ленин, църкваталлл


    За Ленин ,църквата и 19 век в Русия     

Ленин


Уикицитат-Ленин:
-“Нека 90% от руския народ загине. Достатъчно ще бъде само 10% да доживее момента на световната революция.“
-“Капиталистите са готови да ни продадат и въжето, на което ще ги обесим.“
-“Докато народът е непросветен, от всички изкуства за нас най-важни са киното и цирка.“
-“… ционистката идея е абсолютно измамна и реакционна в своята същност .“

19 век в Русия е век на борба срещу царизма. Започва се с убийството на наследника на Екатерина Велика -Павел Първи /Романов/, от заговорници през 1881г.
Не мога да разбера руската интелигенция-, как така се оказа най-революционната интелигенция в света.
Самият Достоевски, преди каторгата е идин от най-пламенните й оратори.
Изглежда в Русия, който стане грамотен и става революционер?И най-странно е, че Църквата няма никакво влияние върху образованите хора. И всъщност образованите приемат Маркс и Дарвин, а Църквата си живее в нейните си неща, възхищава се от своите велики светци, а ефект върху хората никакъв.
Алкохолизмът е на първо място, революционизирането на второ.
Мой приятел бил през 1980г. В гр.Толиати. Били в хотел до гарата и сутринта дошъл един ЗИЛ с един милиционер и двама от доброволния отряд и нахвърлили заспалите пияници като чували с картофи. Имало е служба в града, която да събира рано сутрин пияниците от улиците!?!
През 1825г. е Декабриското въстание, което изглежда е повече бунт. Тези декабристи били високообразовани-бивши и настоящи военни?!Всъщност имало известен брой масони между тях!Деля ли се на няколко дружества,като южното било категорично:Царят и семенарството му трябва да бъдат убити!
Тяхната мечта е постигната от терористичната група“Народна воля“, което убило най-прогресивния руски цар-Александър Втори-Освободител през 1881г. Наречен така, не защото е освободил България народ, а защото освободил селяните от крепостничество. Убит преди да направи още по-големи прогресивни промени.“Народна воля“ били толкова силна организация ,че същата година били направили 7 други атентати взривявайки влакът на царя, взривявайки столовата на царя, а след неговата смърт убивайки и ред други важни политически лидери. Синът на Цар Освободител- Николай Първи затегнал нещата , арестувал и обесил заговорниците. Но след 20 години, „Народна воля“ отново направило заговор против царя. Един от заговорниците бил големият брат на Ленин. Роден е Александър Илич Улянов - руски революционер. Брат на В. И. Ленин. Завършва Симбирската гимназия със златен медал през 1883 г. и следва във Факултета за естествени науки на Петербургския университет. Участва в студентски нелегални събрания и демонстрации, води пропаганда в раб. кръжок. В края на 1886 г. влиза в терористичната фракция на партията “Народна воля” и е един от авторите на нейната програма. В тази програма работническата класа е определена като ядро на “социалистическата партия”, развита е идеята, че инициативата в борбата срещу самодържавието трябва да бъде на интелигенцията, а за основен метод на борба е признат само терорът. Със свои съратници Улянов подготвя покушение над император Александър III, но на 1 март 1887 г. членове на групата са арестувани. Улянов , П. И. Андреюшкин, В. Д. Генералов, В. С. Осипанов, П. Я. Шевирьов са осъдени на смърт и обесени.
А Ленин произхожда от видно, образовано семейство, без родителите, всички деца станали революционери!Той изпълнил мечтата на брат си и убил Царят и семейството му?
Достоевски , който по време на четири годишната си каторга в Омск променил идеите си от революционни в религиозни казал/някъде прочетох?/-“Когато хората убият Бог-убиват себе си.“
И все пак думите на Господ Исус Христос се сбъднаха за църквата в Русия:“ Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.“И така руските свещеници бяха тъпчени и убивани по улиците и в ГУЛАГ.
Колкото и добри неща да прочетох за различни православни светии и до днес се дивя на този църковен затворен модел, в които църквата се занимава със себе си и приема всяка неуточнена страна на вярата с огромно внимание,като но всичкото отгоре търси отговорите в Преданието, което ми звучи като легенди от 1001 нощ, а в същото време е изгубила основната цел да Християнизира. А когато Християнизира е изгубила основната цел-Новият човек!
И когато християнизира се радва на Влиянието си, на външното, на кръщението, а че човекът приел кръщение, всъщност става християнин само по име, а дори не знае „за какво става дума“ и просто изпълва една важна традиция. Това е наследство още от зората на Средновековието и в Католическия и в Православния свят, да се търси влияние и признание, а това ,че съюзниците са всеизвестни убийци,това не е голяма леда. Както търсенето на подкрепа и приятелство на един от най-Признатите римски папи Григорий Първи с император Фока,независимо че имепаторът бил убил цялото семейство на своя предшественик?
И това огромно желание на Западната и Източната църква да разширяват пределите си и да се чувстват толкова щастливи, че са покръстили някой нов варварски народ, мислейки че вършат Божие дело, учейки народите на нови обреди, но оставяйки ги в същото окаяно положение. Думите на Господ , като че ли остават никога нечути:“Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един човек прозелит; и когато стане такъв, правите го син на пъкъла два пъти повече от вас.“
И днес Православните свещеници кръщават деца, доведени от родителите си, по традиция“ без ни най-малко самите родители да си имат понятие от Християнство, нито да имат вяра в Исус Христос. И Православните Свещеници си ги кръщават и се радват ,че са направили добро Божие дела?!?Какво са направили- нищо. След кръщенето роднините са събират- мъжете да се напият, а жените да си погледат на кафе!
Колко жалко, когато , която и да е църква-Православна, Католическа, Протестантска си завре носа в своето си величие и важност и не се грижи за духовното и материално развие на хората.
А какво правим ние по въпроса. На къде отива нашето поколение. И ние ли се радваме на нашите си „светии“, които непрекъснато хвалим, колко големи неща са постигнали-/Йонги Чо,Бени Хин, Кенет Хегин,Бонке.../, а в същото време ефект върху обществото в България=0!


