второто велико

    ВТОРОТО ВЕЛИКО ПРОБУЖДАНЕ     

От Уикипедия
и по
Iain Murray, "Епохата на второто голямо пробуждане" Видео и статия на руски език
Iain Murray
Второто Голямо Пробуждане
1798-1861

Това преминаваше през мен, както ми се струваше и през тялото и душата ми. Тогава на момента откривах,че съм облечен с такава сила от свише, че само няколко изговорени дум към определени хора ставаха средство за тяхното незабавно обръщение. Изглежда че моите думи се забиваха като остри стрели в душите им. Те режеха като меч. Съкрушаваха сърцето като чук.
Множества можеха да потвърдят това.
Понякога се усещах изпразнен от тази сила. Когато отивах на посещение и виждах, че посланието ми не произвежда спасителен ефект и бях увещавал и се молил и въпреки това същия отрицателен резултат,тогава отделях ден за лична молитва и пост.
След като смирявах себе си и виках за помощ към Бога, силата се връщаше върху мен с цялата си свежест. Това е била опитността на моя живот. Чарлз Фини

Второто Голямо Пробуждане е Християнско религиозно движение на Съживление обхванало Америка от около 1800 -та и достигнало до Гражданската война през 1861г.



Събрание на открито 1835г.

Второто Голямо Пробуждане е един от най-значимите повратни моменти в историята на Църквата като цяло и в историята на Америка. Америка минава през едно от най-продължителните и големи Съживления, известни някога.
Първото Велико Пробуждане продължило от три до пет години най-много, а Второто е продължило не по-малко от 25 години, а според някои учени, дори по-дълго.
Първото велико Пробуждане достига само Източния бряг и относително малка част от населението на страната . Второто Велико Пробуждане обхваща обширна територия и докосва много хора.
През Второто Голямо пробуждане към църквите се прибавят милиони нови членове.
Много вярващи приемат,че Пробуждането е предвестник на 1000 годишното царство.
То стимулира много реформаторски движения с цел отстраняване пороците на обществото преди Второто пришествие на Исус Христос.

Растеж на църквоните членове от 1780 до 1860г.

Северната част на щата Ню Йорк е наричана " пламтяща област " Burned-over district поради многобройните съживления, които постояно пламвали. Терминът е въведен от Чарлз Фини , който в неговата Автобиография нарича "Пламтящи обрасти" местностите в централната и западна част на щата Ню Йорк, защото районът е бил толкова силно евангелизиран, че хората, дори останали без топливо , ставали горещи.

Предистория
Войната за независимост 1775-1781г. и последвалата я след това Велика Френска Революция 1789г. в голяма степен се отразяват негативно на християнството в Америка, Постиженията от Първото Велико Пробуждане от преди повече от 50 години почти са заличени в обществото, но не и в църквата.
Франция подкрепя Американската война за независимост и в Америка започват да се слушат все повече гласовете на Френските просветители.
Деизма, донесен от френски офицери става все по-популярен.

Деизъм (на латински: deus - бог) e религиозно-философско учение, възникнало през XVII—XVIII в., което признава съществуването на Бога и сътворението на света, но само като първопричина и отрича Неговото съществуване като личност (теизъм), както и Неговата намеса и контрол на събитията в природата и обществото. Деизмът противоречи на същността на християнството.
За родоначалник на деизма се счита лорд Едуард Хърбърт Чербъри (1583—1648). Най-голям разцвет то получава по време на Просвещението. За деисти се смятат Лудвиг ван Бетовен, Жан-Жак Русо, Томас Джеферсън, Волтер и други.

