във великобритания 1994

        

СЪЖИВЛЕНИЕТО ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ 1994

Из книгата
"Благословението от Торонто"
Дейв Робъртс
Редактор на списание Алфа

Предговор
В края на май 1994 и през лятото и есента, много църкви в Обединеното Кралство, и по света, били пометени от ''Време на Съживление.''
Хората плачели, смеели се и падали на пода. Някои бяха изцелени, други били обвинени от Господ Свят Дух за бунтовните си отношения, а други се помирили с Бог и с хора, към които са грешили.
За това ''докосване на Бог'' са се молили в неизвестната Канадска църква, Торонто Еърпорт Винярд, Южно Африканският евангелизатор Родни Хауърд-Браун, и Аржентинският пастор от Асамблея на Бога, Клаудио Фрейдзън.
От началото на октомври това движение е докоснало най-малко около 2 000 църкви, и е възпламенило дебат както в християнската така и в светската преса. Големите медии, посветили огромни статии на това, което е станало известно като ''Благосровението от Торонто.''
От периода 1904-1908 Британската църква усетила, че дъждът на Божия Дух предстои да завали и да обхване църквата, а след това вероятно и нацията.

Отгледан в семейство чието минало е свързано с Хибридското съживление през 1949, на мен ми бе близка темата за Съживление.


Дейв Робъртс
Октомври 1994

1
Слухове за съживление


"Святия Дух удари Южен Кенсингтън" беше заглавието на първа страница на Лондонския отдел на "Независимост "(21 юни, 1994).
Процъфтяваща Лондонска харизматична евангелска Англиканска църква " Холи Тринити Брамптън" беше разтърсена от вълни на "свят смях," плачене и множество други феномени по време на две събрания в неделя на 29 май.
Говорителят на тези събрания беше Ели Мъмфорд, член на пасторският тим на Югозападния Лондонски Винярд, растяща църква, която се събира в Путни. Тя неотдавна се върнала от посещение в Църквата "Еърпорт Винярд" в Торонто. Църквата "Еърпорт" се събирала всяка вечер, с изключение на понеделниците, от 20-ти януари. Повече от 30,000 човека са посетили църквата, включително повече от 2,000 църковни лидери.
Ели Мъмфорд била преобразена от посещението си. Тя се движела чувствайки духовно ''изгаряне'' и копнеейки за прясно разбиране и жизненост в общението й с Исус. "Ние бяхме толкова погълнати от личността на Исус… Имаше растяща страст за името на Исус и за красотата на Неговото присъствие между хората Му."
Ели по-късно прекарала време да чете църковната история, особено Джонатан Едуардс, и се убедила, че смеенето, тресенето и всички други феномени, които видяла се намират в Библията и често са присъствали във времена на съживление.
Резултата за нея бил "по-голяма любов отколкото някога съм познавала; по-голямо вълнение за царството отколкото някога съм мислела, че е възможно; по-голямо усещане, че тези са славни, славни дни, в които да се живее. Аз се вълнувах за Писанията… Нямала съм това желание за служение преди години. Исус възстанови Своята радост, и смехът Му е лекарство за душата."

Тя помолила събранието да се изправи докато се моли Господ да ги благослови и да им даде всичко, което има.
Скоро стотици започнали да се смеят, да плачат, получавайки молитва и среща с Бог.
"Холи Тринити Брамптън " не била първата църква в Обединеното Кралство докосната по този начин, но издадените писмени новини за тяхната църква излагащи подробно събитията от неделята на 29-ти май отприщиха лавина от публикации в Неделен Телеграф, Дневна Поща, Независимост и Времена. Скоро стотици църкви бяха погълнати от най-напрегнатата духовна пламенност, която някога са познавали.
Неукрасеното и прочувствено свидетелство на Ели Мъмфорд бе искрата за сухата трева в много църкви, много от които гледаха касетата в църквата и после свидетелстваха за удивителни сцени когато пастори падаха на платформите.

За някои, които бяха свидетели на тези сцени имаше повече въпроси отколкото отговори. Това обновяване изглеждаше заразително. Къде беше суверенитета на Бог във всичко това? Феномените на смях, плачене, тресене, друсане и даже животински звуци не бяха винаги лесни за приемане от повечето спокойни харизматици.
Някои от влиятелните фигури в тази вълна имаха връзки със словото на вяра, изцеление и изобилие, които бяха гледани с дълбоко подозрение дори от своите харизматични/петдесятни братовчеди.
Хора бяха пророкували съживление. Как можехме да знаем, че това беше истинското нещо?


Корените на случващото се се намират в началото на 90-те. Ще започнем от там като открием дали това е обновяването, за което сме копняли и сме се молили.



