християнството в корея


        

Щрихи от историята на християнството в Корея

от Яница Иванова

гл. ас СУ специаност Кореистика

Още при влизането си в Южна Корея обикновеният посетител не може да не се изненада от многобройните кръстове навсякъде в страната. Първото, което се набива на погледа не са будистки храмове или символи на шаманизма, но католически или протестантски църкви, помещаващи се в различни по архитектура ултрамодерни сгради. Вечер по-големите населени градове са като грандиозна футуристична картина, изпъстрена от ярки червени неонови кръстове. Всяка една църква разполага с един или няколко такива, които, ако сградата е ниска, се поставят на метална стойка тип „айфелова кула“, за да се извисяват над останалите сгради и да се вижда отдалеч местоположението на мястото за по- клонение. Съществува практика, която все още предизвиква недоволството на полицията – обичаят на всички протестантски църкви да провеждат събрания за утринна молитва в пет сутринта и с това създават работа на полицаите поради задръстванията в този час на деня.

Факт е, че протестантските църкви изпъкват на фона на останалите религии или дори пред католиците в Корея. Много гости на страната добиват представата, че Южна Корея е над петдесет процента християнска държава, въпреки че според преброяванията християнството не надхвърля 35% от всички религии в страната[1]. Според статистика от 2002 г., в Южна Корея християните са 31.7%, а будистите 23.9% и представляват двете доминиращи религи в Корея. В християнството сe наблюдава изключително съживление през 1970-те, в началото на 1980-те и въпреки по-бавното увеличаване на броя на последователите през 1990-те, те все още надхвърлят броя на будистите. От клоновете на християнството, най-голям брой имат презвитерианите с около 7.8 млн. последователи, следват римокатолиците (3.8 млн.), петдесятни (1.7 млн.) и методисти (1.4 млн.). Това е най-разпространената в момента статистика на последователите на християнството в Южна Корея. Съществуват и други статистики, които отбелязват много повече последователи в отделните клонове на християнството, което дава общ брой над 50% в полза на християнството за страната, но в повечето случаи тези несъответствия идват от факта, че много християни посещават не само една църква, както и в много случаи има размествания на членове между деноминациите. Въпреки че християните са навсякъде в Корея, техният брой е най-голям около Сеул, където съставят около 50% от населението. Будизмът е по-силен в по-консервативните южни части на страната.

В Южна Корея съществуват различни будистки „школи“, измежду които са сон (seon, близко свързан с дзен в Япония и чан в Китай) и по-съвременното движение уонбулгьо (wonbulgyo набляга на единството на всичко) Другите религи съставят около 9.4% от населението. Включват шаманизъм (поклонение на духове), чхондогьо (местна религия, която съчетава елементи на будизма, таоизма, конфуцианството и християнството). Много малко души се самоопределят като конфуцианци, но по-голямата част от корейското общество е силно повлияно от конфуцианските ценности, които все още заемат голяма част от корейската култура. Около 35% от южнокорейците твърдят, че не следват определена религия. Съществуват още около 37 000 последователи на бахайството и около 33 000 мюсюлмани[i].

През последните няколко десетилетия се наблюдава изключителен ръст в броя на последователите на християнството в Южна Корея. От началото на 1960-те, когато християните в Южна Корея, предимно протестанти, достигат един милион души, техният брой започва да се увеличава много по-бързо с всяко десетилетие. През 1994-та г. вече в страната има 35 000 църкви и 50 000 пастира, което прави южнокорейската църква една от най-динамичните в света.

Преди Корейската война от 1950-53 г. близо две трети от християните в Корея живеят на север, но впоследствие бягат на юг поради репресиите на комунистическия режим. Не е известно колко християни остават на север, но сега когато се говори за корейска църква във всички материали се визира единствено Южна Корея. На второ място след САЩ, Южна Корея се очертава като страната, изпращаща най-много мисионери по света. До 2000 г. са изпратени 10 646 протестантски мисионери в 156 страни, без да се споменава големият брой католически мисионери. Няколко корейски християни, като например главния пастор на най-голямата църква в света, намираща се в Сеул „Църква на пълното евангелие“ (Yoido Sunbogum kyohye), д-р Чо Йон Ги, познат на българската общественост като Пол Йонги Чо с книгите си „Четвъртото измерение“[2], „Спасение, здраве, благословение в Христос“[3] и „Аз се моля така“[4] оказват огромно влияние върху християнския свят. Според данни от 2003 г. членовете на тази църква са 780 000[5].

Напоследък вниманието на християните от петдесятните среди е насочено към поучението на главния пастир на баптистката църква „Свята радост“ (Sung-rak), Ки Донг Ким. В България са публикувани две негови книги: 1) Ки Донг Ким и Джими Милър: „Симон„, Бургас, PrintshopCMN, 1996; 2) Ки Донг Ким: „Да познаем Святия Дух„, Силистра, Берия прес, 2004. Пастор Ким осъществява няколко посещения в България с подкрепата предимно на българската Евангелска Петдесятна Църква. Църква „Свята радост“ бива позната в света чрез движението „Берея“, което провежда семинари и образователни курсове, както и издателска дейност. До момента издателство „Берея“ е осъществило продажба от 280 000 копия от книгите на пастор Ким в Гвинея, Чили, Колумбия, Индонезия, Чехия, Словакия, България, Мианмар, Австрия и др.


І. Ранни опити на християнството в Корея (1593-1784)

В България християнството бива официално въведено през 865 г. и има дълги традиции на Балканите, но бива установено на корейския полуостров едва през 1784 г. след многократни опити, продължили близо два века. След такова необещаващо начало християнството бива широко прието в Корея, за разлика от Япония и Китай. Защо се е случило така, е нужно да се обърнем към културното, политическо и историческо развитие на страната, което я отделя от нейните съседи, както и към влиянието, което е имало християнството през тези две столетия. Наблюдавайки историята на корейското християнство, можем да отбележим няколко специфични обстоятелства, спомогнали за неговия бърз растеж. Те са свързани с дългите периоди на контрол от страна на Китай или Япония, както и Корейската война, които дават възможност на християните да изложат ясно пред обществото доктрината за спасението и за Божието благословение. Забелязва се и социално структурно развитие, маркирано от процес за модернизация след Втората световна война, което способства за приемане на християнския възглед за индустриална трансформация на обществото.



1. Католическо начало

Няма открити записи за мисионери или католически групи в Корея преди средата на 18-ти век. Има все пак открити следи за контакти с християни през 1592 г, когато много войници от японската армия окупатори, предвождани от Хидейоши Тойотоми, са били покръстени християни.

Един от японските генерали Кониши Юкинага е ревностен римокатолик, който стъпва на Корейския полуостров, придружен от йезуитския свещеник Грегорио де Сеспедес. Свещеникът пристига през 1593 г., за да работи сред японските части, изпратени там, но не му е разрешено да проповядва на корейци. По време на краткото им пребиваване в Корея, изглежда християните са останали затворен кръг в рамките на японската войска и няма доказателства, които предполагат някакъв дълготраен ефект върху корейското общество.

Едва към края на 18-ти век, през близо 1770 г. католицизмът е представен на малка група корейци, а корейски дипломатически представител на име Чон Ду-уон взема в родната си страна книгата на Матео Ричи, йезуитски мисионер в Китай – Тиендзъ (Истинската доктрина за Небесния владетел). Друг корейски дипломат, И Гуан-джън, при завръщането си от Пекин в родната си страна, донася атлас на света и няколко теологически книги, написани от същия свещеник. Книгите на Ричи предизвикват разгорещен спор в академичните среди през 18-ти век. Дворцовият учен И Су-гуан и кабинет-министър Ю Мьон-ин написват крайно критични коментари върху трудовете на Ричи. През следващите две столетия академичната критика на християнската вяра продължава с нестихваща сила.