В края на 18 век много американски християни изразявали загриженост за вярата на съвременниците си.
Епископ Мийд пише: "Всички млади хора, които ме посрещнаха в щата Вирджиния, се оказаха скептици, ако не и втвърдени атеисти."
През същите тези години, друг съвременник, живеещ в Кънектикът, пише: "Безбожното настроение наводни обществото."
Робърт Смит припомня настроенията преобладаващи в Кентъки: "Младежта богохулства подиграветелно над религията. Случаи, в които талантливи млади хора се отдават в служба на Църквата, са толкова редки, че всички се учудват. "

Но това е една непълна картина. В действителност, независимо от спада в края на XVIII век, е все още силно религиозното влияние от Първото Велико Пробуждане върху голяма част от християните. Хората като Джон Уидърспун, са били лидери на новата нация.Чарлз Томсън, който превежда Библията е секретар на Конгреса в продължение на няколко президенти, е бил човек истински благочестив човек.
Броят на църквите все още продължавал да се увеличава бавно, но християните вече говорили за поява на "тъмни времена", "влошаване" и "криза".
Едуард Dorr Грифин пише, че "много преди смъртта на Уайтфийлд ,периодът на значително религиозно възраждане приключил."

Молитвена предистория
Говорейки за човешки усилия, трябва да кажем за молитвата. От 1790 г. до времето на обновление, християните започнали да отделят повече внимание на молитвата. Свидетелствата говорят,че във всичките щати 90-те години били години на на ново разбиране за ходатайството.
Джеймс Мак Гриди писал:"Ние чувстваме,че трябва да се обединим в молитва и молим Господ да спусне Святия Дух, Който да успокои Неговите хора и да ускори обръщането на нашите деца и въобще на всички грешници."През 1799г. отбелязва:"Изумителен молитвен дух се спусна на християните, навсякъде чувстват ужасяващото състояние на грешниците, , може да се каже,че Църквата изпитва мъките на раждането на нови духовни деца."
В отчета на Генералната Асамблея на Презвитерианските църкви от 1803г. е отбелязано:"...в повечето свидетелства за Възраждането , с които се запознахме, се говори, че явното проявление на Божествена благодат, се спуснала на тези места,където преди това е имало организирани молитвени общества и периоди на интензивна молитва към Бога. Било обичайно, преди изливането на Святия Дух, в благочестивите хора да се поражда потребност пламенно и настойчиво да викат към Бога, молейки Го да дойде и да защити Своето дело."

Начало
Поради факта, че Второто Пробуждане достига огромни територии, не е възможно да се определи къде точно е започнало.
Някой смятат ,че съживлението започнало през 1787г. в едидн малък колеж във Вирджиния,Хемдън-Сидни, то започва от трима студенти, загрижени за собственото си спасение, достига до колежа във Вашингтон и чрез Презветерианската църква се разпростира на юг.
Авел Стивънс писал, че по негово мнение "център на Великото Духовно Възраждане, обхванало цялата нация е започнало от Балтимор.":"В Балтимор Съживлението бе необичайно мощно. По целия Мериленд и Делавер църкви и параклиси са претъпкани, хората се събират на молитвени събрания в частни домове, денем по селските поляни, в планините ,където работят дървосекачите, звучат методиски химни. Изглеждаше, че всички, големи и малки се обръщат към Бога.
Описвайки ситуацията на североизток,Гардинер Спринг пише:
От времето на постъпване в колежа в 1800 година до 1825 ние видяхме проявление на Небесна благодат, случваща се в разни части на страната. За тези 25 години ние постоянно наблюдаваме Божите дела и поне веднъж в месеца казвахме за определен град или село-"Чу ли какво Бог е направил?"
Франсис Asbury в своя дневник от 8-ми юни, 1800, отбелязва:"Тази година , може да кажем , ние преживяхме Петдесятница, спомняйки си Божите дела в Гилдфорд/Северна Каролина/,във Франклин,Амелии и Глостер/щата Виржиния/,в Балтимор и Сесил/щата Мериленд/в Дувр,Дак Крике и Милфорд/щата Делауеър/


