Константин Кирил - Философ

КОНСТАНТИН -КИРИЛ ФИЛОСОФ
827г.-869г.

bg.wikipedia.org

Свети Константин-Кирил Философ заедно с брат си Методий, е създателят на първата славянска азбука. Остава в историята като славянски християнски духовен просветител. Канонизиран е от християнската църква за светец. Обявен е от папата за покровител на Европа. Православните го почитат и като един от светите Седмочисленици.

Роден е в 827 г. в Солун като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник, на име -Лъв, помощник управител на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многолюдно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на Бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Братята владеят на високо ниво старобългарски, гръцки и латински език.

Съществува хипотеза, че родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са гърци, а простонароден славянски братята научават на пазара в Солун, както и предположения за възможен български произход на майката.

Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет Теоктист,Логотет е византийска административна титла, равняваща се на държавен секретар и употребявана между 6 и 14 век. Логотетът бил главният пазител на закона и държавните приходи /, който е много близък на семейството, и е втората личност след владетеля в Империята.

Константин отрано, още при първоначалното си образование в Солун, показва удивителни способности и наклонности към философията и поезията. Вероятно тогава написва и първото си литературно произведение — „Похвала на св. Григорий Назиански“, последвано от още едно произведение — „Соломонова молитва“.

Дарованието му и духовните му стремежи са забелязани и оценени и в 843 г. Константин е взет да учи в Магнаурската школа-прочутият Цариградски имперски университет, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето школата е най-висшето учебно заведение във Византия, а това значи в целия познат свят.
Сред преподавателите на Константин са известни Лъв — математик, философ и граматик, един от най-учените мъже на Византия през 9 век, създател на механични съоръжения и бивш солунски митрополит, както и неотстъпващият му по ерудиция и слава, бъдещият патриарх Фотий. Знаменитият Анастасий Библиотекар, издигнал се до библиотекар и личен съветник на папа Адриан II, е силно впечатлен от интелекта на бъдещия славянски просветител, когото познавал лично, и вероятно е негов състудент.

По време на следването си младежът напълно проявява своите големи дарования, които не остават незабелязани от цариградското правителство и Патриаршията. Те не са във възторг от самоволното му замонашване след завършване на университета в един от манастирите около Босфора или Мраморно море и бързо го привличат на свое разположение в Цариград.

Константин, освен науките, владее на високо ниво старобългарски, гръцки, латински, еврейски (който усъвършенства при започването на хазарската мисия по време на престоя си в Херсон и дори пише граматика за него), ползва сирийски и арабски, вероятно придобива познания и по хазарски, алански и персийски, немски и други езици.

След завършването на Магнаурската школа, вероятно някъде около 846 г., той става хартофилакс — поверена му е патриаршеската библиотека в катедралата Света София в Константинопол — изключително висок пост в онова време, още повече, като се има предвид, че е бил едва на двайсетина години.
Но влечението му към към научен труд и презрението към столичната суета го карат буквално да се скрие за цели 6 месеца в един манастир на „узкото“ море -вероятно се има предвид Босфора или Мраморно море. Когато е открит от патриаршията и правителството, които в никакъв случай не желаят да загубят възможността да се ползуват от него, е привечен в столицата, и назначен за преподавател по философия в Магнаурската школа, където получава почетното прозвище „философ“.

Вероятно по това време той пише известното свое съчинение „Написание о правой вере“, което показва качествата, които ще му помагат в изпълнението на тежките мисии, които му предстоят.


