еврейският народ след 1 век

    Еврейският народ след първи век     

В тази страница са взети данни преди всичко от Уикипедия.

Еврейският народ след първи век

След 20 години „във вярата“, чух ,че има теория ,за това че 80 % от днешните евреи са потомци не на Авраам, а на приелите през 9 век юдаизма-Хазари.
Всъщност през всичките тези години в църквата много се е говорило за евреите и необходимостта да ги благославяме, но тази теория не я бях чул. Прочетох за нея в книгата за Откровение на Йоан от Дейвид Чилтан. Като последният приемаше за вярна тази теория.
Мисля, че като християни е добре да знаем и за това.
По Божията воля Юдаизмът е била отворена религия и е приемала прозилити.И това е било добро, но до възкресението на Господ Исус Христос.Мисля, че от този момент нататък за Бог новопоярвалите в юдаизма не са вършили Божията вола, а са били против Нея.
Така ,че когато говорим за Божите обещания към Божия народ,и тълкуваме Пророчествата ,все пак трябва да имаме в предвид, че съществува теория, с определени доказателства,че 80% от сегашните евреи, са станали такива през 9 век,след Възкресението на Господ Исус Христос, когато Старият Завет е унищожен и ни е даден Нов Завет.

И така:

Сега има около 13- 14 милиона евреи. От тях в Израел: 5 309 000 (2006)

в САЩ: 5 275 000 (2006) Франция: 492 000 (2006)
Канада: 373 000 (2006) Великобритания: 297 000 (2006)
Русия: 228 000 (2006) Аржентина: 184 000 (2006)
Германия: 118 000 (2006) Бразилия: 96 000 (2006)
Австралия: 88 831 (2006) Унгария: 80 000
Украйна: 80 000 РЮА: 72 000 (2006)
Беларус: 65 000 Мексико: 40 000 и т.н

Те се определят като етно-религиозна група, наследници на древните израилтяни.Понятието включва и тези, които са преминали през официална форма на смяна на религията към юдеизъм.

Такива хора са наричани прозелити.
Прозелит е който е отхвърлил езичеството и приема еврейската вяра. Често еврейските закони споменават "чужденецът, който е отвътре вратата ти" - Лев. 17:8-16, 24:16; Чис. 15:14-16., и са го пускали във всичките привилегии на людете Божии. Според по-ревностните равини, има два вида прозелити между евреите. Едните се наричаха "прозелити на вратата", и са били свободни или временно работещи, които живеели между евреите и те се въздържали от обиден език срещу Бога, от идолопоклонство, убийство, кръвосмешение, обир,от ядене кръв или месо на животни убити без да се пролее кръвта им.
Другите прозелити се наричали "прозелити на правосъдие", т.е. истински прозелити; те били хора, които са напустнали бащината си вяра и изпълняват строго Мойсеевия закон. Всеки от последните е ставал, според равините, еврейски гражданин с обрезание, кръщение и приношение - Из. 12:48,49.


След въстанието през 70 г. Тит завладява града и разрушава Храмът . От постройката на Храма до нас е достигнала само западната подпорна стена, наричана още Стената на плача.
През 131 г. градът е сринат до основи от Адриан и върху развалините му е създадена римската колония Елия, като този път изгонва населението от Юдея и преименува територията от Юдея на Палестина.

От Уикипедия:
Публий Елий Траян Адриан 76 г.- 138 г. е римски император от 117 г. до 138 г. . Той е един от т.нар. "Петима добри императори".
Бивш проконсул на Сирия, вече като император Адриан бил наясно че е невъзможно да продължи войната с Партия: вълненията в Египет, Кипър и Киренайка изисквали да бъдат потушени, а и започвали нови в Юдея, Британия и Мавретания, имало нападения на сармати по Дунав.
Той сключил мир, отказвайки се от бляскавите Траянови завоевания на изток, но това разгневило някои от съратниците на бившия император които подозирали, че Адриан го е отровил за да го наследи. Тяхното съзаклятие било бързо разкрито и мнозина били наказани. Сената първоначално отказал да признае новия владетел който пратил съобщение, в което казвал, че не е могъл да се отклони от волята на армията, а при влизането си в Рим (118) оповестил, че няма да убива никой без разследване.
Сенаторите и армията биват облагодетелствани от избирането му и получават щедри възнаграждения и в крайна сметка е приет като император. Бързината, с която става всичко, физическото елиминиране на възможните дисиденти и конкуренти, както и потушаването на всички въстания в провинциите спомага за бързото заемане и укрепване на властта.
През царуването на Адриан Римската империя преживява 21 години в мир и благоденствие. Още при възкачването си той опрощава всички данъчни задължения спрямо фиска и за всеобща радост заповядва разписките за дължими суми да бъдат изгорени публично на форума в Рим.
Щедро дарява плебса, финансира градовете, поддържа данъците умерени, и следи за административни злоупотреби назначавайки специални упълномощени лица - куратори. Разширява държавната помощ в много сфери, подобрява пътищата и съобщенията с цел да укрепи връзките между различните територии, премахва практиката на откупуване на данъци в провинциите. Често удостоявал изтъкнати провинциали, или цели селища с римско гражданство.
Добре запознат с положението в повечето провинции императорът е способен и ефективен администратор. В същото време той се стреми да укрепи личната си власт без да накърнява авторитета на римската аристокрация. Юридически за пръв път волята на владетеля носи силата на закон, а т.нар. "съвет на принцепса", имащ дотогава частно-съвещателен характер се превръща в държавно учреждение имащо задачата да подготвя едикти и законодателни актове. В този орган са включени видни политици и юристи, които получават заплащане за своята работа.
Във военното дело Адриан решително скъсал със политиката на завоевания подета от Траян, стремейки се да урежда с преговори възникналите външни конфликти.
Римската империя окончателно преминава от експанзия към етап на стратегическа отбрана и поддържане на границите. Тъй като много граждани отказвали да служат в легионите започнали да се набират провинциални жители, често без гражданство, а римската армия започнала да се превръща в разноплеменна войска в която обаче се запазило стандартното въоръжение и латинският език като служебен.
През 122 г. е предприет поход в Британия, където е построен прочутия Адрианов вал.
Адриан е може би най-образования римски император, голям почитател на елинската култура и изкуство, за което на младини си бил спечелил насмешливото прозвище "гърчето". Страстен пътешественик, след като установил здраво властта си той прекарвал твърде малко време в Рим, обикаляйки надлъж и нашир почти цялата империя. По време на едно от своите пътувания той се влюбва в красивия юноша Антиной от Витиния, но след смъртта му във водите на Нил, Адриан го обожествява и издига негови светилища. През този период Антиной става образец за красота в римското антично изкуство.
Адриан се интересува от архитектура и строителство, лично проектира монументалният храм на Венера и Рома в столицата. През 120 г. той преустроява Пантеонът в Рим, най-запазената сграда от времето на Римската империя създаден по времето на Агрипа и Август.
По време на неговото управление е построен и Храмът на Зевс Олимпийски в Атина. Забележителни постройки са неговия личен мавзолей, вилата му в Тибур, както и валът в Британия. Основава и застроява град Адрианопол (дн. Одрин) в Тракия, кръстен на него самия.
В края на живота си Адриан се разболява тежко и се установява в прочутата Вила на Адриан, построена за него между 118 и 134 г., днес обявена за част от световното културно наследство.
С влошаването на здравословното му състояние императорът ставал все по деспотичен и жесток, екзекутирал или заточил много от своите приближени които подозирал в зла умисъл.
През 132 - 135 г. избухва въстание за независимост в Юдея, ръководено Симон Бар-Кохба ("Синът на звездата" или "Пътеводна звезда"), обявил се за месия. Римската империя си възвръща контрола над Йерусалим, след като е убит водачът на еврейската освободителна война. По заповед на Адриан околностите на храма са сринати и е основана Елия Капитолийска. Евреите са прогонени от Йерусалим, а Юдея е наречена Палестинска Сирия. През 136 г. Адриан осиновява, с намерението да го направи свой наследник на трона, Луций Елий, знатен но неопитен човек, който обаче умира две години по-късно малко преди осиновителя си. След него приобщава към управлението сенаторът Антонин, наречен по-късно Антонин Пий. Адриан е един от малкото императори, които умират от естествена смърт. Определянето на неговия наследник и възкачването му на трона след смъртта на Адриан, също така става без пречки и борби.


