първото велик

    
Първото Велико Пробуждане 1740-1742г.     


Първото голямо пробуждане /The Great Awakening / е рeлигиозно движение, което заляло Атлантическото крайбрежие , и особено американските колонии през 1730 и 1740 г. , като оказва голямо влияние върху американската религия.
То е резултат от мощно проповядване ,докосвало силно слушателите ,относно личната им вина и на нуждата им от спасение чрез Христос.
Чужда на ритуали и церемонии, Великото Пробуждане направило религията дълбоко лична за обикновения човек .

Великото Пробуждане има голямо значение за оформянето на конгрешанската , на презвитерианската , на Холандската реформирана църква и укрепване на малките Баптистки и методистки църкви, но има малко влияние върху англиканската църква .
За разлика от Второто голямо пробуждане , което започна около 1800г. и която протяга ръка към неспасените , Първото Велико Пробуждане е насочено първо към хората, които са членове на Църквата. То промени техните обреди, благочестие, както и тяхното самосъзнание.

Историкът Сидни Д. Ahlstrom вижда Голямото пробуждане като част от "Голямото международно протестантско раздвижване", когато също е създаден Пиетизмът в Германия и Съживлението на методизма в Англия.

Първото голямо пробуждане довежда до промяна в разбирането на американците за Бога, за себе си и за света около тях.
Баптистите особено приветстват чернокожите да участват активно в събранията, включително и като проповедници. Преди Американската революция /1775-1783/, първите чернокожи баптистки църкви са основани в Южна Вирджиния , Южна Каролина и Джорджия , в Петербург, във Вирджиния са били основани две черни баптистки църкви .

До 1865 г. Съживленията са спонтанни ,неорганизирани,пастирски,провинциални или селски, които засягат местното общество.
Десетилетие преди 1700г. се забелязва морален и религиозен упадък, създаден от
влиянието на пришелците,на динамичното преселение на хора, на серията от брутални войни и на тенденциите в някои области на отделянето на църквата от държавата.
Съживлението започва чрез проповядването на Теодор Фрелингхайзен ,отправено към неговото холандско реформирано църквоно общество в Ню Джърси през 1726г.Проповедите му вдъхновяват хората към високо морален и енергичен духовен живот.
Неговото служение повлиява на пастирите Джилбърт Тенет/1703-1764/ и Уилям Тенент Джуниър/1705-1777/.Те стават пламенни евангелизатори сред презвитерианите в средните колонии.Пламъците на Съживлението са запалени и в Нова Англия чрез усилията на Джонатан Едуардс/1703-1758/.Джонатан Едуардс четял проповедите си, но те имали огромен ефект върху слушателите му.
На юг, във Виржиния огънят е пренесен от Самюел Дейвис/1723-1761/
Това става възможно благодарение на Самюел Морис, който в смоята "къща -чаталня" четял на съседите си религиозна литература.
На юг големи успехи има баптиската църква.Нейните проповедници били по-емационални и докосвали и привлекли повече хора към Ббаптиската църква в Северна Каролина.Водачи на баптиското съживление били Шубъл Стърнс/1706-1771/ и Даниъл Маршъл.
Методизмът също пуска корени чрез служението на Деверо Джарет/1733-1801/

Съживлението достига връхната си точка през 1740г. когато Джон Уайтфилд пристига в Бостън.Неговото проповядване преминава с огромен успех.Той обединява усилията на всички тези съживителни проповедници, като в периода 1733-1769г. седем пъти посещава всички колонии.Често след проповядване се наблюдавали необикновени феномени в поведението на хората като треперене, плачене,силни викове, телесни агонии, или отслабване на телесната сила.Също така вярващите са преживявали и духовни сънища и видения.

Резултатите от Съживлението: само в Нова Англия, чието население било300 000 души към Бог се обърнали между 30 и 40 000 души и се образували 150 нови църкви. Стимулира се мисионерската дейност. Мъже като Дейвид Брейндър/1718-1747/ се включват в мисионерска работа,изискваща големи лични саможертви.
Пристънският,Кралският/Калъмбия/ и други университети започват да подготвят служители за новите църковни общества.
Започват и много хуманитарни мероприятия, така например Уайтфилд основава сиропиталище във Витезда-Джорджия.

Новият стил на проповеди и начина, по който хората започват да практикуват вярата си вдъхва нов живот на религията в Америка . Участниците стават страстно и емоционално свързани със своята вяра , а не само пасивно слушане на интелектуални дискусии.
Хората, засегнати от възраждането започван да изучават Библията у дома си.
Великото Пробуждение довежда вярата и до африканските роби .

Съживлението довело и до разцепление, защото служителите се разделили на две групи-приемащи и отхвърлящи Съживлението.
То създава и разцепления и разделяния между старите традиционалистите , които настоява да се придържат към ритуалите и традициите, и новите проповедници , която насърчават емоционален и личен ангажимент.
Служители, които използват този нов стил на проповядване наричали "нова светлина", а проповедници, които са останали непроменени "Стари светлини".

Пробуждането играе важна роля в живота на жените, макар и рядко те са могли публично да проповядват.
Евангелските движение на 1740 изиграват ключова роля в развитието на демократичните идеи в периода на Американската революция.
Християните започват да вярват ,че Библията учи, че всички хора са равни, че истинската стойност на един човек се крие в моралната му поведение, а не в класата му и че всички хора могат да бъдат спасени.

Също те са много толерантни, към другите деноминации и поддръжници на Уайтфийлд във Филаделфия издигат голяма зала, в която може да проповядва всеки, без значение на деноминацията му.

В щата Вирджиния баптистки проповедници поставяли под съмнение същността на Англиканската църква . Млади баптиски проповедници са били арестувани и съдени в Фредериксбърг преди революцията. Въпросът за религиозната свобода бил включен в новата конституция на Джеймс Медисън , който като млад адвокат, защитавал някои ранни баптистки проповедници.

