джак коу

    Джак Коу     

от Робъртс Лиърдън
“Мъжът с дръзка вяра”
Застанах пред съдията и той ме запита дали се признавам за виновен по обвинението за нарушаване на спокойствието. «Чие спокойствие?» – попитах. „Ами – отвърна той, – вие пляскате с ръце и викате, и други подобни неща." „Г-н съдия, не е ли вярно, че на футболен мач хората вдигат много шум и не ги ли чувам също да крещят, да викат и да пляскат с ръце?" Той отвърна: „Хубаво, обаче тяхното пляскане явно не обезпокоява никого, а когато вие го правите, хората просто не могат да спят." Попитах го: „Г-н съдия, искате ли да узнаете каква е разликата?" Той отговори: „Да, бих искал да узная." „Разликата е в това, че Святият Дух е в нашия вик и това притеснява съседите, като ги държи будни... и кара долнопробните заведения да затварят врати." Джак Коу бил едър, властен мъж с безгранично чувство за хумор. Той бил също и обичащият и състрадателен „баща" в своя дом за сираци. Като един от водачите на съживлението „Глас на изцеление", Коу бил или силно обичан, или дълбоко презиран. Той израснал без баща, така че се наложило да приеме Бог за свой Баща. Хората просто не можели да останат безразлични пред динамичната натура на съживителя! Коу бил считан за радикален евангелизатор, понеже той, заедно с някои други, помагал много в борбата срещу расистките предубеждения в църквата.
Във време, когато обществото издигало гласа си в подкрепа на расизма, Коу силно насърчавал представителите на всички раси и култури да вземат участие в неговите събрания.
САМОТНО ДЕТСТВО – Джак Коу е роден на 11 март 1918 г. в семейството на Бланш и Джордж Коу от Оклахома Сити, Оклахома. Те имали общо седем деца. Бланш била отгледана в семейство на баптисти, но не е сигурно дали е била новородена по времето, когато се родил Джак. Смята се, че неговият баща е бил новороден на събрание на Били Сънди. Но след това той никога не отишъл отново на църква. И двамата му родители идвали от християнски семейства. Неговият баща също бил отгледан в добър дом.
Освен положителната атмосфера, бабата и дядото на Джак чудесно снабдявали семейството си материално и оставили на неговия баща значително наследство. Но баща му Джордж така и не възприел нищо от техните здрави принципи и трудолюбие. Той имал лошите навици да играе на комар и да пие.
Майката на Джак се опитвала за известно време да посещава църква, но тъй като Джордж не идвал с нея, скоро и тя престанала да ходи. Коу все вярвал, че нещата щели да се развият по-различно, ако неговата майка бе останала в църквата и се бе молила за своя съпруг. Когато Коу бил на пет години, един ден подвижен фургон паркирал пред дома им. Щом го видял, той се развълнувал, понеже си помислил, че им доставят нещо ново. Той наблюдавал как мъжете приближили и говорили с неговата майка. Видял как тя пребледняла и избухнала в сълзи. Наблюдавайки ги, малкият Коу осъзнал, че мъжете не им доставяли нищо ново, а вместо това изнасяли от дома всичките им мебели! Джордж ги бил изоставил, след като проиграл всичко, което те притежавали в своя дом. Онези мъже били дошли да си го вземат! Когато фургонът потеглил, неговата майка била оставена да се оправя сама в бъдеще заедно със седемте си деца, без да има към кого да се обърне. Тя коленичила пред вратата и започнала да се моли. За първи път малкият Коу виждал майка си да се моли на Бог! Положението станало още по-лошо. На следващия ден един човек дошъл да огледа къщата им. Мислейки, че е дошъл да я купува, Бланш му съобщила, че тя не се продава. „Не съм дошъл да купувам тази къща – отговорил мъжът, – тя вече е моя! Много съжалявам, но ще трябва да се изнесете." Това не било за вярване. Неговият баща бил проиграл и дома им.
