Цвингли
ЦВИНГЛИ
Цвингли
1484-1531
В Швейцария
Това е благословена от Бога нация. Не участва нито в Първата нито във Втора Световна война. Живот си живеят Швейцарците и до ден днешен. Каква разлика само с България и българите.
Част от Свещената римска империя, Швейцария е най-свободната страна още от 1291 г.,когато три планински кантона сключват съюз, даващ право на всеки да се развива автономно. По време на Реформацията този съюз наброява 13 кантона. Всеки кантон е напълно независим в местното си самоуправление и затова е свободен да избере формата на религия, която би искал да следва. По тази причина Реформацията в Швейцария се осъществява чрез законните действия на демократично избраното местно управление. От друга страна папата не ги закача, защото набира армията си от Швейцарски доброволци.
Пръв Улрих Цвингли -1484-1531-въвежда реформацията в Женева.
Роден 1484 г. У него реформаторските идеи се зараждат собствено още преди Лутер. Последовател на Еразъм Ротердамски.
„Еразъм Ротердамски-1466-1536 . Еразъм дава основата за критическото разбиране на библейските текстове, което е в основата на цялото съвременно библейско богословие. Той има и редица полемични творби и фрагменти от такива, в които се спира не само на определени теологични теми, но и на самата методология на богословието. Еразъм е еднакво чужд както на схоластиката, така и на новостите на протестанството, което обвинява в прекалена идейна революционност; както на католическия, така и на протестантския догматизъм от неговото време. Трактатът „За свободната воля” е остра критика срещу Мартин Лутер, неговите богословски възгледи и църковните реформи, породени от тях. Основният недъг на света той вижда във всяка форма на нетърпимост към чуждите схващания и смята че всеки човешки конфликт може и трябва да бъде разрешен по мирен начин. Привърженик е на „световния мир”, който единствен може да осигури нормални условия за творчество. Смята се за родоначалник и идеен вдъхновител на християнския хуманизъм и пацифизъм.“
Цвингли учи в университет във Виена, а през 1502 г. учи в Базелския университет, където през 1506 г. става магистър по хуманитарни науки. До 1516 г. е католически свещеник. В 1519 г. става пастир в Цюрих.
През 1523 г. публикува своите “67 параграфа”, в които прокарва истински реформаторски идеи. Първоначално той си поставя за цел да обнови Християнството чрез идеите на хуманизма. По-късно у него съзряват истински реформаторски идеи. Цвингли и Лутер се срещат през 1529 г. и постигат съгласие по 14 от общо 15 пункта на т.н. Марбургски диалог. Единствено по въпроса за Господната вечеря те имат коренно различие. За Цвингли тя е само “възпоминание”, докато Лутер вярва в преосъществяването.
Проповедите на Цвингли против римската система на поклонение, както и решението на част от гражданите на Цюрих да спазват Великите пости, като не Библейски принуждава Градските власти да предизвикат публична дискусия между Цвингли и всички, които не са съгласни с него. Демократично избраната власт обявява ,че след това ще вземе решение, коя вяра да изповяда градът и кантона. Градският съвет отсъжда победата на Цвингли и неговите идеи бързо се узаконяват .Така реформацията навлиза в северните швейцарски кантони благодарение на действията на управниците след тази полемика. Берн е спечелен за Реформацията след полемика подобна на тази в Цюрихq а след това и Базел .
Убежденията на Цвингли, че върховният авторитет , който принадлежи на християнската общонст, упражнява своята власт чрез демократично избрано градско управление, а то в действията си се базира на Библейският авторитет свързва църква и общество в теокрация-общество управлявано по Библейски принципи.
Подкрепян активно от гражданството в Цюрих, и в северните кантони на Швейцария, той поставя началото на църковна реформа, основаваща се изключително на Свещеното Писание. Цвингли отрича иконите и култа към светиите. Привърженик на пълното съединение на Църква с държава. Цвингли приема безусловното предопределение.
Убит в пламналата война между протестанстките и католическите кантони в Швейцария в 1531 г.?Това е странно!Какво е правил в армията?
Различията в политиката на градските и горските кантони става причина за гражданска война, Цвингли е мотивиран от идеята да организира стабилна федерация от протестантски кантони и повежда битка срещу католическите. Съюзът на горските кантони е подкрепен от католическа Австрия. 1529 г. Първи конфликт между Цюрих и съюзните му кантони с горските кантони. Католическите кантони се признават за победени без да се стига до военни сблъсквания.1531 г. Втора война между Цюрих и горските кантони — поражение на Цюрих. В битката край Капел загива Цвингли, където отива като капелан-т.т свещеник. Този път градските кантони изплащат контрибуции и декларират, че няма да се намесват във вътрешната и външна политика на горските кантони.
Цвингли издава “За истинската и фалшивата религия”, съчинение, в което излага своите възгледи за вероучението и култа. Спасението според него е възможно с вяра, спасение ще бъдат не всички, а само немного избрани.
„Анабаптистите той смята за еретици и се приобщава към борбата на срещу тях.“
Сега тук вече става страшно. Защото са избити по особено мъчителен начин 10 000 анабаптисти след 1525 г, а Цвингли живее до 1531г. Оставам с чувството ,че се премълчава неговата роля в тези убийства. Защото в гореспоменатото изречение:„Анабаптистите той смята за еретици и се приобщава към борбата на срещу тях“.Други подобни изречения са:“Първоначално Цвингли е склонен да използва своите похвати в полемиката, за да ги обеди да се откажат от схващанията си, когато обаче това не помага Градският съвет възприема по-строги мерки, като глоби и изселване. На практика до 1535 г. движението е изкоренено в Цюрих в следствие на жестокото гонение.“Също:“Анабаптистите са подлагани на жестока смърт както от протестантите, така и от католици. Принуждават ги да скачат от купа сено върху колове, умъртвяват ги чрез удавяне,изгаряне и обесване.“/Ърл Кернс/
Като си помисля, изглежда ще харесам повече Еразъм Ротердамски от всички други.