Уилям Буут

        

Уилям Буут
10-ти април 1829 - 20 август 1912
William Booth

„Докато има гладуващи деца, аз ще се боря
Докато човешки същества отиват в затвора, аз ще се боря,
Докато има жертви на зависимостта, аз ще се боря,
Докато някой е принуден да продава тялото си, аз ще се боря,
Докато някой не е осенен от Божията светлина, аз ще се боря,
Ще се боря до края.”

"В отговор на Вашето запитване, считам, че главните опасности, които се изправи срещу идващия век ще бъде религията, без Светия Дух, християнство без Христос, прошка без покаяние, спасение без възстановяване, политиката без Бог, небето и без ада."

"Ние трябва да събудим себе си ! Или някой друг ще вземе нашето място, и ще носи кръста ни и така ще ни лишат от короната. "

"Иди за душите и иди за най-лошите"

Уилям Буут е британски методистки проповедник, основател на Армията на спасението и неин пръв ръководител-гнерал (1878-1912).
Армията на спасението е основана през 1865 г. и се е разпространила от Лондон, Англия в много части на света и е известна като една от най-дейните хуманитарни организации .

Уилям Бут е роден в Sneinton , Нотингам , Англия, единственият син на четири оцелели деца, родени от Самюъл Буут и Мери Кейт Мос.

Баща му е бил богат човек, но в резултат на лоши инвестиции се разорява и става алкохолик. През 1842 г. бащата изпада в несъстоятелност, и не може повече да си позволи такси за обучение на 13-годишният Уилям и момчето става чирак в заложна къща. Самюъл Буут починал по-късно същата година.

Две години след това Уилям започнал да посещава събрание в методистката църка , където се новоражда . След това започва да се самообучава ,за да стане методистки проповедник.Той е бил окуражаван да стане проповедник от най-близкия си приятел Will Sansom.Will Sansom и Буут започват да проповядват на"грешниците" в Нотингам и вероятно Буут е щял да остане като партньор на Will Sansom, но Sansom почива от туберкулоза през 1848г.
Когато стажът му като чирак приключва, в продължени на една годна си търси друга работа, защото смята настоящата си за нечестива.През 1849г.напуска семейтвото неохотно и отива да работи и живее в Лондон в магазин на заложна къща.

През 1851 г.Бут се присъединява към "Реформираната" методистка църква и на 10 април 1852 г., на 23-я си рожден ден става проповедник на пълен работен ден в централата на църквата в Binfield Chapel in Clapham.Един месец по-късно е официално сгоден за Катрин Mumford.
През ноември 1853г. е поканен и става служител на реформираната методистка църква в Spalding, in Lincolnshire

Катрин

Уилям и Катрин се женят на 16 юни 1855г. в Stockwell Green Конгрешанска Църква в Лондон.Сватбата е много семпла, защото двамата желаят да използват парите си и времето си за служението.
Първоначално Уилям и Катрин са на различно мнение относно мястото на жената в църквата и в обществото .Уилям бил против това жени да проповядват.В една ситуация, тя възразила срещу Уилям, които нарекъл жените-„слалият пол.”Въпреки това Уилям решил,че няма да спре Катрин да проповядва,въпреки,че не бил съгласен.Катрин започнала да проповядва чек през 1860 г . Един ден в Гейтсхед Bethseda параклис,тя почувствала, че трябва да стане и да говори.Проповедтта й била толкова впечатляваща, че Уилям променил мнението си относно жените проповедници.Катрин скоро си създава име на изключителен оратор ,но много християни били възмутени от идеята.


Семейството

Скоро става популярен проповедник, но на Конференцията на деноминацията в Ливърпул през 1861г- е отхвърлено искането му да стане евангелизатор на пълно работно време и подава оставка и става независим евангелизатор.
Теологията му не се променя, но има ново ударение -той учи ,че вярата трябва да се прояви в обществото поради любовта към Бога и човечеството.


