Йонги Чо

        

Йонги Чо
David Yonggi Cho
роден на 14 февруари 1936г

***
"Ако някой дойде при мен и ме попита :-“Чо, кое е най-важното в твоя живот? “-аз без всякакво колебание бих отговорил :-“Молитвата е най-важното нещо в моя живот!“
Наистина, Божието Слово е много важно, но ако аз не се моля , Божието Слово няма да оживее.
И това е причината ,поради която молитвата е моят приоритет номер едно в моя живот."

***

Йонги Чо е християнски проповедник от Корея.Старши пастор и основател на най-голямата църква в света-Църквата на Пълното Евангелие Йойдо. През 2007г. църквата наброява 830 000 човека.
В неделя имат 7 събрания и хората заемат местата си 2 часа по-рано, за да са сигурни ,че ще имат къде да седнат.

*****
Ранни години
Йонги Чо е роден на 14 февруари 1936г. в селището Улджугун, което сега е част от град Улсан.
Той е най-голмияj син, има още 4 сестри и 5 братя.

***
1954г.
По това време започва да посещава американска военна база,недалече от училище и там научава английски език и става преводач на командващите базата и на ръководителите на училището.

"Моят баща беше много прилежен и благочестив човек, който беше будистки проповедник в нашата област.
Когато избухва Корейският конфликт, който раздели нашата страна на две части и ние станахме твърде бедни и обезсърчени. Затова трябваше да напусна училище и да търся работа ,за да помагам на моето семейство финансово. Нашата единствена цел беше да оцелеем.
Един следобед, когато обучавах един ученик ми стана много лошо. Загубил съм съзнание и съм се сгромолясал на земята. Лекарите не трябваше много да диагностират, за да открият туберкулоза в последен стадии. Аз бях на 18 години."Вие имате още 3 или 4 месеца живот"-беше последното ,което ми каза лекарят, преди да ме изпрати вкъщи.
На физическо ниво , на 17 години боледувах от туберкулоза. И умирах от последен стадии на туберкулоза по времето на войната в Корея. От многото работа и лошата храна ние много страдахме .
Аз лежах и очаквах смъртта .След няколко дни в моя дом дойде една християнка , която ми донесе една Библия и тя започна да ми разказва за Исус Христос. За първи път чух за Исус именно от нея. Тя продължаваше да идва и да разказва за Исус, отваряше Библията и ми разказваше за Господа. За моя изненада в Библията открих много чудеса и за това сметнах че е безполезно да чета тази книга .В Будизмът аз откривах логика, по това време ми харесваше да изучавам Будизъм. Но Библията ми се струваше нелогична. В нея са описани толкова много чудеса като раждането на Божия Син ,ходенето на Исус по водата и чудото когато 5000 човека буха нахраните с две рибки и пет хляба и моят разум не можеше да приема учение от такъв род, но когато достигнах до отчаяние , така че бях изоставен от моя бог, от моя доктор ,от моята религия аз действително имах нужда от чудо , бях човек, стоящ пред смъртта и нямах никаква надежда за оздравяване. Но си мислих, че обратно, Библията говореше че аз имах надежда. Не е ли странно ,не ели така, четейки Библията аз разбирах че имам надежда . Мислех:- Ако този Бог може да върши чудеса то аз имам надежда . До този момент аз никога не бях ходил на църква ,не бях чул нито една проповед, но четейки Библията и слушайки свидетелствата на тази жена ,веднъж реших да приема Исус. Аз се поклоних пред Него и казах :
-Скъпи Исус, ако ти действително си Божи Син, влез в моето сърце и спаси моята душа и ме изцери. Ако Ти ме изцериш ще ти принеса много полза.
Аз казах:
-Аз съм само на 18 години и ако Ти ме изцелиш ще ти посветя остатъка от живота си и това ще ти принесе много полза .Аз се молех с много егоистична молитва, но в моята душа имаше мир и в този момент аз почувствах, че съм спасен.
Все още борещ се с болката, коленичих ниско , както беше направила моята млада приятелка, когато плачеше за мен. Тогава изрекох думи, които промениха живота ми:
"Мили Исусе, моля те, прости ми греховете. Аз не съм
достоен, не заслужавам да Ти принадлежа, но ако искаш, приеми ме. Аз ще се предам на Теб. Моля Те,спаси ме, изцели ме. Амин!"
Когато се молех не можех да сдържа сълзите си. Изведнъж се почувствах чист, като че ли някой ми беше направил вътрешна баня. Аз станах и виках:
"Алелуя, благодаря Ти, Господи!"
След това преживяване взимах моята Библия всяка сутрин при закуска. Времето до обяд беше за мен един празник. Имах чувството,че трябва да уча толкова много, тъй като Бог говореше директно на мен. Без някой да ми каже, аз знаех,че ще живея. След 6 месеца вече станах от леглото и вече нямах проблеми с изчезналата туберкулоза.
След това посетих мисионерската станция на пълното Евангелие в Бузан, която се ръководеше от мисионера Л.П .Ричард.
Не след дълго и моите родители ме последваха в християнския ми път.


Станал преводач на американският евангелист Кен Тизе.
*****
1956

През 1956 г. получил стипендия за Библейския колеж на Пълното Евангелие в Сеул.
Тук получил Духовно Кръщение.
Тук става съратникът с Чой Дже-Шил, която по-късно му става и тъща.
Дипломира се през 1958г.

"Аз станах пастор когато се учих в един неголям Библейски колеж в Сеул. Прекрасно разбирах, че за да служа на хората, които току що са преживяли страшната Корейска война, е необходимо да разполагам със свръх естествени възможности. Защото трябваше да окуражавам хората срещу проблемите им -нищета, болести и душевно опустошение на нещастните корейци.
Аз се молих за среща със Святия Дух, за Когото ни учиха в колежа. Молех Го да дойде и да ме изпълни със сила за служение на този измъчен и болен свят. Аз разбрах ,че моите проповеди няма да станат действително вдъхновяващи, до този момент, докато аз не успея да се издигна над своите собствени слабости. Затова аз постоянно се молех за изпълване със Святия Дух. И останалите студенти също се молеха за кръщение със Святия Дух. Ние се молихме по цели дни.
И ето, забелязах че живота на хората , които получаваха попросеното се изменяше из основи. Всъщност те още бяха бедни , но бяха препълнени с радост , мир и увереност в това ,че Бог ще им помогне. Виждайки тези промени в тях, аз твърдо реших да се моля до този момент докато не преживея среща със Святия Дух.
И това се случи.
Една вечер, по време на молитвата за изпълване със Святия Дух, изведнъж усетих Неговото присъствие.
Той бе заедно с мен. Това бе чудесно преживяване. Аз високо прославих Исус и Му се поклоних, повтаряйки отново и отново думите , колко е прекрасно да Го познавам и да Го обичам.
И нищо не видях, но чувства, че Святият Дух стой пред мен, готов да излее своите благословения върху мен. В този момент усетих как топла вълна докосна лицето им, езика и след това почувствах това докосване със всяка клетка от тялото си. Започнах да говоря нови непознати думи. Те по удивителен начин едновременно идваха в ума и на езика. И колкото повече говорех, толкова повече исках да говоря тези думи. Не знам колко дълго време съм останал в тази стая, покланящ се на Бог. От сърцето ми излизаха потоци от хваление на Исус на чужд език. Аз бях препълнен с радост и съзнанието за присъствието на неизвестна на мен по-рано Божия сила.
Кръщението със Святият Дух стана за мен първото в живота преживяване от такъв род. Всеки ден от тогава аз чувствах ,че постоянно живея в присъствието на Исус. На мен ми е трудно да обясня това чувство. Святият Дух вече ми помагаше да се моля, заменяйки моя корейски език с небесен, какъвто никога не съм изучавал. Аз знаех ,че моят дух се слива със Святия Дух, и за мен не бе трудно да се моля с часове. "

*****
1958г
Църква в Дае Йо Донг

Това е неговата първа църква. Първото Богослужение провежда в дома на бъдещата си тъща, с която били съработници .Единствените посетители били тя и трите й деца. Църквата бързо растяла и достигнала 50 човека. Те започнали да посещават домовете и активно да евангелизират и за три години църквата достигнала 400 човека.

"Когато започнах мисионерската си мисия през 1958 година, аз отидох в Дае Йо Донг (бедна област близо до Сеул). Разпънах една използвана армейска палатка, като прекарвах нощите в молитва. През студените зимни дни се покривах с всички одеяла, които имах и прекарвах часове в молитва, легнал близо до амвона. Скоро и други членове на моето малко паство започнаха да се присъединяват към мен за молитва. За кратко време повече от 50 човека се събраха да прекарват по цяла нощ с мен за молитва. Така започнах проповедническата си дейност."

В началото на служението си се чувствал много обезкуражен. Но от мисионерите получил книги на Оръл Робъртс, които го научили да променя мисленето си в посока на чудеса и победи.

"През 1958 година, когато започнах, аз се молех всеки ден в продължение на пет часа.
Всеки ден по пет часа! Сега се моля някъде от порядъка на три часа и малко отгоре. "

" След завършването на Библейския колеж почувствах , че съм длъжен да основа църква.
Святия Дух ми даде знание къде и как да започна това дело, аз чувствах Неговото водителство.
Купих употребявана армейска палатка и я разпънах в района , където живееха само най-бедните семейства. Не мога да кажа, че всичко вървеше гладко ,от тогава разбрах за цялата заинтересованост на Святия Дух в това да ми помогне за подобряване на служението ми.
Не осъзнавайки напълно какво точно правя, аз имах собствени планове за нова църква-палатка. Искаше ми се програмата на служението да бъде впечатляващо и много да идват да слушат, но съставянето на проповеди ми бе много трудно. Виждайки че проповедите не се получават, аз събрах всички проповеди на Билли Греим и Оръл Робъртс, толкова , колкото можех да намеря и се опитвах с тяхна помощ да съставя своя проповед. Скоро аз напълно се изхабих и разочаровах и имах такива мигове, когато исках просто всичко това да изоставя.
И тогава аз се върнах към молитвата и молех Святия Дух да ми помогне.
Да позволиш на Святия Дух да управлява живота ти не винаги е лесно."

