джордж форман

    Джордж Едуард Форман     

Джордж Едуард Форман
Може да намерите негови интервюта и проповеди в youtube

Джордж Едуард Форман (en: George Edward Foreman), роден на 10 януари, 1949 е американски двукратен световен шампион по бокс в свръхтежка категория.
Той е най-възрастният човек, печелил титлата (на 45, когато нокаутира 26-годишния Майкъл Мурър в десетия рунд).
Обявен е за един от 25-те най-велики боксьори на всички времена от списание „Ring Magazine“.
Наричан още "Големия Джордж" (en: „Big George“), сега той е посветен в духовния сан пастор и притежава своя собствена църква.


https://daobg.com/
Обща информация
=============
Кръстил е и петте си сина "George Edward Foreman," защото "искал да знаят кой е баща им," нещо което било много важно за Foreman (въпреки, че често се шегувал, че ги е кръстил всичките "George", защото бил удрян толкова пъти в главата и паметта му била слаба). Кръстил една от дъщерите си Georgetta.

Начални години и аматъорска кариера
===========================
Foreman е роден в Marshall, Texas. По време на неговата младост, често имал проблеми със закона.
Присъединил се към Job Corps за да направи нещо добро с живота си./ Job Corps е безплатна програма за образование и обучение/
По време на престоя си в Орегон, Форман станал известен с войнственото си поведение, често се биел с приятелите си, с които тренирал.
Когато навършил 19 вече бил спечелил златен медал през 1968г. Mexico City Olympic Games.
Държейки американското знаме, застанал на стълбичката на победителите, няколко члена на тъмнокожата общност, го обявили за Чичо Том.
Други, особено от консервативната общност, го подкрепили за това, че е показвал американски патриотизъм по време на политически спорове и размирици в Aмерика.

Професионална кариера
=================
Форман станал професионалист през 1969г, с нокаут в третия рунд срещу Donald Walheim в Ню Йорк.
Имал общо 13 за годината, спечелил всички, 11 с нокаут. Между бойците които победил бил Cookie Wallace, мач траял само 23 секунди.
През 1970г, Форман продължил, печелейки всички 12 двубоя, всички с изключение на един с нокаут.
Между опонентите които победил били: Gregorio Peralta, които победил по съдийско решение на Madison Square Garden, и George Chuvalo. Chuvalo е известен като един от на силните бойци в историята в тежка категория, и никога не бил нокаутиран през професионалната си кариера за повече от 90 мача.
Въпреки, че дори Форман не успял да го нокаутира, Форман успял да постигне брутална победа над Chuvalo, и бил обявен за победител на TKO в три рунда. След тази впечатляваща победа, Форман победил Charlie Polite в 4 рунда, и Boone Kirkman в 3.

През 1971г, печели още седем мача, включително повторен мач с Peralta, в който спечелил с нокаут в десетия последен рунд в Oakland, California и побеждава Leroy Caldwell, във втория.
След удивителния рекорд от 32-0, Форман заел мястото на номер 1 претендент за шампионската титла на WBA и WBC.

През 1972г, неговата поредица от победи продължила, спечелил пет поредни мача, всичките в три рунда.
На 22 Януари, 1973г, Форман се изправил срещу непобедимия световен шампион в тежка категория Joe Frazier в Kingston, Jamaica, поваляйки го не по-малко от шест пъти в два рунда, нокаутирайки го във втория рунд в един от най-големите обрати в историята на бокса и става световен шампион.
В първото предаване за бокс по HBO, провикването на Howard Cosell, коментатора за вечерта ("Down goes Frazier!, Down goes Frazier!, Down goes Frazier!") станало едно от най-паметните спортни коментари за всички времена.
Много запомнящ се бил и финалния удар на Форман, аперкът приземил се с такава скорост, че повдигнал Frazier от земята запращайки го на въжетата. Както при предишните пет нокдауна, Frazier се изправил, но този път съдията разумно се намесил и прекратил касапницата.

Форман, понякога бил описван от медиите, като отнесен и анти-социален шампион. Според тях, той винаги имал презрителна усмивка на лицето си, и не винаги бил свободен за пресата. Въпреки това, Форман успешно защитил титлата си през този период.
Първата му защита, в Tokyo, го изправила срещу пуерториканския шампион в тежка категория Jose Roman. Roman не бил смятан на голям съперник и на Форман му отнело само 55 секунди да го разбие, най-бързия нокаут в двубой в шампионат в тежка категория.
Следващата победа на Форман, била много по трудна за постигане. През 1974г. в Caracas, Venezuela, се изправил срещу високо ценения Ken Norton, боксьор известен със странния си стил на боксиране, който бил чупил челюстта на Muhammad Ali,побеждаяайки го по точки година по рано. Брадичката на Norton, обаче, не била здрава, срещу Форман, което се оказало фатален недостатък. В невероятния показ на агресия и сила на удара, Форман смачкал Norton само в два рунда. По-късно Форман казал в автобиографията си, че се опитвал да убие Norton на ринга.
По това време, Форман е широко смятан за най-силният физически индивид и безспорно най-твърдо удрящият в историята на спорта. По това време бил смятан и за най-добрият в тежка категория в света.