През 1865г. проповядва по улиците на източен Лондон и някои мисионери го чули и били толкова впечатлени,че го канят да проведе поредица от проповеди в Голямата палатка.Голямата палатка е създадена от квакери на Mile End Waste in Whitechapel. Първата от тези срещи се провежда на 2 юли 1865г.
Тук Бут разбира ,че е открил своята мисия.През 1865г. той и съпругата му Катрин откриват "Християнско Съживително общество"/''The Christian Revival Society'' /в източен Лондон, където провеждат събрания всяка делнично вечер и в неделя за най-бедните и нуждаещите се,включващи и престъпници,алкохолици и проститутки.По късно името на служението е преименувано на ""Християнска мисия"/The Christian Mission.
/Вечерните срещи се провеждали в сградата на стар склад,но лумпени често хвърляли през прозорците камъни и фоеверки.Понякога Бут се връщал наранен и с разкъсани дрехи, но мисията бавно растяла.
Буут и съработниците му извършвали социална дейност, която била в много случаи саможертвена, те отваряли социални кухни за бедни и не се притеснявали от това, че били осмивани и ругани за тяхната дейност.

Катрин и Уйлям


Армията на Спасението

Видението на генерал Уилям Буут, основател на “Армията на спасението”

Имах видение от Бог. Видях един тъмен и бурен океан, в който имаше милиони бедни, отчаяни, плуващи, пискащи, проклинащи и давещи се хора. В средата на океана и бурята имаше една мощна канара, която се издигаше нагоре към облаците. В подножието на тази огромна канара стоеше голяма платформа. Някои от нещастните давещи се хора бяха изпълзели на платформата в безопасност. И веднъж спасени, някои от тях помагаха на други давещи се хора да се спасят с риск за самите тях. Но голямото мнозинство от вече спасени изглежда беше напълно забравило факта, че изобщо са били в океана.
Те сякаш бяха забравили, че останалите все още се давят и имат нужда от помощ. Вместо това губеха своето време в различни неща и развлечения. Други прекарваха времето си в покупки и продажби, съхранявайки своите спестявания в кутии и сейфове. Трети даваха всичкото си време за работа в градините си, слушайки музика или четейки забавни книги. Четвърти само ядяха и пиеха. Но трагичното е, че те вършеха тези неща с ясната представа за бедните, борещи се нещастници, които все още бяха в океана, давейки се.
Но там имаше нещо още по-трагично: хората от платформата се събираха заедно на групи, за да благодарят на ВЕЛИКАТА ЛИЧНОСТ, спасила ги от бурята. Те четяха послания, които СПАСИТЕЛЯТ беше написал до тях. Препрочитаха ги отново. И разговаряха за НЕГО. И пееха за НЕГО. Викаха към НЕГО да дойде по-близо до тях, да ги изцели и утеши. Но през цялото време ТОЙ ги зовеше от яростното море да дойдат при НЕГО и да МУ помогнат да спаси давещите се отчаяни хора. Умиращите бяха техните собствени бизнес-партньори, приятели, дори членове на техните семейства. Или ако те мислеха за давещите се, техните неприятни мисли ги водеха до неопределено, безсмислено говорене, което не отиваше до никъде.
Тогава осъзнах смисъла на това видение: океанът беше животът на земята. Давещите се нещастни хора бяха милионите, които не са новородени от Христовия Дух – всички проститутки, пияници, бизнесмени, домакини, лекари, посещаващите църкви и всички неспасени. Великата канара е Голгота. Тези на платформата са църквата. Онези, малкото, които рискуват своя живот, за да спасят давещите се хора, са истинските войници на кръста.
Великата личност, зовяща от водата, е Божият Син, Който чрез Своя Дух дойде на света. Той е “Същият вчера, днес и завинаги", Който все още се бори и застъпва, за да спаси умиращите милиони от тяхната ужасна участ на проклятието. Неговият глас може да бъде чут над музиката, машините и шума от живота, викащ към онези, които винаги са готови да рискуват, като отидат да Му помогнат да спаси света.