"В началото на моята служба бях все още ерген, затова живеех в малка стая. През зимата увивах одеялата около себе си, защото нямах отопление.
Проповядвах нещо, което аз самият не бях получил от Бог. Питах се, ако Бог е толкова добър и има толкова неща, защо аз бях беден? Това е въпрос, който си задават и днес много хора в развиващите се страни. Аз реших, че се нуждая от три неща.
Тъй като нямах възможност да посещавам моите членове, трябваше ми велосипед. Поисках си и маса, тъй като нямах къде да поставя моята Библия и всички други книги. Като помолих за маса, се сетих, че ще ми трябва и стол. Тези три неща изглеждат дребни за нас днес. Но преди 25 години тези неща бяха много рядко срещани в нашата провинция. Обаче с вяра, аз помолих моя Отец за тях. Месец след месец аз повтарях тази молба пред Бога, чувствайки, че чрез непрекъснато повтаряне на едно и също нещо, накрая Той ще ме чуе и ще ми отговори. И така, след шест месеца аз се обезсърчих: „Господи, аз знам, че времето за Тебе е нищо, обаче наистина се нуждая от тези неща сега. Може би, за да ми отговориш, се изисква много повече време, но ако Ти чакаш твърде много, аз ще умра и няма да имам нужда от тях” - молех се отчаяно аз. Тогава чух глас в мен да проговаря: „Сине, Аз те чух още първия ден, в който ти се помоли, преди шест месеца.”
„Добре, защо не ми ги даде?” - попитах аз. „Ти Ме помоли за велосипед, нали? Какъв искаш да имаш? Има също и различни маси, направени от различен дървен материал. Каква маса искаш?”
Тези думи тази нощ промениха живота ми. Аз реших да помоля Бога за три специални неща: за велосипед, произведен в САЩ (по това време имаше японски, но американските бяха по-добри); помолих за маса, направена от филипински махагон; накрая помолих за стол, но не какъв да е стол, а с колелца, така че да мога да се движа с него из моята стая като „голяма клечка”.
За две седмици получих американски велосипед, използван кратко от сина на американски мисионер. Получих моята маса, направена от махагоново дърво от Филипините и стол, да си подхожда с масата. Разбира се, той имаше и малки колелца.
Забавното в тази история се случи, преди доставката от Бога да дойде. Една неделя аз проповядвах от посланието към Римляните 4:17 „Направих те Отец на много народи пред Бога, в Когото повярва, който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.”
По време на службата, аз се чух да казвам с голяма увереност: „Даден ми беше велосипед, маса и стол!”
Тогава продължих да описвам всеки предмет. Трима младежи, които сега са в служение, ме помолиха след службата: „Пасторе, можем ли да видим тези големи дарове, които Бог ти е дал?” Съвсем разбираемо, те бяха любопитни, защото всяко едно от тези неща се смятаха за необикновени в тази област. На път за вкъщи се притеснявах какво ще кажа на тези младежи, когато видят празната стая. Когато отворих вратата, ги видях да оглеждат малката, празна стая. „Пасторе - каза най-накрая един от тях, като изглеждаше много объркан, - къде са те?” „Точно тук!” - възкликнах аз, като посочих стомаха си.
„Къде?” - попитаха те. „Да, точно тук! - казах аз, като отново посочих стомаха си. - Нека да обясня, като задам въпрос - спокойно продължих, учуден на свободния си отговор. - Къде сте били вие, преди да се родите?” „В майчината си утроба” - отвърна накрая единият. „Правилно! Съществували ли сте, преди да сте се родили?” - попитах го, виждайки светлината, която започваше да озарява лицата им. „Да, естествено е да сме съществували в майчината си утроба.” „Но никой не е могъл да ви види” - усмихнах се аз, като накрая им казах в какво състояние се намирам. „Да, аз също съм бременен. Бременен съм с маса, стол и колело, което е произведено в Америка!” - гордо възкликнах, като видях, че видът на изненада се превръща в смях. „И така, пасторе, вие сте бременен!” - казаха те, смеейки се високо. Опитах се да ги предупредя, да не казват на никого за това, но за мъж, който е бременен, не може да се мълчи. Мълвата се разпространи из цялата област, че пасторът на местната църква е бременен. Жените ме гледаха и се усмихваха, когато минавах покрай тях. Малките деца си слагаха ръцете върху стомаха ми, за да усетят велосипеда. Обаче, когато Бог като по чудо ми осигури всяка една от нуждите, аз бях този, който се усмихваше.

"На първо място аз имах малко видение и
мечта - за 300 човека църква. Казах: “Господи, ако имам църква от триста души, няма да се оплаквам, докато косата ми не побелее.”
И капацитетът на моята мечта беше много малък. Не можех да си помисля да имам църква, по-голяма от триста човека. Триста човека беше моят максимален капацитет.
И аз живеех с това видение и мечта.
Беше толкова лесно обаче, за Святия Дух да доведе до осъществяване тези 300 човека! Той просто ги прибави към църквата. И скоро след това имахме вече 500 човека. Тогава казах: “Господи, какво да правя сега? Как да
продължа? Къде да отида?”
И Духът каза: “Повдигни очите си, повдигни главата си и виж. Можеш ли да видиш три хиляди човека? Можеш ли да ги
видиш? Можеш ли да помечтаеш за това?”
И аз просто се разтреперих: “Три хиляди?! Как бих могъл да се справя с три хиляди?!”...
"Това, което ти можеш да видиш, с това можеш да се справиш, но това, което не можеш да видиш, ти не можеш и да се справиш с него. И когато го видиш в сърцето си
- три хиляди човека, членове на църквата, тогава помоли Ме, и Аз ще го изпълня”, каза Господ.
И аз се молех ден след ден за три хиляди човека...
И скоро след това аз можех да видя три хиляди човека - членове; и можех да общувам със Святия Дух; и аз хвалех Господа и се молех; и имах ясно видение, че църквата ни ще бъде от три хиляди човека.
Скоро проповядвах все едно, че имам три хиляди човека публика. И скачах, виках и подскачах навсякъде, и християните ми казваха: “Пасторе, ти имаш само петстотин човека. Не викай твърде силно, защото ушите ни заболяха вече.”
Аз казах: “Не. Говоря на три хиляди човека!”

****
1960
През 1960 година започнах да се моля:"Боже, давай ми по 1000 всяка година" И до 1967г. ежегодно към моята църква се прибавяха към 1000 души

****
1961
Църква в Seodaemun

През 1961 г. църквата купила първата земя, за сграда.
През същата година Йонги Чо бил мобилизиран в армията и той оставил църквата на американския мисионер Джон Херстноа.
В армията бил ранен и му била направена 7 часова операция на стомаха и след 7 месеца в армията бил уволнен.
В следствие на тази операция в продължение на 40г.всяка година имал възпаление и трябвало да пази диета.
Едва след 40г. чрез молитва получил пълно изцеление.
След уволнението си от армията, въпреки лошото си здраве продължава пастирската си работа. Тогава изгражда сграда за 1500човека в Seodaemun.
Църквата е открита през 1961г.
През 1964г.нараства на 3000човека.

*****
1964

"Бог извиква в съществувание нещата, които все още не съществуват. Така че, аз надскачам времето и действам по Божието време и икономика. И Бог ми даде три хиляди човека в моето видение и мечта. Така че, аз живеех в този
свят с три хиляди човека. Говорех все едно, че имах църква от три хиляди човека. Мечтаех все едно, че имах три хиляди човека и се радвах все едно,
че имах три хиляди човека. Живеех все едно, че бях пастор на три хиляди човека. И през 1964 година аз имах църква от три хиляди човека!"
Но чрез тези принципи през 1964 година имах 3000 члена на църквата и бях толкова развълнуван! "