„БЕЗ КОМАР, Г-Н КОУ!" – Бланш Коу преместила децата си в Пенсилвания, където се опитвала да преживява заедно с тях. Те живеели в мазе. Докато по-голямата сестра на Коу ги наглеждала, г-жа Коу работела в обществена пералня през деня, а през нощта посещавала училище за медицински сестри. За тях това било истинска борба за оцеляване. Един ден бащата на Коу се появил на вратата им. Той умолявал Бланш да се върне отново при него, като обещал да остави комара. Чувствайки, че животът й сама е твърде тежък, тя се събрала отново с него и Джордж отново върнал семейството в Оклахома. Скоро той пак се предал на комарджийство и този път Бланщ Коу го напуснала завинаги. Но тя взела със себе си само дъщеря си, а оставила Джак и братята му на баща им.
НИКОЙ НЕ ГО ИСКАЛ – Момчетата често оставали сами, докато баща им отивал да хвърля заровете. Много пъти те нямали дори какво да ядат. Но не след дълго г-жа Коу се върнала за момчетата и ги взела със себе си. Когато Коу бил на девет, неговата майка вече се чувствала смазана от отговорността да се грижи сама за децата си. Затова тя завела Коу и братята му в един голям дом.
После, след като говорила с хората и си взела довиждане, тя се обърнала и си тръгнала, като оставила малкия Коу и братята му на стъпалата на дома за сираци. За това Коу щял да напише по-късно: „Помислих си: татко не ме искаше, а сега и майка... единственият приятел, който някога бях имал... ми обърна гръб и ме изостави. Помислих си, че сърцето ми ще се пръсне, докато я гледах как се отдалечава по алеята. Дълго стоях там и плаках." Тогава той не знаел, че неговата майка също плакала с дни. Братът на Коу, който бил с три години по-голям от него, щял по-късно да избяга от дома.
След като сменил няколко влака и откраднал един велосипед, той бил блъснат от камион и убит на място. На погребението малкият Джак се почувствал още по-самотен.
БУТИЛКАТА НЕ БИЛА ДОБЪР ПРИЯТЕЛ – Коу останал в дома в продължение на осем години. По това време той знаел много малко за Бог. Когато станал на седемнадесет, започнал да пие и да гуляе, и не след дълго също като баща си станал алкохолик. На няколко пъти през този период на алкохолно пристрастяване Коу търсел да познае Бог. Но всички в църквата, която той посещавал от време на време, живеели непосветен живот. Те нямали отговорите, от които се нуждаел. Така той затънал още по-дълбоко в греха. Скоро здравето на Коу започнало да се влошава. Той развил язва от алкохола, а сърцето му биело два пъти по-бързо от нормалното. Веднъж се напил почти до смърт и лекарят го предупредил, че следващото му питие може да го убие. Така Коу се опитал да си помогне, като поднови своето решение да промени живота си. Но тъй като все още не познавал Бог, се чудел кой би могъл да му помогне. Това го накарало да се премести в Калифорния. Неговата майка живеела там, а ако някой можел да му помогне, това била тя. Щом пристигнал, неговата сестра го поканила на танци. Но скоро Коу се намерил на бара, докато останалите танцували. Същата вечер той бил отведен у дома пиян до козирката, без майка му да разбере.