Не се самозалъгвай – има само 2 класи от хора – тези, които са спасени чрез вяра в Исус и тези, които са на път към вечното проклятие. Няма значение колко богати, здрави, красиви, интелигентни хора или изглеждащи щастливи са те – ако не са новородени, те са загубени. Ако не са на платформата, те са в океана и се давят.
Ще отидеш ли при Него в бурята да Му помогнеш? Ще обърнеш ли гръб на своята гордост и страх от това, какво хората мислят, и от своите безсмислени развлечения, ще отидеш ли при Него? Цената е голяма, но къде другаде можеш да отидеш? Той има думи на Живот. И говори на теб точно сега. Призовава те да дадеш живота си за изгубените. Единствено, загубвайки живота си, ще го намериш. Само в загубата на твоя живот истински ще намериш Бог.
Какво ще правиш сега?
***
Преди да получи сегашното си название, организацията променя името си още два пъти - „Християнска мисия на източен Лондон“ и „Християнска мисия“. През 1878 година благодарение на сина на Бут, приема името „Армия на спасението“.
Името "Армия на пасението" било дадено на организацията, когато един ден Уилям Буут диктувал писма на секретаря си в което казвал"ние сме доброволческа армия", там присъствал големият син на Уилям- Bramwell, който казал:"аз не съм доброволец, аз съм редови."
Армията на спасението била изградена по модел на истинска армия-със собствен флаг и цветове,собствена музика и униформи. Буут се именувал генерал, а другите помощници "офицери",а останалите доброволци- войници.
Уилям и Катрин Буут напускат клона на Методистката църква ,за да започнат хуманитарна дейност сред най-ниската класа на обществото, с цел да разпространява християнството и да оказва помощ на нуждаещите се.
Според основателя си, Армията на Спасението показва, че е възможно и необходимо, в свят подчинен на материализма, да съществува едно видимо християнство, радостно и активно, търсейки по всякакъв начин да победи глада в света и бедността . Извършва обществена, църковна и благотворителна дейност.
Задачата на Армията на спасението е да донесе спасение на бедните и нуждаещите се като задоволява техните материални и духовни потребности без оглед на възраст, пол или раса.
Успехът на Армията на Спасението се дължи основно на нейната оригиналност.
Организацията, дисциплината, мобилизацията и духът на тялото, типични за една военна структура, се явяват идеални характеристики за вида дейност, за която Уилям Буут и неговите първи сътрудници се чувстват призвани – да „спасяват душите”.
Първите събрания на организацията са един вид неформални събрания за подкрепа на бедните и бездомните и проповеди, насочени към покаяние и възвръщане към вярата.
Уилям Буут не е имал никакво намерение да основава нова църковна форма: искал е хората, веднъж освободени от бедността, да се върнат да посещават своята общност. Но след няколко отказа за връщане в съответните общности, било по желание или поради страх, че няма да са добре приети, Буут разбира, че Армията на Спасението, оставайки с християнско вдъхновение,има нужда да се превърне в едно стабилно движение, със заповеди и правилници, еднакви за всички членуващи по света.
В Армията на Спасението има различни категории : -последователи-които макар и приемащи етично нормите на организацията, нямат задължения към самата нея;- войници -доброволни членове с пълни права и- офицери или организационни ръководители- които заедно с външните служители са единствените, получаващи заплата. Вътрешната йерархия е съставена от войници, подофицери (сержанти и старши сержанти) и офицери (старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник и генерал). Националните генерали се наричат „комисари” и съставляват световния съвет, който избира истинския генерал – Главен командир на Армията на Спасението в света. Днес това е генерал Шау Клифтън, който контролира и вдъхновява цялата организация.