Молитва и проповядване
По време на съживлението служителите се опирали преди всичко на молитвата и на проповядването.
Те единодушно вярвали,че Бог им е дал средства за разпространение на Евангелието и това са проповедта и молитвата и че това са много силни оръжия и Той изисква църквата да ги използва. Ако те се използват на правилното време те ще донесат велики плодове.
В началото на Второто Велико Пробуждане всички водещи служители били известни и вече работили на духовната нива много години. Към 1800г.Есбери живял в Америка 20 години,Тимоти Дуайт, внук на Джонатан Едуард, бил служил на Господ също 20 години и чак тогава доживял Духовното Съживление.
Много от проповедниците от Второто Съживление продължавали да проповядват, като и по-рано, но сега ефектът от проповедите им бил много по-голям. Същите хора, същите думи, същите действия и -съвършено различни резултати.
За проповедниците било ясно,че не техните проповеди, а Божията воля и действие са донесли голямата промяна.
Така наример Самуел Шепърд от Ленокс-щата Масачузетс,описвайки събитията, станали в неговата община през 1979г.пише:"В това дело, с потресаваща яснота се появи Божията ръка..."
Баптиски автор, описвайки Възраждането в Хортфорд през 1798-1800 г. писал:"Изглежда, за да покаже Своето всемогъщество, Бог излезе от рамките на обичайно установеното , Той обилно излива Святия Дух, за да свидетелства за Своето участие, в делото на обновлението."
"За допринасянето на Събуждане е необходимо да се използват два инструмента: истината, за да въздейства на човека и молитва, за да разположи ,Бог. Когато говоря за предразполагане на Бога, аз не говоря че молитвата променя Божията воля и характер. Молитвата прави промени в човека и това дава възможност на Бог да направи това , за което сме се молили. Когато грешникът се кае, състоянието на сърцето му дава възможност на Бог да му прости. Бог е готов винаги да прости, ако грешникът е готов да промени мнението си и се покае за греховете си. Той винаги ще срещне прощение. Бог е винаги готов да благославя. Молитвата се явява главното звено в тази следствена верига, която донася Събуждане. Истина сама за себе си, без Святия Дух не дава желаният резултат, а Божият Дух се дава в молитва. Често може да се види ,че проповедник , отделящ много повече време за проповедите, но пренебрегващ молитвата, има малък успех в придобиването на души."Чарлз Фини"Побеждаващата молитва"

Университетите
Съживлението засегнало не само необразованите хора, а засегнал всички по-големи образователни центрове.
Удивителен факта, че много от известните проповедници на епохата били ректори на университети.
Списъкът на ректори на колежи е списък на известни проповедници:Moises Uodded, довереното лице на Университета на Джорджия, Филип Milledoler на Rutzhersa, Тимоти Дуайт от Йейлския университет, Едуард Грифин от Andover и Уилямс, Ебенезер Портър на Andover, и от Емана Хъмфри от Амхърст.


Тимоти Дуайт 1752-1817
Събитията в Йейл-са пример за това,което е станало в национален мащаб. Когато през 1795г-ректор на колежа станал Тимоти Дуайт, сред младите била на мода атеизма.
През 1802г в колежа в Йейл, започва Съживление, водено от ректора Тимъти Дуайт/1752-1817/, който проповядва всяка седмица на студентите. Така 1/3 от студентите изповядват обръщение и Съживлението обхваща колежите Дартмут, Уилямс и др.Така в източните щати Съживлението започва в колежите.
Хеман Хамфри, по това време дошъл в университета,забелязал,че промяната настъпила внезапно , през пролетта на 1802г.:обновлението е било"такова, каквото още не били виждали тези сетни...."Хеман Хамфри отбелязва,че в предните 4 випуска на Йейлският колеж,само 13 студенти станали проповедници. В продължение на следващите 4 години , те били вече 69.
Появило се цяло ново поколение, което искало да влезе в служение. Поради това възникнала нужда от по-дълбока теологическа подготовка. Така възникнали нови училища, първи били -Ендовер в Масачузетс-1808 и Йейлското Теологическо училище- 1822г.


Тържественост
Преп. Джон Б. Престон от Руперт (шт. Вермонт), писал:
"Нашите многолюдни събрания преминават в необикновена тържественост. Нямаше никакъв безпорядък или други прояви:емоциите се издаваха чрез тихи сълзи. Цари този дух на мълчание,пълна концентрация, и необикновена тържественост."
Понякога подобни настроения завладявали цели селища.
Доктор Ной Портер, описва Възраждането във Фармингтон, щата Канектикът-"По това време градът бе обхванат от необикновено състояние, което трудно може да се опише. Нямаше никаква суматоха, на улиците бе тихо, хората бяха пълни със сериозност и благородничествост и почти всички се чувстват тържествено-тук присъства Бог."