диспут с Йоан VII Граматик

Във времето между 843 г. и 851 г. е и първата значителна публична проява на бъдещия славянски просветител — диспутът му с низвергнатия патриарх Йоан VII Граматик, наричан още Анис или Янис, който е иконоборец, което се е считало за ерес, и то с политически привкус.
Константин изпълнява поръчение на правителството и действащия патриарх да пречупи авторитета на опозиционния им Йоан VII Граматик.
В дискусията с него младият философ блясва със своето остроумие, красноречие и точни знания. За радост на цариградското правителство и на легитимния патриарх, той напълно аргументирано оборва своя противник.
https://pravoslavie.domainbg.com/
Като първа блестяща проява от вътрешната църковно-мисионерска дейност на св. Константин, житиеписецът отбелязва прението му с иконоборческия патриарх Анис или Янис. Кой е бил този Янис? Това е известният Йоан VII Граматик, патриаршествувал в Цариград от 21.IV.832 до 12.II.842, когато е бил свален от престола си за иконоборчество, след възтържествуването на православието.
Йоан VII Граматик е бил известен със своята ученост. Упорит в еретическите си убеждения, той продължавал и след лишаването си от сан да работи против православието. Особено опасен ставал той с разпространяването на мълвата , че бил свален с насилие, че неговото учение е правилно и че никой не е в състояние да го обори. Поставяйки ударението върху своята политическа беззащитност и върху липсата на състоятелни доказателства против неговото учение, бившият патриарх се представял като пострадал “за правдата” и се стараел да извика съчувствие към себе си. Подмолната му дейност можела действително да причини големи вреди на православието.
Гордата ученост трябвало да бъде усмирена чрез силата на диалектиката и с тежестта на богословските доказателства. Кой можел да извърши тази услуга на Църква и държава? — Погледите на царя и патрициите се обърнали към Константина Философа.
Някои, като Киселков, оспорват достоверността на прението с иконобореца-патриарх. Но други го считат напълно достоверно и го отнасят към периода между 842 и 851 г.
По нашето мнение диспутът е исторически факт, защото:
1. Взелите в него участие лица са исторически, а не измислени.
2. Макар и да не е казано точно кога е станало прението, то приляга отлично към оная историческа рамка, в която е поставено. Между обрисуваните от житиеписеца в диспута лица, събития и историческа обстановка и онова, което ни е известно за същите от византийската история, има пълно съответствие.
3. Остроумието на Константин Философ, отразено в прението, не може да се счита за измислено, както се измислят легенди за волеви и даровита личности, защото това остроумие напълно съответствува на дарованията и подготовката, които е имал Константин Философ.
4. Най-сетне маниерът на водене прения е типичен за нашия философ и се повтаря в разговорите му със сарацини и с хазари. Ако тук се усъмним в автентичността на прението поради остроумните въпроси и отговори и поради особения метод, напомнящ Сократовия, за водене разговори, ще трябва да отречем достоверността и на пренията със сарацини и хазари. Но тъкмо такова необосновано и голословно отричане не е научно.
Няма съмнение, че диспутът между Константин Философ и иконоборческия патриарх Янис е станал. И ако трябва да се съжалява за нещо, то е само за едно, — че този твърде интересен диспут не е даден в подробности.
Житиеписецът е счел достатъчно — за илюстриране тънката диалектическа способност и ораторска ловкост на магнауреца — да ни предаде следните няколко реплики:
Беловласият патриарх, виждайки пред себе си вместо равностоен по възраст или ранг диспутант, съвсем млад момък, счел за оскърбление да влиза в прение с него и с придружаващите го и рекъл:
“Вие не сте достойни за моето подножение; как аз ще вляза в прение с вас?”
На това философът отговорил: “Не се придържай о човешкия обичай, но гледай Божиите заповеди! Защото както ти от Бога си създаден от пръст и дух, така сме и ние всички... Прочее, гледайки на пръстта, не се гордей!”.
Патриархът, желаейки очевидно да се отклони от спора, забелязал, че не е прилично той, старият, да се състезава с младежи. Но досетливият солунчанин намерил какво да възрази:
— Кажи — рекъл той — в коя възраст душата е по-силна от тялото?
— В старост — отговорил иконоборецът.
— А към какво състезание те приканваме ние — към телесно или духовно?
— Към духовно.
— Е добре, ти тогава ще бъдеш по-силният!
Така той ловко го предизвикал към духовно състезание. Заставен да дискутира, патриархът попитал, желаейки да забърка събеседника си:
-“Кажи ми, младежо, защо ние не се покланяме на счупен кръст (т.е. когато не са налице всичките му части — в ск.м.) нито го целуваме, а вие не се срамувате да отдавате чест на икона, дето е нарисуван някой само до гърдите?”
Философът отговорил:
-“Кръстът има четири части и ако една част липсва, той не е кръст. А иконата чрез лицето именно показва образа и подобието на оногова, в чест на когото е нарисувана”.
В тоя дух патриархът задал още някои въпроси. Философът отговарял все умно и осведомено. Най-сетне патриархът решил да използува най-главния си аргумент, с който като със светкавичен удар да срази противника си.
— Щом Бог е рекъл на Мойсея: “Не си прави кумир или каквото и да е изображение на нещо, което е на небето горе, на земята долу или във водата под земята;” (Изх.20:4), как вие правите такива и им се кланяте?
Св.Константин показал тук своята способност да анализира текстовете на словото Божие, при което единствено те могат да получат своето правилно тълкувание и отговорил:
— Ако бе рекъл “Не си прави кумир или каквото и да е изображение ”, ти би имал право. Но Той е рекъл: “не вьсакого”, т.е. недостойното (подобие) е забранено.
Тъй младият философ затворил устатата на стария иконоборец, показвайки в юношеско тяло зрял ум.
Проф.Ем.Георгиев пише за този диспут:
“Прението е любопитно и живо, което свидетелствува, че е записано непосредствено след като се е състояло. И въпросите, и отговорите в него са така ударни и находчиви че мъчно можем да си ги представим измислени от житиеписеца: те издават полемика на най-високо научно в средновековен смисъл на думата и интелектуално равнище между предни идеолози на съществуващи две партии във Византия и изобщо в гръко-славянския югоизток. В словесното си двуборство с иконобореца младият Кирил за пръв път проявява своя голям словесен дар — дар да води спор, да защити своите възгледи и православието. Това прение го е прославило, открило му е път към следващите мисии, с които бива натоварен”.
Ние не мислим, че това ще да е била единствена проява на Константина Философа из областта на вътрешната църковна мисия. Ако не другаде, поне в Магнаурската школа, като преподавател, той е оборвал ересите пред своите питомци, посочвал е със свойствената живост на своята лекоподвижна мисъл несъстоятелността на лъжеученията и утвърждавал слушателите си във вечните и неизменни истини на православието.
Житиеписецът е счел за нужно да опише само този епизод из вътрешно-мисионерската дейност на св. Кирила, за да представи с по-голяма убедителност по-нататъшните негови подвизи, извършени на външно-мисионерското църковно поприще. Повод за такива подвизи се представил скоро.

