граф Цинцердоф


    Граф Николай Лудвиг фон Цинцендорф     

Граф Николай Лудвиг фон Цинцендорф
1700-1760

http://en.wikipedia.org/

Немски религиозен деятел и социален реформатор,епископ в църквата на Мораваските братя.

Предците му са от Долна Австрия, но когато приели протестантството се преселили на север към Германия.
Родителите му били силно повлияни от Пиетизма .Филип Шпенер станал негов кръстник.
Баща му е бил министър в правителството на саксонският курфюрст. Когато умира и майка му са омъжва повторно , Николай е на 4 годинки.
Той е имал силно пиетично влияние от баба си Катарина фон Герсдорфф.

На 10 години е изпратен да се учи в Хале в известното училище на Франке.И досега в гр. Хале има училище носещо името на Август Хеуран Франке/ August Hermann Francke 1663 - 1727/
Франке е бил немски протестанти духовник, пиетист, приятел на Филип Шпенер. С лекциите си и проповедите си е привличал големи множества , включително и католици. Основното в тях, характерно за движението на Пиетизма, било прилаганата на практика на вярата и любовта. Така през 1695 г., имайки силно чувство за отговорност , спрямо бездомните деца,основава сиропиталище и училище за сираци.
Тук, за останалите тридесет и шест години от живота си, той е пастор и професор с голяма енергия и успех.
В този дом през 1698 са живели около 100 сираци. Тук те са били облечени и нахранени .Освен тях е имало 500 деца, които са били обучавани целодневно. Образованието е строго религиозно.Написал книга за историята на сиропиталището , озаглавена Segensvolle Fußstapfen, (1709), която впоследствие има няколко издания. Също има частичен превод под заглавие "По стъпките на Божественото провидение: Или,Как чрез вяра Богатата Небесна ръка поема разходите .“
В това училище , с този директор,е изпратен да учи младият граф Цинцендорф, през 1710г.


http://religiology.org/

През 1716 г.,след 6 години Цинцендорф отива да учи във Витенбергския университет , който завършва успешно и получава диплома по право.
След дипломирането си заминава за Западна Европа, като по този начин се запознава с различните християнски традиции и стига до идеята за „ съединяване на разнообразното църковно тялото под Главата- Христос „.
През 1722 г.,когато чува за гоненията на Моравските братя в Чехословакия ги поканва в имението си Berthelsdorf .
Създадената общност е нещо повече от обикновен бежански лагер.
Граф Николай фон Цинцендорф поканва изселили се чехи, наследници на традицията на „Чешките братя“ и им предоставя възможност да се заселят в неговите земи в селището Хернхут, т. е. Град Господен (откъдето идва название им хернхутери).
Така новата общност възражда принципите на „Чешките братя“.

Чешки братя

Религиозно движение на духовни приемници на Ян Хус и хусити, вдъхновено от проповедите на помешчика Петър Хелчицки за справедливост и равенство по образеца на раннохристиянския живот.
Първите чешкобратски общини (около 500) са обединяват през 1457 год. под названието „Братско единение“ под лидерството на францисканския монах Грегор в гр. Кунвалд.
Наричат се „братя на Христовия закон“ и стават известни като „Чешките братя или Бохемските братя“.
Придържат се към принципите за равенство на всички вярващи, ненасилие и отказ от богатство.
От 1467 год. се отделят от Римокатолическата църква и първите им свещеници са ръкоположени от поканения от Австрия епископ на валденсите Стефан. Признават авторитета на Светото Писание (не и на Преданието).
Превеждат Библията и преводът им – Кралицка Библия – е канонизиран и задава норми на чешкия литературен език. Проповядват на чешки език. Тъй като са подложени на гонения, се оттеглят в пещери (откъдето идва другото им название - „пещерници“) и планински райони.
Смятат, че християнският живот трябва да следва апостолските образци и предполага откъсване от светските дела. Благочестието е основната ценност в живота на членовете на общината.
През 1575 год. обявяват своето Бохемско вероизповедание, благодарение на което постигат взаимно признаване с други евангелистки общности и са добре приети от новите протестантски общности, по-специално от Мартин Лутер и неговите привърженици.
За разлика от предимно устната традиция на хуситите „Чешките братя“ имат свои книги и подготвят свои издания. В средите им израства всеизвестният педагог и богослов Ян Амос Коменски. Именно той установява ръкополагане в братството и така - епископско приемство и непрекъснатост на собствената традиция.
От края на ХV в. развиват активна образователната дейност. Създават свои училища, които и след разгрома на движението остават едни от най-добрите в страната.
Влиянието на Чешките братя се разпростира и извън границите на Чехия и Моравия – в Източна Прусия, Унгария, Полша.
Подложени са на преследване и след неуспеха на Чешкото въстание 1620 год.
Именно прогонени от страната си чехи предават тази „нишка“ на традицията, приета от граф Цинцендорф и неговите привърженици и стават основатели на общността на Моравските братя.
Понастоящем в Чехия съществува Чешкобратска Евангелистка църква, която е лутеранска (към нея принадлежат около 117 хил. Души).

