста студенти да се подиграват. Една бомбичка избухва до прозореца , а няколко шегаджии решават да направят пирамида от столовете.
По време на песните на Санки някои от подигравачите викат силно "Браво" и"бис".Някой от възрастните господа предупреждават най-шумните да напуснат залата и отиват да пазят реда най-отзад. Муди става да проповядва и любезно казва ,че това не е политическо събрание , а събрания за Божията слава. След това проповядва една от любимите си проповеди- Даниил в рова с лъвовете. Но произношението на Муди ,когато изговаря името Даниил предизвиква смях. Младият Баркли Бъкстън пише-:"Младите авантюристи, дошли да се забавляват ,крещяха "Дан,ил,Дан,ил",всеки път когато злощастното име се споменаваше."Университетският вестник пише"Голяма част от присъстващите бяха заинтригувани от службата и категорично отбелязаха своето недоволство заради поведението на малцината невъзпитани младежи."Хулиганите бяха безочливи "Дойдохме ,за да се забавляваме и си прекарахме страхотно."
На другата сутрин един от студентите Джералд Ландън , като английски джентълмен идва да се извини за поведението си и за поведението на останалите. Муди го кани в хотелската стая и дълго говорят. Муди го кани на следващата служба, за да докаже искреността на извинението си. По-късно този студент ,зарязва картите и надбягванията и заминава за Южен Китай като мисионер.
На следващата вечер в друга зала събираща 500 човека
,идват само 100, 79 от които пеят в хора. Джералд Ландън спазва обещанието и идва.Това дава възможност на Муди да поговори поотделно с присъстващите. Повярват 5 човека.
В сряда следобед, с голямо внимание и такт Муди събира на молитва няколко стотин майки."Майките една след друга,през сълзи се молеха за младежите от университета."Дж.Морган пише за тази молитвена служба:"Тя увеличи вярата ни и ни показа какви неверници сме били."
На следващо събрание ,чувствайки сила от молитвеното събрание на майките Муди прави призив за покаяние , като казва,че голяма част от студентите са готови да приемат Христос и който желае да говори с него насаме да се качи на балкона на залата. Тъй като,всеки които би се качил би бил видян от всички студентите ,желаещите са се срамували. Чак след третото или четвъртата покана един студент става от мястото си и отива на балкона. Последван е от още 42 студенти, между които е и бъдещия мисионер Джерълд Ландън. След молитвената служба на майките има коренна промяна в духовната атмосфера на университета.
Един от местните вестници пише:"Дори възрастните не си спомнят Кеймбридж да е бил Център на такова духовно съжаление."
В петък и събота върволицата от хора не секват и мъжете от Християнският студентски съюз гледат учудено как по стълбата за съветничество се качват интелектуалци и спортисти, популярни и уважавани,повечето от които едва ли някога преди се бяха замисляли за религия.
На последната служба в неделя присъстват почти 2000човека.В края Муди казва
-Една последна дума. Дори да ме забравите аз никога няма да забравя тази седмица в Кеймбридж. Благодаря на Бога,че можах да дойда тук, но искам да ни прочета следният стих преди да завършим-"Търсете първо Божието царство."Вярвам,че посях Евангелието, и в сърцата ви вече има място за Бога.

Връщат се в Нортфийлд за да починат и пред ноември започват кампания в Лондон.