"През 1964 г. имах 3000 човека и тогава моята църва спря да расте.
И аз правех всичко, но всичко спря .
И веднъж след ранна сутрешна молитва, бе много студено и аз останах сам в църквата и се молих:"-О Господи помогни ми да пробия тази стена! Защо престана движението в църквата ми?"
Тогава аз заспах, дълбоко заспах и в съня си застанах пред Божието присъствие.
Бог каза:
-Сине мой ,защо си тук?
Казах :
-О Господи !Дай ми съживление .Аз имам 3 000 човека, а презвитерианската църква 6000. Аз трябва да имам повече от 6000, защото те нямат Святия Дух , а ние имаме преживявания, кръщения със Святия Дух, дай ми повече от 6 000 човека.
Тогава Гласът каза:
-Отговаряй на моите въпроси! Представи си, че ако израилтяните бяха тръгнали да хващат пъдпъдъци с голи ръце в пустинята ,колко мислиш биха хванали?
Аз казах:
-Сигурно много малко ,а и много хора биха получили слънчев удар.
Гласът каза:
-А когато Аз изпратих своя вятър, колко пъдпъдъка хванаха?
-О, тогава те падаха като прах.
И Бог каза
-Ти бягаш по целия град да ловиш души, дори си стигнал до смърт от умора, но ти не търсиш Святия Дух. Ако вятърът на Святия Дух повее грешниците като пъдпъдъците в пустинята ще падат в твоята църква.
Аз се засмях :
-Татко, аз имам всичко от Святия Дух .Аз съм новороден, аз съм кръстен и аз съм изпълнен със Святия Дух ,говоря на чужди езици. Какво още мога да имам от Святия Дух?
Тогава Гласът прозвуча като гръм:
-Ето къде ти е проблемът!Святият Дух не е нещо, което да използваш! Святият Дух е личност! Ти го пренебрегваш, и не Го уважаваш!Ти Го възприемаш само като опит и преживяване !
Когато се събудих бях потен. В главата ми дойде 2 Коринтяни 13 глава 14 стих :"Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас."
И Гласът каза:
-Имаш нужда от Святия Дух.
Тогава си казах:" Какво е общение?-Общението е партньорство."
И казах:
- Скъпи Святи Дух, прости ми греха. Аз се отнасях към Теб като към вещ, не те приемах като личност. Аз не Те приветствах ежедневно в живота си, аз Те огорчавах. Ако така огорчавах жена си, то тя отдавна би си отишла. Но сега ,от днес аз Те приветствам, признавам, покланям Ти се и Ти благодаря.
И от този ден, всеки ден ,говора на Святия Дух-Скъпи Святи Дух ,аз те признавам, аз Те приветствам, аз те уважавам,аз Те обожавам.
Така когато проповядвам в неделя говоря -"Скъпи Святи Дух – Да вървим, да вървим."
Аз живях със Святия Дух през всичките тези години. Аз живея със Святия Дух и Святия Дух проявяваше своята слава в моя живот.
Когато започнах да общувам със Святия Дух внезапно бариерата бе разрушена ,църквата започна да расте- 5 000, 10 000, 50 000, 100 000, 200 000, 300 000,половин милион, сега 750 000. И мисля, че можем да пораснем повече ,ако имахме повече място. Но ние нямаме повече място. Ние имаме църкви- спътници, както ги наричаме. Където ние предаваме, чрез сателит , нашите събрания в нови сгради и всички тези църкви- спътници са пълни с хора .Грешниците започнаха да падат като прах в нашия стан. Ако църквата в днешно време разпознае Святия Дух като личност, служителите щяха да общуват дълбоко със Святия Дух, тогава светът би бил променен. "`

"И аз си казах, че “великият Чо” трябва да се грижи за всяко нещо. И си казах: “Господ ме използва.
Аз съм велик. Трябва да ръководя всички ранни събрания в 4:30. Трябва да ръководя всички петъчни събрания и трябва да се занимавам с всички тези съвети, да съветвам хората.”
Особено в една неделя, кръщавах триста човека и един от мисионерите дойде и ми каза:
“Чо, ти изглеждаш ужасно изморен. Нека ти помогна.”
Но в сърцето си казах: “Ти пък кой си?! Аз съм “великият Чо”! Бог ме използва. Бог благославя хората чрез мен. Я се виж ти кой си!”
И аз му казах: “Не, не, не. Добре съм. Всичко е наред.”
Но той каза: “Изглеждаш ужасно. Изглеждаш изморен,
изтощен.”
Но аз: “Не, не, добре съм.”
Така че, кръстих триста човека в един ден. И хората накрая вече буквално се опитваха да не се удавят под водата. Аз се опитвах да ги избутам нагоре. Беше ужасно трудно.
И от тази вечер започнахме евангелизаторски събрания.
Един американец евангелизатор дойде, той водеше събранията.
Моите помощници дойдоха и казаха: “Пасторе, тази вечер трябва да помолиш твоя помощник да превежда от английски.”
И аз им казах: “Кой пък си ти, бе?!
Великият Чо трябва да превежда, така че тези хора да бъдат благословени чрез мен.”
Бях много арогантен тогава, бях много горд.
И така, този прекрасен евангелизатор беше много освободен и просто скачаше навсякъде, из цялото място. Скачаше и викаше, а аз бях толкова изтощен, но
се опитвах да го следвам по цялото място, по цялото място. Накрая не можах да издържа. Сърцето ми просто не можа да издържи. В един момент то прескочи и спря да изпомпва кръвта.
И тогава паднах.
И преди да изгубя съзнание, казах на Бог:
“Господи, защо ме наказваш публично?!”
И те ме отнесоха в Спешно отделение, в болницата, и докторите буквално се опитаха да направят всичко възможно, за да ме съживят. И когато дойдох в
съзнание, лежах прострян в болницата.
И аз казах в сърцето си:
“О, не, великият Чо не трябва да остава в
болницата, трябва да стане. Ти се молиш за изцеление за всички хора, а сега ти си болен, и си проснат на това легло в болницата! Как не те е срам?! Трябва да изляза от тази болница. Добре съм! Здрав съм!”
Но сърцето ми едва успяваше да изпомпя кръвта. Едва дишах. Но аз се насилих да стана, и излязох от болницата, и се обадих по телефона.
По онова време бях все още ерген, не бях женен. И имах чувството, че леглото ми бързо пропада надолу, и надолу, и надолу, и ще падне в ада.
И аз се молех: “Господи! Господи, помогни ми! Помогни ми! Помогни ми!”
Но нищо не се случи. Чувствах се все едно, че умирам. Обаче дойде неделята и бях ужасно крехък.
Въпреки това казах на дяконите:
“Елате и ме занесете в църквата!”
Трябваше да водя седем служби през този ден, в неделя. “Закарайте ме в църквата, на платформата.”
И те ме закараха на платформата. И аз говорих десет минути и паднах на земята. И те ме изнесоха и ми казаха: “Не! Не отивай на втората служба.”
И аз казах:
“Не, великият Чо трябва да го направи.”
И на втората служба те ме занесоха на платформата и след пет минути аз паднах.
“Ти не си великият Чо...”
Наистина великият Чо имаше голяма трудност да умре тогава. Моето его беше много силно. Накрая аз просто не можех да се изправя на платформата. Един
водещ специалист по сърдечни болести дойде и каза: “Твоето сърце е толкова зле, че ти не можеш да продължиш да служиш. Ако искаш да продължиш в
служение, ти ще умреш много скоро.” И той каза: “Почивай си няколко години и се откажи от служението! Просто си намери по-лесна работа. Започни да се занимаваш със земеделие - с отглеждане на зеленчуци например.”
И аз казах:
“Господи, това не е от Тебе! Това е от дявола, нали?! Аз имам призив от Тебе! А и аз нищо не разбирам от земеделие. Аз знам как да проповядвам, но нищо не знам за земеделието. Проповядването е всичко за
мен! Трябва да остана за проповядването!”
Бях толкова болен! Не можех да
се изправя. И казах:
“Господи, колко време ще бъда болен така?!”
И Той каза:
“Десет години.”
Десет години?! О-о! Сърцето ми беше разбито. Плачех.
Бях горд.
“Господи, аз... Моля Те да ми простиш. Аз искам да се смиря.
Моля Те, помогни ми!”
Тогава Духът на Господа ми каза да прочета Деяния на апостолите.
И Духът ми каза: “Ти се опита да водиш служението сам-самичък. Ти си великият Чо, но Аз искам да станеш сега много, много съкрушен - прах, пръст и пепел.
Искам да водиш хората, но да ги освободиш, да не ги караш да бъдат само на пейката. Ти не им позволяваш те да растат.”
И аз Му казах:
“Не разбирам какво искаш да кажеш. Те са овцете, аз съм пасторът! Аз трябва да ги храня.”
Но Бог каза:
“Не. Не разбираш ли, че в тази ситуация, ако ти не
разбереш, никога няма да станеш от леглото.”

В следствие на това,изучавайки Новия Завет и под Божието водителство Йонги Чо достига до идеята за Домашните църкви.

*****
1965
На 1 март 1965г. се жени за една от дъщерите на Чой Дже-Шил -Ким Сунг Ху .
Двамата имат трима сина.


"След това, във времето на тази ужасна болест постоянно чувствах немощ в тялото си. Имах световъртеж, силно отделяна на пот и сърцебиене ,имах физически проблеми. Така всеки ден стоейки пред Кръста и пред Исус Христос имах нужда от промяна на ума. Това ми напомняше ,че в раните на Исус съм изцелен и очистен. И без преобразяване на ума не мога да се противопоставя на болестите и немощта.
Всека сутрин аз обновявах своя разум и с увереност казвах :
-Ние сме изцелени преди 2000 години. Различните симптоми на немощ и болест са лъжи на дявола. Лъжа на дявола!В раните на Исус Христос аз съм изцелен. Аз живея по нови жизнени принципи, аз не по старите. Аз съм изцерен.
Аз повтарях това всеки ден в продължение на всичките години на своето служение .
Така аз се сражавах.
В началото на своето служение бях толкова слаб,че с последни сили казвах на жена си:
- Днес аз ще умра и ти продължи това служение.
Бях слаб и немощен, но всяка сутрин обновявах своя разум казвайки:
- Дейвид, ти си изцелен в раните на Исус. Небето и земята ще преминат, но Божието слово не !Така пише в Библията.
Не вашите чувства, не вашето физическо състояние имат значение, защото в Неговите рани сме изцерени, защото Той взе всички немощи и понесе всяка наша болест и сега вие сте здрав човек. Сега вие сте силни ,крепки всеки ден можете да се съпротивите на всяко предизвикателство .Чрез Кръвта на Исус Христос и чрез обновяването на своя ум мога да бъда силен и здрав и за всичките години на служение мога да направя много за Божието Царство .
Аз обновявам ума си защото моят ум непрекъснато се опитва да се върне в старите жизнени принципи ,непрекъснато иска да каже :“Аз съм беден аз съм никой.“
Защото по времето на войната в Корея ние бяхме много бедни и когато започвах служение едва свързвах двата края. Това силно влияеше на моя разум. Бях негативно настроен , имах проблеми със сърцето и имах пораженско мислене. Затова трябваше да се съпротивлявам на подобно мислене. И бях длъжен да говоря на себе си :
-Дейвид, ти си изкупен от проклятие, на теб принадлежи благословението на Авраам, ти си благословен човек, ти си богат човек.
Аз винаги се противопоставям на старите жизнени принципи в своето мислене. Искам да приема новите жизнени принципи.
И всеки ден и всяка минута аз си говоря:
- Дайвид, на теб е Благословението на Авраам, ти си богат човек,ти си много богат човек, да,да аз съм много богат .
И сега аз дори не мога да повярвам, че мога да бъда беден ."

