Константин Велики

КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ     

Константин Велики

Флавий Валерий Аврелий Константин
Роден 27 февруари 274 в Наисус /днешен Ниш, Сърбия)
Починал 22 май 337
Погребан в Константинопол

Историята на Константин Велики е свързана с реформите, които прави император Диоклециан.
Диоклециан, произхожда от бедно семейство,/според източници баща му е бил роб/.В армията се издига и войниците го обявяват за император през 284г.
Взимайки за пример от хиншаха на персите, прилага култ към личността на императора, наричан вече Доминус (господар).Въвежда за първи път сложен дворцов етикет, така,че достъпа до обожествявания император да е крайно ограничен,което издигало авторитета на владетеля и намалявало възможностите за атентат сещу него.
Диоклециан създал нова политическа система /тетрархия/,което било разделяне на властта между четирима владетели,като единството на империята било запазено. Той запазил за себе си източната част на империята, а западната дал на Максимиан. Те двамата осиновили способни военачалници-Галерий -за помощник на Диоклециан и Константин Хлор/бащата на Константин Велики/ -за помощник на Максимиан, които след време трябвало да ги наследят. Така управлението на империята било поделено между четирима владетеля. Всеки от тях имал своя столица, войска, администрация и помощници.

Констанций Хлор произхожда от заможно и знатно семейство на илирийци, вероятно от Ниш, служи като офицер и трибун в армията.
Новият цезар Констанций Хлор трябвало да се разведе с предишната си съпруга Елена, от която има син, бъдещия император Константин Велики, за да се ожени за Теодора, дъщеря на Максимиан. От нея той има много деца: Далмаций, Юлий Констанций, Ханибалиан, Констанция, Анастасия и Евтропия. Той трябва също да изпрати сина си Константин заложник при Галерий.
Като цезар, Констанций управлява западните земи - Галия, Германия и Реция. През 293 отблъсква нахлуването на британския узурпатор Караузий в северна Галия . В 296 Констанций нахлува в Британия, побеждава узурпатора Алект и отново присъединява провинцията към Римската империя.
По-голямата част от своето властване прекарва на острова, превръщайки Еборак (дн. Йорк) в седалище.
Летописците от времето са единодушни, че Галия не познавала по-благ и разумен владетел от Констанций. Учтив и скромен дотолкова, че на празници трябвало да взема сребърни съдове назаем от други, а според Евтропий: "галите го обичали и се радвали, че са се избавили както от престореното благоразумие на Диоклециан, така и от кръвожадното безрасъдство на Максимиан"
Той е толерантен към християните, част от които съставят неговото обкръжение. По време на гоненията в неговите земи, едиктите на Диоклециан практически не се изпълняват. Толкова различен от останалите тетрарси, Констанций е и най-независимия сред тях, благодарение на своята гъвкавост и дипломатичност.
Констанций I Хлор умира на 25 юли 306 г., след поход срещу скотите и пиктите, само година и три месеца откакто е обявен за август. Причините за смъртта му са неясни - болест или усложнение от рана. Малко преди това Константин е избягал при баща си и получава в наследство властта на провинциите си. Назрявала война между императорите която предстояло да доведе до края на тетрархията въведена от Диоклециан.
Елана
Флавия Юлия Елена
Майка на Константин Велики
Родена ок. 250
Починала ок. 330
Елена е наложница или съпруга на Констанций Хлор и майка на император Константин I. Според едни източници тя е била християнка, според други е приела вярата от Константин.
Около нея витаят много легенди. Твърди се, че тя е дъщеря на ханджия. Нейният син Константин преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на „Хеленополис“ в нейна чест, което довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град.
По традиция името ѝ се свързва с откриването на Светия Кръст.
Констанций Хлор се развежда с нея (292), за да се ожени за доведената дъщеря на Максимиан, Флавия Максимиана Теодора.
Евсевий описва детайлите около нейното поклонничество до Палестина и други източни провинции (но не и откриването на Светия Кръст).
На осемдесетгодишна възраст според някои източници Елена е поставена начело на мисия с цел събиране на християнски реликви от нейния син император Константин I, който наскоро обявява Рим за християнски град.
Елена пропътува повече от 144 мили от Рим до Йерусалим. Градът все още бива престрояван поради разрушаването му от Адриан, предишен император, който построява храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голгота.
Според легендата, Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на три различни кръста, включително Светия Кръст и гвоздеите от разпятието.
Твърди се, че за да използва чудодейната им сила в помощ на своя син, Елена поставила един от тях в шлема на Константин, а друг - в юздата на коня му.
Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327, за да се завърне в Рим.Някои от реликвите, които тя открива, са складирани в двореца ѝ в Рим, който по-късно е преправен в манастира Санта Кроче.
Елена умира в присъствието на своя син Константин, от когото /според Евсевий/е прела християнството .