Лондонската кампания продължава 8 месеца. Муди:“ Резултатите от кампанията"Англиканската църква е по-жива от преди. Броят на свещениците от официалната църква и на отцепниците, които си сътрудничат с нас е много по-голям...сензациите във вестниците е по-малка,службите са повече и по-добри,работата е по-удовлетворяваща."
Вестникът „Пал Мал“ изчислява,че Муди е говорил на над 2 милиона души.
Муди винаги е желаел да проповядва на най-бедните. И когато тръгва в работническите квартали се натъква на войнствен атеизъм. Тъй като работниците са неуки той осъзнава,че те нямат интелектуална обосновка на своето неверие. Говори с един от ръководителите на работниците, които се държал грубо, но в крайно сметка му казал, ако смее да дойде и да проповядва на работниците. Първите места в залата са запазени за атеисти , идват стотици. Муди проповядва на тема"Тяхната канара не е нашата канара", като се съсредоточава на липсата на надежда при атеистите. След като изобразява няколко сцени на смърт Муди уцелва слабото им място-не е ли глупаво да обичаш семейството си ако няма безсмъртие. Един мъж се надига ,за да го прекъсне, но Муди вече е увлякъл аудиторията. Той ги кани да останат и за следващата служба. На нея Муди обяснява какво значат думите"Познай Го!Повярвай в Него!Довери му се!Приеми Го!"Когато един от атеистите казва-“Аз ще приема Исус Христос за Спасител“ става такава олелия,че службата свършва.
„Почти всяка вечер преди да да си легне, Муди се смееше по време на вечеря за всяко възможно нещо. Обаче имаше мярка-никога не се шегуваше с духовните неща и ако някой новоповярвал се обърнеше към него, той веднага можеше да започне сериозен разговор и то "съвсем естествено."
"Спърджън се смята за Реформатор и проповедник. Аз съм просто един проповедник, не правя реформи. Работя за християнското обединение. За това да занесем Благата вест по целия свят."
"Ако се вълнувах толкова колкото генерал Буут, досега да съм умрял."
На изблиците на безгрешност на някои духовници отговаря с недвусмислен коментар:"Ще ми се да се срещна със съпругата ви!"

По време на Лондонската кампания умира най-големия син и бащата на Санки. Той заминава преждевременно за Америка, болен. Муди чувства липсата му и тъжи за него.
През цялото време Лондонската кампания подхранва забележително раздвижване сред младите мъже.

След като Муди се връща в Америка ,в Англия един по един :Станли Смит,Чарли Стъд,Д.Хост,Артър Полхил-Търнър и брат му Сесил,Монтегю Бюшъм и Уйлям Касълс-всечки помошници на Муди заминават като мисионери в Китай.
Когато става известно че тези богати и известни мъже са станали мисионери, става сензация. Наричат ги "Седмината от Кеймбридж".Тази история завладява и Америка.
След тези емоции от "Седмината от Кеймбридж" се състои събор в Нортфийлд- през август 1885. Муди посвещава 11 август за "молитва за мисионерите по света."Комисия, в която участва и Муди пишат призив до Христовите ученици навсъкъде по света, за това
че светът е готов да посреща мисионери.

През 1885 г. Муди проповядва по няколко проповеди в Принстън,Харвард Иейл и Дартмут.

В началото на юли в Нортфийлд събират 250 студента от стотина колежи. Един от присъстващите казва:"Господин Муди е нешлифован, весел и прозрачен човек и това ме вдъхновявам както и другите студенти. Те са впечатлени от неговата очевидна прямота и откровеност. По време на конференцията играе баскетбол със студентите, ходят да се къпят в реката ,състезава се с тях по надбягване. В началото на конференцията едва 23 от делегатите са били християни.
Един журналист, в свой коментар за конференцията пише:"Ставам свидетел как тихо и без излишна настойчивост се говори за мисионерството. Всеки от тях трябва да си отговори на въпроса-"Ще тръгна ли?" пред себе си и пред Бога."
Поставя се началото на Движението на студентите доброволци. Стотина от тях подписват декларация да станат мисионери. Движението се разпростира по цяла Америка."Мисионерският дух витае сред студентите, интересът е силен."-пише вестник през следващата година.

През лятото на 1887 година пристигат 400 младежи.
Студентите доброволци се реорганизират като Студентско християнско движение и по-късно в съвременното сдружение"Интерварсити."Целта е да се достигне света.

