реформацията в англия и шотландия

    РЕФОРМАЦИЯТА В АНГЛИЯ И ШОТЛАНДИЯ     

Реформацията на територията на Англия и Шотландия

В Англия и Шотландия се разпространяват реформаторските идеи. Особено тези на Калвин. През годините е имало много гонения на протестанти и те често са бягали в Женева, където са приемали идеите на Калвин и са ги пренасяли в родината си. Така в Англия и Шотландия реформацията е повлияни от идеите на Калвин и тук калвинистите са наречени пуритани.
Пуританите имат доста войнствен дух и са готови да защитават и разширяват идеите си с оръжие, дори смятат това за свой християнски дълг и това ги прави движеща сила на Английската революция.
Протестантските идеи се узаконяват по един твърде неморален начин-желанието на крал Хенри Осми да се разведе и несъгласието на Папа Климент VII . И затова кралят отделя църквата от Рим и създава национална Англиканска църква. Тя има висше духовенство, нещо на което останалите протестанти-пуритани не са съгласни и от тук започват враждите, довели до Английската революция. Протестантските крале са били против пуританите, по всяка вероятност, защото са си мислели, че щом не признават епископите, скоро няма да признаят и тях, още повече, че те са калвинисти,а в Швейцария няма крал. Така ,че те не са добре посрещани от кралете, а също и са гонени. Освен това има и опити от страна на Мария Тюдор да върне Англия в католицизма и те се били много гонени и убивани и от нея в продължение на пет години.
И так в Англия и Шотландия през 17 век имаме слените църкви:

Англиканска църква-Официалната църква създадена от Хенри Осми и предпочитана от кралете, с изключение на Мария Първа Тюдор и шотландската кралица Мерия Стюарт , които са католички. Тя е отделена от католическата, но има църковен ред както при Католическата църква.
По принцип Англиканската църква приема идеите на Реформацията. Останалите протестанти се водят пуритани. Пуританите желаят да изчистят всичко католическо от националната църква. Те се делят на презвитериани, защото не искат еписопи, а презитери и конгрешани, които също не искат епископи. Общо взете изглежда няма голяма разлика между презвитерианите и конгрешаните. Те не се отделят от обществото, а се борят и с оръжие за въвеждане на идеите им в църквата и в обществото.
Другата част от пуританите желаят отделяне на държавата от църквата и на църквата от държавата.Някои от тях стават баптисти, а друга част заминават за Америка-така наречените пилигрими.
Всяка една група, бореща се за свобода на своите идеи, смята за задължително отнемане свободата на другите групи.
Това, което е характерно за Реформацията в Швейцария и Германия е характерно и за Англия, с изключение на това ,че тук кръвопролитието е много по-малко.
Нещата, които вълнуват вярващите са :
-Дали църквата трябва да е отделена от държвата или да оказва силно влияние върху парламента , краля , законите и политическите решения.
Появилите се квакери през 1650 г. приличат много на днешните петдесятници и харизматици, които отдават голямо значение на общуването на вярващите със Святия Дух.

В Шотландия, силно католическа територия бива превзета от Джон Нокс за протестанските идеи. Той има доста голяма революционно досие, бил е затворник на френска галера, после бяга от Шотландия в Жанева, силно повлиян от идеите и дейноста на Калвин. Там пише един трактат, колко е лошо и неприемливо е жени да управляват, следствие на което после Елизабет Първа не го иска в Англия. Връща се отново в Шоландия. Там има доста разправии с Мария Стюарт, която е католичка. Пуританите в Шотландия сравняват неговият конфликт с нея, като конфликта между Илия и Езавел, но изглежда не е имало опасност за живота на Джон Нокс. Общо взето е бил много радикален,с което е отблъсквал от себе си свои привърженици.
Историята на владетелите

Протестантството се утвърждава в Англия чрез Хенри Осми, който се жени 6 пъти. Тъй като папа Климент VII не иска да му позволи развод,той отделя Английската църква от Католическата.
Климент VII е папа от 1523 до 1534. Рожденото му име е Джулио Медичи и е представител на влиятелната фамилия Медичи. Джулио Медичи е извънбрачен син на Джулиано Медичи, братът на Лоренцо Великолепни. Адриан VI го назначил за архиепископ на Флоренция и кардинал. Избран е за папа след двумесечен конклав.
По това време в Англия има много пуритани. Така се наричат английските калвинисти. С времето те се разделят на различими течения. Тъй като Хенри Осми не иска да даде пълна свобода и свободия на вярващите, той запазва църковната йерархия. Другите пуритани не са съгласни-те се разделят на презвитерианци/ защото не иска епископи/ и конгрешани-по същата причина. Има и друга група-сепаратисти-които искат отделяне на църквата от държавата.

След Хенри Осми на престола застава единственият му син Едуард Шести, който умира на 15 г. от туберколоза. Едуард Шести е един от главните герои в романа на Марк Твен "Принцът и просякът".

След опит за завземане на властта от главния регент, в Лондон с войски влизат Мария Първа Тюдор и Елизабет Първа. Те са дъщери на Хенри Осми от различни майки.
Първа управлява Мария- 5 години-1553-1558 г. Тя е ревностна католичка. Избива над 500 видни протестанти и е наречена Кървавата Мери.

След това идва на власт Елизабет Първа, която управлява 45 г. от 1558 до 1603 и това е златният век на Англия. Тя е протестантка, не се омъжва и успява да запази религиозният мир.
Елизабет се заема с религиозния мир. Малко след като поема управлението, се приемат два закона (1559), с които англиканската църква става официална в Англия.
По нейно време Англия става велика сила, разбивайки Испанската армада през 1588 г.
В 1570 г. папа Пий V я отлъчва от църквата и иска отстраняването й; а в 1580 г. папа Григорий XIII заявява, че няма да бъде грях, ако Елизабет бъде убита.
По нейно време живее Шекспир .
След нейната смърт започват религиозни спорове , довели до религиозната война.
Джеймс Първи

Той е син на кралицата на Шотландия Мери Стюарт и вторият и съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли.
Джеймс Първи е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г., след като управлява Шотландия 58 г. и Англия - 22 г.


Джеймс не успява да спечели симпатиите на нацията.

При Джеймс монархията достига зенита на своята мощ.
Опит за убийство на краля-„Барутен заговор“, който е извършен на 5 ноември 1605 г. Гай Фоукс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата в, която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна.
Джеймс ненавижда и пуританите, които са крайни в исканията си.
Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят. Той издава разрешително на Лондонската компания“Виктория“ да заселва Новия свят. Така е създадена първата английска колония в Северна Америка, носеща името на краля- Джеймстаун
Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611 г.Това е така наречеият превод-King James Versionл
След смъртта си през 1625 г. Джеймс е наследен от сина си Чарлз.

Чарлз1

Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Лошото водене на държавните дела- традиция от баща му- е основа на конфликта с Парламента, бъдещата Гражданска война и екзекуцията на Чарлз.
Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Хенриета се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната.
Проблемите в Шотландия слагат край на 11 годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за Гражданската война.
Чарлз се опитва да наложи нова молитвена книга на шотландците, които въстават.
Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Т
Борбата за власт води до избухването на Гражданската война.
Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642 г. при Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера.
Висшата аристокрация се изправят срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и пуританските търговци.

Оливър Кромуел и неговата модерна армия разбиват при Нейзби кралската войска през 1645 г.
Година по-късно Чарлз се осланя на шотландците, които го предават на Парламента. През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и с 68 гласа за срещу 67 гласа против е признат за виновен. На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.

Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Хенриета и католическите и приятели разделят Англия и предизвикват Гражданската война.

Оливър Кромуел
Оливър Кромуел е водачът на Английската революция.

До войната Кромуел e обикновен земевладелец. Прадедите му забогатяли по време на управлението на крал Хенри VIII, когато били конфискувани манастирските и църковни земи.
Кромуел бил ревностен протестант и пуританин. Крилата фраза стават думите на Кромуел, което прави в обръщение към войниците, при преминаване на река: „Уповавайте се на Бога, но барута пазете сух!“.

Гражданска война в Англия

В началото на Английската гражданска война Кромуел започва своята военна кариера, командвайки кавалерийски отряд от 60 конници, и в качеството си на капитан, води известния като „Железната кавалерия“, която по-късно става негова основна армия на Новия модел.
Лидерството на Кромуел изпъква осезателно в Битката при Марстън Мур (1644), с която той си завоюва голямо влияние в цяла Англия. Кромуел се оказва талантлив пълководец. Неговата войска, включва членове предимно от Кръглоглави /Кръглоглави (на английски: roundheads) е наименованието на привържениците на парламента, по време на Английската революция, в периода от 1642 до 1651 година. Наименованието „кръглоглави“ се среща за първи път през 1641 година. Първоначално техен водач е граф Есекс, но малко по късно техен лидер става Оливър Кромуел, който обединява последователите на това движение от графства, предимно в източна Англия.
Назаванието кръглоглави идва от късо подстриганите им коси. Друга отличителна черта на войските на „кръглоглавите“ били червените пояси или мундири, поради което били наричани още „Червената армия“.
Кръглоглавите били отявлени привърженици на калвинизма, и се наричали „хора на духа“ и „божи работници“. Бойният дух бил повдиган от проповедници, които били облечени в черни одежди и бели якички./

В битката при Нейзби, проведена на 16 юни 1645 година, се сблъсъкват войските на крал Чарлз I, и силите подкрепящи парламента, водени от генерал Оливър Кромуел.

