джими картър
ДЖИМИ КАРТЪР
Джими Картър
James Earl "Jimmy" Carter, Jr
р.1924
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джими Картър
"Твърде много от нас са склонни да се преклонят пред самоугаждането и потреблението. Самоличността на човека вече не се определя от това, което някой прави, а от това което някой притежава."
От ранна възраст Картър е отдаден на християнската религия , учител е в неделното училище дори по време на политическата си кариера.
Дори и като президент Картър се моли по няколко пъти да ден и твърди ,че Исус Христос е движеща сила в живота му.
Джими Картър е първият американски президент, който открито обяви ,че е бил "роден отново." Той избягва използването на инициалите си, защото "JC" обикновено се свързва с Исус Христос.
Най-значимите му книги са: “Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра” (1999), “Жива вяра” (1998), “Кръвта на Авраам” (1993), “Преговорите: Алтернатива на враждебността” (2003).
В книгата си “Жива вяра” (1998) президентът Картър пише:
“Евангелията разказват, че Исус, след като е живял един съвършен и непорочен живот, е приел ужасното страдание на кръстната смърт заради всички нас, за да изкупи нашите грехове. Да приема Христос като мой Спасител, за мен означава да вярвам в тези Евангелски текстове и да се обвържа с Бога посредством Христос, така че всичките ми минали и бъдещи грехове да не могат вече да ме отделят от моя Създател.
Когато повярваме във всичко това напълно искрено и сериозно, тогава ние вече сме ‘родени отново’. Когато се осъществи едно съкровено сливане между моя собствен живот и живота на Иисус, тогава аз ставам Негов брат, а Бог става наш общ Баща.” (JIMMY CARTER, “Living Faith”, New York, Times Books/Random House, 1998, 20).
“Когато се ‘родих отново’, аз започнах един нов живот, изпълнен не със съвършенство, а с борба и търсения, започнах един живот на съкровена близост с Бога чрез Светия Дух. За да можем да се изпълним със Светия Дух, ние първо трябва да очистим себе си.
Ако искаме да опознаем и да разберем същността на Бога, ние трябва да опознаем Исус. Това познание е едно лично дълбинно преживяване, което става възможно, само ако търсим по-висшите истини за себе си и за Бога.” (CARTER 1998, 20-21).
“Аз мисля, че не съществуват никакви противоречия между Библейското учение за сътворяването на света от Бога и популярната Теория за Големия взрив, чрез която учените обясняват възникването на Вселената. Така че аз вярвам както в Библията, така и в тези научни теории, които са вече доказани.” (CARTER 1999b).
“Исус е Месията – дългоочакваният Спасител – Който дойде при нас, за да ни разкрие характера на Бога и за да излекува разцеплението между Бога и човечеството. Самият Исус казва на Своите ученици: ‘Който е видял Мен, е видял Бога’. [Йоан 14:9]” (CARTER 1998, 20).
“Един от най-интересните стихове в Библията е стихът, в който римляните питат апостол Павел: ‘Кои са най-важните и непроменливи неща в живота?’. Той им отговаря, че това са невидимите неща.
Но кои са тези най-важни неща, които са невидими за очите?
За мен това са смирението, истината, справедливостта, служението, състраданието и любовта.” (CARTER 1996).
В книгата си “Източници на сила. Размишления върху Библията за една жива вяра” (Глава 1 “Какво означава да бъдеш християнин?”) Джими Картър пише:
“Искам да споделя с вас какъв е според мен Божият план за нашето спасение:
Бог обича всички нас.
Всички ние сме грешници.
Грехът ни отделя от Бога.
Ние не можем сами да спасим себе си. Само Бог може да ни спаси, ако повярваме в Исус.
Исус дойде, за да премахне бариерата на греха, която ни отделя от Бога.
Единствено чрез нашата вяра в Исус Христос, ние можем да получим нашето спасение.
Простият, но удивителен факт е, че ако повярваме в Исус Христос, нашият живот ще се промени изцяло от този миг нататък.” (CARTER 1999a, ch. 1).
През 1999-та в едно интервю Джими Картър казва:
“С настъпването на новото хилядолетие хората трябва да се замислят върху някои важни въпроси:
Ето идва две хилядният рожден ден на Исус Христос, но какво означава това? Защо 2 милиарда души на тази планета смятат, че тяхната вяра в Исус е най-важното нещо в живота им?
Защо сме сътворени? Каква трябва да бъде нашата връзка с Бога? Как трябва да се отнасяме към ближните си?
Какво означава да имаме успех в живота? Тук аз не говоря за успеха, който се измерва чрез банкови сметки, чрез луксозни къщи или чрез медийна популярност, а за успеха, който се измерва чрез принципите на Бога, които са неизменни.
39-и президент на САЩ
Мандат
20 януари 1977 – 20 януари 1981
Вицепрезидент: Уолтър Мондейл
Предшестван от: Джералд Форд
Сменен от: Роналд Рейгън
Роден 1 октомври, 1924
Плейнс Джорджия
Съпруга: Розалин Картър
Политическа
партия: Демократическа
вяра:Християнска, баптист
Ранни години
Картър е най-възрастният от четирите деца на Джеймс Ърл Картър и Беси Лилиан Горди.
Той е първият президент , роден в болница.
Той е роден в Плейнс, Джорджия.
Картър е надарен ученик още ранна детска възраст, който винаги се е наслаждавал на четенето. Посещава гимназията Плейнс и е звезда в баскетбола и американския футбол.
Джими Картър е имал уникална памет и е можел да чете 2000 думи на минута. Това прави средно по 33 думи на секунда.
Той е силно повлиян от една от своите учителки – Джулия Колман. Госпожа Колман е увредена от детски паралич и тя насърчава младия Джими да чете „Война и мир”, той споменава обичаната си учителка в речта за встъпване в длъжност като пример на човек , който се справя с връхлетелите го трудности.