ІІ. История на католицизма
1. Католическата църква в периода 1784 – 1810

Още с навлизането си, католицизмът въпреки разрастването си се среща с опозиция. Повечето от интелектуалците и правителствени членове застават срещу новата религия, като вярват, че тя е заплаха за основите на конфуцианското общество. По принцип мъжете, според конфуцианската традиция са длъжни да изпълняват погребалния ритуал за родителите. Освен самото погребение, има годишна церемония в чест на предците, когато им се поднася храна и се ходи на гроба. Цялото семейство се събира заедно, за да отдаде почит на родоначалниците, което не се различава от своеобразен култ към предците. В католицизма участието или провеждането на подобни ритуали е забранено, тъй като представляват почитане на някой друг, а не на Бог и е равносилно на идолопоклонство. Първата и втората Божия заповед гласят така: „Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен Мен! Да не си правиш кумир[6] или каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята, да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до трето и четвърто поколение на онези, които Ме мразят, а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме любят и спазват Моите заповеди.“ (Изход 20:2-6)[7].

Религиозните власти в Рим забраняват участието в подобни ритуали като противоречащи на библейските принципи. Когато майката на конфуцианския учен Юн Чхи-чхун (1759-1791) умира, Юн, който е станал християнин с помощта на И Сън-хун, отказва да извърши за нея мемориална служба по конфуцианския ритуал. Той и неговите последователи корейци католици веднага биват атакувани, че са ученици на неморална религия. Юн е осъден на смърт от нео-конфуцианското правителство в Сеул, че „престъпва конфуцианските морални принципи“[8] и с това се превръща в първия корейски християнски мъченик.

По време на издаване на смъртната присъда на Юн, крал Чонджо (1776-1800) се опитва да намали до минимум гонението на християните като се надява, че католиците много скоро сами ще открият грешките си. Неговият наследник обаче не е толкова търпелив, още повече че открива, че младата католическа общност е нарастнала от 1800 на 10 000 души. Тъй като крал Сунджо (1800-1834) е още малолетен когато се възкачва на трона, майка му поема властта в ръцете си като регент. Едно от първите неща, които тя прави когато сяда на трона, е да издаде едикт, заповядващ последователите на „злото учение“ да се считат за виновни по обвинение във висша форма на предателство. Според нея, католиците действат подмолно срещу властта като са довели китайски духовник в Корея, за да им служи като пастор. Скоро след като новото управление поема властта през 1800 г., става ясно, че брат Джоу Уън-мо (Zhou Wen-mo – 1752-1801) тайно е служил на католиците на територията на Чосон в продължение на почти шест години. Започва разследване и екзекутиране на всички, помогнали на китайския мисионер да влезе в Корея и са се грижили за неговата подривна дейност.

Един млад последовател, Хуан Са-йон (1755-1801), успява да избяга в планината от гоненията, където написва писмо към френския архиепископ в Пекин с молба да изпрати френската флота в Корея да принуди правителството да гарантира религиозна свобода на католиците. За негово нещастие, писмото бива заловено. След като правителството прочита молбата му за чужда военна намеса, гоненията се усилват. Католиците започват да се преследват не само в обвинение по аморалност, но и по обвинение за съдействие с чужди сили.

По това време католицизмът е доста популярен сред много изтъкнати членове на политическата „южняшка“ фракция, която се противопоставя на управляващия елит. Едиктът свързва католицизма с много ужасни „престъпления“, които включват неспазване на традиционните обичаи, разрушаване на моралността, премахване на служенето на предците, използването на магически инкантации и анти-държавнически дейности. Гонението Шиню от 1801 г. бива резултат от този едикт, който води до смъртта на най-малко 300 католически мъченика и около хиляда ареста.



2. Католическата църква от 1810 – 1910

Следващото десетилетие след гонението Шиню, църквата минава в нелегалност, като успешно избягва конфликти с властта. През следващите две десетилетия от 19 в., все пак, в отделни периоди се надига гонение срещу християните в много южни части на Корея.

Най-жестоко е преследването Улхе от 1815 г. Повечето оцелели от гонението Шиню се укриват в провинция Кьонсан-до. Целта на следващото преследване са именно тези укрили се групи. Те живеят в отдалечени планински кътчета, но просперитетът им във време на изключителен глад и трудности предизвикват завистта на съседите им и се превръща в причина за по-късни атаки, в които стотици католици биват избити.

При гонението Чонхе от 1827 г. правителството прави опит да потуши римокатолицизма. Подобно на преследването Улхе, Чонхе се съсредоточава само върху провинция Чолла-до, но е по-кратко и по-слабо от предишното. Въпреки продължаващите гонения, лидерите на църквата в Корея отпращат непрекъснати молби към епископа в Пекин да изпрати свещеник в страната им.

Въпреки че самите китайски църкви са затруднени поради липса на свещеници, те успяват да изпратят китайски свещеник, брат Лю Фан Джъ (Liu Fangchi) през 1831 г. През следващите пет години още няколко френски свещеници се присъединяват към служението на Лю, като с това оформят най-голямото католическо чуждестранно присъствие до този момент в Корея.

От същата величина на това събитие е изпращането на трима млади корейци в Макао, за да учат теология, като двама от тях стават първите корейски свещеници – Ким Те-гон (1822-1846) и Чхуе Ян-оп (1821 – 1861).

През 1839 г, се повдига гонението Кихе с цел да спре разпространението на католицизма. Дворът изглежда обаче е по-загрежен за присъствието на нелегални чужденци, т.е мисионери, така че забраняват по-нататъшното проповядване на католицизма, преследват и изпращат в изгнание католици.

Над 200 католически християни умират при това гонение, включително и френки епископ, двама френски проповедника и много църковни лидери. Въпреки преследванията, католическата църква продължава да израства, най-вече благодарение на обикновени миряни, помагащи на френските свещеници. Тези обикновени хора съпътстват мисионерите в пътуванията им, като всъщност достигат до всяко място, където е известно, че живеят християни, изслушват изповеди и отслужват месите.

Нарастването на католическата църква в този период бива индиректно подпомогнато от изкачването на трона на крал Чхолчон (1849-1863), който е толерантен към новата доктрина или поне възприема възгледите на своето семейство и обръщането в християнството на тъста си Ким Мун-рин. През 1857 г епископът на Пекин съобщава във Ватикана, че в Корея има 15 206 католици, което ясно показва, че църквата, въпреки многото гонения, е продължила стабилно да нараства през следващите години.

След смъртта на крил Чхолчон през декември 1863 г, за трети път малолетен крал заема трона през 19 в., като обявява нов мрачен период за църквата. На мястото на И Мьон-бок, управлението на страната е взето от баща му – регент Теуон-гун (1820-1898), който предприема последното и най-жестоко гонение срещу католици от 1866 до 1871.

Докато предишните гонения са базирани на политическа основа, като например предателство към конфуциански-ориентираното общество и откриване на християнско влияние сред политически противникови фракции, този път мотивите са външен натиск срещу Корея.

След колапса на централната власт на Китай и Япония, които са принудени да се отворят за запада през 1850-те, е неизбежно западните влияния да не достигнат до Корея. Всъщност, между 1866 и 1871 г. Корея се сблъсква с инвазии от три военни сили – Руската империя, Франция и САЩ. По-специално, Руската империя, която е успяла да отстрани Китай от северната част на река Амур през 1860 г, се придвижва на юг, завладявайки северноазиатския бряг.