Следващата защита била съвсем скоро: късното лято на 1974г, Форман се преместил в Congo (тогавашен Zaire), където се защитавал срещу Muhammad Ali, което по късно станало известно като The Rumble in the Jungle (Тътен в Джунглата). По време на тренировките там, той преживял контузия над окото по време на тренировка, което го принудило да отложи боя с още един месец. Ali посветел този месец за спечелване на симпатията на публиката в Zaire, присмивал се на Форман при всеки удобен случай, което дразнело и ядосвало Форман .
Когато минал месеца на отлагане, Ali и Форман най-накрая се срещнали лице в лице на ринга. В първия рунд, Ali започнал на пръсти, да танцува наоколо както било рекламирано. Но атаката на Форман била толкова интензивна, че скоро се озовал във въжетата. Форман забивал злобни удари в тялото на Ali. Обаче, когато се прицелил в главата на Ali, бързо станало ясно, че Форман се мъчи да направи чист удaр. Въжетата на ринга били по-отпуснати от обикновено, позволявайки на Ali да стои далеч от бесните суингове на Форман, и после се вкопчил в него, принуждавайки го да изхаби допълнителна енергия за да се отскубне от него. Дали всички приказки на Ali за използването на скорост и движение срещу Форман са били само трик? Или импровизацията с използването на въжетата станала необходимост заради постоянното напрежение от страна на Форман? Планирано или спонтанно, така се родил термина "Rope-a dope"(пристратсен към въжето). Ali се отблъсквал от въжетата след остри, резки удари по лицето, и още след първия рунд, бил в състояние да пробие крехката защита на Форман. След като минали началните рундове, Ali продължил да поема тежки удари с тялото си, и от време на време някои суинг покрай главата, но Форман не успял да стовари най-добрите си удари в брадичката на Ali. Ali се въртял и отхвърлял от въжетата, държал и избутвал Форман, след което изстрелвал закачливи удари когато Форман най-малко очаквал.

Тогава, Форман започнал да се измаря. Ударите му започнали да стават значително по-накъсани, губейки предишната си ударна сила. Ali дразнел Форман казвайки: "Това ли е George? Казаха ми, че можеш да удряш силно като Joe Louis!" До осмия рунд, Ali изцяло контролирал двубоя, но продължавал да избягва ударите му и да виси на въжетата. Тогава, в осмия, Ali отскочил от въжетата ненадейно, с внезапен порив, удряйки със силен десен Форман право в челюстите. Форман се олюлял, залитнал, и накрая се стоварил, обзет от изтощение, докато Ali от сила. Успял да се изправи на краката си, но съдията спрял двубоя. Това било първата загуба на Форман, а Muhammad Ali останал единствения боксъор коийто го е победил с KO.

Огорчен от загубата, Foreman направил много извинения след мача,като се почне с това че бил упоен, въжетата не били опънати,и се стигне до това че бил разсейван от нелоялен приятел в публиката. До ден днешен обаче няма доказателство за някакви нередности. Форман бил легално победен от велик шампион. Интервюиран наскоро за биографията на Ali, Форман любезно признава, че Ali успял да го надхитри и надвие честно и открито. И е горд да бъде част от легендата за Ali.

Прекарал 1975 почивайки си, но през 1976г, се завърнал към бокса, в Las Vegas. Бил се срещу Ron Lyle, в бой обявен от списание Ring като "The Fight Of The Year."(двубоят на годината). В края на първия рунд, Lyle уцелил с твърд десен, който запратил Форман в другия край на ринга. Във втория рунд, Форман захвърлил Lyle срещу въжетата, и може би щял да отбележи KO, но поради техническа причина камбаната била минута преди края на рунда, и Lyle оцелял. Във третия, Форман продължил да пресира, а Lyle чакал да се отблъсне от въжетата. В четвъртия избухнала шумна кавга. Порой от силните удари на Lyle запратили Форман на тепиха. Когато Форман станал, Lyle го зашеметил отново, но точно когато Форман изглеждал довършен, той успял да накоутира Lyle със силен удар по главата отдясно. Lyle станал на отброяването, след което направил друга брутална комбинация, поваляйки Форман за втори път. Отново, Форман станал на отброяването. В петия рунд, и двамата боксьори продължили да пренебрегват защитата и да разменят най-силните си удари. Всеки зашеметявал другия и двамата едвам се държали на краката си. Тогава, крайно изтощен, Lyle спрял да удря, и Форман изсипал близо дузина удара върху него, докато накрая Lyle се строполил. Неспособен да продължи, боят бил спрян, и Форман бил обявен за победител.