Диаспора

В резултат на завоевателни войни и последвали изселвания, започнали в VIII век преди Исус Христос , се формира и еврейска диаспора — евреи, които са пленени или бягат в Египет, Сирия, Месопотамия или Персия.
Евреите се заселват в Европа, като този процес се засилва особено след IV век .
Църквата успява да привлече в лоното си всички европейци едва през IX век , като налага каноничното право сред европейските народи, включително и правилата за общуване с хората от други вероизповедания.Така е наложена забрана за общуване с евреите, които продължават да запазват своите религиозни обичаи и традиции и не се покръстват.
От друга страна, Църквата се вижда принудена да направи от евреите добри граждани, тъй като библейските принципи забраняват лихвата и единственият начин за финансови операции е те да се извършват със заеми от друговерци, но при предварително уговорени условия.От което следва ,че евреите стават „по принуда „ банкери!
“Диаспора“ наричат онези евреи, които след Вавилонския плен не се завърнали в Палестина, но се разпръснали по всички краища на тогавашния цивилизован свят.
От тях най-много били онези, които живеели в Египет. Те дори си построили собствен храм на Нилския остров Елефантина. Според Филон /25 пр.-40 сл.Хр., александрийски евреин и учен/, през 38 г. сл. Хр. в Египет имало най-малко един милион евреи. В Рим живеели около 40-60 000 юдеи. Юдейски колонии имало и в Хиркания на Каспийско море, във Фригия и Лидия в Мала Азия, и в Сирия.
Още преди Христос синагоги били построени и в Палестина, но те нямали за палестинските евреи онова значение, което имали синагогите в Диаспората.

Посетителите на синагогите се делели на три категории:
- Юдеи по рождение
- Прозелити, т.е. езичници, които напълно възприемали изискванията на
Тората,
-и т.н. богобоязливи, т.е. такива езичници, които симпатизирали на
Юдаизма, но не могли да изпълнят изискванията на Закона. Именно те били първите последователи на Христа измежду езичниците, възприели християнското благовестие.
Преследвания

В редица страни евреите са подложени на изселвания и преследвания, особено силни по време на кръстоносните походи.
-През 1290 г. на евреите е забранено да живеят в Англия -забраната отпада едва през 1655 г.

-През 13 век евреите са обвинени за нашествието на монголските орди.
-През 14 век евреите са обвинени за чумата, обхванала континента.
-През 1394 г. те са изгонени от Франция, а по-късно и от редица области в Германия, Италия и Балканите.
-Най-голямото изселване на евреите се осъществява от Испания през 1492 г., от Сицилия през 1493 и от Португалия през 1496 г. Те намират подслон в земите на турската империя, прието от султан Баязид II.

