апостол на индианците

    Джон Елиът - „Апостол на индианците“     

Джон Елиът


Джон Елиът (1604—1690) пастир на църква в Роксбъри през 1640 г.
Роксбъри е квартал на град Бостън в Масачузетс, Съединени американски щати. Основан през 1630, до 1868 Роксбъри е отделен град.В Роксбъри е родена мисионерката Елън Мария Стоун (1846-1927).

Джон Елиът - наричан „Апостол на индианците“.Много от методите му на Благовестие имат непреходно значение.
Роден е в Англия, завършва религиозно образование в Кеймбридж в 1622г. Няколко години преподавал в училище, след което заминал за Америка. През 1631 г. пристига в колония в Масачузес, основана преди 2 години. Тук се почувствал на своето място. Следващата година се жени за Хана Мамфорд.
В началото той обръщал внимание повече на своето папство. Индианците, които идвали в колонията не привличали вниманието му. Индианците имали мирно отношение и не създавали проблеми. Освен това много заселници, дори и пастири смятали голямата смъртност сред индианците, като Божия намеса, за да се освободи земя за Божия народ.
През 1644 г. ,когато става на 40 години той започва мисионерската си дейност сред индианците. Две години изучава езика им. Те нямали писменост. Когато започнал първите проповеди на индиански език, много от индианците плакали. Един от често задаваните въпроси от индианците бил:“Защо никой от белите заселници досега не ни е говорил за това?“
Той продължил да посещава индианци по два пъти седмично, като сам носел тежестта на служението, не търсейки помощ от съседни пастири и служители.
Минали месеци и индианци започнали да се обръщат към вярата и в техния живот се показала видима промяна. Главна грижа на Елиът била да се даде специално предназначена земя на новоповярвалите индианци. Той смятал ,че новоповярвалите индианци трябва да се отделят от тези, които не се интересували от вярата. Така бил създаден цял град на име Нейтик, станал широко известен с името“Молитвения град.“ Елиът въвел Библейска форма на управление в града , използвайки съвета на Йотор от Изход 18-21. Градът бил разделен на групи от десет, петдесет и сто, като на чело на всяка група стоял възрастен мъж. Елиът отстоявал правата на християните индианци и чрез гражданския съд.
През 1671 г вече имало 14 „Молитвени градове“ с повече от един милион индианци.

Въпреки многото проблеми и грижи за индианците, основната му грижа била тяхното духовно състояние. Той се интересувал не толкова от изповядването на вярата. Той искал духовна зрелост от индианските последователи и това според него било възможно, само ако индианците могат да четат Библията на своя език. Затова през 1649 г. Започнал да превежда Библията на индиански. През 1655 г. се появили книгите Битие и Евангелие от Матей, а през 1661 г. бил завършен преводът на Новия Завет, а след още 2 години и преводът на Старият Завет. Елиът също съсредоточил усилията си за изграждане на индиански духовни лидери, в църквите започнали да проповядват ръкоположени индиански пастири.
Всичко вървяло чудесно до избухването на войната. Тя започнала през лятото на 1675г.Войната унищожила не само много европейски колонии , но и християнските градове на индианците.
Елиът с огромна болка гледал как всичко се разрушава, но той казвал:“Аз съм мога малко да свърша , но въпреки това аз съм решен ,чрез благодатта на Христос ,никога да не отстъпя от работата си, докато имам сили да се движа.“ Починал през 1690 г. На 85 г.
Той имал три големи качества, които му помагали през годините:Неугасващ оптимизъм, способностда привлича хора към работата,и абсолютна увереност, че Бог, а не той спасява душите и контролира ситуацията както в добри така и в лоши времена.