Уикипедия
http://www.kakvo.org/
Владимир Ленин
руски революционер и политик

Роден: 22 април* 1870
Симбирск, Русия
Починал: 21 януари 1924 (на 53 години)
Горки, СССР



Владимир Илич Улянов, по-известен като Владимир Илич Ленин, е руски революционер,от руско-еврейско-чувашки произход, водач на болшевишката партия, пръв министър-председател на Съветския съюз и създател на идеология, останала в историята с името ленинизъм.
След Октомврийската революция е водач на Руската съветска федеративна социалистическа република, а от 1922 - де факто лидер на СССР.
Обявен е от списание Тайм за една от стоте най-влиятелни личности на 20 век.


Произход и семейство

Владимир Улянов е роден в Симбирск (днес преименуван на негово име Уляновск) в Средното Поволжие 22 април (10 април стар стил) 1870 година в семейството на Иля Улянов и Мария Улянова и е кръстен в Руската православна църква.

Бащата Иля Улянов (1831-1886) е учител и просветен деец, работил дълги години в просветната администрация на Симбирска губерния, достигайки до поста директор на началните училища.
През 1882 година получава наследствена дворянска степен.
Майката, Мария Улянова (1835-1916), също работи известно време като учителка. Тя е дъщеря на лекаря Александър Бланк, евреин, приел православието и получил наследствена дворянска степен, и Ана Гросшопф, чието семейство е с волжконемски и шведски корени.
Някои от по-далечните предшественици на Ленин произлизат и от други етнически групи, като мордовци и калмики.

Семейство Улянови имало шест деца: Ана, Александър, Владимир, Олга, Димитрий и Мария. Всички деца на Улянови стават революционери.
През януари 1886 година Иля Улянов умира от мозъчен кръвоизлив.

През май 1887 година най-големият брат на Ленин, Александър Улянов е арестуван и обесен заради участие в терористичен заговор срещу цар Александър III.Тогава Ленин е на 17 г.

Сестра му Анна Улянова, която е била заедно с брат му по време на ареста, е изгонена от дома им и изпратена да живее в семейното имение в Кокушкино край Казан.
Тези събития повлияват силно на младия Ленин и, според официалните му биографии, изиграват основна роля за ориентирането му към радикална политическа дейност.

През август 1887 година Владимир Улянов е приет в Казанския университет, където започва да учи право и се запознава с книгите на Карл Маркс.
Присъединява се към студентски протести, което води до ареста му през декември същата година.
Като брат на осъден терорист, той е изключен от университета, забранено му е да учи в други висши училища и поставен под полицейски надзор.
През 1890 година му е разрешено да продължи образованието си в Санктпетербургския университет.
През януари 1892 завършва право с отличие.
Ленин изпъква и с успехите си по латински и гръцки и научава немски, но познанията му по френски и английски остават ограничени.