През 1876 и1883 г. Муди публично говори за плановете да създаде Библейски институт. Но в основата на идеята е госпожица Ема Драйер, която многократно напомня на Муди тази идея. Няколко християни от Чикаго започват да се събират седмично ,за да се молят Муди да дойде и да започне изграждането на Библейския институт. Проповедникът Чарлс Бланчард, по желание на същата госпожица организира вечерни свободни курсове, с което доказва на Муди,че идеята може да се осъществи.
Така на 22 януари 1886 г. Муди се заема с организацията. Така на едно събрание казва ,че има нужда от 250 000 долара за сграда и за издръжка .Идеята е да бъдат обучени мъже и жени, които да достигнат надостигнатите. Защото има много хора които могат да бъдат достигнати само когато служители стъпят на тяхната улица.

Муди е на 50 години. Казва,че се чувства все едно е на 30.
Следва кампания в Канада и в Сан Франциско.
Лятото на 1889г е в Нортфийлд с конференцията за колежани и конференцията за ръководителите на МХА.


Библейски институт Муди-Чикаго


Сградата на Библейският институт е открита на 18 януари 1890г.В края на същата година над 1000 ученика посещават училищата на Муди в Нортфийлд и Чикаго. На 31 декември той пише на семейство Макинън:"Това,което мечтах цели 20 години се сбъдна. Ще си спомням 1890г.като годината ,в която стигнах до върха и вие ми помогнахте да успея...Докато не свърши този век, работата ми няма да значи много, но когато си отида, след мен ще останат велики мъже и жени."


С децата си Муди играел винаги през ваканциите. Искал да бъдат истински християни и в същото време да ги предпази от прекаляване. Преди закуска е нямало молитва:"не мога да измъчвам това гладно семейство с миризмата на кафе и бекон, докато отпрягам молитви към Нашия Баща!"Уил, синът на Муди, когато става на 18 години пише от училището "Планината
Хермон",до родителите си,че не е съгласен с вярата им. Муди му отговаря на 8 декември 1886г. от Бингамтън:
"Доволен съм,че ми каза,защото предпочитам да дойдеш при мен със своите грешки, отколкото да ги криеш. Разбира се , съжалявам,че изобщо си се изкушил да пушиш. Надявах се това никога да не те изкуши, но нещото което най-много ме натъжи е твоето нежелание да познаваш Христос. Когато се замисля,че презираш Този, който е направил толкова много за майка ти и баща ти, защото всичко което имаме е от Него, ми става много тежко на сърцето. Та ти беше спасен от преждевременна смърт в отговор на молитвите ни и сега, когато си силен и здрав, и можеш да вършиш добрини, ти се обръщаш срещу най-верния и най-добрия Приятел, който някога ще имаш. Не мога да разбера защо стана така?
Понякога си мисля, че вината е моя, ако аз бях живял по-принципно ти нямаше да се отвратиш от нещо, така мило на сърцето ми. Последният септември бе най-щастливият месец в моя живот. Мислех си ,че съм се запътил към Божието царство, но когато се върнах в къщи и те намерих така безразличен, сърцето ми се съкруши. Не говорих с теб от страх да не те отблъсна още от Този, Когото обичам повече от целия свят. Ако някога съм казал или направил нещо неподходящо за един баща християнин, искам да ми простиш, защото по-скоро ще умра, отколкото да застана на пътя ти.
Това което ме засрамва най-много е че проповядвам на хората Благата вест, в която собственият ми син не вярва. Трудно ми беше да проповядвам снощи ,след като прочетох писмото ти, защото почти можех да чуя гласът , който казва"Виж какво става в собственият ти дом!"Винаги съм знаел,че когато родителите са християни , а децата не, грешката е в родителите. Все още смятам так. Снощи проповядвах на тази тема и как моят живот ме уличава. Опитах се да не превръщам религията в нещо досадно,но само като си помисля,че съм занемарил длъжността си към трите си деца-не ми се живее.
Опитах се да ви създам един приятен дом и и направих всичко по силите си ,за да бъдете щастливи. Мислех,че като започна училищата те ще повлияят добре на града и на собственото ми семейство. Молих се ден и нощ всички да се обединим в Духа, но изглежда ти мразиш нещата, които аз обичам. Пропастта между нас е дълбока и с всеки изминат ден става все по-тъмна и страшна. Страхувам се ,че след пет години нищо няма да ни свързва. Ако избереш да следващ света, съм сигурен ,че някой ден ще умреш тъжен и разочарован. Скъпи Уили,светът ще те измами и никога няма да те удовлетвори. Не си щастлив вече цяла година и твоето негодувание се увеличава. Това ни наранява с майка ти много, но няма да ни разбереш, докато ти самия не станеш баща.
Надявам се да няма грях, който да те отдалечава от Христа,но понякога се страхувам, че има неща в твоят живот, за които не знам и се моля Бог да ти покаже, ако грешиш, и да ти помогне да се изповядаш и да се обърнеш срещу греха.
Никога не съм се молил за теб както досега. Мисля,че това е само криза в твоя живот. Скъпи Уили, приеми това писмо по начина по който го написах-твой баща Д.Л.Муди."

