нововавилонски и персииски царе


    Нововавилонски и персийски царе в историята на еврейския народ     

Вавилонският плен - 598 г. - 539 г. пр. Р.Хр

Вавилонският плен е започнал през 598 г. и е свършил през 539 г. пр. Р.Хр.
Това е време на принудителното заточение във Вавилон на по-голямата част от еврейското население на Юдейското царство.
Започва по време на царуването на Навуходоносор II във Вавилония и завършва с превземането на Вавилон от Персите.
Изселването и заточването се провежда през първите 16 години -598-582 г. пр. Р.Хр., като 8 години по-рано, още през 606 г.пр. Р.Хр. Навуходоносор отвел във Вавилон няколко юноши от царски и благороден род,между които са Даниил и Седрах, Мисах и Авденаго, както и част от съдовете на Божия Дом.

Последните юдейски царе

Иосия
Иосия-
Юдейски цар
царувал- 640г.-609 преди Р.Х.
царувал-31г.
Става цар на осем години.
Убит в битка с Фараон Нехао.
„Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него настана подобен нему.“

Иоаким

Иоаким или Елиаким.
-Юдов цар от 609 до 599 пр.Р.Хр.
-царувал-11 г.
Вторият син на цар Йосия. Поставен на престола вместо брат си Йоахаз от Фараон Нехао.
Царувал единадесет години в разврат и идолопоклонство.
В третата година от царуването му-606 пр. Р.Хр., Навуходоносор отвел във Вавилон няколко юноши от царски и благороден род, и част от от съдовете на Божия Дом. Между пленниците бил пророк Данииил и Седрах, Мисах и Авденаго
Иоаким не обръщал внимание на заплашителните пророчества на пророк Еремия, и изгорил книгата му в огън.
Възстанал против Навуходоносор и е бил разбит и безславно убит през 599г. преди Р.Х.
Бил наследен от сина си Иоахин.

Иоахин

Иоахин-
-Юдов цар-599г. преди Р.Хр.
-Син и наследник на Йоаким,
-царувал три месеца.
-Пленен и отведен във Вавилон, където го държали затворен тридесет и шест години.
„Иоахин бе осемнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим.Той върши зло пред Господа, съвсем както бе направил баща му.
В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора възлязоха против Ерусалим та обсадиха града.И докато слугите му го обсаждаха, вавилонският цар Навуходоносор дойде до града; и Юдовият цар Иоахин излезе към вавилонския цар, той, майка му, слугите му, началниците му и скопците му; и вавилонският цар го хвана в осмата година на царуването си.“

-Накрая бил освободен от тъмницата от вавилонския цар Евал-Меродах.
„и го извади из тъмницата; и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.
А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.“
-Заедно с цар Иоахин в плен е откарат и Пророк Езекил.
Езекил 1 гл.:
„ В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, като бях между пленниците при реката Ховар, отвориха се небесата, и аз видях Божии видения.
На петия ден от месеца в тая година, която бе петата от пленяването на цар Иоахина,
Господното слово дойде нарочно към свещеника Езекиила, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господната ръка биде върху него.“


Започване на Вавилонския плен-598 г.пр.Р.Хр.

„И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, които Израилевия цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал.
И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-сиромашката част от людете на земята.
Пресели Иоахима във Вавилон; и заведе пленници от Ерусалим във Вавилон майката на царя, жените на царя, скопците на царя и първенците от земята.
Всичките юначни мъже - седем хиляди души, и дърводелците и ковачите - хиляда души, всичките храбри войници, - тях вавилонският цар заведе пленници във Вавилон.“

Седекия

Седекия цар на Юдея-599-588г пр.Р.Хр.
- чичо на Навуходоносор-
- царувал- 11г.
Навуходоносор поставя чичо си Матания за цар вместо Иоахин, като променя името му на Седекия.
Седекия бил на двадесет и една години , когато се възцарил.
Той върши зло пред Господа.
Седекия въстава против Навуходоносор.

Четвърта книга на царете -глава 25:
„В деветата, година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
и градът бе обсаждан около 3 г. до единадесетата година на цар Седекия.
А на деветия ден от четвъртия месец, когато гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,
отвори се пролом в градската стена, поради което всичките военни
А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него.
И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, именно,заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон.“

След 3 месеца през 588г. пр.Р.Хр. унищожаването на Храма и на Ерусалим
„ А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, сиреч, всяка голяма къща, изгори с огън.
И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим.
Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци.
А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон;
отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.
Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно като злато, и каквото сребърно като сребро.

Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града;
и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.“



Пророк Даниил

-Пророк Даниил бил откаран в план ,като юноша през 606 г. преди Р.Хр.,в третата година на Иоаким, когато Навуходоносор пленил и отвел във Вавилон няколко от князете му, и част от съкровищата му.
- При Навуходоносор Даниил скоро изявил пророческите си дарби, като изтълкувал един сън на Навуходоносор, затова царят го направил управител на Вавилонската област и началник над ученото и свещеническото съсловие.
- При Навуходоносор са хвърлени в огнената пещ Седрах, Мисах и Авденаго..
- При Дарии Мидянина , Даниил е хвърлен в ров с лъвове.
- През 539г. Излиза заповедта на Кир,за завръщането на евреите и повторното построяване на Ерусалим.
- Последно, относно Даниил , в Библията са отбелязани виденията,които вижда в третата година на Кир-557 г. пр.Р.Хр. Виденията ги вижда в Столицата Суса, градът ,в който след около 60 години ще се възцари царица Естир.
Времето от взимането на Даниил в плен до видението, което вижда в Суса е 53 г.
Той надживява поне с 4 години края на Вавилонския плен.



Нововавилонско/Халдейско/ царство

Нововавилонското царство, наречено още Халдейско царство се нарича държавата Вавилония в периода от 626 до 539 г.пр.Р.Хр.
-Този период започва с бунта на Набопаласар ,бащата на Навуходоносор,срещу Асирия и завършва с превземането му от персийците ,начело с Кир II.
-Последният владетел на Нововавилонското царство е печално известния цар Валтасар от книгата на пророк Даниил.
-Последният персийски владетел Дарий Трети е победен от Александър Македонски.

Въпреки че държавата не просъществува дълго време, тя е добре документирана и оставя трайни следи в историята.
Вавилон завладява Сирия и Палестина и отново става най-силният и блестящ град в Двуречието.
Халдейската династия произхожда от т.нар. халдейска земя или Халдея - в древността това е страната, в която живеят халдеите, племе, утвърдило властта си в края на второто хилядолетие преди Христа по брега на Персийския залив в днешен Ирак.
Халдейците воюват с Новоасирийското царство на асирийците и на два пъти превземат от тях Вавилон.


Навуходоносор

Навуходоносор II
цар на Вавилон

Роден: около 634 пр.Р.Хр.
Починал: 562 пр.Р.Хр.
Царувал между 605 и 562г. пр. Р. Хр.
Живял около 72 години, царувал 43 .