Революционна дейност

Ранен период


След дипломирането си Улянов работи като адвокат в Самара, като се занимава главно със спорове, свързани с поземлената собственост.
През 1893 година се премества в Санкт Петербург и подновява политическата си дейност.
През 1895 година основава организацията Съюз на борбата за освобождение на работническата класа, която обединява няколко местни марксистки групи.
На 7 декември същата година, заедно с други участници в организацията, е арестуван по подозрения в заговор срещу император Александър III и остава в затвора в продължение на 14 месеца.
През февруари 1897 година е освободен от затвора, но е интерниран в село Шушенское в южната част на Сибир. Там се запознава с Георгий Плеханов, основоположникът на руския социализъм.
През юли 1898 година се жени за социалистката Надежда Крупска/1869, Петербург - 1939, Москва.Тя е родена в дворанско семейство на офицер-революционер), а през април 1899 година издава под псевдоним „Развитие на капитализма в Русия“, първата от тридесетте му книги, написани по време на заточението.

Революцията от 1905-1907 година
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ” Христо Петев Стефанов

След излежаване на присъдата си в Сибир, Улянов и Мартов напускат Русия, за да отидат да подсилят групата на Плеханов в борбата й против икономизма сред социалдемократическото движение. Важен етап в развитието на движението настъпва през декември 1900 г., когато Плеханов, Засулич, Мартов, Потресов и Улянов започват в Мюнхен да издават нов вестник – “Искра”. Именно в този вестник, на който бързо става главен редактор, Ленин започва ясно да формулира вижданията си за организация на партията. С посредничеството на разпространителите на “Искра”, около които се сформират първите истински организации на Социалдемократическата партия, аудиторията на Ленин успява да се разрасне. През 1902 г. излиза фундаменталният труд, в който Ленин начертава главните насоки на революционната стратегия – “Какво да се прави”. Този труд може да се смята за първи болшевишки манифест. В него Ленин се обявява за строго централизирана партия от професионални революционери, единствено способна да отклони работническата класа от спонтанния синдикализъм и да повлияе за оформяне на истинско социалистическо съзнание, чиито носители са ленинистите.
ленинистите.
Това виждане за партията довежда до прословутото разделяне на меншевики и болшевики на Втория конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП), състоял се в Брюксел и Лондон през юли 1903 г. Участниците в конгреса (51 на брой) бързо се разделят по един основен въпрос – а именно за членството в партията. Ленин предлага структура, според която членовете не само трябва да следват програмата, но и да бъдат активни участници в партийните организации, изцяло ангажирани в революционната борба. С тази формулировка той се противопоставя на предложението на Мартов, според който да бъдеш член на партията означава да работиш активно за реализиране на програмата й под ръководството на централните органи. В словесната престрелка се противопоставят две движения: според Ленин партията трябва да има здрава структура и дисциплина, изискваща пълна отдаденост на партийните дейци; тя трябва да бъде елитарна и силна, авангард от професионални революционери и единствената способна да поведе работническата класа към властта в една икономически и културно изостанала държава; според Мартов тя трябва да бъде структурирана по европейски, широко отворена за симпатизанти и различни тенденции, способна да привлече най-голям брой работници.

единствената способна да поведе работническата класа към властта в една икономически и културно изостанала държава; според Мартов тя трябва да бъде структурирана по европейски, широко отворена за симпатизанти и различни тенденции, способна да привлече най-голям брой работници.
Сред искровци няма единство: те се делят на твърди и меки. Твърдите вървят след Ленин (те имат на конгреса 23 гласа), меките подкрепят Мартов и  са незначителното мнозинство (28 гласа)- Освен това три гласа от това мнозинство принадлежат на “икономистите”; пет делегати от Бунда (Социалдемократическата партия на руските евреи), които искат автономия вътре в партията.Те не искат да приемат точката за диктатура на пролетариата и необходимостта от съюз между пролетариата и селячеството; настояват партията да се изгражда по федеративен принцип върху национални основи. Конгресът отхвърля техните предложения и те го напускат. Двама делегати от икономическата тенденция ги последват и в края на Конгреса привържениците на Ленин остават мнозинство.
Изглеждало, че няма признаци на разцепление. Плеханов (който е дал подкрепата си за Ленин), Мартов и Ленин остават в ръковдството на “Искра”. Но всъщност разделението е окончателно. Ленин не е бил човекът, който ще се съгласи на компромис по основните точки на възгледите си, а Мартов не искал да  следва политическата линия, считана от него за погрешна. От 1904 г. Плеханов се доближава до възгледите на Мартов и повечето от редакторите на в. “Искра” скъсват с Ленин. След напразни опити да запази ръководството на партийния вестник, като се опира на привържениците си в Централния комитет, Ленин основва свой вестник “Вперед!” През 1905 г. два отделни конгреса, един на болшевиките в Лондон и друг – на меншевиките в Швейцария, потвърждават разцеплението на Руската социалдемократическа партия.Историческото значение на Втория конгрес се състои в това, че на него бива създадена революционна марксистка партия от нов тип – партията на болшевиките. В. И. Ленин пише: “Болшевизмът като течение на политическата мисъл и като политическа партия съществува от 1903 г.”