"След нашата сватба имаше време, когато моята жена бе много нещастна. Аз бях зает със евангелизационни събрания за доста седмици и се връщах в събота само за това да си почина и да се приготвя за неделната проповед в своята църква. Носех в къщи изцапаните дрехи и взимах чисти за следващата седмица. Всеки път когато моята жена се опитваше да сподели с мен нещо или да сподели какво е станало през тази седмица,аз се извинявах и казвах, че имам работа, или трябва да се моля,или трябва да правя нещо друго. Аз нямах време да поседя и поговоря с нея, както правех това по-рано, когато ние само се срещахме.
„В края на краищата-хладнокръвно отговорих аз-Бог ме е призовал да проповядвам и аз съм много зает с приготвянето на проповедите. Ти имаш дете, което да ти прави компания, и дом, за който да се грижиш. Какво още искаш?“
Веднъж моята тъща ни дойде на гости. Тя каза ,че иска да си поговори с мен. В онези дни подобни думи винаги предизвикваха в мен опасения, защото значеха, че аз правя нещо неправилно.
„Обичаш ли жена си“?-попита тя.
„Да , разбира се.“-отговорих аз.
„Тогава ти трябва да и отделиш време, така както на твоето служение. Тя не е вещ. Тя е човек. Тя е щастлива, когато ти осъзнаеш това, разговаряш с нея, но се чувства самотна и изоставена, когато ти не правиш това.“
Този ден ми бе преподаден велик урок по любов. Аз се научих да изразявам любовта си към жена си. Аз намирах време, за да поговоря с нея за дома и за детето. Ние съставяхме план за понеделниците. На вечеря ние обсъждахме тези планове. Усмивката се върна на нейното лице. В нашия първи понеделник сутрин ние отидохме да се разходим в парка, а после отидохме на кафе. Нашата почивка планирахме според нейните желания и аз давах всичка, така че тя да бъде щастлива. Семейният ми живот се промени. Тя отново бе огряна от щастие и радост,което правеше и мен щастлив и аз можех със леко сърце да отивам на евангелизации .
От този случай аз извлякох безценен урок.
Моята представа за Святия Дух се промени. Той също е личност, Който има нужда от общуване!И Той се огорчава ако няма общение. Вместо това набързо да се помоля и после бързичко да бягам в църквата , аз започнах да отделям време за това, да бъда в присъствието на Святия Дух и да Му дам възможност да говори с мен.
От този момент , откакто Той ми даде сегашното служение и желаейки да ме посещава и да ме наставлява на правилния път, за да върша достойно служението ,аз с радост прекарвам време с Него. Говоря с Него, както приятел говори с приятел,както мъж говори с жена си,-говоря, слушам и запомням. "

През същата 1965г. започват домашните църкви. Той разделя Сеул на 20 зони и започва да обучава лидери за всяка зона. Всеки лдер е трябвало да обучава помощник и когато зоналната църква много нарасне се разделя.

