методизмът и

    Методизмът и неговото влияние в обществото     

Методизмът и неговото влияние в обществото
Из „Християнството през вековете“ от Ърл Кернс:

През първата половина на 18 век в Англия смъртността се увеличава, тъй като долнокачествения джин убива мнозина, я други изпраща в „лудницата“.Хазартът става необуздан. Измъчването на биволи,мечки, лисици и петли е обичайно занимание, а серията екзекуции чрез обесване , провеждани на Тибър н Хил,става гала спектакъл за цялото семейство. Това настина е едно „болнаво столетие“, скептично по отношение на богословието и без никакъв плам.
Уесли твърди, че Благовестието трябва да има въздействие върху обществото и никой не може да отрече въздействието на Методисткото съживление върху английското общество. Той се обявява против спиртните напитки, робството и войната. Има известно основание да се смята,че английските работници също биха въстанали,подобно на тези във Франция, ако вниманието им не беше привлечено към Христос. Търговията с джин е спряна отчасти поради влиянието на Съживлението.
Евангелското съживление в Англиканската църква, която е резултат от Методиското съживление, трябвало да трансформира висшата класа в Англия и помага на страната да се превърне в предводител на народите и пазител на световния мир през 19 век. Религиозните сили породени от съживлението на Уесли и по-късните Евангелски съживления, произвеждат такива практични плодове на социална реформа и мисионерска ревност, че Латурет нарича 19 век “Великото столетие“ на мисионерските усилия.
Съживлението от началото на 18 век в най-голяма степен повлиява на личната религия на работниците и селяните в Англия. Към края на века обаче висшата класа е повлияна от едно по-скоро калвинистко съживление.
Чарлз Симеон 1759-1836-превръща Кеймбридж в Университетски център на евангелските сили в Англиканската църква.
Така наречената Калафамска група, състояща се от заможни християни, които живеят в Клафам, дава много водачи на социалната реформа от 1792 до 1813г. под ръководството на техният благочестив свещеник Джон Вен.
Влиянието на евангелистите се разпростира и върху правителството чрез известната група от Ексетър хол. Тази група така повлиява на евангелското обществено мнение ,че правителството често е принудено да действа в полза на мисионерските интереси.
Повечето от социалните реформи в периода 1787-1850 г. са резултат от евангелските усилия в полза на бедните. Уйлям Уилбърфорс 1759-1833 посвещава живота си на премахването на робството в Британската империя. През 1772г. с решение на съда се отменя притежаването на роби в Англия. През 1807г. Парламентът прокарва закон, който забранява на англичаните да участват в търговията с роби. Евангелското обществено мнение , действащо чрез английският делегат на Виенския конгрес през 1815 г., успява да постави търговията с роби извън закона в повечето европейски страни. Това струва много на английския данъкоплатец, защото Испания и Португалия дават съгласието си само в случай ,че Англия им заплати по 700 000 лири. Указ издаден през 1833 точно преди смъртта на Уилбърфорс, слага край на робството в Британските владения. Укъзът осигурява близо 100 милиона долара, обезщетение за собствениците, което дава свобода на 700 000 роби.
Друг евангелист от второто поколение е лорд Шафтсбъри. Той посвещава живота си в служба на бедните и подтиснатите. През 1840 година той прокарва закон, според който момчета под 16 години нямат право да упражняват тежък и опасен труд като коминочистачи. През 1842 г. той успява да прокара наредба, която забранява , с която се забранява на на момчета под 10 години и на жени да работят в мините. Пренасеите жилища, в които се ширят болести и разврат се превръщат в част от миналото, благодарение на успешните му усилия за осигуряване на успешно законодателство.
Джон Хауърд отдава своя живот на затворническата реформа. Той пропътува 50 000 мили и изхарчава 30 000 лири собствени пари за затворническата реформа. Благодарение на неговата реформа на тъмничарите са осигурени заплати и бюджет за храна , така че да престанат да изнудват за пари затворниците. Неговото дело е продължено от Елизабет Фрей.