Уилям Буут става известен като Генерала, докато съпругата му Катрин е наречена „майка на Армията на спасението“. Докато Уилям говори с бедните и ги просвещава, Катрин говори с богатите и се опитва да получи финансова помощ за благородното си дело. Организацията най-добре бива описвана според двамата с 3-те „с“: Супа, Сапун и Спасение.

Уилям Буут иска да въведе в неговите богослужения неформална атмосфера, която да насърчава новопокръстените. Радостни песни, инструментална музика, пляскане на ръце и покана за покаяние характеризира Армията на спасението срещи.

В началото на 1880-те, дейността на Армията на спасението се разпростряла и в други страни, като САЩ, Франция, Швейцария, Швеция и други, включително и в повечето от страните от Британската империя: Австралия, Канада, Индия, Южна Африка, Нова Зеландия, Ямайка, и т.н.
През живота си, Уилям Буут създал офиси на Армията на Спасението в 58 страни.
Бут редовно публикувал проповеди в списания и е автор на редица книги, както и на няколко песни.Неговата книга "In Darkest England and the Way Out"
става бестселър през 1890г. В тази книга Буут пише че няма голяма разлика между "цивилизована Англия" и "тъмна Африка"що се отнася до качеството на живот на бедните и изоставените след индустриалната революция.
Той предлага стратегия за прилагане на Християнските принципи в работната етика.Книгата говори за премахването на бедността и създаване на жилища за бездомните, селскостопански общности,в които да се намери работа за бедното градско население, центрове за обучение за емигранти, домове за паднали жени и за освободените затворници,помощ за алкохолиците...Също пише за адвокати за бедните, за банките, клиниките,за индустриални училища и дори морски курорти.Той казва,че държавата е длъжна да изпълни своите социални задължения, но въпреки това не създава социалистическа партия, за него най-важното е спасението на човека.
Бут твърди в своя увод:
„Нямам никакво намерение да се отклони в най-малка степен от основните принципи, на които съм действал в миналото. Единствената ми надежда за окончателно освобождение на човечеството от мизерията, нито в този свят или на следващата, е възстановяването или преправяне на личността чрез силата на Светия Дух чрез Исус Христос.”
В книгата Буут засята много от важните въпроси в индустриалната епоха.Примерно, пита как е възможно един баща, който е водач на омнибус по14-16 часа на ден, да може да възпитава децата си.Един такъв водач има възможност да ги види ,само когато са заспали!
Също поставя въпросът за образованието на децата.Въпреки че те стават грамотни, те остават напълно неподготвени за живота.

Идеята за Армия , която се бори с греха е пленила въображението на много хора и армията започва да расте бързо. Огнените речи на Буут , с ярка образност правело посланието му да достигне до хората и все повече хора се оказвали готови да оставят миналото зад гърба си и да започнат нов живот като войник в Армията на спасението.
По време на първите години на Армията на Спасението, Буут и неговите помощници са изправени пред яростна опозиция, особено от средите на тези, които са свързани с алкохолния бизнес, страхувайки се,че дейността на Армията на Спасението ще убедят бедните да спрат да пият.
Дори е създадена една организация наречена „Армията на скелетите”/Skeleton Army/,която особено в Южна Англия се противопоставя и пречи на манифестациите на Армията на Спасението срещу алкохола в периода 1880-1892г.Сблъсъците между тези две групи довежда до няколко убийства на хора от Армията на спасението и нараняването на много други.През 1882г- от Армията на Спасението са нападнати 662 човека, от които 251 жени и 23 деца, под 15 години.
Опоненти, които наричат себе си „Армия на скелетите“ започват да нарушават митингите на организацията, хвърлят камъни, плъхове и мръсотия на събранията и нападат членове на Армията на спасението. Това са основно хора, които губят клиентела поради опозицията на алкохола и проституцията от страна на Армията на спасението

Друга пречка е обвинението ,че Буут назначава собствените си деца на длъжности, за които има по-квалифицирани кандидати , което определя Армията на Спасението като "семеен бизнес".Така например Бут назначава дъщеря си Ема като директор на началното обучение на служители, когато тя е само на 19 години.Също така Буут назначава големият си син като наследник в завещанието си.
Също Буут често е описван като шарлатанин, който прави по този начин пари. Също пресата е често враждебно настроена срещу Армията на Спасението и Буут, защото са тълкували превратно техните лозунги.Например мотото на Армията"Кръв и Огън", вместо да се тълкува като Кръвта на Господ Исус Христос и Огънят на Святия Дух са се тълкували като "кръвта на грешниците и огънят на ада." Англиканската църква е сред първите изключително враждебно настроени срещу Буут. Известният филантроп, политик и християнин лорд Shaftesbury, дори отива толкова далеч,че нарича Буут-"Антихриста."