Ционизъм

Много от евреите — привърженици на хаскала / Еврейско просвещение (хаскала)
Хаскала е движение сред европейските евреи, зародило се във втората половина на XVIII век, което пропагандира налагането на ценностите на Просвещението сред еврейския народ с цел по-добра интеграция в европейското общество, наблягане на образованието. В резултат от Хаскалата се стига до създаването на първите еврейски политически движения./ с тревога наблюдават продължаващия антисемитизъм в края на XIX век, особено погромите през 1880 г. в Русия, аферата "Драйфус" във Франция през 1894 г. и др.
Много евреи в Източна Европа приемат социализма като изход от гоненията срещу евреите, но други, ционисти, водени от Теодор Херцел, виждат решението на тези проблеми в създаването на еврейска държава.
След появата на ционизма в края на XIX век евреите са насочват към преселване в земите на Палестина.
Това се осъществява на няколко "вълни" -
след 1881 г,
между 1904 и 1914 г.,
1919-1923 г.,
1924-1929 г., както и след появата на нацизма в Германия през 1933 г.
До края на Втората световна война в района се преселват близо 600 000 евреи.
Броят на преселниците е сравнително малък поради наложения от Великобритания лимит в размер на 75 000 преселници годишно.
В 1947 г. напрежението между евреи и араби кара Великобритания да се оттегли от Палестинския мандат. Общото събрание на ООН одобрява Плана на ООН за разделяне , който предвижда около 55 % от земята в Палестина да бъде дадена на евреите, останалите на арабите.
Ерусалим следва да бъде международен район под управлението на ООН.
Веднага след приемането на Плана, евреите приемат разделението, докато Арабската лига го отхвърля.
На 14 май 1948 е обявена независимата държава Израел.
ООН я приема за член
на 11 май 1949 г.


Еврейски групи


От това , което прочетох ,общоприето е, че в наши дни има две групи евреи: Сефаради и Ешкенази .

Сефарадите се отличават изключително много от Ешкенази.
Те са тези евреи, които са били изгонени от Испания през 1492 г. и намерили обежище в турската империя.
Тъй като след 1492 г. евреите са прогонени от Испания, а следващата година и от Португалия, сефарадския юдаизъм се разпростира в цялата средиземноморска територия,а по-късно и в Новия свят.
Макар и прогонени от Испания сефарадите запазват своя испанско-еврейски говор известен като „джудезмо“. Мнозина от тях запазват и собствените си имена които имат в Испания и Португалия.
Те се отличават от Ешкенази по езика си,по традициите си, по светогледа си и дори по кухнята си.
Ашкенази

Преобладаващото мнение в страниците на български в Интернет, е че Ашкенази не са автентични евреи, а са хазарите, приели еврейската вяра през 9 век.
Често обичаите и традициите на сефарадите се различават от тези на другите евреи-особено на ашкеназите.
Двете еврейски общности трудно комуникират през вековете и дори остават до голяма степен чужди помежду си.

Докато европейските евреи разбират ционизма като политическо движение, то сефарадите го разглеждат като Божие дело.

Водени от вярата си, хиляди сефаради напускат близкоизточните си родини и пристигат в Израел. Тук обаче те често са третирани като евреи "втора категория", зле заплатени, те обитават крайни и непрестижни квартали.
Икономическата и социална пропаст, която разделя ашкенази и сефаради, засяга практически всички области: работа, заплати, жилищно настаняване, образование и култура. Социалните неудачи и дискриминацията на сефарадите водят и до по-високата престъпност и наркомания сред тях.
Около 85% от престъпността в Израел е сефарадска.

Ашкенази.
До началото на Холокоста, ашкенази представляват над 90% от всички евреи в света, но в наши дни процентът е спаднал до около 80 %.
Има теория, че Ашкенази са хазарите, приели еврейската вяра през 9 век. Факт е че хазарите са приели юдайзма през 9 век.
Доколкото разбирам един еврейски професор по история от университета в Тел Авив , специалист по история на средните векове Авраам Поляк в книгата си“Хазария-история на Еврейското царство в Европа“-1951 г.пише за хазарския произход на по-голямата част от съвременните еврей.
След това Артур Кьостлер- унгарски евреин също застъпва тезата ,че след унищожаването на Хазарския хаганат много хазари с юдейско вероизповедание се заселват в Източна и Централна Европа, поради което част от днешните евреи (ашкенази) имат не семитски, а хазарски произход.
Под семитски се има предвид потомци на първородният син на Ной -Сим.
На тази страница има доста мнения защитаващи тази теза: .https://berkovich-zametki.com/Forum2/viewtopic.php?f=9&t=971. Статията я представям в края.

Артур Кьостлер е роден през 1905-в Будапеща,
Починал:3 март 1983 -Лондон.
Има впечатляваща биография в Уикипедия:
ОТ Уикипедия:
Артур Кьостлер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Артур Кьостлер
еврейски публицист и историк

Роден: 5 септември 1905
Будапеща, Австро-Унгария
Починал: 3 март 1983
Лондон, Великобритания

Артур Кьостлер (5 септември 1905, Будапеща - 3 март 1983, Лондон) е унгарски евреин, автор на множество книги от различни жанрове - от белетристика до научни и философски изследвания.
Биография
Учи във Виенския университет, след което заминава за Обетованата земя. Няколко години живее и работи в Палестина, а от 1930 се установява в Париж. Във френската столица работи като кореспондент и научен редактор за немски вестници.
Журналистическата и писателската дейност, и най-вече разностранните му интереси, го отвеждат на многобройни пътувания в Европа, Съветския съюз и Азия. Участва в екстравагантни начинания, като член на полярна експедиция към северния полюс с дирижабъла "Граф Цепелин". Пребивава в Испания по време на гражданската война, където се разминава със смъртна присъда на фалангистите.
По врема на Втората световна война е в концентрационен лагер за нежелани чужденци във Франция. Служи в Чуждестранния легион, откъдето през Мароко бяга в Англия, за което е вкаран в затвора. След изтърпяване на наказанието и доотбиване на военна служба, от края на 40-те години живее и работи в Англия, като продължава да пътува.
Подържа отношения с личности като Жан-Пол Сартр и Симон дьо Бовоар. В творческото си търсене на достойна екзистенциална кауза, в крайна сметка достига до т.нар. "песимистичен консерватизъм" (по Джордж Оруел) и антикомунизъм. През последните години от живота си е тежко болен от Паркинсон и левкемия. Самоубива се в лондонски хотел, заедно с третата си жена Синтия. Подръжник на евтаназията.
Най-известната книга на Артур Кьостлер е "Тринадесетото племе" (1976), в която проследява историята на евреите ашкенази (преобладаващата част от световното еврейство) и обобщава аргументите за първоначалния им хазарски произход. Пише статии за Енциклопедия Британика.