Ранни години
Младият Константин получава отлично образование, започва да говори свободно гръцки език и се увлича по философията. След назначаването на баща му за единия от двамата цезари от тетрархията през 293 Константин служи в двора на Диоклециан в Никомедия.
През 305 и двамата августи, Диоклециан и Максимиан, абдикират и Констанций приема от Максимиан поста западен август. Въпреки че са налице двама легитимни синове на императори (Константин и Максенций, синът на Максимиан), и двамата са пренебрегнати при предаването на властта.

Вследствие на това Константин отива при баща си в Галия. Констанций обаче се разболява по време на експедицията срещу пиктите в Каледония и умира на 25 юли 306 г. в Еборакум (Йорк).
Военачалникът от алемански произход Хрок и войските, верни на Констанций, незабавно провъзгласяват Константин за август.
При тетрархията наследяването на властта от Константин е с несигурна легитимност. Докато Констанций като август е можел да създаде нов цезар, Константиновите (или по-точно тези на войските му) претенции към титлата август игнорират системата на наследяване, установена през 305 г. Поради това Константин иска от източния август Галерий да бъде признат за наследник на бащиния си трон. Галерий му дава титлата цезар, утвърждавайки властта на Константин над териториите на неговия баща .

Галерий
, е римски император, член на Тетрархията, основана от Диоклециан. Последният го осиновява и прави свой наследник и съ-император с ранг цезар на 1 март 293 г. Той се жени за дъщерята на Диоклециан - Валерия, и получава управлението на Балканите (без Тракия) и земите край Дунав.
По произход е дак, родителите му - селяни, избягали от варварските нашествия в Дакия, живеели в околностите на Сердика. Малко се знае за военната му кариера - освен това, че служи при Аврелиан и Проб. Качествата му на командир привличат вниманието на Диоклециан и той го избира за един от тетрарсите.
Първите действия на новия владетел не са много успешни. След победи в Египет през 294 г., следва разгром от персите пред Ктезифон в 295. Изпадналият в немилост цезар трябва да докладва на Диоклециан за поражението, бягайки няколко километра след колесницата му, облечен в парадната носия на император. Галерий обаче скоро възвръща благоволението на господаря си и през 298 г. командва успешно войските срещу персите в Армения, а през 299-305 г. ръководи войната с карпите и сарматите по Дунав.
Галерий е най-яростният противник на християнството, защото го смята за причина за упадъка в империята. Той е сочен за главен инициатор на гоненията, подети от Диоклециан, след издаването на едикта през 303 г. Самият Галерий го прилага в земите си с най-голяма суровост, но всъщност жена му Валерия и дъщеря ѝ Приска са тайни християнки. Древните историци, особено църковните, се изказват негативно за Галерий: груб, жесток, раздразнителен, той се отличава с едър ръст, жестове и глас, вдъхващи ужас, поради което не е учудващо, че дори тъстът му Диоклециан се страхува от него.

Владетел на Запада

Константиновият дял от империята включва Британия, Галия, германските провинции и Испания. Той стои начело на една от най-големите римски армии, разположена по дължината на важната Рейнска граница. Галия е един от най-богатите региони на империята, който обаче пострадва силно по време на Кризата на Третото столетие. Много райони са обезлюдени, а градовете — разрушени. По време на престоя си в Галия, от 306 до 316 г., Константин продължава усилията на баща си за подсигуряване на рейнската граница и възстановяване на Галските провинции. Главната му резиденция по това време е Трир.

Веднага след повишаването му в император, Константин изоставя Британската кампания на своя баща и се връща в Галия, за да потуши бунта на франките. Друга експедиция срещу франкските племена следва през 308 г. След победата си над франките той започва да строи мост над Рейн при Колония Агрипина, за да установи постоянно укрепление на десния бряг на реката.
Последната война на Константин на рейнската граница става през 313 г., след завръщането му от Италия, в която той отново е победител.
Основната цел на Константин е стабилност, която той се опитва да постигне чрез незабавни, често брутални, наказателни експедиции срещу бунтуващите се племена на тяхната страна на рейнската граница и избиване на много затворници при игрите на арената.
Стратегията се оказва успешна, като рейнската граница остава сравнително спокойна през останалата част на управлението му.