Уилям и Катрин Бут били активни в кампаниите за подобряване на условията на труд на жените, работещи в Bryant & May фабрика в Ийст Енд. Не само, че тези жени печелили по 1s. 4d за шестнадесетчасов работен ден, но и тяхното здраве било заплашено,защото работели с жълт фосфор, предоставен от производители като Bryant & May . Голям брой от тези жени страдат от некроза на костите, причинени от токсични изпарения на жълт фосфор. Лицата ставали зелени, после черни, загноявали и след това настъпвала смърт. Буут посочил, че в повечето европейски страни, производителите използват безвреден червен фосфор за производството на matches tipped. Bryant & May са отговорили, че това производство е по-скъпо и хората не е склонна да ги купуват на по-високи цени През 1891 г. на Армията на Спасението открива свой завод за matches tipped в източен Лондон. В него се използвал само безвреден червен фосфор и производството е достигнало да шест милиона кутии на година.А заплатите били два пъти по-големи от тези на Bryant & May .
Освен това Буут организира обиколка на журналисти в домовете на работещите в Bryant & May.Това създало лоша реклама на компанията и принудила собствениците да преразгледат своите дела.През1901гл управляващият директор на компанията заявил ,че спират производство от жълт фосфор.

Смит Уигълзуърт за Армията на Спасението:
„Бях на 16 години, когато Армията на спасението започна работата си в Брадфорд. Радвах се, че мога да бъда сред тия сериозни люде. В ония дни ми беше вложено в сърцето да постя и да се моля за определени души. Всяка седмица преживявахме как огромни групи от грешници предаваха сърцата си на Христа.
Аз бях в Армията на спасението, защото чувствах, че тя имаше по-голяма сила за служение, отколкото която и да е друга общност. Прекарвахме по цели нощи в молитва. Мнозина биваха хвърляни на пода от силата на молитвата за по 24 часа. В ония дни ние наричахме това духовно кръщение. Тези първи войници от Армията на спасението притежаваха огромна сила. Ние бяхме единни и всяка седмица се молехме за 50 или 100 души. Аз гледах на Господа и със сигурност Той беше този, който ми помагаше във всичко. Когато станах на 20 години, се преместих в Ливърпул. Силата Божия действаше силно върху мен.. В неделя постех и се молех по цял ден.
Спомням си за събранията ни в болниците, по корабите или в Армията на спасението, когато винаги са били спасявани не по-малко от 50 души. Бяха дни на голямо съживление.
Висши офицери (проповедници) на събранията от Армията на спасението ме подканяха да говоря. Не знаех защо бях поощряван, понеже речникът ми беше беден и аз често плачех пред хората. Стараех се към един по-добър начин на изразяване, подобно на Еремия бях готов и с извор от сълзи. Но стоях пред хората и плачех, подканях ги да дойдат напред и да плачат за Господа.
Спомените за ония дни в Ливърпул са много скъпи за мен. Когато станах на 24 години, вътрешно бях ръководен да се върна в Бердфорд. Живеех с мисълта да отворя тенекеджийска работилница. През свободното си време желаех да помагам в Армията на спасението. Тук се запознах с най-доброто момиче, което трябваше да стане моя жена.