Навуходоносор II е вавилонски цар, син на Набопаласар, основател на Нововавилонското царство.
Навуходоносор е най-значимият владетел на това царство, който разширява значително територията на държавата.
Счита се, че той построява Висящите градини на Вавилон - едно от седемте чудеса на света.
Името му на акадски означава „Бог Наву, закриляй моя първороден син“.
Навуходоносор II е известен и с италианското име „Набуко“, по едноименната опера на Джузепе Верди.
Навуходоносор ІІ завладява Сирия и Палестина.
Вавилон отново става най-силният и богат град в Двуречието.
Това е време на политическа мощ, стопански подем и активен културен живот.
Възстановени са старите храмове и започва строителство на нови .

Библейски речник за Навуходоносор:
Син и наследник на Навополасар,
Преди бащината си смърт, той царувал с баща си, и бил изпратен от него, да отнеме от египтяните Кархамис, който те били превзели от вавилонците при фараон Нехао.
Като сполучил в това, предприел един поход против Иоаким -Юдовия цар, който бил подвластен на Египетския фараон Нехао. Оковал Иоаким, за да го заведе пленник във Вавилон, но после го оставил в Юдея, с условие да му плаща ежегодно голям данък.
Откарал много пленници от Ерусалим; между които, Даниил, Анания, Мисаил и Азария, всичките от царски род, които Вавилонския цар заповядал да научат на Вавилонски език и Вавилонското учение, за да служат после в двора му .
След смъртта на Навополасар, Навуходоносор, който тогава се намирал или в Египет или в Юдея, побързал да се върне във Вавилон, като възложил на военачалниците си грижата, да доведат в Халдея пленените от Сирия, Юдея, Финикия и Египет, защото по думите на Берос, той бил покорил всичките тези страни.
Той разпратил тези пленени в няколко поселения, и в храма на Вил, поставил свещените съдове от Ерусалимския храм и другите скъпи користи.
Иоаким Юдовия цар, останал за три години подвластен на Навуходоносор и тогава се разбунтувал, но след три или четири години, той бил обсаден и уловен в Ерусалим и тялото му, след като го убили, хвърлили на въздушните птици, съгласно с пророчеството на Еремия - Ер. 22гл.
Приемникът му Иоахин или Иехония Юдовия цар, като въстанал против Навуходоносор, последния го обсадил в Ерусалим, принудил го да се предаде, и го завел с чиновниците му в плен във Вавилон и него, и майка му, и жените му, и най-здравите Ерусалимски работници, общо десет хиляди души.
Между тези пленници, бил и пророк Езекил.
Навуходоносор пленил и всичките златни съдове, направени от Соломон за храма и царското съкровище, и поставил за негов наместник Матания, чичото на Иехония, когото нарекъл Седекия.
Седекия останал във верноподаничество на Навуходоносор девет години, и след този период, въстанал и се съюзил със съседните князе. Тогава, Навуходоносор дошъл в Юдея, покорил по-главните места в страната, и обсадил Ерусалим, но понеже Фараон Вафрий идвал от Египет на помощ на Седекия, Навуходоносор отишъл да го посрещне, и го принудил да се върне назад в царството си.
След това, той подновил обсадата на Ерусалим, и в единадесетата година от управлението на Седекия, -558г. преди Р.Х., градът бил превзет, Седекия бил пленен и заведен пред Навуходоносор в Ривла, Сирия. Вавилонският цар го осъдил на смърт, накарал да убият челядта му пред очите му, и тогава му избол очите, оковал го с вериги, и го изпратил във Вавилон - 4Цар. 24 и 25гл.; 2Лет. 36гл.
Един летопис, който бил намерен между развалините на Тигър, и който сега се пази в Източно-Индийския дом в Лондон, дава някои сведения за Навуходоносоровите постройки във Вавилон и в Борсипа.
Като прекъсва изведнъж сказанието си, летописа казва, че царевото сърце се ожесточило против Халдейските астрономи. "Той не искаше да стори никакви благодеяния за работи от вярата. Той прекъсна служението на Меродах и жертвоприношенията. Той страдаше под действията на обаянието".
За Навуходоносор се предполага, че е умрял в 562г. преди Р.Х., след едно царуване повече от четиридесет години.
Едно от най-славните дела, които се приписват на Навуходоносор, и за което несъмнено той най-много се е прославил, са били прочутите "висящи градини", за които казват, че той въздигнал от желание, да угоди на своята царицата Амита, на която сърцето копнеело да гледа възвишени горици, подобни на онези в отечествената й земя - Мидия.
Направата на висящи във въздуха градини, в една равна страна, каквато е Вавилония, може да се постигне, само ако изкуствено се направи една планина; и за това царя издал заповед, да се направи такава една планина, четиристотин крака на дължина и на ширина, и повече от триста крака висока. Тогава, направили възвисени една над друга тераси, които се подпирали от редове прави стълбове, покрити с големи камъни, и с пластове от рогозки и смола и два реда камъни, които също били покрити с едно твърдо повлекло от свинец. Всичките тези тераси, после насипали с пръст, и насадили с дървета и цветя. Градините напоявали от река Ефрат, която течела под тях, с една машина отвътре. Тези градини, заемали само една малка част от широкия двор на палата, тъй като стената, която ограждала двора била шест мили в диаметър. Отвътре на тази стена, имало две други стени и една голяма кула, освен зданията, дворовете, градините, и пр., и пр. Всичките порти били медни, което се съгласява с езикът, употребен от Исая в пророчеството му, относно превземането на Вавилон от Кир - Ис. 45:13. Вярва се, че развалините на висящите градини, се намират в широката неправилна могила, наричана Каср, на източната страна на Ефрат, седемстотин и тридесет метра на длъжина, и петстотин и петдесет на ширина. Кирпичите, които копаят от тази могила, са от добро качество, и на всичките се намира напечатано името на Навуходоносор.

Укипедия:
Висящите градини на Вавилон, познати и като Висящите градини на Семирамида, са едно от Седемте чудеса на света. И до ден днешен не са открити. Вероятно са били построени във Вавилон, който се е намирал на територията на днешен Ирак.
Повечето сведения сочат, че са построени около 575 пр.н.е. от цар Навуходоносор II, който управлява града 43 години, започвайки от 605 пр.н.е.
Друга теория гласи, че са построени от асирийската царица Семирамида, по време на петгодишното ѝ управление (810 пр.н.е.) Представляват терасирани и изкуствено напоявани градини. Според легендата, Навуходоносор ги построява, за да не тъгува по дома си неговата съпруга — персийската принцеса Амитис, която е родом от планините. Няма сведения къде точно са били разположени. Откритите след археологически разкопки находки в Ниневия, град в северен Ирак, таблети, изобразяващи палми по покривите на отделни къщи, карат специалистите да проучват възможността градините да са били разположени във Вавилон — град, използван като събирателно за повечето селища на Изток.


