аржентина 1949

    СЪЖИВЛЕНИЕТО В АРЖЕНТИНА , ЗАПОЧНАЛО ПРЕЗ 1949     

Аржентина
https://kristendarpa.blogspot.com/2009/05/revival-in-argentina.html


Ние можем да проследим корените на Съживлението до мисионерското плаване през септември 1850 година. През тази година капитан Алън Гардинър / https://www.evanwiggs.com/revival/portrait/Allen% 20Gardiner.htm / и шест други мъже идват в Южна Аржентина, за да споделят Евангелието. Гарднър пише в дневника си: "Нашият Спасител е дал заповед да проповядваме Евангелието, дори до краищата на Земята. Той ще осигури изпълнението на собствените Му цели. Нека само се подчиняваме". По пътя до тяхното местоназначение групата проповядва в град, наречен Мендоса, преди да продължи към Патагония. При пристигането си в Патагония, местните жители ги посрещат враждебно , открадват голяма част от храната им и мъжете трагично умират от глад през юни 1851. Техните дневници са напълно запазени и те разказват историята на тяхната любов към Бога и към Аржентина.

Съживленията, които са залели Аржентина са станали чрез три основни вълни, като се започне през 1949 г. и след това през 1982 и през 1992 година.


https://www.evanwiggs.com/revival/history/The%20Beginning%20of%20the%20Great%20Argentine%20Revival.htm

Откъс от книгата " Тайните на Аржентинското Съживление "от д-р Р. Едуард Милър
превод със съкращения

През януари 1949 г.,стигнах до това, което изглеждашe бе горчивия край на мисионерската ми кариера. С друг мисионер, Робърт Т., отидохме в един град наречен Лавел (долината), които се намира в подножието на Андите .Нашата цел бе да проведем Евангелизация в града, в който, доколкото ни бе известно, Евангелието никога не е било проповядвано. Ние убедено вярвахме,че в този град ще имаме привилегията да видим чудеса от силата на Святият Дух и духовно проглеждане на хората .Ние вярвахме,че ще видим Божието действие, така като се е проявявало в детството ми в старата Баптиска църква в Ashland , Орегон .
С голямо нетърпение подготвяхме палатката , в която щяха да се провеждат събранията.
Карахме щастливо в горещите Анди . Молихме се много часове през деня , разлепяхме съобщения за голямото събрание. Нощ след нощ чакахме, но нито един човек не дойде. Само едно дете , за да провери ,дали палатката не е цирк.
Тогава дойдоха проливните дъждове и ни наводниха, но ние все още се държахме. Въпреки всички наши усилия, да съберем хора,да свидетелстваме и да проповядваме, имахме нулев резултат. "Силният" на Аржентина презрително ни държеше настрана от всеки град, голям и малък.
След две седмици на разходи и труд бяхме принудени да се откажем, огорчени и разочаровани от провала. Нямахме абсолютно никакви плодове . За мен това поражение сложи край на един дълъг път и постави началото на нов.

Нова посока

Франсис Томпсън пише в едно от стихотворенията си :"Аз бягах от Него,заплетен в лабиринтите на собствения си ум." С Тези думи би могло да се опише връзката ми с Бог до този момент. Разсъжденията ми винаги са били много реалистични извинения за липсата на реколта и липса на резултати в служението ми.
Вярно е, че в детството си и тинейджърските си години, често виждах силни прояви на Божията сила в служенията на такива лидери на Бога като д-р Чарлз Прайс, Ейми Макферсън, Смит Уигълсуърт и други силни мъже на Светия Дух, както и служението на собствения ми баща.
Въпреки това, истината е, че тези прояви напълно липсваха в моето служение. Извинения, разсъждения,търсене на вина другаде,ме държаха настрана от прожектора на Божията истина. Винаги търсех причините някъде извън себе си.
На едно място - хората са твърде много, на друго-не е още време за жътва, или пък е било време за засяване на семена , или хората не са имали вяра.
От един дом на енорийски свещеник в друг, от една мисия в друга, извиненията се увеличаваха.
В крайна сметка, никой друг мисионер не се справяше по-добре , но в сърцето си знаех, че има по-добър начин.