Въздействие върху американската революция?

Историците имат различно мнение за връзката на Голямото пробуждане и Американската революция, станала скоро след това.
Проповедниците на Пробуждането поставят въпроса за потвърждаване на завета на Бог с Америка, отказването от материалното от корупцията на моралните ценности. Източник на тази корупция, те виждат в Англия и вярата ,че скъсването с майката-страна ще доведе до повторно освещаване на Америка и утвърждаването на Божието Царство.

Джордж Уайтфийлд


16-ти декември 1714 г. - 30 септември, 1770 г

е англикански проповедник, които активно участвал в разпространението на Голямото пробуждане в Британия и най-вече в Британските Американски колонии.

Той е един от основателите на методизма и на евангелското движение като цяло. Може би най-известният проповедник във Великобритания и Америка през 18 век, и тъй като той пътува из всички американски колонии и привлича големи тълпи и е отразяван от медиите.
Един от най-известните публични личности в колониална Америка.


Уайтфийлд е роден в Глостър в Англия.

Уайтфийлд е петият син (6-дете) на Томас Уайтфийлд и Елизабет Дженкс, които държат страноприемница в Глостър .
Ровен през 1714г. в Глоустър,град със статут на графство. Един от първите преводачи на Библията Тиндейл също е от Глочестър. Глостър е известен и с двама свои епископи Хупър, един от най-изявените реформатори в Англия, изгорен на клада по времето на Мария Тюдор и епископ Майлс Смит.
Детството му не е белязано с интерес към вярата. Казва за онези дни:, че бил пристрастен как"лъжите, сквернословието и глупавите шегички",че"не спазвах съботата,ходех на театър, играех карти и четях долнопробни книжлета."Пак според неговите думи това продължело до неговата 15 годишнина.

Това, че живее в Глочестър му дава възможност да получи добро образование в безплатната класическа гимназия в града. Училището Crypt School има богата история и съществува и до днес и присъства в Уйкипедия.

Очевидно е притежавал красноречие и силна памет, защото е избран да говори пред градската управа на годишните й посещения в класическата гимназия.
След 15 си годишнина напуска училище, за да помага на майка си.По онова време гладно поглъща книги на Тома Кемпийски и "Духовната битка" на Кастануза и клонял да стане полупапист, аскет или мистик и да доведе своята религия единствено до себеотрицанието.
В своя дневник пише:"Ядях винаги най-лошата храна. Постих два пъти седмично. Обличах се как да е. Смятах че не подобава на един покаял се грешник да ходи с напудрена коса. Носех вълнени ръкавици, закърпена тога, мръсни обуща и макар да бях убеден, че Божието царство не се свежда до това, какво ядем и пием, упорствах вироглава в себеотрицанието си, защото смятах че благоприятства духовния живот."
Малко по малко се отдръпва от това разбиране благодарение на съветите на по-опитни християни, отчасти на книги на Скугъл, Лоу, Матю Хенри.
"Ала най-важното сега, съзнанието ми бе по -отворено, аз не бях така тесногръд и зарязах всички други четива:разгръщах смирено единствено Свещеното Писание и стига да бе възможно се молех над всеки ред и над всяка дума. Ето с каква истинска храна и истинска напитка утоляваше жаждата си моята душа. Всеки ден получавах свише нов живот, светлина , сила. За месец от Божията книга натрупах повече познание, отколкото щях да извлека за цял живот от всички писания на човеците."
По всяка вероятност майка му е изпитвала големи трудности и той започва да й помага в странноприемницата в продължение на година и половина. Но в крайна сметка майката затваря странноприемницата, а Уайтфилд се връща в училище.
Глоскърската класическа гимназия отпуска две стипендии за колежа "Пембрук" към Оксфордския университет.И той получава едната.

В Оксфорд

Тъй като не разполага със средства да заплати обучението си
,в замяна на безплатно обучение, той е назначен за служител на няколко високо класирани студенти. Неговите задължения, включвали да ги събужда сутринта, да лъска обувките им, да им носи книгите и пр.

По това време Оксфорд бил в дълбока духовна криза. Един известен историк е на мнение, че по онова време , Оксфорд едва ли заслужава да бъде наречен училище. Времето както на преподавателите, така и на учениците било използвано за всякакъв вид игри и развлечения, а не за сериозно учение.

След като Уайтфилд прочел книгата на Хенри Scougal -"Животът на Бога в душата на човека", той става много религиозен и получава страст за проповядване на новооткритата си вяра.
Уайтфилд станал част от " Светият клуб "в Оксфордския университет с братята Уесли, Джон и Чарлз .
По времето когато по-младия Уайтфийлд идва като стипендиант от Пембрук Уесли е преподавател в Линкълн и е водач на известният свят клуб. Скоро Уайтфилд е въведен в него от Чарлз Уесли и се присъединява към бъдещите методисти.
Макар че отначало Уесли се явява до известна степен духовен наставник на Уайтфийлд ,последният изживява своето новорождение и опитността на спасение единствено по благодат чрез вяра в Исус Христос 3 години по-рано .
Те започнали изучаване на класиците и осъществявали духовно общение. Членовете на Клуба се събирали почти всяка вечер от шест до девет часа. След молитва те изучавали Библията или класиците, обсъждали работата си през деня и плановете си за следващия. Техният брой не оставал винаги непроменен. В периода на членуване в Клуба на братята Уесли този брой се колебал между шест и двайсет и пет.
Клубът, възникнал въз основа на общия интерес към класиците и религията, придобивал едно все по-задълбочаващо се християнско значение. Скоро членовете започнали да се молят три пъти на ден гласно, а на всеки кръгъл час отделяли време за тиха вътрешна молитва. Те не само се молели редовно, но и постели, посещавали бедни и болни, вземали участие в богослужения и съответно изпълнявали всички правила на църквата.
Т ук вярата му съзрява. През свободното си време с други членове от клуба посещава градската тъмница и чете на затворниците.

