амиши

    АМИШИ     

Religiology.org


Амиши

Амишите са протестантска общност от анабаптистки тип, отделила се от общността на Швейцарските братя. Нарича се така по името на идейния си лидер Якоб Аман.

Якоб Аман (1644-1730) е от Ерленбах, кантон Берн в Швейцария. Приобщава се към Швейцарските братя. Смята, че в братството следва да се спазват принципите на Изповеданието на на вярата, прието от менонитите в Додрехт през 1632 год., и по-специално постановките, засягащи необщението с отлъчените, както и ритуалното умиване на нозете на Господнята Вечеря. Според него швейцарските лидери, Ханс Райст и Бенедикт Шнайдер, правят компромиси по въпроса за необщението, а въпросният менонитски ритуал не се практикува в тяхната общност. Поради несъгласия с тях и в търсене на по-добри условия за живот и дейност Якоб Аман се изселва през 1693 год. в Елзас. В общността на своите последователи установява двукратно причастие в годината с ритуално умиване на нозете. Категорично отказват военна служба.

Под напора на католическата църква във Франция започва преследване на елзаските амиши и те са принудени да се изселят. Под водителството на Якоб Аман първата група амиши се установява през 1730 год. в американския щат Пенсилвания, окръг Ланкастър. Останалите в европейските страни амиши се вливат в менонитските църкви, така че на практика понастоящем амиши има само на американския континент. Групи амиши живеят в двадесет и четири щата на САЩ, но най-многобройни са те в щатите Охайо, Пенсилвания и Индиана. По-малобройни групи се установяват в Канада и в Централна Америка.

Във вероизповедните си принципи амишите се придържат към менонитското Изповедание на вярата от Додрехт, Холандия. В изолираната от света религиозна общност (по образеца на менонитите) те приемат също две тайнства – кръщението и Господнята вечеря в памет за кръстната жертва на Христос. Основен за всички тях е анабаптисткият принцип за кръщение в съзнателна възраст. Общността им постепенно се диференцира, в нея се запазва тенденция, изразявана от най-строгите поддържници на традиционалните правила на общностен живот (казано на светски език, консервативна тенденция) и постепенно се оформя тенденция, изразявана от по-адаптивни към религиозната и светска динамика амиши (или, иначе казано, по-либерална тенденция). Така се очертават три основни конфесионални групи амиши: амиши от стария чин или старообредци (old order amish), амиши от новия чин или новообредци (new order amish) и амиши Бийчи. Във вероучителните принципи най-съществената разлика между тях се заключава в това, че новообредците и амишите Бийчи се изповядват възгледа за спасение на всички и увереност в това, че с жертвата си Христос е изкупил човешката греховност. При този тип диференциация между тях акцентът е очевидно върху обредните различия и принципите на общностен религиозен живот.
Общият брой на амишите е според наличната статистика около 200 хиляди души. Основната конфесионална общност са амиши от стария чин, те са разселени в двадесет и един щата на САЩ, но най-многобройните групи са съсредоточени в три от тях: в Охайо те са около 55 хил. и живеят главно в окръг Хоулмс, в Пенсилвания са около 39 хил. и населяват главно окръг Ланкастър, и в Индиана около 37 хил., предимно в окръг Ла Гранде. Значителни групи амиши има в окръзите Кент в Делауер и Монтгомъри, Ню Йорк. Начинът им на живот се определя от стриктно придържане към правилата на живот в общността.
Новообредците се ообособяват официално през 1966 год. Те споделят по-либерални принципи, не изискват строго спазване на изолация на отлъчените и гравитират повече към общата евангелистка протестантска ориентация; развиват и мисионерство.
Амишите Бийчи се обособяват от старообредната община в Пенсилвания от началото на ХХ в. Наричат се така по името на лидера си Мозес Бийчи и се отличават с по-меки изисквания относно дисциплинарните правила, по форма на църковен живот са по-близки до умерените менонити. Част от тях се разселват в централноамерикански страни, най-многобройна е общността им в Белиз (до град Сан Игнасио).

По правило амишите живеят в селища колонии обособено от света на цивилизацията. Смятат света с неговите цивилизационни постижения за дяволско изобретение, така че самоизолацията им е съзнателна – възгледите им не съвпадат с конвенционалните схващания за „блага на цивилизацията“. Всички амиши се придържат към принципа за отказ от военна служба, не застраховат имуществото си и живота си в компании, не внасят пенсионни осигуровки, но и не приемат финансова помощ от държавни институции (общините сами се грижат за възрастните и за болните).