Но Божият Дух е верен и не позволи самодоволството и оправданията да продължават да крият истината в сърцето ми. "Къде е Господ Бог? Къде е Бог на славата, на властта, на чудесата? Къде е Бог на осъждащата власт и на спасителната благодат, така често виждащ в детството и младостта си? "
Беше наболяло да отговоря на суровата реалност на собственият си провал. Стана ясно,че въпреки доброто ми обучение и кръщението ми в Святия Дух страдах от липса на духовна власт в служението си. Най-сетне дългият път на извинения стигна до задънена улица. Самозаблудата вече бе невъзможна. Нашите най-добри усилия от молитви и евангелизиране бяха напълно неуспешни.
Горчиво победен, всички защити и извинения бяха унищожени-Бог ме доведе до там,че да призная цялата неадекватност на моите усилия като мисионер. С това признание и в светлината на всичко, което се случваше , дойде решението да се откажа от мисионерското поле. Трябваше да се върна в родината си, да си намеря работа и да приема,че някак си съм сбъркал, когато съм приел Божия призив за служение.
И все пак, Бог продължаваше да ме предизвиква: "Не чрез сила, не чрез мощ, а чрез Духа Ми. . . " Той ми напомни, че не е от моите усилия, а от Неговия Дух. Но все пак отговорът оставаше неуловим.
В крайна сметка, и двамата имахме кръщението на Святия Дух ,но очевидно това не бе достатъчно.
И все пак Бог ме предизвикваше да се откажа от делата на плътта. И най-добрите дела на плътта се неприемливи. Бог предлага друг начин-начин на власт-подчинение на Святия Дух.

"Тогава той отговори и ми говори казвайки:" Това е словото на Господа към Зоровавела, казвайки: Не чрез сила, нито чрез мощ, Но чрез Духа ми, казва Господ на Силите " Захария 4:06
„ Горко на ония, които слизат в Египет за помощ, И се надяват на коне, Които уповават на колесници, понеже са многочислени, И на конници, защото са много яки, А не гледат на Светия Израилев, Нито търсят Господа!“Исая 31-1

Път или магистрала

„Хищна птица не знае този път. И око на сокол не го е видял. Горделивите зверове не са стъпвали по него. Лъв не е заминавал през него.“Йов 28-7,8

Мислейки си в отчаяние ,кръг от мисли се върти в главата ми и се връща до онова място, в което Бог ме води да се предам на молитва. Но аз не исках да се предам на молитва,затова кръгът от мисли с извинения и и разсъждения продължаваше да се върти и отново достигаше до това място"Опитай побеждаващата молитва".
Бог ми постави условия-да прекарам най-малко осем последователни часа на ден с Него в молитва и с Неговото Слово.
Той ми напомни , че човек трябва да работи 8 часа на ден, за да печели хляба си, така че един мисионер би трябвало да се моли по-дълго. Накрая, неохотно приех условията, обещавайки цяла седмица,но не повече, да прекарам в пост и молитва. Със сигурност това бе достатъчно,за да докаже на дело моята неспособност.
Някой от моите колеги открито изразиха своето несъгласие и съмнение в здравия ми разум. Мислеха, че човек, който прекарва времето си в молитва, а не в традиционна мисионерска дейност няма право да получава заплата за мисионер. Но все пак трябваше да направя стъпката, за да спра да лъжа себе си и да бягам от Бог.
Имаше малка , свободна стая на тавана, над гаража на Adobe църква в Мендоса , където служех като пастир .Реших там да се оттегля в пост и молитва ,за да търся Господ. За мен това бе наложително, за да намеря отговора за Съживлението и преминаването на Неговия Дух в Аржентина, за Божествена намеса, както е писано в Божието Слово, да намеря действието на Божия Дух , според Божите обещания, ако ли не, просто трябваше да се откажа от това да бъда мисионер в Аржентина.
Ако в седмицата на пост и молитва не достигна до това, тогава бях свободен от мисионерската си отговорност .Ако нищо не се случи,щях да бъда свободен да напусна мисията ,да се прибера в къщи и да си намеря работа, което честно казано, по това време най-много желаех.
През тази седмица на предизвикателство много размишлявах. Тази идея за пост и молитва не бе ли само самозалъгване?Беше ли наистина възможно за един обикновен човек, без специална квалификация или дарби, и с нищо повече от Бог, освен призив за мисионерство, да се срещне с Бог по такъв начин, че то да донесе осезаеми резултати и видими плодове?
Бог ли ме предизвикваше?Може ли човек да приеме това предизвикателство?Дали всички силни и святи пророци в историята са били специално избрани от Бог или те са били обикновени хора, приели Божия призив.
След тези мисли идваше страхът от провала:"Ами ако не...ако мислите ми са грешни, то аз съм в края на пътя и няма връщане?Ако няма отговор, тогава пред мен стоеше бездънно разочарование от разбити мечти .Аз все още вярвах, че ако някой наистина желае да се срещне с Бог, тогава отговорът може да бъде намерен чрез една седмица пост и молитва.