Съживителен огън

Мнозина от тези, които Святия Дух използва в Обединеното Кралство никога не са били в Торонто или на молитва при Родни Хауърд-Браун.
Бог докосва различни църкви, предимно при контакт с някой друг, приготвяйки ги за това, което е дошло.
Историята на съживлението показва, че Бог често използва човешко действие като канал за Неговото благословение. През 1949 съживлението на Хибридите не е избухнало едновременно на всички острови. Съживление идва до енориите където била принасяна огнена молитва и обикновено където преподобният Дънкан Кемпбъл говорел.

Торонто е само едно малко парченце от Божието движение през 1993/94. Не е и никога не е било нужно да ходиш там, но за отчаяни, гладни християнски лидери то се оказва място на убежище. Мнозина, свободни от техните ежедневни задачи, са били способни да прекарат часове в молитва и изучаване. Някои може да не одобряват седмичното масово заминаване за Торонто. Никой не трябва да ходи до Торонто. Но това изглежда да е част от Божието снабдяване за мнозина.

24-ти Май 1994
Ели Мъмфорд се среща с различни лидери от Холи Тринити Брамптън .Когато Мъмфорд се моли, славата пада и Гъмбъл не провежда събранието . Той нахлува в 14.00 часа и е помолен да закрие събранието с молитва. Той го прави, но когато се моли, Духът се излива и събранието отива до 17.00 часа.
Решено е, че Ели трябва да проповядва в църквата в неделя на 29-ти май.

3
Потоци от благословение



Тази нощ моят пастор, Мартин Релф, ми разказа за пророчеството на един баптистки пастор, Дейвид Обърд. Пророческо видение разказано в неговата автобиография "От Селянче до Пастор " пророкува ,че Съживление ще започне през 1994г.
Обърд е изучавал Езек.37 един ден през 1954. Той пише:

"Това дойде до мен по този начин; така както кост достига до кост, така би имало съживление за интереса към доктрините на благодат, които са навярно рамките на истинската църква, но това няма да донесе съживление за нея. Също, както мускулите и плътта се съединяват върху тях, така ще следва съживление в истински библейски ред и изпитан духовен живот, но нито тези неща ще донесат съживление. След това ще има мощно движение на Святия Дух, дъхът на Бог, и църквата ще бъде възкресена от нейното безжизнено състояние до това на много голяма велика армия.
Когато това убеждение дойде до моя ум в ума ми фигурираха 20 годишни периоди: 20 години костите да се съберат заедно, 20 години през които Библейски основани църкви от новородени вярващи ще бъдат установени в световен мащаб; и някога по време на следващите 20 години (т. е. от 1994 нататък) мощно изливане на Святия Дух. Аз не мога да дам никаква причина за тези 20 годишни периоди, освен да повторя това, че присъстваха в ума ми по това време."


Обърд, размишлявайки в началото на 1990, посочва към служението на Мартин Луид-Джоунс като доказателство за полагане на доктрините за благодат. Той посочва към разрастването на харизматичното движение като фактор за ''връщане към Новозаветния модел на църковен живот'' и изразява своята надежда за периода от 1994 до 2015.
Може би това беше .
"Евангелски Вестник "от 17-ти юни 1994 предпазливо съобщи "Съживление избухна в Лондонски църкви."Във внимателна проза те съобщиха: ''Казва се, че харизмата, или даровете на Святия Дух — говорене на езици, пророчески таланти и физически сензации — които са били дадени на учениците на първата Петдесятница, се чувстват силно от посетителите на църквата както никога преди."
Бе казано че служба в Холи Тринити Брамптън, свършила в хаос когато дузини избухнали в спонтанен смях или сълзи, тресели се и се клатели на техните пейки или падали проснати на пода.
Вестникът уверил читателите, че ''духовенството е забелязало, че такива необикновени постъпки могат да отблъснат и разделят и са направили стъпки за да успокоят несигурните енорияши.''

Вярващите от църквата "Свети Джордж в Аштийд " били докоснати от обновяване след като събранието слушало касета на Ели Мъмфорд говореща в " Холи Тринити Брамптън". Ректорът, Крис Хагис, пишейки на 25-ти юни казва, ''Членовете от църквата в Аштийд разказват за познаване на нова радост в тяхната християнска вяра, подновена любов към Бог, чувство за нова цел в техния живот, засилена решителност да следват Исус Христос, изцеление на дългогодишни проблеми и по-голям мир.''
В 200-членната Баптистка църква в Литъл Букхам, Сурей, съживление и обновяване дошли ,когато хората в църквата претърсили сърцата си за бъдеща посока и стратегията им за евангелизиране. Те отделили една седмица за ефективна молитва в края на май. Пасторът, Ян Макферлайн, чувствал силно товара на Духа за няколко дни и се усетил буквално да трепери. Накрая той предал на хартия едно пророческо слово, което вярвал, че Бог му е дал.
Той наредил това да се сподели специално след събранието на църквата. Той получил касета с проповед на Ели Мъмфорд в Холи Тринити Брамптън, която пуснал на събранието след църквата. Ян прекъснал историята: ''Аз помолих събранието да се изправи и да чака Господа. За секунди, аз се опънах на платформата. Не бях способен да се движа, но бях чувствителен за заобикалящата ме среда. Накрая можах да се изправя отново и открих молитва и служение навсякъде около мен.''
Ян забелязал незабавен плод. ''Хората не могат да дочакат да започнат да се покланят. Те са много отворени за тяхната вяра и има нова страст за приятелството и общия евангелизъм, в който бяхме включени.''