Братът на Картър Били (1937– 1988) предизвиква някои трудности за президента по време на мандата му; сестрата Глория ( 1926– 1990) не придобива особена известност , освен с това, че събира мотори Харли Дейвидсън;
Другата му сестра Рут (1929– 1983) става известен евангелист.
Картър посещава Югозападния колеж на Джорджия, Института на технологиите на Джорджия , получава и диплома от Морската академия на САЩ през 1946 г. , а същата година се жени за Розалин Смит, двамата имат трима сина. След завършването на обучението си Картър се занимава с изучаване на ядрена физика и реакторна технология.
Картър служи на подводници в атлантическия и тихоокеанския флот. Специално е избран за участие в програмата на САЩ за атомни подводници и става квалифициран ядрен инженер. Военният , който го избира за програмата – адмирал Риковър е строг офицер и има изключително влияние върху него. Разказва се историята, че когато адмиралът го интервюира, го пита за неговия чин и клас във военната академия, а Картър отговаря „Сър, завърших 59 от общо 820 випускници.”, Риковър попитал единствено „Вие винаги ли давате най – доброто от себе си? ” , Картър е принуден да отговори , че това не винаги е така и адмиралът пита защо. Адмирал Риковър е споменат от Картър в речта си по встъпване в длъжност, той обича флота и дори има желание да прави кариера в него.
След смъртта на баща му през 1953 г. Картър подава оставка от армията и поема семейния бизнес по отглеждане на фъстъци , там претърпява инцидент , който го оставя с постоянно увреден пръст.
От ранна възраст Картър е отдаден на християнската религия , учител е в неделното училище дори по време на политическата си кариера. Дори и като президент Картър се моли по няколко пъти да ден и твърди ,че Исус Христос е движеща сила в живота му.
Ранна политическа кариера
Картър започва своята кариера, като участва в множество месни комисии, ръководещи такива учреждения като училища, болници и библиотеки. През 60–те години служи два мандата в Сената на щата Джорджия. До спечелването на първия мандат се стига трудно, поради множеството фалшификации на сенатора, защитаващ мястото си – включително гласуване от мъртви избиратели, гласуване по азбучен ред и други. Едва след съдебно оспорване победата е присъдена на Картър.
През 1966 г., с края на кариерата му като щатски сенатор, той решава да се кандидатира за Камарата на представителите на САЩ. Опонентът му от Републиканската партия се отказа и се насочва към изборите за губернатор на Джорджия.
Картър не иска да види републиканец за губернатор и се отказва от първата си идея, за да се включи в губернаторската надпревара. Картър губи изборите и през следващите четири години се връща към отглеждането на фъстъци и внимателно планира следващата си кампания за губернатор, като произнася повече от 1800 речи из щата.
По време на кампанията от 1970 г. той провежда силно популистична кампания в предварителните избори на Демократическата партия, срещу бившия губернатор Карл Сандърс. Въпреки, че Картър никога не е бил сеграгционист – той отказва да се включи към сегрегационистки комитет и това води до бойкот на складовете му .
Неговото семейство е едно от двете, които гласуват за включването на чернокожи в местната баптистка църква .
Картър печели първичните избори, а след това и губернаторското място.
По време на речта си за встъпване в длъжност той изненадва щата и печели национална популярност със заявлението си, че времето на сегрегацията е свършило и че расовата дискриминация няма място в бъдещето на щата. Той е първият човек на подобна висока изборна длъжност от Дълбокия Юг, който прави подобно изявление. Такива речи петнадесет години по-рано водят до край на политическата кариера, какъвто е примера с кмета на Атланта Айвън Алън мл., който свидетелства пред Конгреса в полза на Закона за избирателните права.
След тази реч Картър назначава много чернокожи на щатски длъжности, поставя снимка на Мартин Лутър Кинг в щатския парламент, изключително нарушение на тогавашните норми на Юга.През 1977 г. Кинг е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър
Картър къса с традицията на демократите от Новия курс за разширяване на правителството и предприема стъпки за съкращаване на службите.
Като поддръжник на защита на околната среда той се противопоставя на множество публични проекти, като например на изграждането на огромен язовир, като доказва, че са за предпочитане спестяващи разходите алтернативи.
Съкращава щатските комисии от 300 на 30, прокарва през местния парламент законодателство за равна помощ за училищата на бедните и богатите области на Джорджия, създава обществени центрове за умствено изостаналите деца, разширява образователните програми за осъдените.
По искане на Картър се приети норми за защита на околната среда, защита на историческите ценности и за увеличаване на прозрачността на администрацията.
Президентската кампания от 1976 г.
По това време губернаторът на Джорджия не е имал право да се кандидатира за два последователни мандата и поради това Картър не може да се състезава в щатските избори през 1974 г.
След напускането на губернаторския пост той почва кампанията си за президент почти веднага – в началото на 1975 г.
Когато Картътр влиза в първичните избори на Демократическата партия през 1976 г., се е считало, че той има малко шанс срещу другите, по–известни политици. Когато казва на семейството си, че има намерение да се кандидатира за президент, те го питат „ Президент на какво? ”. По това време скандалът Уотъргейт е още пресен в спомените на избирателите и позицията му на външен човек, без връзки със столицата, се оказва предимство. Централна тема на кампанията му е реформата на правителството.
Картър се превръща в първият „черен кон” (малко познат кандидат, компромисна фигура, която печели изненадващо) от десетилетия, спечелил номинацията на една от двете големи партии.
Той се превръща във водач след първите първични избори на партията му, след като печели в Ню Хампшър. Но въпреки това много анализатори продължават да не го слагат в сметките си.
Той печели чрез брилянтна стратегия с две посоки.
На юг, където демократите тактически са отстъпили инициативата на популисткия губернатор на Алабама Джордж Уолъс, Картър е любимият син на умерените избиратели. Той се обръща към консервативните християни и селските гласоподаватели. Така на претъпканата с либерали политическа сцена , той успява да спечели солиден блок от северните щати. Отначало смятан само за регионален кандидат, Картър се оказва единствения демократ с истинска национална стратегия и най–накрая това му спечелва номинацията.