ДОМАШНИТЕ ЦЪРКВИ

"И аз започнах да изучавам Библията и разбрах, че има разлики в Библията - неща, които не разбирах преди. Особено в Деяния втора глава, където е писано в четиридесет и кой стих, че те постоянстваха в единодушие в Храма и в разчупването на хляба от дом на дом, и те се хранеха с простота на сърцето си и с радост, и хвалеха Господа всеки ден. И Господ прибавяше към
църквата онези, които се спасяваха.
И аз казах:
“Отче, те имаха два вида служение - в храма и в дома. Какво означава това?!”
И Святият Дух ми показа. И аз тогава започнах да
получавам откровения от Господа. Имаше дванадесет апостола, седем дякона, имаше три хиляди човека, след това пет хиляди човека, след което десетки хиляди евреи, които станаха християни. И те нямаха определена сграда за църква. Те се срещаха в храма, но тук виждаме, че те не само имаха храмова служба, но имаха и служби от дом на дом. Кой водеше тези служби в домовете?! Имаше само седем дякона. Трябва да е имало и други лидери,
които да си отворят домовете и да се събират заедно от дом на дом, и да поучават, и разчупват хляба, и да водят целия дом към Исус. Как е била тази домашна група?
И аз си казах:
“А-а, това е много опасна работа! Кои хора могат да водят
домашните групи, домашните църкви?”
И аз си казах: “Това е много опасно!”
Но колкото повече четях Писанието, разбирах, че в ранните дни те имаха домашни групи, домашна църква. Те се събираха. Лидия например водеше църквата, домашната група. И когато четем Писанието, много жени водеха
домашните църкви. Прискила и Акила - ето те...
Когато прочетох това, си помислих... В Ориента ние никога не наричаме жените на първо място, преди мъжете. Ние не казваме първо името на жената преди това на мъжа. Библията обаче, не казва Акила и Прискила. Казва се
Прискила и Акила, и те имаха домашна църква. Святият Дух беше написал първо Прискила, защото Прискила беше пасторът. Прискила е била! И аз си казах:
“Как не Те е срам, Святи Дух?!”
И аз казах:
“Трябва да бъде написано Акила и Прискила, а не обратното!”
Имах ужасни страдания в сърцето си, защото казах:
“Това нещо не може да бъде така! Аз не мога да изкарам нормално служението си.”
Но Святият Дух започна да ми показва служението в домашни групи - домашните църкви.
Това беше през 1964 година. Нищо не знаех за домашните групи. Познавах само храмовото служение, но не и домашните групи.
И аз казах:
“Отче, трябва ли да имам такова служение?! Аз ли съм този човек, Господи?! Ти искаш да ме накараш да го направя?! Ако Ти го искаш, аз ще го направя.”
И Той каза:
“Добре, направи го!”
И аз казах:
“Господи, какво ще стане, ако не Ти се покоря?”
И Той каза:
“Ако не се подчиниш, десет години ще бъдеш на легло.”
И аз казах:
“Добре.”
И отидох при църквата и казах:
“Ще променя начина на служение. До сега аз ръководех всичко, но сега искам вие да ми помагате, сътрудници, и аз ще започна домашни групи. Искам да разделя църквата и на
домашни групи, на домашни църкви. И всяка домашна група трябва да бъде между 20 и 30, максимум 50 човека. И ще има Библейско изучаване. Ще четете Библията и ще се молите. И ще имате ходатайствена молитва. И променяме
цялата система. Цялата църква сега ще започне да се гради върху служението по домовете, а в неделите ще идвате за храмово служение в църквата. Но освен в неделя, през останалото време вие ще бъдете на домашни групи.”
И те казаха:
“И-и... Ах! Това писано ли е в Библията?!”
И аз казах:
“Да.
Писано е в Библията.”
И аз им го обясних. Тогава казаха: ,
“Защо трябва да го правим? Защо другите църкви не го правят?!”
И аз казах:
“Ами, защото са глупави и не знаят, но Святият Дух ме избра, за да открие тази истина.”
Така че, ние се събрахме заедно с дяконите и аз им казах: “От днес нататък аз ви определям като лидери на домашните църкви. Така че, отворете домовете си, за да се събирате с тези християни, които са близо до вас.”
И дяконите просто ме погледнаха. Те като цяло се съгласиха със служението ми, но не желаеха да водят групите. И също така ми казаха:
“Ти си призован да бъдеш пастор. И ти получаваш заплата. И ако ти не можеш да си вършиш работата, защо не си вземеш дълга ваканция?”
В Корея това означава:
“Защо не си подадеш оставката?”
Това е един прекрасен начин да ти кажат истината
лице в лице.
И аз казах:
“Вие няма ли да ми помагате?! Пасторът ви умира от тази ужасна болест, от изтощение.”
И те казаха:
“Не, не. Ние си искаме свободното време. Ние също се уморяваме, когато ходим на работа и искаме да се
приберем вкъщи и да си почиваме. Да бъдем със семействата си и да си почиваме. Така че, твоята работа е това, а не нашата. Ти трябва да го свършиш това.”
И аз се прибрах вкъщи и казах:
“Господи, Ти ме помоли да направя това нещо, но тези дякони... Я ги виж! Чуй какви ги приказват. Те не желаят да
ми помагат. Аз просто съм на мнението да се откажа.”
И Той каза:
“Ти опита само с половината част от света. Защо не се пробваш с жените?”
И аз казах:
“Но..., Отче?! Това не е Америка!!!”
В продължение на пет хиляди години в Корея жените не са имали право на глас. Те са били покорни на мъжете си. И
те са били покорни на волята на мъжа и не са водили никакви групи. И ако направя такова нещо в църквата, те ще ме убият!
Бях толкова уплашен, но Духът ми каза:
“Аз не се страхувам да използвам жените, ти защо се страхуваш да ги използваш? По-велик ли си от Мен?!”
И аз казах:
“Да, Ти си по-велик от мен, наистина. И Ти обичаш жените, така ли?!”
И Духът ми каза:
“Да. Опитай с жените!”
И аз се върнах в църквата и събрах жените. Само жените. И им обясних ситуацията. И казах:
“Ще бъдете
ли лидери на домашните групи?”
И повечето от жените започнаха да плачат и казаха: “Пасторе, ние ще направим всичко, което ти искаш от нас.” Те бяха различни от мъжете.
Мъжете бяха мързеливи. И аз казах:
“Добре. От днес нататък аз разделям
църквата според бройките. И аз разделям църквата на групи от по между пет и десет семейства, които да се събират заедно.”
И определих жени да бъдат водачи, но дяконите, какво да ви кажа? Те просто се подпалиха. Бяха ужасно ядосани. Казаха: “Пасторе, ти ще засрамиш църквата и ще разрушиш църквата ни. Цялото общество ще се надигне и ще те
атакува.”
И аз казах:
“Нека да ме атакуват. Святият Дух ми каза да не се
страхувам от жените. Така че, аз ще използвам жените.”
Знаете ли, аз нямах никакъв опит. Бях първият, който използва този принцип. Не бях специалист. Нямаше с кого да се консултирам. И аз казах:
“Много съм слаб. Не мога да продължа събранията си. Не мога да ви посещавам. Не мога да идвам да ви съветвам. Просто ще проповядвам много кратки неделни проповеди. Ще ви оставя да имате домашни групи през
седмицата.”
Тогава жените започнаха да водят домашните групи и всичко просто тръгна.
Но също така и се обърка... Много от жените не бяха обучени да проповядват и една жена казала, че Бог има три глави. Тя се опитвала да обясни Триединството и казала, че Бог има едно тяло с три глави. Тя направила Бог
да изглежда като чудовище. И всички членове на групата й протестирали аза ли:
“Това твоята теология ли е?
А други жени се опитали да положат ръце на мъже и мъжете се нахвърлили срещу тях. Някои си изпатили жестоко, а някои дори били бити от мъжете си.
И жените дойдоха, и плачеха, и казаха:
“Пасторе, ние сме в ужасна ситуация.”
Така че, аз се молих и казах:
“Господи, какво да правя?”
И Господ каза:
“Всичко идва от хаоса. Виждаш ли, целият свят изглеждаше в хаос, и Аз просто казах една дума, и дойде редът.”
И казах:
“Господи, кажи думата! Аз съм в хаос. Ти изговори думата, Господи, и направи ред!”
И Той каза:
“Ти ще имаш прекрасна система за домашни групи.”
И аз започнах да обучавам лидерите, и им казах:
“Елате тук! В сряда ще ви поучавам на уроци. Тогава
вие ще проповядвате моето послание. Не проповядвайте собствени послания, а моите послания. Твърде сте невежи по отношение на теологията. Много е опасно. И така, вие ще бъдете моите посланици. Просто проповядвайте моята
проповед.”
И аз си правех уроци, и им ги раздавах, и те бяха много
щастливи. И тогава, мъжете се противопоставиха. Те не желаеха да участват в това събрание. И аз им казах:
“Мъже, вие тогава стойте настрани. Жени,
вие се събирайте заедно.”
И домашните групи започнаха да процъфтяват. Давах уроци на жените, те проповядваха и се молеха заедно. И клетките започнаха да растат.
Но имаше много проблеми, които се появиха.
Те бяха толкова въодушевени, че домашните групи продължаваха три, четири, пет часа и жените забравяха за домашните си задължения. И мъжете започнаха
да протестират. Така че, аз казах:
“От сега нататък ще се събирате само за
един час и край. След един час се разпускате!”
И скоро станаха ужасни проблеми, понеже те се събираха и се състезаваха. Имаше лидери, които донасяха печени пилета и те черпеха гостите с вкусна храна, а бедните хора нямаха нищо, с което да почерпят. Така че, бедните се чувстваха много пренебрегнати и дойдоха да се оплакват. И аз казах:
“Повече никакви черпения по време на домашните групи! Само чаша кафе или чай и малка бисквитка, и край. Нищо повече! Не правете пиршества по време на домашните
групи!”
Тогав дойде най-ужасният проблем. На домашните групи започнаха да си дават назаем пари, единодушно. Някои от лидерите даваха пари и другите вземаха пари назаем, след което те отиваха в друг град. Бягаха. По този
начин много хора изгубиха пари. Идваха при мен и плачеха.
Така че, аз казах:
“Повече няма да давате пари назаем и няма да вземате
пари назаем! Не давайте пари назаем и не получавайте, не вземайте пари! Ако видя това нещо, ще те изхвърля от църква.”
Тогава това служение започна да расте от пет семейства до десет, до петнадесет, до двадесет семейства заедно. И домовете станаха много малки и не можеха да се събират. Така че, аз казах:
“О-о! Леле! Трябва да ви огранича между пет и десет семейства.”
Когато се опитах да ги разделя, нямаше лидери, които да започнат новите групи. Така че, аз се опитах да събера и да обучавам нови водачи, и нови водачи, но тези християни се събираха заедно и имаха такова прекрасно общение, че
не искаха да си разделят групите. Те казаха:
“Искаме да бъдем всички заедно.”
Но аз настоях да имат от пет до десет семейства, и когато ставаха повече, ги разделях, и обучавахме нов лидер. По този начин клетките започнаха да се умножават.
Тогава дойде друга трудност. Корея е малка държава и ние не можем да наемаме големи сгради. Нашите сгради са с много етажи и хората са просто наблъскани в апартаменти. И когато влезеш в апартамента си, никой не може да ти дойде на гости, защото долу има охрана и те не пускат никой да влиза в дома. Никой, освен наемателите и собствениците на апартаментите. И когато започнаха да се събират в такива сгради, не можехме да имаме повече
домашни групи. Ние се опитвахме да намерим начин, да влезем в тези сгради. И един лидер,
тя ми каза:
“Пасторе, аз намерих начин! Аз направих асансьора да бъде
домашна група всяка събота. Просто заставам в асансьора и - нагоре, надолу, нагоре, надолу. Давам визитна картичка на хората, които се движат в асансьора и ги каня. И когато те донесат бебето си, аз им помагам - да изкарат бебето от асансьора с количката. Ако някоя жена дойде с покупки,
аз им нося покупките и им говоря за Исус, и им свидетелствам. И им се обаждам по телефона, и им казвам: “Хей, имаме прекрасно християнско общение. Имаме кафе и чай. Елате вкъщи.” Ние се запознаваме чрез асансьора
и те започват да идват вкъщи.”
И така, тя започна да основава групи от апартамент на апартамент чрез това общение в асансьора. И аз казах: “Слава на Господа! Ето я идеята!”
И започнах да обучавам лидерите, които да се движат по апартаментите и да обръщат асансьорите в малки храмове.
Нашите лидери отиваха в най-високите сгради и стояха в продължение на часове в асансьорите - нагоре, надолу; нагоре, надолу - и се запознаваха с хората, и създаваха приятелства. Наистина асансьорът стана един малък
храм. Лидерите започнаха да основават домашни групи от апартамент на апартамент в тези високи сгради. Така вече имахме домашни групи в тези сгради.
Тогава дойде нов проблем, защото имаше банкери, и те ми казаха:
“Ние сме много добре образовани и не желаем да се смесваме с месарите и със зарзаватчиите. Имаме различен език. Какво ще правим сега? Ние не желаем да се събираме с обикновеното простолюдие. Искаме да имаме общо събрание на банкерите. Ние говорим на различен език.”
И аз бях в ужасен проблем. Молих се пред Бога и Господ каза:
“Добре. Няма проблем. Имаме различни хора в света.”
Както доктор Северстън каза: различни хора - една кожа, но
с различен цвят на кожата. Ние всички носим дрехи, но всички дрехи са различни, с различни цветове. Така че, имаме различни видове общества.
И аз казах:
“Да, Господи. Схванах идеята.”
Сега ще имаме хомогенна система и после ще имаме хетерогенна система. Обикновено имаме хомогенна и я правим хетерогенна.
Така вече започнахме да се събираме на различни групи. Те искаха да се събират заедно.
“Банкерите ще имат отделна домашна група. Вие,
професорите, ще се събирате отделно, като професори. Вие, които се занимавате с развлекателен бизнес, ще се занимавате отделно.”
Така че, ние имахме вече различни клетъчни системи - с банкери, професори, учители. Толкова много различни домашни групи, които се разпространиха навсякъде. Имаше колежани, студенти от университета. Тогава се събираха
военните, и военните обсъждаха заедно. Банкерите се събираха заедно и обядваха заедно. И отново, вече имаше събрания за адвокати. И от една от адвокатските домашни групи си наеха цяла зала в училището, за да имат обща
служба. Толкова много адвокати бяха призовани към Исус чрез тези адвокати, които бяха повярвали преди това!
И въпреки това имах ужасни трудности. Идвах в неделя сутрин на служба и проповядвах кратка проповед - за 10-15 минути, и въпреки това църквата растеше. И аз въобще не осъзнавах колко расте църквата. Бях ужасно болен.
Трябваше да се държа за амвона и да се опитвам да не падна. И се потях от горе до долу. Това е причината, поради която не можех да се концентрирам
върху растежа на църквата. Особено се страхувах да водя сватбени церемонии. Просто преди да приключа със заклеването, можех да припадна и за пет минути ги оженвах, на бърза ръка. Това е рекорд за сватбените
церемонии. Пет минути и приключвах!
Тогава, като отивах на погребалните церемонии, преди да вкарат ковчега вътре, бях готов да падна вътре в дупката. Какво ужасно страдание! О, Господи! О, Господи, аз съм сам. Но през 1964 година - това започна
тогава, а през 1974, след десет години, без да знам как работи клетъчната ситема на църквата, моята църква нарасна от три хиляди до осемнадесет хиляди члена. Тя просто процъфтяваше и всички бяхме толкова развълнувани! И аз не знаех, че църквата ми расте толкова много. Така че, ние излязохме от старата сграда и отидохме в нова сграда. И тогава клетъчната система
продължи да расте.
Ние развивахме клетъчната система - водачи, колежи - колеж за водачи. И тя просто експлодира. И след десет години аз бях изцелен. И започнах да пътувам по цяла Европа.
Аз съм делегирал цялото служение на моите помощници. Аз съм делегирал служението ми на домашните водачи. Делегирал съм служението си на моите
помощник-пастори. Така че, аз отивам в офиса си във вторник, всеки вторник, подписвам няколко документа. Просто отивам от време на време, за да не си изгубя работата. Казвам ви сериозно. Всяка сряда, четвъртък и петък аз съм свободен. Не правя нищо. Отивам да играя голф. Защото, когато вие се намесвате в
работата на вашите помощници, те не могат да работят. Така че, просто издавайте заповеди...
Знаете ли, генералът не отива пред войниците, за да стреля вместо тях. Не. ой стои в малка стаичка. Той стои над картата. Гледа я, разучава я и издава заповеди. Само редниците стрелят. Ти си генерал. Останалите са
редници. Ако отидеш да стреляш с пушката, ще се провалиш в служението си.
Ти трябва да стоиш в офиса си, да пиеш кафе, да разглеждаш картата и да даваш насоки на помощниците си.
"
*****
През 1968 г. църктата достига 8 000 човека.През неделята имат 3 служби.
Тогава закопуват земя на остов Yeouido за по-голяма църква.