Джералд Коатс, лидер на системата от църкви "Пионер", се върнал в своето събрание Cobham-based след посещение на конференция в Швеция, където се случили подобни неща.Той внимателно избягвал да споменава за феномена или да полага ръце на хората, когато се молил за тях. Той разказва за един човек, с който се молил:

"Той беше човек, който много добре се контролираше. Дойде до мен и ми каза, че не иска да живее с изкушение повече. Той никога не е падал под силата на Духа през петнайсетте години откакто го познавах. Той утихна за 30 секунди. Плачеше под осъждение. По-късно ми каза, че бил победен от чувство за страхопочитание от Бог. Той не можеше да се движи, макар че забелязваше какво става в събранието.
Има усещане на присъствието на Бог между хората тук. Те не искат да живеят с грехове, които преди са толерирали. Един човек ми каза за изпитаното силно чувство както на страха от Господа така и на радостта от Господа, по начин, по който никога преди не е познавал.
Ние също виждаме хора идващи до спасение — включително 25 човека на едно неотдавнашно събрание, водено от Стив Клифорд."

Дейв Холдън, пастор на Църквата "Сидкуп Комюнити", също видял промяна в живота на хората. ''Когато се молим за тях, те се смеят или плачат. През следващите дни те разговаряха за усещането на Божието присъствие, браковете им станаха различни, етиката в живота им се промени. Ние открихме ново вдъхновяване за живот. Нашите молитвени събрания се учетвориха.''
Смехът в събранията може да не е изглеждал забавен за някои, но имаше някои наистина шеговити мигове:

-Една санитарна кола пристигнала на събрание в Сидкуп за да вземе някой, който бил донесен болен. Санитарите влезли в залата и станали свидетели на сцена където дузини били на пода в различни фази на духовна среща. ''Кой е нашия?'' попитали те, някак си объркани.
-На едно друго събрание в Сидкуп имало молитва за един от Свидетелите на Йехова, който веднага се отпуснал на земята. Докато той бил ''вън,'' онези, които се молили за него се молили с мощни молитви. Той се раздвижил и те му говорили за вяра. Той казал, че е търсил, но не е намирал удовлетворение при Свидетелите на Йехова. Те му обяснили евангелието и той дал живота си на Христос. Те се молили отново за да бъде изпълнен с Духа. Той проговорил на езици и паднал отново на пода. Накрая се раздвижил и изглеждал изпълнен с желание да напусне събранието. Той е бил там два часа. Притиснат да каже за какво бързал толкова, той посочил, че приятелката му го чакала в колата. Той явно не е очаквал да остане много дълго.
-Една жена слушала в колата си по радиото южноафриканския евангелизатор Родни Хауърд-Браун и била спряна от полицията. Тя била победена от смях докато слушала Хауърд-Браун по радиото. Полицаят я забелязал да кара несигурно и трябвало да я спре. С малко затруднение тя отворила прозореца. Полицаят, убеден, че е пияна, понечил да я изкара от колата. В момента, в който я докоснал, той започнал да се смее и не можел да направи нищо за няколко минути. Когато върнал самообладанието си, Родни бил стигнал до призива в своята проповед. Полицаят, отстъпил петдесятник, започнал да плаче. Дамата го завела обратно при Господа и след това му помогнала да се качи в патрулната си кола.
-Друга история включва дама в подобни обстоятелства накарана да духне в апарата за проверка на алкохол. Когато надула балона, полицаят паднал на земята смеейки се.
- На събранията на Клаудио Фрейдзън в Аржентина специална таксиметрова служба помагала на изгубили силата си вярващи да се върнат в къщи. Холи Тринити Брамптън има номерът на таксиметрова фирма, която разбира, че техните енорияши ''не са пияни както вие предполагате'' и са невредими в таксито.


В Църквата" Кардиф", главният старей Питър Гриърли докладва:

"Хора падаха на земята, смеейки се неконтролируемо, търкаляйки се наоколо като пияни и викайки от дълбочините си. Не можехме да завършим някои събрания защото хората не искаха да спрат да хвалят Бог или да напуснат присъствието Му.
Докато се покланяхме миналата неделя, Агнес Морис беше моментално изцелена от 20 годишен проблем в гърба. Тя не можеше да се навежда както трябва и сега е живо свидетелство за Божията изцелителна сила."