БОЖЕ, ДАЙ МИ ВРЕМЕ ДО НЕДЕЛЯ – На следващата вечер Коу си помислил, че умира. Чувствал се много слаб и едва вървял. Той бил качен в линейка и отведен в болница, където бил прегледан. Там седнал в стола, издигнал ръце и се молил: „О, Боже, не ме оставяй да умра, моля Те, дай ми още един шанс. Не искам да отида в ада." Изведнъж Коу се почувствал по-добре. Немощта го напуснала, както и симптомите му. По онова време той не знаел какво му се било случило, но бил доволен! След това решил да напусне Калифорния. Така че взел майка си и двамата тръгнали за Форт Уърт, Тексас. Там Коу си намерил работа като мениджър в Агенция за шевни машини Сингер. Скоро той забравил за обещанието, което бил направил пред Бог, и една вечер отново се прибрал пиян, почти в несвяст. Но този път, когато се строполил в леглото си, не могъл да заспи, а се мятал насам-натам под обвинението на Бог. Накрая станал и изпил още една чаша уиски, колкото да изпадне в безсъзнание. След няколко дена преживял нещо уникално, което завинаги променило живота му. Току-що се бил прибрал у дома пиян. Било около 3:00 часа сутринта и той се опитвал да заспи, но не можел. Когато посегнал да изпие още една чаша уиски, чул някой да влиза в стаята! Уплашен, Коу забелязал, че сърцето му не било наред. То ту биело, my спирало. Започвало да бие и пак спирало. Тогава чул глас. „Това е последният ти път – казал гласът. – Няколко пъти вече те призовавах и сега го правя за последен път." При тези думи Коу скочил от леглото и паднал на колене, викайки: „О, Боже, дай ми време до неделя. Ако ме оставиш до неделя, аз ще се оправя с Теб."
„ХОТ ДОГ, ИМАМ ГО!" – Дошла неделя и Коу нямал идея къде да отиде. Като момче той бил кръщаван в няколко църкви, но никога нищо не се променило в живота му, нито получил отговор на въпросите си. Тъй като през онези години църковните служби започвали късно вечерта, едва късно следобед той започнал сериозно да се замисля къде да отиде. Просто нямал представа. Така в 5:00 часа следобед той най-сетне отишъл в своя офис, за да погледне в телефонния указател. Коу бил чул за хора, които отваряли Библията си там, където им попаднел пръста, като смятали, че това е послание от Бог. Така че той решил да опита това с указателя. Взел голямата книга и я хвърлил на пода. Когато отворил очи, видял името и адреса на Назарейската църква. Той спрял на паркинга два часа преди началото на службата. Когато вратите най-сетне се отворили, той изскочил от колата си и си намерил място в дъното. После в края на службата, когато проповедникът попитал дали има някой, който иска да отиде на небето, казвайки: „Вие можете да бъдете новородени", Коу изтичал при олтара, викайки: „Това е, което искам!" Една дребна жена с прошарена коса се молила с него. Тогава изведнъж Коу почувствал нещо, което никога не бил изпитвал. Тъй като не знаел християнската терминология, започнал да тича из църквата, като викал „Хот дог, имам го!" Когато по-късно Коу си спомнял за тези мигове, той казвал: „Не знаех какво означават думите „Слава, Алелуя". Трябваше все нещо да освободя – имаше нещо вътре в мен!" Коу се върнал у дома в 4:00 часа сутринта. Той бил останал в църквата да се моли и да хвали Бог.
КАКВО СА ТИ НАПРАВИЛИ? – През следващите шест месеца Джак Коу бил „гладен" човек. Той ходел на църква всяка вечер и оставал до ранните утринни часове. Жадно поглъщал Библията си и често си се представял на мястото на определени библейски герои. Неговата майка наблюдавала поведението му и била много загрижена. Накрая една вечер тя го попитала дали щял да ходи на църква. Разбира се, че отивал. Тогава майка му казала: „Ще дойдем с теб тази вечер, за да разберем какво са ти направили." След посланието майка му излязла при олтара. Тя не знаела как да се моли, така че казала: „Господи, дай ми онова, което Джак има." Тогава изведнъж тя се изправила с лице, обляно в сълзи: „Джак! Имам го! Имам го!" Когато се върнали обратно на местата си, Джак и неговата майка се прегърнали и хвалели Бог.
На път за в къщи същата вечер те се отбили в един хранителен магазин, за да си купят нещо за ядене. В магазина почти нямало клиенти по това време, а нито Коу, нито неговата майка можели да сдържат радостта си. Те тичали напред-назад между рафтовете, като викали, смеели си и хвалели Бог. Продавачът казал: „Сигурно току-що сте се спасили." Когато те му свидетелствали, сълзи започнали да се стичат по лицето му и не след дълго той също бил на колене, молейки Бог да го спаси!