За първи път името Вавилон се споменава през 3000 пр.н.е.. Около 2200 пр.н.е. Вавилон бил известен като храмово място и е принадлежал през 21 век пр.Хр. към близкия град Ур.
При царуването на великия Хамурапи (1792-1750 пр.н.е.) градът придобил водеща роля в стария Ориент. Той завладял почти цяла Месопотамия и е познат преди всичко чрез Кодекс Хамурапи, един от първите подробни сборници със закони.
През 1595 пр.н.е. Вавилон бил превзет от Хетите, като кратко време след това попада под владението на Каситите (около 1590 до 1150 пр.н.е.).
Каситите направили града-държава Вавилон столица на Вавилония. Вероятно градът става религиозен център на царството през 12 век пр.н.е., когато Мардук се издига до върховен бог на месопотамската религия.
След 1158 пр.н.е. до към края на 8 век пр.н.е. Вавилон е владян от различни династии, когато попада под влиянието на Асирия.
При управлението на царете на Нововавилонското царство, което било основано от Набопаласар (605-562 пр.н.е.), халдейската династия достигнала своя разцвет, чийто апогей бил по времето на сина му Навуходоносор II.
.Александър Македонски завладял града след битката при Гавгамела и бил приет като освободител. Той поставил престола на своята империя впоследствие във Вавилон, където по-късно починал. Градът е известен със своите висящи градини и със строежа на Вавилонската кула. <>br
Друга сграда от този монарх, е тази, на която развалините сега се наричат Бирс Нимрод, около осем мили на югозапад от гореспоменатите развалини.
Изследванията на Сър Хенрик Ролинсон, са показали, че тази сграда е била изградена от Навуходоносор, върху развалините на една по-древна сграда. Тя се е състояла от шест отделни тераси (плоски насипи), всяка двадесет крака висока, и четиридесет и два крака по-малка хоризонтално от по-долната. На върхът й, се е намирало едно светилище и една обсерватория, които сега са се обърнали на една грамада от стъкловидно вещество. Всеки кат или всяка тераса, е била посветена на една особена планета, и боядисана с цветът на тази планета, който те имали за нея в астрономическите си карти. Най-долният кат, в чест на Сатурн е бил черен, а от другите, онзи на Юпитер гранив, на Марс червен, на Слънцето жълт, на Венера зелен, на Меркурий син. Светилището или храма е било бяло, и вероятно за Луната. В крайъгълните развалини, на тази съсипана сграда, скорошните пътешественици - изследователи, са намерили длъгнести валма (цилиндри) с клинообразни писания по тях, от името на Навуходоносор, които ни казват, че тази сграда се е наричала: "Степените на Седемте Сфери на Борсип", че по-старата сграда на същото място, била в разкапано състояние, и че движим от Меродах бога си, Навуходоносор я построил отново от тухли, и я направил великолепна, с жълто-капчести сини камъни, "без да промени местоположението й, или да развали планът в основата й". Това се случило, според същите надписи, петстотин и четири години, след направата на първата сграда от Теглат-фаласар I., (1100г. преди Р.Х.). Ако не е била положена на онова същото място, където е било местоположението на Вавилонската кула, спомената в Св. Писание, и храма на Вил, описан от Хиродот, тази сграда може да е била построена по същият план. Всяка една от тухлите й, носи и името на Новуходоносор. Борсипа, може да е било едно от предградията на древния Вавилон.

Улицата на процесиите е условно название на пътя, водещ до "Вратата на Ищар" в древния град Вавилон. Датира от времето на споменатия в Библията цар Навуходоносор. Запазен строителен надпис показва, че е построена по негова поръчка. Включвана е сред седемте чудеса на света до VI в., след което е заместена от Александрийския фар.
Стените на улицата са облицовани с цветни глазирани керамични плочки, оцветени основно в свещения за Месопотамските религии тъмносин цвят. Изобразени са лъвове, бикове и различни фантастични животни като грифони и дракони, които се смятат за пазители на портите и градовете. Изобразителните пана са очертани от растителни фризове. Изобразявани са и свещени растения, като палмата.
Всяка година на новогодишния празник във Вавилон по улицата на процесиите са минавали религиозни шествия, които са носили в свещена обиколка статуи на почитани божества.


Древният Вавилон,Вратата на Ищар и детайл от Вратата на Ищар
Случки с цар Навуходоносор в Книгата на пророк Даниил

1
-Веднъж цар Навуходоносор видял сън, който твърде много го смутил. Сънят предсказал падането на много царства и началото на вечното царство, което имало да се открие след дохождането на Иисуса Христа – царството на Христовата истина и благодат. Даниил обяснил съновидението на цар Навуходоносор и царят, удивен от неговата мъдрост, му поверил една от най-важните длъжности в държавата – началството над всички вавилонски мъдреци. По ходатайството на Даниил и неговите другари получили високи държавни длъжности.
2
-След няколко време царят заповядал да излеят от злато грамаден кумир, който поставил на равнината Деир, за да му се покланят всички. Седрахе, Мисахе и Авденаго отказали и били хвърлени в огнена пещ, но останали недокоснати от пламъците и царят видял четвърти човек в пеща-“и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.“
Учуденият цар се приближил до отвора на пещта и извикал:
- Седрахе, Мисахе и Авденаго, раби на Всевишния Бог, излезте и дойдете!
Те веднага излезли от огъня и дошли при царя, който с удивление видял, че нито дрехите, нито космите им били опалени, дори миризма от изгорено нямало от тях; само веригите, с които били свързани, паднали от краката им. Тук царят познал силата Божия и извикал:
- Благословен Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който проводи Своя ангел и избави рабите Си, които се Нему надяваха! Който от поданиците ми се осмели да изговори хула против Бога, Комуто се кланят юдеите, ще бъдат предадени на смърт, защото няма друг Бог, Който може така да избавя! Тримата момци, така чудесно спасени, от тогава били на голяма почит пред царя и народа.
3
-Веднъж Навуходоносор видял насън, че на средата на земята стои грамадно дърво; че това дърво все повече и повече расте и заяква и най-после стигнало до небето. Но изведнъж от небето се раздал глас, който казвал:
"Отсечете това дърво, окастрете клоните му, отърсете листата от него и разхвърлете плодовете му! ...“
Уплашеният цар наново свикал мъдреците и им разказал съня, като искал да го изтълкуват. Никой от тях не могъл да обясни съня. Но Даниил казал на царя, че чрез тоя сън заради неговата гордост Господ му предсказва лишаване от царския сан и отдалечаване от човешкото общество дотогава, докато той признае, че само Бог е всемогъщ, че само той дарява на царете сила и слава.
Царят не послушал съвета на Даниил и скоро забравил съня и неговото значение. Гледайки на великолепния Вавилон, той се гордеел със своето величие и слава. "Нали аз – казал той – издигнах тоя град? Нали аз го съградих със силата на своята мощ и за слава на моето величие?"
Но царят едва успял да произнесе тия думи и Божият съд над него се изпълнил. Той бил лишен от разум и като див звяр започнал да се скита по поля и гори. Това продължило цели седем години, след което Господ Бог се умилостивил над него и му възвърнал разума. Навуходоносор се разкаял и в дълбокото си смирение, като познал Божието всемогъщество, отново заел престола си и царувал няколко години, славейки и хвалейки Всевишния Бог.