В Кралската Църква в Лоугбъроу, "Рена Цикли", дама от гръцки произход, се молела когато чула зад себе си един мъж да говори на езици. Мъжът не знаел гръцки, но това, което говорел, когато било преведено, означавало "вземи го върху себе си." Тя излязла напред да изпие чаша вода, символичен акт на вяра на онова желание да приеме от Бог. "Когато пих, Духът ме подбуди към сълзи. Ръцете ми горяха и аз започнах да се треса. Не можех повече да стоя и паднах на земята."За известно време тя само плачела.
Пасторът Гарет Дафти има да разкаже друга удивителна история. "Нашата 8 годишна Абигейл, разказала на 4-ри свои приятелки от училище какво се беше случило на събранието в неделя сутринта. Те поискали да познаят Исус за себе си, така че тя се молила с тях, положила им ръце за да приемат Святия Дух и те паднали долу под силата на Бог. Те казали, че коленете им се превърнали на желе. Родителите се обърнаха към моята съпруга Сандра, искайки да узнаят повече когато децата се прибрали в къщи с историите на техните преживявания."
Кралската Църква не била единствената църква в Лоугбъроу докосната от Бог. Рой Монкс, пасторът на Петдесятната църква Елим, разказва в списание Посока, че един приятел му разказал в средата на юни какво се случвало из страната. Коментара на Рой бил, ''Аз само се моля Бог да не ни подминава.'' Той отишъл на нормалната служба в 9.15. В 11.15 нещата на службата внезапно се променили. Имало огромно страхопочитание и усещане за присъствието на Бог. След известно време Рой извикал хората отпред за молитва, и веднага хората започнали да падат долу под силата на Бог. Цели групи от събранието падали без някой да бъде близо до тях. Имало много викане и много сърцераздирателност. Бог очевидно присъствал. Рой каза, "Аз просто смятах, че не мога да закрия службата в нормалното време и тя отиде до 14.00 часа."На вечерната служба Гордън Нийт говорил за "Реката на Бог" и отново били поканени хора за молитва; подобни неща се случили.
През следващите седмици нещата изглеждали напълно нормални. Службите били добри, но нищо необикновено не ставало. Тогава Рой се срещнал с трима други местни служители за молитва и дискусия. Докато се молели, един от служителите, баптист, паднал под Божията сила. Рой почувствал, че трябва пророкува върху него, и служителят потвърдил, че някой друг вече му е давал същото пророчество. Тогава Рой почувствал, че трябва да пророкува върху Дейвид Хедън, и отново Дейвид потвърдил, че това, което Рой пророкувал му е било дадено от други двама човека. Рой бил толкова завладян от явната точност на пророчествата, че започнал да плаче.
Баптисткия служител описва как, при завършването на службата следващата неделя, една скромна жена дошла от събранието и казала, че Бог иска да продължат в молитва за малко. Той усетил, че това е правилно и насърчил събранието да го направи. За минути почти цялото събрание било повалено на колене, победено от огромен смях.

И все още тази вълна на Духа тече.
Армията на Спасението не е настрана от ''докосването на Бог.'' Някои от техните стари църкви имат миндери отзад където те обикновено са слагали хората, които са били ''повалени.''


Вълната започна да докосва Северна Ирландия през юли по време на Хилсбъролската Седмица на Библията, когато Норман Робъртсън говори на повече от 800 възрастни за ''Помазанието.'' Друга вълна се стече когато 12 лидера свързани с Църквата Християнско Общение, се върнаха от посещение в Църквата Еърпорт в Торонто. Пасторът, Пол Рейд бил радикално променен и неговия тим не намирал винаги за лесно да приема ''напиването'' на техния обикновено контролиран пастор.
Разсъждавайки за въздействието от своето посещение той заключава:

"Усещам Бог да прави много неща в живота ми и в останалите от нас — ни най-малко разрушаването на контрола. Господ казва, ''Искам църквата Си обратно,'' това удари моята гордост, но също донесе ново усещане за Неговата любов и интимност с Него като моя небесен Баща.
Ние се върнахме в събота и първата ни служба беше в неделя в 9.30, последвана от друга в 11.30. След изпяването на една песен аз паднах, заедно с няколко други човека. Всичко това започна да се случва. Хората падаха, смееха се, възклицаваха, тресяха се, плачеха, викаха, пророкуваха, без някой да беше близо до тях. Това беше суверенно движение на Святия Дух, и въпреки че е вълнуващо, понякога е сплашващо. Аз успях да се изправя за да изпитам и да участвам, но се тресях толкова много, че трябваше да бъда свален от амвона, където бях лежал за 4-ри часа на земята, докато цялото небе избликна около мен. Ние сега имаме три събрания в неделя и едно в четвъртък вечер. Ако имаме събрания всяка вечер от седмицата, подозирам, че хората пак ще идват. Имаме около 2,000 възрастни, които идват през седмицата, повечето от тях са посетители от други църкви.
Вълнуващото нещо е, че различни църкви от главните деноминации идват на борда на това, което Бог прави. И толкова е вълнуващо да се натъкнеш на Презвитериани, Ирландската Църква, Методисти и Римо-католици, където Бог се движи отново в техния живот и църкви. Аз вярвам, че чудесата в естественото са проявление на това, което се случва в духовното. Аз вярвам, че Бог отново се движи в Ирландия по това време и не мисля, че някой може да отхвърля това, че Бог отново е в движение. Събранията продължават и огънят продължава да пада, и ние вярваме, че силата на това, което се случва ще се увеличава.
Вълнуващото нещо е, че тези неща се случват даже когато хора нямат по-раншни познания за това, което става. Аз отидох на едно малко селско събрание в Country Antrim миналата събота вечер, където бях се ангажирал да говоря преди около шест месеца. След като говорих няколко минути за Божията любов, помолих хората да се изправят — всички, които искаха прясно докосване от Божията любов. Около 18 човека излязоха и се наредиха в редица, и аз започнах да се моля. Без някакви предварителни знания за тези неща, те падаха, тресяха се, възклицаваха, плачеха и Бог дойде върху тях по суверенен начин. Аз съм убеден., че това е движение на Бог."

Католическото харизматично общество в Северна Ирландия не беше единствената католическа група докосната през лятото на 1994.
Групата Cor Lumen Christi организира събрание за католически харизматици в Гуилдфорд в петък, 8-ми юни. 350 души присъстваха от толкова далече като Уестминстър и Портсмут. След обяснение и свидетелство те "поканили Святия Дух да дойде върху цялото събрание. За следващите два часа и половина Бог изливал Своя Дух, докато много хора си почивали в Духа, тресяли се, плачели и се смеели, докато Бог ги благославял, освежавал и изцелявал."


Дух на покаяние
От самото начало имаше нота на покаяние в свидетелството на много църкви и отделни личности.
Queen''s Road Baptist, една от първите докоснати църкви, проследи своето обновяване до личното и общо разкаяние и силното усещане на осъждението на Бог на 7-ми май на вечерното неделно събрание.
Църковния лидер Джералд Коатс отбеляза в края на лятото, че обновлението в неговата църква Пионерски Хора е било характерно повече с плач отколкото със смях. Той казал за Дневен Телеграф, че е наводнен от телефонни обаждания и за лично покаяние и оправяне на стари огорчения. Той също отбелязал, че хората говорят за убеждение за грях и страхът от Господа сред неговото паство.
Пишейки в октомврийското издание на списание Алфа, Коатс отразява:

"Святата радост е свята единствено когато съответства на свят живот. Нямам предвид статично съвършенство… Бог е направил пълно снабдяване позволявайки ни да се обърнем (да се покаем), да се изповядаме, да приемем прощение и да получим целувка от Божието присъствие.
Освещението трябва да се прави със смирение, осъзнавайки,че служим на Бог, така че Неговата воля да се изпълни, а не нашата. Това също означава изповядване на нашите грехове също както и грешките ни спрямо Бог и един спрямо друг както Писанията учат. Понеже сме отделени за Бог, ние се занимаваме с извършване на обикновените задължения на живота, извървяваме ''допълнителната миля'' в служение и взаимоотношения, и — по-важните — признаваме си когато сгрешим.
…Винаги когато Бог се движи чрез Своя Дух, каквито и да са изпълнените с развлечения проявления, има отразявания, придружени с остатъка от нашата активност."

За Колин Дай, главният пастор на най-голямата Британска църква, Кенсингтън Темпъл , покаянието било същността на неговата нова среща с Бог. За него се е молила една американка, Франсис Хънтър. Той паднал, смеейки се на платформата пред очите на цялото паство и въпреки пет опита да се изправи, не успял. Той коментира, "Ново помазание дойде върху мен и от тогава аз намерих нова свежест в духовното ми ходене, със свежо откровение за Писанието, и ново ниво на изцеление и помазание."
Пет хилядното събрание на Кенсингтън Темпъл не се потопило веднага в потока на обновлението, което по това време вече беше при вратите на различни други Лондонски църкви. Феномена свързан с ''благословението'' не бил непознат за тях, но Колин чувствал силно, че трябва да чакат. Той казва за читателите на Градски Новини ''Аз знаех, че ако Господ започне да се движи , ние ще оставим настрана времето.'' Той искал да бъде сигурен, че цялата църква приема от Бог и затова планирал всички служби за септември. Той също засвидетелства, че Бог се справил с него. Той казал на събранието в неделя на 4-ти септември, че Бог го е довел до време на покаяние и го е накарал да се обърне към специфични въпроси в собствения му живот.