------------------------------------------------------------------

Багдадска дипломатическа мисия при сарацините

По времето на халифа Джафар-ал-Муттавакил (847-861), халифатът, уверен във военните си възможности, желае да докаже и своето културно и религиозно преимущество пред християнска Византия. Той прекратява традиционната политика на толерантност към друговерците, и отправя с доста високомерен тон покана за диспут по въпросите на различните вери и християнската света Троица до византийския император, което фактически е форма за установяване на дипломатически контакт според условията на епохата.

Император Михаил III, знаейки за проявените вече качества на младия Константин Философ, и отчитайки и това, че владее арабски, сирийски и еврейски, го натоварва с тази отговорна мисия, състояла се в 851 или в някоя от годините до края на 856 г.
Той я изпълнява заедно с дадения му като помощник висш държавен сановник — асинкрита Георги. Тя става „бойното“ кръщение на видния византийски философ като дипломат. От житието му проличава, че в Багдад, в диспута със сарацините, се разисква не само основният въпрос за Светата Троица, но и проблеми за войните, за данъците, за отношението към мира, за изкуствата. Със знанията и личността си мисионерът привлича вниманието на противниците и спечелва доверието им. Това е важна дипломатическа победа.
Според житиеписеца, Константин ги „наддума по всички въпроси, така, че те му се чудят, изпадат в удивление“. От отговорите му, цитирани в житието, проличава високата му култура, способността му да обяснява въпросите достъпно и логично, с прости примери от живота. Демонстрира дар слово и отлична подготовка, включително и на Корана. Така Константин сломява противниците си сарацини, включително изправените срещу него ислямски богослови, и умело защитава авторитета на държавата, която го е изпратила. Той успява да постигне и освобождаването на хиляди християнски пленници, които връща със себе си във Византия.

Завършил мисията и успешно изпълнил задачата си в Багдад, Константин Философ се завръща в Цариград, и се усамотява за кратко в „безмълвие“ и се отдава само на „беседа“ с книгите, но скоро напуска района на столицата и отива при брат си Методий в манастира „Свети Полихрон“, където, най-вероятно с малъг кръг ученици, започват да се занимават със съставянето на първата славянска азбука и превода на светото писание на славянобългарски език.

Брегалнишка мисия

Някъде между 851 и 859 г. Константин се отправя на известната Брегалнишка мисия, посочена в Краткото житие на светеца, писано, според акад. Емил Георгиев, от св. Климент Охридски.
То разказва, че тук той е проповядвал и покръстил хиляди българи, и дори се споменава българският владетел Борис I.
Много е вероятно именно тогава да е спечелена подкрепата на владетеля за славянската християнска кауза, която се превръща в българска, и така оцелява и дава своя забележителен световен принос.

Мисия при хазарите

Съдбата обаче не оставя Константин да прекара дните си в тишина, далеч от света.
В 860 г. той е натоварен с нова важна дипломатическа мисия, този път при хазарския хаган в Крим.
Хазарски пратеници пристигат в Константинопол. Намираща се в непосредствена близост до две големи държави — Арабския халифат и Византия, Хазария е притеснена от тяхната...