Поли,съпругата на Смит Уигълсуърт:
„Една вечер, когато се намирала в центъра на града, взела участие в събрание, което било съпроводено от тромпети и барабани. Армията на спасението е била нещо съвсем ново за онова време. Поли следяла с интерес хората наоколо. След края му, всички марширували по улиците на Брадфорд. Тя си помислила: “Къде ли се събират тия хора?” От дома, в който живеела, знаела, че там, където се събират тия люде, не е добре. Въпреки това била любопитна. Оглеждайки се наляво и надясно, за да не бъде забелязана от някой познат, отишла на това “страшно място”. Събранието започнало. Интересът й растял, слушайки чистите песни и живите свидетелства на новоповярвалите.
Една евангелистка проповядвала Христа с голяма сила. Момичето от галерията копнеело да се запознае с Господа, да бъде умито в Неговата кръв и освободено от греховете. При покана грешниците, търсещи Христа, да преминат напред, Поли минала от галерията към скамейката на покаянието. Първо помолила Господ да опрости греховете й. По-късно свидетелстващата евангелистка коленичила до нея и й помогнала да приеме спасителната вяра в Господа Исуса Христа. След като в сърцето си била убедена, че греховете й са простени, Поли скочила и извикала: “Алилуя, свърши се!” Уйгълсуърт бил по това време младеж и също бил там. Той видял момичето и чул как се моли и вика: “Алилуя”. По-късно той казва: “Като че ли Божието вдъхновение и помазание почиваше още в началото върху й.” Тя била хубава девойка и когато той погледнал обикновеното й облекло, хубавата шапка, я намерил много мила. Скоро след това започнало помежду им сърдечно приятелство. Новоповярвалата била особено старателна и скоро навлязла бързо в духовния живот. Чрез връзката си с офицера от Армията на спасението, тя скоро се запознала и с генерал Буут, който й позволил да работи в Армията без да притежава обичайното за тази цел образование.
Скоро офицерите от Армията на спасението разбрали, че между тях става “нещо”. В Армията било противно на правилата офицер да се свързва с обикновен войник. За такъв се считал Уйгълсуърт, макар ,че той в действителност дори не бил член на Армията на спасението. Един ден при Поли дошъл майор от Армията и я попитал дали би желала да отиде с него в новата дейност. Тя се съгласила и след няколко часа били в Шотландия. В първите дни от престоя им, публиката била особено щедра по отношение хвърлянето на развалени яйца и развален зеленчук. Момичетата от Армията трябвало да бъдат смели и устойчиви. Един ден Поли получила синина под окото от някакъв хвърлен портокал. Това обаче не я трогнало. Тя притежавала мил глас и продължавала да пее по улицата. Някои врати и прозорци се отваряли, за да чуят песните и свидетелствата на тези безстрашни млади хора. Дейността им не била напразна. Бог ги благословил чудно. По време на престоя си в Лайт, Поли се грижела за една новоповярвала, живееща на шестия етаж в жилищен блок. Мъжът й се отнасял с нея като с животно, забранявал й да посещава събранията. Един ден той се върнал от работа и намерил Поли и жена си в молитва. Веднага я заплашил, че ако не престане с молитвите си, ще бъде насилствено изхвърлена навън. И понеже тя продължавала да се моли, той я взел на ръце и я занесъл до стълбището. При всяка стълба надолу тя викала: “Господи, спаси тая душа!” Мъжът лудо проклинал от яд, защото тя се радвала и го молела за милост. На последното стъпало обаче, заедно коленичили и то се превърнало в “скамейката на покаянието”. Точно там тя го завела към Голготското Агне, чиято кръв очиства всеки от грях. Един ден Поли била обвинена от висшестоящите офицери, че проявява интерес към един от тамошните войници от Армията на спасението. След като не дала отговор на зададените въпроси, била призвана за съвместна молитва. Сега трябвало да се моли и тя го сторила по следния начин: “Господи, Ти знаеш какво мислят тия човеци, а именно, че съм проявявала интерес към шотландец. Господи, Ти знаеш, че това не е така. Ти знаеш, че не възнамерявам да се женя за шотландец.” След като свършила, всички вече били готови да приключат с разпрата. Поли знаела обаче, че в Брадфорд има един млад човек, когото тя вътрешно обича. Скоро след това се върнала в Брадфорд и се отдалечила от Армията на спасението. Привързала се към едно общество, начело на което стояла духовно силна жена. Въпреки това, Поли останала верен приятел на Армията на спасението. Поли се омъжва за Уигълзуърт на 22 години. Тогава той бил на 23 години.

Една от основните критики срещу Буут е че издига жените на равно с мъжете. Много го намират за прекалено деспотичен, с когото трудно се работи.Някои от собствените му деца му обръщат гръб и напускат Армията на Спасението като дъщеря му Кейт и синовете му Херберт и Балингтън, като последните основават отделна организация"Доброволците на Америка" .Евангелиста Rodney "Gipsy" Smith го напуска, поради прекалената му твърдост, а Дуайт Муди не го подкрепя, защото смята ,че е заплаха за местната църква.Но никой не може да отрече неговото съчувствие към страданията на ближните .