Заради настъпващата руска армия през 1866 г, двама католически лидери предлагат на Теуон-гун да се консултира с френския архиепископ (все още нелегално в страната) и да се сформира троен съюз от Англия, Франция и Корея. Принцът регент отначало изглежда отворен за предложението, но анти-чуждестранната или анти-християнската фракция, сформирана в държавния съвет осуетява намерението като екзекутира епископа през март 1866 г, маркирайки началота на голямото гонение, което продължава до 1871 г.

Гонението от 1866 г. взима 8 000 жертви, които са повече от половината католически последователи от периода (тогава са регистрирани осем чуждестранни свещеника и повече от 18 000 вярващи. Поради многобройните конфронтации между Корея и западните сили по крайбрежието, християните биват идентифицирани със западната „дипломация на военните кораби“, а католическите мисионери са третирани като чуждестранни шпиони.

Като допълнение, правителството е запознато със ситуацията в Китай, където много политически сили са асоциирани с външната религия. Гонението продължава непрекъснато до 1871 г. и приключва със свалянето на Теуон-гун от трона от Дворцовия съвет на 22.12.1873 и властта бива поета от крал Коджон.

Още от началото на управлението си, новият крал се сблъсква със серия вътрешни и външни конфликти. Различните фракции в кралския двор, нарастващото присъствие на западните сили, засилването на японското политическо и икономическо влияние над Корея, крайната бедност в провинцията, огромната корупция сред правителствени членове и многобройните бунтове сериозно подкопават стабилността на правителството и на Корея като цяло. Тези проблеми обаче, позволяват малко повече свобода на католическата църква и отслабване на гоненията.

През 1870-те и 1880-те, католицизмът извоюва значителни победи в Корея. През 1877 г, например, се подновява обучаването на свещеници корейци, което довежда до ръкополагането на 10 корееца през 1900 г. През 1888 г, Библията, молитвени и богослужебни книги биват отпечатани и прехвърлени от Нагасаки, Япония, в Сеул, като позволяват на църквата да посрещне нарастващата си нужда от католическа литература.

Още повече, през юли 1888 г, сестри от ордена Сент Пол дьо Шартр (Saint Paul de Chartres) пристигат в Корея да се грижат за сираци и възрастни. Четири корейки се присъединяват към тях, като стават първите корейски монахини. През последното десетилетие на 19 в, католическата църква не само е достигнала до всички кътчета на Корея, но също се е разпространила до някои региони на Манджурия, където живеят много корейци.

Въпреки че японското доминиране над Корея сериозно подкопава разрастването на католицизма през двайсетте години на следващото столетие, позицията на католическите църкви води до увеличаване на броя им. Например, по време на официалното анексиране през 1910 г, са съществували 69 църкви, 71 свещеника, включващи 15 местни свещеника, 41 семинаристи, 59 сестри и повече от 73 000 вярващи. Това е огромен ръст, имайки предвид, че през 1900 г. в Корея е имело 41 църкви, 53 свещеника и над 40 000 миряни. Тези цифри са забележителни, имайки предвид тежките гонения на църквата през предишното столетие, когато са убити повече от 10 000 вярващи.



ІІІ. Навлизане на протестантството

1. Първи период (1884-1890)

Първият чужд протестант, който достига в Корея, е Нагасака, японски християнин, който отива в страната като представител на Националното Библейско дружество (National Bible Society) на Шотландия в Токио. Когато достига южното пристанище Пусан през юни 1883 г, той раздава Библии, писани на китайски и японски, както и части от Евангелията и религиозни трактати, написани на корейски.

Спонсорирането на тази дейност идва от мисионери в Япония, които се запознават с непрекъснато нарастващия брой корейци, заминали там като чуждестранни студенти. Отвореността на младите прогресивни корейски интелектуалци към западните идеи и тяхното желание да изучат западното знание, предизвиква християните да гледат на Корея като на плодородна почва за мисионерска дейност.

Тласъкът все пак за благовестване в Корея идва от САЩ. На база на разрастването на мисионерската дейност в края на 19 век, Корея се явява естествено продължение на дейността в Китай и Япония. Първите протестантски организации, които започват да служат в Корея, са Борда за Чуждестранни Мисии (Board of Foreign Missions) на Презвитерианската църква и Чуждестранното Мисионерско Дружество (Foreign Missionary Society) на Методистката Епископална Църква в САЩ.

Тези две организации започват едновременно работа в Корея, като разпръсват мисиите си и се кооперират до известна степен. През 1884 г., Презвитерианската църква посочва д-р Хорас Н. Алън (Horace N. Allen) като първия мисионер в Корея, докато Методистката църква посочва семейството на д-р Скрантън (W.B. Scranton), майка му Мери Скрантън (Mary Scranton) и семейството на пастор Хенри Апенцелър (Henry Appenzeller) като първите мисионери в Корея през същата година.

През септември 1884 г. д-р Алън пристига в корейската столица, като с това става първия западен мисионер в Корея. Много скоро след пристигането му важно събитие оказва влияние върху цялата мисионерска дейност в страната. През 1884 г. е извършен държавен преврат, като принц Мин е бит брутално и оставен полумъртъв. Доктор Алън е извикан да се погрижи за него и след тримесечни непрекъснати грижи животът на принца е спасен.

Този инцидент предизвиква огромното доверие на кралския двор в западната медицина и увереност в съюзяването с Америка, както и събужда гостоприемството на двора към мисионерите. Впоследствие, от правителството се издава петиция на доктор Алън за изграждането на болница, която използва западната медицина. Първата болница е отворена на 10.04.1885 г. под името Гуанхйеуон.

През следващото десетилетие, мисионери от различни групи идват в Корея – презвитериани (северен клон) през 1884, методисти (северен клон) през 1885, канадски баптисти през 1889, Англиканска църква през 1890, презвитериани (южен клон) през 1892, канадски презвитериани през 1893 и от Методистката Епископална Църква (южна) през 1896. Всички тези групи допълват физическото и духовно присъствие на християните на полуострова.

За разлика от протестантите, католиците не изграждат много значими градски болници или училища. Под водителството на консервативни свещеници от Франция, корейската католическа общност, наброяваща 40 000 през 1900 г, фокусира вниманието си повече върху духовните въпроси, като оставят грижата за материалното на другите.

Може би това е една от причините много корейци в първата половина на ХХ в. да смятат, че католицизмът и протестантството са две отделни религии, а не различни клонове на християнството. Той като протестантството се е набивало повече на очи, самата дума за християнство (кидоккьо), се асоциира с протестантство, въпреки че има отделни названия за всеки клон на християнството. Протестантите изграждат училища и болници и се молят на Бог, Когото наричат хананим[9], което означава, че Той е единствен или Го наричат още ханълним[10] в значение на „Небесен господар“. Католиците, от друга страна, правят глинени съдове, строят църкви от тухли, вместо болници или училища и наричат Бог чхонджу, сино-корейския еквивалент на ханълним.

Повечето от католическите свещеници сключват обет за целибат, говорят френски (почти половината от чуждестранните свещеници в Корея през първата половина на 20 в. са от Франция) и ритуалните им молитви са на латински. От друга страна, протестантските мисионери се женят, говорят английски, тъй като по-голямата част от тях идват от САЩ, извършват водно кръщение и се молят на корейски език. Те изглеждали толкова различно едни от други, както будистките монаси от шаманите. Въпреки че днес протестанти и католици използват един и същ превод на Библията, месата и протестантското богослужение са на корейски и наричат Бог по един и същи начин, много корейци все още смятат, че става дума за различни религии. Колкото и да се различават по външен вид обаче, протестантството и католицизмът имат една и съща основа – вярата в Христос

През първия период на навлизането на протестантството в Корея, въпреки помощта от страна на протестантските мисионери, все още се запазва известна враждебност спрямо чужденците и чуждата религия, като до голяма степен католиците носят вина за това. Облягайки се на близките връзки с френската легация, Католическата църква решава да изгради катедрала на място, равноотдалечено от кралския дворец и Чонмьо – светилището, построено в чест на кралските предци. След като научили за плана, от кралския двор учтиво помолили църквата да смени мястото и да избере друг парцел в града, но църквата отказва и започва да изгражда основите на катедралата.

