Йоан Кръстни
Йоан Кръстни 1542-1591
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изповедник и Учител на църквата
Роден 24 юни 1542 г., Фонтиверос, Испания
Починал 14 декември, 1591 г., Убеда, Андалусия, Испания
Почитан в Римокатолическа църква
Англиканска църква
Лутеранска църква
Свети Йоан Кръстни (на испански: San Juan de la Cruz) 24 юни 1542 г. – 14 декември 1591 г.) е испански мистик, поет,теолог и католически реформатор. Заедно със Света Тереза Авилска той се счита за основател на ордена на Босите кармелити. Както поезията му, така и творбите му за растежа на душата са считани за върховно постижение на испанската мистична литература и едно от върховните постижения на испанската литература като цяло. Обявен е за един от тридесет и тримата Учители на църквата.
Ранни години
Йоан Кръстни е роден под името Хуан де Йепес Алварез в семейство на покръстени евреи в малкото село Фонтиверос, близо до Авила. Баща му умира докато той е малък и заедно с двамата си по-възрастни братя и майка си Йоан живее в бедност и се мести в различни кастилски села, последното от които е Медина дел Кампо, където отива през 1551 г.
Там той работи в болница и учи хуманитарни науки в Йезуитското училище от 1559 до 1563 г. На 24 февруари 1563 г. влиза като послушник в Кармелитския орден, а на следващата година е приет за негов пълноправен член и се мести в Саламанка, където изучава теология и философия в университета Сан Андрес. Тамошният преподавател по изучаване на Библията Луис де Леон е направил противоречив превод на Песен на песните на испански (превеждането на Библията на говорим език по онова време е било забранено в Испания), който може да е повлиял творчеството му.
Работа с Тереза Авилска
През 1567 г. Йоан е ръкоположен за свещеник и се среща с харизматичната Света Тереза Авилска, която го убеждава в да отложи обмисленото си присъединяване към Картузианския орден, който насърчава уединеното съзерцание, за да се включи в нейните проекти за реформиране на Кармелитския орден. На 28 ноевмри 1568 г. той започва реформаторската си работа в Дуруело заедно с брат Антонио и градчето се превръща в религиозен център. Св. Йоан работи като помощник на Св. Тереза до 1577 г., основавайки манастири из Испания и участвайки в тяхното управление. Реформите срещат съпротива и Св. Тереза дори не е допусната в някои манастири. Нейните и на Йоан последователи се отличават от нереформираните кармелити като се назовават „боси“, за разлика от „обутите“ кармелити.
Затвор, писане и смърт
В нощта на 3 срещу 4 декември 1577 г. Йоан Кръстни е затворен от висшестоящи служители на Кармелитския орден заради опитите му да реформира ордена и отказа му да си тръгне и е хвърлен в затвор в Толедо, където е държан в малка задушлива килия, едва достатъчна да побере тялото му и поне веднъж седмично е бичуван пред общността. На 15 август 1578 г. той успява да избяга през малък прозорец на съседна на килията му стая (на предния ден успява да изкърти пантите на вратата, свързваща двете помещения). В затвора Йоан Кръстни успява да съчини голяма част от най-известната си поема Духовна песен. Хартията за писане му е подавана от един от калугерите, които охраняват килията му. След бягството си той продължава да основава манастири за новия орден на Босите кармелити, който основава заедно със Света Тереза Авилска.
Умира на 14 декември 1591 г. Творбите му са публикувани за първи път през 1618 г. През 1726 г. Йоан Кръстни е канонизиран от папа Бенедикт XIII. През 1926 г. папа Пий XI го обявява за Учител на църквата. Англиканската църква го почита заедно с Католическата на 14 декември.
Литературни творби
Свети Йоан Кръстни е считан за един от най-великите поети на испански език. Въпреки че събраната му поезия наброява по-малко от 2500 стиха, две от творбите му, Духовна песен (Cántico espiritual) и Мрачната нощ на душата (Noche oscura del alma) се считат за едни от най-добрите поетични прозиведения на испански език, както заради стилистичната си гледна точка, така и заради богатия си символизъм и образност.
Духовна песен е еклога, в която булката (символизираща душата) търси младоженеца (представляващ Исус Христос) и е разтревожена от това, че го е загубила. И двамата са изпълнени с радост, когато се събират. Творбата може да се разгледа като испанска версия в свободна форма на Песен на песните.
Мрачната нощ на душата разказва за пътешествието на душата от телесния ѝ дом до единението ѝ с Бог. Тя пътува през нощта, която символизира трудностите и бедите, които среща в откъсването си от света и достигането на светлината на единение със Създателя. Душата преминава през няколко стъпала, които са описани в последователни строфи. Основната идея на поемата е за страданията, които хората понасят, търсейки растеж към духовна зрялост и единение с Бог. Година след написването на поемата, през 1586 г., Йоан Кръстни пише коментар, обясняващ поемата стих по стих.