Като лидер на парламентарната коалиция и командващ на армията на Новия модел , Кромуел побеждава крал Чарлз I, слага край на управлението на монарха и на неговата абсолютна власт.
Оливър Кромуел, получава определени пълномощия, опразва палата на парламента и назначава съвет от свои бойни съратнии-протестанти. При новия лидер - Оливър Кромуел, били приети следните поправки: били забранени дуелите в армията, разрешен бил гражданският брак, цялото кралско имущество се предава на държавната хазна. Кромуел получава титлата генералисимус.
Вече, взел властта в свои ръце , Кромуел започва да въвежда строг порядък, започнал с установяването на своя диктатура.
Той жестоко потушава въстанията в Ирландия и Шотландия, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци.
По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и Португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия - Испания. Последователността и твърдостта на Кромуел прави така, че цяла Европа започва да уважава и Англия и нейния лидер — „лорд-протектора“. Малко по-късно, когато в страната бил установен порядък, Кромуел разрешава да бъде избран парламент.
Оливър Кромуел благородно отказал да приеме короната. До неговата смърт, Англия остава република, а след кончината му лорд-протектор става неговият син Ричард Кромуел.
Счита се, че смъртта на Кромуел, настъпва като следствие от заболяване от малария или от отравяне. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, с най-високи почести, до телата на кралете на Англия.

Чарлз II -1630 - 1685 г.
След смъртта му в Англия настава хаос. Парламентът изпада в паника, а неговият син не успява да се справи с положението. При това положение парламентът набързо решава да издигне на трона сина на Чарлз I - Чарлз II.
Две години след смъртта на Кромуел, тялото му е изровено от гроба, обесено на „бесилката на позора“ в Тайбърн, обезглавено и захвърлено в общ гроб, което по това време било традиционно наказание, за изменниците на Англия.
Главата му е набучена на кол и занесена в Лондон, като е поставена в близост до залата в която бил осъден крал Чарлз I. По-късно главата изчезва. През XVIII век, на панаири из цяла Англия, е показван череп, за който се твърдяло, че е на Оливър Кромуел, като желаещите можели да го зърнат срещу заплащане.
Чарлз 8 години обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени се за Кетрина де Браганца -португалска инфанта, от която няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз. Чарлз умира през февруари 1685 г. след усложнения от удар.
Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29 май 1660 г., навръх 30-я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт - само 9 от заговорниците са екзекутирани.
Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията - не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента.
В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците - протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.
Чумата и големият пожар в Лондон през 1666 г. превръщат английската столица в руини.
През 1667 г. холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораби и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.
През 1670 г. Чарлз сключва съюз с Франция срещу Холандия. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим.
Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз - католикът Джеймс.

Тайтъс Оутс - англикански свещеник се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените й̀, че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна.
Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.
По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуиване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола.



Ирландия
По време на Реформацията през 1557 г Ирландиявъстава срещу Англия. Парламетна конфискува имота на победените бунтовници и го дава на английски заселници. Джеймз Първи заселва северна Ирландия с шотландски презвитериани.Така Белфаст става презвитериански град. През 1700г.-200 000 от тях, поради наложени икономически санкции от страна на Англия, емигрират в Северна Америка в Питсбърг.
Южна Ирландия не признав реформацията, остава вярна на папата и е свободна република.




















2 част
По подобно
https://www.roacbulgaria.org/contents/Anglican_church.htm
АНГЛИКАНСКА ЦЪРКВА
Християнството прониква в Англия още към края на 1в. и започва да се изповядва предимно от келтите. Твърде рано там се оформя добра църковна организация. Древната британска църква има и своите мъченици за вярата пръв, от които е св. Албан-303г.
В края на 6 в. папа Григорий Велики изпраща за мисионерска дейност сред англо-саксонците монаха Августин, който по-късно става архепископ на Англия. Той избира за свой престолен град Кентърбъри, откъдето християнството се разпространява из цяла Англия.
До 16в. английската църква е напълно подчинена на папската власт. Реформацията на Острова се предхожда от недоволство и противодействие на папата, които намират конкретен израз в конфликта между римския Папа Климент VII и английския крал Хенрих VIII
Папа Климент VII отказва да даде право на развод на Хенри VIII , което обаче прави Кентърберийския епископ и подкрепен от парламента кралят прекъсва всички връзки с папството.
Отхвърляйки властта на Рим Хенрих VIII поставя началото на отделна държавна църква в Англия. През 1534г. е издаден закон за супрематството, според който глава на църквата е кралят. Тази “реформация отгоре” първоначално не довежда до особени промени в принципите на църковната организация, обрядността и доктрината, които си остават напълно католически.
Постепенно Английската църква започва да се оформя като своего рода “среден път” между католицизма и протестантството.
Пълното й обособяване се изразява в издаването на първата символическа книга “Книга на обществените молитви” през 1549г. Тя претърпява няколко редакции и има значение на служебник, в който са внесени догматически постановки.
В Англиканската църква се оформят три партии, които се различават по отношението си към католицизма и настъпилите промени вследствие на отделянето от него.
“High Church”/Висока църква/ се стреми да се противопостави на крайностите на Реформацията и да отстоява веровото наследство, което Англиканската църква е запазила от древността. Тази партия може да се определи като про-католическа, за разлика от
Low Church /Ниска църква/, която застъпва крайните идеи на протестантизма.
В третата партия “Broad Church”/Широка църква/ не обръщат голямо внимание на догматическите и богослужебните въпроси, а се стремят да обединят това, което смятат за положително в учението и култа на другите две партии.

Англиканското вероучение е изложено в 39 члена на вярата /39 Articles of Religion/. Сред тях някои напълно съответстват на догматите на православната църква /напр. учението за Света Троица, за Личността на Иисус Христос, божествената и човешката природа на Спасителя, за Неговата безгрешност и др./; други са идентични с римокатолическото учение /напр. Filioque/, но в основната си част веровите постановки на англиканската църква са възприети от Реформацията.
Характерна особеност е епископалното устройство. Съществува йерархия, която претендира за апостолско приемство като са запазени трите степени – епископска, презвитерска и дяконска.
Начело на църквата е кралят, който назначава епископите. След това те са напълно независими от държавната власт. Днес Англиканската църква се контролира от парламента и министър-председателя. В църковно-административно отношение църквата в Англия се дели на две митрополии - Кентърбърийска и Йоркска, начело с архиепископи. Англиканската църква има епархии из целия свят. Те имат статут на самостоятелни църкви в т.нар. “Англиканска църковна общност”, в която Кентърбърийският епископ има първенство по чест.
Контактите между православната и англиканската църква започват през 17 в. Активният диалог през следващите векове обаче не довежда до приемане на англиканската общност в общение с Православната църква.
От 1988г. в Англиканската църква започва практика за ръкополагането на жени в свещенически сан.

Шотландия- Джон Нокс

От Швейцария калвинизмът прониква в Шотландия, където през 1560 год. се установява под формата на презвитерианство в резултат на активната дейност на сподвижника на Калвин- Джон Нокс. Началото на презвитерианската църква тук се поставя с приетото през тази година Шотландско вероизповедание, в което се утвърждават калвинистки принципи. По-късно това презвитерианските църкви приемат Уестминстърското вероизповедание.
Джон Нокс (1513-1572) учи в университета в Глазгоу, приема сан на католически свещеник. Решаващо за обръщането му към реформационните идеи се оказва влиянието на Джордж Уишарт (1513-1546), който проповядва принципите на калвинизма в Англия и в Шотландия, но поради радикализма си предизвиква недоволството на църковните власти (кардинал Битон) и е осъден на смърт. Радикалните протестанти завземат замъка Сейнт Ендрюс, убиват кардинал Битон и превръщат замъка в свое убежище. Именно тук започва дейността си Джон Нокс. Арестуван е и известно време е затворен във Франция. След завръщането си в Англия активно съдейства за осъществяване на реформите, с които по времето на крал Едуард VI се утвърждава англиканската църква. След смъртта на краля, по времето на ревностната католическа кралица Мария Тюдор -Джон Нокс заминава за Женева. Тук той постепенно се преориентира от англиканските си възгледи към принципите на калвинизма. Става особено известен със съчинението си „Първият тръбен глас против чудовищния режим на жените“, в който отстоява яростния антифеминизъм на калвинизма.
Неприет в Англия и от кралица Елизабет I, той се завръща отново в Шотландия, където инициира революционни действия, известни като „протестантска революция“ - привържениците му, обявявайки се против Римокатолическата църква и нейните реликви, рушат храмове и манастири и превземат Единбург. /Браво на тях!Нали ние сме служители преди всичко на Спасението. Благоухание което докарва живот или смърт.2 Коринтяни 2 гл. Е какво „Насилническо“Евангелие са проповядвали тези хора ,разрушавайки манастирите и казвайки на монасите какво да правят на сила!Самите те борещи се за свобода, лишават другите от нея!/
Управляващата в качеството на регент Шотландия Мария дьо Гиз, съпруга на краля на Шотландия Яков V, умерена католичка, прави опити да примири католици и протестанти, но е приета като проводник на френска политика и по инициатива на Джон Нокс английски войски са изпратени в Шотландия, за да я отстранят от управлението. Военният конфликт приключва с приемането на Единбургски договор и изтегляне от Шотландия и на френските, и на английските войски. Оттогава насетне в Шотландия се създават условия за интензивно разпространение на протестантските идеи.
През 1650 год. по искане на Джон Нокс шотландският парламент забранява практикуването на католицизъм и приема катехизичен документ и богослужебна „Книга на дисциплината“. Протестантството става държавна религия на Шотландия. Ликвидирани са пълномощията на епископския сан, ръководството на църковните общини се осъществява от „суперинтенданти“. Самият Нокс е служител в църквата св. Жил в Единбург. Пише придобилото авторитет в протестантските среди съчинение „История на Реформацията“.
Причастността към католицизма по времето на кралица Мария Стюарт предизвиква съпротива у Джон Нокс, неговите радикални възгледи не са приети по същество и от предприелите протестантски реформи шотландци по времето на регента Морей (1567-1570 год.); при тези реформи шотландската църква остава по-близо до англиканската, епископството се запазва.