Отказът на църквата да смени парцела, базиран на доверието на френските мисионери в собственото им правителство и на помощта на близкият им партньор – Русия, довежда до декрет от май, 1888 г. да се проповядва католицизма. Въпреки че декретът засяга само Католическата църква, той има голям ефект и върху протестантската общност, като добавя към принципната враждебност на корейците спрямо чужденците и страх от тяхното учение.

Скоро след забраната, някои политически лица пускат слухове, които почти довеждат до бунтове срещу всички чужденци. Един от слуховете е, че чужденците плащат на корейски бандити да отвличат деца, за да ги ядат или за да използват очите им да правят фотографии. Положението е било толкова нажежено, че са обвинявани дори родители, които водят собствените си деца, че са ги отвлекли.

Поради рестрикциите към „злото учение“, не е бил възможен директeн подход на благовестване, но евангелизирането е ставало посредством медицинска или образователна дейност. Мисионерите предоставят много медицински услуги, които иначе са почти немислими за бедни хора и за жени.

Мисионерите са също така много бързи в образователния процес. Запознати с корейското усърдие при обучение и тяхната отвореност за западните идеи, както и надявайки се да могат неграмотни корейци да четат Писанието и религиозни книги, мисионерите, от които Апенцелър е първият и най-забележителен представител, установяват училище. Фактът, че самият крал подкрепя проекта им, ги прави много по-смели.

След основаването на първото мъжко училище през 1886 – Бедже Хактан, те изграждат и училище за млади момичета, последвано от отварянето на още училища в много части на Корея. Началото е поставено от методистите, много скоро презвитерианите правят собствено училище, като набавят средства и материали за обучението.

Освен включването в медицински услуги и образование, първата протестантска мисионерска дейност се характеризира и с възприемане на метода Невиус. На името на д-р Джон Ливингстън Невиус (Dr. John Livingstone. Nevius, 1829-1893) от Китай, методът набляга на самоиздръжка, саморазпространение, самоуправление и независимост на църквата[11]. Докато този принцип не е бил популярен нито в Китай, нито в Япония, той е бил широко възприет от мисионерите в Корея след като д-р Невиус посещава Сеул през 1890. Този метод довежда до голяма нужда от местни хора, за да се грижат за евангелизаторската дейност. Принципите му се противопоставят напълно на подхода на Католическата църква, която се обляга почти изключително на върховенството и подкрепата на Рим.



2. Развитие на протестантската мисионерска дейност, 1890-1910

Сред смутните времена през 1890-те и селската война от 1894 г, убийството на кралицата и външни заговори от Китай, Япония и Русия, все повече мисионери пристигат в Корея от различни църкви, като например Англиканската църква, Викторианската Презвитерианска Църква в Австралия, Южната Презвитерианска църква в САЩ и Южната Методистка Епископална църква. Отделни мисионери се включват във вече съществуващи организации. Например, мисионерския отдел към „Младежи с мисия“ на университета в Торонто изпраща трима мисионери в Корея: Джеймс С. Гейл (James S. Gale) и семейството на д-р Р.А.Харди (R. A. Hardie).

Новопристигналите се свързват с вече установилите се мисионери и основават нови мисионерски центрове, училища и малки болници, включително и медицински центрове, специализирани за жени. Те също така активно превеждат Библията и пишат литературни произведения на изконен корейски език. Болниците и училищата са важен метод за евангелизация за мисионерите през първите две десетилетия от тяхното пристигане.

Въпреки че началото на 20 в. е белязано от нарастващо японско влияние, това също така е и период на растеж за протестантските църкви. За разлика от политиката на противопоставяне на католическата църква, протестантите заемат политика на неутралитет, което е един вид съгласие с режима, което позволява на мисионерите да разширяват евангелизаторската си дейност, включително образователна и медицинска дейност. Мисионерските училища се развиват бързо, като привличат все повече и повече студенти и печелят признанието на обществото.

Нуждата от образование е толкова силна, че училища се основават в цяла Корея. През 1910 г, мисионерите веча са отворили 800 училища за 41 000 ученика, близо два пъти повече от всички корейски правителствени училища. Няма да е преувеличено ако кажем, че църквата поема почти цялата образователна система на Корея в момента, като основава от начални училища до гимназии. По-късно, по време на японската окупация образователната дейност на мисионерите се свързва с корейския национализъм. Освен училища, се изграждат и медицински центрове и през 1904 г. в Сеул отваря врати първият медицински колеж Севрънс Униън поради необходимостта да се обучат корейци на западен тип медицина.

Вътре в самата протестантска църква се осъществяват интер-деноминационни и интра-деноминационни съюзи и координацията е много активна през този период. Пеят се един вид химни и се издава общ църковен вестник. През 1901 г. започва движение за официална местна църква когато двама корейци биват ръкоположени за дякони в методистката църква и когато се основява Обединената Теоложка Семинария от Презвитерианската църква.

Две големи събития бележат корейската църковна история преди японската анексия – голямото съживление от 1907 г. и „милионното движение“ от 1909-1910, което възниква в условията на голямо отчаяние. Бедността и загубата на независимостта водят до емоционална вълна, която залива цялата корейска църква.

Съживлението от 1907 г. и „милионното движение“ са породени не само от огромните вътрешни усилия, но и са израз на корейския национализъм. Много корейци се включват в кампанията с огромен ентусиазъм, като това съживление подпомага по-късни евангелизаторски кампании.



ІV. Църквата, повлияна от политическия и социален режим през ХХ в. в Корея

1. Японски колониален период, 1910-1945

Корейските църкви навлизат в нов период след като Япония анексира Корея през 1910 г. въпреки че в началото японската политика спрямо църквите е приятелска, тъй като правителството се нуждае от християнската подкрепа, за да узакони властта си, малко по малко отношението на Япония се превръща в натиск и враждебност.

Новото правителство вижда в църквите организация (може би единствената), способна да устои на неговия режим. Още повече, японските власти по принцип смятат, че мисионерите в Корея са политически агенти на западните сили и че корейските християни са платени шпиони на същите военни чуждестранни сили.

По-голямата причина за промяната в политиката все пак е, че се надига християнско движение за независимост и се възраждат християнски организации, както и националистични движения. Две събития свързат християнството с корейския национализъм, а именно Тайния заговор от 1911 г. и Първомартенското освободително движение.

Тайният заговор обмисля да убие тогавашния японски генерал – управител. В началото на 1911 г. 124 корейци биват арестувани по подозрение, че са включени в движението за независимост. От тях 123 са изправени пред съда. Въпреки че повечето от тях са оправдани, фактът че деветдесет и осем от тях са християни, прави голямо впечатление на корейския народ, който започва да мисли за църквите и християнските лидери като за защитници на национализма.

Движението за независимост от 1919 г. също е белязано от ролята на християните и то предимно на протестантите. Почти половината от лидерите и организаторите на въстанието, подписали декларацията за независимост (15 от 33 подписали), са християни. Присъствието на християните в движението е забелязано и сред арестуваните и хвърлени в затвора поради участие в демонстрации. Близо 22% от заловените или 2 087 от всички 9 458 са християни.

Това събитие е доста очудващо предвид факта, че през 1919 г. християните са само около 200 000 души или 1,3% от цялото население от 16 млн. тогава. Като организации, предвождащи демонстрациите, църквите се превръщат в специална цел за японските военни репресии. 47 църкви са изгорени, стотици християни умират в демострациите, хиляди, включително и жени попадат в затвора и биват измъчвани. Бруталността над демонстрациите и големия брой християни сред тях свързват християните с корейския национализъм.