Най-известната книга на Артур Кьостлер “Тринадесетото племе - Хазарската империя и нейното наследство”-1976 г. .
Тя е с историческа насоченост и проследява историята на евреите ашкенази -преобладаващата част от световното еврейство-сега 80 %,преди холокоста-90 %, като обобщава аргументите за първоначалния им хазарски, т.е. несемитски произход -дотолкова, доколкото произхода на хазарите е изяснен от историческата наука.
Книгата застъпва тезата на еврейския историк от университета в Тел Авив Абрахам Поляк (професор по история) за хазарския произход на еврейството. В заключение към книгата, авторът изтъква опасността, че тя може да бъде злонамерено изтълкувана от ортодоксалното еврейство, като отричане правото на съществуване на държавата Израел, т.к. ортодоксалното еврейство се придържа към религиозните закони и канони.
Артур Кьостлер коментирайки книгата "Хазария" изтъква, че„това е написано, преди целият мащаб на Холокоста да стане известен, но не се променя фактът, че основната част от оцелелите евреи по света са от източноевропейски, т.е. най-вероятно от хазарски произход.
Ако е така, това би означавало, че техните предци са дошли не от Йордан, а от Волга, не от Ханаан, а от Кавказ, които някога са считани за люлка на арийската раса; както и, че генетично са по-близо свързани с хуни, уйгури и маджари, отколкото със семето на Авраам, Исаак и Яков./Също така пред Бог, те не са еврей, защото са приели Юдаизма след Възкресението на Господ Исус Христос./
Ако се окаже така, терминът "антисеметизъм" би се лишил от смисъл, като основан на погрешно разбиране и на убийците и на жертвите. Съдбата на Хазарската империя, бавно изплувайки от миналото, започва да прилича на най-жестоката шега, която историята някога си е правила. “
Авторът в книгата основно изследва, анализира и обобщава фактите по "тайнственото изчезване" на хазарите от историческата сцена през 10 век, и внезапната поява на огромно еврейско население в Източна и Централна Европа през следващите векове, без да има данни или каквито и да е податки за миграционни процеси сред немногобройните английски и френски евреи през този период на изток.
Книгата разглежда и религиозните вярвания на сектата на караитите, както и съдбата на кабарите./През 9 век част от хазарите,не приели юдаизма, пазещи своята езическа вяра и известна под името кабари, въстава срещу централната власт и се присъединява към маджарите./
Книгата е издадена на български и я има на руски в Итернет.До колкото разбирам не е проста манипулация и доста хора са съгласни с нея.Тя е издадена през 1976 г.
Книгата има и противници, но доколкото разбирам няма друго подобно историческо изследване.
Но голямата разлика в езика, в обичаите, традициете, светогледа и кухнята на двете общости е повод за размисъл, както и факта, че хазарите, дайствително са приели юдаизма.



Още за Ешкенази от Укипедия.

Лидери на световното еврейство стават ашкеназите-евреи, населяващи
Централна и Източна Европа.
Ашкенази е името, което носят евреите, заселили Централна и Източна Европа, основно Германия, Полша, Франция, Украйна и Русия.
Периодът около началото на 10 век е наричана заради тях "Ашкеназ".
Развиват собствени обичаи и закони, което ги разграничава в определени теми с другата част на еврейския народ – сефарадите.
Стигат до там включително да създадат собствен език, идиш, възникнал като комбинация от немски диалекти в района със славянско и еврейско влияние.
Етимология
Названието ашкенази води началото си от библейския персонаж Ашкеназ, на иврит: אַשְׁכְּנָז.
По време на средновековието, географското название Ашкеназ се предполага, че се е асимилирало в Алеман или Саксон, вероятно заради беглото сходство в звученето, по това време Саксония се превръща в център на централноевропейския юдаизъм или ашкенази.


Относно хазарите

Хазарите са полуномадска народност, вероятно от севернокавказки или уйгурски произход, впоследствие тюркизирана.
Първоначално те обитават крайбрежието на днешен Дагестан и делтата на река Волга.
Водени от тюркски управляващ елит и хаган от рода Ашина, между 6 и 10 век те създават Хазарския хаганат, обширна държава, разположена между Волга, Дон и Кавказ. В отделни периоди те поставят в зависимост също Волжка България, части от днешните Азербайджан и Казахстан, както и някои руски княжества.
В края на 8 век или в началото на 9 век поне управляващия елит на хазарите приема юдаизма и той става официална религия в Хаганата.
През 9 век част от хазарите, пазеща своята езическа вяра и известна под името кабари, въстава срещу централната власт и се присъединява към маджарите.


Статията от
https://berkovich-zametki.com/Forum2/viewtopic.php?f=9&t=971-мой превод.
След Хазария

Т. В. Грачева – политолог, кандидат на педагогическите науки, доцент, зав.катедра във Военната академия на Генералния щаб на Въоръжените сили на РФ.
От редакцията: Авторът издига идеята за хазарския произход на много съвременни евреи.
Идеята е спорна и изисква детайлно и разносторонно изучаване.Ние ще бъде благодарен за всякакви научни статии на тази тема.

След падането на Хазария, която Л. Гумильов нарича «злия гений на Древна Русия», много от Хазаро-евреите са емигрирали в Европа и се започнали да ги асоциират с евреите ашкенази. Това се доказва от много учени и се потвърждава от енциклопедични източници.

“Съвременната еврейската енциклопедия” пише за съществуването на редица източници,свидетелстващи за хазарския произход на евреите ашкенази, които за първи път представи в началото на ХХ век австрийски историк M. Gumplowicz и полско-еврейски историк I. Shiperom.
След това, подробна обосновка на това твърдение се появява в един израелски професор Поляков, и А. Кьостлер в книгата си «Тринадесетото племе», където е доказано, че всички Ashkenazim -са потомци на хазарите ,приели в юдаизма.