През октомври 1887 Уил постъпва в Йейл.
През лятото на 1888 г, когато Уил навършва 19 ,Муди вижда,че има светлина в тунела. Уил започва да се насочва към Бога, истински ,но нерешително. През следващите 4 години вярата му израства бавно. Когато от Европа се завръща неговата приятелка от детинство Мей Уитъл, за която се оженва през следващата година,неговата вяра навлиза в стабилният и тих живот на Христов ученик.

През 1891 година Муди получава покана от Шотландия с 2000 подписа от 50 града и всички църкви. И така двамата със Санки започват кампания на 23 ноември в Северозападна Шотландия. През това време семейството му посещава Венеция и и Рим. В началото на април се събират в Париж и след доста колебания приема поканата на Макинън да посети Свещената земя, на негови разноски.
После проповядва в Англия и Лондон. Бъдещата кралица Мери посещава една служба заедно с майка си.
Имал леки проблеми със сърцето. На докторът, който го прегледал казал ,че проповядва обикновено по три пъти на ден, а в неделя по четири или пет, шест дни в седмицата, но през последната зима седем.
На връщане в кораба Муди си мисли относно разговора с лекаря, че е необходимо да си почива повече. Но става катастрофа и корабът започва да се пълни с вода. Единствената надежда е да мине кораб,който да ги вземе. Настъпва нощта:"Това бе най-ужасната нощ, която някога сме преживяли. Няколко стотин мъже, жени и деца,чакахме съдбата си...“
В тези часове Муди чува глас, сякаш идващ от Бога-"Готов ли си да се отпуснеш и да забавиш темпото?Тогава ще те взема при Себе Си. Трябваш ми сто процента, не наполовина."
"Никой на този свят-разказва Муди-не може да разбере това, което преживях, докато мислех,че е дошъл края на моята работа и че вече никога няма да имам привилегията да проповядвам Благата вест за Божия Син. В тази тъмна нощ, първата нощ на корабокрушението,се заклех пред Бога,че ако спаси живота ми и ме върне в Америка, ще започна кампанията по време на Световното изложение с "цялата сила, която Той ми даде."На другият ден провежда служба в залата за хваление. Муди прочита 91 псалм -ще изпратя ангелите си за теб -с нова сила като Божествено обещание. След това се помолват. Сърцето на Муди се изпълва с мир. През нощта в 3 часа идва спасителен кораб. Чак на сутринта бурята утихва и е възможно коралът да бъде взет на буксир.


Световното изложение в Чикаго 1893г.