*****
1967
Списание "Вяра" също започна през 1967 година.
С Библейски поучения, свидетелства и евангелизаторски съобщения, това месечно списание скоро се разпространява далеч извън Сеул.

***


1969

ЦЪРКВАТА В ЙОИДО


"Когато Господ говори на сърцето ми в 1969г. и ми каза да съградя църква с 10 000 места за сядане, аз много се изплаших. Почувствах се като Филип. Разговарях със старейшенското тяло на църквата. Всички мислеха като Филип и ми казаха,че това е невъзможно. След като се посъветвах и с моите 500 дякони, констатирах абсолютно същото. Така аз се присъединих към школата на Филип и отидох при Исус да Му съобщя,че не сме в състояние да построим такава огромна сграда. Но Христос ме смъмра:"Не Съм те карал да се съвещаваш с дяконите и старейшините. Аз само ти казах да станеш и да започнеш да строиш."
"Господи,-отговорих аз-Ти знаеш, че нямам нищо , с което да започна такъв голям строеж. Нужни са много повече пари , отколкото имам."
Тогава Исус проговори в сърцето ми чрез гласа на Святия Дух:"какво ти лично можеш да дадеш?"
Дълбоко в себе си знаех ,какво Той целеше, затова казах:"Исус , не ме питай. Аз се ожених на 30 години и от тогава през всичкото време съм спестявал, за да построя един уютен дом, с който да зарадвам съпругата си. Не бих могъл сега да продам този дом."
Но Господ ми възрази:"Дай всичко, каквото имаш. Продай къщата си и дай с вяра парите на Мен."
"О ,Исус, това е ужасно!Как бих могъл да направя това?"
"Ако винаги вярваш в Моето Слово, трябва да бъдеш готов да дадеш първо това което имаш и което е твое собствено."

След това Йонги Чо сподели тези думи със съпругата си. Първоначално тя не се съгласява и Йонги Чо се молил:"Господи, ето аз направих каквото можах. Останалото е от Теб. Изпрати Святия Дух да засегне сърцето й така,че веднага да даде съгласието си."
И наистина Бог чудно подейства. Почти цяла седмица тя имаше неспокоен сън и очите й се зачервиха. Накрая дойде при мен и каза:"Не мога повече да упорствам срещу волята на Святия Дух. Отказвам се от къщата."

По това време Корейските власти били определили да има църква на остров Йоидо, който трябвало да стане като Манхатън за Ню Йорк. Те определили да има църква в близост до бъдещата сграда на парламента. Когато Йонги Чо подал молба за това място, за което кандидатствали и всички останали деноминации , но чиновника, отказал да приеме неговата молба, защото неговата църква била много шумна.
Тогава Йонги Чо започнал да се моли и пости и Святият Дух му проговорил:"Отиди и виж, кой е натоварен да отговаря за този остров."
Оказало се,че това е помощник кмета, а неговата майка посещавала църквата на Йонги Чо. Казал на жената да доведе снаха си на църква и снаха й се покаяла. Тогава й казал-:"Доведете, ако обичате и съпруга си на църква."
"Когато дойдоха и двамата на църква аз проповядвах Словото с голяма сила. Макар ,че не гледах направо в лицето му, фактически проповедта бе предназначена за него и чрез свръхестествената сила на Святия Дух този човек предаде сърцето си на Бога. Следващата неделя той дойде в канцеларията ми и каза:"Пасторе, вие знаете ,че аз съм натоварен да отговарям за остров Йоидо. Имаме решение да позволим на някоя църква да строи на това място. Моето желание е тази църква да бъде нашата."Този помощник кмет сега е един от старейте на църквата ми.


" Докато сегашната ни църква се строеше през 1973 г. доларът се обезцени. Поради това корейският уан (който е свързан по стойност с американския долар) пострада и ние навлязохме в дълбока рецесия. Тогава ни сполетя кризата с маслото, влошавайки нашата и без това разклатена икономика. Хората загубиха своята работа и доходът ни спадна. Тъй като бяхме подписали договори със строителната компания, а преживявахме безпрецедентно нарастване на строителните цени, аз страдах много при мисълта за възможна финансова катастрофа. Изпаднал в отчаяние, аз седнах в своята незавършена църковна сграда с желанието все още големите покривни греди да паднат върху мене.

Тъй като бяхме продали нашия дом и нямаше място къде да живеем, пренесох семейството си в един незавършен апартамент в един също така незавършен дом. Там нямаше нито вода, нито топлина и беше много студено. Всяка вечер се прибирах в този неугледен апартамент и цяла нощ треперехме от студ. Нямахме какво да ядем и всичко около мен изглеждаше вечен и непрогледен мрак.
"Ето , това е краят-казах си, това е всичко. Значи такъв е бил така нареченият живот на вяра. Съществуването ми на тази земя свършва. Решил съм да се хвърля долу,да умра. Но не искам да отида в ада. Работил съм за Теб Боже през всичките години и трябва да получа нещо в замяна на това. Ако адът е нещо по-лошо от сегашното ми положение, защо трябва да отивам там?"
Бог отговори:"Ти не можеш да умреш,защото трябва да противодействаш на всичко. Ще трябва да видиш задълженията платени и заемите на хората върнати."
Новината за моето отчаяние се разпръсна между хората. Изведнъж те почувствали едно пробуждане на вярата си,включително и тези, които бяха вече напуснали църквата:"Нека спасим Божия човек!"

Като осъзнавах, че само чудотворна намеса от Бога ще ни освободи от катастрофата, събрах ходатаите на Молитвената планина.
През това критично време за служението ми, една група от нашата църква отиде на закупената площ и започна да строи място за молитва - най-вече за своя страдащ пастир. Макар да виждах нуждата от това за църквата, аз бях загрижен за допълнителните разходи, които продължаваха да се трупат върху бюрото ми.
Тогава Бог започна да действа. Жени режеха дългите си коси , правеха перуки и ги продаваха.

Една вечер на приземния етаж на нашата недовършена църква, се събраха няколко стотин души за молитва.
Една възрастна жена бавно се отправи към мен. Когато наближи подиума, забелязах, че очите й бяха пълни със сълзи. Тя се наведе и каза:
„Пастирю, искам да ти дам тези неща, да ги продадеш за няколко пени, за подкрепа на строежа ни.”
Погледнах надолу и в ръцете й видях стара купичка за ориз и чифт клечки за ядене. Тогава се обърнах към нея: “Сестро, не мога да взема тези предмети от теб!”
„Но, пастирю, аз съм стара жена. Нямам нищо ценно, което да дам на моя Господ, а Исус ме е спасил толкова благосклонно. Тези неща са единственото ми притежание!” - възкликна тя, като сега сълзите се стичаха свободно по набръчканите й бузи.
- “Трябва да ми позволиш да дам това на Исус. Мога да слагам ориза си на стари вестници и да се храня с ръце. Знам, че ще умра скоро и не искам да срещна Исус, без да съм Му дала нещо на тази земя.”
Когато свърши да говори, всички присъстващи започнаха да плачат открито. Присъствието на Святия Дух изпълни мястото и ние всички започнахме да се молим в Духа. Един бизнесмен от крайните редове бе дълбоко развълнуван и каза:
„Пастирю, искам да купя оризената купичка и клечките за хиляда долара!”
При това всички започнаха да залагат своите притежания. Този дух на даване ни спаси от финансова разруха. Това велико движение донеси огромни резултати и скоро в църковната каса започнаха да постъпват много пари, така че вече можехме да платим заемите.

"Когато имахме нужда от 5 милиона долара за изграждането на църквата, за което вече бяхме сключили договора, аз имах едно ясно видение, една ясна цел и едно обгарящо желание. Но сърцето ми беше изпълнено със страх. Бях нервен и страхлив, нямах увереност. Приличах на изплашено зайче и тези 5 милиона изглеждаха недостъпни като Еверест. За един американец тази сума може да не значи нищо, но за нас корейците това е цяло състояние. Затова аз непрекъснато се молих като умиращ човек:
”Господи , ето работата започна , а нямам още пълната увереност. Не зная откъде ще взема тези пари.”
Дойдоха родилните мъки. Мина месец и още нямах пари, нямах мир и сигурност. Мина и втори. Аз продължавах молитвите си до полунощ, въртях се в леглото и ридаех пред Бога. Моята съпруга мислеше , че съм изгубил ума си, но аз все още бях един духовен слепец. Тези 5 милиона долара страшно ме безпокояха.
След като се бях молил непрекъснато 3 месеца, една сутрин жена ми ме повика:
”Мили ела да закусиш.”
Като седнах на стола за да закусвам изведнъж небесата се разтвориха и огромни благословения от Господа се изляха в сърцето ми. И този крепостен акт-сигурността, увереността,-изпълни душата ми. Скочих от стола като попарен и започнах да викам:
”Имам ги! Имам ги!”
Жена ми изскочи от кухнята и когато я видях беше съвсем бледа. Изплашена взе ръцете ми и каза:
”Какво става с теб, мили мой,Добре ли си?Седни моля те!””Аз вече ги имам”- отговорих.”
Какво имаш”
”Имам 5 милиона долара”-казах с твърда увереност.
Т я ми отговори:
”Ти си луд, наистина луд”.”
Но мила , аз имам тези пет милиона долара вътре в себе си. Те сега израстват. О те се оформят в мен.”
Изведнъж тези пет милиона долара се превърнаха в едно съвсем малко камъче в моята длан. Молитвата ми вече беше пълна с увереност и сигурност. Вярата ми се устреми напред и сграбчи сумата, тя беше вече моя. Аз получих тази увереност. Ти също можеш да имаш този крепостен акт, този нотариален документ, независимо да ли виждаш как ще станат нещата, за които си се молил. Те ще дойдат при теб, понеже законно ти принадлежат. И така моли се усърдно докато получиш това уверение!"
***

Сградата е завършена през 1973г. и има 10 000 места. Първото богослужение в новата сграда било на 23 септември 1973г.

