анабаптисти


        

Анабаптисти


http://religiology.org/
http://www.kaminata.net/


Анабаптистите -букв. “прекръстените”, са протестантско движение, възникнало през ХVI век под непосредственото влияние на реформатската дейност на Цвингли в Швейцария.
Началото на движението е положено в Цоликон (близо до Цюрих) на 21 януари 1525 год. с ново кръщение, прието от Конрад Гребел (1498-1526), Феликс Манц (1498-1527) и Георг Блаурок (1492-1529),Балтазар Хубмайер (1481-1528)-избягва в Моравия от Цюрих-изгорен на клада по заповед на императора, а съпругата му удавена в Дунав, по настояване на католическите власти.

Те основават общност, наричайки себе си “Швейцарски братя”. Обединява ги антиклерикалистката реформатска нагласа, увлечението от късносредновековния мистицизъм и идеите на М. Лутер, както и изострената чувствителност към социалната несправедливост.
Те смятат, че кръщение следва да се приема в зряла възраст с ясното съзнание на вярващия за апостолска мисия; кръщението на деца според тях не се съгласува с новозаветните възгледи. Самото кръщение е не тайнство, “гарантиращо” спасение, а начин да се удостовери личната причастност към вярата, външен знак за тази причастност. Кръщението в общността се извършва чрез поливане и поръсване, но понякога и чрез потапяне.
Признават авторитета само на Свещеното Писание, като отдават приоритет на Новия Завет.
Приемайки за себе си ново кръщение, те споделят мистичната идея за вътрешно откровение в душата на човека, озарен с Христовата светлина, и това вътрешно озарение е различно от външното откровение в Свещеното Писание.
Вътрешното озарение е особен род пророческа дарба, която човек получава, и за осъществяването й, както и за "съд" над самия себе си, не е необходима църковна институция.
Те смятат ,че чистата Църква, трябва да бъде доброволен съюз на новородени вярващи, а не държавна организация, в която участват и неспасени хора. Повечето от тях настояват за пълното отделяне на Църквата от държавата и категорично се разграничават от държавните църкви. Някои от тях са склонни на пацифизъм и отказват да дават клетва в съда и да служат като съдии.
За “швейцарските братя” идеал е мъченичеството, страданието -за по-изострената им чувствителност към мъченичеството допринася и обстоятелството, че ранна смърт постига първите лидери на общността и голямото гонение довело до смърт много от тях.

Анабаптистите са жестоко преследвани през XVI и XVII век от римските католици и от протестантите.Убивани са чрез изгаряне, удавяне , обесване и като са карани да скачат от високи купи сено върху заострени колове.

Още докато Лутер е във Вартбург, радикалната група на “пророците от Цвикау” – Никола Щорх и Марк Щюбнер, отива във Витенберг, а след това и в Карлщат, където проповядват идеите на анабаптистите за скорошен край на света.
Лутер открито се разграничава от тях. Тогава те провеждат реформи, независимо от Лутер, като отменят месата, забраняват монашеството, изхвърлят иконите от храмовете и т.н.


Първоначално Цвингли е съгласен с тях относно детското кръщение, но после осъзнава, че ако то се отхвърли по-голямата част от швейцарците ще останат без право на гласуване, което ще разруши демокрацията и обществото. Поради тази политическа причина той се противопоставя, като в началото се надава да ги убеди с красноречието си. Като не успява започва да подкрепя тяхното гонение и убиване. Пред 1525 г. градската управа на Берн и Цюрих забранява събранията на анабаптистите и ги изгонва от града. Техният водач Феликс Манц е осъден на смърт чрез удавяне. На практика до 1535 г. Движението е изкоренено в Цюрих следствие на жестокото гонение.

Крилото на крайните анабаптисти имало следните възгледи: създаване на християнски комуни, като първата в Йерусалим; скорошното второ Идване на Исус, и настъпване на Милениума още през 1533 г.

Постепенно тяхното движение придобива революционен характер. Инициатори са на Селската война в Германия, учредяват Мюнстерската комуна 1535г. По-късно движението затихва.


Мелхиор Хофман

Нова насока придава на движението страсбургският реформатор Мелхиор Хофман (1495-1543), който обвързва специфичния за евреите хилиазъм с проповеди за скорошен апокалипсис и установяване на Царство Божие.Той отива в Страстбург през 1529г.за да очаква Миленума, който се очаквал през 1533г.
Мнозина от привържениците на Хофман смятат, че Царството следва да се установи на земята, при това “със сила”, т. е. с оръжие.
Той бива заменен като водач от Ян Матис, който по професия бил пекар. По късно той се обявява за Енох и през 1534 изпраща свои представители в Мюнстер и се премества тям със съпругата си-бивша монахиня Дивара , известна и със своята красота. Ян Матис пада убит в битка и е заменен от Йоан Лейденски, който има петнадесет жени и взима за жена и Давара.Полигамията е узаконена поради наличието на много неомъжени жени в града, както и поради практиката на някои старозаветни патриарси.Общото ползване на благата, както и фанатичното очакване на Милениума водят до безредици.
Епископът на областта, подпомогнат от многобройна войска завладява града и осъжда водачите на смърт.
Комуналния модел на обществото, основан на в Деяния на Апостолите ранна Църква е развит на места в Германия и Моравия. Тези общности се ръководят първоначално от Якоб Хутер-умрял през 1536 г. Преследванията ги отвеждат в Унгария и Украйна, а след 1874г. И в Южна Дакота и канадската провинция Манитоба, където и до днес живеят в аграрни комуни. Известни са като Хутерити на името на Якоб Хутер.
Анабаптистите в Холандия се наричат „Братята“ и са водени по разумен начин от Мено Симонс -1496-1561.След смъртат му се наричат на неговото име-Менонити.

В гр. Цвикау в Саксония Николай Щорх обявява себе си за пророк. Град Мюнстер (Вестфалия) бива провъзгласен през 1534 г. за Новия Йерусалим с "цар" Йохан Бокхолд.

Томас Мюнцер

Твърде радикални стават действията на анабаптистите в Германия под водителството на Томас Мюнцер.
Томас Мюнцер е германски проповедник, преподавател по теология, анабаптист.
Мюнцер се опитва да осъществи идеи за християнско комунистическо общество. От 1523 е пастор в Алстред, където извършва богослужение на немски език. Проповядва идеята за създаване на „царство божие“ на земята, за религиозно и социално равенство. По време на Селската война в Германия Мюнцер вдъхновява селската армия и се опитва да създаде революционен център на въстаналите народни маси в Тюрингско-Саксонския район, но при Франкенхаузен (15 май 1525) войската му е разбита. Мюнцер е пленен и екзекутиран.
С идеята за социално равенство той повежда привържениците си на социални бунтове срещу властта, а с идеята за "равенство в образованието" оправдава бунта срещу “елитарната” наука и култура, в резултат на който се стига и до изгаряне на библиотеки.
В 1525 г. Са представени тъй наречените “Дванадесет искания” на селяните, в които те настояват за социална реформа. Те били отхвърлени от феодалите, и в Германия избухва т.н. Селска война на селяните срещу аристокрацията. Водач на селяните е Томас Мюнцер .
Но въстанието, както и потушаването му (убити са повече от 100 хиляди души!), нанася тежък удар върху престижа на Реформацията. Някои от князете - приятели на Лутер, се дистанцират от реформаторските идеи, схващани от радикалите като революционни. Селяните се настройват враждебно към Лутер, защото той се противопоставя на Селското въстание.