На общите избори Картър стартира с голяма преднина пред президента Джералд Форд, от части и заради обществения гняв от амнистията предоставена на Никсън от Форд. Президентът методично намалява преднината в проучванията дори и след като Картър печели телевизионните дебати, смята се че това се дължи на фактът, че Картър не е добре познат политик.
Той се превръща в първия претендент от Дълбокия юг, избран за президент от 1848 г. насам. Той печели с 50,1 % от подадените гласове и е едва втория демократ след победата през 1944 г. на Франклин Делано Рузвелт, който печели с мнозинство.
Президентство
Външната политика на администрацията на Картър ще се запомни със следните значителни събития:
Кризата със заложниците в Иран;
Посредничеството за сключване на мирен договор между Израел и Египет,
Договорът със Съветския съюз за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT II);
Договорите за Панамския канал въз основа на които той е върнат на Панама;
Установяването на пълни дипломатически отношения с Китай след като Никсън полага основите;
С поставянето в центъра на политиката на човешките права и с енергийната криза.
Картър има значително по – малко успехи в националната политика , като успява да предизвика негативни настроения както в своята партия, така и сред опонентите си, най – вече поради нежеланието си да работи с Конгреса. Въпреки това има успех в дерегулацията на няколко индустрии , консолидира екологичните агенции, създава национална енергийна политика и Департамент по енергетиката и образованието, подпомага системата на социалното осигуряване, назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на държавна служба и в съдебната система, въвеждат се строги нормативни разпореждания за защита на околната среда.
Когато пазарът на горива експлодира, събитие което Картър се опива да избегне през своя мандат, той планира да произнесе пет речи на тази тема. Но осъзнава, че американските граждани вече не слушат правителството си с такова внимание , каквото са имали преди Уотъргейт. Вместо това отива в Кемп Дейвид и в продължение десет дни се среща с губернатори, кметове, религиозни лидери,учени, икономисти и обикновени хора. По време на срещите си води бележки и то особено много по темите, за които се чуват критики. Неговите социолози му казват , че американците се сблъскват с криза на вярата поради убийството на Кенеди, Виетнамската война и Уотъргейт. Неговият вицепрезидент, Уолтър Мондейл, твърди, че на реалните проблеми трябва да има реален отговор , а не да се подхожда философски към тях.
На 15 юли 1979 г. Картър произнася реч, в която очертава причините за „безпокойството в нацията".
Икономиката се намира в най – тежката рецесия от 30– те години с инфлация и безработица на рекордни нива.
Мнозина се надяват на по – вдъхновяващо лидерство след разочарованието от администрацията на Форд.
Два дни след речта му , Картър иска оставките на членовете на целия кабинет и приема пет от тях. По – късно в мемоарите си споделя, че е трябвало да поиска само тези пет оставки, а искането на всички е оставило впечатлението , че целият Бял дом се разпада. Това води до там ,че одобрението му продължава да спада. Той е единственият президент , който служи цял мандат и не назначава нито един съдия във Върховния съд.
Национална политика
Основният проблем е инфлацията , причинена от високите правителствени разходи и нарастващите цени на петрола, който е основен източник на енергия за много от националните индустрии. Картър издига Департамента на енергетиката до правителствено ниво. Монтира слънчеви батерии и печки на дърва в Белия дом, които по – късно са махнати от Роналд Рейгън.
Разпространено схващане е, че Картър се явява на публични места или на обръщения към нацията с пуловер , за да насърчи по–малкото ползване на електрическа енергия, в действителност, целта му е създаде по – народен и близък до гражданите образ.
Инфлацията води до там, че лихвите по заемите достигат рекордни нива – над 12 процента годишно. Бързото нарастване на лихвите води до обезценка на депозитите и е начало на криза в заемите и спестяванията. Инвестициите в инструменти с фиксирана възвръщаемост се оказват по – малко изгодни. Пазарите на държавни книжа се оказват под натиск и Картър назначава Пол Волкър за председател на Федералния резерв , той замества Уилям Милър, който става финансов министър. Волкър предприема действия (повишава лихвите по депозитите) , за да забави икономиката и да намали инфлацията , като той смята, че това е задачата му. Той успява, но само в първото , като се стига до изключително неприятната фаза , когато икономиката е забавена и безработицата се е увеличила , без да има намаление на инфлацията. Стагнацията на икономиката (причинена от повишената безработица) в комбинация с високата инфлация , често се нарича „стагнфалация” и е безпрецедентно състояние за американската икономика.
Външна политика
Картър първоначално изоставя традиционната политика на „въздържане” спрямо Съветския съюз , първоначално формулирана в „Доктрината Труман” и след това възприета от всички последващи президенти – демократи и републиканци.
За сметка на това Картър обявява , че човешките права ще са основата на неговата дипломация. Това е опит да се скъса с традицията , идващи от няколко негови предшественици, при която нарушенията на човешките права не се забелязват , ако са извършени от нация, която е съюзник на САЩ.
Администрацията на Картър спира традиционната американска поддръжка за правителството на Анастасио Сомоса Дебайле в Никарагуа и предоставя милиони долари под формата на помощ на новото правителство , дошло на власт след преврат на сандинистите.
Картър продължава политиката на своите предшественици за прилагане на санкции на Родезия и след като епископ Абел Музорева е избран за министър председател, протестира, че марксиста Роберт Мугабе е изключен от изборите.
Силният натиск от страна на Обединеното кралство и САЩ води до нови избори в това , което по – късно става известно като държавата Зимбабве Родезия.
Картър е известен със своята критика към Алфредо Стреснер, Аугусто Пиночет и правителството на апартхейда в Южна Африка.