Б. Шнайдер намерил първото споменаване за началото на пътя на евреите в земите на славяните в книгата на пророк Еремия. Там, на евреите, които са напуснали със скитите (ashkuzami) са получили името - Ешкенази, както и мястото на тяхното преселване е описано като на север от тогавашния ecumene - днес-Северен Кавказ.

В теорията на Полак е идеята за масова миграция на Хазарски-евреи на Запад след падането на Хазарския хаганат.
“Много от документите - пише Еврейската Енциклопедия - потвърждават, че с началото на десети век, Хазарски евреи се заселили в центровете на международната транзитна търговия. “
Робърт и Елинор Слейтър в своята книга“Велики моменти от еврейската история”, публикувана през 1999 г. в САЩ, пишат: «потомци на хазарите достигнали Източна и Централна Европа. Налице са съществени доказателства, че някои от тях се заселили в славянските страни, в които са участвали в създаването на големите еврейски центрове на Източна Европа ... Нещо повече, някои групи, които мигрират от Източна към Централна Европа, са се наричали “хазари” ... »

Друга книга -на Мартин Жилберто «5000 година на еврейската история» (Nyu-York. 2002), която ни казва, че след унищожаването на Хазария, част от Хазарските евреи отишли в Гърция и Средиземноморието, но много са се заселили в южна Русия, а друга група от евреи, по-многобройни, се заселват в долината на река Рейн.

Леон Поляков в своята книга «История на анти-семитизма (Filadelfiya. 2003) пише:« Първите евреи, които са влезли на територията между Одер и Днепър,дошли от евреиското царство -Хазария ».
И още един цитат от публикуваната в Париж в книгата 2005 г. от Марек Halter «Хазарски империя»: Аз «лично, както и Артър Кьостлер, мисля, че някои от хазарите, се вливат в Руското царство, но повечето от тях бягат в Централна Европа.

Следват още няколко цитати.

Jewish Encyclopedia (1906): «Много от членовете на хазарското кралско семейство емигрира в Испания».

Обща Еврейска Encyclopedia (1945): «Смята се, че потомците на Хазарски евреи мигрират към Киев и други части на Русия».

Енциклопедия yudaika (1973): «Има значително количество доказателства, показващи присъствието в Европа на потомци на хазарите».
«Най-вероятният сценарий: еврейските центрове на Полша, Русия, Източна Европа (и Америка, съответно) са създадени от евреи от Хазария».


В Съединените щати подкрепиха идеята за Хазарски произход на евреите в Русия ,направена от Кевин Брук в изследването си «Имало ли е руски евреи от хазарите?» (2000).

Потомци на хазарите мигрират към Америка, както се вижда от много източници, пише за това Дан Ротенберг в книгата си "В търсене на нашите предци: Пътеводител за еврейски Генеалогия» (1971).

Ашкеназ Артър Кьостлер, в книгата си «Тринадесетото племе» идва от факта, че първоначалните дванадесет еврейски племена бяха допълнени от друга - Хазарска, което не е етнически, свързани с евреи-семити.
Той твърди, че милиони евреи ашкенази в Източна и Централна Европа – са потомци на хазарите.

В Americana Енциклопедия е писано, че "в края на 1960 година евреите ашкенази са около 11 милиона души, което е 84% от световниото еврейско население.

Кьостлер твърди, че "съвременното еврейското население е с Хазарски произход. Техните предци не са дошли от Йордания, но от Волга. Не от Ханаан, но от Кавказ »,« Основният поток от еврейски миграция не е от Средиземно море ... а се мести постоянно на запад от Кавказ, от Украйна до Полша и в допълнение към Централна Европа.

В каквото и страна да са отишли хазарите, те са успели да заемат важни държавни, икономически, финансови и социални позиции. Те става гравьори на монети, контролират приходите, които влизат в кралската хазна, както и солния монопол (по онова време, солта често е използван вместо пари). Те са ангажирани в събирането на данъците и лихварство, те са били банкери. В действителност, те стават собствениците и ръководителите на голяма част от богатството на тези страни, където са те.


Сесилия Рот, авторът на статията “евреи” в Енциклопедия Британика (1973), отбелязва, че през Средновековието цялата търговия в Западна Европа, е «най-вече в еврейски ръце, неизключваща и търговията с роби, и ... «Евреин» и «търговец», са използвани като взаимозаменяеми понятия ».

Като отбелязва, Кьостлер, много исторически данни са довели историците до заключението, че «по-голямата част от световното еврейство може да бъде от Хазарски, а не от семитски произход».

Авраам Полак, професор от Университета в Тел Авив, експерт по средновековна еврейска история, в книгата си «Khazaria - историята на еврейското царство в Европа» (Tel-Aviv. 1951) отбелязва, че дошлите от хазарите,тези , който емигрира в САЩ и други страни, както и тези, които отидоха до Израел, сега представляват огромната част от световното еврейство ».

Уго Косера австрийски историк, автор на «Hazara» (Vena. 1910), който се отнася до Кьостлер, твърди, че евреите от Източна Европа, не отчасти, а напълно имат хазарски корени.

Бенджамин Фридман/Bejamin Freedman/ в своята работа «Истината за хазарите» твърди, че «на т.нар въображаеми евреи от Източна Европа никога не са били семити не са семити сега и не може да се разглежда като евреи в бъдеще».
Тогава той пита: «Може би ти ще ми обясниш причината, поради която историята на хазарите и Хазарски Хаганат така внимателно е скрита от света в продължение на много векове?
Каква е тайнствената мистична сила която е в състояние в продължение на много поколения да не позволява историята на хазарите да влезе в книгите по история и учебните програми по този въпрос.
История на хазарите и Хазарския хаганат със сигурност потвърдено от неоспорими исторически факти ».
Тази история и връзката му с корените и в началото на историята на така наречените въображаеми евреи от Източна Европа е една от най-тайно пазените исторически мистерии ,до този момент , в който не се появи отговор на моите изследвания върху този проблем ».