Освен открити мерки, японското правителство предприема и косвени методи срещу църквите. Например, нови медицински разпоредби от 1913 г. правят много трудно изваждането на лиценз от чуждестранните лекари, за да практикуват в Корея. Японското правителство също така започва наблюдение над мисионерските училища като метод за пропаганда. В резултат, всички частни училища са задължени да се регистрират в Департамента по образованието, което позволява на правителството да цензурира учебниците, да изследва квалификацията на учителите или да затваря училища по желание. Японското правителство също така забранява преподаването на религия, т.е християнството в училищата.



2. Шинто-светилищата и японския натиск

Японската политика спрямо корейските църкви става малко по-толерантна през 20-те поради международния натиск, който осъжда японската бруталност през 1919 г, но вниманието на западните сили се измества когато Япония започва имперските си набези към Азия.

Началото на японските амбиции е белязано от „Манджурския инцидент“, когато враждебността между японските и китайските войници в Манджурия довежда до окупиране на района. За Япония, основаването на собствена държава (Манджуко) поставя Корея в много стратегическа позиция от гледна точка на комуникацията, защитата и икономическите провизии за Японската империя.

Много скоро след като Япония започва война срещу Китай през 1937 г., Корейският полуостров се превръща в база, от където войските тръгват за Азия и тя е на главния път между Япония и Манджурия и Китай. И така, Япония се опитва да асимилира Корея и народа й и започва масова политика на „японизация“, за да инкорпорира страната в Японската империя.

За корейците този период маркира началото на „Мрачния период“ (амхъкки), който продължава до освобождението през 1945 г. След започването на войната, японското правителство конфискува всякакви материали, сгради и оборудване, което принадлежи на корейците и взима всеки работоспособен мъж или жена, за да се труди във военните лагери. Според програмата за японизация, се забранява употребата на корейски език и използването на японски става задължително.

Всички корейци са принудени да сменят фамилните си имена. Тъй като, без да завършат правителствено училище, е невъзможно да се намери работа, близо 80% от корейците сменят имената си през септември 1940 г. На църквите също има е наредено да сменят названията си с японски имена.

От всички методи на програмата за японизация, най-стресиращи за корейските църкви са шинто светилищата. От началото на 1930-те, японските националисти имат идеята да завладеят Китай и континента, така че осъзнават, че се нуждаят не само от армия, но и от обща религия. Те откриват в шинтоизма (който всъщност е прославяне на японския император като божествения наследник на Аматерасу, богинята-слънце) подходящ метод за оказване на политически и военен контрол.

С цел да изгради мощна, предана военна сила, която да завладее Азия, Япония прави опит да наложи тази вяра на всички хора, включително и корейците. Според японското правителство от 1935 г., е заповядано всички образователни центрове, включително и християнските училища, да участват в церемониите в шинто светилищата. Такива места има във всеки град и на училищата е наредено да заставят всички ученици да присъстват на церемониите.

Докато мисионерите меко отказват да позволят на учениците и учителите в християнските училища да посещават шинто ритуалите, натискът се засилва и обръчът около църквите се затяга. Някои от най-видните мисионери и учители, като докторите Джордж Мак Кюн (Drs. George McCune) и Самюел Мофет (Samuel Moffett) са експулсирани от страната през 1935 г. След силни протести, първо методистите, втората най-голяма деноминация в Корея по това време, а след това и презвитерианите, най-голямата протестантска деноминация, решават насилствено да се сработят с правителствения ред.

Това „официално одобрение“ на участието в шинто церемониите от най-големите и влиятелни християнски деноминации в Корея, несъмнено дава силно идеологическо оправдание на репресиите срещу всякаква друга съпротива срещу поклонението в шинто храмовете.

Освен налагането на покорство и покланянето в шинто храмове, правителството се опитва да „японизира“ църквата чрез реструктуриране на църковната организация и чрез манипулиране на изоборите с цел превръщането на църквата в инструмент на японската кампания за асимилация. На поста епископ са поставяни марионетки на японското правителство, а най-изтъкнатите църковни лидери са обвинявани в анти-японска дейност. Методистката църква в Сеул бива реорганизирана в шинто храм и в края на краищата методистките църкви подписват резолюция, с която се отказват от всякакви връзки със западни църкви, което всъщност довежда до японско християнство в Корея.

Японските власти се опитват да отслабят и другите деноминации, като премахват чуждите мисионери от авторитетни позиции и ги депортират от Корея. През 1937 г. японците започват кампания, с която предупреждават корейците да не общуват с чужденци. Всеки, който е имал контакт с чужденец, е считан за шпионин и го застрашава разследване.

В края на 1940-та режимът е толкова затегнат, че е било почти невъзможно корейците да се свързват с чужденци без това да доведе до полицейска намеса. Впоследствие, близо 90% от мисионерите напускат Корея на Рождество Христово същата година. Останалите мисионери са безпокоени непрекъснато от японското правителство. Двама мисионери, например, получават присъда от по 10 месеца, че са преместили домашни шинто светилища от домове на корейски християни. Когато Япония атакува Пърл Харбър на 8 декември 1941 г, останалите мисионери, включващи 67 римокатолика, са арестувани, за да могат да бъдат разменени за японски цивилни през април 1942 г. По време на войната японските власти стават все по-враждебни към църквите. Те стават изцяло под имперски кинтрол и не е възможно да се извършва събрание без полицейско разрешение. Църковни сгради са използвани за военни квартири и в тях са разполагани преносими шинто храмове, арестуват се и се измъчват пастори поради факта, че не са се поклонили в шинто светилищата.

На 29 юли, 1945 г., около месец преди края на войната, на протестантските църкви им е наредено да премахнат деноминационните си различия и да основат Обединената Корейско-Японска Християнска Църква. Само няколко дни по-късно, голям брой църковни лидери са арестувани и пуснати на свобода в деня на японската капитулация, 15.08.1945 г. По-късно става ясно, че японската армия е наредила те да бъдат екзекутирани на 18.08, за да не подпомогнат съюзниците срещу Япония.



V. Освобождението, Корейската война и разделена Корея

1. Историческа обстановка

Освобождението на Корея идва с разгрома на Япония във втората световна война, но празникът продължава твърде кратко поради международната намеса в делата на страната. Договорката между САЩ и СССР да се съюзят срещу агресора, в крайна сметка води до поделянето на Корея на две части.

САЩ поема южната половина на страната, а СССР заема северната, като налагат своя тип управление. На този етап освен външните проблеми, Корея се сблъсква с доста вътрешни борби, които включват пълен икономически крах, оставен след японската експлоатация и поемането на близо два милиона души, които се прибират от Китай и Япония в родната си страна.



2. Църквите в Южна Корея

Въпреки че на юг атмосферата е много по-приятелски настроена към промени, положението с църквите е доста сложно. С даването на новата религиозна свобода, мисионерите, които напуска Корея преди 1941 г., се завръщат и заварват църква с японски тип управление, конфронтации между японски колаборационисти (въпреки че съгласието им е било изтръгнато насила) и националисти, което разделя църквата. В резултат на разприте се нарояват много отделни методистки и презвитериански деноминации.

Корейската война оставя дълбоки емоционални травми в умовете на хората, но периодът след това се явява подходящо време за евангелизиране. Международните помощи от християнски страни, както и стотиците милони долари, вливани в корейската икономика от Запада, предимно от САЩ, в крайна сметка подобряват имиджа на християнството. Католически и протестантски мисии привличат в Корея милиони долари под формата на стоки от първа необходимост, храна, дрехи и лекарства, които се разпределят сред семейства на нуждаещи се. Те също така правят стотици кухни за социално слаби, където се раздава храна на бедните. Други дейности на църквата са организиране на домове за вдовици, домове за сираци, рехабилитация на инвалиди и осъществяване на туберколозен контрол. Усилията за възстановяване на страната от страна на корейските църкви (които всъщност се явяват единствените спасителни агенции, които действат бързо и ефективно), привличат вниманието на хората много повече, отколкото ако тези помощи бяха раздавани при нормални условия.

