цвинги, лутер, калвин

    ЦВИНГЛИ,МАРТИН ЛУТЕР,КАЛВИН     

Всички сме наясно, че в която църква повярваме, то ставаме ревностни защитници на нейните доктрини. Срещнали Божието Слово в определена деноминация, ние автоматично приемаме ,че тя е носителка на единствената Истина. Аз повярвах в Евангелска Петдесятна Църква.
И сега си давам сметка, колко голямо значение има църквата и нейната доктрина за нашия поглед върху Библията. А , също и това, че всяка църква има определени традиции, които също се наслагват и за добро и лошо продължават своето въздействие върху нас.
В този смисъл правя тази връзка се оказа изключително полезно да познаваме историята на вярващите, защото се оказва ,че както те , така и ние имаме подобни проблеми в нашата теология.
Четейки за тези събития и и идеите ,които са ги породили си давам сметка ,че това са и основните идеи , които вълнуват евангелистите от моето поколение- от края на 20 и началото на 21 век.
Това се проблемите за :
-Кръщаването на децата.
-Да има ли Меса или тя да бъде заменена с проповед.
-Теокрация/общество ръководено от църквата на библейски принципи/ или самоизолиране на църквата от държавата и от държавните дела, от политиката, от бизнеса,достигайки до пълна изолация, както живеят днес амишите.
-Църковно общество в което да има висши духовници- епископи или църковно общество , избиращо своите пастири, общество със силна духовна платена йерархия или общество, в което няма заплати и всички са равни, както при квакерите и пуританите сепаратисти. Общество със силна църковна дисциплина или общество , изповядващо равенството в любов.
-Църковно общество обръщащо поглед върху общуването със Святия Дух както при или общество управлявано от правила.
-Църква , коеято изгражда Божието Царство на земята, както първите пуритани в Америка или църковно общество силно дистанцирайки се от всичко светско.
В наши дни има и нови поводи за спорове и воюване.
Примерно :да има ли рок музика в църквата или не.
Има разлика и тя е ,че тогава често християни са гонели и избивали по жесток начин, инакомислещите християни!Докато в наши дни просто пастирите в един град често не си имат доверие, странят един от друг,понякога говорят един против друг, враждуват тайно или открито, дори и да са в една деноминация!
Потресаващ е факта, че делото на Мартин Лутер и родилата се реформация довеждат до гражданска война-Селската война отнела живота на 100 000 човека,-война водена от религиозни подбуди, от вяра в Господ Исус Христос!А 64 г. след смъртта на Мартин Лутер избухва Тридесетгодишната война ,отнела живота на 10 000 000 човека, толкова, колкото са убити през Първата световна война.