Студент , обърнал се към вярата в Амхерст, по време когато ректор е Хеман Хамфри,писал:"Най-напред, моето внимание бе привлечено от проповедта на президента на колежа в неделя. Аз не разбрах за какво говори президента, защото имах лошият навик да заспивам още в началото, така бе и този път. Но се събудих от мълчанието, което се бе възцарило в помещението, оказа се, всички събрани бяха в дълбоко тържествено внимание относно някаква тема. Удивен се огледах наоколо и сам почувствах това дълбоко внимание.
Погледнах президента и видях, че той бе спокоен и съсредоточен, целият потънал в своята проповед, лицето му бе сякаш осветено от искреност, която придаваше на думите му необичайна сила и енергия. Какво беше това?Аз никога не бях виждал такова единство между проповедник и слушатели. Той изненадващо проникновено се обърна към тези, които нямаха религиозно чувство, да не пречат за спасението на другите, ако те самите не желаят да се спасят. Той ги предупреди, че те ще трябва да отговарят за своите действия във вечността, и ги молеше от свое име да не пречат на работата на Бог. Проповедта свърши,всички се разотидоха. Но сърцата на много от нас бяха пронизани. Най-веселите и груби по сърце трепереха от предчувствието за приближаването на нещо необичайно и възвишено...в тях се раждаше религиозно чувство, и почти всички дълбоко докоснати тържествено усещаха-действително, тук присъства Бог.“

В разказа на Бенет Тайлър за промените настъпили в Йейлския колеж по време на Съживлението ри 1802г.пише:
"През пролетта на 1802 година, когато бях студент-второкурсник в Йелският колеж, започна велико духовно възраждане...Възраждането започна няколко седмици преди пролетната ваканция. Аз нищо не знаех, защото боледувах и за да с възстановя се прибрах у дома- от болестта ми бе отслабнало зрението. Останах у дома до края на семестъра и след болестта и смъртта на баща ми се върнах в колежа около седмица,две преди началото на летния семестър. Докато съм отсъствал в колежа били станали велики промени. Тези, които считах за лекомислени, всички бяха дълбоко обезпокоени за състоянието на душите си. Видях необичайно трогващи сцени. Баща ми, който скоро бе починал, бе искрено вярващ човек. Неговата смърт и погребение, дълбоко ме бяха разтърсили.
Аз се върнах в колежа. Вървя по двора и чувствам удивителен тържествен дух, възцарено в това място. Тържествени бяха зданията. Тържествени бяха дърветата. Лицата на хората, които ме срещаха, също бяха тържествени."Какво става тук?"-неволно възкликнах. Отидох в моята стая. На масата намерих писмо,, адресирано до мен, оставено от мой съученик,с когото бяхме близки приятели,, когато напуснах колежа, той бе лекомислен и безотговорен млад човек. Неочаквано той се замислил за своята душа, когато чул за моята беда-смъртта на баща ми, той ми написал много трогателно писмо,, в което ме убеждаваше и аз да помисля за спасението на душата си. Скоро моят приятел дойде при мен. Той имаше щастливо, тържествено лице, и той ми разказа, какво е направил с него Бог, откакто се бяхме разделили.
Трудно е да се опише състоянието на душата ми в този момент. Впечатлението, което получих, никога не избледня."

Същият дух на Съживление се възцарил и сред студентите в Принстон през 1815г.


Лагерни събрания

Презвитерианската църква започва Съживление на запад, по граничните райони, където живели много нови заселници, които имали големи проблеми , преди всичко поради пиянството.
Джеймс Макгрейди /1758-1817/започнал лагерни събрания.
По време на тези събрания се наблюдавали странни външни реакции на хората като-падане на земята, друсане,въртене, танцуване и рев. Тези прояви били характерни и за Първото Велико Пробуждане и са описани и характеризирани в книгата на Джонотан Едуардс "Отличителни белези на работата на Духът на Бог "/"Distinguishing Marks of a Work of the Spirit of God " /.Но въпреки тези, не винаги лицеприятни реакции резултатите не могли да бъдат оспорвани.
Така съживлението по граничните западни райони е по-драматично и зрелищно от духовното пробуждане в Нова Англия.
Лагерните събрания продължавали няколко дни с множество проповедници.
Хората били дълбоко емоционално докоснати и след покаяние получавали дълбокото усещане за лично спасение. Когато хората се връщали от тези лагери се присъединявали към местните църкви и те бързо се разраствали.
Едни от първите лагерни срещи се провели през юли 1800 в Gasper River в югозападната част на щата Кентъки, през 1801 в Cane Ridge, Kentucky, привличайки около 20 000 души.
Водещи служители били Бартън Стоун (Barton W. Stone 1772-1844) и Александър Кембъл (Alexander Campbell 1788-1866)


