удроу уилсън


        

Удроу Уилсън
Woodrow Wilson
1856-1924



от Уикипедия

28-и президент на САЩ
Мандат
4 март 1913 – 4 март 1921

Роден 28 декември, 1856
Стаунтънт , Вирджиния
Починал 3 февруари 1924
Вашингтон

партия:Демократическа
деноминационна принадлежност:Презвитерианец

Отношението на Уилсън към проблемите на расата се считат за най–голямата слабост на неговото управление, мнозина го считат отговорен за започването на „най–лошият период на расизъм в американската история”.
Поддръжката от страна на президента за историческите факти в продукцията допринася до голяма степен за популярността на филма“Раждането на една нация“. Той се оказва една от причините Ку Клукс Клан да получи национална известност, като до момента е бил по – скоро в спящо състояние.



Удроу Уилсън е двадесет и осмият (1913 – 1921) президент на САЩ.
Преди да заеме поста се е занимавал с наука, бил е президент на Университета в Принстън и губернатор на Ню Джърси (1911– 1913).
Той е вторият демократ, който служи два последователни мандата в Белия дом, първият е Ендрю Джаксън, като мандата му се свързва с влизането на страната в Първата световна война.

Ранни години, образование, семейство

Томас Удроу Уилсън е роден в Стаунтънт, Вирджиния прз 1856 г. в семейството на свещенк от презвитерианската църква- преподобния Джоузеф Ръгълс Уилсън и Джанет Удроу и така става първият президент от този щат.

Неговите предшественици са от шотландско-ирландски произход. Улисън израства в Огъста, Джорджия и винаги е твърдял, че най-ранните му спомени са, когато е чул че Ейбрахам Линкълн е избран и че започва война.

Бащата и майката на Уилсън произхождат от Охайо, но подкрепят Юга по време на Гражданската война. Те използват църквата си за място, където да оказват първа помощ на ранени войници на Конфедерацията и насърчават сина си да наблюдава прекарването на окования Джеферсън Дейвис от победните войски на Съюза. Уилсън завинаги ще запомни „ Момента, когато стоях до генерал Лий и гледах неговото лице”

Въпреки, че е страда от дислексия/Дислексията е неспособност за четене и разбиране на прочетеното. Объркват се някои букви с други например „б“ с „д“ или „н“ с „п“. Понякога се разместват местата на буквите в думите или хората пишат, както говорят. Дислексията не е вид умствено изоставане и дори понякога при наличието и се наблюдават феноменални способности в други направления. Дислексията засяга тази част на мозъка, която отговаря за речта, съответно води до различия в начина, по който информацията се обработва. /, Уилсън сам изучава стенография, за да превъзмогне недостатъка си, с дисциплина и отдаденост той съумява да получи академично образование, но никога не успява да преодолее дислексията си докрай. /
Уилсън учи в Дейвидсън Колидж, а след това се премества в Пристънския Университет, който завършва през 1879 година.
След това изучава право в университета на Вирджиния за една година. След завършването и публикуването на дисертацията му ”Конгресът като правителство” през 1886 г. той получава докторска степен от Университета Джон Хопкинс и така става единствения американски президент до момента, който има докторска степен.

Семейството

Уилсън среща за първи път Елън Аксън в презвитерианската църква, тя е била дъщеря на презвитериански свещеник. Той й̀ предлага и те се женят на 24 юни 1885 г. в Савана, Джорджия. Имат три деца.

Политически изследвания и академична кариера

Уилсън влиза в съзнателна възраст десетилетия след Гражданската война, когато Конгресът има водеща роля – „същността на цялата политика, сега се определя от конгреса”– и корупцията процъфтява. Уилсън избира да изследва не място на индивида в политическата структура, а конституционната рамка на американското общество.

Под влиянието на Уолтър Бейгхот, Уилсън смята американската конституция за остаряла, неудобна и толерираща корупцията.
Преди да дойдат енергичните президенти в началото на 20 век, Уилсън дори смята, че парламентарната система е по–добра за обществото.
Той започва да пише ”Конгресът като правителство”, най–известният му политически труд, за да докаже тезата си за нужда от парламентарно управление, но е впечатлен от Гроувър Кливланд и ”Конгресът като правителство” се превръща в критично описание на американската система.
Самият Уилсън казва "Аз посочвам фактите и давам диагнозата , не предписвам лечението”

Уилсън смята, че сложната американската политическа система „от проверки и балансираност” е причината за неуспехите в управлението.
Той казва, че разделянето на властите прави невъзможно за гласоподавателите да разберат, кой е отговорен за неуредиците.
Ако правителството управлява лошо, Уилсън пита:
” … как учителят т.е. нацията, да знае кое момче се нуждае от наказание? … Силата и стриктното търсене на отговорност са в основата на доброто управление. … Очевидно има големи пропуски в нашата федерална система , която разделя властта на части и бърка отговорността като такава. Основната цел на Конвента от 1787 , очевидно е била да извърши тази тежка грешка.
„Научната теория” за проверки и балансираност е последователно обяснение на създателите на конституцията за това какво са се опитали да направят; проверките и балансираност са се доказали като зловредни точно толкова добре колкото и успешно са били наложени. .. (Създателите) трябва да признаят, че първият плод от разделението на властта е, че тя става безотговорна.”