Картър продължава политиката на Ричард Никсън за „нормализация” на отношенията с Китай като установява пълни дипломатически и търговски отношения. Успява да убеди Сената да ратифицира Договорите за Панамския канал, въз основа на които той е върнат на Панама, което помага за отношенията с Латинска Америка.
Най–важното постижение на Картър по време на неговия мандат са Споразуменията от Кемп Дейвид. Това е мирен договор между Израел и Египет, за който президентът Картър е посредничил.
Той кани министър– председателя на Израел – Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат в Кемп Дейвид, за да водят преговорите.
По едно време Садат иска да се връща у дома , Картър го информира, че по този начин обижда приятел и това може да доведе до увреждане на отношенията между двете страни и лично и така го разубеждава. В друг момент Бегин е е твърд в желанието си да си отиде у дома , Картър подписва собствените си фотографии и ги праща на внуците на Бегин. Така израелския министър – председател с съгласява да остане , защото иска мир за своите внуци и за всички бъдещи поколения. И до ден днешен има мира между Израел и Египет.
Основния конфликт между принципа за човешките права и интересите на страната идва , когато Картър трябва да се справи с шаха на Иран.
Шахът е твърд съюзник на САЩ още от времето на Втората световна война и един от основните съюзници , въз основа на който се изгражда американската политика за Близкия Изток.
Но неговото управление е силно автократично. Въпреки,че Картър счита Шаха за мъдър и ценен лидер, когато избухва народно въстание в страната му , американската администрация не се намесва. Шахът е заловен и изпратен в изгнание и мнозина смята, че липсата на подкрепа от Вашингтон е причината за бързата загуба на властта.
През 1979 г. Картър позволява от хуманитарни съображения Шах Мохамед Реза Пахлави да дойде в САЩ за политическо убежище и за медицинско лечение. В отговор на това ирански милиции завземат американското посолство в Техеран , като вземат повече от 100 заложници. Исканията на терористите са следните 1) връщане на шаха, за да бъде изправен на съд; 2) връщане на имуществото на шаха на иранския народ; 3) признание на вината на САЩ за миналите намеси в Иран и извинение и 4) обещание от страна на САЩ да не се намесва в бъдещето на Иран. Въпреки, че по – късно шахут напуска САЩ и умира в Египет . кризата със заложниците в Иран продължава и доминира последната година от президентството на Картър неуспешната му стратегия за решаване на проблема, често се смята за основание за загубата на изборите през 1980 г.
Изборите през 1980 г. дори не са оспорвани , Картър успява да спечели едва шест щата , 49 електорални гласа и 41 % от подадените гласове.
Мнозина политически анализатори твърдят, че Картър се представя лошо на дебатите с Рейгън , който като че ли си прави подигравка с президента, дори в един момент казва „ето че пак почва” („there you go again”). Картър сам си утежнява положението на дебатите , когато споделя, че търси съвет от дъщеря си за най – важните проблеми в света и тя казва, че това е ядреното разоръжаване , макар и това да е истина, този факт често се използва , за да се правят шеги с него.
Въпреки,че екипът а Картър успешно преговаря с похитителите за озовбождаване на заложниците, договорът за освобождаване е подписан на 19 януари 1981 г. едва след избирането на Роналд Рейгън. Заложниците са държани 444 дена и тяхното освобождаване става минути след като Картър напуска офиса , Рейгън моли Картър да лети до Германия, за да посрещне заложниците.
През 1979 г. СССР напада Афганистан след като про – руското правителство е отстранено след преврат през 1978 г. Има много теории за това, защо Съветска Русия напада Афганистан. Някой смятат , че Съветите искат териториално разширение на юг , за да спечелят плацдарм в района. На Съветския Съюз му липсва южно пристанище и се смята,че по този начин експанзията ще се насочи към Пакистан, Индия и Иран. Администрацията на Картър , а и много републиканци и демократи, се страхуват ,че руснаците се позиционират за заграбване на петрола на Близкия Изток. Други смятат, че Съветския Съюз се страхува, че мюсюлманско въстание ще се разпространи от Иран в Афганистан и до милиони мюсюлмани в СССР. След инвазията Картър обявява ” Доктрината Картър” – САЩ няма да позволи външна страна да поеме контрола над Персийския залив. Картър анулира сделката със зърно между неговата страна и Съветска Русия, договорена от Никсън с цел намаляването на напрежението в Студената война. Тази сделка помага на американските фермери и нейното анулиране почва да се отразява негативно икономически на тях. Той забранява на американци да участват в Олимпийските игри в Москва и възстановява набирането на войници .
Картър и Збигнев Бжежински стартират инициатива в размер на 40 милиарда долара за трениране на ислямски фундаменталисти в Афганистан и Пакистан, които да се противопоставят на руската инвазия, това в крайна сметка помага за сгромолясването на Съветската империя.
Критиците на тази политика ги обвиняват в невъзможността на пост– руските правителства да управляват Афганистан , което води до израстването на ислямски теокрации в региона. Въпреки всичко много смятат, че нестабилността в същност е причинена от съветското нападение и многото години окупация.
Полемики
Членовете на администрацията на Рейгън , както и президентът на Иран от 1980 г. потвърждават за наличието на тайно споразумение между екипа на Рейгън и иранците , което разрушава постигнатото съгласие между администрацията на Картър и терористите , което е щяло да доведе до освобождаването на заложниците месеци преди изборите.
Хората около Рейгън са смятали,че втори опит за освобождаване заложниците или постигане на сделка на дипломатическо ниво ще доведе до „октомврийска изненада” за изборите.
През 1977 г. Картър твърди, че няма нужда от извинение пред виетнамския народ за вредите и страданията, причинени от Виетнамската война , защото „ разрушението беше взаимно”.
Някой обвиняват Картър , че е наредил прикриването на събитията около разтапянето на ядрения реактор на Трий Майл Айлънд.