Революцията от 1917 година


Първата световна война предлага на Ленин големия шанс. За Русия тя е военно и икономическо бедствие и предизвиква все по-широко недоволство от цялата система на самодържавието. Царското правителство е свалено през март 1917 г. и известно време има изгледи страната да бъде управлявана от демократичен режим. Още щом научава за падането на царя, Ленин се завръща в Русия. Когато пристига там, той е достатъчно проницателен да види, че демократичните партии, макар и създали временно правителство, нямат голямо влияние и че се открива великолепна възможност малобройната, но много дисциплинирана комунистическа партия да вземе властта. Ленин приканва болшевиките да работят за незабавното сваляне на временното правителство, за да го заменят с комунистическо. Един опит за въстание през юли се проваля и той е принуден да се укрива. Но вторият опит през октомври 1917 г. е успешен. Ленин става новият държавен глава.
Октомврийската революция (7-ми ноември по нов стил), довела до установяване на нова обществена система в Русия, характерна с централно планирана икономика, тоталитарна еднопартийна власт.

На 8 ноември 1917 г. е избран за председател на Съвета на народните комисари. Една от първите му задачи е подписването на Брест-Литовския мирен договор с Германия на 3 март 1918.
В управлението на Русия Ленин въвежда тезата за "диктатура на пролетариата".
На 30-и август 1918 г. срещу него е извършено неуспешно покушение от есерката Фани Каплан. Той оцелява, но се приема, че неизваденият куршум от тялото на "вожда" е причина за влошаване на здравето му.

Глава на Съветския Съюз
Вътрешна политика

След революцията извършва репресии срещу частта от интелигенцията, противопоставяща се на реформите му.
При неговото управление започва и насилственото изселване на различни противници на революцията, както и създаването на първите концентрационни лагери, станали известни по-късно под управлението на Сталин като ГУЛАГ.
Същевременно Ленин успява да въведе ред в обзетите от хаос армия, стопанство и държавен апарат на Русия посредством системата на "военния комунизъм".
Под негово ръководство са отблъснати интервентските войски на Антантата и са разгромени белогвардейските армии в Гражданската война в Съветска Русия.
През 1921 г., с цел да изведе страната от тежката следвоенна икономическа криза, Ленин предлага въвеждането на т.нар. Нова икономическа политика (НЕП), в която има елементи на дребно пазарно стопанство. Чрез НЕП се постига раздвижване на търговските връзки и създаването на данъчен контрол върху тях.Като ръководител Ленин е безмилостен и крайно прагматичен. Отначало той ратува за безкомпромисен и бърз преход към напълно социалистическа икономика. Когато това не дава резултат, е достатъчно гъвкав да се отметне и да въведе смесена капиталистическо-социалистическа икономика, която се задържа в течение на няколко години.
С развиването на едрата и лека промишленост и държавната търговия НЕП става излишно, създаващо буржоазия, бреме и е отменена от Сталин.

Външна политика

Ленин е основоположник на първата в света "държава на работниците и селяните". Милиони хора по света са вдъхновени от примера на Съветска Русия и се опитват да го следват - това се насърчава и от официалната политика на СССР за осъществяване на политиката на износ на революция по целия свят.

В самото начало на управлението на Ленин на дотогава подвластните на Руската империя народи е дадена възможност за самоопределение в национални държави. Скоро обаче почти всички новообразувани държави - Финландия, Украина, кавказките републики са овладени от враждебни на Съветска Русия правителства, които започват война срещу нея. Това кара Ленин да промени отношението си по въпроса и след завоюването на някои от тези страни от Червената армия да ги присъедини към ново държавно обединение под доминацията на Русия - Съветския съюз.