"Търсете Лицето Ми"

В Писанията Бог казва на хората да търсят Лицето Му, но Той не дава указания за това как да се направи. Търсенето на Бог е прерогатив на няколко избрани, на ограничена група от хора от мистици, които са определени още с раждането си ?Многото въпроси без отговор ме доведоха до един основен извод-че по някакъв начин, този път трябва да се измини или да се откажа за винаги.
Може ли най-обикновен човек, без специален талант и подготовка , без специални дарби от мистицизъм или гени, да намери личното, интимно присъствие на Бог и Исус и да Го намери в удовлетворителна реалност?Може ли обикновен човек да има лична среща с Господа на славата?Едно внимателно изучаване на Писанието от Авраам до Неемия, от Илия до Петър ме насърчи да мисля,че това найстина може да е възможно.
Трябваше да намеря отговора. И отговорът трябваше да бъде както духовен, така и практичен, реален и динамичен,Библейски и истински. В края на краищата духовното и материалното трябваше да се обединят. Исус тръгна от дърводелската работилница.

След седем дни на пост и молитва все още бях без отговор. Съмнения, въпроси и страх. Къде е Бог?Стените повториха като ехо въпроса. Дните преминаваха бавно и все още без отговор, с изключение на предпоследният ден. Божият Дух се приближи и ме попита какво правя. Отговорих:"Аз съм в пост и молитва за Съживление."
След това дойдоха едни странни Думи:"празният стомах не се цени в Небето...ценна е Кръвта на Исус."

Тази седмица свърши и какво облекчение!Бях приел предизвикателството, не получих отговор и затова сега бях свободен да оставя мисионерското поле и да се пенсионирам в по-ползотворна работа.
Но страхът от поражението ме ужасяваше. Това поражение, какви резултати щеше да доведе в живота ми. Вярата ми в Бог постепенно щеше да намалява и сърцето ми ,нямаше отново да вярвам , че Бог някога ще бъде мой Бог. Богът на Илия, на Петър и на много от мъжете които познаваха Бога, никога нямаше да стане мой Бог.
Тази ужасяваща перспектива стана силен мотив да продължа още седем дни, защото не смеех да спра, ако не получих поне някакъв отговор. Седем седмици минаха и аз все още не смеех да се откажа от търсенето. Но поражението изглеждаше ужасно, дори и да се помисли. Ако търсенето завърши без победа ще бъда дълбоко ограбен от вярата си в Бог. Разплакан, чакам, моля се,търся Слово, движа се напред назад, на колене и отново съм повален на земята...Тишина!Нито позата, нито гладуването, нито сълзите,нито плачът можеха да пробият тихата, невидима бариера. Дните бавно преминаваха, седмиците ставаха все по-дълги.
Бог не бърза да разкрие тайните Си. Той, който толкова внимателно е скрил диаманти дълбоко в Земята ,не бърза да разкрие Обиталището Си на този, който се стреми да ги открие. Търсенето и копаенето е необходимо. Преминаха два месеца. Дори бриз не раздвижи духовния свят, дори и един малък облак с размер на човешка длан.
Въпреки,че не съм намерил Бог, разбира се дяволът е тук. Врагът непрекъснато се присмива на смешния ми опит. Със сигурност съм обречен на поражение, все едно слон да се опита да лети. Но по това време бях отишъл твърде далеч и и не можех да се върна обратно.

Хрумна ми една мисъл."Боже , ако до края на седмицата,събота вечер в 5 часа, не ми се откриеш по някакъв осезаем начин, ще зная че съм на грешен път и ще се върна към обикновената си мисионерска дейност."Наистина, Бог знаейки моето искрено решение, ще бъде принуден да ми се открие- това бяха скритите ми мисли.
В безкрайната си мъдрост и търпение Бог мълчеше . Пет часа наближи, а Бог не бе направил нищо. С неизказана душевна горест, със сълзи на безсилие и извиращо от сърцето ми поражение, бавно тръгнах надолу към залата, която води към улицата. Бог не бе отговорил.
В този момент, в крайния срок, който бях поставил на Бог , местен пастир пристигна с новородения си син тинейджър. По време на посещението си пастирът разказваше надълго и нашироко.
Посещението продължи вече час. Двамата бяха готови да си тръгнат, когато попитах момчето за живота му. Една дума води до друга. Момчето се разкайваше със сълзи и с молба за прошка за греховете си.
Двамата накрая с тръгнаха.