Много от тези, които първоначално са привлечени от благотворителната дейност на църквата, по-късно проявяват дълбок интерест към нейната доктрина и приемат християнството. Мисионерската благотворителна дейност и техните възстановителни програми създават имидж на църквата като „бастион на милосърдието“. Голямата материална помощ, оказвана от американските християни във време на нужда стават пример за Христовата любов, на която много хора откликват и стават християни.



3. Теологията Минджун и битката за човешки права

Християнският възглед за стойност на индивида намира израз в дълга борба за демокрация и човешки права. В последните години тази битка възприема формата на Теологията Минджун (народна теология). Тя е базирана на доктрината, че Бог е сътворил човека по Своя образ, така че корейците могат сами да творят своята съдба. Наблягайки на национализма и правата на човека, Народната теология повлиява както на лявото, така и на дясното политическо пространство на страната. Двама от най-известните политически лидери Ким Йон-сам и Ким Де-джун възприемат теологията Минджун. И двамата прекарват десетилетия в противопоставяне на военно ориентираното управление в Южна Корея и на няколко пъти попадат в затвора. Ким Йон-сам е презвитерианец, а Ким Де-джун е римокатолик, като и двамата заемат поста президент след демократизирането на страната през 1988 г.

Проява на теологията Минджун е сформирането на различни християнски движения в края на управлението на президента Пак Джон-хи (1961-1979), като например Католическото Земеделско движение или протестантската Градска Индустриална Мисия, които провеждат кампания за по-добра заплата и работни условия за земеделските и индустриалните работници. Гледайки на това движение като на заплаха за социалната стабирност, правителството арестува и хвърля в затвора много от лидерите. Тази кампания съвпада с повдигането на вълната на социално недоволство, която завършва с убийството на президента Пак на 26 октомври 1979 г.



4. Бум на християнството в Южна Корея, 1960-1990

Възстановяването на страната през 1950-те бива последвано от силна социална активност на църквата. Църковни организации извършват различни социални дейности, като снабдяват с материална помощ и духовно водителство бедните и нуждаещите се. По-късно корейските църкви се превръщат в активна демократична сила и църковни лидери, предимно католически, застават начело на демократични движения.

Точно както се случва и по време на японското управление, голям процент от арестуваните след войната за антидържавнически дейности в Южна Корея са християни, което добавя към корейските християни имиджа на радетели за народна и социална справедливост. През 1969 г, корейските църкви изпращат мисионери в Япония, Тайван, Боливия и Пакистан, както и назначават свещеници да служат в корейските общности в САЩ, Канада, Бразилия и други страни в Южна Америка и Югоизточна Азия. Според една поговорка в момента „Когато китайци отидат в друга страна, правят китайски ресторант, японците строят завод на „Тойота“, а корейците основават църква.“

През 1970-те Библията бива отново преведена общо от католическите и протестантските църкви – Новият Завет през 1971 и Старият Завет през 1977 г. Друго значително развитие е нарастващото наблягане върху ролята на масовите комуникации върху благовестителската дейност. През 1954г. се създава Християнската Телекомуникационна Система (The Christian Broadcasting System, C.B.S.), , която прави свои клонове в повечето градове в Южна Корея. Тя излъчва християнска музика и филми, както и църковни новини, като с това се превръща в мощно средство за евангелизиране в Южна Корея.

Корейските католически и протестантски църкви правят през 1950-те програми за богослужения в армията и фабриките, като тази дейност се разраства през 60-те и 70-те години на 20-ти век. В заводи и мини се установяват църкви, които помагат за разпространяването на християнството сред нарастванщия брой индустриални работници. Чрез поставянето на местен работник-евангелизатор или работник-свещеник за водач на църквата, благовестителската дейност става много неофициална и протича естествено.

С разрастването на корейската икономика и ръста в индустриалната работна ръка, индустриалните църкви се превръщат в най-важната сфера за евангелска работа. Ролята на свещеничеството във военните части също става изключително важна. Военната служба в Южна Корея е задължителна за мъжете, така че многобройни изследвания посочват, че много войници стават християни по време на отбиване на военната си служба. Едно наблюдение на военната религиозна дейност от 1955 г. посочва, че 15% от всички военни са християни, като броят им нараства с по 10% на всеки 4 години.

Високата социална активност и ефективна благовестителска дейност на църквите през този период довежда до огромен ръст в членството на църквите. От 1957 г., когато протестантите в Южна Корея са само около 800 000, броят им почти се удвоява на всеки десет години. През 1968 г. например, членовете на църквата нарастват на 1 873 000, а през 1978 вече наброяват 5 294 000 души.

1980-те са не по-малко забележителни за протестантската църква. Миряните нарастват от 7 637 000 през 1981 до 9 076 000 през 1986 г. Отделно, католическата църква също удвоява броя на членовете си на всяко десетилетие. Католиците от 285 000 през 1957 стават 751 000 през 1968 и от 1 144 000 през 1978 нарастват на 2 009 194 през 1986.

Изключителният ръст от 60-те и 70-те години, продължава и през 80-те. Например през 1981 г, е имало 2 353 католически и 23 346 протестантски общества, а броят на вярващите е нараснал на 9,076,788 души. През 1981 г християните съставляват близо 25% (около 39 млн) от цялото население. През 1985 г. църквите вече са били 26 044 и има 40 717 пастори, което прави Южна Корея едно от най-динамичните корейски общества в света. В Сеул се помещават две от десетте най-големи църковни общества в света[12] – „Църква на пълното евангелие“ и църква Йоннак, която започва като общество на севернокорейски бегълци, но скоро нараства до 60 000 члена и 22 ръкоположени пастори през 1986. Често пъти, когато на площад Йоидо в Сеул има официални християнски мероприятия, се събират близо 1 млн. души. Така например, през август 1984 г. на стогодишнината на протестантската църква в Корея се събират 3,5 млн. християни, за да чуят проповедите на изтъкнати християнски водачи, включително и д-р Били Греам.

Католическата църква също среща забележителен ръст след Корейската война, като голямо събитие за църквата е двестагодишнината от установяването на католическата църква в Корея, чествано през 1984 г. Папа Йоан Павел ІІ посещава Корея и канонизира 103 мъченика от историята на корейската католическа църква. От тези 103 канонизирани светци, 10 са френски свещеници, които се укриват в Корея през 1836 г. Заедно с останалите 93 корейски мъченици, Корея е страната с най-много канонизирани светци извън територията на Западна Европа.

В момента, в Корея презвитерианите са най-голямата християнска деноминация. Другите деноминации включват методисти, баптисти, петдесятни, Свята църква, Христова църква, англикани, лютерани, адвентисти от седмия ден, Армията на спасението и назаряни. Повечето деноминации имат свои собствени семинарии, където обучават бъдещи служители, както и доста от тях разполагат с детски градини, училища и колежи, които обхващат всички нива на обучение.

Сега повечето църкви и свързаните с тях институции са независими от мисионерско влияние и са много активно включени в ежедневието на корейците. Има процес на „кореанизация“ на християнството, според който корейски теолози се опитват да създадат своя собствена теология или теологии. Една такава теология например е Минджун шинхак, която вече споменахме. Също така, в опита си да приравни християнството към местното ниво, църковните служби или месите, химните и инструментите, на които се изпълняват химните или дори църковните сгради се „кореанизират“ от теолозите или свещениците. Всичко това предполага силно християнство в съвременна Южна Корея.