Той е критикуван за това, че не е направил достатъчно за налагане на принципите на човешките права в световен мащаб , защото продължава поддръжката за правителството на Индонезия , въпреки че то е обвинено в прилагането на геноцид в Източен Тимор.
Годините след президентството
След неуспешния опит за преизбирането му, Картър се включва в множество случаи на оформяне на националната политика, решаване на конфликти, защита на човешките права и в много благотворителни каузи.
Той основава Центъра Картър година след напускане на длъжността и в момента го съ-председателства заедно с жена си Розалин.
Центърът се фокусира върху поддръжката в световен мащаб на здравното обслужване. Той и членовете на центъра често се включват в наблюдаване на изборните процеси и подкрепят провеждането на честни избори.
Картър е третият президент след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън, който получава Нобелова награда за мир. В своята реч по приемането ѝ Картър казва, че действията на САЩ след нападението на СССР над Афганистан, войната в Персийския залив и НАТО само по себе си, са продължение на идеята на президента Уилсън за „ колективна сигурност”.
След напускането на поста Картър е написал над 20 книги.
През 1994 г. той отива в Северна Корея по поръка на президента Бил Клинтън по време на период на нарастващо напрежение на Корейския полуостров , което е причинено от изгонването от Северна Корея на инспекторите на МАГАТЕ и страната заплашва да произведе ядрено оръжие.
Картър се среща с Севернокорейския президент Ким Ир Сен и се стига да до подписването на споразумение, въз основа на което севернокорейците се съгласяват да спрат обогатяването на уран, а в замяна ще получат доставки на петрол и два реактора с лека вода, които да заменят графитните реактори.
Въпреки, че споразумението договорено от Картър е оценено от всички като голям дипломатически успех, по-късно става ясно, че въпреки поетите обещания Северна Корея няма намерение да спре програмата си за развитие на ядрените си оръжия.
През 2005 г. Северна Корея обявява, че притежава ядрени оръжия.
През 2001 г. Картър порицава президента Клинтън за противоречивата му амнистия на бизнесмена Марк Рич, като я нарича „срамна” и казва, че причината за нея е може би фактът, че Рич е предоставил 520 милиона долара на Демократическата партия.
Картър посещава Куба през май 2002 година, като се среща с Фидел Кастро и така става първият президент на САЩ (независимо дали действащ или бивш) , който посещава острова след революцията от 1959 г.
През 2004 г. Картър порицава Тони Блеър и Джордж У. Буш за започването на една безсмислена война, базирана на „лъжи и заблуди” в желанието си да махнат Саддам Хюсеин. Той казва, че по-доброто оценяване на фактите от страна на Блеър е изтикано настрана от желанието на Буш да довърши войната, започната от баща му.
Не всички усилия на Картър му печелят аплаузи в Белия Дом.
Президентите Бил Клинтън, Джордж Буш и Джордж У. Буш казват, че не са особено въодушевени от действията на Картър на своя глава в Ирак. Критиците твърдят, че усилията му са искрени и имат добри намерения, но той е наивен и лесно бива манипулиран от другите, по-безскрупулни лидери.
Разни
На 14 октомври 1978 г. подписва първият закон, който легализира домашното производство на бира и вино;
Той е първият президент , който прави публично изявление в подкрепа на правата на гейовете. В Калифорния в края на седемдесетте години е предложен закон, който ще забрани на гейовете и лесбийките да работят в общинските училища. В своята реч Картър призовава избирателите да отхвърлят закона. Индиректно , бившия губернатор на Калифорния Роналд Рейгън , подкрепя закона. По време на своята кампания Картър се зарича да се противопоставя на дискриминация на основа сексуална ориентация.
Други
27 август 2006
Бившият американски президент Джими Картър разкритикува британския премиер Тони Блеър за неговата “сервилност и раболепие” пред администрацията на Буш.
“Изненадан съм и извънредно разочарован от поведението на Тони Блеър”, заяви Картър пред вестник Сънди Телеграф, докато представяше своята нова книга “Вяра и свобода”.
“Мисля, че повече от всяка друга личност в света, премиерът може да окаже сдържащо влияние на Вашингтон, но той не го прави”, заяви бившият 81-годишен държавен глава, управлявал в периода 1977-1981 г.
Картър упрекна Блеър и за това, че той не е повлиял на решението на Буш за нахлуването в Ирак през март 2003 г. Инвазията е разрушила борбата срещу международния тероризъм, смята Картър.
Бившият стопанин на Белия дом заяви, че това е довело до ситуация, в която днес САЩ са толкова непопулярни в света.
“Това е срамна и жалка ситуация и държа вашият британски премиер да отговаря реално за сервилността и раболепието”, категоричен бе Картър
16.06.2009
Днес палестинската организация "Хамас" е успяла да предотврати покушение срещу бившия американски президент Джими Картър по време на посещението му в ивицата Газа. Силите за сигурност на Хамас са открили голямо количество взрив на шосето по което е трябвало да премине кортежът на Джими Картър.
Сапьори от палестинската организация Хамас успяха да обезвредят две големи взривни устройства, които е трябвало да избухнат в близост до КПП "Ерез" в края на посещението на бившия американски прездиент Джими Картър в ивицата Газа. Предполага се, че зад опита за покушение срещу Картър стои терористичната групировка "Джалджалат", в чийто състав влизат напуснали редиците на Хамас палестинци, идеологически солидарни с Ал Кайда.
Не за пръв път високопоставен представител на международните миротворчески организации е обект на тази организация. През юли минлата година специалният представител на Близкоизточния квартет Тони Блеър отмени визитата си в ивицата Газа, защото бе предупреден за готвещ се срещу него атентат, вероятно от същата групировка. Основна тема на днешното посещение на Джими Кратър в ивицата Газа бе новата му инициатива за постигане на мир в Близкия изток и въвличането на Хамас в мирния процес.
Понастоящем Джими Картър живее със семейството си в родния си град Плейнс (Джорджия).
Джими Картър – „Криза на доверието”
15 юли 1979 г.