Най – голямата част от ”Конгресът като правителство” е посветена на Камарата на представителите на САЩ, в която Уилсън изразява ясно своето презрение от съществуващата система от комитети. Той я счита за фундаментално не демократична, защото председателите на комитетите, които се избират по старшинство, не се отговарят пред никого, освен пред техните избиратели, а определят цялата национална политика. Освен като недемократична Уилсън смята,че системата от комитети създава корупция:
„избирателят чувства, че неговото недоверие в Конгреса е оправдано, защото чува за властта на корумпираните лобисти да оформят законите така, че да им служат на техния интерес. Чува за огромните субсидии, които се обещават и предоставят … за отчуждаването на земи в полза на безчестни бизнесмени. Той с право стига до заключението, че тези зли свойства са вродени в самата природа на Конгреса; не може да има съмнение, че изключителната власт на лобиста произтича в голямата си част, ако не и изцяло, от умението, с което ползва системата от комитети”

По времето , когато Уилсън завършва ”Конгресът като правителство” вече Гроувър Кливланд е президент и неговите действия възстановяват вярата на Уилсън в системата. Когато става президент, той вече е бил свидетел на енергичните управления на Теодор Рузвелт и Уилям Маккинли и това го кара да изостави идеите си парламентарно управление на местна почва.
В последния си научен труд ”Конституционното управление на Съединете Щати” от 1908 г. той пише ”президентската власт е толкова голяма и влиятелна, колкото е човекът, който я упражнява” . По време на своето президентство Уилсън има идеята президентът да е и партийния лидер, подобно на Великобритания, но тя така и не се осъществява.

Уилсън е преподавател в Брайн Мауър Колидж и Уизлейн Юнивърсити преди да се присъедини към Принстън като професор по юриспруденция и политическа икономия през 1890 г. Популярен учител и уважаван учен Уилсън произнася знаменита реч, в която очертава своята визия за ролята на университетите в демократичните държави , като институции от по–висш порядък, които трябва да осветяват смисъла от всеки урок, който идва от миналото.

На 9 юни 1902 г. Уилсън единодушно е избран за президент на Принстънския университет, като в своята реч по встъпване в длъжност той развива своите идеи по начин , който да задоволи както популистката част от аудиторията, така и аристократите в нея. Започва акция за събиране на дарения с цел да се подкрепи университетската корпорация. Указанията за учебния план, които той изготвя по време на своето президентство се оказват едни от най–важните подобрения във висшето образование за времето си.

Политическа кариера

Уилсън е президент на Американската асоциация за политически науки от 1910 до 1911 г. Въпреки, че публикува научни коментари за актуалните политически проблеми той придобива национална известност и започва да обмисля политическа кариера. През 1910 година получава, без да е поискал, предложение да стане губернатор на Ню Джърси, което той с радост приема.

Президентство

В президентските избори през 1912 г. Демократическата партия номинира Уилсън въпреки, че повечето са очаквали кандидат ще бъде Чамп Клрак. Скандалът между Теодор Рузвелт и Уилям Тафт разделя Републиканската партия, като се кандидатират по отделно и това дава възможност на Уилсън да спечели.

Един ден преди церемонията за встъпване в длъжност на Уилсън, членовете на Конгресния Съюз, по–късно известен като Националната партия на жените, организира демонстрация в подкрепа на избирателните права, само с целта да отклонят вниманието от церемонията. Говори се, че когато Уилсън пристига намира града без приветстващи тълпи, защото хората са на Прнсилвания Авеню , за да гледат парада.

Уилсън има успех още в началото на мандата си с прилагането на обещанията си за „Нови свободи” – променя антитръстовото законодателство, ревизира митата и реформира банковата и паричната политика, при него се създава системата на Федералния резерв и Федералната комисия за търговия.

Избирателното право е един от наболелите проблеми, които Уилсън среща по време на президентството си. Преди да се обяви в подкрепа на правото на жените да гласуват, група активистки, наричащи себе си „Мълчаливите часовои” започват протести пред Белия дом като носят надписи като „Господин президент какво Вие ще направите, за да могат жените да гласуват”. На местна почва опитите му за реформи често се сблъскват със силна опозиция, но често пъти и успяват.