Евал-Меродах

Евал-Меродах или Амел-Мардук е син и наследник на Навуходоносор.
-цар на Нововавилонската царство
-царувал -7 октомври, 562 - август 560 година пр. Х.Р .
-царувал 1 година и 10 месеца и бил убит.
-известен в Библията с това,че освободил от тъмница пленения юдов цар Иоахин.
Еремия 52 гл.:
„ А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-Меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;
и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
и промени тъмничните му дрехи; и Иоахин се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.
А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му.“


Нергал-шар-уцур
Нергал-шар-уцур
- цар на Нововавилонската царство
- царувал-август 560 - април -май 556 пр. Р.Хр.
- Царува 3 години и 8 месеца.
Син на Бел-шум-ишкуна..
Женен за дъщеря на Навуходоносор II .
Заемал важна длъжност при Навуходоносор, името му често се споменава в документите.
Вероятно той е идентичен в Библията с Навузардан -Военачалник на Навуходоносор, който по заповедите на господаря си ограби и съсипа Ерусалим - 4Цар. 25:8-20; Ер. 39:9, 40:1, 52:12-30

Строителна активност
Възкачвайки се на престола, Нергал-шар-уцур- следвайки стъпките на Навуходоносор , въпреки краткото си царуване ,извършва строителни и монтажни работи в храмовете, особено на Мардук и на вавилонския Есагил и Набу в Езиде, където на вратите е поставил 8 огромни бронзови змии и сребърни бикове.
Той регулира течението на Ефрат , ремонтира канали, възстановени дворци.
Надписите от царуването му са в същия стил, както тези на Навуходоносор. В надписите той разказва за тези строежи , и се нарича "благодетел".
Умира по време на честване на Нова година, 4-та година от царуването му.


Лабаши-Мардук

Цар на Нововавилонското царство, син на Нергал-Шар-Уцура.
Царувал април-юни 556г. пр.Р.Х
Бил убит от своите приближени, когато за престола претендирал Набонид.

Набонид.

Набонид -
- цар на Нововавилонската царство управлявал от 556 - 539 пр.Р.Хр.
- царувал 17 г.
По произход е единствения владетел,който не е халдеец, а арамеец.
Набонид се стремил да обедини арамейските племена за борба с персите.
Бил издигнат от жреческото съсловие.
Предприел религиозни реформи и живее далеч от Вавилон, поверявайки властта на сина си Балтазар.
Набонид се опитва да наложи постепенно култа на Син – бога на Луната - като върховно божество, при това не в традиционния му вавилонски вариант, а с арамейска символика и форма. С тази религиозна политика Набонид се стреми да създаде могъща държава, обединявайки многобройните арамейски племена от Близкия Изток, сред които култът на Син е много популярен.
Религиозните реформи на Набонид го довеждат до конфликт с храмовото жречество във Вавилон, Борсипа, Урук и други градове.
През 539 пр.н.е. попада в персийски плен и вероятно е екзекутиран от Кир II Велики.


Валтасар
Валтасар или Балтазар.
-Последният Нововавилонски цар. Умира през 539 г. пр.Р.Хр.
В Книгата на Пророк Даниил е казано,че в първата година на царуването му, Даниил видял видение,което описал в 7 гл.
Също в третата година на царуването на Валтасар, пророк Даниил вижда друго видение, когато е в Двореца Суса /градът на Естир-чиято история се разиграва след около 60 годни/, при потока Улай, което описва в 8 гл.
В 5 глава на Книгата на Пророк Даниил е разказана историята с последната вечер от царуването на Валтасар. Той прави голям пир, показва непочтителност към Бог и на стената се явява ръка,която пише: „мина, мина, шекел и полмина“. Пророк Даниил тълкува надписа като Божие послание за предстоящата му смърт и скорошен край на неговото царство. През същата нощ Валтасар бил убит.
„ В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.“


Персийски царе


Дарий Мидянинът

Данииил 5 гл.:
„ В същата нощ царят на халдейците Валтасар биде убит.
И мидянинът Дарий, който бе около на шестдесет и две години, взе царството.“
Даниил 9 гл.:
„В първата година на Дария Асуировия син, от рода на мидяните, който се постави цар над Халдейската държава,“
Даниил6 гл:
„И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.“
Според Библейски речник - Дарий Мидянинът е бил син на Астиага -Мидийския цар, и брат на Мандана - майка на Кир Велики.
По майчина линия бил е вуйчо на Кир.
Дарий свалил от престола Валтасар , и след тази своя победа царувал две години до смъртта си, когато престола наследил Кир.
В царуването на Дарий, хвърлили Даниил в рова на лъвовете - Дан. 6 гл.
Но относно Дарий Мидянинът има известна неяснота и спорове.
Например в http://thegreatnews.net/Books.htm-четем:
„Истина е, че името Дариий Мидянина не се среща никъде в клинообразно писмо или други светски записи от тази ера. Някои, евангелски учени, като J. Whitcomb вярват, че Дарий е другото име на Gubaru. Позицията възприета от Wiseman и други,е че Дарий е друго име за Кир и че последният стих в шеста глава трябва да казва: "Така че, този Данаил благоденстваше по времето на царуването на Дарий, което е царуването на Кир, персиеца." Една по-стара позиция уеднаквява Дарий със Cyaxares II, сина на Astyages и тъст на Кир. Детайлите на Xenophon относно този цар са със сигурност погрешни, но въпреки това, той може би е прав, представяйки традицията, че Cyaxares беше последният Мидийски управител и близък приятел на Кир.
Ориенталското предпочитание, да се дават по две имена на един човек прави възможни всяко едно от предишните обяснения.“


Кир Велики

КИР ВЕЛИКИ ок. 560 пр. Хр. - 529 пр. Хр.
Персийски цар
царувал около 30 г.
Исая 44 гл.:
„28. Който казвам за Кир: Той е Моят овчар, Който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, Даже, когато кажа на Ерусалим: Ще се съгради, И на храма: Ще се положат основите ти.“
Исая-Амосовият син, един от най-отличните Еврейски пророци. Той почнал да пророкува в Ерусалим, към края на царуването на Озия, (около 757г. преди Р.Х.), и служил в пророческата служба 60 години при Йотам, Ахаз и Езекия .Това негово пророчество за Кир е направено повече от 100 г. преди Вавилонския плен.
Даниил6 гл:
„28. И тъй, тоя Даниил благоденствуваше в царуването на Дария и в царуването на персиеца Кир.“
Даниил 10 гл.
„1. В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниила, който се нарече Валтасасар; това нещо бе истинно и означаваше големи бедствия; и той разбра и проумя видението.“
Книгата на Ездра
Глава1:
„В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, изговорено чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено обяви, като рече: Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.
Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е наклонен, неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи на Иеова Израилевият Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим...““


В годината на превземането на Вавилон 539 г. пр.Р.Хр, издава заповед за освобождаването от Вавилонски плен.
Думите на Ездра, за „ В първата година на персийския цар Кир“, по всяка вероятност се отнасят за годината на превземането на Вавилон, защото иначе не е било възможно царят да ги освободи.