5. Църквите в Северна Корея

В разделена Корея положението на църквите е много различно. Надигат се диспути срещу участвалите в съюз с Япония и устоялите на натиска. На север правителството не допуска участие в управлението на християнски лидери, нито позволява формирането на християнски политически партии, като например на Християнската Социалдемократична Партия (Kidokkyo Sahoe Minjudang) или Християнската Либерална Партия (Kidokkyo Chayudang). Както предишното японско правителство, новото управление вижда в църквите заплаха за режима.

Първият сблъсък между християните и управлението е през март 1946 г, когато правителството не дава разрешение на християните да извършат мемориална служба за демонстрацията за независимост от 1919 г. По-късно управляващите решават на своя глава да извършват всички важни държавни дейности в неделя, за да пречат на църквите. Въпреки протестите на Обединената Презвитерианска Организация, комунистическото правителство прави своя асоциация, наречена Християнска лига (Kidokkyo Kyodo Yоnmaeng) през 1948 г., в която са задължени да се включат всички християнски лидери.

Други интерцърковни организации също биват създадени на всички нива на държавната администрация и практически през 1950 г. всички църковни служители, които не се включени в лигата, са арестувани. Малко преди избухването на Корейската война, много християни бягат на юг, а много от тези, които остават, биват арестувани и масово избивани.

Много по-трагични от тези диспути е избухването на Корейската война на 25.06.1950 г. Последвалите 3 години военни действия се приближават доста да гоненията срещу католиците през 19 век. Комунистите назовават християните анти-комунисти и симпатизанти на американския империализъм, десетки хиляди християни пострадват от режима, като са хвърляни в затворите и систематично убивани.



VІ. Причини за приемането на християнството в Корея
1. Академично признание – учението ширхак

Все пак някои учени симпатизират на християнството. Членове на школата ширхак („практическо учение“) изповядвят егалитарни възгледи и ценности. Привържениците на ширхак лансират идеята за социална структура, базирана не на произхода, а на заслуги и те виждат в християнството идеологическа основа за ценностната си система. Това се оказва решителен момент за разпространението на католицизма (установен през 1784 г.) през 1790-те, тъй като вече е съществувало съществено ядро от образовани симпатизанти на религията.

Как все пак обаче се оформя такава група от вярвящи? Част от учените, сформирали школата ширхак изучават католическа литература с цел да получат информация за западната цивилизация. През 1783 г. представители на ширхак молят сина на посланика в Китай, И Сън-хън (1754-1801) да посети католическите мисионери там и да научи всичко възможно за западната религия. Пратеникът им отива да се срещне със свещениците, които са извънредно щастливи да му разкажат за католицизма и по време на обучението той бива покръстен. След завръщането си в родината през 1784 г., той предава книги относно християнската доктрина, дадени му от свещениците в Пекин, на представителите на движението ширхак. Много скоро те самите започват да дискутират новооткритата религия и да я разпространяват сред близки и приятели и с това поставят основите на католическата църква в Корея.



2. Местен характер на цървите

И Сън-хун изгражда първия католически молитвен дом през 1784 г. в Пхенян. През 1786 г. И поставя йерархия от свещеници, които са светски лица. По принцип, правилата на Ватикана от 1789 г. забраняват ръкополагането на миряни за свещеници като престъпване на канона, докато в Корея католицизмът бива въведен от местни миряни, а не от чужди мисионери. Първите корейски вярващи заемат един вид свещенически функции, включително и тайнството на водното кръщение, изоставят всички „езически“ обичаи и проповядвят открито католицизма, като поучават новоповярвалите в катехизиса и ги кръщават във вода. Този факт от историята на християнството в Корея е много важен, тъй като самите корейци са инициирали и провеждали много от функциите на църквата. Чой Чин-юн пише: Една от най-интересните глави от историята на католицизма в Корея засяга неговите корени. За разлика от други страни, където християнството е донесено от чужди мисионери, в Корея то започва чрез един вид „самообучение“ в християнската литература от местни жители.


3. Паралели с корейските традиции

Трета причина за бързото разпространение на християнството в Корея е възможността му да използва и да надгражда корейската традиция. За разлика от Китай и Япония, където общо приет е политеизмът, Корея от край време поддържа монотеистичен възглед за сътворението на света от Бог-творец, наречен Хуанин или ханъним – сборна дума от ханъл (небе) и ним (частица за уважение), т.е Небесният владетел. Според най-разпространения древен мит, небесното божество Хуанин имал син Хуанун (Hwan-ung), който помогнал на една мечка да се превърне в жена и от съюза им през 2333 г. пр.Хр. се родил Тангун, митичният създател на Корея. По време на своето хилядогодишно управление, Тангун донася различни умения и прогреса със себе си. Въпреки че историята за Тангун е само мит, тя всъщност подготвя корейското общество за възприемането на християнската доктрина за въплъщението на Бог в човешки облик и за някой, който става връзка между Бог и човека. От друга страна, появата в мита на трима герои – Хуанин, Хуанун и Тангун спомага за ясното разбиране на Троицата (триединството на Бог Отец, Бог Син и Бог Святи Дух). Способността на християнската теология да се обляга до известна степен на вече съществуващи вярвания, е важен фактор за разрастването на християнството в Корея.


4. Обнародване на корейската азбука хангъл

Четвъртият фактор християнството да се разпространи толкова широко в Корея е използването на лесната за научаване корейска азбука хангъл, което му позволява да достигне хора извън елита на страната, за когото писмения език е бил китайски. Хангъл е изобретена през 1446 г. от екип от учени от двора на крал Седжон, но бива употребявана много рядко и то по-скоро сред простолюдието поради висшата роля на китайския език, лансиран от местния елит като норма за писмено изразяване. Католическата църква е първата организация, която официално признава стойността на хангъл, а епископ Берню (Berneux, убит през 1866 г) нарежда хангъл да се преподава на всички деца католици. Протестантските църкви също възприемат ограмотяването с хангъл като стъпка за създаване на протестантски общества.

В началото на 1780-те излизат на хангъл части от Евангелията, доктринални книги, като например „Чугьо йоги“ през 1790-те и католически сборник от химни през близо 1800 г.

5. Обучение и образование

Обнародването на хангъл чрез разпространението на християнска литература и посредством дейността на училищата, изградени от християнски мисии, води до бърз раст на ограмотяването на населението. Бързо нараства степента на грамотност сред жените, които традиционно са изключени от образователната система. Исторически погледнато, до края на династията Чосон (1910), литературата и образованието като цяло представляват област, доминирана от мъжете. Най-известните белетристи и поети са мъже, добре обучени в китайските класически книги. Обучението на жените е доста частично и е предимно в рамките на дома. За мъжете са били предвидени частни учители и частни подготвителни училища, докато жените са можели да изучават хангъл, като всички текстове, предназначени за жени, е трябвало да бъдат превеждани от китайски език на хангъл. Поради тези ограничения жените са имали възможност да имат достъп само до малък брой произведения. В общи линии информацията, с която трябвало да бъдат запознати, включва познаване на имената на различни философи и учители, собственото си родословно дърво, имената на страните и др, но не са имали достъп до дейности като писане или рецитиране на поезия.

Малко са жените, които са успели да научат нещо повече покрай своите братя. Такъв пример е Хо Чхо-хи, известна с литературния си псевдоним Хо Нансорон (1563-1589). Тя е изключително надарена в писането на китайска поезия. Твърди се, че изучава това изкуство от И Дал, един от най-известните поети на времето, който бил приятел на брат й. Тя била толкова талантлива, че родителите й съжалявали, че не се е родила момче. Написала е множество произведения, които изпълвали стаята й, но преди смъртта си ги изгорила, за да не злепостави родителите си и за да се покори на забраната жени да изучават китайски. Това нейно действие отговаря на дворцовата практика сечхо, което означава „да се измие мастилото от документите или те да се изгорят“[13]. За щастие, след смъртта й брат й показва някои от произведенията й на китайски учен, който посещава дома им. Той ги взима в Китай, където ги публикува[14].