Ръкополагане

На празника "Света Тройца" през 1736г. на 21 години е ръкоположен от глостърския епископ Бенсън. Епископът бил чул за него от лейди Селуин и го извикал , дал чу 5 гвинеи за книги и му предлага да го ръкоположи, въпреки младостта му. Това предложение идва в момент, в който той има съмнение ,дали е годен за служение. Приема ,защото смята, че ако откаже ,все едно да тръгне срещу Бога.
За първата си проповед той пише:"Миналата неделя следобед в църквата "Сейнт Мери ле Крипт", където съм приел кръщение и съм получил първо причастие изнесох и първата си проповед. Както сигурно се досещате , от любопитство се стекоха много богомолци. При вида им отпърво се постъписах. Ала получих утеха от дълбокото усещане за Божествено присъствие и не след дълго установих какво неизразимо предимство е , че още от малък, от училище, съм свикнал да говоря пред хора, а също , докато следвах съм убеждавал затворници и бедняци по техните къщи. Благодарение на това не се уплаших прекалено много. По-късно долових огъня, който въпреки младостта ,въпреки това че бях сред хора, познаващи ме от дете, ми позволи да говоря с известна степен благовестителски авторитет. Някои ми се присмиваха, ала повечето бяха потресени, а по-късно чух че са се оплакали на епископа как още с първата си проповед съм тласнал 15 души към лудост! Достопочтеният прилат пожелал безумието да не бъде забравено до следващата неделя."

Почти веднага след ръкополагането си се връща в Оксфорд ,където защитава бакалавърска степен по изкуствата.

Оттук нататък започва живот отдаден на служението.
Назначен е за 2 месеца в параклиса към лондонския Тауър. През това време проповядва и в много други лондонски църкви. Още от самото начало се радва на известност, каквато вероятно не е получавал никой преди него. Той се превръща в истинска сензация. По онова време не са чували проповедник ,който да не чете проповедта си и да говори толкова енергично и красноречиво. Слушателите са разтърсени и смаяни.

От Лондон се мести за два месеца в Дъмър, малка селска енория.Т ук приема поканата на братята Уесли, които го молят настойчиво да посети колонията Джорджия в Северна Америка и да помогне в сиропиталището, създадено за децата на преселниците.
След като проповядва няколко месеца в Глостършил и в Бристър , през втората половина на 1737 г заминава за Аерика и остава там близо година. От този момент до смъртта си полага много усилия за сиропиталището.

През 1738 г. се зъвръща в Англия, за да бъде ръкоположен за севещеник , пак от своя добър приятел епископ Бенсън и за набиране на средства за сиропиталището във Витезда, което е най-старата запазена благотворителност в Северна Америка.
Но се оказва, че сега не е приет добре. Повечето свещеници го гледат с подозрение, като на фанатик. Особено са възмутени ,че проповядва учението за новорождението като остра необходимост за мнозина, вече приели кръщението .От този момент нататък има все по-малка възможност да проповядва в Англиканската църква.


Проповеди на открито
Тогава той започва да проповядва на открито. Вижда,че хиляди хора не стъпват в църква и по примера на своя Господ да "излезе пътищата и оградите" и да"накара" хората "да влязат".
Първият си опит прави през февруари 1739г. сред миньорите в Кнггзуд, недалеч от Бристол .След дълги молитви отива на Хенъм Маунт- застава на хълма и пред стотина миньори започва да проповядва върху Матей 5:1-3.Броят на слушателите бързо нараства, докато папството достига няколко хиляди човека. Уайтфилд пише до свой приятел":Те нямат своя правда, която да отхвърлят, затова на драго сърце слушат за един Исус, сприятелил се с бирниците и дошъл да призове не праведниците , а грешниците да се покаят. Разбрах ,че съм докоснал сърцата им ,когато видях белите вадички от сълзите им, стичащи се по почернелите им от саждите в рудниците лица. Не след дълго стотици вече бяха убедени в правдата на онова, което проповядвам и както се оказа това убеждение се увенча с безусловно приемане на вярата. Преображението бе видимо за всички, ала мнозина предпочетоха да го отдадат на всичко друго, но не и на Божия пръст. Тъй като бе твърде необичайно, ставащото често пораждаше в мен вътрешен смут. Случвало се е да застана пред 20 000 души и да усетя, че не е по силите ми да изрека и дума било пред Бога,било пред тях. Ала нито за миг не съм се чувствал напълно изоставен, а често /отрека ли го,значи а лъжа пред Бога/ получавах такава помощ, че щастлив разбирах от собствен опит какво е имал предвид нашия Господ като е казал:"Реки от живо вода ще потекат от утробата му."Безкрайният небосвод над мен, ширналите се наоколо ниви,множеството отпред-някои се бяха качили в каруци, други бяха яхнали коне, трети се бяха покатерили по дърветата, всички бяха развълнувани до сълзи. Тази гледка ми дойде твърде много и направо ме потресе."
Два месеца по-късно на 27 април 1739г. проповядва за пръв пат на открито в Лондон. Първоначално отишъл да проповядва в църквата в Излигтън вместо своя приятел Стоунхаус. Несред службата църковното настоятелство нахлува и му искат разрешението да проповядва в Лондонската епархия. И тъй като няма, както всички други свещеници, който не е за постоянно енорийски свещеник в епархията, настоятелството му забранява да проповядва от амвона. Тогаваатой излиза на двора и там проповядва:"И на Бога Му беше угодно да ми помага в това и то най-чудотворно, че слушателите бяха готови да пеят заедно с мен химни, дори и да ги поведа към тъмницата. Нека противниците ми не твърдят,че съм ги изгонил от техните синагоги. Не , те изгониха мен от там.
От този ден проповядва постоянно под открито небе, стига времето и сезонът да позволява. Два дни след тази случка пише:"В Мурфийлдс проповядвах пред неизброимо множество. След сутрешната молитва се почувствах отпаднал, поосвежих се подир обед с кратък сън и в пет часа отидох да проповядвам в община Кенигтън на около 3-4 километра от Лондон, където се очакваше да присъстват най-малко 30 000 души.
За тогавашната църква обаче това е твърде напредничаво. С малки изключения духовенството отказва най-категорично да подкрепя този странен проповедник. Но той н есе отрича от Англиканската църква и всячески отстоява Тридесет и деветте члена на англиканското вероизповедание.
От това време до смъртта си през 1770г. дните на Уайтфилд си приличат като две капки вода. Той е изключително целеустремен.`
След като Англиканската църква му затваря вратите ,специално за него е построен молитвен дом на Корт Роудк където всяка неделя в шест и половина дава причастие на стотици хора. Сутрин и следобед се моли и проповяда .А накрая се обръща към всяка група, насядала поотделно в молитвения дом-на вдовиците, на младежите, на семейните, на старите моми. Всяка вечер през седмицата без петък и неделя чете сказки. И през цялото време води оживена кореспонденция с хора от целия свят.