Кир II Велики е шаханшах-цар /шах на шаховете/на Персийската империя от Ахеменидската династия, известен със своята военна храброст и снизходителност.
Той е смятан за първия значим цар на Персия и основател на Персийската империя.
В продължение на няколко поколения от около 700 г. пр.Р.Хр., неговите предшественици управляват Аншан в днешен югозападен Иран.
През 559 пр.н.е. Кир наследява баща си Камбиз Стари като цар на Аншан.
Не след дълго той явно наследява и Арсам на трона на Персия, въпреки че той е все още жив.
Както своите предшественици, той трябва да признае покровителството на мидийците.
Мидийците са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.
Самият той е наполовина персиец, наполовина мидиец, и негов господар е собственият му дядо Астиаг.
Около 553 пр.н.е. Кир се разбунтува и, повеждайки персийските войски, превзема Екбатана и завладява Мидия. Изглежда първоначално той приема короната на Мидия, но от 546 пр.н.е. официално се нарича цар на Персия.

През 538 пр.н.е. Кир побеждава Набонид- бащата на Валтасар при Опис и превзема Вавилон.
Набонит, последният цар на Вавилон, вероятно е осъзнал навреме, че не ще може да запази своята столица от мидяните и персите. Поради това построил втора столица в Тема (Арабия). Управлението на Вавилон през този период Набонит поверил на неговия син Валтасар.
Но тези мерки не помогнали с нищо!
Кир утвърдил най-напред своята власт в подвластните области на запад, след което завоювал от Вавилония източната провинция Гутия.
През 539 г. пр. Хр. Кир нападнал вавилонците при Опис на р. Тигър, близо до стената, която Навуходоносор издигнал за защита против нападения от север. Персите успели да преминат през р. Тигър и да разбият набързо струпаните там вавилонски войски.
Сега можели да се насочат към главните вавилонски градове. Цялата страна лежала пред непобедимите завоеватели. Сипар, разположен на около 40 км на запад от Опис, бил превзет само дни след битката при Опис.
Два дни по-късно същата съдба сполетяла и Вавилон, който имал славата на непревземаем. Бил превзет с изненадваща атака, като Валтасар бил убит в неговия дворец, когато давал угощение. В Библията се докладва, че няколко часа преди това тайнствена ръка написала на стената на залата за пиршества съдбата на вавилонския цар (Даниил 5 глава).

Кир приема титлата цар на Вавилон, цар на Шумер и Акад, цар на четирите края на света.
Владенията на Кир представляват най-голямата империя в света до този момент, простирайки се от Мала Азия и Палестина на запад до долината на Инд на изток.
Кир организира империята си чрез провинциални администрации, наречени сатрапии.
Сатрапите имат значителна автономия и от много части на империята Кир не изисква нищо повече от данъци и войници.
В повечето случаи, показва забележителна толерантност към местните обичаи и институции.

Според Херодот, Кир е убит в битка с масагетите, племе, обитаващо Хорезмия. Погребан е в Пасаргада.
Тялото му е положено в каменен мавзолей, изграден по план на самия Кир. Поколения наред, в негова чест, персийски жреци принасят в жертва кон.

Неговото владичество се характеризира с такава толерантност и хуманни убеждения, непознати дотогава.
Кир бил наречен “Велики” не само заради споменатите заслуги и успехи, но много повече за това, че положил сигурни основи на създадената от него държава, просъществувала след смъртта му повече от 200 години. За сравнение трябва да се спомене, че империята на Навуходоносор се е сгромолясала само 20 години след неговата смърт, а още по-огромната империя на Александър Велики била разпокъсана само една година след кончината на своя основател.

Гробницата на Кир Велики в Пасаргада
При развалините на Пасаргада
Старата столицата на Кир Пасаргада (наричана и Кировград) се намира на около 50 км северно от Персеполис на пътя от Техеран за Персийския залив.
Неговата най-добре известна част е мястото, където е погребан Кир Велики.
Бях чел древни доклади за посещението на Александър Македонски на гроба на Кир и бях гледал често снимки на това място.Стигнахме в Пасаргадай по страничен лош път. В сянката на гробната емблема на този велик персиец бедуини бяха построили своя лагер.
Гробницата е изградена от варовникови блокове във вид на двукатна къща с фронтони, поставени върху пирамидална основа от 6 стъпала. Тази постройка с обща височина от 11 м въздейства много силно и остава в съзнанието като монумент с голямо достойнство. За щастие е учудващо добре запазен! Само там, където са изтръгнати железните скоби, придържали каменните блокове един към друг, зееха дупки.
Когато Александър преследвал Дарий III и влязъл в Пасаргадай, намерил че гробницата в дворцовата градина е пазена строго. Гръцките историци съобщават, че трупът на Кир лежал в гробницата в златен саркофаг. Надпис на древноперсийски език, издълбан на стената над входа и от двете му страни, според древногръцки превод гласял така: “О, човече, аз съм Кир, който придобих за персите владичеството, цар на Азия. Не завиждай заради това на моя гробен белег” (Страбон 15, 3, 7).
Друг старогръцки превод е следният: “О, човече, който и да си и откъдето и да идваш, а че ще дойдеш, аз знам това, аз съм Кир, който придобих владичество за персите. Не завиждай на мен за този малък къс земя, която приютява трупа ми” (Плутарх, Александър 69).
Плочите, съдържащи оригинала на този текст, са отдавна изчезнали, но дупките, от които са изтръгнати железата, които са ги фиксирали, и сега могат да се видят над вратата и от двете й страни! От гръцки източници се узнава, че след като Александър разгледал останките на Кир, заповядал да се запечата входът, а гробницата да се пази от негови войници. По-късно, както и повечето древни гробници, тя била ограбена и днес е празна.
По времето на ислямството на задната страна на гробницата на Кир е била издълбана молитвена ниша, а върху едната странична стена поставен текст от Корана.
Развалините на Пасаргада не са добре запазени, както тези на Персеполис. Съществува само малка част от развалините на двореца на Кир и няколко други сгради, извадени на бял свят през последните години. От огромната входна зала на дворцовия комплекс са останали само нейните основи. Там са намерени парчета от натрошени крилати бикове с човешки глави, което показва, че вратите на тази входна зала са били вероятно подобни на тези в Персеполис, които са в значително по-добро състояние. Единствената добре запазена скулптура в тази зала представлява херувимоподобно същество с 4 крила и египетскообразна корона. Върху нея е написано на 3 езика: “Аз Кир, цар на Ахеменида”. Този надпис бе откопиран най-после през 1840 г., а след това унищожен от някого. В голямата приемна зала стои и до днес висока 12 метра колона, а от всичко останало са запазени само основите и отделни отломъци.
Както всички останали персийски дворци, и тук стените са иззидани от тухли, отдавна разграбени и отнесени неизвестно къде, като само при колоните и каменните прагове на вратите са останали малко от тях. Всички тухли имат кратки надписи с клинообразно писмо на персийски, еламитски и вавилонски език. Надписите, които Кир е заповядал да се направят, преди да е застанал начело на цялата държава, гласят скромно: “Аз Кир, царят на Ахеменида”. Но надписите от по-късно време гласят: “Кир, Великият цар на Ахеменида”.
Недалеч от двореца са развалините на кулообразен строеж, който местните жители наричат “затворът на Соломон”. Някои учени са на мнение, че това е храм на огъня, според други това е гробница на Камбисес, син на Кир и негов наследник.