Брендън Мънро, Петдесятен пастор от северен Лондон говорейки за свое преживяване през пролетта и лятото на 1994, свидетелства колко дълбоко Бог е претърсил него и отношенията му.

"Но моето лично ходене с Исус беше чудесно подмладено. Това е като че ли първата ми любов се беше върнала, и страстта да познавам Исус повече и повече гори дълбоко вътре в мен. Аз пролях безброй сълзи през последните няколко месеца докато Святия Дух нежно ме водеше в покаяние. Имаше сълзи защото не бях Го търсил толкова силно в миналото; защото бях загубил първата си любов; и много сълзи на радост когато свежи вълни на Неговата любов избухваха върху моя живот. Изведнъж осъзнах своята ирония, Петдесятен служител, присъстващ на Англиканско молитвено събрание за да приеме свежо докосване от Святия Дух! Това изискваше покаяние от духовна гордост. На друго събрание с Англикански лидери, от които бях толкова горещо поканен, аз бях зашеметен от силата на хвалението и поклонението. Пеене в Духа и чудесни пророчески думи следваха благословеното поклонение. Тогава открих себе си да се покайвам за едно горделиво отношение — кой бях аз да мисля, че ние петдесятните имаме всичко това?
Тогава имаше осъзнаване на това колко често стоях далеч, критикувайки и анализирайки всяко движение на Бог, и никога не влизайки в него. Несъмнено, винаги има някои неща малко несръчни когато Бог се движи мощно; различните хора реагират по различни начини и, да, понякога малко от плътта се промъква. Но аз бях позволил на ''малките лисици'' да ''ограбят лозата,'' и често пропусках сърцето на това, което Бог правеше. Така че това беше друга област за покаяние. Аз се чувствах все едно че Господ беше направил голямо чистене вътре в мен, и това чувство беше добро."



