дерек принс

    ДЕРЕК ПРИНС 1915-2003     

РАННИ ГОДИНИ

Дерек Принс е роден през 1915 г. в Бангалур, Индия, в един свят и начин на живот, които вече не съществуват. Крале, кралици и императори са владеели над огромни области, и Британската империя е превъзхождала всички тях. Британската армия и цивилни служители управлявали колониите и Индия била "най-яркият скъпоценен камък в императорската корона". Дерек казва: "Роден съм в семейство на"строители на империята". Баща ми, Пол Ърнест Принс, беше офицер в личната армия от сапьори и миньори на кралицата в Мадрас. Неговото назначение било подписано лично от ръката на Виктория. Майка ми Гуендолин, също родена в Индия, е дъщеря на генерал-майор Робърт Едуард Воън. Брат й Панджап Ланцер по-късно става командир." Според обичая в онова общество Дерек веднага бива предаден в ръцете и грижите на индийска бавачка (айя). По времето, когато още бил малък и го носели в кошница, той и неговата бавачката придружавали родителите му в пътуванията им из Индия.
Те пътували с влакове, с коне, карети и понякога с рикши. Независимо от това, че колите и самолетите ставали все по-популярни на Запад, това бил нормалният транспорт в Индия. Войниците яздели коне, а повечето хора ходили пеша. Начинът на живот бил бавен. Хората пишели писма до Англия и понякога чакали седмици за отговор. При спешни случаи можело да се използва телеграф, но домът на Дерек в Англия изглеждал много далечно място.
И така, когато Дерек бил на пет години, казал довиждане на баща си, бавачката си, индийските си приятели и се качил на кораба за вкъщи. После, заедно с всички пътници, той хвърлил шапката си зад борда и тя потънала в морето в знак за неговото сбогуване с Индия. Майка му го завела при родителите си в Съсекс и после си заминала като го оставила там до следващото им завръщане.
Тези ранни години формирали характера на Дерек и курса на неговия живот. Въпреки че бил единствен син и единствен внук, от него се очаквало да се държи като "добър войник". Баба му и дядо му се отнасяли мило към него, като в същото време го обучавали да изпъква във всичко, което прави и го подготвяли да продължи фамилната военна традиция.
Като малко дете той се научил да се занимава сам. Той казва: "Винаги имах приятели, но най-много ми харесваше собствената ми компания." Когато открил света на книгите, започнал да търси каква е целта на живота.
На девет години Дерек бил изпратен в пансионно училище, като оставил и своите баба и дядо, които много обичал. Оттам нататък учителите му, и всички, с които е бил свързан, са били мъже. В училищната система по онова време както училищната работа, така и спортът са били силно съревнователни. Той участвал ентусиазирано и успешно в спорта, а академично бил винаги най-добрият в класа. Неговото ранно обучение в старание и прецизност го правели способен да поддържа тази позиция.
Когато бил на тринадесет години, неговият директор записал името му в конкурсният изпит за място в Итънския колеж. И той бил един от четиринадесетте момчета от неговия випуск, които били приети като Кралските учени за 1929 г.
Както други момчета на същата възраст, така и Дерек започнал да изучава латински на девет и гръцки на десет годишна възраст, като пишел и превеждал стихове на двата езика, когато бил на дванадесет години. Започвайки да изучава класиката, той се заинтригувал повече от областта на идеите и се насочил към философията. В ума му винаги имало един въпрос, който го занимавал: какво е истинското значение и цел на живота?
Баща му, който се пенсионирал като полковник, се завърнал в родния си град Самърсет и го насърчил в неговия стремеж. През 1934 г. той му осигурил издръжка от 20 лири на месец и Дерек заминал със свой приятел "да види континента".
Способността на Дерек да усвоява лесно езици му помогнала да намери най-евтините стаи и храна във време, в което много малко хора на неговата възраст пътували. Често той намирал местните хора и обичаи за по-интересни от музеите и развалините - дори в Рим и Атина, където е била писана класиката.
Когато се завърнал в Англия, Дерек бил приет като старши научен сътрудник на годината в Кралския Колеж, Кембридж. (Кралският колеж е колеж филиал на Итън.)
Там той също се отличил академично и от 1938 до 1940 г. бил старши научен сътрудник на Кембриджския университет. Специализирал във философията на Платон и написал дисертация на тема: "Еволюцията на Платоновия метод за дефиниция." През 1940 год., на двадесет и четири години, той бил избран за член на академичния съвет в Кралския колеж в Кембридж. Но академичната му кариера била внезапно прекъсната от Втората световна война. На базата на неговите философски убеждения, той избрал да влезе във войската като неносещ оръжие и започнал като редник в Кралския Армейски Медицински Корпус.
По онова време решил да разгледа друг вид философия, за която знаел много малко. Той взел със себе си една нова черна Библия, просто за четиво в казармата.
Бил е кръстен и потвърден като англиканец и е посещавал задължителните неделни служби по време на прекараните пет години в Итън. Но на осемнадесет години стигнал до заключението че, "религията няма какво да ми даде". Посещавал само неделните служби в Кралския колеж, когато идвал неговият ред да чете урока.
През първите девет месеца в Армията той минал по свой начин през Библията и я намерил скучна и чудата, за разлика от всяка друга прочетена книга. Той казва: "Не можех да я категоризирам. Дали беше история, философия, художествена литература, теология, поезия - или пък божествено вдъхновена?"
След това, в една казармена барака в Йоркшир, през юли 1941 г. той срещнал Автора й. Спомняйки си за това свръхестествено преживяване, Дерек казва: "От тази среща аз стигнах до две заключения, които никога не съм имал причина да променя: първо, че Исус Христос е жив, второ, че Библията е истинска, уместна и съвременна книга.
Тези две заключения радикално и трайно промениха курса на моя живот...веднага Библията стана за мен ясна и разбираема... молитвата и общението с Бога станаха за мен естествени като дишането... главните ми желания, цели и мотиви в живота бяха променени само за една нощ."
Бях открил това, което търсех!
Значението и целта на живота е Личност!