Ендрю Мелвил
Установяването на презвитерианската църква в Шотландия е свързано името на Ендрю Мелвил (1545-1622). Той получава образование по класически езици и хуманитарни науки във Франция (в Париж и в Пуатие), известно време е преподава в Женева, след което е ректор на университета в Глазгоу и Сейнт Ендрюс в Шотландия. Именно той инициира реформи, следващи по-скоро калвинистките, отколкото англиканските принципи. В шотландските църкви се въвежда нова система на организация и управление, епископският сан е отменен и начело на църковните окръзи застават презвитери (старейшини) и управлението на църковните дела се поема от колегии на презвитерите (презвитерии). Презвитериите включват и катехизатори – доктори по богословие, както и пастори на църквите. Мелвил отстоява концепцията за „две царства“, всяко от които е автономно. Предприема категорични стъпки за отделяне на църковните от светските власти, за лишаване на държавата от възможността да се намесва в управлението на църквата и правото на генерална асамблея на църквата сама да избира презвитерите и пасторите. Тази негова политика обаче не се приема, той е отстранен от длъжността си в университета в Сейнт Андрюс, и след като продължава да отстоява принципите си пред крал Яков VI, е арестуван, а после се изселва във френския град Седан.

В Англия презвитериански общини се основават от края на ХVI-началото на ХVII век. През 1647 год. презвитерианската църква е официално призната от Дългия парламент. Но от 1660 год, в резултат на реставрационната политика на Стюардите отново е възстановен официалният статут на епископалната църква.

От Шотландия презвитерианството прониква в Ирландия. През 1642 год. е изселили се шотландци установяват тук, в град Ълстър, първата презвитерианска църква.

По-нататъшното разпространение на презвитерианството е в земите на Америка. Тук се заселват емигранти от Шотландия, Англия, Холандия, Швейцария и основават през 1706 год. Презвитерианската църква на САЩ.

Пуритани
https://bg.wikipedia.org/wiki/Пуританство

Пуританството е религиозна и обществена доктрина от 16 и 17 век, възникнала и прилагана в Англия. Целта на движението е да „изчисти“ от остатъците на католицизма англиканството, както по отношение на теологичната страна, така и в релиозната практика.
Пуританството е опит за задълбочаване на Реформацията по подобие на калвинизма в Западна Европа, но и в специфична за Англия посока. По отношение на кралската власт е насочено към премахването на абсолютизма в управлението на църквата, по подобие на Ватикана.
През 70-те години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на презвитерианството, възприето в Шотландия, но отхвърлят формата на провеждане на литургията и организацията на презвитерианската църква.
През 1603 г., когато шотландския крал Джеймс I става крал и на Англия, той прави опити да наложи презвитерианския модел в англиканската църква. По това време пуританите почитат най-вече Женевската библия, която е антимонархическа.
Кралят налага, обаче, така наречената Библия на крал Джеймс, което го конфронтира с пуританската общност.
Пуританството става идеологическа основа на Английската революция и води до рацеплението между Парламента и краля.

Главни постулати на пуританите
-Абсолютно върховенство на божите дела над светските. В това отношение пуританството изисква пълна морална чистота в поведението, в съответствие със Светото писание. Пуританството препоръчва суров начин на живот, без развлечения (в т.ч. алкохол, посещение на театър и др.) и охолство.
-Индивидуален прочит и изследване на Светото писание.
-Образоване на масите (за да са в състояние да четат и разбират Светото писание).
-Всеки вярващ да може да стане и свещеник.
-Простота на литургията.
-Връщане на светия ден от неделя на събота (така, както е в Светото писание).
-Отричане на разгърнатата и тежка йерархия в църквата и на едноличната власт в нея.

https://religiology.org/religions/protestantism/calvinism/puritanism/:
„ Пуританизмът (от къснолатинското puritas – чист) възниква в Англия като постреформистко калвинистко движение. То е опозиционно на Англиканската църква и се обявява за окончателно „очистване“ от католическото наследство, останало според пуританите в тази църква по времето на кралица Елизабет I.
Споделящи калвинистките възгледи, те искат пределно опростяване на богослужението, прекратяване на месата, отстраняване на всички символи и изображения.
Органната музика на месата, каденето на тамян, паленето на свещи и други компоненти на храмовия ритуал са според пуританите ненужни, тъй като са резултат на превратно тълкуване на казаното в Писанието. Те смятат, че дори Кръстът -централният християнски символ и кръстното знамение не трябва да бъдат задължителни.
Достатъчна за пуританите е дълбоката набожност и вътрешна дисциплина в името на осъществяването на мисията им на избрани в света.
Строго се придържат към калвинисткия възглед за предопределението и смятат себе си за избрани, за да подготвят човечеството за хилядолетно земно Божие царство.
В начина си на живот се отличават с умереност и сдържаност, проповядват благонравие и суровост и своеобразен личен аскетизъм, но принципите на същинския християнски аскетизъм са им дълбоко чужди.
Смятат, че ден на покой, отдаден само на Бога, трябва да бъде съботата и това е поредният индикатор за деформираното у тях разбиране както на традиционния юдаизъм, така и на традиционното християнство.
Божието Слово, записано в Библията, задава всички принципи на вероучението, и тълкуванията му от учителите на Църквата могат да водят по-скоро до деформирано възприемане на това слово, отколкото до адекватното му разбиране. Всичко казано за вероучението трябва да бъде подчинено и дори сведено до „християнска наука“, схващана от тях твърде опростено. Пределно прости трябва да бъдат формите на словесност – художественото слово е за тях обременено с излишества, а религиозното изобразително изкуство е ненужно. Но пуритански възгледи изразява и Джон Милтън („Изгубеният рай“). Забранени трябва да бъдат всякакви увеселения, театралните представления, танците, пъстрите дрехи.
В социален план пуританите се борят срещу абсолютизма, пуританизмът става идеологията на Английската буржоазна революция от ХVII век.
В църковния живот изискват също демократизиране, което за тях означава ликвидиране на пълномощията на епископството и изборност на пасторите. Радикалните пуритани прерастват в опозиционно не само на англиканството, но и на презвитерианството течение – индепендентство или конгрегационализъм, според което не са нужни дори и национални църкви.



Ричард Бакстър

Идеолози на английския пуританизъм са Уилям Амъс и Ричард Бакстър, проповедници – Джон Дод, Уилям Пъркинс, Том Шепард.

От средите на пуритани произхожда и лидерът на английската революция от ХVII в., установил диктаторски режим в качеството на лорд-протектор Оливър Кромуел. Той прави опит да утвърди презвитерианство в качеството на официална религия, но с реставрацията на Стюардите и възстановяването на монархията (1660 год.) е възстановена в своя статут Англиканската църква. През 1662 год.
с Акта за единообразието на Англиканската църква служещите в нея пуритани са отстранени.
В есето си „Англичаните“ Джордж Оруел пише, че собствено английският народ, седемдесет процента от населението на Англия не са пуритани, че „мрачната теология на калвинизма така и не е могла да заяви за себе си в Англия, както навремето е станало в Уелс и в Шотландия“.
Но пуританизмът, пише той, в по-широк смисъл е бил натрапен на работещите, за да им се внуши, че всяко развлечение е грешно, и зад това стои „таен икономически мотив“. По принцип можем да интерпретираме антиутопиите на Оруел като визиращи именно евентуално пуританско общество.
Появило се движение за коренно преустройство на църквата- ПУРИТАНИЗЪМ. То не било еднородно. Неговото -УМЕРЕНО крило – ПРЕЗВИТЕРИАНИ – се стремяло да подчини на себе си държавната власт, като я превърна в оръдие на своята политика.За презвитерианите изборността не било средство за демократизирането на църквата, а само предизвикателство спрямо абсолютизма. Другото крило – ИНДЕПЕНДЕНТИ – обхващало по – демократични слоеве, които се противопоставяли на заплахата от установяването на нова презвитерианска тирания.
През 30- те години на ХVІІ в. пуританизмът от доктрина на тесен кръг богослови се превръща в идеология на широките маси. Появилите се множество секти се превърнали в “ революционнни клубове “, които се стремяли към радикална политическа промяна.
По-решителните пуритани, наричани индепенденти (от англ. „индепендънт" — независим), изразители на вижданията на широките слоеве от градското и селското население, на буржоазията и джентрите, са за пълна независимост на църковните общини. Като отхвърлят властта на установената църква, пуританите се обявяват и против краля, който е неин върховен глава. Затова те са преследвани, хвърляни в затвора, подлагани на жестоки наказания — отрязване на ушите и изтръгване на езика, изправяне на позорния стълб. Пуританската литература е забранена и изгаряна.
През 1620 год. пуритани, предимно индепенденти, отделили се от Англиканската църква, са принудени да напуснат страната. Обявили се за „поклонници“ (пилигрими), някои от тях заминават за Холандия, а други се заселват в земите на Северна Америка, създават Плимутските колонии и не след дълго се обосновават в Нова Англия. В САЩ те основават първите конгрегационалистки църкви. „Съглашението на „Мейфлауър“ от 1620 год. се възприема от тях като ковенант (договор), сключен от Бога с Неговите избраници.