Моравските братя

По този начин, чрез създаването на Божия град, традицията на Чешките братя се продължава от Моравските братя, чиито център е имението на Цинцендорф. Малко по-късно те силно повлияват на Джон Уесли и на методизма.
Непосредствено след своето обръщение на улица Олдърсгейт в Лондон на 24 май 1738 Джон Уесли прекарва три месеца, посещавайки Германия и общността на пиетистите в Хернхут , създадено и ръководено от граф Николас фон Цинцендорф. Духовната действителност на моравците, които той неотдавна среща в Джорджия и чрез които сега достига до разбирането и приемането на Благовестието на благодатта, оказва силно влияние върху него. Тук има правилно наблягане върху Благовестието и покаянието, което той усеща; тук има не просто формална религия, а динамичен духовен живот и благочестие; тук има ревност за мисии, която е дала като плод не само тези, които среща в Америка, но също и други, които преди 34 години са заминали за датската колония Транкебар в Южна Индия!

Хернхут е трябвало да бъде общество на светии с живи духовни опитности, посветени на разпространението на Благовестието по целия свят. Поради това е имало половин дузина Моравски църкви в Англия, където Джон Уесли има своето променящо живота преживяване.
От 1727 год. религиозната община започва свой организиран живот, граф Цинцендорф се посвещава на делата на общината и изработва неин устав, а през 1737 год. приема епископски сан и става неин лидер.
Хернхутерите не предлагат ново вероизповедание. Те се съсредоточават не толкова върху вероучителните принципи и тълкуването им, колкото върху практичния начин на християнския живот.
Християнството според Цинцендорф и сподвижниците му в своя идеал е „религия на сърцето“, искрено поклонение на съвършения по божество и по човечество Исус.
В догматичните си възгледи те следват в общи черти принципите на лутеранството, признават за основен авторитет Светото Писание; признават тайнствата, като причастието за тях е чисто духовно - „вечеря“ на Христовата любов ; кръщението могат да приемат и деца.
Църквата разбират като общност на свещеници, оправдани в изкупителната жертва на Иисус и новородени.
Смятат, че свещенослужителите трябва да спазват безбрачие.
Религиозният живот е опростен и харизматичен, мотивират се да развиват вярата си в дарбите на Святия Дух.
Общината има своя структура, свои презвитери и дякони.
Основно внимание се отделя на евангелската проповед – проповед на Христовата любов.

Мисионерска дейност

Първите евангелски мисионери са изпратени на остров Свети Тома, колониално владение на Дания.
След това хернхутери проповядват в земите на Америка. Тук с граф Цинцендорф се среща Джон Уесли, който по-късно основава методистката църква, останал дълбоко впечатлен от евангелизаторската дейност на хернхутерите.
След това граф Цинцендорф се отправя с хернхутери мисионери в Африка, а после в Прибалтика. Тук те основават свои религиозни общини в Латвия и в Естония, съдействат за превеждането на Свещеното Писание на естонски език и оказват значително влияние върху религиозните нагласи.
В Русия, в гр. Сарепт, Саратовска губерния, е основана колония на саксонски хернхутери.
Църква на Моравските братя е основана в САЩ, към нея принадлежат около 54 хил. Души.
От книгата „Бог е на работа“на Кен Елдред:
„Моравците са изпратили повече от половината протестантски мисионери през 18 век, заявява Пол Пиърсън. Те не просто са големи мисионери , но те прегръщат бизнеса като свое основно мисионерско средство.
Те поставят ударението върху ежедневното,лично прилагане на християнството на практика.
Моравският модел съчетава своя мисионерски обхват със създаването на бизнес предприятия. Всеки човек от групата трябва да владее занаят, а след като пристигнат в чуждата страна, той трябва да работи заедно с местните хора, като свидетелства на думи и на дело в трудовото ежедневие. Работната етика на тази група е важен компонент от изявяването на християнското евангелие.
Тази общност от посветени вярващи непрекъснато поддържа молитвена верига, която просъществува над сто години, а Хернхут е източник на най-голямото мисионерско движение на века.“