За следващ мач, Форман избрал да се изправи срещу Joe Frazier в повторен мач. Frazier бил понесъл огромно количество пердах от Ali в Manila година по рано, и заради перде на очите, в момента бил сляп с едното око, и трябвало да носи контактни лещи за да може да се бие. Като резултат от това, и поради безстрашното му поемане на ударите в първия му мач с Форман, почети никой не очаквал Frazier да победи. Изненадващо, Foreman-Frazier II бил доста оспорван, тъй като Frazier няколко пъти успял да накара Форман да пропуска, с хитро отместване на глава. Въпреки това можело да вложи малко повече агресия, и за това Форман отбелязал два нокдауна и спечелил в петия рунд. След това, Форман нокаутирал Scott Ledoux в три рунда и Dino Dennis в четири, с което завършил годината.

Оттегляне
========
1977г. се оказва година на промяна в живота на Форман. След като нокаутирал Pedro Agosto в четири рунда в Pensacola, Florida, Форман отлетял за Puerto Rico, където загубил в дванайстият рунд след съдийско решение от Jimmy Young.
Форман се бил много предпазливо в началото, което му струвало точки, но както в двубоя с Ali, се уморил в късните рундове. Въпреки, че почти направил нокаут в един момент, Форман не постигнал постоянна атака срещу изплъзващия му се Young, който повалил Форман в последния рунд и си осигурил победа. На Форман му призляло много след мача, в неговата съблекалня. Страдал от изтощение и го обливали горещи вълни, вярвал че почети умирал. Твърдял, че се намира в ужасно, страшно място на празнота и отчаяние. Обърнал се към Господ за помощ. Обяснява, че усетил Господ, който го карал да промени начина си на живот. След това преживяване, Форман станал „новороден” християнин, и отдал следващото десетилетие от живота си на християнството. Форман отказал се от бокса, и станал ръкоположен свещеник в църква в Texas. Отдал се на семейството си и на енориашите си. Също така отворил младежки център, който носи неговото име.

Завръщане
========
През 1987г, след 10 годишно отсъствие от ринга, изненадал светът на бокса, като обявил, че се завръща на 38 годишна възраст. За първия си мач, той отива в Sacramento, California, където побеждава путешественика Steve Zouski с нокаут в четвъртия рунд.
Форман тежал почети 270lbs за мача, изглеждал подпухнал и в много лоша форма. Мнозина смятали, че решението му да се завърне на ринга е голяма грешка, но Форман твърдял, че се завърнал за да докаже, че възрастта не е бариера за постигане за целите на човек. Спечелил още четири двубоя същата година, постепенно отслабвал и си възвръщал формата. През 1988г, той победил девет пъти, и започнало да става тенденция. Никой от опонентите му не бил обявен за съперник, и повечето от тях не били по-добри от недодялани клубни бойци. Може би най-значимата победа през този период била с нокаут в седмия рунд срещу отшумялия и понапълнял бивш шампион в леко тежка и полу тежка категория Dwight Muhammad Qawi.

Форман, винаги е бил бавен и трудно подвижен борец, но не бил загубил много от подвижността си след първото си оттегляне от ринга, въпреки че му било трудно да запази баланс след по силните удари, които правел, и вече не можел да прави чести комбинации. Разбира се, все още можел да прави единични тежки удари. Забележително, изтощението, което го преследвало като млад през последните рундове на ринга, изглежда било изчезнало, и той можел спокойно да се състезава 12 рунда. Форман отдавал това на новия си лежерен боен стил – той обяснявал как, по-рано в неговата кариера, липсата му на издържливост идвала от огромното количество нерви и напрежение, които чувствал, когато се боксирал.

До 1989г, Форман бил станал успешен бизнес предприемач, продавайки всичко от хамбургери до шумозаглушители по телевизията. До скоро познат като отнесен и не приятелски настроен Форман, бил заменен от усмихнатия и приятелски настроен George.
Той и Ali станали много добри приятели, и той последвал доскорошния си съперник и тръгнал по стъпките му, като се постарал да стане звезда и извън границите на бокса.
Форман продължил своя победоносен път, печелейки още пет мача, главно срещу опоненти от ниско ниво, въпреки че отбелязал победа след 3 рунда срещу Bert Cooper, средно талантлив боец, който щял да спори за титлата с неоспоримия в тежка категория Evander Holyfield.
През 1990г, Форман срещнал бившия кандидат за титлата Gerry Cooney. Cooney се завръщал от дълъг период на неактивниост, и се знаело че имал слаба брадичка, но силата на неговите удари била достатъчна за да убеди някои, че това бил първия опасен опонент на Форман след завръщането. Със сигурност, Cooney разколебал Big George през първия рунд, но когато Форман уцелил чисто през втория, Cooney замръзнал на място. Секунди по късно, направил два нокдауна, и Форман записал един от най-унищожителнитие нокаути в историята на тежка категория. Изведнъж, някои фенове започнали да приемат завръщането на Форман на сериозно. Той спечелил още 4 мача тази година.

Тогава, през 1991г, въпреки че не бил побеждавал по високо оценени съперници след завръщането си, на Форман му била дадена възможността да се изправи срещу безспорния шампион в тежка категория Evander Holyfield за световната титла в Pay Per View събитие по бокс. Много малко експерти по бокса дали на 42 годишния Форман шансове за победа.
В началото той започнал поемайки няколко от най-добрите комбинации на Holyfield и от време на време успявал да ре