6. Основаване на съвременни образователни институции

Протестантството бива въведено в Корея през 1884 г. от двама американци: методиста Хенри Апенцелър (Henry Apenzeller) и презвитерианеца Хорас Андърууд (Horace Underwood). Съвместно с масовото разпространение на Библията, преведена на хангъл между 1881 – 1887 г. от Джон Рос (John Ross), шотландски презвитериански мисионер в Манджурия, протестантските мисионери установяват първите модерни образователни институти в Корея. Презвитерианската мъжка гимназия „Бедже“ бива изградена през 1885 г., а на следващата година е основано методисткото женско училище „Ихуа“, което в момента е престижен женски университет, заемащ седмо място в ранг-листата на най-добрите университети за Южна Корея. Изграждането и на други учебни заведения улеснява бързото разпространение на протестантството сред обикновените хора, като с това привлича вниманието на корейската общественост и заема мястото на водеща християнска група в Корея пред католицизма.

7. Идентифициране с корейския национализъм

Може би най-важният фактор, спомогнал за разпространението на християнството в Корея е твърдата подкрепа на корейския национализъм по време на японската окупация в периода 1904 – 1945 г. В това време на гонение и страдания 7 млн. души биват заточени или депортирани от родните си места, като целта на окупаторите е била да унищожи всички следи от корейска културна или национална идентичност. Опитите за това започват с икономическо поробване и продължават със забрана за използването на корейски език и въвеждането на японски език в училищата.

На 1.03.1919 г. събрание от трийсет и три религиозни и светски водачи издават Декларация за независимост. Въпреки, че инициативата започва от представители на религията Чхондогьо, петнайсет от всички подписали декларацията са християни, като голяма част от тях впоследствие биват хвърлени в затвора. През същата 1919 г. се основава ориентираната към независимостта „Армия на праведните“ (Ulmindan), която е предимно католическа, а в Китай се сформира правителство в изгнание от И Сън-ман, който е методист. Това обаче, което решително свързва християните с патриотичната кауза в очите на обществото е отказът им да участват в поклонението на японския император, въведено през 30-те г. на 20-ти век. Покланянето в шинто храмове е било задължително за всички. Християните са можели да влязат в църква единствено след като преминат през шинто храм. Неподчинението се е наказвало със затвор или смърт. Въпреки че отказът им е мотивиран не политически, а теологически, последвалите репресии са спомогнали за идентифициране на християните с пример за корейски национализъм и съпротива на японския колониален режим.



8. Икономически ефекти на християнството

Икономиката е област, в която християнското светоусещане се явява решаващ фактор за промяна. Според традиционната корейска даоистко-конфуцианска мисъл, светът е управляван от две противоположни сили ин и ян. Тeхният баланс трябва да бъде добре поддържан, за да не доведе света до катаклизми, но този начин на мислене не води до прогрес, но до поддържане на статуквото. От друга страна, юдео-християнското учение е, че Бог дава на човека власт над природата. Още в книгата Битие 1:26 Бог казва: „… Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята“ (изд. „Верен“, 2001 г). Този факт, че човекът е поставен за управител над останалото творение е отразен и в Псалом 8:6-8. Може да се каже, че решаващи за бързия прогрес през последните десетилетия са християнството и масовото вливане на американски капитали, но тъй като прогресът по принцип се базира на промяна в начина на мислене, можем да считаме, че по-важният фактор за икономическия прогрес са новите идеи, прокарани от християнството.


9. Влияние върху социалните взаимоотношения

Може би християнството оказва най-голямо влияние върху социалната структура на Корея. Традиционното корейско общество е базирано на йерархичен принцип според конфуцианските доктрини и е управлявано от владетел, на когото се приписват божествени характеристики. Общопризнато мнение е, че ако кралят управлява добре, тогава има добра реколта и страната благоуспява, но неговия политически неуспех води до катаклизми и бедствия. До такава степен природата зависи от метода на управление на владетеля. Жените в традиционното общество нямат социални права, децата са напълно зависими от волята на родителите си и по принцип хората имат права единствено според постановените в социалната система. Тази социална организация бива напълно променена от Христовото учение, че всички хора са равни и сътворени по Божия образ (Битие 1:26-27), което ги прави еднакво значими. Много близко до това учение е идеята, че всеки има право на частна собственост. Християните гледат на владетеля просто като на човек, който също е подвластен на Бог и наблягат на пълното покорство на човека единствено пред волята на Бог, която е много по-висша от тази на императора. Разпространението на християнските ценности изиграва роля в социалната реализация на жените. След официалното признаване на католицизма през 1784 г., католическата църква разрешава повторната женитба на вдовиците (по принцип това не е разрешено в източноазиатските общества), забранява наложническата система и полигамията, както и проявата на жестокост към съпругата или нейното изгонване. Католиците са учени да гледат на децата си като на дар от Бога и са съветвани да ги обучават. Забраняват се женитбите на деца, както и на възприемането на дъщерите като на нежелани деца и предпочитането на момчетата.




Поглед напред

В Южна Корея се осъществява преход между авторитаризъм (прекъснат веднъж за кратко по време на втората република (1960-61) към по-либерален демократичен режим през 1988 г., което изправя корейските църкви срещу нови предизвикателства. Тяхното твърдо мнение относно правата на човека и демокрацията играят важна роля за развитието на корейското общество и спомагат за възникването на много църкви през 1970-те и в началото на 1980-те. Идването на демокрацията обаче, прави християнството част от институцията и оставя в много християни чувството, че църквата е жертва на собствения си успех. Свободата и просперитетът водят до самодоволство и до загуба на твърдата позиция на църквата. Въпреки това непрекъснато се наблюдава църковен растеж. Още от първите години на ХХІ век, много християни се обръщат отново към решението си да евангелизират нацията и да установят Корейския полуостров като бастион на християнството за Азия. Тази цел обхваща разбира се и Северна Корея. Възползвайки се от икономическия и политически колапс в Северна Корея, южнокорейските църкви изграждат планове за мобилизирането на духовни и човешки ресурси в помощ на Севера когато най-накрая вратите се отворят.

Виж също:

1.Китайските корени на християнството в Корея от Яница Иванова

[i] За справка, според правителствената статистика от 1985 г., 42.6%, т.е 17 млн. От населението на Южна Корея са ориентирани към практиките на определена религия. От тях близо 8 млн. твърдят, че са будисти (20%), около 6,5 млн са протестантите (16%), 1,9 млн католици (5%), близо 500 хил. Се самоопределят като конфуцианци (1%) и други религии изповядват 300 хил. души (0.7%). Значително повече са религиозно ориентираните корейци в по-големите населени места – 49.9% за Сеул, 46.1% в Пусан и 45.8% в Дегу. Според тази статистика християните са най-голям процент от населението на страната в сравнение с останалите страни от източна Азия, като изключим Филипините. (Информация в http://countrystudies.us/south-korea/43.htm).

Социалната статистика от 1995 г. публикува данни според които 50,7 % от корейците се определят като представители на някоя религиозна група. Според преброявянето будистите са 10 321 123 или 45.6% от религиозно определящите се. Протестантите са 8 760 336 или 38.7%, за католици се определят 2 950 730 от населението или 13.1% , конфуцианците са 210 927 или 0.9% (в http://www.asianinfo.org/asianinfo/korea/pro-religion.htm)