Смятам, че това е наследство от католическата вяра, която е приемала воденето на войни. Всяко поколение във вярата остава наследство , което влияе векове наред върху вярата на следващите поколения.
Моето изследване стига до Блажени Августин, който имал огромно влияние върху доктрините на Католическата църква и написал книга-“Справедливата война“, в която изразява мнение, че християните могат да участват в „справедлива“ война!Докато християните до 313 г. не служат във войската!
Основните моменти в учението на Лутер и до сега евангелистите ги приемат еднозначно, поне така си мисля аз. А те са:
1 Човек се оправдава с вяра, а не чрез делата на закона. 2 Папата не е непогрешим. 3 Църковните събори са могли да допуснат грешки (Лутер признавал само първите четири вселенски събора). 4 Местната (локалната) църква е независима. 5 Само две са новозаветните тайнства - Господна вечеря и водно кръщение. 6 Всеки вярващ е свещеник на Бога.
Символ на лутеранската общност става „розата на Лутер“, неговият печат. Той нарича тази емблема „кратко изложение на моята теология“ и разкрива значението на елементите й: централно значение има в нея черният кръст, обозначаващ Христовата кръстна смърт; той е изобразен върху червено сърце – такова е сърцето на християните; бялата роза е символ на радост, умиротворение и възкресение, а петте й листа символизират петте Христови рани; златистите огнени езици обозначават Светия Дух върху небесносин фон – символ на небесната радост, а златният кръг, в който е разположено изображението, означава безкрайността на небесното блаженство.
МАРТИН ЛУТЕР 1483 - 1546.
https://www.kakvo.org/statia/2/martin-luter-1483-1546-edna-unikalna-lichnost
„Мартин Лутер, чието предизвикателство спрямо Римокатолическата църква поставя началото на протестантската реформация, е роден в 1483 г. в Айслебен, Германия. Той получава солидно университетско образование. Известно време (очевидно по настояване на баща си) учи право. Но не завършва правните науки, а става член на Августинския монашески орден. В 1512 г. получава от Витенбергския университет научна степен — доктор по богословие, и скоро след това вече е преподавател в него.
Лутеровите огорчения от неправдите на църквата възникват постепенно. В 1510 г. той предприема пътуване до Рим и остава изумен от користолюбието и разпуснатия живот на римското духовенство. Но непосредственият повод, който предизвиква протеста му, е практиката на църквата да продава индулгенции. (Индулгенцията е документ, издаван за опрощаване на греховете; тя намалява и срока, който грешникът трябва да прекара в чистилището.) На 31 октомври 1517 г. Лутер поставя на вратата на църквата във Витенберг своите прословути Деветдесет и пет тези, в които порицава остро римската църква за користолюбието й изобщо и за продажбата на индулгенции в частност. Лутер изпраща копие от тезите си на архиепископа на Майнц. Освен това ги напечатва и ги разпространява навред из областта.
Протестът против Римокатолическата църква бързо се разширява и скоро Лутер отхвърля правомощията на папата и на църковните събори и обявява, че той ще се ръководи само от Библията и от здравия разум. Както може да се очаква, църквата не гледа с добро око на тези възгледи. Лутер е призован да се яви пред църковни сановници и след неколкократни подканяния да се покае. Накрая Вормската диета (1521 г.) го обявява за еретик и го отлъчва от църквата. Освен това поставя под забрана всичко, написано от него.
Естественият завършек би бил Лутер да бъде изгорен на кладата. Ала учението му вече е намерило широка подкрепа сред германския народ и голяма част от немските князе. И макар Лутер да е принуден да се укрива около година, тази подкрепа е толкова силна, че му дава възможност да избегне тежко наказание.
Лутер е продуктивен писател и много от книгите му имат силно въздействие. Една от най-значителните му работи е преводът на Библията на немски. Разбира се, това дава възможност на всеки що-годе грамотен германец да се запознае самостоятелно със Свещеното писание, без да разчита на църквата или на нейните проповедници. Превъзходният език на Лутеровия превод оказва огромно влияние върху немския език и литература.
Естествено, тук е невъзможно да изложим подробно учението на Лутер. Една от основните му идеи е доктрината за избавяне от греховете само чрез вяра — идея, заимствана от писанията на Апостол Павел. Според Лутер човекът така е затънал в грехове, че само добрите дела не могат да го спасят от вечното проклятие. До спасение водят единствено вярата и Божията милост. Щом е така, ясно е, че продажбата на индулгенции е порочна практика, която доникъде не води. Традиционният възглед, че църквата е необходимият посредник между отделния християнин и Бога, се оказва погрешен. Ако проследим Лутеровото учение, излиза, че изобщо няма основание Римокатолическата църква да съществува.
Освен че поставя под въпрос ролята на тази църква, Лутер протестира против редица нейни особени схващания и прояви. Например той отрича съществуването на чистилище и не приема идеята за безбрачие на духовните лица. В 1525 г. самият той се оженва за бивша монахиня и от този брак се раждат шест деца. Лутер умира в 1546 г., когато е на посещение в родния си град Айслебен.
Мартин Лутер не е първият протестантски мислител. Столетие по-рано негов предшественик е Ян Хус в Чехия, а още по-рано, през XIV век — английският богослов Джон Уиклиф. Да не говорим, че французинът Пиер Валдо, живял през XII век, с право може да се смята за един от ранните протестанти. Но учението на всеки от тях има само местно значение. В 1517 г. недоволството от католическата църква е толкова обичайно, че словото на Лутер мигом възбужда верижна реакция от протести, които скоро обхващат голяма част от Европа. Ето защо Лутер с право е смятан за човека, сложил началото на Реформацията.
Най-непосредственият резултат от Реформацията е възникването на различни протестантски секти. Въпреки че протестантството е само разновидност на християнството, при това не най-многочислената, то все пак има повече последователи от будизма и фактически от повечето други вероизповедания.
Вторият важен резултат от Реформацията са широко разпространените религиозни войни в Европа, които избухват след нея. Някои от тях - Трийсетгодишната война в Германия от 1618 до 1648 г. са страшно кръвопролитни. А независимо от войните политическите конфликти между католици и протестанти ще играят през следващите няколко века важна роля в политическия живот на Европа.
Реформацията има почти незабележимо, но много важно значение за интелектуалното развитие на Западна Европа, преди 1517 г. съществува само една официално установена църква — Римокатолическата, и несъгласните с нея са заклеймявани като еретици. Подобна атмосфера положително не насърчава самостоятелното мислене. След Реформацията, когато различни страни възприемат принципа на свобода на религиозната мисъл, става по-безопасно да се обсъждат всякакви въпроси.
Заслужава да се отбележи и друго. Най-много личности в нашата класация произхождат от Великобритания. На второ място идва Германия. Иначе казано, преобладават хора от протестантските страни в Северна Европа и Америка. От друга страна, прави впечатление, че само двама — Гутенберг и Карл Велики — са живели преди 1517 г. Останалите произхождат от други краища на света, а родените в страни, които едва по-късно стават протестантски, имат относително малки заслуги към човешката култура и история. Това очевидно подсказва, че протестантството и Реформацията са причината да има толкова много именити хора от тези райони през последните 450 години. Вероятно по-голямата интелектуална свобода в тях е изиграла съществена роля.
Лутер не е безпогрешен. Макар и бунтар срещу абсолютната власт на църквата, той се отнася с изключителна нетърпимост към всички, които му се противопоставят по религиозни въпроси. Може би тъкмо поради тази негова нетърпимост религиозните войни в Германия са далеч по-жестоки и кръвопролитни, отколкото например в Англия. Освен това Лутер е страшен антисемит и злобните му писания против евреите вероятно са прокарали пътя към ерата на Хитлерова Германия.
Лутер често подчертава колко е важно хората да се подчиняват на законната гражданска власт. Зад това прозира гледището му, че църквата не бива да се меси в гражданското управление. Не трябва да се забравя, че Реформацията не е само богословски диспут. До голяма степен тя е националистичен германски бунт против влиянието на Рим и може би това е донякъде причината Лутер да има силната подкрепа на немското дворянство. Но независимо от Лутеровите цели и намерения неговите изяви вероятно са накарали много немски протестанти да възприемат абсолютизма в политиката. В този смисъл писанията на Лутер вероятно също са помогнали да се проправи пътят към Хитлеровата ера.
Лютеранска църква
Първоначалната идея на Лутер и Меланхтон била очистване на римокатолическата църква от заблуди и лъжеучения, и обновление на духовно-нравствения живот на обществото, а не създаване на нова деноминация.Това е една важна характеристика на Реформацията, независимо къде се провежда тя - не нови църкви, а очистване, просвета и обновление. До създаване на нови църкви се достига там, дето официалната църква застава в опозиция. Оставането на Лутер и реформаторите в католическата църква било невъзможно по причина на множеството небиблейски учения и обряди в нея. Римската църква ограбвала безмилостно народа посредством различни църковни данъци. Срещнали яростна съпротива в нейно лице, реформаторите стигнали до неизбежното отделяне от тази църква и до създаването на нова църковна организация - така се появява Лутеранската църква. “Аугсбургското изповедание” представлява основата, върху която се гради вероучението на Лутеранството. Въпреки това обаче мирът в лутеранските църкви много рано е нарушен от доктринални спорове. Това налага публикуването на “Книгата на съгласието” (1580), която включва трите велики древни символи на вярата и различни богословски формулировки. За пръв път Лутер и Меланхтон въвеждат изпитването на свещениците преди въдворяването им в служение. Лутеранската църква поверила своята защита в ръцете на държавата, обаче последната нямала право да се намесва във вътрешния живот и особено във вероучението на църквата. Лутер написал т.н. “Голям катехизис” - ръководство за пастири, учители и други служители в църквата, и “Малък катехизис” - ръководство за въвеждане на народа в основните истини на вярата. Лутеранската църква дала приоритетно място на проповедта в своето богослужение. Учреден бил собствен епископат и йерархия. Лутеранството се разпространило в Северна, Централна и Източна Германия, по-късно в Дания, Исландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Естония, Латвия.
През 1923 г. е основана Световната Лутеранска федерация.