Смърт



Ленин умира на 21 януари 1924 г., като през последните две години преди това е на практика неработоспособен, получава сериозен удар и прекарва времето си в инвалидна количка в градчето Горки край Москва.
По инициатива на Сталин е държан откъснат от текущите събития. В едно от последните си напътствия, Ленин диктува т.нар. "Писмо до Конгреса", в което съветва своите съмишленици да сменят Сталин от поста "генерален секретар на ВКП(б)", тъй като е особено властолюбив.
Текстът на писмото е държан в тайна от обществеността, вкл. и от състава на Конгреса на болшевишката партия и става известен едва при последното издаване на събраните съчинения на Ленин (55 тома) по времето на Горбачов.

След смъртта му, по предложение на Лев Троцки, Ленин е балсамиран и поставен в мавзолей на Червения площад. В него е изложено на показ балсамираното тяло на Владимир Ленин. Монументалната гранитна сграда на Алексей Шчусев взаимства някои елементи на античните мавзолеи особено на гроба на Кир Велики.

http://www.hrono.ru/


От 1924 Надежда Крупская става член на ЦКК. В XIV конгрес подкрепя "нова опозиция" на Зиновиев и Каменев в борбата им срещу Сталин, но по-късно признава, тази позиция за погрешна. До края на живота си пише в пресата и е член на Централния комитет, централния изпълнителен комитет и централния изпълнителен комитет на СССР.
Тя говори на пленума и съвсем доброволно е гласувала за даване на съд на Бухарин, за изключване от партията на Троцки, Зиновиев и Каменев.
Понякога ходатайствала за репресираните, но в повечето случай безуспешно. Крупская е автор на многобройни произведения за Ленин и на произведения за комунистическото възпитание.

. Надежда Крупска, в речта си пред заседанието на Втория всесъюзен конгрес на съветите през 1924 г. говори, че от млади години Владимир Илич дълбоко обича народа и търси пътища за подобряване на неговия живот. “Сърцето му – казва тя – биеше с пламенна обич към всички трудещи се, към всички потиснати. Той сам никога не говореше за това, а и аз навярно не бих казала такова нещо в друга, по-малко тържествена минута. Казвам го, защото той получи това чувство в наследство от героичното руско революционно движение. Това чувство го накара страстно, напрегнато да търси отговор на въпроса: какви трябва да бъдат пътищата за освобождението на трудещите се? Отговори на въпросите си той получи от Маркс.”








Значението на Ленин е най-вече в това, че той е човекът на действието, който доведе в Русия на власт болшевиките и по този начин установи първото комунистическо управление в света. Той е човекът, който пръв пренесе теориите на Карл Маркс в политическата практика.
Създаването на тази първа опорна точка е един от повратните моменти в съвременната история. От 1917 до 1979 г. комунистическото влияние в света растеше непрестанно и по едно време близо една трета от населението на земята живееше под комунистическа власт.

Макар известен най-вече като активен политически водач, Ленин е упражнявал значително влияние и с произведенията си.
Неговите идеи не са всъщност в противоречие с Марксовите, по-важното е, че той поставя ударението на други места.
Ленин проявява небивал интерес към революционната тактика и се смята за специалист в тази насока.
Той постоянно набляга върху необходимостта от насилие.
Типичен за него цитат е: „Нито един въпрос на класовата борба не е решаван в историята другояче освен с насилие.“
Маркс само между другото говори за диктатурата на пролетариата.
За Ленин тази тема е станала едва ли не идея-фикс. Например: „Диктатурата на пролетариата не е нищо друго освен власт, опираща се на сила и неограничавана от нищо — нито от закона, нито от каквито и да било разпоредби.“

Най-характерната черта на съветското управление не е икономическата му политика (социалистически управления има и в други страни), а в техниката за запазване на политическата власт за вечни времена.
От времето на Ленин насам нито едно комунистическо управление в света не е сваляно, след като веднъж се е установило твърдо. Като държат здраво всички институции на властта в страната — печат, банки, църкви, профсъюзи и т. н., — комунистическите управления са премахнали всяка възможност да бъдат свалени отвътре. Вероятно има слабо място в бронята им, но ако е така, още никой не го е намерил.
Този пасаж може да е звучал правдоподобно по времето, когато го писахме в 1977 г., но събитията през последните няколко години показаха, че е съвсем погрешен. Лениновите режими не само не са неуязвими, ами падат като гнили круши. Ленин се е надявал — а противниците му са се опасявали, — че като съчетава затворнически лагери с пропаганда, е измислил система за управление, която ще трае векове. Но е сбъркал, така че историческото му въздействие не е чак толкова голямо, колкото се опасявахме, че е.