Съндърландската история

Бог е работил с църкви и личности по много и различни начини. Историята на Съндъраландския Християнски Център е може би характерна за мнозина, въпреки че аз вярвам, че тя има много единствени по рода си особености. Църквата е една църква от Асамблея на Бога, основана в Съндърланд от Бетшан Табернакъл в Нюкастъл. Църквата нараснала бързо и членовете й намерили за добре да издигнат ново здание в сърцето на голям областен град. Някои продали къщите си и вкарали парите на лихва, използвайки прихода за да снабдят парите, които биха убедили банката да им даде на заем остатъка.
Църквата, можела да побира 800 души, и била обградена от ограда висока 10 стъпки за да възпре вандалските атаки, и след няколко атаки всички прозорци сега са направени от устойчиви тухли и непроницаемо за куршум стъкло.
Църквата нараснала на 400 члена през 1994 под водителството на Кен и Луис Гот. Кен влязъл в служението на тридесетата си годишнина, след успешна ранна кариера на експерт по отпечатъци. Луис е дъщерята на Херберт Харисън, който бил за 38 години служителят на Църквата Бетшан в Нюкастъл. Той присъствал на служението на петдесятния пионер Смит Уигълзуърд когато било в своя връх.
Кен и Луис особено усещали наследството на Святия Дух в Съндърланд. Британското петдесятно движение проследява някои от своите корени до съживлението през 1907 в Съндърланд под служението на Т. Б. Барат и Александър Боди.
Нещата изглеждали добри за църквата. Кен чувствал, че има добър тим около себе си, планираното църковно здание било напреднало около октомври. През юли той получил телефонно обаждане от Уес Ричардс, пастор в Slough. Уес го попитал дали е забелязал какво се е случило в Холи Тринити Брамптън . Уес казал, че чувства, че Кен трябва да присъства на лидерско събрание на следващия ден.
Кен, със своята 39 годишна петдесятна традиция, седял и слушал докато епископ Дейвид Пичес съветвал лидерите как да се справят с това ново изливане на Духа. Редица от петдесятни отзад не били преживяли това ново ''благословение.'' Те седяли и наблюдавали, малко объркани, но чувствайки, че Бог бил на това място. Един от тях казал, "Ние трябва да отидем отпред и да смирим себе си като петдесятни и да позволим на Англиканския епископ да се моли за нас."
Пичес се помолил "със скромна не-петдесятна молитва" и казал, "Святи Душе, тези хора се нуждаят от Теб, те Те желаят, ела сега и ги благослови." Веднага "петима от нас бяхме на пода, смеейки се проглушително. Това беше първия път когато това ми се случи — това продължи около 90 минути."
Пичес също се молил за тях индивидуално. Те напуснали събранието променени. Кен отразява, "Това беше като че ли товара и натиска от това досадно, рутинно, като коловоз преживяване, в което бяхме беше вдигнат."
Следващата неделя вечер стотици хора се събрали в горната стая на църквата и много били докоснати от "свята радост" след като Кен споделил от словото. "Имаше смеещи се хора тази вечер, които се нуждаеха да се смеят."
Моделът от неделя вечер на ''търсещи'' събрания бил установен. Тогава Херберт Харисън предложил, че Кен и Луис трябва да посетят Торонто. Кен също бил почувствал това, но бил неохотен да използва общия църковен фонд.
Херберт казал на събранието за своето убеждение, че Кен и Луис трябва да заминат и почувствал, че те споделят неговото мнение. Събранието вече давало около 3,000 лири седмично, но тази сутрин събрали второ дарение, в което били дадени още 3,500 лири, позволявайки на Кен и Луис и на младежкия лидер да отидат до Торонто и да благословят различни други хора докато са там.
През първата вечер в Торонто (6-ти август) двойката получила молитва. Те и Джон Арнот имали взаимен приятел и Джон имал желание да се срещне с тях в случай, че те нямат възможността в неделя. Преди да тръгнат за събранието той се молил за тях в коридора на църквата...Луис била победена от смях. Кен имал видение за огньове на съживление по цяла Северна Англия.
На следващия ден на сутрешната служба Кен казал на събранието: "Точно както Александър Боди пътувал до Уелс за да види съживлението и да го занесе обратно в Съндърланд, аз съм в Торонто за да вкуся съживлението и да се освежа и да го взема обратно с мен."
Джон Арнот и един лидер от Винярд се молили за Кен и Луис отново и те и двамата паднали на земята. Луис свидетелствала за голямо физическо изцеление тази сутрин. Следобедът те получили значително пророчество относно прибирането на жетвата. Част от пророчеството е свързано със сън, който Луис е имала 8 години преди това. Имало проливане на много сълзи този следобед.
При тяхното завръщане в Съндърланд Кен станал да проповядва. Той и Луис се уговорили в самолета, че няма да говорят за физическите феномени, така че да избегнат всяка възможност да ''внушат'' каквото и да било на църквата. ''Аз не исках подражание, исках официално посещение.''
Кен се борел да остане прав докато проповядвал през първата сутрин когато се върнал, но когато се молил за хората той видял много от същите феномени, на които бил очевидец в Канада. "Знаех, че това може да е само Бог."
Църквата се събирала всяка вечер през следващата седмица с повече от 150 човека присъстващи всяка вечер. Кен очаквал, че те могат да правят това за две седмици преди неговата църква да бъде ''напоена.'' Те не рекламирали събранията, но скоро посетители започнали да се тълпят и достигнали до над 400 души — дори 600 на някои вечерите. Хора пътували от радиус 70 мили.
Църквата се събирала всяка вечер до края на октомври, с почивка в понеделник. През ноември те предприемат четири вечерни седмични и месечни събрания. Те нямат ''нито един голям проповедник — хората идват заради Исус.''
''Важно е, че носейки в ума си Божието благословение за нас като "освежителен център," ние държахме нашето видение за местния християнски живот,'' отразява Кен. ''Ние трябваше, след нашите начални интензивни 12 седмици, да се стегнем, така че имаше място за местния християнски живот да продължи.''
Те също решили да направят ясно това, че ще има специално наблягане на изучаването на Библията в продължаващите вечерни събрания в четвъртък.
Като напредвали събранията през септември огромни тълпи присъствали на вечерните събрания следвани от специални женски събрания през деня. Един от говорителите бил Карол Карнаки, бивш наркоман и окултист. Кен съобщава: ''Това беше почти като че ли Бог говореше в сърцето ми и казваше "Колко като Карол Карнаки са там вън?" "Стотици?" предположих аз. "Хиляди," ми се стори да казва Бог. "Аз те освежавам, наслаждавай се на това, но то е с цел." Аз призовах хората да се съгласят с мен, че когато Бог ни упълномощава ние ще трябва да отидем в света, осъзнавайки, че Бог освежава църквата заради света. Ние ще трябва да отидем в света с любов и милост, а не просто с евангелизаторски програми, за да видим много членове.''
Кен, говори с мен през септември, рисувайки обширно с четката точно това, което Бог прави. Луис, неговата съпруга и съработник, ми разказа за живите истории как Бог докосваше личният живот на хората.
Скоро след като Кен се беше върнал от Холи Тринити Брамптън, те имаха лидерско събрание. ''Ние Ние седяхме, и един след друг различни хора излизаха на микрофона. Една дама каза, "Аз знам впечатлението, което всички вие имате за мен, че всичко е наред. Това е само външно прикритие на моята несигурност. Аз знам, че изглеждам дейна, но това скрива истината, че чувствам, че в моето християнско ходене аз никога наистина не съм се чувствала, че съм победител. Бог ми показа сърцето ми и аз изповядвам това пред вас."
''Тогава един мъж от лидерите стана. "Аз се нуждая от молитвен живот. Бог ме осъди, че аз дори не се моля. Вие ще ми простите ли?" ''
Предишната неделя сутрин Бог се движи напомняйки, че не е дал Святия Си Дух така че църквата да има репутация за сила, но за да могат хората да се обичат един друг. Около 95% от хората дойдоха отпред, мнозина плачеха като молеха Господа да ги направи хора с правилни мотиви и със сърца, които да не жадуват за сила или любими преживявания.
Кен проповядвал другаде тази сутрин. Луис била учудена от следното развитие. ''Един мъж започнал да вика "Исусе, имай милост към мен." Някои започнали да вият и да плачат много силно, а някои били хванати от смях. Някои паднали — никой не ги бил докосвал.'' Луис не била напълно облекчена. Тя никога не била преживявала сутрин като тази. Върнала се в къщи и се доверила на един приятел, ''не можех да контролирам това.''
''Ти не можеш да контролираш Бог,'' поправил я нейният приятел.'' Позволи на Бог да бъде Бог.
Луис продължава: ''Когато Бог продължи да ни докосва, Той работеше в нашите сърца. Точно както когато златото е рафинирано, отпадъците се издигат на повърхността, така ние сме видяли вътрешна промяна в хората.''
Един мъж от Бредрен стоял отзад в църквата, предпазлив относно всичко, което ставало. Когато църквата пеела ''Колко велики са Твоите дела'' той почувствал Бог да казва, ''Аз ще ти покажа колко Съм велик.'' Той паднал на пода и не можел да стане. Той никога не е имал видение в своя живот, но видял с очите на ума си мъгла да покрива цялата църква и една огромна фигура наклонена на върха на църквата. Бог му казал, че Той се занимавал с гордостта на неговото сърце и с духовната гордост. Той почти се довлачил отпред, плачейки. Изповядал факта, че контролирал своята църква и дал обет да позволи на Бог да притежава църквата отново. Различни други служители дошли напред и направили подобни признания.