През 30те години резултатите от Съживлението се чувствали навсякъде
Г-жа Мария Уинслоу, която идва от Англия в Ню Йорк през 1833 г., пише: "Няма друга държава, където религията и религиозното съзнание да има такава последователност и висок приоритет. В действителност, религията, поне в момента, е константа, почти единствената тема от интерес за всички разговори. "
Д-р Андрю Рийд и Джеймс Матисън, посланници в Съединените щати , много пътували из Америка през 1834 г.,пишат:
„Състоянието на образование, морал и религия е много по-добре, отколкото очаквах, предвид на емиграцията. Наистина, те са надмина по тези въпроси, всички страни ,които познавам. Англия бледнее в сравнение ... сравнението на състоянието на религията е в тяхна полза. Те нямат закон за пазене на неделният ден, но в тази страна този ден се пази като свят повече отколкото у нас. В големите градове големи групи от хора се събират на общи молитва.
Много повече хора идват на Причастие и това е показателно, защото тук изповядват принципа на строго допускане до Причастието.“

Съживлението в Рочестър
Служението на Чарлз Фини /1792-1875 /достигнало свой апогей през 1831 година, когато служейки в Трета презвитерианска църква в Росчестър / щата Ню Йорк/.Градът се преобразил по удивителен начин .По свидетелство на очевидци, към Христос се обърнали 100 000 човека.,включвайки много високопоставени граждани на града-банкери, юристи, доктори, съдии.
Кръчмите останали без постоянните си посетители, театърът опустял,а нивото на престъпност намаляло с две трети.
В течение на следващите две години градския затвор бил празен. Събранията в Рочестър били наречени“най-голямото Съживление в историята на света.“, а 1831 година влязла в историята на Америка като година на велико духовно обновление.
По свидетелство на съвременници през целият си живот Фини обърнал към Христос не по-малко от половин милион човека.
Неговите новаторски методи /той първи започнал да се обръща към желаещите да приемат Исус с молба да излязат напред/ отворили път за такива евангелизатори като Муди ,Билли Санди и Билли Греъм.
Докато проповядвал , случайно минаващи хора по тротоара, са били изобличавани от Божия Дух и са се покайвали, без дори да са чули проповедта или да са видели проповедника .
Чарлз фини/1792-1875/се покайва през 1821, а през 1831 става известен със своята съживителна кампания в Рочестър, щата Ню Йорк. Неговите"нови измерения" за съживлението включват продължителни събрания,разговорен език,посочване на отделни личности, които да водят молитва и да проповядват и " пейка на обезпокоените", където търсещите да намерят помощ.

През 1857-1858 г.на „Фулън стрийт“ в Ню Йорк възниква мирянско надденоминационно съживление, основано на обедно молитвено събрание, проведено на 23 септември 1857г.от Джеремая Ланфиер и още шестима присъстващи.
След 6 месеца на обедно молитвено събрание се събирали 10 000 човека. Изчислено е ,че благодарение на тези молитвени събрания към църквите са прибавени между половин милион и един милион души, като най-много се разрастват методиските църкви. Това Съживление има свой паралел в Ълстър и други части на света.
През 1863-1864г . започва Съживление в Конфедеративната армия, преди битката при Ричмънд.150 000 души изповядват покаяние и така се образуват армейските църкви.


