карл маркс

    Карл Маркс     

Карл Маркс
1818-1883

Уикицитат
"Религията е опиум за народа. Тя е едно сърце в един безсърдечен свят."
„Научните истини са парадоксални, ако се съди на основата на всекидневния опит, който улавя само заблуждаващата видимост на нещата.“
„Слабостта винаги се е спасявала във вярата в чудеса.“
„Всяка собственост е кражба.“
„В наше време човековъдството много изостава от животновъдството…“
"Битието определя съзнанието."


от Уикипедия

немски философ и политикономист



Рождена дата
5 май 1818 -Трир, Германия
Умира на
14 март 1883-Лондон, Великобритания

Школа и традиция
Марксизъм, комунизъм, хегелианизъм

Основни интереси
Политика, икономика, философия, социология, история, класова борба

Основни идеи
марксизъм, алиенация

Баща му Хенрих Маркс, на когото истинското име е било Хиршел Леви, е син на равина Маркс Леви. В Голямата Френска енциклопедия от 1900 г. е споделено, че произхожда от фамилията Mordechais или Мурдехай на български език.
Бабата на Карл е полска еврейка, която също произхожда от равинско семейство.
Баща му, по професия адвокат и съветник в съда на Трир, през 1817 г. се покръства и приема протестанската вяра.
Майката на Карл — Хенриета, унгарска еврейка, възпрепятствена от родителите си, се покръства едва след тяхната смърт през 1825 г.
Карл, брат му и сестрите му биват покръстени през 1824 г.

Карл Хайнрих Маркс (немски: Karl Heinrich Marx) е влиятелен немски философ, политикономист и политически деец.
Известен е като критик на капитализма.
Възгледът за историята като резултат от класовата борба, в която капиталисти и пролетариат са антагонистични сили, е основно положение в марксизма.
Той е организатор на Първия интернационал.
Въпреки че Маркс се занимава с широк обхват от проблеми, той е най-известен с анализа си на историята от гледна точка на класовата борба, което е казано накратко в известното изречение от увода към „Комунистическия манифест“: „Историята на досега съществувалото общество е история на класовата борба“.


Маркс и Енгелс

Трябва да се вземе предвид, това че когато се говори за Карл Маркс, то трябва да се вземе под внимание и Енгелс. Доста от идеите на двамата са на практика, доразвивани от единия или от другия. Движението им в историята е успоредно.

Като по-млад, Маркс изучава философията на Хегел, но след това се обръща в друга посока и става “критик” на Хегеловата философия за държавата. Според него, Хегеловата диалектика е решаваща за това да се разберат икономическите сили действащи в обществото.

Причината да промени посоката, е че Хегел приема, че първоначалната, “първичната реалност” е “идеална”.
Маркс е поддръжник на идеята, че първоосновата (първичното, реалното) е чисто материална.
Неговата социална философия (диалектически и исторически материализъм) е свързана с действителните, основни източници на живота на истинските хора, народа опитващ се да оцелява, а не идеалите на поетите, артистите и интелектуалците.

Централен възглед на марксизма, е че нашите идеи за нас самите или за политиката и търговията, могат да бъдат “реални или илюзорни” – истинни или погрешни, а възможността да се направи разлика между истинните и неистинните идеи за нас самите, предполага възможността за съществуването на една реалистка концепция за социалната наука.

Непредвидените резултати са съдържанието на историята и ние не можем да обясним какво се случва в историята чрез позоваване на причините, които обясняват действията на индивидите. Това е възглед, който се споделя и от Хегел.

Според Маркс, а и според Енгелс, философията независимо от нейната форма не може да даде отговор на въпроса: дали съществуват причини, които не са сводими до индивидуалните мотиви. Това може да бъде направено единствено от науката. “Старият материализъм” не може да даде отговори на въпроса, защото той не може да има жизнено способното понятие за обществото.

Маркс смята, че в капиталистическото общество се осъществяват процеси, които се управляват от закони, от реални тенденции, които съществуват благодарение на социалните отношения, характерни за капитализма. Процесуалните закони тук са същите, като характерните за други системи, но това не е достатъчно за теорията на Историческата промяна.

Една друга теория на Маркс гласи, че както при биологичната еволюция, ние можем да реконструираме това, което наистина се е случило. Щом имаме разбиране за действащите механизми и щом сме създали условия, в които те вероятно действат, то можем да обясним какво фактически е станало. Това е метод, напълно ретроспективен и емпиричен.