Но част от Люютераните, решават ,че и те има какво да кажат. Започва разкол, който довежда до Селската война, отнела живота на 100 000 човека! Още докато Лутер е във Вартбург, радикалната група на “пророците от Цвикау” – Никола Щорх и Марк Щюбнер, отива във Витенберг, а след това и в Карлщат, където проповядват идеите на анабаптистите за скорошен край на света. Лутер открито се разграничава от тях. Тогава те провеждат реформи, независимо от Лутер, като отменят месата, забраняват монашеството, изхвърлят иконите от храмовете и т.н.
Активен участник е и Томас Мюнцер. Това довежда до напрежение и сблъсъци. Радикалното крило въвежда нова тенденция и поема свой път в историята на Реформацията. Томас Мюнцер е германски проповедник, преподавател по теология, анабаптист. Мюнцер се опитва да осъществи идеи за християнско комунистическо общество. От 1523 е пастор в Алстред, където извършва богослужение на немски език. Проповядва идеята за създаване на „царство божие“ на земята, за религиозно и социално равенство. По време на Селската война в Германия Мюнцер вдъхновява селската армия и се опитва да създаде революционен център на въстаналите народни маси в Тюрингско-Саксонския район, но при Франкенхаузен (15 май 1525) войската му е разбита. Мюнцер е пленен и екзекутиран.
Така до ден днешен вярващите имат свои тенденции. Просто всеки чете Библията и всеки има свобода на мисълта. Аз не мога да накарам човекът срещу мен да мисли като мен!По този повод Дейвид Уйлкерсън казва-Важното е да погледнеш човекът в очите и да провериш дали Исус е в него, а не от коя деноминация е!