***
1970г.

От 1970г. започнах да се моля:"Отче, давай ни по 1000 спасени всеки месец."
Първият месец ни даде 600 човека, но след това започна да ни дава по 1000 членове ежемесечно.

***


1973г.
МОЛИТВЕНАТА ПЛАНИНА

През 1973г. година е започната и Молитвената планина, където християни могат да се отделят в малки стаички за молитва и пост.

***

МОЛИТВЕНИЯТ ЖИВОТ В ЦЪРКВАТА:

"Не само в нашата църква, но и в повечето църкви в Корея молитвата започва всеки ден от 5:00 часа сутринта. Ние редовно се молим в продължение на два часа. След времето за молитва, всеки започва един нормален ден. Тъй като най-важното нещо в нашия живот е молитвата, ние сме принудени да я използваме като първа дейност за деня. В петък прекарваме цяла нощ в молитва. Много от нашите хора са изненадани, когато видят църквата ни да се пълни за нощна молитва. В събота ние прекарваме дълго време в молитва, за подготовка на неделните седем служби. Шокиран съм, когато посещавам църкви, които имат обществени събрания преди неделната служба. Много повече може да бъде извършено, ако членовете дойдат и започнат да се молят преди службата. Затова, святостта и мощното действие на Бога е в нашите служби. Грешниците са обвинявани от Святия Дух за греховете си още преди да започна проповедта. Християнските сърца са отворени да приемат Божието Слово, поради молитвата. По време на нашите неделни служби, вярващите се молят заедно. Звукът на хилядите корейски молители ми напомня за гръмотевичен рев на могъщ водопад. „И аз чувам глас от рая като глас на много реки и като глас на огромна гръмотевица.”

"Всеки петък нашите хора се събират в 22:30 часа вечерта и започват тихо да се молят. Тогава представям силно поучение от Божието Слово. Тъй като не съм притесняван от ограниченията на времето, аз мога да се отпусна и да поучавам два часа. Вече става ясно, че следваме определена програма. Хората не биха идвали толкова редовно, ако само трябваше да седят и да се молят цяла нощ. След библейския урок, ние започваме да се молим. Молим се за специфични нужди и проблеми в нашата църква, както и за лични нужди. След молитвата запяваме евангелски песни. След хвалебствената служба един от моите помощник пастири проповядва. Тогава пеем отново и се подготвяме да чуем лични свидетелства за това, какво Бог е направил в живота на членовете. Всяка седмица има толкова много чудеса на Божията милост, че няма начин всички желаещи да успеят да свидетелстват. Впечатляващите разкази за Божието снабдяване ни карат да пеем отново.Преди да усетим, вече е станало 4:30 часа сутринта и е време да се подготвяме за съботното утринно молитвено събрание. След молитвата сме свободни и възрадвани си отиваме у дома."

"В събота отивам на молитвената планина и оставам там в молитва и казвам:
- Господи дай ми Рема , за да има какво да говора на хората в неделя. Те ще дойдат в църквата с големи нужди и ако само им дам знание няма да им помогна, трябва да им дам Рема .А вярата идва от Рема. Господи дай ми да говоря на хората Рема. Когато слушат моя проповед вяра ще дойде към тях. Когато те получат Рема ,вярата ще дойде към тях и вярата ще направи чудеса.
Затова се моля да получа Рема и ако не получа Рема не проповядвам в неделя .И казвам на моите помощници-Вие проповядвайте днес, защото не чух от Господа. Четох от Библията, но нищо не чух и няма какво да кажа на хората. Те ще дойдат с големи нужди и те имат нужда от вяра, но ако имам само знание, тогава само ще им навреда, затова по-добре да не им проповядвам."

***
През 1976г. основава Международно служение за растеж на Църквата.
***
ТАЙНАТА НА УСПЕХА
Лари Лий:
"През 1981 година нашата църква беше на около една година, когато отидох в Ню Орлеанс да слушам Пол Йонги Чо, пастор на Църквата на пълното благовестие в Йоидо, Сеул, Южна Корея - най-голямата църква в света. Господ ми помогна да се срещна с него в една малка стая на църквата, провеждаща семинара. Когато моите очи срещнаха неговите, аз се почувствах така, сякаш гледах дълбоко в човешката душа. Знаех, че имаме само минута, затова изговорих напосоки нещо като: „Д-р Чо, как изградихте такава голяма църква?” Той ми се усмихна и без колебание отговори: „Аз правя две неща - моля се и се покорявам.”
Усмихнах се заедно с него, но вътре в себе си повтарях думите му: „Това е ключът - размишлявах вътрешно. - Точно това е. Молитва и покорство, Лари. Молитва и покорство.”
Никога няма да забравя тези думи. Има много хора, които искат да се покоряват, но те не се молят. Има също хора, които се молят, но нямат смелост да се покоряват. Обаче, ако искаме да навлизаме в силата и помазанието на Божия Дух, молитвата и покорството трябва да вървят ръка за ръка. "

***
1982

"През 1982 година доведохме 110 000 човека при Исус Христос. От тези новопокръстили се можахме да приемем 60 000 човека. Следователно дадохме на други евангелски църкви 50 000 члена."

През 1982г.Молитвената планина е разширена е разширена ,за да могат да я посещават 10 000 души. Сега тя се посещава от над 1 милион човека, всяка година, включително и 10 000 чужденци.

***
1983
"През 1983 година ние имахме общо 120 000 новоповярвали. Защо толкова много хора се спасяват в нашата църква? Ние разбрахме важността на живота - молитвата и поддържането й! Ако спрем да се молим, съживлението ще спре. Ако продължим да се молим, вярвам, че цяла Корея ще бъде спасена. Аз вярвам, че същото съживление може да бъде преживяно във вашата църква. Няма място, където Святият Дух да е трудно да работи. Няма докрай изчерпана църква. Няма страна, докрай приближена до Евангелието. Отговорът е: МОЛИТВА!"
***


През 1984г .църквата достига 400 000 човека.

***
През 1986г. основава благотворителна организация за жителите на град Елим за възрасти хора,бездомни и безработни. На безработните се дава възможност даполучат квалификация в 4 професии по избор.
Същата година основава униерситета Hansei.

***

През 1990г.Чо създава сателитни църкви в различни части на града.

***
От 1992 до 2000г. е бил председател на Международната Асамблея на Бога.
***
1998г.
"Една година провеждах голяма кампания в Будапеща. Аз се молих и се подготвях за вечерното събрание.
Внезапно Святият Дух проговори в сърцето ми:
- Сине Мой, ти си страдал от възпитание на червата 40 години. Защо търпиш тази болест в тялото си 41 години?
Аз казах:
-Но Татко ,това е трън в плътта ми!
-Трън в твоята плът?
Когато бях в корейската армия ,бях ранен е ме бяха оперирали 8 часа. И след това имах ежегодно възпаление на червата.
Отново и отново се бях молил за изцеление, но нищо не стана. И аз бях приел тази болест като трън в моята плът. Аз много обичам да ям риба .Но заради това възпаление не можех дори да докосна риба. Ако някога опитвах риба след това има ужасни болки. И така повече от 40 години имах тази болест. Аз се молех за изцеление и хиляди и десетки хиляди хора получаваха изцерение по целия сват ,но самият аз оставах болен .
Но тази година в Будапеща ,когато се молих Господ ми каза:
-Не, това не е трън в плътта ти .Нима ти си повече от Апостол Павел? Бил си някога на Третото небе? Имаш ли толкова много откровения като Павел?
Аз казах:
-Не,не ,не, не...
-Тогава това не е трън в плътта ти ,това е трън от дявола в твоята плът.
И тогава Господ ми каза:
-Сега, ти трябва да изгониш този дявол .
И аз разбрах, че имам нужда от специална молитва .Застанах на колене и започнах да се моля, казах:
- Господи, моля Те , в Името на Исус Христос изцери тази болест .Изцери тази болест. Изцери тази болест .Изцери тази болест .Изцери тази болест ...Повече от час се молих по този начин и накрая получих огромен мир ,отидох и си поръчах риба .Бях напълно изцерен"

*****
През 2000-2010 г. са създадени 5 000 сателитни църкви и 500 молитвени къщи , подобни на молитвената планина.

***

около 2001-2002г.