Лениновото влияние като теоретик се надценява — икономическите му идеи са извлечени почти изцяло от Маркс. Но той все пак има значение като човек на действието — практичен политически водач, който взема властта и я използва, за да преобрази страната си. Но когато съдим за мястото му в историята, първо трябва да сравним значението на неговите действия с действията на приемника му Сталин.

В края на краищата Ленин е управлявал само пет години, през тези години той напълно унищожава властта на руската аристокрация и повежда страната по пътя на социализма. Но Сталин, а не Ленин, е човекът, който завършва насилствената колективизация на селяните; Сталин, а не Ленин, премахва частната търговия и частните предприятия в Съветския съюз; тъкмо по времето на Сталин, а не на Ленин, съветският комунизъм се превръща в световна сила, която предприема предизвикателни спрямо Запада действия почти във всяка страна на земното кълбо.

През първите си няколко години в управлението Ленин става причина за смъртта на няколко милиона души и създава затворнически лагери като средство за смазване на съпротивата срещу комунистическата програма. Но именно при Сталин затворническите лагери (т. нар. „Архипелаг Гулаг“) стават повсеместна практика; и именно при Сталин се извършват големите политически чистки и убийства.

Но дори Ленин да е по-малко значителен от Сталин (или от Маркс, чиито трудове дават теоретичната основа на цялото комунистическо движение), той все пак си остава голяма фигура. Той не само проправя пътя на Сталин в СССР, но освен това с произведенията, политиката и примера си оказва дълбоко влияние върху комунистическите движения в много други страни.

Понякога се твърди, че невероятната загуба на живи хора в Съветския съюз се дължи не на самата ленинска система, а е резултат само от изключителната жестокост на Сталин. Това ни се струва неправилно. Преди всичко милиони хора в СССР бяха избити още по времето на Ленин, преди Сталин да вземе властта. Водачите в други комунистически страни се отдадоха на нечувани жестокости и убийства. Характерен пример в това отношение е Пол Пот, който управляваше Камбоджа от 1975 до 1979 г. За този кратък период загинаха около два милиона камбоджанци — пропорционално взето, доста по-голяма част от населението, отколкото избитите от Сталин по време на 25-годишното му властване в СССР. Дори ако въведената от Ленин система невинаги води до такава сеч, тя несъмнено улеснява подобни ексцеси.
Ленин може цял живот да се е опитвал да премахне потисничеството, но крайният резултат от неговата дейност е унищожаването на индивидуалните свободи в значителна част от света.

Тъй като сега е ясно, че марксистко-ленинското движение няма да изтрае векове , вече ни се струва неуместно да поставим Ленин между първите двайсет личности в тази класация. Логично е все пак да го включим в стотицата. Неговото преобразяващо влияние в Русия е достатъчно, за да можем да го сравняваме по значение с Петър Велики; а ако вземем под внимание и влиянието му върху други страни, ясно е, струва ни се, че Ленин трябва да бъде класиран дори по-високо от Петър Велики, но доста по-ниско от Сталин.


http://www.extremecentrepoint.com/
През 1909 година Ленин и Хитлер са играли шах във Виена

От неизвестна до сега гравюра публикувана от британския „Телеграф “се разбира, че преди 100 години, Адолф Хитлер и Владимир Ленин са се познавали и са играли заедно шах. В тази картина, Хитлер седи до прозореца и да играе с белите, а Ленин е в сянка с черните фигури. Гравюрата се казва: “Шахмат: Ленин и Хитлер – Виена, 1909″
Картината е нарисувана от Emma Lowenstramm, учителка на любителя художник Хитлер и е подписана за спомен на обратната страна от двамата бъдещи диктатори. Хитлер и Ленин се запознават във Виена по врема на гостуване си при познато богато семейство. Както знаете, в началото на миналия век, Хитлер е бил успешен млад художник, а Ленин е бил на една от многобройните си разходки по Европа, неизвестно от кого финансирани, по време на която написва книгата си „Материализъм и емпириокритицизъм”
Еврейското семейство, което е притежавало тази гравюра, напуска Австрия в началото на Втората световна война и я оставя на съхранение при икономката си заедно с друго лично имущество.
През 2009 година, пра-правнукът на икономката продава продава: “Шахмат: Ленин и Хитлер – Виена, 1909″ на търг за 64 000$.