https://religiology.org/religions/protestantism/anabaptism/

Анабаптисти

Анабаптистите -букв. “прекръстените”, са протестантско движение, възникнало през ХVI век под непосредственото влияние на реформатската дейност на Х. Цвингли в Швейцария.
Началото на движението е положено в Цоликон (близо до Цюрих) на 21 януари 1525 год. с ново кръщение, прието от Конрад Гребел (1498-1526), Феликс Манц (1498-1527) и Георг Блаурок (1492-1529).
Те основават общност, наричайки себе си “Швейцарски братя”. Обединява ги антиклерикалистката реформатска нагласа, увлечението от късносредновековния мистицизъм и идеите на М. Лутер, както и изострената чувствителност към социалната несправедливост.

Те смятат, че кръщение следва да се приема в зряла възраст с ясното съзнание на вярващия за апостолска мисия; кръщението на деца според тях не се съгласува с новозаветните възгледи. Самото кръщение е не тайнство, “гарантиращо” спасение, а начин да се удостовери личната причастност към вярата, външен знак за тази причастност. Кръщението в общността се извършва чрез поливане и поръсване, но понякога и чрез потапяне.
Признават авторитета само на Свещеното Писание, като отдават приоритет на Новия Завет. Приемайки за себе си ново кръщение, те споделят мистичната идея за вътрешно откровение в душата на човека, озарен с Христовата светлина, и това вътрешно озарение е различно от външното откровение в Свещеното Писание. Вътрешното озарение е особен род пророческа дарба, която човек получава, и за осъществяването й, както и за "съд" над самия себе си, не е необходима църковна институция. За “швейцарските братя” идеал е мъченичеството, страданието (за по-изострената им чувствителност към мъченичеството допринася и обстоятелството, че ранна смърт постига първите лидери на общността).



Мелхиор Хофман

Нова насока придава на движението страсбургският реформатор Мелхиор Хофман (1495-1543), който обвързва специфичния за евреите хилиазъм с проповеди за скорошен апокалипсис и установяване на Царство Божие. Мнозина от привържениците на Хофман смятат, че Царството следва да се установи на земята, при това “със сила”, т. е. с оръжие. В гр. Цвикау (Саксония) Николай Щорх обявява себе си за пророк. Град Мюнстер (Вестфалия) бива провъзгласен през 1534 г. за Новия Йерусалим с "цар" Йохан Бокхолд. Твърде радикални стават действията на анабаптистите в Германия под водителството на Томас Мюнцер. С идеята за социално равенство той повежда привържениците си на социални бунтове срещу властта, а с идеята за "равенство в образованието" оправдава бунта срещу “елитарната” наука и култура, в резултат на който се стига и до изгаряне на библиотеки.

В Германия, по-специално в южни и централни нейни райони, се формират анабаптистки групи (швейцарско-германски братства), предвождани от различни лидери. Сред тях особено популярна става основаната от Якоб Хутер общност, наричана “хутериански братя” или просто хутерити.

Анабаптистите се опитват да се установят не само в Германия, а и в други страни (Холандия, Швейцария) с помощта на свои пратеници. Но общността е преследвана, преди всичко заради революционните прояви на много от членовете й, и в последна сметка дейността й е прекратена. Понастоящем има малки хутеритски общности.