Който се занимава с обстойното изучаване дейността на Кир Велики, не може да се освободи от чара, който се излъчва от този наистина хуманен владетел. Става напълно разбираемо, защо Бог го назовава “моят пастир” (Ис. 44:28, 45

Екбатана
от Уикипедия
Има два града с това име.Единият е Южна Екбатана, а другия Северна Ектебана.
Северна Екбатана е столицата на Кир Велики и като такава е изглеждала внушително, заобиколена от седем ката крепостни стени, извисяващи се едни над други, с издадени зъбци между тях, боядисани в бяло, черно, лилаво, синьо, червено, сребристо и златисто (съответно цветовете на петте планети, луната и слънцето).
Херодот в неговата история приписва основаването на Екбатана на Дейок, цар на Мидия (ок. 670 — 647 пр.н.е.).
В книгата на Юдит от Стария завет, Екбатана е описана опасана от стени, както се твърди построени от Арфаксад. Тази Екбатана се смята, че се има предвид в книгата на Товит.
Юдит 1 гл: ":1 В дванайсетата година от царуването на Навуходоносора, който царува над асирийците във великия град Ниневия, - в дните на Арфаксада, който царуваше над мидяните в Екбатана 1:2 и изгради около Екбатана стена от дялани камъни, широки три лакти, а дълги шест лакти; и направи стената висока седемдесет, а широка петдесет лакти, 1:3 и издигна над портите кули високи сто лакти, които в основата бяха до шейсет лакти широки; 1:4 а портите, направени от него да излизат силните му войски и редовете на пехотата му, се издигаха на височина седемдесет лакти, а широки бяха четирийсет лакти; 1:5 в тия дни цар Навуходоносор начена война против цар Арфаксада във великата равнина, която е в пределите на Рагав. "
В развалините на северната Екбатана може да се види историческата местност Такти-Сюлейман, където се разпознават овалните заграждения на площада с каменни плочи на древния град, конусовидни хълмове, басейн за чиста, предназначена за пиене вода и т.н. Градът е просъществувал до XIII век, когато нашествието на монголите го изтрива от географската карта.
Южна Екбатана, сега Хамадан, става столица или по-точно главен град на Велика Мидия при управлението на Дарий I, и същевременно лятна резиденция на персийските царе от династията на Ахеменидите .
Персийският шах по сведенията на античните гърци е живял във великолепен дворец в Екбатана, вероятно построен от легендарната асирийска царица Семирамида.
Александър Велики след битката при Гавгамела завзема Екбатана и реквизира от града държавното съкровище на Дарий III, което му позволява да финансира по-нататъшния си поход към Индия.
В царския дворец в Екбатана, според Полибий, всички дървени части били изработка от кедър и кипарис - греди и тавани, а колоните били покрити със златна и сребърна пластика от плочки, като покрива му бил изработка от чисто сребро. В т.нар. Храм на Ена колоните били със златно покритие, което говори, че Екбатана при всички положения е бил един от най-богатите, многолюдни и красиви древни и антични центрове на света.

Ездра
Знаменит свещеник и водач на Еврейския народ. Той е бил "книжник изкусен в Мойсеевия закон", учен, способен и деятелен мъж, а става ясно също, че той се ползвал с големи почести и в Персийския Двор.
Осемдесетте години, върху които се простира историята на Ездра, са белязани от царуването на Кир, и царуванията на Камбис, Смердис, Дарии Първи, Ксеркс, и осем години от царуването на Артаксеркс Първи.
От този последен цар именно Ездра приема писма, пари и всичко, което му трябва, за да отиде в Ерусалим, заедно с голяма дружина от заточеници, които се върнали в отечеството си. Това се случва в 457 г., преди Р.Х. В Ерусалим, Ездра въвежда много преобразования, осигуряващи народното благоденствие и общото богослужение - Езд. 8-10гл.; Неем. 8гл. Смята се, че по-късно той събрал и прегледал всички книги на Стария Завет, които съставят сега канона.
Книгата на Ездра, се занимава със завръщането на евреите в Ерусалим, по време на управлението на цар Кир.
Тя споменава някои от предишните дела на самия Ездра до 450г., преди Христа.
Петдесет години след завършването на Храма, книжникът Ездра получава разрешение от Артаксеркс, или Асуир, да поведе втора група от пленници към Ерусалим. Техният брой е около 1500 мъже заедно със семействата им. Пътуването до Ерусалим е тежко и опасно и продължава четири месеца. Преди тръгването, Ездра обявява пост за успеха на това начинание. Той е абсолютно уверен, че Бог е с него. Дори дотолкова е успял да убеди персийския цар за Божието действие в защита на тяхната мисия, че не посмява да поиска въоръжен ескорт /Ездра 8:22/. При пристигането си в Ерусалим, Ездра е разочарован, като вижда, че нацията е забравила Божия закон, сключила е брачни съюзи с езичниците и е приела техните грешни ритуали и обичаи. Ездра предприема религиозни реформи, като налага план за отделяне от тези, които са се оженили за чужденки. /Ездра 10/. Неговата дълбока загриженост за национално покаяние и за завръщане към поклонение пред Йехова, е изразена в молитвата му: ”Боже мой, срамувам се и червя се да повдигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни порастнаха до небесата”. /Ездра 9:6/
Управлението на Ездра предизвиква искрена реакция от страна на народа и довежда до духовно съживление по цял Израел.