Имайте предвид, че Бенджамин Фридман е заемал високи постове в американското правителство от началото до средата на двадесети век, и имал свободен достъп до президентите и държавниците, до времето на администрацията на Кенеди.

Фридман се позовава на много документи и факти, които просто не са достъпни за изследователите. Той припомня, че през 1948 г., в Пентагона, той говори пред голяма аудитория от висши офицери от въоръжените сили на САЩ, и по-специално на военното разузнаване. Речта му била посветена на взривноопасната ситуация в Източна Европа и Близкия изток. И в тази връзка, той споменава за историята на хазарите и Хазарския хаганат.
След речта на Фридман до него се приближил развълнуван подполковник, той ръководил отдел по история на един от най-големите и най-реномираните висши учебни заведения , където той преподава история в продължение на 16 години, но никога през цялата си кариера, на историк, той дори не бил чул думата «хазари».
Този факт, според Фридман, е още едно доказателство за това калко успешен е този мистиен заговор: «да се скрият от света и от християните историята на хазарите и корените на така наречените евреи от Източна Европа».

И още едно доказателство, че евреите от Източна Европа нямат Западни корени - това е техният език е “идиш”.
Езикът на хазарите е идиш - смес от иврит, немски и славянски езици. Немски компоненти идват от Източна Германия след падането на хазарския хаганат и миграция към Европа.Германия привлича хазарите като по-напреднала цивилизация. Въпреки това, идиш, която е посочена като синтетичен език, която се отличава от древния език иврит, така че можем да говорят два различни езици. Както Фридман пише, приблизително 90% от така наречените евреи, които живеят в 42 страни, в различни поколения са имигранти от Източна Европа и говорят “идиш”.

Кьостлер, позовавайки се на множество доказателства, заключава, че "по-голямата част от евреите, живеещи в Европа, Северна и Южна Америка, имат своите корени във Волга и Кавказ, и не са семити». Генетично те са свързани с племената на турците, хуни, уйгурски, а не с потомците на Авраам, Исак и Яков. И поради тази причина те нямат връзка с библейски Палестина.

Но какво се случи с тези евреи, Семити? Историята ни разказва, че голяма част от населените места с евреи семити в Западна Европа са разрушени от кръстоносците, и еврейските общности са унищожени или разпръснати.

Така, от 1300 години в голямата част от Западна Европа, на практика няма еврейското население.
Тази дълга и трагична история на еврейте семити -както пише Уолд Бук Енциклопедия (2001), «сега е почти невъзможно да се определи етнически евреин ... Еврейската идентичност е - смес от религиозни, исторически и етнически фактори.
Тези, които наистина може да претендира генеалогичните отношения с Аврам и реалната семитски произход, са престанали да съществуват като видима раса, са изтласкани от кавказките хазари, нито един от предците, които като Бенджамин Фридман , никога не е стъпвал на земята на Палестина. Това създава сериозни проблеми с връщането на евреите в така наречената «родина». Изниква въпросът: «Как може някои да се върнат в място, където никога не са били?»

След хазарите, заедно с евреите, Semites (Sephardi, които са живели най-вече в Испания) се появили Хазарски евреи ашкенази, които в края на 1960 според Кьостлер, са 12 милиона . Докато еврейски Semites са само 500 000 души.

Той също така заключава, Кьостлер, логично прави епитетът «антисемитизъм» безсмислен.
Между другото, понятието «антисемитизъм», използвани за атрибут само на евреите, въпреки че има и други семитски народи. Така например, арабите, тъй като проучванията показват,че те са много по-Semites генетично, отколкото съвременните евреи.

Кьостлер заключава, че юдаизма,приет от хазарите , «за да ги превърне в псевдо нация не притежава необходимите качества и привилегиите на национален статут, като е слабо свързан със системата на някои традиционни идеи, основана на расови и исторически предположения, които се оказва илюзорен». «По този начин идеята за еврейска национална идентичност е една илюзия, създадена от историята, която не съществува».

През септември 2001 г., списание «Огонек» (N 36) публикува интервю с Ф.Гримберг,която доказва, както е записано в публикацията, «с фактите в ръка» , че «идеята за единен еврейския народ, е мит».

Така че, след падането на Хазария, хазарите, се преместват в други страни, никога не престават да имат мечта за своя държава, което намерило изражение в XII века месиански движение, което има за цел насилствено завземане на Палестина.

Encyclopedia Americana казва, че "именно сред евреите ашкенази е възникнала идеята за политическия ционизъм, благодарение на който е основана държавата Израел».

Из книги автора «Невидимая Хазария»
© 2009, Екатеринбургская Инициатива







В Уикипедия на англииски-
https://en.wikipedia.org/wiki/Benjamin_H._Freedman има статия за Фридман.
Доколкото разбирам,с помоща на Гугъл преводача, той е евреин, но преил католицизма, еантисемист и е на страната на арабите в спора за Палестина.

https://www.bta.bg/site/parallels/2005/18/theme.htm 7
Кръстоносците упражнявали криворазбрания си християнски джихад и върху евреите в Светите земи, Германия, Унгария, Франция и Англия. Периодът на кръстоносните походи е една от най-черните страници в историята на юдеите. За капак отношението на кръстоносците провокирало издаването на антиеврейски закони от папа Инокентий III (1189-1216).