Религиозна и Социална активност
Съживлението довежда до промяна на морала на заселниците. Пиянството и разврата отстъпват място на на благочестиво поведение.
Друго ,което прави силно впечатление при Второто Велико Пробуждане е небивалия подем на евангелски дейности. Когато започнала тази епоха не е имало мисионерски общества, нито национални и нито чуждестранни, не е имало библейски,образователни общества, никакво движение и желание за лекуване на света. В църквата царяла духовна апатия. Ситуацията бързо се изменила ,когато в началото на 19 век възникнали множества евангелски общества.
По това време молитвените събрания в средата на седмицата стават традиция за американското християнство.
По това време се формира и Американското неделно училище.
През периода 1780-1830г. се насърчава висшето образование като са основани повече от дузина нови колежи от презветариани и конгрешани. Основани са семинарии в Андовер,Принстън,Обърни Бангор.
Мисионерски общности
В резултата на молитвените събрания , провеждани от Самюел Милс/1783-1818/ и други студенти от Уйлямс Колидж е основан"Американски съвет на мисионерите за чуждестранни мисии".Създават се и други мисионерски деноминационни съвети.
През 1825г. е основано Американското дружество за брошури, през 1861 е организирано Американското библейско дружество.
Мисионерски общества възникват в Канетктике 1798` в Масачузетс 1799, започнали да действат големи организации, като Американският Съвет по чуждестранни мисии-
1810г.,изпратирли първите мисионери в Калкута, две години по-рано. До 1821г.Съветът изпратил 81 мисионера в различни страни.
През 1814г баптисттие, а през 1818г и Метдиската Епископална църква създали мисионерски общества.

Спонтанно възниквали библейски общества,които се обединили в Американско библейско общество-1816г.
Духовното обновление довело до създаването на редица организации:Неделни училища, общество за работа сред чернокожите американци, други обединения с образователна или хуманитарна цел. Всички тези организации започнали да работят под силата на импулса, започнал със Съживлението.
Това била феноменална обществена активност, за желание на християните да направят нещо за ближните си.
.Членовете на тези групи действали като апостоли и учители. Възникнали общества ,които популяризирали християнското образование. Те започнали да работят за реформиране на затворите и се грижили за хора с увреждания-за слепи и глухи и психично болни. Създава се "религиозна-образователна структура", които били обхванати от социални движения,религиозна журналистика и свързали църквите с висшите учебни заведения, движение за премахване на робството, движения за правата на жените. Усилията са разрешаване на социалните проблеми чрез Христовото учение.
Американското библейско дружество, основано през 1816г.
Американското въздържателно дружество учредено на 13-ти Февруари, 1826 в Бостън ,

Местната църква е търсела своята роля в обществото , чрез издигане на политически фигури и създаването закони и институции. Религията и преди това е играела важна роля в политиката ,по сега тази роля се подчертава.
Религиозният ентусиазъм на Втората голямо пробуждане, отекна в новата политическа ентусиазма на Втората партийна система .
Историците подчертават разбирането на участниците в реформите, като част от Божия план. В резултат на това местните църкви са търсели ролята си в обществото чрез издигане на хора, които биха могли да донесат спасение,чрез промени в законите и чрез създаването на институции, за дълбока промяна на света.
Докато религията и преди това играела важна роля за американският политически живот, Второто Голямо Пробуждане подчерта важната роля, която отделните вярвания играят.

Делене в църквите
Както и Първото Голямо Пробуждане и сега има разделяне в църквите
Презвитерианската църква се разделя и името на новата деноминация е Къмберландска презвитерианска църква през 1810г.Тя се появява, защото в Къмбърланд са ръкоположени за служители хора без образователен ценз, зо до служат нарастващите църкви в граничните райони.
Къмберландска презвитерианска църква използва лагерните сбирки, пътуващи проповедници и я превръщат в много силна църква .
Нарастват и баптиските и методиски църкви, защото те също не държат много на образованността на служителите и защото продължават да използват лагерните събирания.
За 3 години Баптиските църкви в Кентъки нарастват с над 10 000 души.