Организира кампания по времето на Световното изложение в Чикаго от 28 май до 31 октомври 1893.Смята,че това ще е "възможността на столетието."
Муди организира 220 маже и жени от института в една огромна кампания.2 милиона човека идват да слушат проповедите. Църквите, театрите и залите са пълнят с народ. Муди наема палатката на цирка "Форпаф" за двете недели, през които цирка е в Чикаго за преди обедите. Наема и зала Татърдолс. В края на изложението Муди казва:"Очевидно хиляди души повярваха в Христос...пламъците се разпалиха в много части на тази страна,заради тази лятна кампания."
1993 г. поставя началото на 6 години от постоянно разрастваща се дейност:
"Трябва да растем или ще се провалим",
"Трябва да се разширяваме във всички посоки",
"Ние трябва да направим Института могъща сила."
Гейлърд казва,че "молитвеният живот на Муди беше нещото, което остави най-голям отпечатък върху живота ми."
Търси начини за разпространяване на християнска литература там където няма такава. Насочва усилията си към затворите.
От 1893 до 1899 г. Муди минава през цяла Северна Америка,Канада и Мексико. Обикновенно остава две или три нощи във всеки по-голям град.


Айра Д.Санки
1840-1908

По време на кампанията ат 1890г. гласът и състоянието на Санки се влошават и той не пътува с Муди. Замества го Таунър. Някой смятат ,че Санки преиграва и му се подиграват, което много натъжава Муди. Санки надживява Муди с шест години. Ослепял напълно. Легендата ,че е загубил вярата си няма никакви доказателства.

В края на 90 години Муди достига своя апогей. Публиката се тълпи ,за са го слуша. „Разбирането му,че никой в събранието не е достатъчно глупав или твърдоглав за Божията любов не се смали, а дори се увеличи с годините. Никой не се изненадва когато мъже и жени стават толкова лесно и излизат напред за покаяние. Муди бърза към стаята за съветничество. Там той е като лекар в лазарета след битка или бедствие.“
"Хората се събираха около него като пеперуди около свещ. Измисляха си абсурдни обяснения ,за да се приближат до него."

Продължава да работи за християнското единство. Помага за построяването на католическа църква в ирландската колония в Нортфийлд. На архиепископа на Ню Йорк казва,че"иска да види Ню Йорк под Христовата власт, а за това трябва всички църкви да положат усилие...Архиепископът можеше да работи в римокатолическите църсви, а другите щяха да последват техния пример."По това време има повишаване на огорчението между деноминациите и Муди променя това състояние.
През 1897г пише:"Не съм бил свидетел на такъв голям религиозен интерес в тази старан цели 20 години. Смятам,че тази година към Църквите ще се присъединят около 400 000 души."

Т. Фаръм Хол пише през 1899:"Дуайт е единственият приятел, в когото напълно съм вярвал...Всеки път щом чуех гласа му, в мен се разгаряше най-силното желание да обичам и познавам Христос..."

През ваканциите Муди прекарва във фермата в Нортфийлд. Не прекарва много часове в молитва. Казвал как пробвал по обичая на Лутер да се моли по цяла нощ и "се събудих един много схванат Муди."Дори синът му Пол се изненадва колко кратки са молитвите на баща му. Но се моли непрестанно ,по всяко време"за всяко нещо той изричаше десетина думи, не съм го чувала да се моли дълго"-казва госпожа Уил Муди. Нали Христос бе толкова близо.

Бетси Муди почива през 1896 г .на 91 години.
На 20 ноември 1898 получава телеграма ,че бебето на синът му Уил е починало след няколко месечно боледуване.
На 22 август 1899 година от туберкулоза почива другата му внучка Ирене.
На 11 септември пише до Гейлърд"Съжалявам,че ви оставих,но всичко за което можех да мисля през тези месеци беше внучката ми."
Приятелят на Муди, Джон Уонъмейкър, който организира кампанията във филаделфия прелюбодейства повече от година с омъжена жена. Муди ги кани в един хотел ,за да поговорят. Приятелят му отказва да се покае. След`много години Ема Фит, нощувала в същия хотел казала на дъщеря си-“Ето , тук се разби сърцето на дядо ти".След тази случка Муди го избягвал.
През последните пътувания Муди се чувства изморен и изтощен. Болката в гърдите му се усилва.
Прибира се в Нортфиилд. Новината ,че е болен обикаля Америка и на много места се молят за него. Ноща преди да почине вижда във видение вратите на Рая и двете си починали внучета. Думите му ги чува синът му Уил, сутринта отново им разказва видението. През деня ги напуска.