Америка 1740г.




Пристига отново в Северна Америка през 1740г. И изнася поредица от проповеди, които станали известни като Великата Пробуждането на 1740.

Той проповядвал почти всеки ден в продължение на месеци на големи тълпи от понякога няколко хиляди души, пътувайки по всички колонии .
Неговото пътуване на кон от Ню Йорк до Чарлстън е най-дългото до тогава предприето в Северна Америка от бял човек.

Уайтфийлд бил харизматичен, въпреки че бил кривоглед и нисък на ръст, имал изключително силен глас.
Благодарение на широко разпространение на печатни медии, може би половината от всички колонисти в крайна сметка прочитали нещо от Уайтфийлд.
Той използвал целенасочено печата за разпространение на проповедите си.

Уайтфийлд и Бенджамин Франклин


Бенджамин Франклин -Benjamin Franklin е американски общественик, учен, издател, дипломат и изобретател.

"През 1739 пристигна от Ирландия преподобния г-н Уайтфийлд, който е забележителен пътуващ проповедник. Той получи разрешение да проповядва в някои от нашите църкви, но духовенството, като изпитва неприязън към него, скоро спря достъпа му до амвоните и той започна да проповядава из областта.
На огромният брой хората от всички секти и деноминации, които присъстваха си проповеди бяха огромни.
Беше чудесно да видите промените,станали съвсем скоро след това в нашите жители.
Както бяха безразлични към религията, сега като че ли цял свят се интересува от религия, така че човек не може да излезе вечер из града и да не чуе псалми пяти от различти семейства по улицата."
Автобиографията на Бенджамин Франклин

Бенджамин Франклин присъства на Съжгивително събрание във Филаделфия и е силно впечатлен от способността Уайтфийлд да говори пред толкова много пора.Франклин по-рано отхвърлял, като преувеличение, разказите за Уайтфийлд , че проповядвал на тълпи от по на десетки хиляди в Англия.
При слушане на проповедта на Уайтфийлд във Филаделфия, Франклин измерил разстоянието до къде се чува гласът му ясно и заключил,че той наистина може да бъде чут от десетки хиляди хора на открито.
Франклин се възхищавал на интелекта на Уайтфийлд и е впечатлен от способността му да проповядва и да говори с яснота и ентусиазъм на големи тълпи.
Франклин бил деист , които рядко стъпвал в църква, но се възхищавал на Уайтфийлд за умението му да увещава хората да се покланят на Бога чрез добри дела.
Франклин печатал проповедите на Уайтфийлд на първа страница на своя вестник . Половината от публикациите на Франклин през 1739-1741 са на Уайтфийлд и това помага за насърчаване на евангелското движение в Америка. Франклин е бил дългогодишен приятел и поддръжник на Уайтфийлд, до смъртта на Уайтфийлд през 1770.

Посещава Америка седем пъти..
Смята се, че през целия си живот, той проповядва повече от 18 000 официални проповеди, от които седемдесет и осем са публикувани .На български е издадена книгата му с проповеди “Пътят на благодатта“-издателство „Нов Човек“ 2001г.
В допълнение към работата си в Америка и Англия, той прави петнадесет пътувания до Шотландия , и две до Ирландия, и по един на Бермудските острови , Гибралтар , и Холандия .

Женил се е веднъж .за водвицата Джеймс от Абъргавени, починала преди него.
Не са имали деца.
Сутринта на 28 септември, денят преди да издъхни поема с кон от Портсмът, Ню Хемпшир, понеже е обещал да проповядва в неделя в Нобъри Порт. За беда по пътя му отправят настойчива молба да проповядва и в градчето Ексетър и макар да се чувства много отпаднал приема. Преди проповедта един негов приятел му казва, че изглежда по-зле от обикновено ,а Уайтфилд му отговаря:Така си е господине.-после се обръща към Небето-Господи Исусе, уморих се в Твоето дело, но не и от Твоето дело. Ако още не съм стигнал до края на пътя, направи така щото да продължа и още веднъж да говоря за Теб насред полята, да скрепя твоята истина, да се прибера у дома и да умра."След това продължава и проповядва цели два часа сред нивите пред голямо множество върху ? Послание към коринтяните13:5,1
Един слушател, е оставил разказ за тази проповед:"...Отивам, отивам да намеря покой, който ми е приготвен. Моето слънце даде светлина на мнозина, сега обаче е на път да залезе-не, да се издигне в зенита на безсмъртната слава. Мнозина ще ме надживеят на земята и ще живеят, когато това тяло вече няма да го има, аз обаче-О, Божествена мисъл!-ще бъда в свят, където са непознати времето,възрастта, болестите и мъките. Тялото ми изнемощява, духът ми се извисява. С какво желание бих живял вечно, само и само да прославям Христос!Ала сега издъхвам за да бъда с Него...."
След проповедта обядва със свой приятел и въпреки че е капнал от умора тръгва с коня си към Нюбъри Порт. Щом пристига ,вечеря рано и си ляга. След като си ляга получава остър астматичен удар и до 6 часа издъхва.
Погребан е там, където е издъхнал-в гробница под амвона, където е проповяадвал. И до ден днешен можете а видите ковчега ме, а градчето, където е починал, е най-известно именно с това ,че там се пазят тленните останки на Джордж Уайтфилд. Newburyport е малък крайбрежен град в графство Есекс, щата Масачузетс, 38 мили североизточно от Бостън.
На погребението му говори Джон Уесли.