www.indepth-bg.com
Началото на книгатаИзгубеното умение да Ходатайстваме
автор: Джим Гол

Глава 1
Възстановяване на Моравския огън

„ Ние стояхме в едно голямо гробище, където са погребани стотици Моравски светии точно както Езекиил стоеше в долината, изпълнена с мъртви кости. Тези почти забравени молитвени войни са били пионери на някои от най-великите и смели мисионерски дела в историята на Църквата, но в деня, когато ги посетихме, там цареше тишина.
В един приятен следобед през февруари 1993 година, деветнадесет ходатаи, включително съпругата ми Мичел Ан и аз, отидохме там с пророческа мисия и преди да завършим обиколката си из гробището, направихме една кратка пауза за молитва. Нашата цел беше да достигнем дървената Молитвена кула срещу гробището и Моравското селище Хернхут, което се намираше на югоизточната граница с Германия, точно до Полша и Чехия. Докато седяхме в гробището и се молихме, Господ проговори на сърцето ми и каза: „Сине човешки, могат ли тези кости да оживеят?”
Аз откликнах по същия начин, както Езекиил беше откликнал хиляди години преди мен: „Всемогъщи Господи, само Ти знаеш”.
Малко по-късно ние тихичко напуснахме гробището и изкачихме хълма, за да отидем до Молитвената кула. След като отключих вратата, ние се изкачихме по спираловидна стълба, за да стигнем до кръглото помещение на върха на Моравската наблюдателница. От този наблюдателен пункт можехме да видим много по-надалеч, до границите на Източна Германия, до Чешката република и до Полша, но като че ли някаква невидима ръка ни предпазваше от това, да бъдем само наблюдатели. Ние се събрахме тихичко в кръг, усещайки товара и дълбокото очакване, което постоянно растеше в нашите сърца. Нещо щеше да се случи...
Изведнъж всеки един от нас беше завладян от невероятен дух на ходатайство, в такава степен, каквато никога преди това не бяхме преживели. Докато се молихме, агонизирахме и стенехме под очевидното влияние на Святия Дух, изведнъж задуха силен вятър около кулата, където стояхме, като отнесе шапките и шаловете ни. Ние всички знаехме, че този свръхестествен феномен беше външно проявление на едно мощно движение, идващо от Божия Дух.
Ние призовахме Божиите ветрове на помазание и те бяха сред нас.
Усещахме, че те носят със себе си същото помазание, което някога Бог беше дал на Моравските молитвени войни от осемнадесети век!
Като един човек ние започнахме да стенем в дълбоко ходатайство. Знаехме какво се случваше. Бяхме пропътували десетки хиляди мили като екип, за да изпълним заповедта на Святия Дух, преживявайки невероятно снабдяване и водителство през целия път. Нашата мисия беше да търсим Бог за помазанието и Духа на молитва, които някога са почивали върху граф Николаус Людвиг фон Зинзендорф и
Моравското общество от вярващи. И точно както пророк Езекиил извика Божиите ветрове в Езекиил 37 глава, ние призовахме Божиите ветрове на помазание и те бяха сред нас. Усещахме, че тези ветрове носят със себе си същото помазание, което Бог беше дал на Моравските молитвени войни от XVIII век!...“
Моравското общество от вярващи. И точно както пророк Езекиил извика Божиите ветрове в Езекиил 37 глава, ние призовахме Божиите ветрове на помазание и те бяха сред нас. Усещахме, че тези ветрове носят със себе си същото помазание, което Бог беше дал на Моравските молитвени войни от XVIII век!...“