Построяването на Втория Храм
Божият храм бива издигнат точно на мястото на предишния храм.
Завършване на основите 535 г.пр.Хр.
Храмът е завършен изцяло и готов да бъде осветен през пролетта на 515 г.пр.Хр.,
-повече от двадесет години след завръщането от Вавилония.
От разрушаването на Ерусалим до завръщането на първата група пленници под водителството на Зоровавел и свещеника Исус, минават около 50 години. Хората са около 50 000.
След завръщането им в Ерусалим, тяхната първостепенна цел е да възобновят поклонението пред Йехова, като издигнат олтар за ежедневните жертви.
Следват усилени действия за препострояване на Храма, разрушен преди това от армията на Навуходоносор. Полагането на храмовите основи е отпразнувано с тръбно възклицание, звънене на кимвали и псалмопеене.
За по-младото поколение това е време на възрадване, но у по-старите, които са видели превъзходния блясък на Соломоновия храм, ставащото поражда тъжни спомени и ридание /Ездра 3:12,13/.
“Вторият храм” или така нареченият Зоровавелов храм е довършен след около 20 години. Работата е забавена от някои враждебно настроени самаряни и други врагове, които убеждават царя на Персия /по онова време Артаксеркс/, че завършването на Храма може да предизвика бунт в Ерусалим и в Юдея.

Камбиз
На трона застава Камбиз-529—522 г. пр. Р.Хр.
персийски цар
царува 7 г.
Син на Кир и негов приемник продължава завоевателната политика на баща си. През 525 г. пр. Р.Хр. в битката край Пелузиум, Камбиз побеждава Псаметик III, превзема Египет и го присъединява към държавата си. Към края на царуването и след смъртта му персийската държава е разтърсвана от въстания.
Преди да напусне Персия през 525 г. пр. Хр., за да завладее Египет, Камбиз тайно наредил да убият брат му, което било изпълнено. Страхувал се, че през неговото по-дълго отсъствие от страната Смердис ще се опита да заграби трона.
Три години по-късно след успешното завладяване на Египет Камбисес получил известия, че в столицата е станал преврат и начело е застанал жрец, представящ се за убития брат на Камбис - Смердис . Без отлагане Камбисес тръгнал обратно към Персия, но по пътя починал в Сирия вследствие на злополука или поради самоубийство.
Понеже Камбисес не е оставил наследник, Дарий веднага застанал начело на държавата като по-далечен родственик на Кир.


Смердис
Смердис- мийдиски жрец, представящ се за убития брат на Камбис - Смердис
-царувал 8 месеца през 522г.пр.Р.Хр.
Ездра в 4 гл.7-24 го нарича Артаксеркс -велик цар.
Подбуден от Реума употребил властта си, за да спре отново изграждането на храма. Той е убит след осеммесечно царуване и е наследен от Дарии .
Ездра в 4 гл.7-24:
„В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски букви и се съчини на сирийски език. Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:
Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите градове оттатък реката, и прочее, -(ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:
Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите. Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, за това пратихме да известим на царя, за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен. Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради наново, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.
Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отсам реката: Мир и прочее. Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене, и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания. Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките страни оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност. Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене. И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.
А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.
Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.“


ДАРИЙ ПЪРВИ

Дарий Първи
персийски цар
царувал - 522г. -486 пр. Р. Х,
царувал 36 г.
Ездра 4 гл:
.“Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.“
Ездра 6 гл.:
„Тогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, гдето се полагаха съкровищата във Вавилон;и намери се в Ахмета, в палата, който е в областта на мидяните, един свитък, в който имаше един такъв летопис: -
В първата година на цар Кира, цар Кир издаде указ както следва: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи домът,..“

цар Дарий I- известен от книгата Ездра като великодушен персийски цар.

-син на Хистаси,
- вторият наследник на Кир Велики, с когото е имал само далечно родство.

Фриз, изобразяващ стрелци от двореца в Суса и гробницата на Пророк Даниил в същия град.
Столица Суса или Суза

Дарий I си избрал за столица Суса, и затова Вавилон се разбунтувал против него, но той потъпква въстанието и съсипва Вавилонските стени, както е предсказано - Ер. 51:58.

Суза (на фарси: شوش, на иврит: שושן Шушан), предполагаемо основан около 4200 г. пр.Р.Х., е един от най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър, в днешен югозападен Иран, равнинен Хузестан.
През 13 век пр.Р.Х. еламитите завладяват Месопотамия и отнасят в столицата си Суза каменната колона, на която е записан законника на Хамурапи. През 650 г. пр.Р.Х Ашурбанипал, владетелят на Асирия, напълно разрушил Суза, след което държавата на еламитите просъществува само още близо век. През 5 век пр.Р.Х. под името Сузиана, градът става резиденция на персийските царе, които век по-рано са основали и съградили Персеполис.

Дарий I е познат от Библията като благодетел на юдеите.
Помогнал им да възстановят отново храма в Ерусалим чрез парична помощ от царската хазна.
Но и спрямо други покорени народи се отнасял като приятел: подкрепял техните култове, възстановявал храмовете им, грижил се за справедливи и законосъблюдаващи управления в отделните територии.
Въвел единна парична система, валидна от Индия до Египет.
Дарий е създал и първата в света пощенска служба: чрез нея служебните известия са стигали и до най-отдалечените кътчета на държавата за невероятно кратко време.
Построил великолепни дворци в Суса и Персеполис.
Снимки от Персеполис
Персеполис е гръцкото име на древния персийски град Парса, една от столиците на Персийската империя. Останките му са разположени на 70 km североизточно от град Шираз в Иран. Предполага се, че строителството на града е започнато около 515 пр.н.е. от цар Дарий I. Персеполис е опожарен от Александър Македонски през 330 пр.н.е. И след това градът продължава да служи за столица на провинция Персия, но скоро е изоставен и центърът на областта е пренесен в съседния Истахр.
Дарий I и канарата при Бехистун
След като утвърдил мирната си власт, Дарий увековечил своето възкачване на престола и могъществото на властта си с релефни изображения и издълбани върху почти отвесна висока канара при Бехистун надписи, която се намира на главния път между Персия и Страната на междуречието. Релефът върху камъка изобразява Дарий I с двама придворни като победител над 9 негови врагове: 8 от тях стоят пред него оковани във вериги, докато 9-ят, фалшивият Смердис, лежи под неговите крака. Целият релеф е заобиколен от 1306 реда вдълбани в скалата клинописни надписи на древноперсийски, вавилонски и еламитски език.
Гробницата на Дарий Първи край Персеполис.Има три други гробници на мястото, предполага се,че са на Персийските царе Ксеркс, Артаксеркс Първи, и Дарий Втори. Няма никакви други надписи, обаче, да бъде сигурно от тези индефикации.


Канарата при Бехистун
Започва агресия и срещу Гърция, с цел да я завладее, но в 492 г. пр. н е. Претърпява поражение край Маратон.


Ксеркс I.
Ксеркс I
Персийски цар
царувал 486 -465 пр.н.е.
Царувал-21 г.
Син на Дарий I.
Повежда персийската войска в битка с Гърция. С толкова известната битка при теснината Термопили. Там персийската армия се сблъсква с 300 спартанци и неколцина беотийци и теспийци , предвождани от спартанския цар Леонид I.
В крайна сметка армията на Ксеркс I бива разгромена от 30 000 Атинска и 10 000 Спартанска армия.