Пуритани в Нова Англия

В щата Мазачузетс под ръководството на Джон Уинтроп и Джон Котън е основана конгрегационалистка община, която в съюз със светските власти е организирана като „commonwealths“, своеобразно теократично „царство“. Защитават възгледите за избраност, за Божие предопределение, непоправима греховност на човека и лично благочестие и пуританските проповедници, които се обявяват за противници на Масачузетската теокрация - Том Хукър, Роджър Уилямс.
През колониалния период влиянието на пуританизма върху формирането на новата религиозност в тези земи е решаващо. Известният Харвардски университет е основан през 1636 год. като училище за пуритански духовници.
През ХVIII в. пуританистката идеология се възражда във възгледите на Джонатан Едуардс, Самуел Хопкинс, Джонатан Дикинсън, Исаак Бакус.

Пуританите-последователи на Калвин се разделят на Презвитериани и Конгрешани.

Презвитериани
Презвитерианти не искат да имат архиепископи , а презвитери. И искат да очистят църквата от твърде многото „папски дрипи“.
Народното недоволство намира израз в разрастването на религиозното движение на пуританите . Те настояват за „очистването" на създадената в резултат на Реформацията през XVI в. англиканска църква от всички остатъци на католицизма — властта на епископите, пищните църковни украси, одежди и обреди. Умерените пуритани, които изразяват стремежите на заможните манифактуристи, търговци, банкери и на част от аристокрацията, искат управлението на църквата да мине в ръцете на презвитери — старейшини избирани между „най-добрите", т. е. най-заможните. Оттук и названието на това течение — презвитерианци.

Конгрешаните /конгрешнска или съборна църква/също не искат архиепископи, а събори за управление на църквата.
Тук малко се обърквам, защото конгрешаните на някои места ги наричат и индепенденти. Кромуел е конгрешанин и индепенденти .
Които не са харесали професорът по богословие от Кембридж- Томас Катрайт и искайки църковни риформи са се присъединили към идеите ан Хенри Джейкъб. Но така и не можах да разбера какво ги разделя.Може би социалното положение?
Идеите им:Всяко общество трябва да бъде свободно в държавната църква, така че само да избира своя пастир,да определя управлението си и да движи своите дела.

Презвитерианите и Конгрешаните са силна опозиция, водещи до размирици и до Гражданската война. Затова те са и преследвани от владетелите.
Индепендентите (т.е. независими), произлизали изсред радикалните пуритани, и се наричали още конгрегационалисти (от лат. congregation=община). Те се стремяли към пълно откъсване от англиканската църква, като смятали, че в църквата може да участват само новородени хора. Ярък представител - Оливер Кромуел. След победата над краля в гражданската война (1648), в Лондон бил образуван “парламент на светиите”, начело с Кромуел.
Целта била да се създаде “държава от светии”.
От тях произлезли презвитерианите, които защитавали оставането в официалната църква и допускали намеса на държавата в църковните дела.


Пуритани сепаратисти
Сепаратисти-или „извън държавата“. Някои причисляват Конгришаните към тях, а някои не.
Те се разделят на три течения според лидерите си-Броуни-Грийнуд и Бароу-Смит и Робинсън.
Те смятат ,че църквата трябва да е напълно отделена от държавата и вярващиите да имат завет и помежду си. Служителите трябва да бъдат избирани от членовете на църквата и никое общество няма право да властва над друго.
Църквата водена от Робинсън 1575-1625 през 1608гл емигрира в Лайден-Холандия. За да предпази своите млади хора от сливане с холанското население през 1620 емигрира с кораба „Мейфлауър“за Северна Америка-Плимут. Лондонска компания за търговсик предприятия ги финансира като им отпуска заем от 7 000 лири. Емигрантите ще им върнат заема като им помогнат да изградят предприятие за улов и преработка на риба. Това са Пилигримите.
Те прилагат идеята за завета и в политическия живот.
Заселниците потеглят на 16 септември 1620 година от Плимут, Англия с кораба Мейфлауър и след изтощително плаване на 21 ноември акостират близо до нос Кейп Код в Нова Англия.
„Мейфлауър“ , буквално: "майско цвете"- е известният кораб, използван от пилигримите през 1620 г. за плаването им от Саутхемптън, Англия, до втората успешна английска колония в Северна Америка - Плимут в Масачузетс, която става по-късно част от Съединените щати
Една част от пуританите сапаратисти избягват в Амстердам и част от тях се присъединяват към менотитие. Менонитите са християнска анабаптистка религиозна група получила името си и повлияна от Мено Симонс (1496-1561), холандски религиозен лидер. Техни последователи създават
Английската баптиска църква .Първата Баптиска църква в Агилия е създадена през 1612 г.



Борбата между англиканската църква и пуританските църкви е в основата на днешните политически партии във Великобритания
Партията на торите (от ирландски: tóraidhe, разбойник) е британска политическа партия, предшественик на днешната Консервативна партия. Произходът на името е свързан с кризата около Закона за изключването от 1678–1681, когато тори става обидно наименование на противниците на изключването на Джеймс от наследяването на трона на Англия и Ирландия.

Виги (на английски: whigs) е название, дадено от опозицията при крал Чарлз II (1679) в насмешка, по името на шотландските пуритани (на английски: whigamore, прозвище на шотландските селяни). Днес тори продължава да се използва като название на консерваторите, макар че някои от тях го приемат за обидно.
Вигите се изказвали в подкрепа на закон, лишаващ Джеймс II (тогава още херцог на Йорк) от право на наследяване на престола след Чарлз II.
Поддръжниците на властта на крал Джеймс II получили в отговор прякора тори по ирландското прозвище на папистите, опустошаващи страната под предлога възстановяване и защита на кралските права.
Партията на вигите е считана за предшественица на Либералната партия. Самото название „Либералная партия“ е прието през 1839 г., когато тя фактически представлява коалиция на вигите в Камарата на лордовете и на радикалите в Камарата на общините на парламента.

Съвременният евангелизъм дължи много на развитието на вярата в Англия и пренасянето и в САЩ.

Квакери-Квакери или Общност на приятелите е християнска група от анабаптисткия клон на протестантството. Основана е в Англия от Джон Фокс през 1650 г. Името "квакери" по всяка вероятност идва англ. дума quaker -треперещ и от идеята, че привържениците на тази общност са толкова завладени от Светия Дух, че целите треперят. Квакерите са силно социално ангажирани. Те са пацифисти. Убедени са в личното познаване на Бога.
Квакери
https://religiology.org/religions/protestantism/quakers/
Квакерите
Джордж Фокс (1624-1691) е от Фени Драйтън, село в окръг Лестършир, Англия, в пуританско семейство. В младите си години учи обущарство, известно време е дребен търговец. Поврат в живота му настъпва с екстатично преживяване на Божието присъствие – преживяване, което той възприема като провиденческо.
Започва да проповядва за вътрешната светлина, присъстваща у всеки човек – светлина на Духа, отдавана от Бог на всички еднакво. Това непосредствено присъствие на Божието Слово чрез Духа е, смята той, изначално, първично за човека, а записаното в Библията – вторично. Религията се опира на този непосредствен субективен опит и затова според Фокс не е необходимо формализирането й чрез църквата и специализирано и платено свещенство.
Намерението му е да се възстанови чистотата на ранното християнство. Смята, че църковните тайнства също не са необходими. Възгледът за равенство на всички пред Бог именно като свещеници, характерно и за другите протестантски филиации, става една от централните теми в неговите проповеди.
Но възгледите му се възприемат като еретични и той е изправен през 1650 год. за първи път пред съд. Защищавайки позициите си на процеса, Фокс се обръща към съдебните заседатели с думите „треперете пред Божието Слово“. Оттук идва ироничното в началото назоваване на неговите привърженици „квакери“ (quakers – треперещи; тръпнещи, потръпващи).
В различни източници началото на квакерското движение е обозначено чрез две години - 1648 и 1653: пред 1648 год. Джордж Фокс започва да проповядва, а през 1653 год. той свиква на Фербън Фел събрание на вече значителната група свои привърженици и заедно полагат и формалното начало на движението. Наричат себе си „приятели на истината“, „приятели на вътрешната светлина“. Названието „квакери“ постепенно губи одиозния си смисъл и бива свързвано по-скоро с разбиране за свещен трепет пред Бога.
Квакерите не приемат свое официално изповедание. По същество в повечето вероучителни принципи следват общите протестантски възгледи. Многобройни проповеди на Джордж Фокс и неговият „Дневник“ са записани под диктовката му. В качеството на богослужебна книга се използва сборник под названието "Вяра и практика".
Общите си богослужения извършват в домове за събирания, а не в църковни храмове. Не извършват обредите, свързани с църковните тайнства, нямат специални свещенослужители.
Съсредоточават се в тишина и очакват в тях да заговори Божия глас. Всеки, който чуе в себе си Божието Слово, може да проповядва пред останалите. В ранната си история провеждат ежемесечни събирания, на които вземат общи решения за членуване в Обществото и за богослужението. Решенията обсъждат търпеливо докато постигнат съгласие – именно съгласието смятат за знак на Божието присъствие.
Квакерите са неприети и от католици, и от протестанти. Светската власт също се отнася враждебно към тях, предимно защото проповядват социално равенство, неучастие във войни, забрана за полагане на клетви. Те са преследвани, затваряни, санкционирани са с отнемане на имущество. Фокс е съден и попада в затвор неколкократно. Но успява да осъществи няколко успешни мисии.
Първата нова квакерска общност в резултат на неговото мисионерство се формира в Ирландия. Проповядва още в Холандия и в Германия. Печели последователи и продължители на делото си и в Северна Америка (южно от Нова Англия). Сред авторитетните квакери е и един от основателите на САЩ, Уилям Пен (1644-1718). Колонията Пенсилвания, превърнала се в мирен и процъфтяващ щат, той нарича на свое име и полага всички усилия и средства за устрояването му. След смъртта на Джордж Фокс центърът на квакерското движение се установява в Северна Америка. Тук емигрират много квакери от Англия, търсещи спасение от преследванията. Особено значима се оказва миротворческата им дейност; самите те категорично отказват да воюват и срещу индианци, обявявайки, че ги приемат като свои братя.
Вероятно поради преследванията и сложната социална обстановка, в Обществото на приятелите в края на ХVII-ХVIII в. настъпва период, обозначаван като квиетистки и конформистки. Стилът на живот на квакерите по това време наподобява повече този със сурови ранно-пуритански норми, ценност за тях става жизненият аскетизъм, избягват всякакви развлечения, обличат се в тъмни еднообразни дрехи. Общината се затваря и изолира, дори (без това да е нормирано по някакъв начин) се сключват ендоконфесионални бракове (т. е. само между квакери).