В тъмнината на залата , с врата почти затворена, лек, тих глас в мен каза:"Виждаш ли синко,когато искам, мога да достигна душите ви.Сега се върни и продължи да се молиш, докато не кажа, че е време да си тръгнеш. "

Изведнъж един глас

Така че отново се върнах в това малко таванско помещение в борба,молитва и Слово. Седмицата мина, но всичко бе изгубило значението си. Тогава един ден, един ден, който по нищо не се различаваше от всеки друг ден,без предварително предупреждение, изведнъж-един глас,толкова силен ,толкова пронизващ ,толкова сладък отекна в самия въздух на стаята. Изговорени думи, думи, които вибрираха мощно в дълбините и висините. Думите съпътстваха Божието присъствие и сякаш То изпълни всичко около мен.
Глас, които сякаш бе напълно реален,Той говори специално слово с проникваща сила, която достигна най -вътрешната част на душата ми. Завесата се раздра,прозорците на Небето се отвориха
Славата блестеше навсякъде и аз се пренесох в непознати досега области на Божествена слава.
На моя въпрос бе отговорено. Бог е дошъл при един обикновен смъртен човек. С необичайни вълни и с власт и слава, преминали далеч над моите очаквания, прозрях че Бог има големи планове за Аржентина. Реалността на Неговото присъствие и на Неговото всемогъщо Слово напълно оправда Неговите обещания. Прозорците на небето останаха отворени-прозорци,които никога не се затвориха

Съживлението започва

Другите мисионери ме смъмриха за действията ми и ме попитаха дали мисля,че е време за Съживление в Аржентина. Моят отговор бе,че аз не зная дали е време за Съживление за Аржентина или за Мендоса или за моята църква, но едно нещо наистина зная, че е време аз да имам Съживление, не утре, а сега.
Повече от 6 седмици минаха откакто аз преживях чудото на райската атмосфера. Тогава една сутрин ,съвсем неочаквано ,отново чух ясен глас ,звучащ в моето същество.
"Сега аз ще излея Духа Си на църквата. Кажи на хората да започнат молитвени събрания. Кажи им да започнат в понеделник вечерта и да са подготвени да останат от осем часа до полунощ. Ако те не са готови да останат четири часа, не трябва да идват "-каза гласът.
Мислех, че заповедта на Бог е странна. Съвсем скоро бях избрал по-удобен час за молитва, но никой не дойде. А сега ,в по-неудобно време, за четири непрекъснати часа, да ги извикам за молитва.
Помислих си:"Кой от тези доста безразлични хора ще бъдат достатъчно отзивчиви , за да дойдат на служба, която ще премине в часове молитва и то късно през нощта? Дори автобусите не работят в този късен час и ще трябва да се прибират пеша у дома.
Честно казано не очаквах и един човек да дойде. Прокаженият Нееман, очакваше пророк Елисей най-малко да дойде при него и да помаха с ръката си .Той очакваше драматично изцерение ,а не само- измии се седем пъти в реката Йордан. Аз очаквах Съживлението да започне по някакъв драматичен начин, а не само с молитвено събрание. Но аз скоро открих,че Бог дава реда и прави всичко различно.

Божите пътища определено не са нашите пътища. Той даде тази заповед и Той очаква, да се изпълни буквално. Трябва да призная, че имах много съмнения.
Имах малко хора в църквата и те бяха в летаргия и липса на интерес към Бог. Бог започна да ме учи на важността на простото и точно подчинение. Не бе важно Адам колко плодове ще изяде от дървото, а качеството на съзнатото му неподчинение, което разкри съзнателния му избор да отхвърли Бог от върховенство в живота си.
Неподчинението е това,което отделя един човек от връзката му с Бога. Буквалното, просто послушание е единственият начин, който води обратно в присъствието на Бог и възстановява тази връзка.

Елате и се молете

Божията покана към малката група в църквата, следващата неделя, бе трудна да се изпълни. В студеното време, неотоплената сграда и липсата на транспорт след полутощ. Въпреки това, за моя изненада трима човека пожелаха да дойдат на молитвеното събрание.
Трима души дойдоха в понеделник вечерта-плахо момиче-служител,християнски работник и срамежлива млада жена. Никой от тримата никога не бе виждал някой да се изпълва със Святият Дух и дори не знаеха много за това. В малките църкви в Аржентина по това време никога не е имало прояви на Святия Дух. Те не знаят как да приемат Святия Дух нито какво би било ,когато Той дойде. Прекарахме известно време като им дадох указания според Писанието. Тогава коленичихме пред Господа в молитва. Настана абсолютна тишина. Не зная дали са спели или са се молили.
Аз ги поведох в молитва, в хваление и в песни, но те не се присъединиха към мен, те просто стояха в мълчание. Когато четирите безкрайни часа минаха, аз попитах дали някой е получил някакъв импулс
или посока от Господа. Ако някой има някакъв импулс да се моли на глас, да хвали Господа или да пее песен, всъщност да направи каквото и да било?
Всичко отговориха отрицателно с изключение на младата срамежлива жена, тя много срамежливо каза,че изпитва странно желание да отиде до масата в центъра на стаята и да удря върху нея. За нея това бе твърде абсурдно. Тя се срамуваше дори да си помисли такова нещо. Тя просто каза:"О, това би било твърде глупаво!"С тези думи първото молитвено събрание свърши.