Един пастор посетил църквата, който вече бил признал собствената си нужда от прясно докосване от Бог, пропълзял плачейки до амвона. Той казал на 550-те човека, ''Аз нямах такова сърце и се нуждаех от него.'' Различни други пастори дошли напред и молели Бог да им даде ново сърце за Него.
Друг пастор, петдесятен, предпазлив относно всичко, което става, присъствал на пасторско събрание по средата на седмицата. Той паднал долу и усетил Бог да му казва, че не обича църквата си, и че Бог иска искрено да ги обича и да им предаде себе си. Той отишъл в своята църква следващата неделя и докато обслужвал причастие той и различни други хора паднали под силата на Бог. Плодът от това бил, че различни взаимоотношения били подредени правилно тази сутрин.
Сюзет Хатън, личен приятел на семейство Гот, която работи с Райнхард Бонке, водеща ходатайството преди неговите походи, посетила Еърпорт Винярд и Съндърландския Християнски Център. ''В Торонто Бог се занима с моята гордост, в Съндърланд Бог разчупи сърцето ми. Сърцата на хората започнаха да се променят. Аз усещах по-силно Божието присъствие предната вечер в събранието отколкото проявленията, които обхванаха мястото. Намерих поклонението и фокуса върху Исус много силни тук.''
Едно семейство било напълно променено. Съпругът бил депресиран и обмислял самоубийство, съпругата смятала да го напусне, поради мизерията, която причинил на нея и на децата. Той бил докоснат от Бог и отслабнал физически в продължение на дни. ''Той осъзнал, че посред страха от отхвърляне от семейството, той пръв е отхвърлил тях и ги е бичувал. Бог се справил с него. Цялото семейство казва, че той е като нов човек и има нова радост в живота му. Той е известен и мнозина са го забелязали.''
Една дама, която винаги била обичана от своето семейство, но получила малко привързаност, видяла докато била на пода невписан знак. Тя попитала Бог какво означава това и усетила Той да й казва, ''Това е входа на твоето сърце.''
Всички тези прозрения и истории са може би само предвкусване. Джон Уимбър в едно лидерско писмо казал, ''Хората ме питат каква мисля, че ще бъде следващата стъпка. Аз казвам, че в определен момент ние трябва да дадем призив за пълно покаяние подкрепено от дълбоко и искрено разкаяние. Променени животи и плода на истинското покаяние ще бъдат резултата.''