Джонатан Едуардс


Във Съживлението дейно участие взема Джонатан Едуардс (1703-1758), водещ американски теолог от колониалната епоха и Congregationalist служител в Нортхемптън, Масачусетс .
На 13 години постъпва в Йейлския университет и го завършва на 17.
На 8-ми юли, 1741 гв "Анфийлд" проповядва и проповедта му се превръща в сензация.
Най-известната му проповед : "Грешници в ръцете на един ядосан Бог" оказва изключително емоционално въздействие върху хората.
Няма съмнение, че гнева на Всемогъщия Бог пребъдва върху всеки непокаял , които живее в този свят. Бягайте от този Содом!
Попаднал в центъра на спора между "новата светлина" и традиционалистите през 1750 г. бил уволнен от собствените си енориаши.
След това заминава като мисионер сред индианците, където има големи успехи.
В последната година от живота му бил избран за президент на Принстънския колеж в Ню Джърси, но починал скоро след това по време на епидемия от едра шарка на 22-ри март 1758.

Подчертавал важността и силата на непосредствен, личен религиозен опит.
За него се казва че е говорел "тържествено,бавно с ясна и точна дикция." Въпреки това, неговите проповеди били мощни и привличали много последователи. "
Също е написал "Трактат за религиозните чувства" Тема на книгата е :Кои са отличителните черти на хората, които са поели по пътя към Бога?
Проповедтта му "Грешниците в ръцете на Разгневения Бог" и "Непубликувано есе за Троицата
" може да прочетете ТУК

Освен тях ,той има и книга "Отличителни белези на работата на Духът на Бог "/"Distinguishing Marks of a Work of the Spirit of God " /, в която анализира различни религиозни феномени по време и след църковните служби.:сълзи, треперене, стенания, силни викове, телесни агонии, или отслабване на телесната сила.''За тях разказва Дейв Робърт в книгата си "Благословението от Торонто"


Из книгата "Благословението от Торонто" от Дейв Робърт.

Джонатан Едуардс, водач на съживлението през XVIII век, имал мъдрост за онези, които търсят отпечатъци от пръстите на Бог.
Джонатан Едуардс бил значителна фигура в съживлението, което помело Нова Англия между 1740 и 1742.
Едуардс бил неемоцинален ентусиаст. Неговите съчинения започнали да се разглеждат като класически. Книгата му "Отличителни белези на `аботата на Духът на Бог " е пълна с мъдрост за онези, които търсят да разберат сегашната вълна на освежаване и обновяване.
Джонатан Едуардс установява своите основни правила като насърчава читателите си да избягват ''предоверяване'' и да ''изпитват духовете'' (1 Йн.4:1), така както да избягват да бъдат измамвани от фалшиви пророци. Той е наясно, че ние трябва да ''вземем Писанията за наш пътеводител.''

Необикновеното и извънредното
''Каквото и да е използвала църквата, това не е правило, чрез което ние да ''съдим,'' предупреждава Едуардс. В правилата на Писанието той забелязва: ''Ние не би трябвало да ограничаваме Бог където Той не ограничава Себе Си.'' Нищо, че умовете на хората са може би много повлияни и раздвижени до силни емоции на страх, печал, желание, любов и радост, но тази промяна може да дойде и спокойно, той съветва читателите си да не падат в капана на онези, които се присмиват на новото и необикновеното естество на Петдесятница (Деян.2:13; 26:24).
Да не очакваме ли Петдесятен вид явления, предполага той, по време на това ''последно и велико изливане на Божия Дух, което ще бъде в последните времена на света?''

Възражения за физически въздействия
Той отбелязва, че някои са връхлетени от ''сълзи, треперене, стенания, силни викове, телесни агонии, или отслабване на телесната сила.''
Едуардс доказва, че това не е убедително доказателство, че Бог работи, но напълно е възможно това да е поради ''въздействието на Божия Дух.''
Той доказва, че Писанието нито ''изрично или заобиколно изключва такива въздействия върху тялото.''
Той смята, че ако умът е под силно въздействие на страха от ада или с други аспекти на величието и страховитостта на Бог, не е чудно, че човек ще трепери. Той се позовава на времена на война или опасност като източника на голяма емоция и не е изненадан, че осъденият грешник ще усети силно същото.
На тези, които спорят, че няма Новозаветен прецедент, той отговаря: ''Никой не предполага, че има някаква нужда от изрично Писание за всички несъществени неща, второстепенна проява на вътрешната подбуда на ума.'' Какво да кажем, пита той, за падането и треперенето на тъмничния началник във Филипи ? Не извикаха ли учениците от страх по време на бурята (Мт.14:26)?
Едуардс е малко нетърпелив с онези, които възразяват на тези основания. Той ги описва като лекомислени, и се чуди с каква власт възразяващите ще съдят нещо положително. Той съветва да се гледа ''коренът и причината'' на нещата и да се търси плодът в живота на човека.