От ХIХ в. обликът на Обществото се променя, то придобива в по-висока степен пиетистки и евангелистки черти, които са определящи в по-нататъшния му живот. В резултат на мисии се установяват квакерски общини и извън Европа и Америка – една от най-голямата от тези общини е в Африка (в Кения).
Също през ХIХ в. в квакерското Общество се проявяват тенденции, които стават причина за относително обособяване в неговите рамки на няколко групи.
Привържениците на Е. Хикс, наричани хиксити, се очертават като „либерално“ крило, повече вързани със светските идеи на Просвещението. От средата на ХIХ в. се открояват по-фундаменталистки настроените хернити – техният лидер Дж. Херни залага на изключителния авторитет на Светото Писание. Изразители на консервативната тенденция стават уилбъритите, наричани така по името на лидера си Дж. Уилбър – те се придържат към принципния за ортодоксалното квакерство възглед за вътрешната светлина (в противовес на хернитите), но също така смятат, че богослуженията трябва да имат канонични правила и че трябва да има специализирани свещеници.
Понастоящем квакерите са около 350 хиляди. Най-многобройните квакерски общини са в САЩ (100 хил.), във Великобритания (18 хил.) и в Кения (100 хил.). Създават свои обединения: най-крупно е Обществото на приятелите (свиква консултативни срещи на всеки пет години); с по-малко членуващи общности са Религиозното общество на приятелите (генерална конференция), Религиозното общество на приятелите (консервативно) и Асоциацията на приятелите евангелисти.
От 1937 год. съществува Световен консултативен комитет на приятелите. Имат свои собствени колежи и няколко университета. Известни са и в съвременния свят с активното си миротворство, с дейността си за подпомагане на болни и страдащи.


Историята на владетелите
Хенри Осми
Хенри VIII
от Уикипедия, свободната енциклопедия (можете да редактирате и подобрите тази статия веднага) Хенри VIII
крал на Англия
Роден: 28 юни 1491
Гринуич, Англия
Починал: 28 януари 1547
Уайтхол, Лондон, Англия
Хенри VIII е вторият английски крал от династията Тюдор и един от най-ярките представители на английския абсолютизъм.
Става крал на Англия през 1509 г. и през същата година се жени за първи път за Катерина Арагонска, вдовица на брат му Артър.
Жени се общо 6 пъти: негови съпруги, освен Катерина Арагонска, са Ан Болейн[1], Джейн Сиймур, Ана Клеве, Катрин Хауърд, Катрин Пар.
Негови дъщери са кралица Мария I Тюдор (от брака му с Катерина Арагонска) и кралица Елизабет I (от брака му с Ан Болейн), които управляват една след друга след смъртта му. От брака му с Джейн Сиймур през 1537 г. се ражда бъдещият крал Едуард VI.
Хенри VIII се опира при управлението си на тесен кръг приближени (кардинал Уолси, а по-късно Томас Кромуел и Томас Кранмър). По време на неговото властване е проведена Реформацията, която той разглежда като важно средство за укрепване на абсолютизма и кралската хазна.
Повод за Реформацията е отказът на папата да утвърди развода на Хенри VIII с Катерина Арагонска и женитбата му с Ан Болейн. През 1534 г., след скъсване на отношенията с папата, е провъзгласен от парламента за глава на английската (англиканската) църква, запазила католическите традиции.
Томас Мор, обявил се против Реформацията, е екзекутиран (1535).
През 1536 г. и 1539 г. е проведена секуларизация и манастирските земи преминават в ръцете на аристокрацията. Съпротивата срещу тази политика е жестоко потушавана.
Огромните разходи на двора и войните с Франция и Германия довеждат в края на управлението му до пълна икономическа и финансова разруха.
Хенри VIII умира на 28 януари 1547 г.


Папа Климент VII е папа от 1523 до 1534. Рожденото му име е Джулио Медичи и е представител на влиятелната фамилия Медичи. Джулио Медичи е извънбрачен син на Джулиано Медичи, братът на Лоренцо Великолепни. Адриан VI го назначил за архиепископ на Флоренция и кардинал. Избран е за папа след двумесечен конклав.


След Хенри Осми на престола застава единственият му син Едуард Шести, който умира на 15 г. от туберколоза. Едуард Шести е един от главните герои в романа на Марк Твен "Принцът и просякът".

След опит за завземане на властта от главния регент, в Лондон с войски влизат Мария Първа Тюдор и Елизабет Първа. Те са сестри от различни майки.
Първа управлява Мария- 5 години-1553-1558 г. Тя е ревностна католичка. Избива над 500 видни протестанти и е наречена Кървавата Мери.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Мария_I_Тюдор
Мария Първа Тюдор
Мария I Тюдор

Кралица на Англия и Испания
Управление 19 юли 1553–17 ноември 1558
Други титли Кралицата
Лейди Мери
Принцеса Мери
Родена 18 февруари 1516
Месторождение Гринуич, Англия
Починала 17 ноември 1558
Място на смърт Двореца Сейнт Джеймс, Англия
Предшествана от Едуард VI
Наследена от Елизабет I
Потомци няма
Династия Тюдор
Баща Хенри VIII
Майка Катерина Арагонска

Мария I Тюдор (англ.: Mary I), известна още като Кървавата Мери (англ.: Bloody Mary), е кралица на Англия (1553-1558 г.), кралица на Испания (1556-1558 г.). Тя е дъщеря на крал Хенри VIII и по-възрастна сестра на крал Едуард VI и кралица Елизабет I.
Мария Тюдор е родена на 18 февруари 1516 г. като пето дете от брака на крал Хенри VIII с Катерина Арагонска. Тя е единственото дете от това семейство, достигнало пълнолетие. В детството си Мария е в много близки отношения с кардинал Томас Уолси, неин кръстник, архиепископ на Йорк и Лорд-Канцлер - човекът, който упражнява изпълнителната власт в Англия.
Мария била преждевременно развито, в интелектуално отношение, дете, макар, че често боледувала, имала слабо зрение и постоянни болки в главата. Кралят я е възприемал като силна личност, макар че през цялото време мечтаел за син - свой наследник на престола. Мария получила като дар от краля собствен палат и прислуга на границата с Уелс и имала реалното положение на Уелски принц, макар да не е била удостоена с титлата. На 10-годишна възраст Мария Тюдор е назначена от краля за председател на Съвета на Уелс.
Личен учител на принцесата бил испанецът Хуан Луис Вивес, който я обучавал по латински и гръцки език, физика и музика. Мария Тюдор се научила да свири и на клавесин.
Междувременно Хенри VIII завързва интимни връзки, които се опитва да узакони, за да се сдобие с мъжки наследник на трона. Той решава да се разведе с Катерина Арагонска и да се ожени за Ана Болейн, на което се противопоставя папа Климент VII. Тази конфронтация между краля и папата става основен повод за скъсване на връзките на Англия с Ватикана и създаването на Англиканската църква. През 1533 г. кралят се жени тайно за Анна Болейн, а скоро след това Архиепископът на Кентърбъри обявява брака му с Катерина Арагонска за недействителен, като използва за аргумент мнимата изневярата на Катерина с брата на краля - Артър. Папата отказва да признае този акт и през 1534 г. става официалното създаване на англиканската църква.
В резултат на новия брак на краля, Катерина губи титлата кралица, а Мария Тюдор става извънбрачно дете на краля, прогонена е от двореца, отнети са ѝ кралските титли и става Лейди Мария. Останала без внимание и титли, Лейди Мария остава и без прислуга, а дори става дама на полусестра си Елизабет (бъдещата кралица Елизабет I), родена от новия брак на краля през 1533 г.