Брак и служение

Почти веднага след силното преживяване на новорождението, Дерек Принс бил изпратен с кораб до Северна Африка. Като говори за трите си години в пустините на Египет, Либия и Судан той казва, че е получил библейското си образование в пустинята. Дерек изучавал Библията със същото усърдие и старание, което наследил от академичната си кариера. Той също открил ефективността на поста, който придружава молитвата.

Лидия и Рут

Дерек е силно убеден, че Бог е сватовник, според както и поучава в едноименната си книга. Той казва: "Бог никога не ми се довери аз да избера собствената си съпруга."
Веднъж, докато стоял на пост в армията през 1945 г., Дерек започнал да се моли за Лидия и за децата в нейния дом. Той казва: "Святият Дух ми даде ясна и силна реч на непознат език. След една кратка пауза последва тълкувание на английски. Това беше Бог, Който ми говореше чрез собствените ми устни:
"Събрал съм ви заедно под един ярем и под един впряг."
Той разбрал, че по някакъв начин трябва да работи заедно с Лидия. Само месеци по-късно, когато взаимоотношенията им се задълбочили, открил, че "ярем" се отнася за брак, а "впряг" - за съвместната им служба на Господа.
Като имал предвид разликата в годините им, различните култури и минало, той се чудел как може да успее такъв брак. Дерек е бил единствено дете, докато сега имал пълна къща с момичета на възраст от две до осемнадесет години!
Той казва: "Бях раздвоен между вълнението и страха, но знаех, че Бог ми беше говорил. Словото Му към мен беше потвърдено от друг християнин, който не знаеше нищо за моите вътрешни терзания.
Дерек и Лидия се оженили рано през 1946 г. месец преди да бъде уволнен от армията в Ерусалим.
Тяхната сила и единство идвали от съвместния им молитвен живот и за тридесет години устояли в живота под натиска на много различни трудности и в много различни ситуации на три различни континента.
"В края на живота си Лидия страдаше от слабо сърце" казва Дерек, "въпреки това, тя беше очудващо силна и активна жена и продължи така почти до последната седмица от земния си живот. Понякога, когато чувстваше, че физическото й сърце отслабва, тя казваше: "Чезне плътта ми и сърцето ми, но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял (Псалом 73:26).
"От нея аз научих урока, че не трябва да позволявам на външното да диктува вътрешното. В живота, посветен на Бога, има един вътрешен източник на сила, който не подлежи на слабостта и промените за нашето физическо тяло."
"При смъртта й аз чувствах сякаш част от вътрешността ми бе изтръгната от мен и оставяше отворена рана. Милостивият Бог ми даде благодат да я предам на Него и Той можа да започне изцелителния процес."
Отново сам, Дерек повторно посветил живота си на Бога, като Му казал, че ако е Неговата воля, той е готов да остане неженен до края на живота си. Но Бог имал други планове. През 1977 г. Той отново подействал като "сватовник." В едно посещение до Ерусалим Дерек чул за една американска дама, която имала увреден гръб и не можела да работи. Тъй като имал специален дар на вяра за изцеление на гръбначни проблеми, той отишъл в нейния дом и се помолил за нея просто като акт на състрадание, но нямало моментално доказателство, че се е случило някакво чудо.
Няколко дни по-късно през една нощ, когато търсил Бога относно евентуалното си завръщане в Ерусалим, Дерек имал видение относно пътя на завръщането: стръмна, издигаща се нагоре, зигзагообразна пътека.
Той разбрал, че тази пътека представлява пътя за връщането му в Ерусалим. Но с очудване забелязал една жена да седи на земята точно където пътеката тръгвала нагоре. Дерек разпознал в нея жената, за която се молил преди няколко дни. Разбрал също, че Бог му показва начина, по който ще тръгне по пътеката - чрез брак с жената. Отново бил раздвоен на две между страха и вълнението. Той казва: "Бях изкушен да се ядосам на Бога. Наистина ли искаше да се оженя за жена, която съм виждал само веднъж, за която не знаех нищо и която не обичах?"
Само една година по-късно, през октомври 1978 г., Рут Бейкър и Дерек Принс се оженили. Историята на Рут, която включва чудотворното й изцерение,
се съдържа в книгата им "Бог е Сватовник". Рут е родена и израснала в Америка и нейната култура и произход са били съвсем различни от тези на Дерек. Когато се омъжила за първия си съпруг през 1952 г., Рут приела юдаизма. През 1970 г. след свръхестествена среща с Исус тя посветила живота си на Него. Както Лидия, така и тя се предала на живот на вяра и заедно с най-малката си дъщеря имигрирала в Израел през 1975 г.
Когато се оженили, Дерек бил на шестдесет и три години и те смятали да се установят в Ерусалим и да се отдадат на ходатайство, писане на книги и служение от време на време. Независимо от това, че са живяли в Ерусалим от 1981 г. развитието на служението им поело съвсем различен курс.