Пак бях пред Господ. Аз изпълних Неговата заповед и нищо не се случи. Какво трябва сега да правя. Но Господ каза само да чакаме и да се събере отново за молитва. Следващата вечер същата група се събрахме да търсим Бога. Втората вечер бе същата като първата. По време на четирите часа нямаше ни най-малък импулс от Господа, с изключение на същата жена, която призна,същото странно желание като първата нощ. Тя чувствала,че трябва да отиде до масата и да удря върху нея. Но както се случи предната нощ тя бе твърде срамежлива и не можеше да бъде убедена да направи това. Срещата завърши така, че не вярвах някой да дойде отново следващата вечер.
Бях нападнат с много съмнения. Това е още един провал. Може ли това да бъде от Господа-нещо толкова странно и толкова далечно от приетото-желание да удря върху маса. Какво добро може да направи това. Такова нещо не е споменато в Библията. Защо Бог не идва при нас така както Го очакваме. Беше вдъхновена от Бог да удря върху масата. С много въпроси и съмнения очаквах следващото молитвено събрание.
Третата вечер , почти към края на молитвата, попитах отново същата жена,дали продължава да има този странен подтик да удря върху масата .С много срам,зачервена ,тя призна че го чувства, но по никакъв начин не иска да го направи.
Колко трудно е човек да се научи да познава гласа на Бога. Три пъти Бог повика Самуил и три пъти Самуил помисли че това е гласът на Илий.Чак на четвъртият път се научи да чува Бог. Няколко пъти Бог говори на тази млада жена. Някак си знаех,че е Бог .Бог бе говорил, Той бе разпоредил тези молитвени служби. Но жената не се подчини.
Четвъртък вечер всичко продължи както предишните вечери. Към 11 часа помолих всички да станат и да седнат. Обърнах се към младата жена по име и я попитах:"Имате ли все още желанието да удряте по масата?"В срам и нежелание тя призна същото странно желание, но тя напълно отказа да се изправи да го направи. Така че помолих всички да пеем и да маршируваме около масата. Един по един, всеки един от тях събра смелост да удари по масата. Всеки, с изключение на този, на когото Бог бе говорил. Петнадесет минути минаха, всички пяхме в хор и марширувахме около масата и всеки от нас удари по нея. На края, младата жена, която Бог бе избрал за този акт се ободри, приближи се и удари по тази маса.

Вятърът на Духа

Когато ръката удари масата , веднага, сила като бърз вятър нахлу в стаята от единия ъгъл до другия. В миг плахата девойка започна да се покланя на Бога в голям екстаз. Нейните ръце бяха издигнати във въздуха и лицето й се измени. Тя излъчваше радост и слава и говореше на непознат език.
Другият мъж падна под масата и започна да се покланя на Господа с друг език,според както Духът дава способност. Другата жена,виждайки какво става с останалите, извика с висок глас /всичката плахост бе изчезнала/ : „Аз също ,Господи!Моля ,не ме подминавай!"Бе уплашена ,че Духът няма да я благослови .В този момент реката на Святия Дух я потопи и в славата на Неговото присъствие започна да говори на непознат език.
Ние не го осъзнавахме по това време, но този ден бе началото на идването на Светия Дух, не само за нас, но за целия Аржентина . Той започна като изливане на Святия Дух, който във времето достигна в най-отдалечените кътчета на тази велика страна.

Един акт на подчинение просто бе ключът, който отвори вратата.

В този ден Бог дойде за промяна на тази огромна, идолопоклонническа, невярваща страна и да направи от нея един християнски народ.
Този ход на Бога, за който толкова много се бях молил, бе дошъл. Вярата триумфира. Всички молитви, сълзи, копнежи и безброй часове на борба с врага най-после надделяха.

Мъдростта на Бог посрами човешката мъдрост. Актът на подчинение на подтиците на Светия Дух премахнаха последната пречка за потоците на Божията река . Това беше началото на юни 1949 г., Река от небето започна да се излива в град Мендоса в Аржентина . Именно това е градът в Аржентина , където сто години по-рано жителите му са приели и слушали Алън Гардинър и групата му, които са положили живота си за Аржентина . В този град, Мендоса , един век по-късно, семената, засадени преди това, започнаха да израстват и да просперират.