От Презвитерианската църква се отделя и група водена от Томъс Кембъл/1763-1854/шотланско-ирлански презвитерианец,който идва в Америка през 1807г.Той решава да проповядва една чиста вяра,не основана на традиците и каноните , а на Библията. Печели много последователи. След като идва и синът му Александър ,организира конгрешански църкви, които практикуват кръщение чрез потапяни наблягат на Второто идване на Исус. Тези църкви стават известни като Последователите.През 1832 г. те се обединяват с християните ръководени от Бартън У.Стоун/1772-1844/ и така се формира "Църквата на христовите последователи."
По това време се изгражда и Унитарската църква.Тя възниква през 1785г.Тази църква в учението си отхвърля Божествеността на Христос и на Тройцата, като акцента е върху Бог Отец. Тя се и противопоставя на Съживлението. През 1825г има 125 регистирани общества.

Робството


Хариет_Бичър_Стоу
Съживлението също така вдъхновява робите да търсят свобода. През 1800 г. във Вирджиния имало план за робски бунт, но той бил потушен още преди да започне.

Един студент на име Теодор Уелд, става водач на антиробското движение през1833. Това движение има за цел отмяна на робството и продължава до 1861г.

През 1851 г. е написан романа "Чичо Томовата колиба" от Хариет Бичър Стоу.
Хариет Бичър Стоу написва книгата като протестна реакция срещу нововъведения Закон срещу бягството на роби (1850), според който помогналите на избягал роб се считат за престъпници. Моментът съвпада с лична трагедия за авторката – смъртта на едно от децата ѝ от холера. Идеята за романа „Чичо Томовата колиба“ я осенява по време на църковна служба. Внезапно тя получава видение на окъсан, измъчен роб, когото бият жестоко. По-късно казва, че романът е вдъхновен и написан от Бог.
Книгата е публикувана първо в подлистник в „Национална ера“ – вестник, ангажиран с борбата срещу робството. Сюжетът е отчасти базиран на истински случай, известен на Хариет Бичър Стоу, а също и на други подобни случаи. При писането на романа тя изпада в състояние на вдъхновение „Не можех да контролирам разказа, Бог сам го пишеше“, твърди Стоу. „Аз бях само инструмент в ръката Му. На Него трябва да се отдадат всички похвали“. Президентът Ейбрахам Линкълн се среща с Бичър Стоу и се шегува: „А, значи Вие сте малката женичка, написала книгата, от която започна голямата война!“.

Опитът за забрана на робството по пътя на религиозното убеждение разделят няколко деноминации. От Методиската епископална църква се отделят методисти, които не притежават роби и създават Уеслиева методиска църква. През 1845г баптистие от юга, се отселят от севелните баптисти, които са потив робството.

Нови движения
Новите движения ,които се появяват и все още съществуват са:
the Churches of Christ, Christian Church (Disciples of Christ), The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints (Mormons), the Seventh-day Adventist Church, the Cumberland Presbyterian Church and the Evangelical Christian Church in Canada.

Нови култове
Появява се Адвентиската църква.
Уилям Милър започва да проповядва че Второто пришествие ще стане през 1843г. и също привлича много хора., когато това не става и през 1844г.последователите му са изгонени от църквата и създават своя Адвентиста църква.

Християнска наука.
Основана от Мери Бейкър/1821-1910г/Тя отрича съществуването на материята, на злото и болестите и твърди ,че това просто са илюзии на сетивата. Бог е всичко и всичко е Бог. Човек само трябва да осъзнае своята идентичност сБ ог или доброто и, за да се освободи от злото и болестите.

Мормони
През 1831-37г Джоузеф Смит привлича много последователи и основава Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, позната като Мормони.


Известни личности
Ричард Алън -африканска методистка епископална църква
Лаймън Бичър - презвитерианец
Александър Кембъл -презвитерианец.
Томас Кембъл -презвитерианец
Питър Картрайт -методист
Лоренцо Dow -методист
Тимъти Дуайт IV -Congregationalist
Чарлз Фини -презвитерианец
Уилям Милър -Millerism , предшественик на адвентизма
-реформирана
Бартън Стоун -презвитерианец
Джеймс Тейлър Brainerd (няма никаква връзка с Taylor Натаниел Уилям )- реформирана ,обучаван от Асаил Nettleton
Натаниел Уилям Тейлър - калвинист
Елън Уайт - Църква на адвентистите
Джозеф Смит-Мормони