Максенций
е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия. През 293 Максенций бил сгоден с дъщерята на Галерий- Максимила и станал предопределен за наследник на баща си. Той обаче имал същия тежък и надменен характер като неговия, което станало причина да не бъде посочен от Максимиан за цезар. След съвместната абдикация на Диоклециан и Максимиан ,Максенций се заел със сенаторска кариера и се оттеглил да живее във вилата си в околностите на Рим. Максенций бил женен за дъщерята на Галерий от която имал един син, Валерий Ромул .
През 306 започнали вълнения в Рим. Причината била данъците наложени от Галерий за довършването на Баните на Диоклециан. Жителите на старата столица не били свикнали някой да ги задължава да плащат данъци. Освен това мнозина били недоволни от принизения статут на града и новата система на тетрархия .
Максенций успешно използвал настроенията в своя полза, обявил се срещу тетрарсите, приел титлата принцепс и обявил връщането на Римската империя в предишния ѝ облик (28 октомври 306).
Когато Галерий изпратил срещу бунтовниците Север II , Максенций помолил баща си Максимиан да се върне на власт и последният охотно се съгласил. Войниците на Север II,преди това служили на стария император, се присъединили към него и Максенций. Галерий не успял в инванзията си в Италия (лятото 307) и трябвало да се примири с новото положение.
Между бащата и сина владетели отново възникнала вражда, а през 308 Максенций принудил възрастния император отново да абдикира. Сега като единствен император в Италия той трябвало да се справя с много проблеми - опустошенията след нахлуването на Галерий, бунта на Луций Домиций Александър (308 - 310) в Африка, недоволството от тежките данъци които се принудил да въведе и накрая опитите на баща му да се върне на трона през 308 - 310.
За да спечели малко популярност сред народа Максенций се обявил за толерантност спрямо християнството, но не след дълго организирал нови гонения.
Баща му Максимиан избягал при Константин Велики в Галия където го сродил със себе си ,давайки му дъщеря си Фауста за жена. След неуспешен бунт за заграбване властта от Константин,Максимиан умрял през 310 при неясни обстоятелства/убит или принуден да се самоубие/.

В 311 г. година Галерий, последният владетел с достатъчно авторитет, заинтересован от продължаването на тетрархията, умира и системата бързо се разпада.
В последвалата борба за власт Константин се съюзява с Лициний, докато Максимин се обръща към Максенций, който все още официално е считан за узурпатор.

Константин I претендира за властта в Италия и Африка, обявявайки Максенций за узурпатор.
В началото на 312 г. Константин преминава Алпите със своята армия и напада Максенций.
Към това време, преди похода срещу Италия е видението на Константин, описано от Евсевий:
„Когато разбрал, че му е нужна помощ, по-силна от военните средства, Константин, потърсил Божия помощ. Считайки многобройната войска и въоръжението й за второстепенни средства, той признавал за непобедимо и несъкрушимо само Божието съдействие и започнал да призовава Бога, да Му се моли и да търси от него помощ. Царят получил в отговор чудно знамение от Бога. Сам царят с клетва ни уверяваше за това — „Веднъж около пладне, когато слънцето взе да клони към запад- казваше царят- аз със собствените си очи видях кръстен знак, образуван от светлина и намиращ се по-високо от слънцето и c надписа - c това побеждавай". Това зрелище ужасило и самия него, както и цялата войска, която го следвала, без да знае сама накъде, и продължавала да съзерцава явилото се чудо" Походът от Галия към стените на Рим бил осъществен под впечатлението от това видение.
Константин бързо завлядява Северна Италия с победи при Торино и Верона, след което тръгва към Рим. Там той побеждава Максенций в битката при Мулвийския мост, в резултата на което става западен август или владетел на цялата Западна Римска империя.
Максенций пада във водите и се удавя в река Тибър.

Преди битката Максенций се допитва до Сибилските книги .
Сибилските книги са пророчески книги, представляващи сбирка от оракулски предсказания, откупени от последния древноримски цар Тарквиний Горди от Сибила (оракула).
Сибила в древногръцката и староримската традиция е жена, която в екстатично състояние е способна да получи вдъхновение от божеството, на което служи, и да предаде неговата воля. Сибилите трябва да се отличават от пророците, тъй като за разлика от тях...