За старообредците е забранено да използват електричество, да шофират, да летят в самолет, да слушат радио и да гледат телевизия, да носят ръчни часовници и венчални халки, да използват комуникационни средства (телефони) и интернет. Някои от конгрегациите на новообредците и на амишите Бийчи обаче разрешават на своите членове да използват електричество, да слушат радио, да използват телефон и интернет. Избягват да бъдат снимани (в началото това им е било забранено).
Амишите се стремят да осигурят доколкото е възможно самодостатъчност на своите общини. Осигуряват прехраната си, като обработват земята по примитивен начин. Отглеждат плодове и зеленчуци без да използват изкуствени торове (съвременният пазар проявява интерес към тяхната продукция като екологично чиста). Придвижват се с характерни карети с коне – бъги.

Сами приготвят дрехите си, като тъкат платна (по-късно се допуска да използват готов плат) и тези дрехи са без копчета и ципове, затварят се с връзки и шнурове. Мъжете се обличат в бели ризи и черни или тъмносини костюми и носят широкополи шапки. Дрехите на жените са дългополи в син, зелен или черен цвят, с престилка и шапка в стил боне. С такива дрехи се обличат и децата, момчетата носят сламени шапки. Мъжете не бръснат брадите си, но не носят мустаци, защото се смята, че те придават воинствен вид. Жените са с дълги коси. В конгрегации на новообредците и на амишите Бийчи се разрешава мъжете да обличат и готови, т. е. не саморъчно приготвени дрехи.
Ценност за амишите са благочестивостта, смиреността и скромността; пороци за тях са горделивостта, надменността, арогантността. Самоизолацията им се дължи до голяма степен именно на стремежа към по-суров и съсредоточен към душевния мир начин на живот. В схващането си за необходимо обособяване на религиозната общност от света следват менонитските принципи. Нерядко обаче са възприемани с неразбиране и ирония.
Бракове сключват между свои, т. е. между принадлежащите към същата конфесионална общност. Семействата им са многодетни и констатираното разрастване на общностите им се дължи преди всичко на демографски фактор (при старообредците няма прозелитизъм, а мисионерската дейност на новообредците и на амишите Бийчи не може да се смята за решаващ фактор в това отношение).
В определен аспект амишите могат да се разглеждат като етнорелигиозни общности. Те говорят свой език с швейцарско-немски произход, който бива определян като немско-пенсилвански диалект. Английски език изучават в училищата.
Организацията на образованието им е също специфична. Задължителното им образование е осмокласно (до 14-годишна възраст за разлика от по-високата възрастова граница, фиксирана в законодателствата на различните щати) и то протича в техни собствени училища. Според възгледите им това е необходимото „външно“ образование, защото Бог ще се погрижи за по-нататъшното им духовно израстване.
Общите им богослужения се извършват през неделя. Нямат специални храмове, обикновено за целта се подготвят помещения в жилищата им. Семейството, в чието жилище се извършва съответното богослужение, трябва да осигури необходимите условия, както и да приготви храна за общата трапеза след службата (ритуална погача, кашкавал, соленки и др.). Богослужението се извършва при старообредците на собствения им диалект. В много случаи то е в отделни помещения за мъжете и за жените. Освен общите молитви се изпълняват и химни, по правило от най-старата им молитвена книга - Аусбунд, издадена през 1564 год. и допълвана неколкократно.

При новообредците и Бийчи има и специални култови помещения, някои конгрегации имат храмове в стила на менонитските, а като богослужебен език се използва и английският. Те организират, за разлика от старообредците, и неделни религиозни училища.

При всички амиши се запазва ритуалът на умиване на нозете като част от евхаристийното общение. Запазва се и свещеното целуване по време на богослужение, въведено от менонитите. Богослуженията се ръководят от епископи и проповедници, които, както и дяконите, които се избират чрез жребий (т. е. не са професионални свещенослужители) и служат обикновено в по две общини.

Общите религиозни организации с координиращи функции са няколко. Основната е Менонитската църква на амишите старообредци. От 1910 год е учредена Консервативна консервативна менонитска конференция. През 1866 год. е създадена Евангелистка менонитска църква, към която принадлежат новообредски конгрегации. Отделно съществува и организацията Амишки менонитски църкви Бийчи.