Сити Бел

През юни 1951 г. (точно 100 години след смъртта на седмината мисионери) Съживлението избухва в City Bell Bible Institute. Млад мъж четял Библията си късно през нощта и славата на Господ се проявила толкова ярко че, той можел да чете без светлина. Той усетил присъствието на Бог толкова силно, че избягва в общежитието .След като влязъл всеки студент се събудил и започнал да се покайва за греховете си . Участниците преживели уникално Божие посещение.
В продължение на 10 седмици учениците се молили буквално в реки от сълзи в продължение на 10-20 часа на ден, покайвайки се и ходатайствайки за своя народ. Тогава, един ден през септември, Господ им говорил ", няма да плачете вече ... Лъвът от племето на Юда изрева. Аз победих принцът на Аржентина. "От този момент нататък сълзите спряли и на тяхно място, учениците били изпълнени с радост и смях.

Tommy Hicks

https://www.evanwiggs.com/revival/history/tommyhicks.html


Томи Хикс в Аржентина 1954

През 1952 г. в Талахаси, Флорида, евангелист на име Томи Хикс е провеждал поредица от събрания, когато Господ му дал видение. Докато се моли вижда ясно картина на Южна Америка като голямо житно поле, готово за жътва. Докато гледа как житните класове се люлеят , стеблата на пшеницата изведнъж започнали да се превръщат в мъже и жени, с вдигнати ръце, викащи към него:
- Хайде, брат Хикс! Елате и ни помогнете!
От този момент той е убеден, че Бог му е отредил особена задача в Южна Америка. Защо Южна Америка? Той не е имал познания за тази част на света, но не е имал съмнения относно картата ,която е видял. След това, продължил да се моли, и Бог му дава пророчество от Библията.
Това пророчество било потвърдено 3 месеца по-късно в Red Bluff, Калифорния.След Евангелска кампания, която била много успешна, жената на пастира, в молитва, протегнала ръка към Хикс и повторила думите на пророчеството.
Веднага след като се освободил от ангажименти , извършил необходимата подготовка за пътуването .Нямал достатъчно пари ,но изведнъж започнал да получава писма, в които имало и банкноти.За десет дни успял да си купи билет за Аржентина и му останали 47 долара.
" Мислех, че е наистина смешно да отивам в една непозната страна, където хората не ме познават и чийто език не зная и при това само с няколко долара в джоба си. Въпреки това, в дълбините на душата си, се чувствах в мир с Бога. . "."

В последната част на полета името Перон започва да идва в съзнанието на Хикс. Нямал представа какво означава думата "Перон", но дълбокото убеждение, че Бог говори. Той извикал стюардеса и попитал:
- Знаете ли някой ,който се казва Перон?
Тя отговорила:
- Да, г-н Перон е президент на Аржентина.

За Хик било ясно-.Бог е искал да говори с президента на нацията.