"Неотдавна имах много необичайно преживяване с Бога.
Всяка нощ от 3 да 5 пъти ставах ,за да да отида до тоалетната.
Така, че аз не можех да спя нормално. Веднъж реших да се помоля за това и казах:-
-Господи, изцели ме, изцели ме, изцели ме ,изцели моите бъбреци, изцели ме ,изцели ме...
Тогава заспах и посред нощ в стаята видях как някой се приближи към мен. Но аз не различа форма и казах:
-Кой си ти?
-Аз съм твоя Бог.
И Господ каза:
- АЗ чух твоята молитва и ти нося дар.
Не можех добре да Го различа, Бог е Дух и е невъзможно да Го видиш. Когато видях Исус , можах да го видя ,но когато дойде Отец аз не можах да го видя.
И Той ми каза:
- Ти ходиш до тоалетната от 3 до 5 пъти всяка нощ и аз направих за теб специален бъбрек и ако АЗ ти го поставя всичко в теб ще бъде нормално.
И ми каза:
- Разтегни си ребрата.
И аз се разтегнах и Той по някакъв начин ми постави допълнителния бъбрек .И Бог ми каза:
- Сега, ти вече имаш допълнителни възможности и няма нужда да ставаш нощем и всичко ще бъде наред.
И сега аз ходя само по един път до тоалетната.
Бях напълно изцерен."
***
2002г.

"Не обичам да разказвам тази история,
но ще ви я призная. Ние имахме война срещу правителството, защото правителството се опита да свърже Шанхай с Корея, но аз се срещнах с президент Буш и казах, че Северна Корея върши зли неща, и вестникът написа проповедта ми. Човекът, който я прочете... От правителството се опитаха да
съдят вестника. Синът ми беше президент на този вестник. Вкараха сина ми в затвора, и го осъдиха да плати 35 млн. долара, а мен ме накараха да платя три милиона долара глоба.
И ние бяхме опустошени.
Моят син беше мултимилионер. Той беше млад, но приложи всички принципи на Четвъртото измерение и стана наистина много богат. След три месеца беше освободен от затвора, но
беше принуден да продаде всичките си имоти, цялата си собственост, за да може да плати 35 млн. долара глоба.
И аз също така продадох дома си и всичко, което имах, за да платя глобата. И аз станах бедняк. Но още веднъж
приложих този принцип.
И аз казах:
“Боже, заради Царството аз станах бедняк. Сега Ти трябва да ме благословиш.”
И аз гледах към кръста:
“Там е Исус, който понесе проклятието, моята
бедност. Аз имам правото да получа благословението на Авраам.”
Така че, аз виждам себе си благословен от Бог изобилно и се радвам в това, макар че в момента нямам нищо и съм изгубил всичко, но аз хваля Господ, и аз мечтая.
Хваля Господ и си изисквам обещанието.
Така че, един бизнесмен преди да дойда тук, дойде. Той беше на 87 години, милионер. И той искаше да се запознае с мен. И той изпрати своята доведена дъщеря и каза:
“Пасторе, аз те моля... Когато повярвах, бях в служение, и
се молех за теб, и Господ ми проговори, докато се молех за тебе, и Господ ми каза да ти дам 15 млн. долара.”
Така че, аз получих 15 млн. долара.
Аз му казах: “Моля те, дай тези пари на църквата.”
Но той ми каза:
“Не. Искам да дам тези пари на теб. Ти си изгуби дома. Ти си изгуби всичко, така че, искам да ти компенсирам. Това е заповед от Господа.”
Прекрасен Господ!
Алилуя!"



***
2006
"Знаете ли, когато вие сте човек на преклонна възраст , у вас се появява желание да живеете колкото може повече .
И така ,аз взех решение да се моля така:
- Господи дай ми дълголетие, позволи ми да живея повече.
И ето един ден, когато се молих, Святият Дух проговори в моето сърце:
-Колко дълго искаш да живеещ? Ти искаш да живеещ 1000 г. или100 г. ,трябва да определиш, за да не направя грешка?
Аз отговорих:
- Да Татко Небесни, аз искам да доживея до 90 г.
Сега аз съм на 70, тоест аз искам да живея още 20 години. Аз искам в пълна сила да доживея до 90 г.
Тогава Святият Дух ме попита :
-Какво ще правиш в продължение на 20 г.
Аз казах :
-Ще водя своето служение ,ще проповядвам по църквите ,искам да правя евангелизации по целия свят.
Бог ме попита:
-А с какво още искаш да се занимаваш.
-Аз искам да карам ски всяка зима .
Аз много обичам ски и всяка зима карам ски. Освен това искам да се занимавам с плаване, да изкачвам планини. Искам да играя голф, искам да пътешествам с моята жена и да се радваме на живота .
-Това всичко ли е ?-попита Бог.
Аз отговорих :
-Да.
-Утвърди това в своето сърце и се моли и тогава Аз всичко ще изпълня.
И така от този момент, всеки ден аз се моля с тази молитва. Тази сутрин преди да дойда тук аз казах:
-Господи нали помниш: 90 години ,сили и здраве. И аз продължавам свето служение ,продължавам да проповядвам по целия свят и не забравяй, че до 90 години искам да карам ски , да играя голф и да изкачвам планини, да се радвам на живота и да пътешествам заедно с жена си.
И когато се моля се изпълвам със знанието, че Бог ще изпълни моето желание."

****
"В нашето семейство обикновено се събираме за молитва в кръг всеки ден. Хващаме се за ръце и започваме да се молим. Някой от синовете ми може да има проблеми с един от своите предмети в училище. Този проблем незабавно става проблем на цялото семейство и трябва да бъде представен в молитва пред Престола на благодатта. Примерно, моята молитва ще бъде: „Скъпи Господи, моля Те, помогни на най-големия ми син при изпита, който му предстои. Нека да си научи по този предмет толкова добре, че да получи висока бележка за Твоя слава. Амин.”

***
Веднъж жена ми страдаше от ужасна болест на краката и тогава аз и прочетох част от Писанието и се помолих за нея и нищо не стана .И аз се ядосах и й казах :
-Ти не вярваш, ти не се отнасяш към мен като към Божи мъж, ти ме възприемаш само като съпруг, затова не вярваш!Другите ме уважават и затова вярват, а ти ме възприемаш само като мъж.
Тя ми каза:
- Дай ми вяра ,ти само ми прочете Писанието .Тези стихове аз ги зная наизуст, но ти не ми даде вяра, аз съм пълна със съмнения.
Казах:
-Добре,отиди при лекар.
И тя отиде при лекар и лекарите се опитаха да и помогнат но болестта и стана по-лоша.
И затова всяка вечер ме молеше да й сменя превръзките и аз всяка вечер мажех раните и с мехлем, и казвах:- Господи погледни ме !Колко съм жалък сега -хората ме наричат пастир, а сега трябва да мажа с мехлем собствената си жена.!
Това беше направо унищожително за мнението ми за себе си .Тогава отидох в южна Корея и провеждах голямо събрание и много хора бяха изцелени и спасени .Когато погледнах на платформата , там садеше жена ми.
Аз й казах:-Моите думи не се отнасят за теб.
Затова не и обръщах внимание , аз въодушевявах хората, давах им Рема.
След службата се върнахме в хотел и в сърцето си бях нещастен-критикувах жена си:-Ти не вярваш, ти не се отнасяш към мен като към свят Божи мъж, ти се отнасяш към мен само като към твой физически мъж.
И така ние се приготвяхме да си лягаме и аз се готвех да мажа краката й с мехлем, а тя стана и изхвърли всичките лекарства .Аз помислех ,че съм я ядосал. Ако вие сте женени толкова дълго, колкото мен, тогава ще бъдете много внимателни как се отнасяте към жена си, защото когато жена се ядоса, тогава създава огромни проблеми. И се уплаших и казах:
-Какво толкова направих че те ядосах, защо така се разгневи ,че изхвърли всички лекарства?
Казах- Скъпа, с какво те обидих?
Тя каза
-Не .
-А защо хвърляш лекарствата?
А тя каза:
- Вече нямам нужда от лекарства .
Тя каза :
-Аз вярвам. Защото -каза тя- аз те слушах тази вечер и внезапно вяра дойде в сърцето ми и аз вече нямам нужда от лекарства.
Като погледнах краката й, видях тези язви и казах:
- Краката ти не са изцерени .
Тя каза:
- Не гледай краката ми ,гледай сърцето ми! Аз съм изцелена.

И през нощта ми стана така интересно, че станах и повдигнах завивката и погледнах краката й и тя беше напълно изцелена. Слава на Бога!

Повече от 6 месеца аз и давах само Логос и тя не можеше да получи вяра, тя бе научила всички места в Библията за изцеление, но въпреки това бе пълна със съмнение, но в тази кампания,Святият Дух дойде и направи Логос - Рема за нея и тогава тя повярва и бе изцелена .

Затова Ремата е много важна.
Много християни идват при мен и казват:- Аз вярвам, аз вярвам ,аз вярвам...но нищо не стана.
Аз им казвам:
-Да вярваш само с главата си ,трябва да вярваш с дълбочината си ,когато получаваш Слово от Бога ,вярата започва да извира от твоите дълбочини .
Казвам :
-Изповядай греховете си и чакай Бога, дочакай Господа ,може да мине време и внезапно Словото ще стане Рема за вас. И най-хубавото място където можете да получите Рема е в църквата.

***
2008г.

През 2008г.основателят и главен пастир на църква Йоидо Йонги Чо, официално назначава Йотг Хун Ли на длъжността главен пастир.
Пастир Йотг Хун Ли:
25 години от живота и служението на пастир Ли преминало в Америка ,където той е организирал две многохилядни църкви."Блага вест"във Вашингтон-5 000 човека и "Блага вест "Лос Анжелис- около 10 000 човека. В Америка основава и университета Ветезда в Лос Анжелис със статут на Национален университет. Следващите 15 години той служи в Япония. Църквата в която служи в Япония- "Блага вест" достигнала 5 000 човека.

***
Страница на Йонги Чо
Църква на пълното Евангелие в Йоидо

***