Отношението на Уилсън към проблемите на расата се считат за най–голямата слабост на неговото управление, мнозина го считат отговорен за започването на „най–лошият период на расизъм в американската история”.
Неговата администрация, за първи път след започналия от Ейбрахам Линкълн процес на десегрегация, въвежда принципа на сегрегацията, като изискване е при постъпването на работа въз основа на фотографската снимка да се определя расата на кандидата за длъжността. Уилсън се отнася с подозрение към наричаните от него „американци с тиренца” (англо– американси; ирландо– американци). „Всеки човек, който носи тире, все едно носи кинжал, който е готов да за забие в жизнените органи на тази Република когато реши, че е готов.”

Книгата на Уилсън „История на американския народ” е цитирана многократно в известния расистки филм „Раждането на нацията”, които прославя Ку Клукс Клан като противовес на воденето от Републиканската партия Възстановяване. Филмът е базиран на трилогията на съученика на Уилсън, Томас Диксън, който твърди, че целта му е да ”революционизира отношението на северняците, чрез представянето на историята, по начин, който ще превърне всеки добър човек от публиката в истински демократ”
Уилсън гледа филма в специална прожекция в Белия дом и режисьорът Дейвид Уорън Грифит съобщава на пресата, че президента е възкликнал „ Това е все едно да пишеш историята със светлина и единственото ми съжаление, че тя е ужасна истина” Изявлението е разпространено бързо и бързо предизвиква противоречия. В последващата кореспонденция с Грифит, президентът ентусиазирано обсъжда създаването на филма, без никога да поставя под съмнение точността на цитата. Като се има пред вид, че филмът е изключително силно насочен в подкрепата на Демократическата партия, а са известни и възгледите на Уилсън на расата, не би било грешно да се твърди, че тази реплика е подкрепа за Клана.
Уилсън се опитва да остане настрана от скандала, но най–накрая на 30 април, Уилсън излиза с декларация, в която отказва да се извини.
Поддръжката от страна на президента за историческите факти в продукцията допринася до голяма степен за популярността на филма. Той се оказва една от причините Ку Клукс Клан да получи национална известност, като до момента е бил по – скоро в спящо състояние.

През последната година на първия си мандат Уилсън вече има впечатляваща поредица от постижения, като голяма част от програмата си заимства от тази на Теодор Рузвелт, която представя по време на предизборната си кампания от 1912 г.
Уилсън подписва Закона за федералния заем, който намалява лихвата по кредитите за фермерите. Фермерите го наричат Магна харта на земеделското кредитиране.
Уилсън активно настоява за приемането на Закона Кийтинг – Оуен за забрана на детския труд и за закон за създаване на система за трудови обезщетения.
Приет е и Закона Адамсън, който повишава надниците и подобрява условията на труд за железопътните работници.
В очакване на предстоящата война разширява армията и флота, като за това събира средства от нов данък върху сградите и повишаване на данъка върху печалбата.

С малко, но Уилсън печели изборите през 1916 година, като взима гласовете на избирателите, които на предишните избори са гласували за Рузвелт.

Уилсън прекарва периода от 1913 до началото на 1917 година в опити да държи САЩ встрани от войната в Европа. Той предлага да бъде посредник, но нито Съюзниците , нито Антанта приемат това на сериозно. Когато Германия възстановява производството на забранени подводници и прави несръчен опит да привлече Мексико на своя страна, Уилсън вкарва САЩ в Световната война като „асоцииран воюващ”.

Президентът прокарва през Конгреса Закона за шпионажа и Закона за противодържавната дейност в опита си да окаже натиск върху социалистите, анти– британските сили и всички привърженици на противника.
Създаден е Комитетът за обществена информация, който напълва страната с анти–германска пропаганда и нарежда акции срещу ляво ориентираните политици.
Уилсън нарежда лидера на социалистите и президентски кандидат Южени Дебс да бъде арестуван поради анти-военни изказвания, в които свързва влизането в Първата световна война с икономически интереси на големия бизнес.
Уилсън подкрепя и частната организация Американската лига за защита, която става известна с нарушаването на гражданските права.

Между 1914 г. до началото на 1917 г. САЩ навлиза многократно в Латинска Америка и преди всичко в Мексико, Хаити, Куба и Панама. Администрацията поддържа войски в Никарагуа, които „спомагат” за избиране на президента на страната и за налагането на определени договорни задължения .
Американските войски в Хаити са използвани от Уилсън за осигуряването на избирането на посочено от него лице за президент. След като Хаити отказва да обяви война на Германия Уилсън разпуска хаитианското правителство и назначава ново, приема по – малко демократична конституция чрез манипулиран референдум.
През 1919 г. хаитяните въстават и резултатът е 3000 убити.