С времето мнението за Армията на Спасението и за Уилям Бут се променя . В късните си години той е приеман от крале, императори и президенти , които са били сред големите му поддръжници. Дори средствата за масова информация, започнали да използват титлата ме"Генерал" с уважение.
През 1902г. е поканен да присъства на коронацията на крал Едуард VII. През 1904г. участва в автоколона във Великобритания, като спира в различни населени места да проповядва на събралите се тълпи. През 1906г. е обявен за почетен гражданин на Лондон и е удостоен с почетна степен от университета в Оксфорд. Последната му визита в Съединените щати е направена през 1907г. През 1909г. прави обиколка из Обединеното кралство.По това време установява ,че е сляп е дясното око , а зрението на лявото също е много намаляло и това е причина обиколката да бъде преустановена.Въпреки това през 1910 г .той предприема кампания в Холандия, Дания,Германия,Швейцария и Италия.При завръщането си в Англия той предприема седмата си, последна обиколка на кралството. В чест на Буут е създаден химн-"Уилям Буут влезе в Рая."През 1990г. един дизелов локомотив от английските железопътни линии е наречен "Уилям Буут". Вид роза, разработена от министерството на земеделието и хранително-вкусовата промишленост е наречена на него.На него е кръстено и училище в родния му Нотингам, както и колежа за офицери на Армията на Спасението в Дания.Негов паметник е издигнат в Уайтчапъл, Лондон и в Нотингам, а в Ню Йорк- мемориална плоча в негова чест.
Влизане в Армията на Спасението
За да участва един човек в Армията на Спасението той трябва да бъде християнин, от каквото и да е вероизповедание и да приеме особения „военен” начин на живот на организацията. На никого не се плаща, с изключение на служителите и на офицерите. Войниците използват свободното си време, за да подпомагат организацията в нейните потребности. Кариерата на “офицери” се състои в един двугодишен курс във военно училище, където се влиза с препоръка от други офицери като почетен човек, на когото може да се има доверие. Противоположно на това, което говори името, в училището не се извършва военна дейност, а курсове по теология, по маркетинг, по управление на ресурсите и по фирмена организация. След завършен курс и дипломиране, офицерите се изпращат по цял свят (обикновено в страната,от която произхождат), за да ръководят център на Армията на Спасението, в началото прикрепени към други по-възрастни офицери.

Църковни зали
Църковни зали има във всички градове, където присъства Армията на Спасението.Армията не извършва литургични служби подобни на католическите меси или на протестантските. Всъщност, дори и в някои страни офицерите да са приравнени на служители , не са „свещеници” и следователно не извършват църковни тайнства и причастия. Ако последовател или войник желае да извършва църковно тайнство, той е поканен да отиде, в която и да е християнска църква. В този смисъл Армията на Спасението запазва висок стандарт на свобода на вероизповедание, концентрирайки се , вместо в теологични въпроси, върху социалната дейност, което й позволява да бъде добре дошла на всички континенти.

По света Армията на Спасението ръководи болници,начални училища, теологични академии, приюти за бездомни,столови и места за културно приобщаване.

След известно време, Армията на Спасението развили своя собствена песнарка, която съдържала подбрани химни от други сборници, особено от този на методистите. Те, също така, композирали много собствени химни, основани на опитностите на ранните обръщенци. Що се отнася до възникването на Армията на Спасението, историята ни предлага интересно четиво. Буут и някои от неговите служители видели една презвитерианска група да използва медни духови инструменти на уличните събрания. От това на ум му дошла идеята да сформира един оркестър. По този начин, когато Армията на Спасението се родила, музиката се превърнала в жизнено важна част от тяхното поклонение. Буут, подобно на Лутер, Уесли и много други, също вземал добре познати светски мелодии и ги преобразувал в хваление и свидетелство за Господа. За хората, свикнали с църковната органна музика и с по-тържествения тон на пеенето в събранието, службите на Армията на Спасението, придружени с пляскане с ръце, звънтеж на дайрета, викове "Алелуя", заедно с духовите инструменти и барабаните, били доста голям шок.

Децата на Уилям и Катрин Бут

Bramwell Буут (8-ми Март 1856 - 16 юни 1929)
Ballington Буут (28-ми юли 1857 год - 5 октомври 1940 г.)
Кейт Бут (18-ти септември, 1858 - 9 май 1955 г.)
Ема Буут (8-ми януари, 1860 - 28 октомври 1903 г.).
Херберт Буут (26-ти Август, 1862 - 25 септември 1926 г.)
Валтер Буут (юли 1863 г.)
Marie Booth (4 май 1864-5 January 1937)
Evangeline Буут (25-ти дек 1865 - 17 юли 1950 г.)
Луси Буут (28-ми април 1868 год. - 18 юли 1953 г.)