Безполезна публичност
Някои изглеждат ядосани, че съживлението ''причинило забележителност, видимост и явен смут.'' Какво да кажем за опозицията срещу ранната църква в Ерусалим или Самария, Антиохия, Ефес и Коринт?

Сънища и видения
Онези, които са докоснати от Духа имат живи сънища и видения. Едуардс е предпазлив за това как се тълкуват, но енергично отрязва тези, които биха ги презрели. ''Аз дръзвам да привлека вниманието на всеки човек с великите способности в ума, дали е способен да се справи със своите представи за Бог, или Христос, или с нещата от друг свят, без въображаеми представи присъстващи в размишленията му.''
Не е довод, че Духът не работи, отговаря той, просто защото някои са ударени от ''някакъв вид екстаз.'' Той не поставя тези сънища и видения на равно с библейските пророчества, нито приема ''помощта от дявола в обяснението, което ние даваме за тези неща.''

Емоцията на тълпите
Едуардс няма проблем с идеята, че някои са повлияни от въздействието на Духа върху други.
Едуардс предвижда, че Бог работи както чрез суверенни действия така и чрез свидетелството и примера на вярващи, и цитира Зах.8:21-23: "И жителите на един град ще отидат в друг и ще рекат: Нека отидем незабавно да искаме Господното благоволение, и да потърсим Господа на Силите. Ще отида и аз. Да! Много племена и силни народи ще дойдат за да търсят Господа на Силите в Ерусалим, и да искат Господното благоволение. Така казва Господ на Силите: В ония дни десет мъже от всичките езици на народите ще хванат, да! ще хванат полата на един, който е юдеин, и ще рекат: Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас."

''Но, Господи, някои от тези хора са толкова крайни!''
Когато чета тази глава на Едуардс, аз се чудя дали неговото остроумие е преднамерено или дали просто чета хумор от неговите виждания.
Едно от неговите най-големи ударения в книгата му е: "Ние трябва да вземем предвид, че целта поради която Бог излива Духът Си е да направи хората святи, а не политици."
Нищо, че някои, които изглеждат докоснати от Духът се държат ''неблагоразумнно и ненормално'' той продължава: ''Не е чудно, че в смесено множество от всички души — благоразумни и неблагоразумни, млади и стари, със слаби и силни страни и затова ,когато са под силно емоционално и умствено въздействие
се държат не особено благоприлично."
Той е непреклонен, че много хора ще докажат, че действието не е от Духът Бог. Но имайки предвид слабостта на човешката природа и остатъка от грях дори и в повечето ревностни вярващи, не е странно, че има някои с непривично и странно поведение.
Едно изучаване на църковната история ще покаже, предполага той, че няма "случай на някое голямо съживяване на вярата,"в което да не се е появила някоя ерес.

Отговаряйки на критиката, че хората са изплашени по пътя за небесната врата, той отразява: ''Аз мисля, че това е благоразумно нещо хората да са уплашени далеч от ада.''

Плодовете на съживлението
Какви са положителните плодове, изразени в Писанието, за едно истинско движение на Бог? Той очертава пет:

1. Исус е прославен
Когато Святия Дух идва, личността на Исус е почетена от всички, които наистина са докоснати. Едуардс вярва, че това ще се разлее от интелектуално съгласие в свидетелство, изявление и изповед, че ''Христос е Господ.''
Това е Духът, убеждава той, ако слушателите се трогнат да ''повярват в историята на Христос когато Той се яви в плът — и че Той е Синът на Бог и беше изпратен от Бог да спаси грешниците, че Той е единственият Спасител и че те стоят в голяма нужда от Него.'' Дявола не произвежда фалшиво съживление с този вид плод. Едуардс вика гръмогласно: ''Той смъртно мрази историята и доктрината за [Христовото] изкупление.'' Това не е намерението на дявола да види Христос прославен и да се следва Неговата мъдрост (1 Кор.12:3).

2. Отделяне от себично удоволствие или печалба
Едуардс цитирайки 1 Кор.2:15-16, доказва, че ''света,'' който вярващият вече не обича, се отнася за покварите и похотите на хората, и ''постъпките и нещата, с които те се задоволяват.'' Духът работи, предлага той, ако има подчиняване на човешките желания за ''удоволствието, изгодата и почитта на света.''
Само неразумният, твърдо предлага той, ще каже, че дявола прави хората ''по-внимателни, любознателни и бдителни да различават кое е грешно, и да избягват бъдещи грехове; и така повече да се страхуват от изкушенията на дявола, и да бъдат по-внимателни да вземат предпазни мерки срещу тях.''
Ти може да не харесваш пищенето, припадането или викането, загатва той, но ако начинът на живот е променен, тогава това е Святия Дух, който работи. Сатана не изгонва Сатана (Мт.12:25-26).

3. Глад за Писанията
С друго съдържателно изречение Едуардс загръща истината с големи познания по начин, който ние можем да схванем. ''Дух на заблуда няма да склони хората да търсят упътване от Божиите уста…Всяка тема е хвърлена на мъчение от старата змия.''

4. Живеене в истина
Святия Дух работейки в съживление води мъжете и жените към истината, няма заблуда. Ако хората осъзнаят своя бунт и собствената си безпомощност и са благосклонни към здравата доктрина, ние трябва да сме благодарни на Бог. Вижте плодовете, продължава той. Бъдете повече отворени и не толкова предпазливи.