Асуир е царска титла обща за много Мидийски и Персийски царе споменати в Писанието.
Твърде вероятно да е Ксеркс I да е съпругът на Естир.
Другите персийски царе са споменати в Писанието със собствените им имена или поне точно означени, но Ксеркс не се споменава освен под това име.
Новите изследвания показват, че еврейската дума за Асуир лесно се образува от персийското име Ксеркс, понеже последното е променено в гръцкия език.
Ездра 4гл:
„И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим...“

През 465 г. пр. Хр. Ксеркс I и най-големият му син Дарий стават жервта на дворцов заговор, начело с началника на охраната Артабан и евнуха Аспамитър, които убиват царя в покоите му.

-Артаксеркс I
Артаксеркс I син на Ксеркс I.
Царувал -от 465 до 424 пр.Р.Хр.
царувал-41г.

Неемия -автор на Книгата на Неемия
Роден във Вавилон през Вавилонския плен.
По мнението на някои, той е бил от коляното на свещениците; според други, от царското Юдово семейство.
Той заемал службата на виночерпец на Персийския цар Артаксеркс .
Наскърбен от бедственото състояние на едно поселение от евреи, завърнали се в Ерусалим, той попросил от Персийския цар, да му позволи да отиде в Ерусалим, и да помогне за възтановяването му. Царят приел молбата му, и го изпратил там като управител, в двадесетата година на Артаксерск, (около 445г. преди Р.Х.).
Той се погрижил най-много за възстановяването на градските стени. Омразата на самаряните, под които поселението по-напред страдало, сега нарастнала; и при Санавалат, главния управител на онази страна, те прилагали най-различни средства, за да мъчат и угнетяват евреите. Те даже стигнали до там, че нападали работниците, когато работели; така, че Неемия бил принуден, да ги накара да работят с оръжие в ръце, но въпреки всичко това, за една година работата била свършена.
В това велико предприятие, и по всичките длъжности на управлението, неговата благочестива ревност и безукорност, неговото родолюбие и Боголюбие, и неговото упование на Бога, се увенчали с успех.
Той бил подпомогнат и от съдействието на верни приятели, особено на Ездра - Неем. 8:1,9,13, 12:36, и учредил много народополезни граждански учреждения.
Около 433г. преди Р.Х., той се върнал във Вавилон на царската си служба в Двора - Неем. 2:6, 5:14,13:6, но не се минало много време, и той се върнал пак в Ерусалим, за да изправи някои нередовности, като небрежността в Храмовата служба, неспазване на съботата, бракосъчетания с езичници, и др. Той наложил на бракосъчетаните с езически жени, или да ги напуснат, или те сами да оставят отечеството си. Това самоволно заточение на едно число незадоволни свещеници, може да е дало повод да се въздигне храм на планината Гаризин, и да се учреди Самарянското Богослужение.
Книгата на Неемия служи като едно продължение на книгата на Ездра. С тази книга, завършват историческите книги на Стария Завет.

Царят с името Артаксеркс споменат в Ездра - Езд. 7гл., е най-вероятно Артаксеркс Първи, -син и наследник на Ксеркс.
В седмата година на царуването му -458,Ездра завел втора група от еврейски пленници в Ерусалим.
В двадесетата година от царуването на Артаксеркс-445, Неемия бил изпратен в Ерусалим като управител - Неем. 2:1; 5:14.

Неемия 2 гл.:
„А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал по-напред посърнал пред него,
затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много.
И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън.
Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? ...“

Ездра 7:
„А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника вещ в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: -
Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог, съвършен мир, и прочее.
Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе.
Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,
и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим,...“

Артаксеркс I е вторият син на Ксеркс І и бил поставен на трона от убиеца на баща му-Артабан.
През 464 година обаче, Артаксеркс убива Артабан и заповядва връщането на Юдеите в Палестина като поддържа мисията на Ездра и Неемия да възстановят Ерусалим.
Има предположения, че той е съпругът на Естир, а не баща му -Ксеркс І.
Потушава въстанията в Бактрия и Египет, води продължителна война с Гърция, която завършва спобеда на гърците и сключване на мир в 449 г. пр. н. е.

Секудиан

Секудиан
царувал-424-423
Дарий II

Дарий II
царувал 423—404
царувал - 20г.

Артаксеркс II

Артаксеркс II 404—358
царувал-45г.
При управлението на Артаксеркс II Персия си възвръща господството над гръцките градове в Мала Азия, въз основа на мира от 387 г. пр. н. е.


Артаксеркс III

Артаксеркс III
царувал -359 — 338
царувал 21г.
Син на Артаксеркс II.
В денят на коронацията си заповядал да убият всичките му роднини. В този ден били убити 80 негови братя.
Той потушава избухващите срещу Персия въстания в Мала Азия, Сирия, Финикия и Палестина и успява наново да завладее Египет. През този период Персия възвръща старите си граници.
За да усмири сатрапите, Артаксеркс отнема правото им да имат своя войска.
Отровен от лекаря си по нареждане на евнуха Богоа,най-довереният човек на Артаксеркс III.

Артаксеркс IV
Артаксеркс IV или Арес
царувал- 338 — 336
царувал 2 г.
Станал цар с помощта на евнуха Богоа.
Убит при заговор от евнуха Богоа, заедно с цялото му семейство.
В един Вавилонски текст името на Артаксеркс IV се споменава с проклятия.

Дарий III
Царувал от 336 — до 330 пр.Р.Хр.
Царувал-6 г.
След като амбициозния Багоа убива персийския владетел Артаксеркс III през 338 пр.н.е. и сина му Арсес през 336 пр.н.е., той решава да възкачи на престола нов владетел, който да може лесно да контролира. Избира Кодоман, който е далечен роднина на царското семейство и в този момент изпълнява службата на царски пратеник. Кодоман приема името Дарий III и веднага демонстрира независимост от покровителя си. Тогава Багоа се опитва да го отрови, но предварително предупреден Дарий го принуждава сам да изпие отровата. Така Дарий се озовава начело на нестабилна империя.
През пролетта на 334 пр. Р.Хр. Александър Македонски застава начело на смесени гръцки войски и побеждава персийската армия.
Дарий наново сформира армия и се бие срещу Александър Велики, но бива победен и принуден да бяга. Александър Велики пленява армията и семейството му.
Докато Александър Велики превзема Вавилон и персийската столица Персеполис, Дарий е детрониран от сатрапа Бесус и е умъртвен по негова заповед през 330 пр.н.е. Александър заповядва да се направи великолепно погребение и скоро след това се жени за дъщеря му Статира през 324 пр.н.е..


Ерусалим през първи век
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
http://www.bgbible.sdabg.net/arheolog
Беблейски речник
Уикипедия