Добър вечер,
Тази вечер е специална за мен. Точно на този ден преди три години - на 15 юли 1975г. – приех номинацията на партията, към която принадлежа да се кандидатирам за президент. Обещах Ви президент, недистанциран от хората, споделящ болката им, президент част от чийто сила и разум идват от народа му.
През изминалите три години се обръщах към Вас по много и различни въпроси - за националната сигурност, енергийната криза, реорганизацията на правителството, националната икономика, войната и мира. През годините речите, разговорите, пресконференциите звучаха все по-еднакво, проблемите си приличаха все повече, въпросите засягаха във все по-голяма степен, онова което Вашингтон смяташе за важно. Слушахте все повече какво мисли правителството, какво би трябвало да направи правителството и все по-малко за надеждите, мечтите, идеите и бъдещето Ви.
Преди десет дни планувах да говоря по един много важен проблем – енергетиката. За пети пореден път ще опиша важността на проблема и ще отправя искания към Конгреса. Докато се подготвях за настоящата реч си задавах въпроса, тревожещ толкова много от Вас: „Защо при разрешаването на енергийния проблем не можем да се обединим като нация?” Ясно е, че истинските проблеми са много по-дълбоки от въпроса за петрола и енергийния дефицит, по-дълбоки от инфлацията и рецесията. И повече от всякога преди осъзнавам, че като президент се нуждая от помощта Ви. В Кемп Дейвид поканих хора от почти всички социални прослойки – бизнес средите и работническите среди, учители и проповедници, кметове и частни лица. Когато си тръгнах реших да изляза на улицата и да се вслушам в гласовете на Америка, в хората като Вас. Бяха невероятни десет дни. Бих искал да споделя онова, което чух.
Първо, получих доста лични съвети. Нека Ви прочета няколко коментара. Този е на губернатор от Юга: „Г-н президент, Вие не водите нацията, просто ръководите правителството”.
„Не се срещате достатъчно с хората”
„Някои членове от кабинета Ви не изглеждат лоялни. Не съществува достатъчно дисциплина сред подчинените Ви”.
„Г-н президент, имате проблем. Говорете с нас за кръв, пот, сълзи”.
„Ако ръководите, г-н президент, ние ще Ви последваме” .
Много хора говориха за себе си и за състоянието на нацията. Ето какво каза млад мъж от Пенсилвания: „Чувствам се толкова далеч от правителството. Имам чувството, че обикновените хора са изключени от политиката”.
Младеж от Чикаго: „Някои от нас страдат от рецесия през целия си живот”.
„Някои хора пропиляха енергетиката на страната, а други нямат нищо, което да пропилеят”.
Религиозен водач: „Няма материален дефицит, който може да докосне важните неща, като божията любов към нас и собствената ни любов един към друг”.
Особено харесах мисълта на чернокожа жена кмет на малък град в Мисисипи: „Големите удари не са единствените, които имат значение. Спомнете си, не можете да продадете нищо на Уол Стрийт, ако преди това някой не Ви увери, че е добро”.
„Г-н президент, ние сме изправени пред морална и духовна криза”, е друго, което обобщава много от казаното.
Някои дискусии бяха посветени директно на проблема за енергетиката. Записал съм си част от коментарите и съветите и ще Ви ги прочета:
„Не можем да продължим да консумираме 40% повече електроенергия, отколкото произвеждаме. С вноса на петрол, внасяме и инфлация, и безработица”.
„Трябва да използваме онова, с което разполагаме. Близкият Изток има само 5% от световната енергетика, САЩ държи 25% от нея”.
Ето едно от цветните изявления: „Главата ни е провесена през ограда, а ОПЕК държи нож в ръка”
„Ще има други обединения и други дефицити, но американският разум и кураж днес ще помогнат да отъпчем пътеката, по която трябва да тръгнем утре”.
Следващото е добро: „Бъдете смел, г-н президент. Може и да правим грешки, но сме готови да опитваме”.
И това е достигнало до сърцевината на проблема: „Истинският проблем е свободата. Трябва да се справим с енергийния проблем, дори ако това означава война”.
И последното, което ще прочета е: „Когато влезем в моралния еквивалент на войната, г-н Президент, не раздавайте въздушни пистолети”.
Тези десет дни потвърдиха вярата ми в честността и разума на американския народ, но също така отключиха някои от най-големите ми страхове. Разбира се, от позицията си на президент съзнавам, че инициативите и законовите действия на правителството са много важни. Ето защо, работих усилено, за да постигна дадените обещания, но трябва да призная, че това е по-скоро частичен успех. След като излязох на улицата и разговарях с хората си припомних, че и най-доброто законодателство не може да разреши днешния проблем на Америка.
Затова тази вечер бих искал да засегна проблем, по-сериозен от енергетиката или инфлацията, бих искал да говоря за фундаменталната заплаха, грозяща американската демокрация. Нямам предвид политическите и гражданските ни свободи, те ще устоят. Нямам предвид неоспоримата сила на американската нация, която към настоящия момент се намира в състояние на мир навсякъде по света. Нямам предвид мощта на страната ни, съчетаваща икономическа и военна сила. Заплахата днес е невидима на пръв поглед. Тя е криза на доверието. Това е криза, завладяла сърцата и душите на американците. Можем да я доловим във всеки един американец поотделно. Ерозията на доверието заплашва да унищожи социалните и политическите устои на страната.
Съзнанието, че като народ винаги сме се държали като цяло, не е провокирано от романтична мечта или морална поука от прашна книга, която четем на 4 юли. Не, то идва от увереността ни. Увереността определя посоката и служи като връзка между поколенията. Винаги сме вярвали в прогреса. Винаги сме вярвали, че дните на децата ни ще бъдат по-добри от нашите.