Германски кръстоносен поход, 1096

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Първият кръстоносен поход разпалва старата традиция на организирано насилие срещу евреите в Европа. Въпреки че антисемитизмът съществува от векове, Първият кръстоносен поход отбелязва първите масови организирани насилия срещу еврейски общности в Европа.
От началото на лятото на 1096 г. германска армия от около 10 000 души, водени от Готшалк, Фолкмар и Емих фон Лайнинген, се придвижва на север по долината на Рейн в посока, противоположна на Йерусалим, извършвайки систематични изстъпления срещу евреите.
Проповедите в полза на кръстоносния поход разпалват антисемитизма. Според тях превземането на Йерусалим от християните и установяването там на християнски император би предизвикало Края на света, при който се очаква евреите да преминат към християнството.
В части от Франция и Германия евреите са разглеждани като не по-малък враг от мюсюлманите. Смята се, че те са отговорни за разпъването на Христос, а и са по-забележими от отдалечените мюсюлмани. Мнозина се чудят защо трябва да пътуват хиляди километри, за да се бият с неверниците, когато има неверници и съвсем наблизо.
Кръстоносците се придвижват на север по долината на Рейн към известни еврейски общности, като тази в Кьолн, а след това се връщат на юг. На евреите е даден избор да преминат към християнството или да бъдат избити. Мнозина не се отричат от религията си и разпространението на новините за масови убийства сред еврейските общности довеждат до ужасяващи масови самоубийства.
Хиляди евреи са избити въпреки опитите на местните църковни и светски власти да ги защитят.
Кланетата са оправдавани с твърдението, че речта на Урбан в Клермон обещава награда от Господ за убийството на нехристияни от всякакъв вид, не само мюсюлмани.
Въпреки че папството не одобрява избиването на мюсюлмани и евреи при този и при следващите кръстоносни походи, при всяка кръстоносна кампания има многобройни нападения срещу евреите.





https://www.dw-world.com/dw/article/0,,4235336,00.html
Евреите - изкупителна жертва

До Средновековието двете религиозни общества живеят мирно. Малката християнска групичка става все по-голяма, превръща се в мнозинство от населението и в крайна сметка в най-разпространената религия на света.
Евреите са изтласкани настрана в едно общество, състоящо се предимно от християни. През 4 век римският император Константин обявява християнството за официална религия.

"Интересен е фактът, че в късния античен период броят на насилствените нападения над евреи е малък.
Това се променя отчасти през Средновековието. Стига се до големи погроми във връзка с кръстоносните походи. Евреите са подложени на гонения в Англия, Испания и Португалия. Следва масово унищожение на евреи от страна на християните."
Евреите често се превръщат в изкупителна жертва. Причините за това са различни. Евреите са добри в търговията, пътуват много и спазват социалните и религиозни обичаи. А това ги прави подозрителни. "Съществува специфичен християнски антиюдаизъм, който е свързан с ужасни предразсъдъци, напр. това, че евреите са убийците на Исус Христос. Евреите са представяни като атеисти и твърдоглавци, които не възприемат месията", казва германският теолог.

Освен католическата църква, и германският реформатор Мартин Лутер усърдно се възползва от тези предразсъдъци. Той призовава към прогонване на евреите и изгаряне на синагоги. Мартин Лутер определя евреите като най-големия враг на християнството.
Негативното отношение към евреите не се променя и по време на Ваймарската република. Антисемитизмът по-късно се превръща в удобна причина за убийствата над евреи от националсоциалистите.
Евангелистката и католическата църква се оказват слаби. По-късно идва чувството за вина, обяснява професор Волфрам Кинцих: "Отношението на християните се промени след шока от Холокоста. Стигна се до ново осмисляне на християнската теология, до ново интерпретиране на Библията. Това доведе до намаляване на напрежението между християни и евреи."
През 60-години Римо-католическата църква предприема конкретни стъпки за сближаване. Особени заслуги има папа Йоан Павел II, който през 2000-та година е първият папа, посетил синагога. С пътуването си в Близкия Изток Папа Бенедикт XVI иска да продължи започнатото от своя предшественик.

------------------------------------------------------------------------
https://www.crusades-encyclopedia.com/jews.html
Това е начинът, около 30% -50% от еврейската общност на Европа са унищожени. Около 10 000 евреи от население от около 20 000-30 000 са били заклани от кръстоносците тълпи.

Линията на уседналост

Линията на уседналост (на руски: Черта оседлости) е границата на област в Руската империя, в която е разрешено постоянното пребиваване на евреи. Тя е създадена през 1791 при управлението на Екатерина II и е премахната с „Декрета за отмяна на вероизповедалните и национални ограничения“ след Февруарската революция от 1917.
Обхватът на Линията на уседналост се променя многократно за времето на нейното съществуване. Първоначално включва само четири губернии по западната граница на империята, но след Подялбата на Полша към нея са присъединени и много от новозавладените територии. През по-голямата част от съществуването си Линията обхваща големи части от днешните Украйна, Беларус, Полша, Молдова и Литва и най-западните части на днешна Русия.
Постоянното пребиваване на евреи извън областта е забранено, с изключение на някои професионални категории - търговци от Първа гилдия, хора с висше или специално образование, някои занаятчии, войници. Някои части от областта също са забранени за обитаване от евреи - селските райони и градове като Киев, Николаев, Севастопол, Ялта. В определени периоди в някои райони е забранено само новото заселване на евреи, без вече живеещите там да бъдат изселвани - например 50-верстова ивица по западната граница.
При най-голямото разрастване на Линията на уседналост в областта живеят около 5 милиона евреи, които съставляват към 40% от населението. По този начин те образуват най-голямата компактна еврейска общност в света по това време. Голямата концентрация на еврейско население в малките градове на Линията ги превръща в лесен обект на многобройни погроми, най-интензивни през 1881-1883 и 1903-1906, при които са избити десетки хиляди. Погромите продължават и след формалното премахване на Линията, най-вече през 1918-1920 по време на Руската гражданска война. Поради тежките условия на живот, в края на 19 век и началото на 20 век от областта емигрират около 2 милиона евреи, най-вече за Съединените щати.
По време на Втората световна война цялата територия на Линията на уседналост попада под германска окупация. В резултат на систематичния геноцид еврейското население на областта е практически унищожено.