Свети Йоан също пише четири трактата по мистична теология. Възкачването на връх Кармел (Subida Del Monte Carmelo) е систематично изучаване на аскетичния стремеж на душата, която търси съвършено единство, Бог, и мистичните събития, които я съпътстват. Живият пламък на любовта (Llama de amor viva) описва с по-голяма интимност отклика на душата на Божествената любов. Заедно със неговите Сказания за светлината и любовта (Dichos de Luz y Amor) и творбите на Тереза Авилска, тези творби са най-важните мистични произведения на испански език и дълбоко са повлияли на по-късни духовни писатели по целия свят.
О, жар на обич жива,
ти нараняваш смело,
дълбоко моята душа гореща!
Сега по-приветлива,
Довършвай свойто дело,
Разкъсвай нишката на нашата среща!
О плен, така обикнат!
О рана треперяща!
О ласкава ръка! О досег нежен,
Но със живот проникнат,
Убил, дълга изплаща,
Превръща нашта смърт в живот безбрежен.
О букнали огньове,
които озаряват
до дъно пещерите на душата,
дълбоки и сурови,
и милия даряват
със топлота и благост непозната!
Как ласкав и спокоен
пробуждаш мойто лоно,
където само ти живееш тайно!
Домогването твое
любовно, благосклонно
изпълва ме със щастие безкрайно.
Поезия на свети Йоан
Страданията на душата която желае да види Бога
Знам Извора, Който тече и се разлива,
макар и да е нощ!
Тоз Извор предвечен е скрит,
но где е той знам аз добре,
макар и да е нощ!
През тъмната нощ на този живот
чрез вярата, тоз Извор познавам добре,
макар и да е нощ!
Но знам, че всичко, що съществува
от Него произхода си черпи,
макар и да е нощ!
По-хубаво от Него знам че няма,
земя и небе живот от Него черпят,
макар и да е нощ!
Че бездна без край е аз зная,
че никой не може да я преброди,
макар и да е нощ!
Помътена бистрота Му нивга не бива,
че светлина всяка от Него произхожда,
макар и да е нощ!
Водите Му, зная, текат пълноводни,
напояват те ад, небеса и народи,
макар и да е нощ!
От Извора тоз, Потокът що блика
обширен и мощен е колкото Него,
макар и да е нощ!
И Ручеят също, от тях що изтича,
предхождан не е ни от един от тях Двама,
макар и да е нощ!
Добре зная, че Трима една Жива вода са,
че един от друг те произтичат,
макар и да е нощ!
Тоз Източник вечен в Живия хляб скрит е,
живот да ни дава,
макар и да е нощ!
Той тук е и вика тварите всички
и отиват до насита в тъмата да пият,
понеже е нощ!
Живия Извор, по Който въздишам,
виждам Го аз в тоз Хляб на Живота,
макар и да е нощ!
Песен на свети Йоан
П. В сигурна вяра, воден от любов,
намерих Те, о Боже мой!
Скрит във мълчание, всред тъмната нощ,
Ти мой си Бог и аз съм Твой!
За да постигнеш знанието на всичко,
трябва да минеш през това, което не знаеш.
Ако не искаш да познаваш нищо в нещо,
ще стигнеш до пълнотата на истината.
За да можеш всичко да притежаваш,
трябва да минеш през това, което нямаш.
Ако не искаш да имаш нищо в нещо,
ще постигнеш доброто в пълнота.
Когато на нещо се спираш,
ти не желаеш вече всичко.
а да притежаваш живота в пълнота,
трябва всецяло да се отречеш от всичко.
Когато духът ти не се стреми към нещо,
той е в сърцевината на своето смирение.
Нищо не го изтощава, нищо не го уморява,
тогава той намира мир и пълен покой.
МИСЛИ НА СВ. ЙОАН
"Не мислете, че се харесвате повече на Бога, като правите много, но като правите добре, всичко, което вършите, т.е., с добра воля, без да търсите себе си, нито човешка почит."
"Старайте се безспир да се харесвате на Бога, искайте Неговото благоволение да се изпълни във вас, обичайте Го много: вие Му Го дължите."
"Господ винаги е откривал на хората съкровищата на Своята мъдрост и Своя дух. Но днес Той ги прави особено очевидни, в мярката, в която злото се изявява повече и повече надига глава."
"В заника на този живот ще бъдете съдени върху любовта. Затова научете се да обичате Бога, както Той иска да бъде обичан, и забравете себе си."
"Душата, разпалена от любовта, не се уморява и не уморява."
"Дело, направено от чисто сърце и всецяло за Бога, осъществява съвършено Божието царство в душата."
"Чрез пазенето на сетивата, които са вратите на нашата душа, ние мощно ще я осигурим и ще увеличим нейния мир и чистота й."
"Човек заслужава да бъде обичан само заради добродетелта, която се намира в него. Когато някой обича така, той обича действително според Бога и с голяма свобода на сърцето."
"Привързаността и страстите на душата са извор, от който се раждат всички добродетели, когато редът царува в нашето сърце; но от същия извор произлизат всички несъвършенства и всички пороци, когато желанията на душата са безредни."
"Търсете, като четете, и ще намерите, като размишлявате, чукайте, като се молите, и ще ви се отвори, като съзерцавате."