Народът ни губи вярата, не просто в правителството, а в устоите на демокрацията. Като народ познаваме миналото си и се гордеем с него. Развитието ни е част от живата история на Америка, на света. Винаги сме вярвали, че сме част от всеобхватно движение за търсене на свобода и тази убеденост ни е правила по-силни в осъществяване на целта ни. И когато губим доверие в бъдещото, затваряме вратата на миналото.
В нация, някога била горда от трудолюбието, здравите семейства, близките отношения в общността и вярата си в Бог, изглежда стряскащо, че днес много от представителите й предпочитат себезадоволяването и личното консумиране. Човешката идентичност не се свързва с това какво представлява човек е, а с това какво притежава. Но ние сме и тези, които открихме, че притежанието и консумирането не задоволяват копнежа по значимото. Осъзнахме, че материалното натрупване не може да запълни празнината в живота, лишен от доверие и цел.
Симптомите на кризата в духа на нацията са навсякъде. За пръв път в историята на страната по-голяма част от пълнолетните граждани вярват, че следващите пет години ще бъдат по-лоши от предходните пет, 2/3 от хората не гласуват, продуктивността на работниците намалява, желанието за спестяване е по-слабо от това, на която и да е друга западна нация.
Съществува огромна липса на уважение към правителството, църквата, образователната система, медиите. Промените не се случиха изведнъж. Те настъпваха постепенно през последните години, изпълнени с шок и трагедия. Бяхме сигурни, че нацията ни е нация на свободните избори, а не на смъртоносните изстрели, разделили ни преждевременно с Джон и Робърт Кенеди, с Мартин Лутър Кинг. Бяхме научени, че армията ни е непобедима и каузите ни са правилни, само и само да понесем агонията на Виетнам. Уважавахме президентската институция, докато не бяхме шокирани от аферата „Уотъргейт”.
Спомняме си, старата американска фраза „работи като долар”. Тя бе израз на абсолютна сигурност и просперитет. Но след период на десетгодишна инфлация, доларът и спестяванията ни започнаха да се свиват. Вярвахме, че запасите ни са неограничени, докато през 1973г. не се сблъскахме с нарастващата зависимост от чужд петрол.
Тези рани са още много дълбоки. В търсене на път за излизане от кризата, народът се обърна към Федералното правителство и го намери дистанцирано от дневния ред на нацията. Вашингтон се бе превърнал в изолиран остров. Пропастта между гражданите и правителството никога не е била толкова голяма. Народът търси искрени, а не лесни отговори, прозрачно управление, а не лъжливи твърдения.
Онова, което виждаме много често във Вашингтон е правителство неспособно да действа. Виждаме Конгрес свит и придърпван във всяка посока от добре финансирани групи и силни лични интереси, виждаме крайни позиции, защитавани от една или друга крещяща група. Често ставаме свидетели на балансиран и честен подход, който се нуждае от компромис, малък компромис от всяка стара, до който в крайна сметка не се стига. Виждаме застой, стагнация, отдръпване, които нито Вие, нито аз харесваме. В такъв случай въпросът е какво можем да направим.
Първо, за да можем да променим посоката, трябва да погледнем истината в очите. Трябва да имаме доверие помежду си, вяра в способността си да управляваме, вяра в бъдещето на нацията. Възстановяването на доверието е най-важната задача днес. Ето кое е истинското предизвикателство за това поколение на Америка.
Един от посетителите на Кемп Дейвид миналата седмица обобщи случващото се така: „Трябва да спрем да хленчим и да започнем да работим, да спрем да говорим и да започнем да вървим, да спрем да клеветим и да започнем да се молим. Силата, от която се нуждаем не идва от Белия Дом, а от всеки дом на Америка”.
Ние знаем силата на Америка. Знаем, че можем да възстановим единството и да спечелим доверието си. Ние сме законните наследници на поколенията, преживяли заплахи, много по-силни и внушителни от грозящите нас такива. Бащите и майките ни бяха сили мъже и жени, изградили устоите по време на Голямата Депресия на едно ново общество, участвали в световни войни и оформили новия образ на мира по света. Ние сме същите американци, които преди 10 години изпратиха човек на Луната. Ние сме поколението, защитаващо човешките права и равенство. Ние сме тези, които ще спечелят войната с енергийния проблем и, които ще върнат единството и увереността на Америка.
Намираме се в преломен етап от историческото си развитие. Има два пътя, по които можем да поемем. Единият е този, за който Ви предупредих по-рано – пътят на разделението и преследването на собствените интереси. В края му се намира сбърканата идея за свободата, желанието да добием лични ползи за сметка на някой друг. Този път ще бъде път на постоянен конфликт между тесни интереси, който в крайна сметка ще доведе до хаос и неподвижност. Това е сигурният път на провала.
Традициите на миналото, уроците на наследеното, обещанията на бъдещето, всички те сочат към другия път – пътя на здравия разум и възстановяването на американските ценности. Той води към истинската истина за нацията и за нас самите. С разрешаването на енергийния проблем можем да направим първите крачки към него. Енергетиката ще бъде изпитание за способността ни да се обединим като нация. Разрешаването на проблема ще ни помогне да спечелим нова увереност като нация, ще съдейства да определим собствената си посока.
Преди по-малко от две десетилетия преминахме от позиция на енергийно независими към зависими такива. Днес купуваме почти половината от петрола, който ползваме на изкуствено завишени от външни източници цени. Зависимостта от ОПЕК е огромен товар за икономиката на страната. Тя е причината на дългите опашки за бензин, за увеличаващите се инфлация и безработица. Тя заплашва икономическата ни независимост и суверенитета на нацията. Такива са фактите. Трябва да се изправим пред тях. Но аз мога да Ви уверя, че енергийният проблем е възможен за разрешаване проблем. Има някои прости, но жизнено важни неща, които трябва да направим.