5. Обичане един друг
Когато Духът на Бог работи, Той ''потушава кавгите сред хората, дава дух на мир и доброжелателство, предизвиква към действия на външна любезност и сериозни желания за спасението на души, и причинява удоволствие на тези, които се показват като децата на Бог и последователите на Христос.''
Тази любов може да бъде фалшифицирана от себичността и измамата, но истинската християнска любов е белязана чрез смирение и търпение (1 Кор.12:4-5).
Смирението и любовта са страни от характера на Бог и се движат противно на белезите на дявола, злоба и гордост.

Доводът на Едуардс достига кулминационна точка като подтиква читателите си по-скоро да забележат плодът на променени животи, отколкото въпроса "какво означава суверенен Богдовеждещ до това.'' Плодът от променен начин на живот превишава ''хиляди такива малки неща като'' чудатости, нередности, измами и скандали.
''Дяволът,'' убеждава той, може да търси наподобяващи видения, откровения, пророчества и чудеса,'' но не може да заведе хората в истината, да превъзвиши Исус, или да причини истинска нравствена промяна в живота на хората.

Предупреждения и насърчение
Едуардс сега се подготвя за последната обиколка. Той си е сложил рицарската ръкавица на възражения и установява позитивните плодове на обновяване. Сега той трябва да продължи по трасето, въоръжен с практична мъдрост и предпазлив от клопки.
Той по-рано допусна, че съживлението е заразително в някои отделни случаи. Той също изтъква, че то може да избухне спонтанно. Той твърди, че като дойде време плодът на промяната ще изплува и говори за хора добре познати от него и които е наблюдавал няколко месеца.
По-нататък той забелязва, че мнозина, които са връхлетени от сълзи, треперене или стоят повалени ''в пълно упражняване на тяхното мислене'' и впоследствие ''са можели да дадат описание на подробностите от техния ум.''
Той установява собственото си открито съчувствие с тези, които биха се вайкали за разрушаването на обичайния ред на нещата. Той обаче не се кани да бъде легалистичен. Ако това се случва, случва се. ''Аз вече не мисля, че това е объркване или нещастно прекъсване, ако едно общество се събере на полето да се моли за дъжд и бъде прекъснато от своето упражнение от обилно обсипване на дъжд.'' Истинността на някоя духовна промяна, предупреждава той, не се свързва със своето физическо въздействие, но с дългосрочното й въздействие върху живота на вярващият.
Той има няколко практични предупреждения и насърчения:

1. Нуждата от мъдро лидерство
''Хора в такива обстоятелства стоят в голяма и продължителна нужда от водачи, а техните водачи стоят в продължителна нужда от много повече мъдрост отколкото те самите притежават.''

2. Предпазливост пред критика
Той дава тържествено предупреждение: ''Нека всички оттук нататък да бъдем внимателни, не посредством противопоставяне или да правим нещо в най-малката пречка; но, напротив, да правим това, което можем за да го подпомогнем.''
Той предупреждава онези, които са нарекли това работа на дявола да внимават да не съгрешат против Святия Дух. Той спомага за ''принцип на благоразумие,'' че е нито много ентусиазиращо нито просто зрелищно.
Той иронично забелязва: ''Ако искат да видят Божието дело вън от трудности или препятствия, то ще бъде като глупаци чакащи на брега на реката да накарат всичката вода да се махне.''
Не бъдете като онези, които се молеха за идването на Христос, предупреждава той, и тогава нито Го признаха нито Го приеха.
Не се осланяйте на критиките от втора ръка, съветва Едуардс. Той се обръща към поуката на Гамалиил, който каза, че ако делото на апостолите не беше от Бог, то няма да доведе до нищо. Ако беше, техните противници щяха да се борят с Бога.
Махнете оградата, умолява Едуардс своите другари служители, като ги подтиква да се включат, предлагайки, че мълчанието е вид тайна опозиция. ''Този, който не е с нас е против нас.'' Не предизвиквайте Бога, увещава той.

3. Стой смирен
Бъдете внимателни за духовна гордост. Пазете се от мислене, че ''тайната на Господа е особено с нас'' или че ние сме '' необикновени посланици на небето.''
Едуардс после споделя своите размишления за необикновените дарби на Духа и вярата му, че любовта е далеч по-важна отколкото тях. Той не желае възстановяване на тези дарби. Много от онези, които обикновено го цитират, включително и аз, ще искат да не се съгласят с него по този въпрос, докато вземат под внимание неговото предупреждение за крайностите. По-нататъшните глави на тази книга ще разгледат с подробности пасторската отговорност за развиване на пророкуване.

4. Не презирай умът
При мощното движение на Духа, някои са склонни да пренебрегнат човешкото учене и изучаване. Бог Си послужи с Павловата ученост също както с мъдростта на Соломон и Мойсей.
Едуардс не отрича възможността от спонтанно говорене и вдъхновени от Духа думи. Той горещо насърчава гръбнак от система, обаче, особено в приготвяне за проповядване, така че хората да могат както да разберат така и да научат словото.

5. Порицаване на другите
Едуардс не е склонен вярващи да предизвикват други относно доктрина, както предишното му споменаване за спора между изгледите на Павел и Петър.
Той става лиричен, обаче, относно онези, които създават повече основни присъди за други християни, и ги порицава като злонамерени, лицемери или невежи за ''истинската вяра.'' ''Само Бог може да познава човешките сърца'' (3 Царе 8:39; Рим.14:4). Предавайки собствената си гордост, предразсъдък и пристрастие, ние трябва да бъдем внимателни да не осъждаме другите.
Той също предупреждава онези, които са приятели на съживлението да се пазят от ''гневно усърдие'' когато отговарят на критици. Бъдете като Христос, съветва той, който остана мълчалив и величествен пред лицето на нападките. Бъдете като Павел, който насърчи Тимотей да бъде ''нежен с всички хора...с кротост да обучава онези, които им се противопоставят.''