През тези години Мария живее за постоянно в Хетфилд, не ѝ е позволено да се вижда с майка си, дори да присъства на погребението ѝ (Катерина умира на 7 януари 1536 г.). През същата година новата кралица (Анна Болейн) също изпада в немилост. След като не успява да дари краля с мъжка рожба, Хенри VIII се опитва да се освободи от нея. Той я обвинява в изневяра, за което е осъдена на смърт и обезглавена на 19 май 1536 г.
Скоро след това кралят се жени за Лейди Джейн Сиймур, която на 12 октомври 1537 г. му ражда така очаквания наследник - принц Едуард (бъдещия крал Едуард VI).
За Мария настъпват по-добри времена - тя става кръстница на Едуард и дори участва в погребението на новата кралица, която умира скоро след раждането. Скоро след това кралят дава на Мария собствен дворец. През 1544 г. Мария отново е вписана в списъка на престолонаследниците след Едуард.
Крал Хенри VIII умира на 28 януари 1548 г. и коронован за крал на Англия е 10-годишният Едуард. Младият крал е възпитаван в протестантски дух, но поддържа много близки отношения с Мария, която е дълбоко вярваща католичка. Едуард VI от дете имал здравни проблеми и през зимата на 1552-1553 г. заболява от туберкулоза. По него време това заболяване е нелечимо и на всички в държавата става ясно, че предстои смяна на монарха.
Път към короната .
Регентът на малолетния крал Едуард VI - принц Джон Дъдли, заплита интрига за наследяване на трона от приближена му особа. Под негово влияние младият крал сменя завещанието си и прави престолонаследник внучката на сестрата на Хенри VIII - Лейди Джейн Грей, снаха на Джон Дъдли. На 6 юли 1553 г. болният от тубекулоза крал умира. Неговата смърт е обявена едва на 10 юли, когато е провъзгласена за кралица Джейн Грей. Властта на новата кралица, обаче, трае само 9 дни.
Научавайки за смъртта на краля, Мария Тюдор и по-младата ѝ полусестра Елизабет тръгват, подкрепени от армия, от католическия район на Норфолк към Лондон. По пътя си те преодоляват малки военни части, верни на новата кралица. На 19 юли бащата на новата кралица - принц Хенри Грей, обявява отстъпването ѝ от престола. На 3 август Мария Тюдор и сестра ѝ Елизабет влизат триумфално в Лондон.
С влизането си в столицата Мария Тюдор заповядва да бъдат арестувани и затворени предшественичката ѝ, цялото ѝ семейство и много от привържениците ѝ. Изпълнени са множество смъртни наказания, поради което началото на управлението на Мария Тюдор се определя като "кърваво".
Кралица на Англия и на Испания .
Първият Парламент при управлението на Мария Тюдор възстановява статута ѝ на законно дете на краля. Така новата кралица приема официално титлите:
Мария I, С Божията богословия, Кралица на Англия, Франция и Ирландия, Покровителка на Вярата .
Следващото ѝ действие е освобождаване от затвора на всички английски католици, затворени от баща ѝ и брат ѝ, и възстановяване на титлите им и собствеността им. Така, сред освободените е и принцът на Норфолк - Томас Хауърд.
За да съхрани властта си за собственото семейство, Мария Тюдор започва действия за скорошен брак. Тя приема предложението на император Карл V да се омъжи за сина му - принц Филип и женитбата е осъществена на 25 юли 1554 г. Кралското семейство приема титлите:
Филип и Мария, С Божията благословия, Крал и Кралица на Англия, Франция, Неапол, Йерусалим, Чили и Ирландия, Покровители на Вярата, Принц и Принцеса на Испания и Сицилия, Велики херцози на Австрия, Херцози на Милано, Бургундия, Графове на Хабсбург, Фландрия и Тирол.
Бракът на Мария с Филип е приет вражески в протестантска Англия. Избухват редица въстания. Първи въстава принцът на Суфолк, който отново обявява дъщеря си Джейн за кралица. Бунтът е бързо потушен, а принцът е екзекутиран. Скоро след това въстава принцът на Кент, който тръгва с войска към Лондон. И този бунт бива потушен със същата жестокост. Сестрата на кралицата - Елизабет, която е сред подстрекателите, е хвърлена в затвора, но след два месеца е преместена в двореца Уудсток, където остава под домашен арест.
Мария, като предана католичка, прави сериозен опит за възвръщане на католицизма в Англия. По нейно нареждане главната опора на английската реформация - архиепископ Томас Кранмър, е арестуван и екзекутиран. На негово място е назначен католическият кардинал Реджиналд Поул. Преследването на водещи протестанти става държавна политика. По този повод са обезглавени редица духовни водачи, между които и Джон Роджърс - първият официален преводач на Библията на английски език. Екзекуциите продължават до края на властта на Мария Тюдор и по този начин загиват над 500 обществени личности. Конфискуваната в полза на короната и аристокрацията земя на манастирите е върната на църквата.
През 1556 г. съпругът на кралицата става крал на Испания след абдикацията на баща си. Кралското семейство приема титлите:
Филип и Мария, С Божията благословия, Крал и Кралица на Англия, Испания, Франция, Йерусалим, двете Сицилии и Ирландия, Покровители на Вярата, Велики херцози на Австрия, Херцози на Бургундия, Милано и Брабант, Графове на Хабсбург, Фландрия и Тирол .
Под влияние на съпруга си Мария Тюдор освобождава от домашен арест сестра си Елизабет и я прави наследница на трона, за да избегне опасността кралица на страната да стане Мария Стюарт - явен противник на Испания. Също по настояване на Филип, Англия се включва във война с Франция, която завършва неуспешно, със загува на последното владение на кралството на континента - Кале.
Мария Тюдор има неуспешен брак. Съпругът ѝ е с 11 години по-млад от нея; той е явно разочарован от нея и голямата част от времето прекарва извън кралството.
През ноември 1554 г. Мария обявява, че е бременна, което по-късно се оказва грешка и допълнително охлажда отношенията в кралското семейство. През 1558 г. Мария отново обявява, че е бременна и пише завещание, в което прави Филип II регент на детето си до навършване на пълнолетие. Бременността ѝ се оказва мнима, а кралицата - болна от рак. Съвременните медици смятат, че и двете бременности са асцитни води в коремната кухина на Мария Тюдор.
Кралицата умира на 17 ноември 1558 г. на 42-годишна възраст. С нейната смърт приключва последният опит за рекатолизация на Англия, тъй като е наследена от своята полусестра протестантката Елизабет I. През нейния период, обаче, продължава терорът на религиозна основа, този път насочен към католиците в Англия.
Мария Тюдор е погребана на 14 декември 1558 г. в Уестминстърското абатство. 45 години по-късно в същата гробница е положено тялото на сестра ѝ - кралица Елизабет I. По нареждане на новия крал - Джеймс I Стюарт, на гробницата е изсечен следният надпис: Заедно на трона и в гроба, тук почиват две сестри, Елизабет и Мария, с надеждата за общо възкресение


https://bg.wikipedia.org/wiki/
Елизабет_I

Кралица на Англия, Ирландия и др.

Управление 17 ноември 1558–24 март 1603
Други титли Кралицата
Лейди Елизабет
Принцеса Елизабет
Родена 7 септември 1533
Месторождение Гринуич, Англия
Починала 24 март 1603
Място на смърт Ричмънд, Англия
Погребана в Уестминстърско абатство, Лондон
Предшествана от Мария I Тюдор
Наследена от Джеймс I Стюарт
Династия Тюдор
Баща Хенри VIII
Майка Ана Болейн