Тъй като Съживлението, което започва в малка църква в Mendoza и в City Bell Bible Institute , се разпалва по цяла Аржентина ,комисия за масово евангелизиране търси услугите на известен мисионер - лечебен евангелизатор от САЩ . Но не могат да намерят свободен такъв и тогава чрез водителство от Бог в Аржентина пристига неизвестния в Аржентина евангелизатор Томи Хикс.
След като Томи Хикс пристигнал в Аржентина се консултирал с комитета за евангелизации и им казва, че желае да евангелизира на място, където могат да се съберат двадесет и пет хиляди души. Комитетът смятал, че това е прекалено голямо място, но Томи им казал категорично, че двадесет и пет хиляди е това, което Господ му е казал, и това е, което той иска. Нито един от евангелските лидери в комисията още не е бил докоснат от Съживлението и те имали много страхове и опасения.
Нещо повече, преди да дойде в Аржентина Бог е казал на Томи , че той ще се срещне с един човек на име "Перон" в Аржентина и че Перон ще му помогне в евангелизациите.
Той не е имал представа кой е Перон и попитал стюардеса дали знае някой в Аржентина с това име. Тя му казала, че Перон е президент на Аржентина .
Когато той казва пред комисията, че желае среща с Перон и че Перон ще му помогне в евангелизациите ,членовете комисията почти припадат. Такова нещо просто не може да се случи. Перон е нетолерантен и и не сътрудничат с никой от евангелските лидери. Никой дори не би си помислил да иска среща с него или да иска толкова голям стадион за изцерителни евангелизации. Идеята е твърде абсурдно ,дори да се помисли. Правителствено разрешение за използване на голям стадион е напълно невъзможно да се получи и освен всичко това, не е имало достатъчно голям евангелски интерес ,за да се запълни такъв стадион .
Като се има предвид, че Съживлението бе все още
малко и опита на евангелските църкви също бе малък ,становището на комисията е било напълно оправдано от човешка гледна точка.
Кой би си представя, че Бог ще се движи в толкова голям мащаб, когато Той никога не го е правил преди? Както ще видите, дори и вярата на Томи Хикс не е била достатъчно голяма, за това, което Бог е бил подготвен за Аржентина през следващите месеци.
Получаване на разрешение за използването на пресата и радиото е смешно дори да се помисли . Съгласно указ на Перон, всички религиозни дейности са били внимателно наблюдавани и цензурирани. Всички срещи и графици трябвало да се докладват на полицията предварително. Специално разрешение е трябвало и за всяко заседание и било изключително трудно да се получи разрешение за големи събирания. Данните от всички дейности са били държани в правителството . Искането на Томи било невъзможно; освен това ,такова искане никога не е било направено преди това. Преобладаващото мнение в комисията било, че всяка промяна на правителствените постановления е невъзможна..
Въпреки това Бог е изпратил Томи Хикс за Аржентина и Бог му бил казал да говоря с Перон, и да говори с Перон е задължително. Комитетът го предупредил, че високите американски правителствени служители са били обидени от отказ за среща , така че как може един неизвестен и маловажен проповедник от САЩ да иска аудиенция с Перон. Но Томи Хикс вярва в своя Бог и той отива в хотелската си стая да се молим. Той знаел, че Бог го бе пратил и че Бог е по-голям, отколкото всеки диктатор.
На следващия ден Томи, с преводач, се изкачва на Casa Rosada или Розовата къща, където е разположено правителството. Когато те се приближават , въоръжена охрана, ги спира с насочени към гърдите им автомати и рязко попитали : "Кой си ти? Какво искате? " Хикс внимателно им обяснил какво иска, разрешение за провеждане на лечебен евангелски поход. Колкото повече Томи обяснява,толкова един от пазачите става по-заинтересован. Накрая той попитал: "Имате да кажете, че Бог може да лекува?" "Да, той може и ще!" отговорил Томи. "Е, може ли и мен да ме излекува?" попитала охраната. "Да, може. Какъв ти е проблемът? ", Попитал Томи. "Аз имам хепатит и черният ми дроб ме убива в момента",бил отговора на охранителя."Подай ми ръката си", бил отговора на благовестителя и точно там се помолил с молитвата на вяра. Силата на Бог влязла в тялото на охранителя и в един момент болката и болестта си отишли.
Почувствал силата на Бог, охранителят бил напълно изненадан. Той се пипал навсякъде, а след това за общо учудване казал: "Защо болката си отиде, всичката болка изчезна?" "Разбира се, че си отиде", отговорил Томи, "Бог ви е изцелил." Пазачът отговорил: "Ти се върни утре и ще можеш да се срещнеш с президента. "

На следващия ден охрана поздравила любезно Томи и неговия преводач и ги завела до вратата на президент Перон . Президентът поздравил Томи и преводача му , поканил ги да седнат и ги попитал за причината за тяхното идване. Томи Хикс внимателно обяснил на Перон за плановете си за града - широко спасение - лечебни християнски походи . Той обяснил внимателно Библейския път за спасението и изцеление . Той също така поискал пълни права за евангелските християни да се срещнат свободно в стадиони и форуми.
Президентът Перон, по това време, страдал от постоянно, болезнено и обезобразяващо кожата заболяване, наречено псориазис. Никой лекар не бил в състояние да го излекува и болестта ставала все по-лоша , и заради това Перон дори забранявал да бъде фотографиран.
Перон, слушал с учудване пастора Хикс и попитал: "Вярвате ли, че Исус Христос изцелява днес, също както е правил, докато Той бил тук на Земята?" Томи отговори: "Разбира се. Ето, дайте ми ръката си. "Отново Пастор Хикс помолил с молитвата на вяра за президент Перон и Божията сила влязла в него и той се олюлял под въздействието й.
Пред очите на зрителите кожата на Перон станала гладка и мека като бебе и той е бил незабавно изцерен. Удивен той възкликнал:“ "Caramba, Dios ., estoy curado!" О Небеса, Боже мой, аз съм излекуван!

На тази среща президент Перон подписал пълна свобода на евангелска църква в Аржентина . Бог е направил това, което е било невъзможно човек да се направи.
Стадионът на Атлантическия океан, с капацитет от двадесет и пет хиляди души бил даден. В самото начало тълпите били малки, но Бог започнал да доказва Своята мощ ,чудно да лекува и спасява. Добрата новина започнала да се разпространява, как Бог проявя Своята могъща сила. Все повече и повече хора започват да идват, за да видят "чудотворецът" както наричали Томи . Пейките на стадиона били заети часове преди събранието. Така че много хора трябвало да останат отзвън и били поставени високоговорители около стадиона, за да могат да слушат хората, които били отвън и които запълвали тротоарите и улиците наоколо .