6. Баланса между формализъм и свобода
Едуардс предупреждава за твърд формализъм, но изглежда предпазлив за нововъведение заради новост. Не презирайте традицията, изглежда, че казва той. Изразявайте чрез най-подходящите средства за хората, на които говорите (1 Кор.9:20-23).
Ние можем да научим много слушайки гласът на църковната история и мъдростта на онези, които са се срещнали с подобни ситуации като нашите и вече са претърсили Писанията.
Със словата на Едуардс за загадъчния отзив на неодобрение на предна линия в моя ум аз търсех внимателно да обмисля количеството материал, който вече използвах да критикувам това, което понастоящем се случваше. Държейки своите алчни опасения в ранните дни на това освежително време, аз мога лесно да разбера искрените съмнения, които някои могат да имат. Библейският модел на Беряните, които претърсиха Писанието за да проверят това, което бяха чули и видяли е добър за следване.
Ясно е от Писанието,че макар че църквата трябва да бъде внимателна в съденето на сърцата на мъже и жени, има отговорност за всички нас да бъдем внимателни и проницателни. Павел порица Петър за изпадане в легалистични становища срещу нееврейските вярващи. Посланието на Йоан ни насърчава да "изпитваме духовете.'' Казано ни е да открием какво вярват относно Христос тези, с които си имаме работа.
Във време като това, когато странни или необикновени неща се случват в националния църковен живот, често изглежда, че хората изоставят собствената си библейска проницателност и проявяват скрита непоносимост и нетърпеливост. Понеже тези въпроси са толкова сериозни за толкова много хора, една нелюбезна дума или мнение от болно мислене може да подкопае или да разруши, вместо да освети и да коригира. Изглежда, че мнозина са готови да говорят от осъждащо мнение с малко мислене за последствията.

Моментални присъди
Лесно е да се отхвърли нещо, защото сме предпазливи за ключовия персонал, който е въвлечен. Един пастор, с когото се свързах по време на моето проучване, отхвърлил възможността за съживление или обновяване когато научил кой бил въвлечен. Мнозина от нас познават хора, които се държат за крайни доктрини или постъпват нечувствително, но после стават зрели и милостиви. Отхвърлянето на нещо от старата история не дава позволение за промяна и напредък.
Други посещават едно събрание, гледат това през собствената си решетка, напускат събранието и го порицават енергично. Разбрали ли са те наистина какво се случва в живота на хората? Разбрали ли са дали църквата още е в ''изкривена наука'' от гледна точка на уместна проницателност и чувствителна дисциплина?
Бихме ли напуснали Коринтската църква, необузданите хора в техните дни, заради техните еретични средства, или като Павел, признаваме тяхната пламенност и търсим да донесем нежно порицание?

Неизследвано съдене
Една неотдавнашна брошура в тираж прави обширни изявления за служението на една особена група от църкви. Повърхностно четене на книги от тази група, четене на списания и слушане на касети би причинило някои разумни личности да оспорват точността на твърденията. Друга брошура в тираж жигосва някои като демонизирани на базата на вестникарски слух.
Не е изненадващо, че света ни смята за крайни и ограничени фанатици, ако даваме мнения, които ще помогнат да оформят становището на онези, които ни се доверяват без да са сигурни, че нашите факти са правилни и сведенията ни пълни.

Несправедливо съдене
Ние трябва винаги да се стремим да дадем на тези от приемащата страна на критиката шанс за отговор. Този процес обикновено би станал в отговор на нещо, което е било написано от организация или някой въвлечен човек, и което е предизвикало спор. Това им дава възможността да сложат своите виждания в контекст.
Ние трябва да излезем публично само когато усетим, че енергични диалози ''зад сцената'' са се случили вече и че не е явна никаква позиционна промяна.
Обезпокояващо е, обаче, когато християни просто се отмахват един друг на базата на слухове и на придирчиво четене. Всяко публично порицание, в църква или в печат, което не е спазило принципа от Мт.18:15-17 трябва да бъде поставено под въпрос.
Срещнали ли сме с местните представители на тези, които критикуваме? Имало ли е свидетели? Една прочута критика на частно движение, текущо цитирана от мнозина, е базирана на не свидетелски, неофициален коридорен разговор, който беше отпечатан без потвърждение от нападнатото лице, че е цитиран правилно.
Бил ли е издигнат въпроса за тези, които критикуваме при местното, националното или международното лидерство? Само когато сме търсили диалог и той е бил безцеремонно отказан или не е успял, можем справедливо да изложим на показ нашите обществени опасения за назовани индивиди или организации в тялото на Христос.
Законни и незаконни съдения
Ловци на ерес се наслаждават да играят играта на виновност чрез общуване. Сравнете това, което се случва днес с активността на една група в историята, и вие можете бързо да си припомните сегашните не общоприети становища на тази група, и така да бъдете предупредени, че вие сте на хлъзгавия наклон към ерес.
На тази основа ние бихме отсекли Уесли и Дж. Ц. Райл от нашия лист на благонадеждни духовни източници защото части от Методизма и Англиканизма са били превзети от еретици и библейски подлеци.
Духът на теологично съвършенство преследва нашите диалози. Повечето от нас не пишат напълно за Лутер, защото той е бил антисемит, ние не отмахваме Уесли, въпреки неговото небалансирано съвършенство.
Ние уважаваме Калвин, въпреки факта,че той е използвал общественото положение срещу неприятелите си. Ние уважаваме генерал Бот, въпреки неговото отстраняване на кръщението и причастието от практиката на Армията на Спасението.
Понякога ние ще искаме да предизвикаме системните мнения на нашите вярващи другари, и може, след диалог, да сигнализираме голямата църква за нашите безпокойства. Но не дължим ли това на всеки друг, като християни другари, и на името на Господа, на когото се покланяме, да бъдем по-внимателни за увличане в съдене? Има толкова много изложени на риска заради нас да бъдат готови за борба един с друг