„ТЕ ЩЕ ТИ НАПРАВЯТ МАГИЯ" – Около година и половина след като се спасил, Коу за първи път чул за събрание на „святи палячовци" (подигравателно прозвище за ранните петдесятни събрания – бел. пр.). И от любопитство той и сестра му отишли, за да проверят за какво ставало въпрос. Всъщност, той открил, че събранията доста приличали на тези в неговата Назарейска църква, само че хората говорели на непознати езици. А когато хората излизали при олтара, те падали под силата на Бог. Отначало той си мислел, че те припадали. Най-накрая проповедникът забелязал Коу. И като го посочил, той попитал: „Вие християнин ли сте?" След като Коу отговорил положително, той го запитал: „Приели ли сте кръщението в Святия Дух? Говорите ли на езици?" Коу отвърнал: „Не, господине, не говоря и нямам намерение да го правя." Тогава проповедникът задал на Коу още един въпрос: „Бихте ли се решили да се приберете вкъщи тази вечер и да прочетете всичко, написано за кръщението в Святия Дух? После да коленичите и да се помолите, ако това е за вас, да го получите, ако ли не, значи в това наистина няма нищо?" Коу отговорил: „Разбира се, знам, че в Библията не пише нищо за езици." На това проповедникът отговорил, докато се отдалечавал: „Чудесно, идете си вкъщи и четете Библията." На всички места, които открил в Деяния, се споменавал терминът „непознати езици". Така че на следващата вечер той отишъл в дома на Назарейският пастир. Когато Коу му показал всички пасажи за езиците в Деяния, пастирът отвърнал: „Ако Бог въобще иска ти да говориш на езици, това ще е след като те призове за мисионер в чужбина, за да могат местните да те разбират." Според Коу в това обяснение имало логика. Когато тръгнал да си върви, пастирът го предупредил: „Стой настрана от тези святи палячовци, иначе те ще ти направят магия."
„ЩЕ УМРА, АКО НЕ ГО ПОЛУЧА!" – Същата вечер Коу отказал да отиде на събранията със сестра си. Всъщност, той й казал, че събранията били от дявола. На това тя отвърнала: „Тогава защо те спират да крадат и да лъжат?" И отишла без него. Коу се въртял неспокойно в леглото през нощта и накрая скочил от леглото, облякъл се и отишъл на събранието. Когато влязъл, проповедникът отново го посочил. И отново Коу му казал, че не иска да говори на езици. Тогава проповедникът казал: „Ще те направим специален случай. Ако Бог иска да те изпълни, без да говориш на езици, ние сме съгласни."
„Щом е така, ще дойда" – отвърнал Коу. Тогава той излязъл напред, но хората, които се събрали около него, крещели неща, които си противоречали: „Освобождавам те!" „Връзвам те!" „Излез от него!" „Изпълни го!" След няколко минути Джак се втурнал към вратата. Навън той си поел дълбоко въздух и си пооправил външния вид. Изправил си гънките по панталона, а на лицето му се изписала стегната усмивка, докато си мислел: „ Наистина се уверих, че в това няма нищо." В същия миг Бог проговорил в сърцето му: „Толкова силно го искаш, че не знаеш какво да направиш. Знаеш, че е за теб. Знаеш, че е истинско." След това Коу изхленчил: „Боже... ако не го получа, ще умра." На път за вкъщи той през цялото време викал: „Хвала на Бог за славата!" Дошла следващата вечер и този път Коу тичал за събранието. И когато отправили призив за кръщение в Святия Дух, той излязъл напред. Същите хора го заобиколили, но този път той останал. Изведнъж забелязал силна светлина. Колкото по-силна ставала светлината, толкова повече Коу сякаш се изгубвал. Колкото повече хвалел Бог, толкова по-силна ставала светлината. Накрая една ръка се протегнала и хванала неговата. Това бил Исус и двамата вървели и говорили доста време...