Историческия материализъм на Маркс и Енгелс не включва неизбежно в себе си материалистическа алтернатива на Хегеловата телеологична история (виж Хегел). Това не означава, че съществуват исторически закони – диалектически или някакви други. Тези твърдения и форми на изразяване показват, че и Маркс, и Енгелс не са освободени от възгледа, че човешкия прогрес е неизбежен, възглед който е сплотявал всички мислители на това време.

Маркс се интересува от проблемите на човешкото благополучие.

Държавното управление в индустриалните страни функционира така, защото средствата за производство са в ръцете на малко хора, които имат претенции да имат властта и да владеят капиталите.


Частната собственост

Премахване на частната собственост (върху средствата за производство).

Това е първата стъпка към новия световен строй. Държавата и всичко свързано с нея. Държавното управление, с неговите закони и служители ще отмрат с времето в хода на промените. В комунистическото общество няма да има престъпност, алкохолизъм, религия, експлоатация, глад или бедност.

Средствата ще са насочени към производството на неща, които да задоволяват потребностите на хората, а разпределението ще е според “план” и индивидуалните нужди, а не “както е в момента” от властващите нерационални пазари и пазарни методи в капиталистическите общества, където нещата се купуват (ако нямаш пари, не можеш да притежаваш).

Маркс смята, че всяко човешко общество се състои от две основни нива: икономическа база (субструктура) и обществена надстройка (суперструктура). Сърцевината на икономическата база е начинът на производство (всичко, което се включва в едно производство). Обществена надстройка е: прояви на културата, подредени от държавата, от образование към изкуство, религия, философия, право.
Всички тези неща са в пряка връзка с икономическите организации на обществото.

Икономика и социум .

Карл Маркс извежда на преден план социалната природа на икономиката, като не изследва самото производство (т.е. технологията), а отношенията между хората при производството, размяната и разпределението на обществения продук, според "обществения строй на производството". „Когато икономическата субструктура се променя, то това оказва влияние на социалната суперструктура.“ - Карл Маркс Това означава, че всяка икономическа система създава такива видове изкуство, философия и религия, които съответстват на господстващия икономически ред в даденото общество.

Той разглежда европейското общество като създадено от две основни класи: работниците, като пролетариат и собствениците на средствата на и за производство, които нарича още: буржоазия. Отношението между тези две класи е непрекъсната борба и конфликт. Буржоазията властва и експлоатира работниците, които притежават само труда си. Те ги настройват един срещу друг, карат ги да се конкурират като по този начин ги принуждават да продават труда си на по-ниски цени.

Крайния резултат на този процес е, че въпреки, че работниците осъществяват икономическия процес в цялата култура, те нямат власт над нея и на практика са ѝ подвластни. Господството на едни над други, Маркс определя като отчуждение, като по този начин развива понятието на Хегел за отчуждението. И за двамата това означава да овъншностяваш или да обективираш нещо, което е част от самия тебе, както вътре, така и вън от теб. Отчуждената личност е раздвоена и разделена. Нейния живот губи своята органична цялост. От там идва и проблемът с отчуждения труд, който се явява като социален антипод. Частната собственост е резултат от този отчужден труд и предизвиква отрицателни последици върху обществения живот: господство на вещните отношения над субекта на труда. В социалната сфера трудовите отношения стават външни и противоестествени. Като цяло, отчужденият труд е исторически първата форма на цялостното социално отчуждение.

Коренът на капиталистическата система е частната собственост върху имуществото. Капиталът е богатство от всякакъв вид. Пролетариатът не притежава капитал. От къде тогава идва капиталът? От принадената стойност на труда на пролетариата. В този вид икономика работникът превръща своя труд в капитал, който обаче се печели от буржоазията.

Но всеки строй в историята има начало и край. Той съдържа зародиша на своето собствено загиване. Капитализмът, според Маркс, умира заради собствените си противоречия, а пролетариатът извършва революционна смяна на обществения строй.

Резултатът ще е нова система на устройване на обществото – едно комунистическо общество, където личността отново ще бъде свързана със себе си, когато частната собственост ще бъде премахната, а хората ще започнат да правят това, за което са най-добре устроени.

Предвижда двуетапен процес, чиято първа част ще е диктатурата на пролетариата. Това е и формата на всички съществували до сега комунистически общества. После ще последва крайният комунизъм. Тогава държавата ще отмре защото няма да има повече нужда от полиция, която да защитава групите една от друга.

Всичко ще тече по един системен начин, защото всички ще действат еднакво и равнопоставено, съобразявайки се един с друг.