Хиляди били излекувани и спасени от проповедта и молитви на вярата на Томи Хикс. Той просто се молил и искал хората, които са били излекувани да вдигнат ръка и хиляди вдигали ръка, плачейки когато Божията сила минавала през тълпата, както в стадиона, така и извън него. Инвалидни колички, патерици, бастуни, били изоставени и слепи очи отворени .
Скоро след това е нает, стадион Huracan, който побирал 60 000 души. Тълпите изпълнили стадиона. Бог се движел и Неговия план за Аржентина се развивал. Евангелието оставило огромно и трайно въздействие върху този народ .
В големия Huracan стадион, нощ след нощ, силата и славата на Бог нараствала и течела. Изключителни изцеления и чудеса се е случвали, прекалено много, за да запишат. Тълпи били твърде големи и около стадиона пълно с хора, които търсят Бога .
Малко дете ,което не могло да ходи без тежки скоби от стомана, след масова молитва на вяра , майката свалила скобите и детето почнало да тича нагоре и надолу по пътеката. Тълпата започнала да плаче и крещи, вярата се надигнала и спонтанни чудеса започна да се случват.
Двадесет годишен мъж е бил донесен на стадиона на носилка, той никога не бил ходил преди. Когато Божията сила течела тази нощ той станал от носилката и изтича към дома си . На следващата вечер той се появил на стадиона като ходил без помощ, излекуван чрез силата на Исус.
Също, издател се изцели от хемороиди, разширени вени, ревматизъм и слепота. Неговото изцеление се съобщава в популярно спортно списание . Една нощ полицията доведе жена с демон . Тогава евангелистът извика с глас на свръхестествена сила, "Демон излез!" И жената била освободена. Тъй като изцеленията продължеха и сакати и куци проходиха, слепите прогледаха и глухите чуха , вестници и списания пишеха за големи чудеса в евангелския поход.
Придружен от своя лекар, сестрата на вицепрезидента на Боливия довела синовете си с надеждата, че те ще бъдат излекувани. По-голямото момче било неизличимо болно и страдало много. И двете момчета са били излекувани наведнъж и когато лекарят, който присъствал ги видял се качили при Томи и паднали на колене и прегърнали краката му. Той погледнал със сълзи, попадащи по бузите му и извикал: "Разкажи ми за твоя Бог, аз искам твоят Бог! Искам този Исус! "
Аржентина била разтърсена от лечебните християнски походи на Хикс. Всички говорели за евангелизациите. Когато един критик започвал да говори против , десет души ще се изправяли и говорели за своето изцеление или изцелението на свой роднина.

О, деца на живия Бог, можем ли да въздействате на страната си по този начин!? Трябва да се молите, молите, молите, докато силата идва в нашите земи. Вярата за извършване на чудотворната е в ръцете на Отца и Той я дава на онези които вярват,за да я използват за Негова слава.


Източник: Тайните на Аржентинското Съживление, д-р Едуард Милър
https://www.jesus.org.uk/ja/mag_revivalfires_argentina.shtml

Огромни задръствания блокираха всички пътища, водещи до гигантския Huracan стадион в Буенос Айрес по време на най-наелектризиращият Евангелски поход, който Аржентина някога е виждал.
Хиляди пътували по всички възможни начини от толкова далеч, като Бразилия, Чили и Боливия. Хората са спасявали, излекувани и освободени от зли сили .
Слепите видяха, чуха глухи, сакати вървяха. Линейки пълни с болни пътници са докарани и си отиват празни!
Хиляди, не могат да влязат в стадиона, изпълват околните улици и чуват Словото излъчвано чрез високоговорители. Много заспивали на стадиона независимо от зимните студове, за да бъдат сигурни, че ще имат добро място за следващата служба.

Източник: Cry For Me Argentina, от R Едуард Милър (Sharon публикации, 1988 г.).


Томи Хикс проповядва в продължение на 52 дни, на около два милиона души. Кампанията е получила широко отразяване в пресата и радиото. Резултатите са незабавни. Пет нови църкви са основани през 1955 година. Нов дух на вяра и оптимизъм обхваща църквите. Всички евангелски деноминации нараснали, но най-много петдесятната, която започва период на бърз растеж, като днес е най-голямата протестантска група в Аржентина.


През 1961г Томи Хикс получава Пророческо видение за Тялото Христово. Може да го прочетете на адрес:https://www.colinwinfield.co.uk/index.html

Синът на доктор Милър -Робърт също е служител. Неговата страница може да разгледате на: https://www.revivalcarriers.org/about_robert_miller.htm