Точка първа: Поставям ясна цел по отношение на енергийната политика на САЩ - от сега нататък енергийните ни нужди трябва да бъдат посрещани от собствените ни продукция и запаси. Нарастващото увеличение на зависимост от чужд петрол ще бъде спряно и ще се възстанови през 80-те години. Желая преустановяване на половината от зависимостта ни от чужд петрол до края на следващото десетилетие, което ще доведе до спестяване с повече от четири и половина барела петрол на ден.
Точка втора: За да бъдем сигурни, че ще успеем да задоволим поставените цели, ще се възползвам от правомощията си на президент, за да поставя важни ограничения. За 1979 и 1980 г. ще забраня напълно вноса на петрол в Америка. Ограниченията ще гарантират по-голямо намаляване дори от амбициозните цели, поставени на последната среща в Токио.
Точка трета: За да постигнем енергийна сигурност, се обръщам към Вас с молба за заангажираност за развитие на алтернативните средства за гориво на Америка – от въглища през газ до слънцето. Предлагам създаването на Департамент по енергетиката, чиято цел ще бъде намиране на адекватни средства за замяна на два и половина барела петрол на ден до 1990г. Ще бъдат отпуснати пет милиарда долара в енергийни бонове, като аз лично настоявам да бъдат в малки деноминации, което ще позволи на средностатистическия американец да инвестира директно в енергийната сигурност на страната си.
Точно както Департамента, създаден по време на Втората Световна Война, Департамента по енергетиката ще мобилизира решимостта и способността ни да спечелим енергийната война. Тези усилия ще костват средства, много средства, но това са разумно похарчени пари. За разлика от милиардите долари, инвестирани в чужди страни за плащането на чужд петрол, тези средства ще бъдат инвестирани от американци за американци. Те ще ни послужат да се борим, а не да увеличаваме инфлацията и безработицата.
Точка четвърта: Обръщам се към Конгреса с молба да нареди и следи чрез закон в рамките на следващото десетилетие американските компании да ограничават употребата си на петрол с 50% и да преминат към друг вид гориво и по-специално черни въглища, поставения най-встрани енергиен източник.
Точка пета: За да бъдем убедени, че нищо не стои като пречка пред очертаните цели, ще настоявам Конгреса да създаде Енергиен Мобилизационен Борд, подобно на Производителния Борд по време на Втората Световна Война, който да въведе необходимите ограничения. Ще защитаваме околната среда, но когато нацията критично се нуждае от нефтена рафинерия или газопровод, ще го построим.
Точка шеста: Предлагам неотстъпчива програма, в която да се включат всеки щат, област, град, всеки средностатистически американец. Усилията Ви ще допринесат да опазването на дома и живота Ви на цената, на която можете да си го позволите.
Обръщам се към Конгреса с искане да ми бъдат дадени правомощия, с които да регламентирам разпределението на заместващия в случая газолин. През следващото десетилетие предлагам инвестиране на допълнителни 10 милиарда долара за подобряване на обществената ни транспортна система. И се обръщам към Вас с молба - за ваше добро и за добро на националната сигурност да не предприемате пътувания, които не са необходими. Да използвате обществен транспорт всеки път, когато можете, да не ползвате колата си поне един ден в седмицата, да спазвате ограниченията за скоростта и да поставите термостати, за да пестите гориво. Всяко подобно действие ще бъде не само действие на здравия разум, но и акт на патриотизъм. Това са най-болезнените и необходими пътища за възстановяване силата на нацията. Всеки галон петрол, който спестим, е нова форма на продукция. Тя ни дава повече свобода, увереност и контрол върху собствения ни живот. Разрешаването на енергийната криза може също така да ни помогне да победим кризата на духа, може да възстанови чувството ни за единство и единомислие, да пробуди увереността ни в бъдещето, да даде на нацията и на всеки един от нас поотделно цел.
Знаете, че можем да го направим. Имаме естествените източници.
Имаме повече черни въглища, от която и да е друга страна в света. Ние сме най-технологично развитата нация. Имаме най-квалифицираната работна ръка, най-силните умове. Вярвам, че като нация имаме силата да спечелим тази война.
Не Ви обещавам, че борбата за свобода ще бъде лесна, не Ви обещавам бърз начин за справяне с проблемите, но Ви обещавам, че пътят вън от тях минава през усилията на всички ни. Обещавам, че аз ще поведа битката и тя ще бъде честна и ще бъде справедлива. И освен всичко, ще участвам в нея. Можем да усвоим краткосрочните запаси по-ефективно и ще го направим, но краткосрочни решения на дългосрочни проблеми не съществуват. В този случай не съществува и възможност за компромис.
След 12 часа ще говоря отново, но този път в Канзас. Целта ми е да разширя и обясня по-задълбочено енергийната програма. Точно както търсенето на решение за справяне с енергийния дефицит ни доведе до мисълта, че пред себе си имаме по-дълбок национален проблем, така и готовността ни да търсим решенията му, ще ни помогне да го разрешим.
Ще продължавам да пътувам из страната, ще продължавам да се срещам с хората на Америка. Можете да ми помогнете да развием националния дневен ред за 1980г., ще слушам, ще действам. Можем да действаме заедно. Това са обещанията, които дадох преди три
години и възнамерявам да ги спазя.
Малко по малко можем и трябва да възстановим доверието си. Можем да харчим докато изпразним хазната си, можем да организираме всички златни умове на науката, но ще успеем само ако включим най-значимите си ресурси – хората, ценности и доверието на Америка. Виждал съм силата на тази страна и знам, че това са неизтощимите ресурси на нацията. В идните дни, нека в борбата за енергийно независима нация да възстановим тези ресурси.
Като заключение нека да Ви уверя - ще направя всичко по силите ми, но няма да го направя сам. Позволете на гласа Ви да бъде чут. Когато и да имате възможност, кажете нещо добро за страната ни. С помощта на Бог и в името на народа, в Америка е дошло времето да се обединим. Нека да се включим заедно в прераждането на американския дух. Заедно с вярата в себе си, не можем да се провалим.
Благодаря Ви и приятна вечер.
Превод: Илия Петров