Елизабет I (на английски: Elizabeth I) е кралица на Англия и кралица на Ирландия от 1558 г. до 1603 г.. Тя е шестият и последен монарх от династията Тюдор.
Управлението на Елизабет I продължава 44 години и обхваща период на нарастващо влияние на Англия по целия свят и на религиозни вълнения в страната. То става известно като Златен век на Елизабет.
По това време пишат драматурзите Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу и Бен Джонсън и философът Франсис Бейкън, Франсис Дрейк става първият англичанин, обиколил света, а Уолтър Рали и Хъмфри Гилбърт поставят началото на английската колонизация на Северна Америка, основана е и Британската източноиндийска компания.
Елизабет е родена през 1533 г. в Гринуич, днес част от Лондон. Тя е дъщеря на крал Хенри VIII и Ана Болейн и при раждането си става престолонаследник на Англия. Тя има по-голяма сестра, Мери Тюдор, но Хенри VIII я смята за незаконна след развода си с нейната майка Катерина Арагонска. След като Ан Болейн помята два пъти и не успява да роди син на краля, през 1536 г. тя е осъдена на смърт и екзекутирана за държавна измяна, кръвосмешение и вещерство. След смъртта на майка си тригодишната Елизабет е обявена за незаконно родена и е лишена от титлите и доходите си, а на следващата година новата съпруга на баща ѝ Джейн Сеймур ражда момче, бъдещият Едуард VI. През 1543 г. е издаден Закон за наследяването на короната, според който Едуард става законен наследник на Хенри VIII.
Хенри VIII умира през 1547 г. и е наследен от десетгодишния Едуард VI. Последната му съпруга Кетрин Пар се жени за Томас Сеймур, чичо на новия крал, и приема Елизабет в дома си. Там тя учи френски, италиански, испански, гръцки и латински и е възпитавана като протестантка.
През 1553 г. петнадесетгодишният Едуард VI умира от туберкулоза. Преди смъртта си, под влияние на регента Джон Дъдли, той прави завещание, с което се опитва да промени реда на наследяване, установен със закона от 1543 г., като посочва за свой наследник Джейн Грей, внучка на Мери Тюдор, която е сестра на Хенри VIII и кралица на Франция. Джон Дъдли омъжва Джейн Грей за сина си Гилфорд Дъдли и тя е обявена за кралица, но няколко дни по-късно е свалена от трона. Новата кралица Мери I Тюдор влиза триумфално в Лондон, придружавана от своята полусестра Елизабет.
Мери Тюдор умира през ноември 1558 г. и смъртта ѝ е посрещната с ликуване по улиците на Лондон, заради нейната крайна прокатолическа политика, спечелила ѝ прозвището Кървавата Мери. Елизабет е коронована за кралица на Англия на 15 януари 1559 г., като това е последната подобна церемония в британската история, извършена по римокатолическия ритуал.
Сред първите стъпки на новата кралица е премахването на последиците от църковната политика на Мери I. Възстановена е независимостта на Англиканската църква от папата и тя се връща към протестантството. Освен това всички лица, заемащи обществени длъжности, са задължени да признаят върховенството на монарха над църквата, в резултат на което много католици, включително епископи, са отстранени от постовете си. Най-влиятелните политици през този период са държавният секретар Уилям Сесил и пазителят на печата Никълас Бейкън.
На 3 април 1559 г. Елизабет I ратифицира договора от Като Камбрези, с който се прекратява войната с Франция. Въпреки това, отношенията между двете страни остават враждебни. Още през същата година Мери Стюарт, вече омъжена за Франсоа II, се обявява за кралица на Англия. След бунт на някои шотландски лордове, Мари дьо Гиз, майката на Мери Стюарт е отстранена от управлението на Шотландия и френските войски се изтеглят оттам. Малко по-късно Франсоа II умира и Мери Стюарт се връща в Шотландия. В последвалите войни между католици и хугеноти във Франция Елизабет подкрепя протестантите, но през 1564 г. сключва мир с френския крал, отстъпвайки Кале, последното английско владение на континента.
През 1563 г. Парламентът настоява кралицата да се омъжи или да посочи наследник, за да се избегне гражданска война, в случай, че тя умре. В отговор Елизабет го разпуска и го свиква отново едва през 1566 г., когато има нужда от одобрението му, за да повиши някои данъци. Междувременно през 1567 г. Мери Стюарт е свалена от шотландския трон и е изпратена в затвора. На следващата година тя успява да избяга, но е заловена в Англия и Елизабет я държи като затворник в продължение на 18 години.
През 1569 г. в северните части на Англия започва въстание на католиците, оглавявано от Томас Хауард, Чарлз Невил и Томас Пърси. Малко след потушаването му папа Пий V издава була, с която отлъчва Елизабет от църквата и обявява свалянето ѝ от трона. В отговор на това в страната започват преследвания на католиците, а Англиканската църква приема някои по-крайни калвинистки възгледи. През 1571 г. е организиран заговор срещу кралицата, който е подкрепян от испанския крал Филип II, което влошава отношенията между двете страни.
През 1572 г. Елизабет установява съюз с Франция, въпреки че по това време там са избити хиляди протестанти по време на Вартоломеевата нощ. Тя дори започва преговори за сключване на брак с херцога на Анжу Анри, а след това - с по-малкия му брат Франсоа. Последният посещава Лондон през 1581 г. и кралицата го представя като свой бъдещ съпруг, но умира през 1584 г. без да се стигне до брак.
През 1579 г. в Ирландия започва въстание, подпомогнато от армия, финансирана от папа Григорий XIII. При продължилата до 1583 г. военна кампания бунтът е потушен, като значителна част от населението на графство Дезмънд е унищожена.
След смъртта на Вилхелм Орански Англия застава на страната на Съединените провинции във войната им срещу Испания. Отказът на Елизабет да се омъжи за Филип II и засилената активност на английски пирати в испанските колонии довеждат до открита война между Англия и Испания през 1585 г. През 1586 г. испанският посланик е изгонен от Англия, обвинен в заговор за убийството на кралицата. През 1587 г. по подобни обвинения е екзекутирана Мери Стюарт.
Филип II започва да се подготвя за нападение срещу Англия, позовавайки се на правата си върху английския трон по линия на Мери I, негова съпруга. Испанските планове са забавени, след като през 1587 г. Франсис Дрейк унищожава част от испанския флот в Кадис. През 1588 г. Испанската армада, флот от 130 кораба с 30 хиляди души на борда, отплава от Испания, за да прехвърли испанските войски, командвани от Алесандро Фарнезе, от Нидерландия в Англия. Английският флот, командван от адмирал Чарлз Хауард, подпомогнат от лошото време, отблъсква испанците, които понасят тежки загуби край бреговете на Ирландия. През 1588 г. англичаните се опитват да затвърдят успеха си, като изпращат срещу Испания флот, известен като Английска армада, но претърпяват неуспех.
През следващите години сблъсъците между Англия и Испания продължават в колониите и в континентална Европа. Английски войски се включват в Осемдесетгодишната война на страната на Нидерландия. В гражданската война във Франция англичаните поддържат финансово и с войски протестантския претендент Анри Наварски срещу подкрепяните от испанците католически сили. През 1595 г. испанците успяват да изпратят десант в Корнуол, като разграбват няколко села и отслужват католическа литургия, след което се оттеглят. След като Анри Наварски заема френския трон, Франция и Испания сключват мир и Филип II умира, във военните действия между Англия и Испания настъпва затишие.
През 1598 г. умира Уилям Сесил, който е най-близкият до Елизабет политик през по-голямата част от нейното управление, като влиянието му до голяма степен е наследено от сина му Робърт Сесил. Междувременно бунтовете в Ирландия, подкрепяни от испанците, са подновени и през 1598 г. англичаните претърпяват тежко поражение в битката при Йелоу Форд. Войната в Ирландия продължава до смъртта на Елизабет и бунтовете са потушени след тежки репресии срещу цялото население, ръководени от Чарлз Блаунт.
Елизабет I умира на 24 март 1603 г. и е наследена от Джеймс I, крал на Шотландия и син на Мери Стюарт.





След Елизабет Първа упрявлява Джеймс Първи.
Той е син на кралицата на Шотландия Мери Стюарт и вторият и съпруг Хенри Стюарт, лорд Дарнли.
Джеймс Първи е определен за наследник на английския трон от Елизабет I и през 1603 г. се възкачва на английския престол. Умира от удар през 1625 г., след като управлява Шотландия 58 г. и Англия - 22 г.
Джеймс Първи е силно засегнат като младеж в Шотландия. Убийствата и интригите властват при царуванията на майка му и дядо му, като се запазват и при неговото господстване. Баща му е убит месеци, след раждането му от врагове на Мери. Самата Мери заради недискретния си живот и фанатичния си католицизъм е принудена да абдикира. Джеймс е развълнуван от възможността да наследи след време английската корона и не се интересува от бедността и слабото развитие на Шотландия, както и критиките към него.
Дълги години Джеймс се приготвя за английската корона. От векове Англия и Шотландия са врагове, които си оспорват властта в Британия. Недоверието между англичани и шотландци, съчетано със силната омраза между католици и протестанти, прави невъзможно успешното царуване на Джеймс.
Неговата индивидуалност също му носи проблеми. Той е образован, религиозен, силно вярващ в особения статут на кралския сан и собствената си важност. Джеймс не успява да спечели симпатиите на нацията.
Англичаните не харесват недодялаността и параноята му. Джеймс смята, че Парламента не е полезен за държавата. Други негови негативни качества са големите разходи и игнорирането на оплакванията на благородниците от държавната политика. При Джеймс монархията достига зенита на своята мощ.
Параноята на Джеймс е подсилена от т.нар. „Барутен заговор“, който е извършен на 5 ноември 1605 г. Гай Фоукс и други четирима католици са заловени, готвейки се да взривят сградата в, която заседава Камарата на лордовете, в деня в който кралят трябва да открие Парламентарната сесия. Заговорниците са екзекутирани, но в Англия се надига силна антикатолическа вълна.
Джеймс ненавижда и пуританите, които са крайни в исканията си.
Така започва първата емигрантска вълна към Новия свят.Той издава разрешително на Лондонската компания“Виктория“ да заселва Новия свят.Така е създадена първата англииска колония в Северна Америка, носеща името на краля- Джеймстаун
Джеймс поръчва на специална Комисия да издаде оторизирана версия на Библията, която е отпечатана през 1611 г.Това е така наречеият превод-King James Versionл
След смъртта си през 1625 г. Джеймс е наследен от сина си Чарлз.

Чарлз1
Чарлз се жени за 15-годишната дъщеря на френския крал Анри IV - Анриет дьо Бурбон.Имат 9 деца.
Чарлз I се възкачва на трона на 25 години, след болнаво детство. Лошото водене на държавните дела- традиция от баща му- е основа на конфликта с Парламента, бъдещата Гражданска война и екзекуцията на Чарлз.
Чарлз наследява непрекъснатите икономически проблеми на баща си. Парламентът отказва да отпусне субсидии на краля, след като той не обръща внимание на оплакванията на благородниците.
Огромното и негативно влияние на Джордж Вилиърз, херцог Бъкингам, което не се одобрява от нацията, води до голямо недоволство. Убийството на Бъкингамския херцог през 1628 г. предизвиква задоволство сред висшата аристокрация.
Сватбата на Чарлз с католическата френска принцеса Хенриета разгневява пуританските благородници, тъй като кралицата налага свои протежета в правителството. Хенриета се интересува повече от личните си интереси, отколкото от тези на страната.
Проблемите в Шотландия слагат край на 11 годишното лично управление на Чарлз и открива пътя за Гражданската война.
Чарлз се опитва да наложи нова молитвена книга на шотландците, които въстават.
Войските на Чарлз са слабо подготвени и екипирани поради липса на пари. Това кара Чарлз след 11 години отново да свика Парламента. Кралят и Парламентът не постигат спорузомение.
Борбата за власт води до избухването на Гражданската война. Чарлз вдига армията си срещу парламентарните сили през 1642 г. при Нотингам.
Икономическите и религиозни въпроси разделят двата лагера.
Висшата аристокрация се изправят срещу селяните и дребната аристокрация, които подкрепят бързо издигащата се средна класа и пуританските търговци.
Именно по- големия демографски и финансов ресурс предопределя победата на войските на Парламента.
Оливър Кромуел и неговата модерна армия разбиват при Нейзби кралската войска през 1645 г. Година по-късно Чарлз се осланя на шотландците, които го предават на Парламента. През 1649 г. Чарлз е съден за държавна измяна и с 68 гласа за срещу 67 гласа против е признат за виновен. На 30 януари 1649 г. с решение на трибунала Чарлз е екзекутиран.
Следването на политиката на неговия баща и влиянието на кралица Хенриета и католическите и приятели разделят Англия и предизвикват Гражданската война.