Достигане на недостигнатите

През 1958 г. Дерек Принс си стоял край езерото Виктория в Западна Кения. Той казва: "Отворих Новия Завет по случайност на Матей 24:14:
И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
Сякаш думите бяха написани по небето. След това Господ ми каза: "Това е приоритет номер едно за Моите хора сега."
Аз отговорих: "Сега съм се предал на образователна дейност, но когато завърша "изораването на браздата" моля Те, ще доведеш ли живота ми в синхрон с Твоите приоритети?
Двадесет години по-късно аз видях как Бог е подействал в отговор на молитвата ми. През 1978 г., когато се ожених за Рут моето служение започна да влиза по-пълно в синхрон с Божиите приоритети.
През февруари 1979 г. само четири месеца след като се оженихме моето ежедневно радиопредаване "Днес с Дерек Принс" се излъчваше по осем радиостанции в САЩ.
Словото, което ми даде Бог беше: "Изповядай кратки прости послания, лесно разбираеми, изявяващи основни библейски истини."
Радиопредаването се разширило като достигнало повечето от главните метрополитни области на Америка, а също и по-малки градове. Но най-големият драматичен растеж се появил извън Америка. През 1982 г., когато Бог снабдил финансова помощ за програмата чрез слушатели и приятели на служението, Дерек и Рут откликнали на следващото предизвикателство: да достигнат тези, които нямат друг начин да чуят Божието Слово. Те започнали да излъчват радиопредаванията на английски до Карибските острови, Индия, Централна и Южна Америка.
След това през 1982 г. друг англичанин имал слово от Господа - Рос Петерсон, също завършил в Кембридж и бивш мисионер в Тайван. Той чул Бог да му казва: "Занеси служението на Дерек Принс в Китай." Независимо от това, че Рос никога не бил срещал Дерек, той установил контакт с него и Рут, и им споделил видението си да се свърже с Far Eastern Broadcasting Company (компания за радиопредавания в Далечния Изток) относно превода и излъчването на програмата на езика мандарин.
През април 1984 г. това радиопредаване, озаглавено "Жива жертва" започнало да се излъчва в комунистически Китай. Дерек Принс получил китайско име:
Йе Гуанг-Минг, което означава "Ясна светлина."
По-късно програмата била преведена на кантонезийски, амойски, шанхайски и суотоу. В същото време втора програма, "Работника, който Бог одобрява", съдържаща материалите на всички касети и книги от Дерек Принс, които са били предназначени да обучават по-специално лидери в Китай, започнала да се излъчва през декември 1986 г. Тези послания сега достигат цял Китай плюс Хонг Конг и повечето от югоизточна Азия.
Като подарък за неговия седемдесети рожден ден приятели от пет континента му изпратили дарения, за да изпълнят желанието на Дерек да се превежда и излъчва радиопрограмата на испански и руски. Испанската програма достига цяла Централна и Южна Америка, а също и Испания. През 1986 г. руската версия започнала да прониква през желязната завеса пет дни в седмицата.
През 1987 г. Бог започнал да действа по друг драматичен начин. Един германец, Холгер Гриме, преподавал английски в монголски университет. Той чул "Днес с Дерек Принс" на английски, излъчено от Сейшелските острови в Индийския океан, на 6000 мили разстояние. Той се свързал със Служението