Бета израел
уикипедия

Бета израел, наричани още фалаша или фалаш мура, са етническа група, произлизаща от Етиопия и изповядваща юдаизъм.
През втората половина на 20 век над 80% от бета израел емигрират в Израел и днес там живеят около 90 000 души, като в Етиопия са останали още около 15 000.
В миналото бета израел са говорели кушитския език кайла, но днес са приели семитския амхарски език. В богослужението си използват геез, а от 1950-те в училищата, най-вече в Израел, изучават иврит.

Произход
Според традициите на бета израел

Според етиопската легенда, описана в „Кебра Нагаст“, етиопците са потомци на еврейски племена, дошли в страната, заедно с Менелик I, смятан за син на цар Соломон и Савската царица (наричана Макида в „Кебра Нагаст“). Според легендата Менелик, вече пораснал, посещава баща си в Йерусалим и донася в Етиопия Кивота на завета. В Библията не се споменава пряко за сексуални контакти между Соломон и Савската царица, нито за изчезване на Кивота.
Самите бета израел смятат, че легендата от „Кебра Нагаст“ е измислена. Те вярват, основавайки се на разказите от 9 век за Елдад ха-Дани, че племето на Дан, опитвайки се да избегне гражданска война в Израел, се заселило в Египет. Оттам то се придвижило на юг по течението на Нил до Етиопия и етиопските евреи са негови потомци.
Според други източници много евреи са отведени от Израел като пленници от Птолемей I (322 пр.н.е. - 285 пр.н.е.) в Египет и се заселват по границите на държавата му с Нубия.
Друг разказ, предаван от поколение на поколение, твърди, че те са пристигнали през областта Кара в Западна Етиопия или по река Гуанго, като в някои версии дори се уточнява пътя от Египет.

Равинистични възгледи

Според някои авторитети на халака, бета израел са потомци на племето на Дан, едно от Десетте изгубени племена. Те смятат, че тези хора са основали еврейско царство, просъществувало векове. С възхода на християнството, а след това и на исляма, трите общности влизат в конфликт, като в крайна сметка християнското и мюсюлманското царство в Етиопия превръщат еврейското в малка и обедняла държавица.
Първият авторитет, изложил този възглед, е равин Давид бен Зимра (1462-1572), а в наши дни той е официално подкрепен от равин Овадия Йосеф през 1973. Други халакистки авторитети, сред които равините Моше Файнщайн, Йосеф Шалом Елиашив и Шломо Залман Ауербах, подлагат на съмнение принадлежността на бета израел към еврейството. И двете направления изискват от бета израел да преминат през процедура, макар и съкратена, по приемане на юдаизма.

Анализи на ДНК

Поредица от сравнителни анализи на ДНК показват, че бета израел се различават генетично от останалите еврейски общности и са близки до нееврейското население на Етиопия.
Изследване на Станфордския университет открива връзка между малки извадки от етиопски и йеменски евреи, но възможно обяснение за това е миграция от Етиопия към Йемен или непряка генетична връзка, включваща еврейско и нееврейско население от двата региона.

Академични възгледи

В миналото учените са разделени по проблема с произхода на бета израел. Те са смятани или за потомци на еврейско племе, или за приели юдаизма от евреи, живеещи в Йемен, Южен Египет (Елефантина) или дори от еврейска общност в самата Етиопия, за която се говори в Книга на пророк Исаия (ок. 740 пр.н.е.).

Съвременните специалисти по етиопска история и история на етиопските евреи, като Джеймс Куирин, Стив Каплан, Кай Шелемай и Харълд Маркъс, се обединяват около възгледа, че бета израел са група местни етиопски християни, които около 14-16 век възприемат библейските практики и започват да се определят като евреи. Харълд Маркъс свързва появата им с преследванията на съботянското движение на Абба Евостатевос (ок. 1273-1352), остатъците от което според него се превръщат в днешните бета израел. Тези теории са подкрепени и от повечето ДНК анализи.

История

Бета израел произлизат от еврейски анклав в платата на Етиопия, който остава изолиран от останалите еврейски общности до 1860-те. В Европа за тях се споменава за пръв път през 1790, когато пътешественикът Джеймс Брус публикувал в Единбург книга под заглавие „Пътувания за откриване на извора на Нил“. През 1860 един покръстен евреин пътува до Етиопия, за да се опита да привлече бета израел към християнството.
Израелското правителство приема официално бета израел за евреи през 1975, след като министър-председателят Менахем Бегин получава ясни указания за това от главния равин Овадия Йосеф. Въпреки това от тях се изисква формално да приемат юдаизма.
Операция Моисей, която има за цел преселването на бета израел в Палестина, е прекъсната през 1985, оставяйки много от тях в Етиопия. Едва през 1990 Израел и Етиопия постигат споразумение, позволяващо на останалите бета израел да емигрират.
През 1991 политическата и икономическа обстановка в Етиопия се дестабилизира, след като бунтовници превземат столицата Адис Абеба. Загрижено за съдбата на бета израел в тази ситуация, правителството на Израел, заедно с няколко частни организации, се подготвя тайно да продължи с преселването. На 24 май започва операция Соломон. За 36 часа с помощта на 34 пътнически самолета на El Al, чиито седалки са свалени, за да се увеличи капацитета им, до Израел са превозени 14 325 етиопски евреи.

Религиозни традиции

Най-почитаната книга от бета израел е Петокнижието, наричано от тях Орит, като следващите части на Библията имат второстепенно значение. За свещени се смятат и някои книги извън традиционния библейски канон - Книга на Енох, Книга на Барух, Книга на Езра. Изглежда изходните текстове за библейските писания на бета израел са древни гръцки преводи, като Септуагинта, които включват и някои апокрифи.
Бета израел имат и няколко други култови книги, сред които са Книга на учениците, Деяния на Моисей, Апокалипсис на Горгорий, Медраш Абба Елиджа, както и биографии на техните родоначалници - Гадла Адам, Гадла Аврахам, Гадла Ишак, Гадла Яков, Гадла Моше, Гадла Аарон, Нагара Мусие, Мота Мусие.