Хенриета-Мария Бурбон-Френска
https://bg.wikipedia.org/wiki/Хенриета-Мария_Бурбон-Френска

Съпруга на Чарлз I
Родена 25 ноември 1609 г.
Месторождение Париж, Франция
Починала 10 септември 1669
Място на смърт Шато дьо Коломб, Франция
Династия Бурбони
Баща Анри IV
Майка Мария Медичи

Хенриета-Мария дьо Бурбон (25 ноември 1609 г. - 10 септември 1669 г.) е френска принцеса и кралица на Англия и Ирландия и Шотландия, съпруга на крал Чарлз I. Тя е майка на кралете Чарлз II и Джеймс II и е баба на други трима английски монарси - Мария II, Вилхелм Орански и Анна Стюарт.
Хенриета-Мария е родена на 25 ноември 1609 г. в Лувър, Париж. Тя е дъщеря на френския крал Анри IV дьо Бубон и на втората му съпруга Мария Медичи.
На 13 юни 1625 г. Хенриета-Мария се омъжва за английския крал Чарлз I, който получава преди това отказ да се ожени за испанската инфанта Мария-Анна. Възпитана като католичка, Хенриета-Мария става изключително непопулярна в протестантска Англия.
Известна е с активната си намеса в държавните дела на страната в периода, през който съпругът й управлява без да свиква Парламента (1629-1640). Кралицата успява да предотврати назначаването на пуритани за английски посланници в Испания и търси начини за обезсилване на Парламента, насърчавайки абсолютистките амбиции на съпруга си. По време на конфликта между Чарлз I и Дългия паламент, Хенриета-Мария осигурява значителна финансова и военна подкрепа за съпруга си от Католическите сили в чужбина. През 1642, когато е наалото на конфликта, кралицата е в Европа, където търси парична подкрепа за роялистките сили в Англия. В началото на 1643 кралицата се завръща на острова начело на значителна войска, основавайки собствен щаб в Йорк. След залавянето на краля през 1644 г. и отказа му да приеме условията на Парламента, Хенриета-Мария се завръща във Франция, където през 1649 г. нучава за екзекуцията на съпруга си. Смъртта на Чарлз I оставя Хенриета-Мария почти разорена.
Бившата кралица остава в Париж до реставрацията на монархията в Англия през 1660 г. Във Франция тя вбесява английските роялисти, след като решава да покръсти най-големия си син в католическата вяра. През декември 1660 Хениета-Мария се завръща в Лондон, където живее като кралица майка в Самърсет Хаус до 1665 г., след което се завръща окончателно във Франция. Постоянните й финансови проблеми са решени, след като й е отпусната значителна пенсия. Умира на 10 септември 1669 г. в Шато Коломб и е погребана в кралската крипта на базиликата Сен Дени край Париж.
Деца
Чрлс-Джеймс, херцог на Корнуол (1629)
Чарлс II, крал на Англия (1630-1685)
Мария-Хенриета, принцеса роял (1631-1660)
Елизабет (1635-1650)
Анн (1637-1640)
Катрин (1639)
Хенри, херцог на Глостър (1640-1660)
Хенриета-Анна, херцогиня на Орлен (1644-1670)

Оливър Кромуел
Оливър Кромуел е водач на Английската революция, виден английски военачалник, генерал, антироялист-отричащ монархическата власт и държавник.
От 1653 до 1658 година е Лорд-протектор на Англия, Шотландия и Ирландия.
Роден е на 25 април 1599 година. Учи в колежа , „Сидней Съсекс“, Кембридж, който наскоро бил основан, и бил известен със силния си пуритански дух. Скоро след като започва обучението си, Кромуел го напуска, като така и не получава научна степен, възможно, и заради смъртта на неговият баща Робърт Кромуел (1560—1617).
До войната Кромуел e обикновен земевладелец. Прадедите му забогатяли по време на управлението на крал Хенри VIII, когато били конфискувани манастирските и църковни земи.
Кромуел бил ревностен протестант и пуританин. Крилата фраза стават думите на Кромуел, което прави в обръщение към войниците, при преминаване на река: „Уповавайте се на Бога, но барута пазете сух!“.

Гражданска война в Англия

В началото на Английската гражданска война Кромуел започва своята военна кариера, командвайки кавалерийски отряд от 60 конници, и в качеството си на капитан, води известния като „Железната кавалерия“, която по-късно става негова основна армия на Новия модел.
Лидерството на Кромуел изпъква осезателно в Битката при Марстън Мур (1644), с която той си завоюва голямо влияние в цяла Англия. Кромуел се оказва талантлив полководец. Неговата войска, която включва членове предимно от Кръглоглави (на английски - roundheads, привърженици на парламента), удържа победа над един от привържениците на крал Чарлз I, а по-късно именно тази армия разбива Чарлз I, в решаващото сражение при Нейзби, на 14 юни 1645 година.
В битката при Нейзби, проведена на 16 юни 1645 година, край Нейзби, близо до Нортхемптън, се сблъсъкват войските на крал Чарлз I, и силите подкрепящи парламента, наречени „кръглоглави“, водени от генерал Оливър Кромуел.
Преди битката Чарлз I искал да я избегне, поради явното преимущество на армията на Кромуел в численост.
Много от командирите обаче искат да се сражават, като най-настоятелен бил един от командващите на армията на „роялистите“ - принц Рупърт, който настоявал за битка, с аргументите че по-голямата част от „кръглоглавите“ са просто въоръжени селяни без войнски опит.
Като лидер на парламентарната коалиция и командващ на армията на Новия модел (Кръглоглавите), Кромуел побеждава крал Чарлз I, слага край на управлението на монарха и на неговата абсолютна власт.
Оливър Кромуел, получава определени пълномощия, опразва палата на парламента и назначава съвет от свои бойни съратнии-протестанти. При новия лидер - Оливър Кромуел, били приети следните поправки: били забранени дуелите в армията, разрешен бил гражданският брак, цялото кралско имущество се предава на държавната хазна. Кромуел получава титлата генералисимус.
Вече, взел властта в свои ръце , Кромуел започва да въвежда строг порядък, започнал с устанавяването на своя диктатура.
Той жестоко потушава въстанията в Ирландия и Шотландия, въвежда охрана на главните пътища, налага система за събиране на данъци.
По време на своето управление Оливър Кромуел сключва мир с Дания, Швеция, Холандия, Франция и Португалия. Продължава да воюва със старите врагове на Англия - Испания. Последователността и твърдостта на Кромуел прави така, че цяла Европа започва да уважава и Англия и нейния лидер — „лорд-протектора“. Малко по-късно, когато в страната бил установен порядък, Кромуел разрешава да бъде избран парламент. Оливър Кромуел благородно отказал да приеме короната. До неговата смърт, Англия остава република, а след кончината му лорд-протектор става неговият син Ричард Кромуел.
Счита се, че смъртта на Кромуел, настъпва като следствие от заболяване от малария или от отравяне. Тялото му е погребано в Уестминстърското абатство, с най-високи почести, до телата на кралете на Англия.

Чарлз II -1630 - 1685 г.
След смъртта му в Англия настава хаос. Парламентът изпада в паника, а неговият син не успява да се справи с положението. При това положение парламентът набързо решава да издигне на трона сина на Чарлз I - Чарлз II.
Две години след смъртта на Кромуел, тялото му е изровено от гроба, обесено на „бесилката на позора“ в Тайбърн, обезглавено и захвърлено в общ гроб, което по това време било традиционно наказание, за изменниците на Англия.
Главата му е набучена на кол и занесена в Лондон, като е поставена в близост до залата в която бил осъден крал Чарлз I. По-късно главата изчезва. През XVIII век, на панаири из цяла Англия, е показван череп, за който се твърдяло, че е на Оливър Кромуел, като желаещите можели да го зърнат срещу заплащане.
Чарлз 8 години обикаля Европа, преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени се за Кетрина де Браганца -португалска инфанта, от която няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете - Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си Джеймс II, брат на Чарлз. Чарлз умира през февруари 1685 г. след усложнения от удар.
Чарлз пристига в Лондон, за да бъде коронясан на 29 май 1660 г., навръх 30-я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт - само 9 от заговорниците са екзекутирани.
Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията - не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента.
В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците - протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.
Чумата и големият пожар в Лондон през 1666 г. превръщат английската столица в руини. През 1667 г. холандски кораби прекосяват Мейдуей, потапят 5 линейни кораби и отвличат кралския кораб. Кралят и съветът му са осмяни, защото нямат достатъчен интерес към държавното управление.
През 1670 г. Чарлз сключва съюз с Франция срещу Холандия. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз - католикът Джеймс.

Тайтъс Оутс - англикански свещеник се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените й̀, че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна.
Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви публични длъжности католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.
По времето на Чарлз е запълнена 11-годишната празнина на безвластие, съществуваща между царуването на баща му и неговото царуиване. Чарлз е бил интелигентен и е покровителствал развитието на науката. Бил е толкова романтичен и популярен сред народа, че е бил поканен след смъртта на Оливър Кромуел да се възкачи на престола.



Ирландия
По време на Реформацията през 1557 г Ирландияв ъстава срещу Англия. Парламетна конфискува имота на победените бунтовници и го дава на английски заселници. Джеймз Първи заселва северна Ирландия с шотландски презвитериани. Така Белфаст става презвитериански град.
През 1700г.-200 000 от тях, поради наложени икономически санкции от страна на Англия, емигрират в Северна Америка в Питсбърг.
Южна Ирландия не признава реформацията, остава вярна на папата и е свободна република.